Ортодокс

Беше една вечер, след обсъждане в софийския клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“ на предстоящите празници „Таласъмия“ – първото им издание. Говореше се за конкурс на тема чисто българско фентъзи – естествено, с таласъми вътре, за да е в тон с темата… Мислех си: колко ли весело би било разказче за среща с таласъми? На средновековен човек, който вярва в тях, но по някаква причина не се плаши? Примерно защото е срещнал малко таласъмче?

Празниците отминаха, идеята – не. Графоманията упорито искаше своето и накрая реших да ѝ го дам, за да ми олекне. Още повече че често се прибирах късно нощем, твърде капнал, за да мога дори да заспя. Започнах просто да сядам пред компютъра и да пиша нещо, което да ме развесели и поотпусне.

Като начало, реших да заменя таласъмите със самодиви, за по-оригинално. Посочих им навъсено вратата и обявих случая за приключен. Да-да! Прекръстиха се на караконджули и се намъкнаха през прозореца.

Рационалният ми ум не искаше да се примири с изчадия адови без обяснение. А както се знае, най-лесно обяснява подобни неща не миналото, а бъдещето. И така, Петърчо и Христина се оказаха деца от два свята в бъдещето, единият – средновековен, другият – високотехнологичен, успели да се срещнат и да завържат приятелство. „Таласъмията“ междувременно отмина и следващи се организираха, ама децата не щяха да си зарежат играта по средата.

По костите на историята се трупаше плът, раздърпваше ги и ги тласкаше да растат. Не можех да отделям на създанието си достатъчно усилия и го осакатих, уж временно – оставих го като гол скелет с куп щръкнали по него скечове, с уговорката че някой ден ще му направя и литературна обработка. Може би. Ако графоманията не ми мине.

Създанието обаче не беше съгласно. Минаваха ден или седмица и нова част от историята преливаше от главата ми, пръкнала се от натрупаното досега. Вече не аз бутах нея, а тя мен. Решението това да е неголямо разказче за случайна среща, прекратена навреме от бдителни родители, известно време удържаше напора, но накрая рухна. Историята гордо продължи с втора глава, след това с трета, четвърта…

—-

Това е предисторията на романа „Ортодокс“ А историята му… тя днес получи ново продължение. На хартия, като официално издадена книга. Повече от двайсет години по-късно – но по-добре късно, отколкото никога. 🙂

Официалното представяне на книгата е на 8 декември, събота, от 11:00 часа в Детския отдел на Столична градска библиотека. Заповядайте и бъдете добре дошли! Ще бъде представена също една страхотна книжка на писателите от клуба „Светлини сред сенките“, ще има връчване на награди – изобщо, няма да съжалявате. (Повече за представянето – на страничка на Човешката библиотека.

И ще можете да си купите „Ортодокс“, на приятелска цена – 13 лева вместо 18. Предлага се и вариант като електронна книга – там цената е… колкото вие решите. 🙂 Сериозно, можете да я вземете, прочетете и после платите, ако решите, че си е струвала. Не вярвам в бизнес-модел, който пробутва на хората котка в чувал, за да не могат да преценят нужна ли им е реално, или не. Затова и електронната книга ще е без цифрови защити – раздавайте я на който решите, че ще я хареса.

(Както пише Паулу Коелю в блога си – „Пирати от всички страни, обединявайте се и пиратствайте книгите ми!“ Няма да дораста до неговото ниво, но прогресът е съграден върху подражаването на успяващите. Нали? 🙂 )

Ако не можете да дойдете на представянето, можете да поръчате книжката било от Човешката библиотека, било от мен лично. Цената пак ще е 13 лева, като за приятели, и ще ви бъде изпратена с куриер (за ваша сметка) или, ако имате път към София, дадена лично по предварителна уговорка. И, ако искате, с поименен автограф и пожелание от автора на вътрешната корица. Ще бъде чудесен подарък, както за вас, така и за всеки ваш познат, голям или малък, който обича фантастиката и/или смеха. Обещавам! 🙂

А ако все още се съмнявате дали книжката ще ви хареса, можете да я прочетете предварително на страницата за произведения на сайта ми. Заедно с и други неща, които съм писал. 🙂 Свободно и безплатно.

Накрая – скромна молба. Разкажете, репостнете или препубликувайте тази информация за който се интересува от книги.

Благодаря ви предварително и от сърце!

14 thoughts on “Ортодокс

  1. Бранимир Събев

    Честито, Гри! Ще се видим в неделя 😛

    И не забравяй – тази година роман, догодина се надявам да пуснеш един сборник с разказите си!

    Поздрави.

    Reply
  2. Григор Post author

    Благодаря от сърце!

    В неделя… може би в събота? 🙂

    Сборник… ами ако успея да продам романа, може би. 🙂

    Reply
  3. Pingback: Ортодокс – 2 « Пещерата на неандерталеца

  4. Веско

    Късно виждам това, може би нямаше да е зле да го обявиш по-рано…

    Reply
  5. Dr. Serbezov

    Вкарах без разрешение “Ортодокс” във формат epub. Само не зная къде да ви го закача. За мен е по-удобно за четене на електронни устройства.

    Reply
  6. Григор Post author

    @Веско: До последния момент не знаех дали ще има отпечатани готови бройки – затова не смеех да пиша предварително.

    @Dr. Serbezov: Всъщност я има вече вкарана в epub, от Човешката библиотека. Но вашето копие си е напълно окей – слагайте го където душа ви иска, книгата е разпространяема свободно. И благодаря от сърце за комплимента, който сте ѝ направили с труда си! 🙂

    Reply
  7. Виктор

    Аз пък дадох на един безтелесен, казва се прочее SpeechLab, да прочете “Ортодокс”, че да я има и като аудиокнига. Ето предговорите и малко от началото, пък тия дни, живот и здраве, и цялата електронна и хартиена на аудио ще наглася.
    Форматът е MP3, или както един много даровит и съвестен диктор, но далеч от компютрите, беше прочел: “на мерезе”. 🙂
    http://bezmonitor.com/temp/Predgovorite_kam_Ortodoks_na_Grigor_Gachev.mp3

    Reply
  8. Siff

    @Григор: Поздрави и браво! Току-що закупих от “Човешката”, но вече чета с удоволствие! 🙂

    Reply
  9. Таня

    Ееех, този Ортодокс – колко пъти съм го чела и как съм се смяла със сълзи… Единия път бях на работа и в стаята влезе колега, аз си закрих лицето, но когато го погледнах, той ме попита: “Ти сега ревеш ли или се смееш?” Смехът напираше отвътре и чак ми идеше да се затъркалям по пода. От тогава не съм се смяла така на нещо написано.

    Григи, искам да си взема 5 книги – за мен и за подаръци. Как става?
    Ей, отдавна не бях влизала тук, изпуснала съм момента…

    Reply
  10. Григор Post author

    @Таня: Благодаря за добрите думи!

    Звънни ми, телефонът ми е все същият. Или ми пиши на grigor в този сайт. 🙂

    Reply

Leave a Reply to Григор Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *