Коктейли и срещи… и Николай Баровски

Този запис е редактиран – коригирана е грешка в името на Вени (Невяна Гюрова). Извинявам се за допуснатата неточност!

Мислех да напиша един запис, който да обединява темите – защото имат твърде много общо. Но бях изпреварен.

Благодаря ти, Вени! Не знаех фактите, които излагаш. Но сега те само допълват още едно камъче от мозайката, която се реди от толкова време пред очите ни.

И още веднъж доказват – добър политик е единствено контролираният от народа непрекъснато и със сигурна ръка политик.

А заслужава добри политици единствено народ, който ги контролира така.

16 thoughts on “Коктейли и срещи… и Николай Баровски

  1. Явор Атанасов

    Прочетох и блога на Вени. И като си помисля, че някои го избраха за кмет…

    Reply
  2. Григор Post author

    Спокойно. Глупостта винаги се наказва. 🙂

    Лошото е, че е прекалено тъпа, за да си вземе поука. 🙁

    Reply
  3. veni markovski

    Да добавя още нещо.
    Редно е да споменем все пак нещо, което остана малко извън вниманието (защо ли?) на медиите:
    ролята на българските дипломати и по-специално на Генералния Консул на България в Солун, г-н Александър Михов.
    Людмила ми обясни подробно как се е държал нашият Консул, колко внимателен е бил към нея и към брат й, как й е помагал и т.н. – все неща, които не видяхме в медиите.

    Фактът, че правителството се е задвижило по случая също не е за пренебрегване, а напротив – трябва да се отбележи. Защото ние обичаме много да хулим властта, когато не прави това, което мислим за правилно, но не и да казваме добра дума тогава, когато заслужава.

    В този смисъл е и моята бележка – с благодарност към дипломатите в Солун, към М-во на външните работи и към всички, които Людмила е споменала на този адрес.

    Вени

    П.П. Друг е въпросът защо вестниците (с малки изключения) мълчаха през цялото време, а започнаха да се интересуват едва в последните дни и седмици от случая.

    Reply
  4. Дончо

    @Вени: Как се нарича един и същ текст, copy/paste в два различни блога?
    Не оспорвам заслугата на г-н Александър Михов, евала на такива хора. Но да се спамят 2 блога с един и същ коментар?? Това него разбирам. Аз лично те уважавам, затова не мога да пропусна критиката си към такава постъпка :). Надявам се си ОК с това… no offence at all!

    Reply
  5. Григор Post author

    В такъв случай и аз се присъединявам към благодарността към консула ни в Солун.

    Reply
  6. Таня

    Доколкото аз съм запозната със случая Николай Баровски – той престоява в затвора в Солун от края на 2004 година.
    БСП /Вие, както много си пролича, отявлено ги защитавате та дори ги и рекламирате, нали г-н Марковски? и цялата тази пропаганда срещу нашата акция с мерцедесите беше всъщност заради това/ са на власт от юли миналата година – почти по средата на този затворнически период за Баровски. Това може да означава и много и малко по отношение техните действия по въпроса.

    Моето лично мнение е, че случаят беше задействан най-вече заради упоритостта на Люси Баровска и неговите приятели. Ако не бяха те, не е ясно доколко консулът щеше да си мръдне пръста.

    И не е ясно, дали той не е бил толкова мил именно заради медиите и заради собствения си имидж. Той и г-н Пирински се опита да заеме позата на учител, загрижен за психическото здраве и благосъстоянието на людете, ама медиите и това не отразиха.

    Reply
  7. veni markovski

    Ех, Таня, Таня…
    Бих могъл да Ви отговоря надълго и нашироко, но няма смисъл – Вие идвате с готовото си мнение и аз нямам ни най-малкото желание да се опитвам да го променя. Вие имате право на Вашето мнение точно толкова, колкото и аз на моето. Вие ще си мислите, че аз рекламирам БСП, а аз няма да го мисля.
    Що се отнася до това да мислите, че някой е работил месеци наред с Людмила и Николай, за да издигне собствения си имидж – два варианта:
    а) да, така е – и както виждаме резултатът е положителен. Не за него, а за Николай. Или Вие забравихте, че всъщност този случай не е за мен, Вас, БСП или г-н Михов, а за Николай?
    б) не, не е така – прочетете какво е написала Вики в “Нещо като тарикат, нещо като балък и нещо като нищо на света“.

    Пък какво медиите отразяват и не отразяват – това на мен ми е много добре известно – опитал съм и меда, и жилото им. И вече не приемам нещата, написани от тях едно към едно. А винаги с едно наум.

    Reply
  8. Таня

    Да, г-н Марковски, имам мнение, както и Вие – и не мога да разбера защо именно Вие се опитвате да наложите Вашето върху нас, Вие започнахте с упреците, на които аз в началото се зарадвах, защото мислех че ще е нещо градивно и съветите, какво трябвало да правим или не.
    Вие имате сайт – защо не си отразявате Вашите критични мнения там, а го правите тук? И ни оценяте, критикувате и раздавате съвети без да са Ви поискани такива.

    Не съм забравила, за кой е случаят – никак даже. И аз участвах в кампанията по освобождаването на Николай Баровски – със средства и с блога си. Малко късно се включих, но навреме все пак, а започнах да се интересувам от това, когато видях какво правят англичаните за техния сънародник-убиец и какво не прави нашата държава, та дори и българите за нашия сънародник – невинен лежащ в затвор. И на фона на такава бърза реакция в другите държави Вие да изтъквате каква работа е свършил консулът ни…
    Аз силно се съмнявам, че добрият изход от делото се дължи изцяло и само на него. Дано изказването да не се дължи само на ефекта от радостта на Люси Баровска, която сега вече вижда света по различен начин.
    Всъщност дано да е така, бих се радвала ако е така наистина – държавата така да се е трогнала от изгнаничеството на свой поданик.

    Но спрете с политическата си пропаганда – поне тук, ако обичате, аз също чета този блог и имам правото да помоля за това. Ако исках да чуя Вашето критично мнение, щях да чета Вашия сайт…

    Reply
  9. veni markovski

    Драга Таня,
    може би ще прочетете интервюто на Николай за “Новинар”?

    А, да не забравя – ще го пусна и при Невена Гюрова, защото се оказва, че срещу двете жени, които са го натопили, има дело. Т.е. има някаква справедливост, така ли излиза? И сега какво ще правим с всичките приказки, които изписахте – и Вие, а и други, за да обяснявате как нещата били предрешени, как държавата била скапана, как онези били “връзкарки” и т.н.?

    Що се отнася до бързата реакция на англичаните – освободиха ли нещастния младеж или го осъдиха на 15 (или нещо подобно) години затвор нашите съдии? И защо беше бърза – защото делото бе насрочено бързо. Ако си направите труда да прочетете интервюто на Николай, ще се убедите, че в Гърция “и невинен да си – лежиш в затвора и чакаш делото”. И грък да си – пак лежиш.

    Не очаквам да си промените начина на писане – отдавна съм разбрал, че в Интернет, както и в живота, хората влизат с оформено мнение и се изискват много качества, за да може човек да признае, че е сбъркал, че може би неговото/нейното мнение не е правилно…

    А да твърдите, че аз налагам моето мнение върху вас – това вече е абсурдно. Форумът ни прави равнопоставени. Единствената разлика е, че Вие знаете кой съм аз, а аз не знам коя сте Вие. Но както виждате – това не ми пречи да се отнасям с нормалната доза възпитание и да Ви говоря така, както е прието.

    Reply
  10. Таня

    Защо си мислите, че аз знам нещо за Вас? Или просто предположенията ми дотолкова се приближават до истината, че Вие сте решил, че аз следя с интерес Вашето интелектуално и политическо развитие? Грешите.

    Reply
  11. veni markovski

    Таня,
    Аз не го мисля, а го знам – от Вашите писания по форумите.
    Дали следите или не моето развитие – това не ме интересува ни най-малко, а се съмнявам, че интересува и който и да е от читателите на този блог. Но твърдението Ви, че аз съм решил, че го правите “с интерес” е също толкова нелепо, колкото това, че съм искал да ставам депутат.

    Reply
  12. Григор Post author

    Таня, Вени, успокойте се.

    Да, имаме си различия. Това не е лошо – напротив, чудесно е. Защото в същото време сме и съмишленици. А когато хора имат обща цел, различията между тях са не проблем, а богатство – поне ако имат мъдростта да го разбират така.

    Нека търсим общото, и използваме различията си именно като богатство. Защо да се караме за несъществени неща, когато пред нас има достатъчно съществени? Да, често ще спорим и за тях. Но в спора се ражда истината. Търсим ли нея, а не кавгата, ще я открием. Заедно, и благодарение на всеки един от нас.

    Reply
  13. Калин

    Аз и тук да предложа (по почина на Григи) – стига толкоз речи, нека просто си действаме по нещата, за които милеем. Рано или късно ще се видят резултати, ще се види кой към какво се стреми и така.

    По МРЕДЖАНски,
    К

    Reply

Leave a Reply to veni markovski Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *