Приказка за Гамелн

Имало едно време стар и уважаван град на име Гамелн. Мирно и спокойно се живеело в него, само един проблем имало – ужасно много плъхове. Крадели храната на хората, а и де що друго докопат, хапели децата им, тровели живота им. И жителите се чудели как да се справят с тях.

Дошъл един ден един непознат в странни дрехи, застанал пред съвета на старейшините и учтиво се поклонил:

– Уважаеми господа, аз мога да ви избавя от плъховете. Имам вълшебна свирка – ще засвиря с нея, те ще ме последват и ще ги заведа да се удавят.

Изгледали го старейшините, спогледали се се сшушукали:

– Това ще да е тоя, дето отведе преди години плъховете от съседите от Хамелн! Защо ли идва при нас?

– За да изкара някоя пара, като отведе и нашите плъхове? Много елементарна е тая! Нещо друго трябва да има!

– Прав си! Един баджанак от Хамелн знаеш ли какви неща разправя за тоя свирач, като пийне? Отвел децата, понеже бил педофил!

– И аз чух! Плъховете пазят града от мишки, хлебарки и змии! Ще да са ни завидели хамелнци, че си имаме плъхове, и са го пратили да ни ги отмъкне! Той е техен агент!

– А и плъховете са си наши, родни! С нашата храна сме си ги отгледали! Да му ги дадем ей така, без пари – как! Гледа да ни мине, измамникът!

– Само ще да е агент, и не само на Хамелн! Всички други градове ни завиждат за древната история и славата ни! И търсят да ни разсипят! За начало ни крадат плъховете, а после…

– По-добре наши си плъхове, отколкото другоградски агенти!…

Накрая си кимнали и се обърнали към непознатия:

– Абе ти да не си тоя, дето вместо да спасиш хамелнци от плъховете, им отмъкна децата?!

– С цялото ми уважение, спасих ги от плъховете. А децата им отведох, защото отказаха да си платят.

– Така ли?! Ние чуваме, че нито си ги спасил от плъховете, нито са отказвали да ти платят скандалната цена. Че просто си им отвлякъл децата!

– Да сте чули оттогава в Хамелн да има плъхове?

– Ами… Май не. Ходили сме оттогава там – пукнат плъх няма. А преди това беше като тук.

– Тогава изберете на ушите си ли да вярвате, или на очите си. А деца да сте видели там, като сте ходили?

– Да. Играят си спокойно по улиците, без да ги е страх от плъхове. Безсрамници такива, не уважават нас възрастните и страданията ни…

– Върнах им ги, след като си платиха. Това в кесията ми са хамелнски монети. Виждате ли ги? Пак изберете на ушите си ли да вярвате, или на очите си.

– Да, ама тия неща ни ги казаха много хора, и все авторитетни. Пък ти си един, и авторитетните казват, че си педофил! На кого да вярваме, а?

– Ох… Добре де, мога да спася и вас от плъховете. Ако искате. – Поядосал се бил вече Свирачът, ама от учтивост си премълчал. Засега.

– Искаме, разбира се! Ама… да не ни накараш и нас да плащаме? Че парите ни са изкарани с труд и пот, не обичаме да си ги даваме.

– Няма как да нямате плъхове, без да вложите в това труд, пот и пари. Инак няма да цените свободата си от плъховете, и пак ще ги завъдите.

– И ако ни спасиш, а пък не ти платим, ще отведеш децата ни, така ли?!

– За тяхно добро. Инак ще живеят не само сред хищни плъхове, а и сред алчни и глупави родители. Второто е много по-страшно от първото.

– Педофил! Крадец! Убиец! Измамник! Стража, хванете го и го пребийте! И го хвърлете в зандана!!! Над хиляда години ни има, понеже никога не сме търпели извратеняци и престъпници!…

Пребили Свирача и го напъхали в градския зандан. Държали го там, опитвали се да съчинят за какво да го осъдят – все не намирали из законите нещо, в което да е виновен. Накрая го пуснали тихомълком. Залепил той някак счупената си свирка, закърпил си скъсаните дрехи, наложил с компреси синините и отоците от последния бой, дето му хвърлили като го пускали, и си тръгнал. С решението да не стъпи никога повече в Гамелн – ама не само защото хората там не го искат.

А плъховете, които подслушвали този разговор от дупките си, обявили празник. Разбрали, че не ги застрашава нищо, и се намножили още повече. Изяждали храната на хората до троха, отмъквали им всичко ценно, нападали на стада и гризяли пръстите на децата им в люлките нощем… Разнесла се мълва сред плъхското племе надалеч – за града, където всичко ти се разминава, където рахатят ти е по-ценен за хората от здравето на децата им. И заприиждали натам и още плъхове отвсякъде. Дошли и мъничкото плъхове, заселили се тайно в Хамелн след като минал оттам Свирачът. Защо да седят в град, който ги чисти, когато има друг, в който ще са в безопасност?… И дружно се молели за здравето и акъла на домакините си.

А гамелнци търпели плъхската напаст. Особено старейшините. Тъй де, как да признаят, че са сбъркали?… Обяснявали на простичките жители как плъховете може да не са приятни, но ги пазят от мишките, хлебарките, змиите и караконджулите, а дойдат ли тези, жив гамелнец няма да оставят. И жителите им вярвали. Тъй де, на старейшините си ли да вярват, или на чуждоградци разни?

И така, докато на децата им не писнало да ги хапят плъхове и да им изгризват пръстите нощем. Пораснели ли, едно по едно си стягали багажа и изчезвали от Гамелн накъдето им видят очите. Кои към Хамелн, чули че там няма плъхове, кои към другаде…

Един ден минал през града им търговец от Хамелн. Гледал що гледал, чудил се, накрая попитал няколко души на пазара:

– Уважаеми, защо няма деца в града ви? Да не би да сте канили Свирача да ви отърве от плъховете, пък да не сте му платили после?

– Не! – отвърнали в един глас те. – С тоя педофил сделка не сме сключвали никога! И няма и да сключим! Да припари тук няма да го пуснем!

– А как тогава… Ох, сигурно сте прави – погледнал той гъмжилото от плъхове под краката си. – И при нас, като отведе децата ни, поне пеленачетата, дето не можеха да ходят, останаха. А при вас и тях ги няма. Къде са ви?

– Махнаха се децата, сами… не разбрахме защо. Пеленачетата младите им родители ги взеха със себе си. Останахме само старците. Не уважават нас възрастните и страданията ни…

Погледнал пак търговецът плъховете, кимнал и, без да каже нищо, си тръгнал. С решението никога повече да не стъпва в Гамелн – ама не само защото бил понахапан вече.

… Минало време и в Гамелн не останал нито човек. Старите измрели, а младите отдавна се били махнали. Поделили си землището му съседните градове – получил своята част и Хамелн. Почудили се дали да не поканят Свирача да почисти руините от плъховете, и после пак да го съградят. Все пак хилядолетна история имал… Но като видели колко много и нагли са плъховете, размислили. Докарали вместо това огнепръскачки и изгорили Гамелн доземи, пепел даже да не остане от него. Нито пък спомен за него, дори в книгите – изтрит бил отвсякъде. Но не от врагове, а от дошлите от Гамелн млади – да се забрави историята им по-бързо, да не берат срам всеки ден пред всекиго.

Та, ако не сте чували никога за Гамелн, и може би даже го бъркате с Хамелн – затова е. Имало го е някога, просто и спомен не е останал от него, нищо че над хиляда години е стоял. Където някога жителите му са крачели по площади и улици, сега другоградци сеят и жънат. Без и да подозират, че е имало на туй място някога град и негови граждани.

Само Свирачът още ги помни, но не обича да разказва за тях. Свирката му отдавна е поправена, дрехите също, от синините и раните и следа няма, даже споменът за тях се е стопил. Но застанат ли пред очите му нахапаните от плъхове деца, гърлото му се свива и той подирва друг, по-щастлив спомен.

16 thoughts on “Приказка за Гамелн

  1. Виктор

    Тая приказка, Григоре, си я разказваме тука в твоя блог много, много години. И какво? Може пък да се намери поне един, който не е разбирал и благодарение на нея да разбере. Аз за съжаление не вярвам, че ще се намери такъв дори един от хиляди. И въпреки това мисля, че трябва да се пише и да се повтаря. Така се повтарят едни неща от две хиляди години, пък може би и да има някаква полза.

    Reply
  2. Делян

    Може ли обяснение, къде е завел Свирача децата в оригиналната история?
    a) в някой друг град
    б) извън града, на село примерно
    в) някъде другъде (къде???)

    Подобни истории се случват и разказват май само в градовете, дето мишките са до голяма степен по-митични създания от самия Свирач, но пък хлебарки, бацили и предпоставки за истински епидемии има в изобилие …

    Reply
  3. Григор Post author

    @Делян: В оригиналната история Свирачът просто е „отвел“ децата. Не съм попадал на вариант, в който да се споменава къде.

    А ако мислиш, че мишките – или поне плъховете – са митични създания в градовете, разходи се покрай някоя градска река. В София където има река, има и плъхове покрай нея. В Ню Йорк съм ги виждал в метрото. Има едно изследване, че в съвременния голям град шансът ти да си на повече от 3 метра по права линия от плъх е под 1%. И това е през 21 век – а как е било през Средновековието ще те оставя да се сетиш сам.

    Reply
  4. Делян

    @Григор, колко деца нахапани от плъх познаваш, в съвременен град, пък дори и само виждали плъх *наживо*?
    Сравни и броя им, с това колко градски деца са виждали хлебарки пак наживо.

    В София, не съм виждал плъхове близо до реките през деня. Може би защото имат инстинкт за самосъхранение и се крият, знам ли.

    Reply
  5. Делян

    @Григор – “има едно изследване” … Може ли да го намериш, любопитно ми е каква им е била методологията за да получат подобни резултати…

    Reply
  6. Божо

    @Делян – за нахапани от плъх не знам, но много деца даже в София виждат редовно плъхове на живо.
    Аз живея в квартал, в койото (повечето от) хората пазят уличните котки и току виждам плъх, а когато офисът ни беше в “Манастирски ливади”, там плъхове виждах понякога и по 3 на ден.

    Reply
  7. Григор Post author

    @Делян: Мога да ти кажа точно колко деца, нахапани от хлебарка, съм виждал. 🙂 За щастие, чак нахапани от плъх деца са сериозна рядкост. Плъховете са много предпазливи и гледат да не нападат по-едри противници. Трябва да са голямо и нахално стадо, за да се осмелят.

    Иначе, в София вероятно твърде малко деца не са виждали плъх на живо. Аз виждам по средно два-три месечно. Обикновено в коритата на реките, но нощем се случва даже да търчат по улиците. Даже в частни къщи, ако канализацията не е добре затапена, оттам почват да излизат плъхове.

    Reply
  8. Делян

    “Даже в частни къщи” – в големите градове, мнозинството не живеят в къщи от доста време…

    Както и да е, възможно е ситуацията да се е поизменила от 1998-2006, докато учих и живях в София. Тогава плъхове и мишки нямаше в Дървеница, Мусагеница, Младост и Света Троица, но пък хлебарки имаше в изобилие…

    Ако плъховете са ви действително проблем, то направо си викайте Свирач/Писач, явно текущите ви не работят добре ;-). А още по-добре, ползвайте отрови, и не оставяйте храна на лесно достъпни места. Онази поговорка за зелниците е много широко приложима.

    Reply
  9. Делян

    В моето лично тълкуване на оригиналната приказка, Свирача е магьосник, външна сила с необикновени способностти, призована да извърши нещо, което е работа на жителите, но което те нито желаят да свършат, нито пък желаят да променят начина си на живот, така че нещото да не ги афектира повече.

    Иначе казано, жителите са мързеливи, и късогледи/нечестни в собствения си живот на първо място. Въвличането на външната сила, която не разбират, но която желаят да използват като инструмент, за да им свърши мръсната работа, не е първопричината за ситуацията. Това е само катализатор на реакция, съставките и нужните условия за която са се натрупвали с години.

    След приключването на работата, поради късогледието си, жителите не желаят да платят уговорената цена, за да бъдат оставени на мира. В резултат, плащат с най-скъпото си вместо това.

    Моя извод засега е, че човек трябва да решава проблемите си предимно сам, а когато не може, да сключва и изпълнява договори с други хора, а не с външни сили, които не разбира, пък били те Свирачи, магьосници, демони, банки, мегакорпорации, правителства, или Световни Здравни Организации.

    Reply
  10. Григор Post author

    @Делян: В София вероятно все още повече от половината жилищни сгради са къщи или кооперации. Панелните комплекси са на практика 100% панел, но извън тях е сравнително рядък.

    Тълкуването на приказката ми беше интересно, и ме накара да се замисля нещо. Ние неизбежно пречупваме при възприемане света през убежденията и възгледите си. Дали по този начин не залагаме в нашата му картина му изводите, които после си правим от тази картина?

    Reply
  11. Делян

    https://btvnovinite.bg/bulgaria/mjarka-sreshtu-covid-19-uchenici-shte-vlizat-po-darveni-stalbi-v-plovdivsko-uchilishte.html
    https://bnr.bg/play/post/101350073/kristalina-georgieva-svetovnata-ikonomika-e-po-dobre-ot-ochakvanoto
    https://fakti.bg/mnenia/515162-viceprezidentat-na-lokhiid-martin-pred-fakti-nama-oshte-reshenie-balgaria-da-kupi-novi-8-iztrebitela-f16-block70

    Я вижте Свирача каква чудна мелодия е засвирил…
    Накъде и кого ли води тя?
    И дали спасява, или взима най-скъпото за пореден път?

    Reply
  12. Григор Post author

    @Делян: Точно това вероятно бих го написал много сходно. Други неща обаче не – очевидно си прав. Не че съм се съмнявал. 🙂

    За тези три неща, които си линкнал по-горе – аз не успявам да видя връзката между тях. Може ли пояснение?

    Reply
  13. Делян

    Ако не можеш да я видиш, не мога да ти помогна, съжалявам… Не мога да помогна и на сляп човек да види цвят, нито на глух да чуе музика.
    Някои неща, или се възприемат, или пък не. Интересното е, че по мои наблюдения, не става дума за интелигентност – нея мнозина я имат в изобилие, а по-скоро за сетивност. Както са казали навремето, който има очи, ще види, който има уши – ще чуе …

    Reply
  14. Григор Post author

    @Делян: Първото наистина е идиотска идея. Второто е нечие мнение. Третото е просто обективен факт. Не разбирам кое е абсурдността на мнението, а тази на факта пък съвсем.

    Reply

Leave a Reply to Божо Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *