Предпазване срещу радиоактивен йод

Вече от поне две седмици от различни източници постъпва информация, че руската армия е минирала АЕЦ Запорижя на практика напълно. Повечето от източниците (напр. украинското разузнаване) са пристрастни и е разумно да не бъдат приемани с абсолютно безрезервно доверие. Има обаче източници, непублични и с ограничен достъп, които не са твърде пристрастни, а твърдят същото. Така че е разумно да се приеме, че е възможно (ако и не абсолютно сигурно) да е вярно.

А от няколко дни постъпват новини, че руската армия се изтегля тихомълком от АЕЦ-а. Досега тя го държеше под строг контрол – в централата по всяко време имаше сериозни по размер руски военни части, включително тежко въоръжение (танкове, ракетни установки…). От военна точка изтегляне не се налага, пунктът все още е далече от бойната линия. Едно от вероятните предположения е, че има опасност централата да стане източник на радиоактивно заразяване – поради взривяване на мините или по друга причина.

В тази връзка може би ще е полезно да знаем какво да правим, ако този най-лош сценарий се сбъдне. Ако пък не, знаенето няма да ни навреди.

Общи думи

Адекватните мерки при радиоактивно заразяване са различни, в зависимост от типа и силата на заразяването. Те пък зависят от вида на източника, разстоянието до него и други фактори.

Когато източникът е единичен (ядрен взрив, авария в АЕЦ…) и разстоянието е много стотици или хиляди километри, почти единствената опасност е от отделения радиоактивен йод (осноно изотоп 131). Той се натрупва в щитовидната жлеза на хората и животните и увеличава вероятността от рак в нея. Другите опасности от него или други радионуклиди в този случай обикновено са минимални. (При много лоши стечения на обстоятелствата могат да бъдат реални. Това описание не ги покрива.)

Опасността от йод-131 зависи от количеството му около нас. То – от общото отделено количество йод-131 и дали и колко от него е пренесено от мястото на инцидента към нас. При разстояние като това от България до АЕЦ Запорижя пренасянето зависи от атмосферните условия около и след инцидента.

Количеството отделен йод би зависело от какви и колко обекти в АЕЦ Запорижя са пострадали, и в каква степен. АЕЦ-ът има 6 реактора ВВЕР-1000, плюс сериозни като размер охладителни басейни за първично съхранение на отработеното ядрено гориво. Ако всички те пострадат сериозно, количеството отделен йод-131 може да е десетки пъти над отделеното при авариите в АЕЦ Чернобил и Фукушима, и хиляди пъти над отделеното при употреба на един или няколко тактически ядрени заряда. (Това не означава, че другите последствия непременно също ще бъдат толкова по-големи, или дори същите.)

Размерът на уврежданията при потенциален инцидент е невъзможно да се предскаже отсега, атмосферните условия – също. Затова давам съвет как да се действа срещу радиоактивния йод при най-лош вероятен вариант. (Ако се появи реална опасност и от други радионуклиди, това ще е тема за отделен запис.)

За щастие Енергодар е на много стотици километри от нас. Ако там се случи нещо, дори ако вятърът духа оттам насам (което е рядко), ще имаме време да научим. Ще имаме време и да разберем дали е отделена радиация, и ако да – дали е количество, което заслужава предпазни мерки. След това ще имаме време и да проверим дали вятърът го носи към нас или надругаде. И след това, ако се налага, ще имаме предостатъчно време да вземем предпазни мерки, без да сме закъснели. Дебело подчертавам – не взимайте предпазните мерки преди да е потвърдено, че се налага!

Защита срещу радиоактивен йод

Радиоактивният йод е опасен с това, че щитовидната ни жлеза го поема и натрупва точно както обикновения йод. (И с това се излага на лъчението от атомите му.) Ако тя бъде наситена с достатъчно йод преди радиоактивният да стигне до нас, тя няма да поема повече и съответно няма да поеме от радиоактивния.

Предпочитаното за насищане с йод средство е калиев йодид. Той е активното вещество във всички йодни хапчета. Химическият калиев йодид е точно същото – ако нямате йодни хапчета, но имате химически калиев йодид, можете да отмерите от него правилната доза. (Горчив е на вкус – можете да го приемете с ядене или някакъв подсладител, не му пречат. Може да подразни стомаха – добре е да се приема с храна, или поне с прясно или кисело мляко. Храната не пречи на резорбцията му.)

Ако нямате други варианти, йод може да се набави и от йодна тинктура. Тинктурата е разтвор на йод (често и калиев йодид) във вода, спирт или комбинация от двете. Какво съдържа и точното му количество трябва да са посочени на опаковката – ако не са, не я използвайте! Ако съдържа само или основно чист йод, занижете малко милиграмите (100 мг чист йод са приблизително еквивалентни на 126 мг калиев йодид). Вкусът ѝ също не е приятен.

Тинктурата може да бъде предпочитана при хора, които не могат да приемат йод през стомаха (напр. тежки стомашни проблеми или силно чувствителен стомах). При намазване по кожата в областта на корема обикновено се резорбира около 80% от йода в нея. (Вместо да пиете таблетка от 130 мг, можете да намажете колкото тинктура съдържа 160 мг. калиев йодид или 125 мг. йод. Типичната за България йодна тинктура съдържа 5% йод и 10% калиев йодид – 0.8 до 1 куб. см от нея е подходяща доза за 72 кг. тегло.) Не е страшно да намажете повече от необходимото – опасно за здравето количество няма да се резорбира. (Но по-чувствителна кожа може да се раздразни – внимавайте пък за това!)

Може да ви предложат в аптеката Йодасепт или друга търговска марка на повидон-йодин. За дезинфекция на рани е прекрасен, за насищане с йод – не. Йодът в него е 1%, 15 пъти по-малко, отколкото в йодна тинктура. При намазване върху кожата не е известно какъв процент се резорбира, възможно е да е близък до нулата. При вътрешно поглъщане може да отдели атомарен йод, който е силен дразнител, по-висока доза може да ви изгори стомаха. Не го пийте!

При опасност като описаната, правилната стратегия би била да се приема ежедневно доза йод до намаляване на опасността от радиоактивния йод до пренебрежима. Последното става, когато радиацията от него спадне до нива, сравними или по-ниски от тези на естествения радиационен фон. Периодът на полуразпад на йод-131 е 8 дни – тоест, на всеки 8 дни радиацията и опасността от него спадат наполовина. След 16 дни те ще са 1/4 от първоначалните, след 24 дни – 1/8, след 32 дни – 1/16 и т.н.

След десетия ден можете да намалите дозата двойно или да я приемате през ден – защитата остава на практика същата.

Добре е да започнете приема на йод поне няколко часа преди радоактивният да достигне до вас. Ако закъснеете с няколко часа или дори дни, пак си струва – по-малко предпазване е по-добре от никакво. Безсмислено е да се започва преди информация, че имаме авария с изхвърляне на радиоактивен йод – дори в идеални метеорологични условия той надали би достигнал от АЕЦ Запорижя до България за по-малко от денонощие. В типичния случай биха му трябвали 2 денонощия, а ако вятърът не го носи насам, не е изключено дори при сериозно изхвърляне дотук да не достигне опасно количество.

Оптималната доза калиев йодид зависи от теглото на индивида. Зависимостта обаче не е линейна: по-ниското тегло изисква повече калиев йодид на килограм. Ето таблица за приблизителните оптимални дози:

72 кг. – 130 мг. на ден

40-45 кг. – 65 мг. на ден.

20-30 кг. – 32-45 мг. на ден

10 кг. – 25 мг. на ден

5 кг. – 20 мг. на ден

3 кг. – 15 мг. на ден

Приемането на доза до 2 пъти оптималната обикновено е безопасно за организма – не се притеснявайте, ако не можете да я отмерите абсолютно точно. Изключение са алергичните на йод и йодни препарати – те е добре да се консултират с лекар по темата.

При болести на щитовидната жлеза тези дози може да не са адекватни. Например при болест на Хашимото може да са необходими по-ниски. Каква доза е подходяща за конкретния болен зависи от болестта и стадия ѝ – може да е от няколко пъти дадената до нулева. Задължително се консултирайте с лекаря си по въпроса!

Йодните хапчета са обикновено 2 грамажа – 130 мг. и 65 мг. Смятайте според какви имате.

Ако се налага да делите хапче (или отмерена доза калиев йодид), най-добре ги разтворете във вода. Сложете в чаша такъв брой лъжици, малки чашки или кубически сантиметри вода (ако имате с какво да ги мерите), какъвто после ще ви е най-лесно да разделите на нужните ви дози. Сипете калиевия йодид или смачкайте добре хапчето във водата с лъжичка и разбърквайте до пълно разтваряне. Дръжте разтвора в хладилник, най-добре захлупен, за да не се изпарява лесно (увеличава концентрацията на калиевия йодид в остатъка).

Ако се налага да отмерите калиев йодид на прах, най-добре намерете точна везна за малки тегла. Аптеки които изпълняват микстури и места които ремонтират бижута най-често имат. Заложни къщи, които приемат злато и сребро, често също имат (може да са по-неточни, но отклонението няма да е фатално). Ако не можете да намерите иначе, попитайте в Интернет кой би ви отмерил. (А ако имате с какво да мерите, не се колебайте да помагате на нуждаещи се.)

Ако не можете да отмерите точно малка доза, отмерете най-малкото количество, което можете да отмерите точно. Количества от няколко грама могат да бъдат внимателно доразделени на 2 или 3 равни части върху стъкло с нож; после делете отново до достигане до желаната доза или близо до нея. При делене отведнъж на повече части е по-трудно да ги направите еднакви. Количества от грам и по-малко често е най-добре да бъдат разтворени във вода и тя да бъде делена. (Спринцовки от аптеката – една 10-20 мл и една 1-2 мл – могат да са много полезни. Ако малката е за инсулин, внимавайте с деленията – може да са в инсулинови единици, а не в милилитри: 40 инсулинови единици са 1 милилитър.)

Добра идея е да дадете калиев йодид и на домашните си любимци – и те заслужават предпазване. Най-добре става с нещо, което обичат (калиевият йодид няма мирис, но има горчив вкус). Оптималните дози на единица тегло за бозайници са на практика същите като за хора. За други домашни любимци първо се консултирайте с ветеринарен лекар.