Предговорът към “Легенди от Землемория”

За вкус не се спори – но за мен цикълът “Землемория” е вероятно вторият по сила в англоезичното фентъзи след “Властелинът на пръстените”. Ако случайно почитател на фентъзито (особено на качественото) го е пропуснал, бих му препоръчал да го прочете.

Цикълът се състои от 6 книги. Първата е била писана с идеята да е самостоятелна книга – “Магьосникът от Землемория”. След успеха й Урсула К. Льо Гуин я продължава с още две – “Гробниците на Атуан” и “Най-далечният бряг”. И трите са номинирани за най-престижните награди за фантастика, “Хюго” и “Небюла”, но си остават само с номинациите…

Взима ги – и двете награди – четвъртата книга от цикъла, написана повече от 10 години след първите. Отначало идеята е била да няма повече, но… минава време, и се ражда “Техану”. И няма нищо общо с типичното за толкова продължения доиздояване на темата – напротив, според мен е наистина най-силната от четирите. По непривичен и странен, но категоричен начин.

И отново точката е сложена. Историята е стигнала края си, няма какво да се разкаже… Но след време внезапно писателката я допълва отново. Първо със сборника “Легенди от Землемория”, а след това и с романа “Другият вятър”.

Какво я е накарало да продължава ли? Предговорът към “Легенди от Землемория” съдържа отговор на този въпрос – спиращ дъха и даващ обилна храна на ума. Когато го прочетох, не можах да се сдържа да не го споделя. Преведох го, и го публикувам сега тук, в рамките на fair use, като част от цялостното произведение.

Защо го правя ли?

Защото усещам и разбирам нещата по същия начин. И бях решил един ден да ги напиша, с риска да бъда обявен за луд или глупак… И когато открих, че друг е гледал на тях през същите очи, че е видял същата тази логика, и я е облякъл в стройно слово, разбрах, че това не е моя приумица, плод на самотен графоман. И че трябва да бъде споделяна.

Защото от нея има какво да се научи. Без значение дали човек пише, или просто се мъчи да разбере магията, скрита в творчеството. Или, да го кажем иначе – в сътворяването.

В края на четвъртата книга от “Землемория”, “Техану”, историята беше стигнала до момента на настоящето, както го усещах. И, точно както в настоящето на така наречения реален свят, не знаех какво ще се случи после. Можех да гадая или предсказвам, да се боя и надявам, но нямаше как да знам.

Неспособна да продължа историята на Техану (тъй като тя не се беше случила още), и наивно предположила, че историята на Гед и Тенар е стигнала до своето “и те заживели мирно и щастливо”, сложих на тази книга подзаглавие: “Последната книга за Землемория”.

О, писателска глупост! Та настоящето се движи. Дори във времето на разказ, на сън, на “имало едно време”, настоящето не е бъдеще.

Седем или осем години след излизането на “Техану”, ме помолиха да напиша история, случила се в Землемория. И още първият поглед към света й ми показа, че докато не съм му обръщала внимание, събитията там са се развивали. Беше дошло време да се върна там и да разбера какво се е случвало, и какво се случва сега.

Исках също информация за различни неща, които са се случвали отдавна, още преди Гед и Тенар да бъдат родени. Много неща за Землемория, за магьосниците, за остров Роук, за драконите, бяха започнали да ме озадачават. За да можех да разбера сегашните събития трябваше да поизучавам историята, да се поровя из архивите на архипелага.

Начинът, по който човек изучава несъществуваща история, е да разказва разказа си и да внимава какво се случва. Мисля, че не е много по-различно от това, което правят историците в така наречения реален свят. Дори ако присъстваме на някое историческо събитие, разбираме ли го веднага? Можем ли дори само да го запомним истински, докато не го разкажем като история? А за събития, случили се във времена или на места извън личния ни опит, се налага изцяло да разчитаме на историите, разказани ни от другите. В края на краищата, миналите събития съществуват единствено в паметта ни, а тя е форма на въображение. Едно събитие е реално само в настоящето. Превърне ли се в минало, съществуването на реалността му зависи изцяло от нас, от нашата енергия и честност. Оставим ли го да изпадне от паметта ни, единствено въображението може да съживи и най-дребното късче от него. А ако лъжем за миналото, ако го заставяме да разказва историята, която ние искаме то да разкаже, да означава каквото ние искаме то да означава, то изгубва реалността си, и се превръща в лъжа. Да пренесем миналото заедно с нас през времето, в съдините на митовете и историите, е тежка задача. Както обаче казва Лао Дзе, мъдрите хора водят със себе си каруца, която да носи товара им.

Когато конструирате или реконструирате свят, който никога не е съществувал, и историята му е изцяло измислена, изследването му е от малко по-различен тип, но базовият подтик и използваните техники са почти същите. Гледате какво става, и се опитвате да разберете защо става така. Слушате какво хората ви разказват, и ги гледате какво вършат. Обмисляте всичко това сериозно, и се опитвате да го разкажете честно, за да има разказът ви своите тежест и смисъл.

[ … ]

Откакто започнах да пиша за Землемория, минаха години. Аз се променях, разбира се, а също и хората, които четат книгите. Всички времена са времена на промени – но нашите са на огромни и бързи морални и умствени трансформации. Прототипите се превръщат в километрични камъни, простичките неща се усложняват, хаосът става елегантен, и това, което всеки знае, се оказва нещо, което някои хора са си мислели.

И това ни лишава от почва под краката ни. При цялото ни удоволствие от скоротечността, от мигновените проблясвания на електрониката, ние жадуваме и за непроменимото. Радваме се на старите легенди заради тяхната неизменност. Крал Артур сънува вечен сън в Авалон. Билбо може да отиде “дотам и обратно”, и “обратно” винаги е любимото му, познато Графство. Дон Кихот завинаги атакува вятърните мелници… И хората се обръщат към царството на приказките в търсене на стабилност, на древни истини и непоклатимо простички неща.

И мелниците на капитализма им ги доставят. Предлагането задоволява търсенето. Приказките се превръщат в стока, в индустрия.

Превърнатата в стока фантазия не поема никакви рискове. Тя не изобретява нищо, само имитира и тривиализира. Тя действа, като изпразва старите легенди от тяхната интелектуална и етична сложност, превръща борбеността в тях в насилие, героите им в марионетки, и истините им в сантиментални елементарности. Героите й махат мечове, лазери и жезли механично, все едно комбайни жънат – жънат печалби. Дълбоко смущаващите морални избори биват дезинфекцирани, подсладени, обеззъбени. Заченатите със страст идеи на великите разказвачи биват копирани и превръщани в стереотипи, деградирани се до играчки, запечатани в ярко оцветена пластмаса, рекламирани, продавани, чупени, изхвърляни – некачествени и взаимнозаменяеми…

Тези, които превръщат фантазията в стока, експлоатират и разчитат на непресушимото въображение на читателя, дете или възрастен, което дава дори на мъртвородените ерзаци живот. Все някакъв, поне за малко.

Както всички живи неща, и въображението живее в “сега”-то, и живее с, от и благодарение на истинската промяна. Както всичко, което правим или имаме, то може да бъде опитомявано и принизявано, но все пак надживява комерсиалното и дидактично използване. Земята надживява империите. Конквистадорите може да оставят зад себе си пустини там, където някога е имало гори и ливади, но дъждът отново ще вали, и реките отново ще текат към морето. Нестабилните, срамежливи и не винаги истински царства на “Имало едно време” са точно така част от човешката история и мислене, както и нациите в нашите многоцветни атласи, а понякога са и по-трайни.

Ние сме живели дълго време както в реалните, така и в измислените царства. Но обитаваме и двете тези места по начин, различен от този на нашите родители или прародители. Магията се променя с възрастта, и с времената.

Ние сега знаем една дузина различни Артуровци, всичките истински. Графството се е променило необратимо още по времето на Билбо. Дон Кихот вече е пътувал до Аржентина, и е срещнал там Хорхе Луис Борхес. Plus c’est la meme chose, plus fa change. (“Колкото по-постоянно е нещо, толкова повече се променя”, ако съм разбрал правилно френския – Григор.)

Беше ми приятно да се върна в Землемория, и да я открия все там си, напълно позната и въпреки това променена и променяща се. Случило се беше не това, което предполагах; хората не бяха които – или каквото – предполагах, че ще бъдат. И се губех по островите, които смятах, че познавам като дланта си.

[ … ]

Урсула К. Льо Гуин

Бих могъл да добавя и още към казаното. Но нека е в отделен запис. Нека не се вреждам в един текст с творци от този ранг.

Ще си пожелая само – дано и аз, и световете в мен се променят с времето. Защото това ще означава, че времето ме е научило на нещо.

Мен – и тях.

9 thoughts on “Предговорът към “Легенди от Землемория”

  1. Георги

    Може ли да ми кажеш откъде да намеря последните 3 книги от Землемория от общо шесте. Ако на коментар е неудобно може да ползваме имейл.

    Reply
  2. Виктор

    Ааа, така ли? Аз съм започвал да чета тази авторка, но все заспивах. По някое време реших, че щом все заспивам, сигурно не е интересно. Сега вече ще започна, когато не ми се спи…

    Reply
  3. Григор Post author

    @Георги: Продават се, включително на български – гледах наскоро издание на “Другият вятър”. Ако обаче четеш добре английски, бих препоръчал оригиналния текст – няма как да бъде преведен пълноценно, колкото и да е добър преводачът… Ако не можеш да ги намериш на английски, се обади – имам ги.

    @Владимир Георгиев: Точно така е. 🙂

    @Виктор: Струва си. Толкова убедително изграден свят съм срещал само у Толкин. Много е… истински. За разлика от пуканковите фентъзита… А и авторката казва много неща в тези книги.

    Reply
  4. Navigo

    Григи, мерси за чудесното слово на Урсула. Обаче слагайки Землемория венага след Властелина звучи твърде пристрастно. Забравяш за неповторимия свят на Франк Хърбърт в ‘Дюна’, този на Дан Симънс в ‘Хиперион’ и продължения, поредицата за Ендър на Орсън Скот Кард, ‘В телата си разпръснати върнете се’ и останалите от ‘Речен Свят’ на Филип Хосе Фармър. Това са фундаментални книги, не само заради реалистичното и изкусно изграждане на цял един свят, а и заради дълбочината и метафизичните алюзии. Заради тях обикнах философията, изтока, поезията (Хиперион и Ендимион са поеми на Кийтс). Моята лична класация на светове се оглавява от Пратчет. Този човек толкова израстна, че последните книги за диска са направо трактати по психология, социология, дзен естетика или каквото се сетиш. Свалям му гащи, това са над 30 книги, от които да има 7-8 по-слаби (чел).
    А относно Землемория, четох първите три и много ми харесаха смислово, но намирам стила й за куц на места (може и от превода да е), особено сравнена с виртуозното ползване на езика от Толкин. Натрапваха се разни недососаности – претрупаност, тук-там клишенца или тромавост в изказа. Таквиз неща, които принципно не са проблем, стига съвсем да не ми влизат в кривото гърло, какъвто не е случаят при нея.
    И все пак всичко това е субективно.
    Мерси още веднъж за вдъхновените слова. Ще си потърся последните три 🙂
    Нав

    Reply
  5. Григор Post author

    Navigo: По моите критерии “Дюна”, “Хиперион”, поредицата за Ендър и “Речен свят” са фантастика, но не са фентъзи. Така че с чиста съвест слагам “Землемория” след цикъла за Средната земя на Толкин. Пратчет не мога да отрека като психолог, социолог и… с една дума, воин на доброто, но светът му не е толкова плътен и истински. (Не отричам, че нуждата от силен хумор неизбежно “разрежда” описанието на света, но уви, нея я има.)

    За езика – преводите на първите три не са лоши, но не са от класата на превода на “Властелина” на Любомир Николов. Сериозен съвет ми е да си ги намериш и прочетеш всичките на английски – там езикът си струва.

    Reply
  6. Navigo

    Баш си прав за фантастиката. И аз това си помислих, но явно не достатъчно силно 🙂
    Наесен в щатите ще си потърся последните три Землеморни в ориджинал.

    Reply
  7. Влади

    Може ли да ми кажете всички книги и части свързани с Землемория подред на издаване?От 1 до последната
    Пишете ми на мейла dkgray@abv.bg

    Reply
  8. Григор Post author

    1. A Wisard of Earthsea
    2. The Tombs of Atuan
    3. The Farthest Shore
    4. Tehanu
    5. Tales from Earthsea
    6. The Other Wind

    Освен тези, има и по-малки разказчета за Землемория, излизали къде ли не. Някои от тях са включени в 5 (тя е сборник от няколко разказа и повести), други – не.

    Reply

Leave a Reply to Владимир Георгиев Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *