Изпитите, тренировките… и треньорите

Един съвет от мен: ако имате изпит по айкидо, не ходете на него болни. Иначе правите неща, на които се веселят всички в залата. Освен изпитващите.

Толкова по въпроса.

Интересното беше една от тренировките след изпита. Дори не беше по айкидо – беше по граплинг. (За който не знае какво е това – нещо като борба твърде свободен стил, с широко приложение на ключове от джиу-джицу.) Водеше го едно от световните имена в стила – сенсей Гокор Чевичиян. Шесткратен световен шампион в боя без правила… Не бях в състояние да участвам, но гледах отстрани внимателно.

Още в първия момент ми се наби в очи физиката му. Масивни кости, едри стави и типична “замазана” мускулатура – структура, чиито собственици много често са феноменално силни. И наистина, докато показваше упражненията, направо вееше “противника” като прани гащи, без при това изобщо да се опитва да демонстрира колко е могъщ… Не това обаче ме впечатли чак толкова.

Показваше упражненията изключително внимателно. Винаги изпълняваше болезнените ключове точно доколкото да ги почувства “противникът”, и нито грам повече – не забелязах нито веднъж тръпка от излишна болка по лицата на укетата му. За разлика от някои именити български сенсеи… Беше способен да действа светкавично – когато показваше нещата, ги правеше бавно и внимателно, но по-безинтересните елементи ги извъртяваше за частица от секундата. Но и това не беше най-важното.

В очите на тоя “тъп борец” светеше истински интелект. Реагираше моментално, показваше фино и остро чувство за хумор. По време на едно от упражненията, докато другите го отработваха, той с неизказано удоволствие и целият грейнал от щастие се занимаваше с едно шест-седем годишно детенце, също излязло на татамито, да го учи на основни претъркалвания – работа за някой начинаещ.

И да, разбира се, съобразяваше мигновено в каква ситуация каква хватка ще помогне най-добре. Но след като бях видял другото, това ми идваше съвсем естествено. Връзваше се с видяното, без да добави нищо ново.

Всъщност, мисля си, не беше нужно да го следя внимателно цяло упражнение, за да разбера всичко това. То си беше ясно написано с големи букви на афиша – “шесткратен световен шампион в боя без правила”…

Много хора сигурно си мислят, че такъв човек трябва да е нещо като зла горила. Или каквото и да е, но не и интелигиентен, остроумен и нежен с децата… Не се било връзвало.

На мен пък не ми се връзват другите представи, а ми се връзва точно тази.

И, поне за Гокор, е вярна.

5 thoughts on “Изпитите, тренировките… и треньорите

  1. sebastianz55

    От такива хора може да се научи много. Може би и заради това леко ти завиждам за тези тренировки ;).

    Reply
  2. Дончо

    Явно е бил хакер.
    Т.е. – той Е хакер. В неговата си област. Пък и може някога някой хакер да го е дразнил, и тоя да го е бил… знам ли?

    Reply
  3. kEma

    Денят ми започна прекрасно с тази история… Благодаря ти 🙂
    Като се замисля аз лично не бих си го представила като шесткрилен гардероб без сиви мозъчни клетки. Напротив виждам го точно така както го описа, усмихнат и отдаден и може би с леко прошарени коси.. Странно, нямам идея защо си го представям възрастен.

    Reply
  4. Григор

    Дончо: И аз не знам… То от тази област по-хакери са само дървосекачите 🙂

    Себ: Че кой ти пречи да идваш? 🙂

    Ема: В интерес на истината, още не е с прошарени коси. Не мога да оспоря, че е доста масивен – но по обикновени дрехи не би направил кой знае какво впечатление на улицата. На тренировката му имаше и доста по-масивни хора… А сигурно сред противниците му на турнирите е имало и още по-масивни…

    Изобщо, кварталният “шампион” лесно мога да си го представя като безмозъчна горила. Градският – иди-дойди. Националният – вече по-трудно. А шесткратният световен шампион… Нещо не се връзва.

    Не знам прав ли съм, или не – но такъв беше. 🙂

    Reply
  5. Дончо

    @kEma: Ето тук БОЗА.БГ са сложили “матриалче” заедно със снимка на човека.

    @Григор: ти бой от дървосекачи ял ли си? Аз веднъж замалко да ям. Ако беше се случило, сега щях да гния някъде сигурно… с брадва между очите (или това, което би останало от тях до днес)…

    Reply

Leave a Reply to Дончо Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *