ДеЛореан

Днес, смайващо, не ми се струпа кой знае колко работа. Обикновено понеделниците са кошмарни, но този не беше.

Като резултат, реших да си припомня, че и аз съм човек. Изгледах с огромно удоволствие, за кой ли път, две чудесни тинейджърски класики – “Назад към бъдещето” 1 и 2. Ей богу, хубаво са направени! И като специални ефекти, и като грим, и като сценарий, и като лафове, и като игра на актьорите.

А пък ДеЛореанът, превърнат в машина на времето, направо ми събра очите. Бях го позабравил. По принцип колите тип “двуместна резачка” отнасят от мен единствено ирония, понякога с малко презрение в добавка – харесвам големите, обемни и практични коли, и кроткото каране. ДеЛореан обаче ми спечели душата. Изобщо не се учудвам, че дори двайсетгодишни екземпляри е на практика невъзможно да се намерят под двайсет хиляди долара. Ако ги имах, нищо чудно да бих ги дал за такова нещо. Едновременно е безумно маниашка, и невероятно стилна кола – перфектно съчетание на двете привидни противоположности… И в едно отношение наистина заслужава израза “машина на времето” – дизайнът й е на почти трийсет години, а изглежда като най-модерните коли, които слизат от конвейерите в момента. Свалям шапка на Джорджето Джуджаро.

За да открия след филмите, че е станало два и половина през нощта. Идеалното работно време за компютърджия… стига да не си утре от девет сутринта на работа, която обикновено е 12-14 напрегнати часа. Но не съжалявам. Истински хубавите неща също са като машина на времето. Те не просто ме връщат някъде назад, в детството – това може да направи всеки спомен.

Те събират в едно детство и настояще, създават невъзможното сливане на младост и възраст. Опровергават в миг израза “ако младостта знаеше, ако старостта можеше…”, и събират силните страни на младостта и старостта в едно. И когато познанията, стабилността и мощта на почти четиридесетте ми години бъдат яхнати и настъпени до ламарината от бистротата, пламъка и ентусиазма на детството, се получава нещо като… нещо като… трудно за описване.

Абе, нещо като ДеЛореан. 🙂