Елхички

– Бенгалски огньове! Пет броя за левче! Пет броя за левче!…

– Хайде на тиквата, екстра добруджанска тиква, като мед сладка, топи се в устата!…

– Мъжки чорапи, чифта по левче, молим! Мъжки чорапи, чифта по левче, молим!…

Обичайната гълчава на Женски пазар. Пъстра тълпа търговци, шарена и всеобхватна, предлага всичко, което човек може да си представи. Сякаш арабски сук, преместен по невъзможен начин от горещината на Дамаск или Кайро в замръзналия център на София. Преминавам край сергии с какво ли не, чакащи търпеливо (или гласовито) купувач. Това, което търся обаче, вероятно ще бъде на земята.

Нужна ми е коледна елхичка.

Подминавам равнодушно отсечените, натрупани на купчини или изправени на кръстачки. Не ме грабва идеята да закича дома си с прясно отсечено дръвче. Неведнъж момичета са ме поглеждали иронично, защото им предлагам да им подаря цвете както си расте, без да го късам – или в краен случай в саксия. Отвръщам на погледа им с усмивка – знам, някои ще си тръгнат, но други ще се замислят, и ще разберат, че така ще се радват повече. Те са, които ще бъдат щастливи с мен като човек. Неволен, ненарочен тест, дали сме сродни души.

Да, зная – много от дръвчетата са отсечени при прореждане на насаждения. Ако сте достатъчно лековерни. Истината е, че много, може би повечето, или са отсечени нелегално някъде, или са отгледани специално за да бъдат отсечени и продадени по Коледа. Нямам как да ги отлича от отсечените по необходимост, така че отказвам идеята.

За момент погледът ми спира върху купчинка отрязани клонки. Елхичката на бедния – продават ги за по лев-два-пет. Почти всичките са отрязани или при подкастрянето на дръвчетата в гората, или при махане на излишни клонки от готовите за продаване елхи. При тях съображението “да не са рязани специално” почти отпада. Не ги ли купя и закича, ще отидат в някоя бороварна… Да, биха били добър избор. Но все ми се струва, че ще намеря и нещо по-добро.

В едно от магазинчетата покрай сергиите виждам изложена изкуствена елха. Приближавам и се заглеждам – наистина е красавица! Почти нереално зелена, повече от живите дръвчета. Върховете на игличките искрят като смарагди. Направо е жива приказка. Колко ли биха й се радвали децата? На колко ли красота би ги научила?… Да, скъпа е – но си струва парите. А и ще бъде елхата ни не една и не две години, и всяка година ще спасява от отсичане някое дръвче.

Има обаче и доводи против. Изпомпаният заради нея нефт, химическите заводи, замърсяването… Да, неголеми доводи на фона на предимствата. Единствената причина да не я купя е, че има и още по-добро. То е, което търся сред вече падащия мрак.

Най-сетне! Дебело облечена жена минава покрай мен и носи саксия с дръвче, високо над метър. Умислен, твърде късно се сещам да я питам откъде го е купила. Нужно ми е по-мъничко дръвче, но сигурно имат… Да не би да е оттук? Няколко щайги с наредени какви ли не елхички – отсечени, в саксийки, в по-големи саксии. До тях възрастен мъж потропва с крака.

– Извинявайте, колко струват?

– Аз само ги пазя. Изчакайте за момент, жената, дето ги продава, ей сега идва…

Наистина, след не повече от минута жената е тук. Същата, която видях да носи високото дръвче.

– Извинявайте, ама вече прибрах повечето. На кръстачка ли търсите, или…

– В саксия, ако обичате.

– Тези най-мъничките са по пет лева. Това в саксийката е петнайсет. Голямото, дето ме срещнахте да го нося преди малко, е четиридесет.

– Добре ли са се хванали? – Мъничко ме хваща срам от наблюдателността й.

– Да, погледнете. – Тя подръпва доста силно дръвчето в саксийката, но то не иска да излезе от нея. – Тук е расло. Даже вече саксийката му е малка, ще трябва след празниците да го засадите някъде.

– Засега ще е в по-голяма саксия. Иска ми се да го ползвам няколко години като елха, преди да го посадя.

– Тогава не го дръжте дълго вътре. Ще се събуди от топлината, и ако после го изнесете навън, студът ще го попари, и ще изсъхне. Пресадете го веднага след празниците, докато е още студено. И му сложете шепа пясък в пръстта, да е малко по-рохкава. Пясък от строеж става, само първо го промийте за всеки случай, да не е с вар вътре…

След минута крача през мрака, ухилен до уши, и нося саксийката. Искаше ми се да е еличка, а това е смърч – но какво чак толкова значение има? Ще го сложа на балкона, и ще го нагиздя както си му е редът. В коледната и новогодишната вечери ще го внасям за по час-два, колкото да му се порадваме, и пак ще го изнасям, да го опазя живо. А когато и голямата саксия му стане тясна, и стане твърде тежко, за да е удобно за пренасяне, ще го посадя някъде. Ако имам тогава двор – там, в него, и през зимата пак ще му окачвам по нещичко, за благодарност. Ако не – някъде сред природата, да расте, да я краси, и да радва хората, и птичките, и всичко живо… И ще си купя ново дръвче в саксия, за да посадя един ден и него.

Ето това според мен е истинската коледна елха – не убито дръвче, а живо, което ще бъде посадено. Така с парите си уча производителите на елхи да спомагат за зеленината наоколо. И съчетавам удоволствието от празничната елха с това от помощта за природата. И с топлото чувство, че някъде едно най-обикновено дръвче живее, и ще живее, благодарение на мен.

Честита ви Коледа, без значение дали сте хора, или дръвчета. Нека празникът бъде празник за всички.

9 thoughts on “Елхички

  1. Таня

    Честити празници и на вас Григи 🙂 И на мен ми се искаше да ми замирише да свежо в къщи, но и тази година ще изкараме с пластмасовата – едно време като я купувах, тук не се продаваха дръвчета в саксии, а сега вече има навсякъде. Много ми харесва идеята, че може да се засади след това. Догодина живи и здрави и ние ще си купим елхичка в саксия 🙂

    Reply
  2. [vladi]

    Хубаво е да не се стимулират търговците на отсечените дръвчета. Още по-хубаво е да се нарадваш на дръвчето и после да го засадиш. А по-нататък можеш да го подариш на някоя сродна душа, така, както си е засадено! С Michel и Ани имаме алтернативна украса – когато ходихме на Витоша си донесохме нападали по земята борови клонки и шишарки, които сега са направени на венчета или поставени във вази из къщите – хем мирише на свежо, хем е красиво, хем се разходихме тогава!
    Весели празници!

    Reply
  3. Калин

    Празнична и честита, Гри!

    Все тъй да вирее живот край тебе!

    (А ако има нужда, ще поровя из горичка.бг за оная статия, в която се обясняваше как се пресажда елхичка.)

    Reply
  4. Roujkabg

    Не съм само аз,която ме боли за едно дръвче,една тревичка,
    птичка,за листчето на маргаритката.Винаги съм изпитвала ужас да гледам как някой си небрежно и нарочно къса Маргаритка. Разсъблича я,късайки листенцата й , едно по едно с надеждата точно тя му даде отговора на въпрос,който не е задал комуто трябва и очаква отговор от нея…Бедната Маргаритка,милите дървета,горките животни.Чухме снощи за варващината -убитите елени хлопатари,на които дори на са се погрижили да приберат поне рогата.Безмислена касапница,която предизвиква ужас.
    Обречената природа,от която произхождаме самите ние е обречена да търпи нас,човеците,единствените,които сме естествените й врагове.Ние,чедата на Природата майка сме врагове на майка си,на самите себе си,но не всички го осъзнават.
    Благодаря на хората,които са си направили труд да отглеждат дръвчета в саксия,както и на теб,че цениш не само техният труд,а и Майката природа.Урок по себеуважение.
    Весела Коледа.Жив и здрав да си.Нека Бог дари семейството ти с мир и любов.Весели празници на всички тук.

    Reply
  5. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Лицемерието

  6. suncho

    Докато четох благината, се сетих (незнайно защо) за това:

    — В твой град — каза пришълецът — има един средство. Червен цвете. Расте на прозорец на един бабици.
    — На една бабичка?
    — Да, бабичка. Номер три, улица «Меркартов». Цвете трябва да откъсва и да дава на мен. Аз каже благодаря от име на цяла планета. Крупики също ще живее.

    🙂 Нали се сещаш откъде е.

    Reply
  7. Григор Post author

    @suncho: 🙂 От любимите ми автори е. (И беше голям приятел на България.)

    Reply

Leave a Reply to suncho Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *