Миротворчество-3: Развитието на нещата

Военните действия престанаха. Димът се разсея. Положението се видя.

ЕС спешно се събра в отговор на руското признаване на независимостта на Осетия и Абхазия, за да вземе мерки срещу Русия.

Българските вестникарски форуми преляха от… каквото винаги са преливали – анонимни псувни. Извън форумите темата също се обсъжда надлъж и нашир.

А пък аз слушам, и най-често не вярвам на ушите си. Зрели и умни хора изказват тези, които биха подхождали на седемгодишно дете. Поговориш ли културно с тях, бързо и лесно демонстрираш колко абсурдни, да не кажа смешни са тезите им. Те си замълчават, и след малко започват с тях отново. Обикновено след около три минути – не знам дали е случайно съвпадение…

Не се смятам за капацитет в тези области. Но на фона на това, на което се наслушах напоследък, всеки с IQ над стайната температура би бил суперексперт. Затова смятам да се изявя като такъв – или, простичко казано, да покажа моите пет стотинки.

Точно Западна Европа (и САЩ) да ми обясняват, че признаването на Осетия и Абхазия нарушавало международните норми, ми се струва пълен гьонсуратлък. Кой призна Косово, бе? Много ли е голяма разликата?… Ако това ще е славата и моралното лидерство на Европата, дето ще сме част от нея, хич не искам да съм в нея. Да, сигурно е изгодно, умно и какво ли не още. Благодаря, не искам. Предпочитам да съм малко по-беден, но с достойнство.

Има обаче и контрааргумент. Разликата не е много голяма, но я има.

Само непоправим наивник не би се съгласил, че Русия призна Осетия и Абхазия единствено с целта да ги анексира от Грузия (под формата на “доброволно присъединяване”, уредено от марионетни правителства). Докато ЕС не спечели нищо от признаването на Косово (освен още един извор на наркотици и организирана престъпност). Трябва да стане чудо на чудесата, за да не се присъедини Сърбия към ЕС много преди Косово. А и преди Албания, която единствена би могла да присъедини Косово, и по този начин да спечели от ситуацията.

Има и още нещо. Сърбите уредиха след 1990 г. в Косово етническо прочистване, което си беше половин геноцид. (Сега албанците се опитват да го върнат на останалите в Косово сърби, но миротворците от ЕС и САЩ се мъчат да си вършат работата, и да пазят възможните пострадали. Не винаги перфектно, но като цяло я вършат.) Грузинците използваха юнашки в Осетия тежка артилерия срещу осетинските милиции, и столицата бая пострада, но не са предприемали етническо прочистване, за геноцид да не говорим. А в момента осетинското “правителство” изгаря до сламка грузинските села в Осетия, и руските “миротворци” активно му помагат. В грузинските села се криели снайперисти. Като гледам колко щателно биват унищожавани селата, грузинската армия ще да е най-снайперистката на света… И това е в Осетия. В Абхазия грузинците на практика не са дали нито един изстрел от години.

И още една разлика. НАТО скъса от бомбардировки Сърбия, но в момента, в който сърбите се изтеглиха от Косово, войната свърши. Нито един чужд войник не остана на сръбска почва. Докато руските “миротворци” окупираха сериозни части от Грузия, включително единственото й дълбоководно пристанище, и след войната нямат никакво намерение да се изтеглят от тях. Което за мен развенча и последните сенки на историята за “опазването на руските граждани”. Ако не броим руските войници, в Поти и по магистралата около Гори има по-малко руски граждани, отколкото американски граждани имаше в Ирак по времето на Саддам. (А не мисля, че САЩ заслужават прошка за измамата, с която нападнаха Ирак. Въпреки че Саддам вероятно е най-отвратителният диктатор за последните 30 години… Какво тогава да кажа за Русия?)

Да, САЩ и ЕС са абсолютно неправи да ругаят Русия за признанието на Осетия и Абхазия. Може да е нарушение на международните норми, но точно те не би трябвало да имат очи да го кажат. Възмутен съм от лицемерието им, и открито се обявявам против него.

Но това не може да отрече факта, че Русия се държа като агресор и окупатор. Грузия се опита да направи същото, и понесе заслужено наказание. Сега е време наказанието да си понесе и Русия. Затова и ще подкрепя охотно мерките на ЕС срещу нея. И ако са санкции, толкова по-добре. Предпочитам година-две да плащам по-скъп бензин, ток и прочее, но да знам, че агресорът е получил достатъчно категоричен отпор.

За да не се окажат утре защищавани с танкове руските “граждани”, “бизнес-интереси”, или каквото Империята реши да съчини като предлог, в България.

9 thoughts on “Миротворчество-3: Развитието на нещата

  1. Иван

    Аз нямам нищо против признаването на Обединена Осетия, като независима държава.
    След това те да си решават с кой искат да бъдат първи дружки.

    Reply
  2. Драго

    Да бе да, България е част от НАТО и Русия не може да си пипне с пръст, в противен случай ще е във война с цяла Европа, САЩ, Канада и Турция!

    Reply
  3. Христо

    Тъжното е, че отново започва онази тъпа международна игра от 19 век, покрай която и ние страдаме по т.нар. Източен въпрос. Донякъде със съжаление констатирам, че не навлязохме в ерата, когато хората и правителствата ще престанат да се стрелят и убиват едни други, както и да се лъжат и лицемерничат.
    Останалото по въпроса кой прав и кой крив… това е второстепенно.
    Поздрави,
    Христо

    Reply
  4. moni

    Григоре, по темата “грузинците не са предприемали в Осетия етническо прочистване” съвсем не си прав. И по-точно, хубаво е да се опираме на исторически факти. А те са, че и Русия, и Грузия точно пък там пък са предприемали истинско етническо прочистване. Странно как в конфликта никой, ама абсолютно никой не мисли за осетинците.

    Ето тази информация е от статия във вестник, но историческите факти в нея са верни – ровил съм в грузински сайтове

    Православните осетинци наброяват 704 000 души според преброяване от 2002 г. Този народ обаче е разделен и в момента живее в две държави, при това враждуващи. Значителна част от тях обитават Северна Осетия, която е част от Русия. По-малка част обитават Южна Осетия, чиято площ е едва 3900 кв. км и се намира в Североизточна Грузия. През 1989 г. нейното население е близо 100 000, тази година обаче статистиката закова на 72 000. От тях 64.3 % са осетинци, а 25.0 % – грузинци.
    През 1774 г. осетинците доброволно се присъединяват към Руската империя, в която намират закрила от Персия, завладяла вече съседна Източна Грузия.

    Трагичното разделение на осетинците започва след 1917 г.

    През 1918 г. от разпадналата се Руска империя е създадена Грузинската демократическа република. През 1920 г. тя нарушава договора със Съветска Русия за правото на самоопределение на кавказките народи и нахлува в Южна Осетия. Във войната загиват 18 000 души, а над 50 000 осетинци бягат в Северна Осетия. По същество Грузия извършва анексия на Южна Осетия. Следващата стъпка в трагедията на осетинците е пряко свързана с грузинеца Йосиф Джугашвили. През 1921 г. в Грузия се установява съветска власт. Сталин е министър на националностите на съветското правителството. С най-близкото си грузинско обкръжение в Москва той парира всеки опит на южноосетинците да се обединят със Северна Осетия. В крайна сметка през 1922 г. Москва решава Южна Осетия да остане в Грузия. За компенсация регионът получава статут на автономна област. Това обаче изобщо не пречи на Тбилиси да стовари асимилаторската си политика върху южноосетинците. Ликвидиран е елитът им, ратувал за обединение. Започва разселване, за да се промени етническият състав на областта в полза на грузинците. Затварят се осетински училища. През 1939 г. осетинската азбука е сменена с грузинска, за да се ограничи общуването на южноосетинците със Северна Осетия. Разделението е фиксирано и в паспортите, където в графата “националност” Сталин въвежда понятията южноосетинец и северноосетинец. След смъртта му тази практика е отменена. Макар и по-мека, грузинската политика за етническо обезличаване на южноосетинците продължава и след Сталин.
    През 1992 г. независима Грузия подема кампания срещу автономните образования, последва 16-годишен конфликт с Южна Осетия, при който загиват 2000-4000 души. На референдума през 2006 г. южноосетинците гласуваха за независимост. След военния удар на Тбилиси миналия месец Москва призна независимостта на Южна Осетия, но националният идеал на провинцията е обединение със Северна Осетия в рамките на Русия.

    Reply
  5. Григор Post author

    @moni: Сталин е половин грузинец, половин осетинец. Другите доводи също са внимателно подбрани и дофризирани, за да защитят руската позиция. Разбирам, че си чел мнението на Путин по въпроса – то съдържа точно тези доводи, в този вид. Хубаво е обаче човек да не вярва безпроверително на замесени в конфликта.

    Между другото, грузинците бяха 25% в Южна Осетия преди два месеца. В момента са под 10%, и броят намалява от ден на ден: който не успее да избяга, изгаря със селото си. В изгарянето участват както осетинските “сили за сигурност”, така и руските военни части. Села, които никога не са създали никакъв проблем на осетинците, и в тях няма дори един пистолет, горят наравно с другите. Изводите са си за теб.

    Reply
  6. moni

    A, знам ги тези неща. Както вече казах, следя и грузински информационни източници.
    Ама не се ли прави точно така по време на война? И какво отличава ЮО и Абхазия от Северен Кипър и Косово? Нима албанците в Косово не ги отделя от геноцида срещу сърбите там само войските на ООН? Ако се изтеглят, жив сърбин няма да има в околностите.
    /тук не отмервам кой крив и кой прав, правя паралел и толкоз/
    Както казваш ти, “Хубаво е обаче човек да не вярва безпроверително на замесени в конфликта.”
    Познавах един осетинец, покрай КВН форумите. Е да де, ама в началото на конфликта съвсем се покри и досега не се обажда. Няма как да предам неговото мнение без него. А би било наистина много интересно.

    Относно другаря Сталин – четейки многобройни източници, става ясно, че нищо не е ясно – има само ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, че е бил и осетинец, но няма доказателства – по-точно, нито едно писмено такова. Аз пък знам, че е полуевреин, полугрузинец. Има ли толкова голямо значение.

    Всъщност, опровергаваш ли фактите, изнесени в статията? Или имаш вътрешното усещане, че не са верни… п.с. говоря за фактите, а не начина на представянето им.

    Reply
  7. moni

    Забравих да добавя. Ако Сталин наистина е бил и наполовина осетинец, ми се струва крайно нелогично да се опитва да руши и разгражда собствената си родина. Че е бил диктатор – бил е. Спор няма. Ама дали е бил и такъв дебил, дегенерат и родоотстъпник? Все едно през 1886-а всички българи да действат не за съединението, а за разединението на двете Българии.

    Reply
  8. moni

    Забравих да добавя. Ако Сталин наистина е бил и наполовина осетинец, ми се струва крайно нелогично да се опитва да руши и разгражда собствената си родина. Че е бил диктатор – бил е. Спор няма. Ама дали е бил и такъв дебил, дегенерат и родоотстъпник? Все едно през 1885-а всички българи да действат не за съединението, а за разединението на двете Българии.

    Reply
  9. Григор Post author

    @moni: За Сталин – баща му е бил осетинец, това се знае с абсолютна сигурност. Взел е фамилията на майка си.

    Какво се прави по време на война зависи от войната. НАТО примерно направи ли етническо прочистване на сърбите в Косово? САЩ направи ли етническо прочистване на сунитите в Ирак?…

    За фактите – прави ми впечатление, че повтаряш точно доводите на Путин от интервюто му. Истината е, че той е подбрал от истината каквото му изнася, но е пропуснал каквото не му изнася, а тук-там направо е поизлъгал. (Статията, която цитираш, е преразказ на негово интервю за CNN.) Например и в Абхазия, и в Южна Осетия открай време има сериозен процент грузинци (по-точно имаше, докато Русия не качи там марионетни правителства през 1990-те). Открай време грузинци и осетинци се карат и бият, но и двете страни действат по един и същ начин, няма “агресори” и “жертви”. Сталин е ликвидирал както осетниския, така и грузинския елит, в рамките на ликвидирането на всеки елит в новия СССР (и обкръжението му е далеч не само грузинци). Решението Южна Осетия да остане към Грузия е взето от военна гледна точка – географските й комуникации с Грузия са несравнимо по-добри от тези със Северна Осетия. И т.н…

    А за Съединението и 1885 – тогава много приличен процент българи са действали срещу него, по най-различни причини, и някои се е наложило да бъдат сплашвани с оръжие. Почети малко оригинална история, полезно е…

    Reply

Leave a Reply to Иван Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *