АЕЦ Белене

Чух наскоро някакво интервю на Симеон Дянков на тема АЕЦ Белене.

Дали именно Русия ни е прецакала за затварянето на четирите стари реактора на АЕЦ “Козлодуй” – трудно ми е да преценя.

От една страна, решението да бъдат затворени ни го наложи Европейската комисия, а Русия не участва в нея.

От друга обаче, на ЕС не му трябват опасни реактори, но не му трябват и разорени държави. Разорената държава не е купувач – хората й нямат с какво да плащат. Тя е само черна дупка за помощи. Затова предполагам, че ЕК са се допитали до експерти, и са взели безпристрастно мненията им. А експертите по ВВЕР-440, чието мнение тежи, са в Русия.

Затова и тезата, че именно Русия ни е прецакала за старите реактори, ми се струва възможна, но не и гарантирана. А хубавото е, че е лесно проверима. ЕК с гаранция има пълна и точна документация кой за какво я е консултирал, най-малкото за да има с какво да се оправдава пред органите на ЕС за решенията си. Достъпът до информация за консултации от този род надали е засекретен. С пълна възможност е позволен за държави-членки на ЕС, и нищо чудно да има как да я получат дори частни лица или неправителствени организации от тези държави.

Защо ни е, след като битият – бит ли? Защото Симеон Дянков е финансов министър на държавата ни. И е важно да знаем дали той е човек на думата, или жонгльор с думи. Във втория случай би се оказало, че сме назначили лисицата да пази курника, и колкото по-бързо го разберем, толкова по-малки ще са щетите. (ББ си пази рейтинга – ако Дянков е въздух под налягане, и срещу това се вдигне масов, продължителен и лош за рейтинга протест, ще излети.)

Дянков каза и още нещо – че АЕЦ Белене всъщност не ни е нужна. Че конюнктурата наоколо не предполага успешно продаване на ток за в бъдеще. И че лобирането зад централата има точно една цел – тя е скъп проект, и би позволила да бъдат относително неусетно приватизирани суми от порядъка на милиард евро.

Пазарната конюнктура на Балканите за ток за бъдещите 10-30 години не мога да я преценя. Че населението на Турция ще се замогне икономически, и ще потребява повече ток, съм сигурен. Че повечето държави в региона имат чудесни позиции за индустриализиране, и потребяване на повече ток – също.

Но знам и че България има великолепни възможности за развитие на ток от възнобвими източници, особено вятърна и слънчева енергия. Цените на фотоволтаичните елементи за последните няколко години паднаха драстично – ако се продължава така, до не повече от 5 години инвестициите в слънчеви централи ще станат рентабилни и без държавно спонсориране. А ако законодателството позволи (в смисъл, извие ръцете на електроснабдителните ни дерибеи) частни лица да си слагат слънчеви панели на покривите, и да продават тока на прилична цена на снабдителя, това бързо ще стане популярно. Панелите на покрива на еднофамилна къща лятно време покриват консумацията й с излишък, а и през зимата помагат (ако има кой да ги почисти от снега). А ако всички покриви в София се покрият със слънчеви панели, при слънчев ден тя ще произвежда над хиляда мегавата, и на практика ще покрива консумацията си…

Подобно е положението и с вятърните електроцентрали. Тяхната цена не пада толкова бързо, но и така вложенията в тях скоро ще са рентабилни и без държавна субсидия. Имаме предостатъчно планински върхове и хребети, на които духа почти постоянен вятър, а добре направената ветроцентрала на практика не пречи на екологията. Цената на тези централи определено ще е солена, но ако бизнесът има печалба от тока им, и най-вече ако среща по-малко корупция тук, ще настрои предостатъчно. А покривните панели ще си ги наслагат и частните лица, ако им е изгодно. Просто опираме до това да имаме държава вместо мафия.

Да, вятърът и слънцето са непостоянни. Но обикновено когато няма слънце, има вятър, и обратното. А и разполагаме с немалко ПАВЕЦ мощности, и при нужда можем да подготвим нови. Най-сетне, огромната електромрежа на ЕС е добър балансьор. През зимата, когато производството на ток намалява, а консумацията расте, могат да се пускат немалкото ни ТЕЦ-ове, и АЕЦ “Козлодуй”. (Отделно, тогава работят ТЕЦ-овете в топлофицираните ни градове – някои от тях също произвеждат електричество, други биха могли да се приспособят, така ще спаднат и техните разходи.)

Като теглим чертата, не мога да кажа дали АЕЦ Белене ще ни е необходима, или не. Дори да е необходима, ме безпокои:

– ще бъде колосален държавен разход, който ще направи зависими от Русия и нас, и евентуално други държави от региона за още повече от тока си (а Русия не е най-приятелската към ЕС държава).

– токът й няма да бъде евтин (времената, когато строителството на АЕЦ и горивото за тях бяха относително евтини, останаха далеч назад в историята).

– ще бъде удобна прицелна точка за тероризма – един забит в някой реактор самолет, и цяла Северна България и Южна Румъния ще се превърнат в околочернобилска зона (а до два-три месеца и черноморското крайбрежие, благодарение на Дунав).

– дори ако приключи живота си безпроблемно, още едно парченце от България ще бъде неизползваемо за нищо, и ще трябва да бъде охранявано от всекиго, в течение на десетки хиляди години – мъничко парченце, но все пак.

Всичко това обаче ме безпокои по-малко от другото, което каза Дянков. В което не се съмнявам нито за миг – че цялата тупурдия е за да бъде гушнат милиард-два. Защото тези пари (и влиянието и властта, които дават такова количество пари) ще отидат у хора, чиято истинска професия е да продават интересите на България като цяло и на всеки български гражданин, примерно моите, поотделно. Колко добри времена вещае това за държавата, в която живеем, и за собствените ни права и интереси, не ми се мисли.

Затова си мисля в крайна сметка, че докато не си изчистим в значителна степен корупцията, не бива да помисляме за строителство на АЕЦ Белене. Рискът за екологията, или дали ще си върнем вложенията, може да е приемлив. Рискът (всъщност точната дума е “гаранцията”) милиарди евро да отидат в ръце, посветени на съсипването на държавата ни и нас лично, обаче не е.

13 thoughts on “АЕЦ Белене

  1. emo

    имам възражения по някои от нещата които те безпокоят.
    Доколкото знам, реакторите се проектират да издържат повече от един удар и със сигурност вече и ударите със самолет се броят след 9/11.
    Не знам какво си имал предвид, че тока и няма да е евтин, но със сигурност ще е най-евтиния сравнен с ток от други източници.
    Парченцето и сега не е много изплозваемо, а и можем да се съсредоточим към другите парченца които стават
    неизползваеми поради чиста глупост.
    Няма спор че от икономическа гледна точка все е зле и със и без АЕЦ… Човек тябва да е много
    талантлив от икономическа гледна точка за да прецени изгодата… ние очевидно далеч по-малки и прости
    проекти забатачваме та този огромен направо плаши…

    Reply
  2. voxy

    “Цените на фотоволтаичните елементи за последните няколко години паднаха драстично”
    аман от тея общи приказки паднали драстично, аре дайте ги тези цени, дайте инвестициите дайте пазарите, дайте разчетите стига с тези преливания от пусто в празно без никаква конкретика като Гоце и компания

    Reply
  3. Марин

    Малко допълнение/пояснение за 3-4 блок на Козлодуй. Доколкото излезе информация, Гърция и Австрия са искали да спрем тези блокове, не е ясно дали там руските лобита са силни. Иначе МААЕ (Международната Агенция за Атомна Енергия) беше дала положителна оценка на модернизираните 3-4-блок, но все пак тя не е политически орган и не може да влияе върху ЕС.

    Reply
  4. Кръстю

    А за тези, на които не им се чете горното , следния цитат от там :”….В предприсъединителния договор с ЕС пише, че трябва да затворим 3 и 4 блок на 31 декември т.г(2006 м.б). Пише, защото така са го поискали българските политици, а не Европа. Т. е. Европа е написала, това, което българските политици са поискали и решили, написала е това, за което са настоявали българските политици – тогава?..
    ……………….
    Това е дереджето …нито ЕС , нито Русия.
    Лобита…хобита…

    Reply
  5. emo

    написаното в договора изразява крайният резултат от лобирането и договарянето а не самият процес

    Reply
  6. Кръстю

    @emo — А тези ,които не са на Москва, такива като Мони и пр. ,са на едно друго място….Само български коне няма …Както казва един колега, това нашето са колониални администрации , наричащи се за авторитет български правителства 😀

    Reply
  7. Кръстю

    Впрочем, не е много ясна руската изгода от спирането на нашите блокове(3 и 4) … Освен ,ако не го обвържем с изграждането и оборудването на Белене…

    Reply
  8. Пешо

    “Затова си мисля в крайна сметка, че докато не си изчистим в значителна степен корупцията, не бива да помисляме за строителство на АЕЦ Белене”
    И аз мисля така.

    Всякакви търгове и договорки направени до момента трябва да се анулират.
    Днес четох, че РВЕ решили да се оттеглят. Ако е така, това дава добър повод да се разтури цялата работа.

    После ако се прецени, че все пак ни трябва нова ядрена мощност, да се обяви нов конкурс по всички правила и без държавни гаранции за инвеститорите.
    Всъщност може и нищо да не се преценява, просто да се обяви нов конкурс – ако се появят желаещи да инвестират при тези условия, значи проекта има икономически смисъл.

    Reply
  9. Олег

    Григор, за съжаление не си прав по отношение на възможностите за развитие на енергодобив от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България.

    За на „слънчевите панели”:

    Потенциалът на слънчевата радиация на територията на България е значителен, но се наблюдават доста големи разлики в интензивността на слънчевото греене по региони. Анализа на данните показва, че териториално, България може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на слънце греенето е около 2150h и представлява около 49% от максималното възможно слънце греене.

    За I Зона, която обхваща около 40% от територията (и 30% от населението), средната годишна продължителност е до 1500-1600 часа, а като енергиен потенциал това прави около 1400 kWh/кв.м годишно. Областта покрива планински райони, с променливи микроклиматични условия.

    II зона, която покрива около 50% от територията на страната (и включва приблизително 60% от населението) има средна годишна продължителност на слънчевото греене около 1700-1800 часа, респ. около 1500 kWh/кв.м годишно. Зоната обхваща селскостопански райони и част от северната брегова ивица.

    III зона има най-висок енергиен потенциал, с над 1800 часа средна годишна продължителност на слънчево греене, което дава около 1500-1600 kWh/кв.м годишно. Зоната покрива около 10% от страната.

    Без да навлизам в детайли, от цялата територия на страната, повече от 70% са планински райони, горски фонд и обработваеми земеделски земи. На практика площта, на която има условия и е икономически целесъобразно да се разположат фотоволтаични паркове е не повече от 10% от наличната.

    Самите фотоволтаични (PV) панели все още са с много нисък КПД. Преди 2 години РЕАЛНО постижимия КПД се движеше около 10-12%. До колкото знам сега има достъпни панели, които постигат около 15, в някои случаи 18% КПД.

    Нека не те подвеждат параметрите в спецификациите за КПД около 20 и повече процента. На практика това е възможно при идеални условия- температура 25 градуса и 1000 W/кв.м. слънчева мощност.

    Така ако на един панел видиш специфицирана мощност 200 Wp, това по никакъв начин не означава, че ще успееш да „извадиш” толкова. Първо, това не е ВАТ, а ВАТ ПИК, т.е. максимално постижимата при идеални условия. Каквито на практика почти никога нямаш. При отклонение на температурата с +/- 5 градуса от идеалните 25, токовите и мощностните характеристики на модулите много рязко се влошават.

    Заради въртенето на земята, слънцето огрява под оптимален ъгъл (за различните локации в България той варира) само за около час до два на ден. Ако се цели максимално оползотворяване на слънце светенето, то панелите ти трябва да не са статично закрепени, а да има едно- или дву- осна следяща система, която да ги завърта/накланя на където трябва. Което пък от своя страна влияе на „гъстотата” на която можеш да разположиш съседните панели/блокове- като се завъртят, да не си хвърлят сянка един на друг. Всъщност, тези инсталации са много капризни, ако част от тях е осветена, а друга в сянка. Тъй като в тези панели вътре са няколко клетки, последователно свързани, тъмните и светлите отделните клетки имат различни електрически характеристики, а това е много ЗЛЕ за тока във веригата. При 2% засенчена площ на модула, сумарната му мощност пада с до 70%. Поставянето на следяща система оскъпява много цялата инсталация.

    С времето полупроводниковия материал от който са клетките в панелите старее. Производителите дават „живот” от около 20 години, но до момента изградените ферми са на не повече от 8 години, и практическа проверка дали ще издържат толкова време не е имало. Факт е, че с времето дори и тези панели на по 8 години са си влошили характеристиките, в посока намаляване на мощността.

    Щях да пропусна- пепел и прах, отложени по повърхността на панелите, също намаляват КПД-то. Т.е., ако искаш макс мощност, някой трябва да ги чисти редовно.

    Ако оценяваме в пари, най-ниската себестойност, която може да се постигне е около 5 евро на ват инсталирана мощност, като тук не включвам стойността на терена обаче, приемаме, че го имаш (ориентировъчно, нужни са около 20 000 кв.м площ за 1 МВат централа) . Ако използваш следяща система цената отива на около 10 евро/ват. Като сложиш и задължително необходимите ти доп. устройства- инвертори, съгласуващи и трансформиращи джаджи- като нищо може да се стигне до над 12-15 евро/ват цена.

    Въобще няма да споменавам АДА, през който един инвеститор трябва да мине за да почне строеж на такава ферма, съобразно нормативните условия и реалности у нас. Дори някак си да успее в удовлетворяването на всички бюрократични изисквания, идва ред на поредната епична битка да съедини централата си към енергийната система на страната. Частните ел.монополисти по default отказват. Това е!

    Себестойността на киловат енергия, произведена от такава PV централа стъпва някъде на около 0.24 до 0.30 долара. За сравнение киловат ел.енергия от АЕЦ е около 0.06 долара. В момента НЕК е задължена да купи от производителя, добил тока с ВЕИ централа, на цена от 0.78 лева за киловат, която цена както се сещаш я поема крайния потребител. Ако няма държавни дотации, никой няма да има сметка да купува тока, произведен от PV инсталация, ако има друга алтернатива.

    Твърде скъпо е дори ако произвеждаш ток за собствена консумация, така да се каже. Даже ще ти е още по-скъп, защото трябва към началната инвестиция да добавиш и пари за акумулатори, в които да „съхраняваш” произведената, но не изконсумирана на момента ел. енергия. Така дори покрива на къщата ти да е в най-добата посока за огряване и да го облицоваш целия с PV панели, няма да можеш да се самозахранваш целогодишно, без нужда от ток от другаде. През лятото иди-дойди, но след септември, до април ще седиш на тъмно и студено, ако разчиташ само на фото волтаиците.

    Идеята ти в градски условия да се слагат на покривите такива модули е непрактична.

    Един 15-18 етажен блок по комплексите е висок, но покривната площ е малка, а и не цялата можеш да я заемеш- комини, разни други стърчащи и пречещи неща, не винаги положението му е оптимално по отношение на огряване от слънцето. По-високите постройки засенчват по-ниските в определено време от деня. Излиза, че една такава инсталация горе-долу ще ти покрие консумацията на стълбищното електричество (и имам предвид осветление, но не и асансьор), за нищо по-сериозно не би могло да се разчита на нея. Виждал съм и идейни проекти за панели по отвесните стени, но както сам се сещаш, те ще „дават” ток за по максимум 2 часа на ден, зависи дали и за колко време ги огрява слънце.

    Конкретно София е в най-кофти зоната по отношение на средногодишното слънце светене, така че забрави за възможността да се „само-захранва”, че и да продава излишната ел.енергия, произведена от PV модули. Просто не става!

    Иначе и сега НЕ Е забранено да си монтираш такива панели по покрива, вкл. и в града. Слагай и произвеждай!

    А, да…
    На няколко места бях попадал на информация колко енергия е нужна за производството на един завършен PV панел за 200 Wp мощност. За съжаление, след краш на диска, където беше записана, затрих всичко, и не съм търсил повече, а ме мързи сега да правя отново research. По спомени, излизаше, че ако сумираме цялата енергия, вложена за производството на модула, тя е в повече, от колкото енергията, която би произвел този модул за целия си живот!
    Много „еко”, ако е вярно!

    Разбира се, изследванията не са спрели. Преди 2 години една от дивизиите на „Боинг”, работеща в тази сфера обяви, че е постигнала почти 49% КПД на произведен от тях модул, като по техни изчисления, себестойността му ще е само с около 10% повече от наличните в момента PV с КПД не по-високо от 20%. Ама нещо повече не се чу, и не знам дали изобщо се стигна до серийно производство.
    Има и други компании в щатите, и не само, които правят активен R&D в тази насока.

    В Испания съм виждал експериментални военни инсталации, изградени с тънкослойни филм-базирани PV. Те са с дебелина колкото гъвкавия лентов кабел до печатащата глава на матричен принтер, и практически се разстилат като фолио върху някаква повърхност. Тези, които съм виждал бяха върху военни халета (дето приличат на прерязан по дължина цилиндър, легнал на земята), дълги около 100-120 метра, като гофрираната метална повърхност на халето е облицована с PV филм. Тока стигаше за осветление (е, то и самото осветление не е конвенционалното, а с ниско консумативни осв.тела) и захранване на някои агрегати в халето- системата, която отваря/затваря вратите, климатика за клетката на склададжията (10х12 метра) и компютрите в нея. На практика останалите ел.консуматори обаче (телфери, платформи и пр) се хранеха от „конвенционалната” мрежа.
    Недостатъци на тези PV филми е, че са неустойчиви на лоши климатични условия- една градушка за 5 мин. ще го съсипе напълно. Температурна девиация от 20 градуса също.

    За вятърните генератори (ама по-кратко, че много се олях):

    КПД при тях е в пъти по-висок. Има обаче и много препъни-камъни.

    Една „перка” да поставиш, се изисква сериозно строителство, не е просто стълб и генератор от горе му. Например тези, които в момента се строят по Шабла и Каварна са с височина малко повече от 100 метра (измерено от повърхността на земята до центъра на ротора на генератора), а генератора е около 3-4 КВата. Пилона има фундамент около 2 – 3 метра дълбок, и приблизително по 5-8 метра за ширина и дължина. Един пилон иска площадка горе-долу 1.2 пъти височината си, т.е. за цитирания 100 метров, трябва площ 120 на 120 метра минимум (ако падне един, да не стане ефекта на доминото). Сметни сам терена, нужен да изправиш за 20 или 50 пилона.

    Това си е сериозно инфраструктурно строителство! Добави и необходимите пътища и подходи до терена, и ще видиш, че е почти невъзможно (нормативно и като целесъобразност) да се прави нещо такова по високите планини, или около защитени местности. Лично аз също не бих бил съгласен да нацвъкат подобни грозновати инсталации по билата на планините.

    Както и при слънчевото греене, в България няма достатъчно места с достатъчно вятър, и едновременно удобни за строеж. Ветровете, на които си бил свидетел като турист например, докато си катерил пътеките до някоя хижа, не са достатъчни за да движат генератора, и то така, че да произвежда достатъчно ток. Именно защото ветровете са с нисък интензитет (и непостоянни) се правят толкова високи пилони, за да може да се сложат дълги перки- на тия 100 метровите перките май бяха около 80-90 метра!!

    Към всичко това следва да се предвиди и преносна мрежа до най-близката точка за подвключване към енергийната система на страната. Ако качиш инсталацията на някой чукар, където има вятър, ще трябва да построиш и стълбове за кабелите до подстанцията, иначе как ще транспортираш произведения ток до този, който ще го купува? Т.е. говорим за още прилежаща инфраструктура- пътища, подходи.

    Дори да се намери някой инвеститор, срещу проекта гарантирано ще скочат десетки еко и природозащитни организации, къде с право, къде не чак толкова.

    И да, строителството на такива ветро генераторни ферми е скъпо, много скъпо начинание, с дълъг срок на възвращаемост. Удобните за целта терени вече са заети от крупни и богати инвеститори. Единичните „перки” (много често за по-евтино са и с „втора ръка” оборудване) произвеждат предимно за собствена консумация, и въобще не влизат в сметките.

    Ако има условия, можеш да разположиш ветро генераторите и на вода. В Северно море например има паркове с по 70-80 „перки”, но в нашите териториални води просто няма начин това да се направи.

    За това, Григор, мисля, че тезата ти за подходящи условия у нас за добив на енергия от ВЕИ е погрешна. Такива са ни реалностите, както се казва. Не е въпрос само на желание. Мога да пиша още доста по темата, но първо тук съм на твой терен, и би било нахално, а и ще навлизам в отегчителни за повечето хора подробности. Информационни ресурси има по нета в изобилие, включително и на български, и който има нужда да се информира- има от къде.

    Още веднъж извинявай за дългия текст, ако прецениш- отрежи го!

    Reply

Leave a Reply to Марин Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *