Падането на нощта (… и отново за ГМО, и не само)

Един великолепен анализ на това, което се случва днес в обществото, прочетох днес при Божо. И се замислих.

Един от ужасните негативи на Интернет е, че даде глас на всекиго. Звучи парадоксално – та какво може да е по-добро от възможност всеки глас да бъде чут?

Уви, това има не само добри страни.

Докато е скъпо и трудно нечий глас да бъде чут, обикновено има контрол върху какви гласове се чуват. За лошо – защото понякога се чуват и купени гласове. И за добро – защото повечето обикновено са подбрани по това да са свестни и верни. И местата, които подбират свестните гласове, малко по малко печелят доверие и популярност.

Когато всеки получи глас, нещата се променят радикално. Внезапно става видим един прост факт – огромният процент от хората са некомпетентни и незнаещи, и много от тях са некомпетентни и незнаещи до степен не само да не могат да го разберат, а и да не могат да разберат по принцип колко важни са познанията в преценката на нещо. За повечето знаещи хора това звучи невероятно, но е така.

Резултатът е от тип, с който повечето хора не са свикнали да се справят. А именно:

– най-вярната информация за много неща обикновено може да се намери в Интернет
– но един много сериозен процент от информацията в Интернет е невярна

Резултатът е, че становища и тези, които не са верни, могат да получат разпространение. Ако ангажират много хора, особено емоционално (примерно ако ги карат да се плашат от нещо), те могат да станат и доста популярни. Това на свой ред качва популярността им още – повечето хора сме свикнали, ако някаква теза е широко разпространена, да й вярваме. Резултатът е, че се появяват тези, които се радват на широка подкрепа, въпреки че не са верни.

Нещо повече. Тези, които не са верни, но ангажират масовия човек емоционално или с умела лъжа, обикновено са насочени към неспециалистите в областта (познанията на специалистите им помагат да не се хванат на въдичката). Тези, които са верни, обикновено са насочени към специалистите в областта (заради липсата на познания неспециалистите не могат да ги разберат и оценят). И тъй като във всяка област неспециалистите обикновено са многократно повече от специалистите, резултатът е, че неверните, но ангажиращи емоционално хората тези често получават много повече поддръжници, отколкото верните тези.

И дори това не е върхът на проблема. Специалистите в коя да е област също са хора, и нищо човешко не им е чуждо. Дори сред най-добросъвестните от тях ще има и такива, които имат диплом и/или титла, но не и познанията, с които те би трябвало да се дават. Други ще имат познанията, но силата на масовото мнение ще ги огъва, и те ще се опитват да обосноват някак пред себе си невярната, но далеч по-популярна теза. Най-сетне, има и такива с личностови проблеми, или дори психически отклонения – човешко е. Като резултат, неверните тези нерядко ще имат подкрепата дори на някои специалисти в областта.

Това означава, че човечеството днес е поставено пред ключова схватка между познанието и глупостта. Ако познанието успее да победи, ни очаква разцвет. Ако обаче победи глупостта, ни очаква в най-добрия случай ново Средновековие.

Но как да победи познанието? Поне засега няма как всички да станем специалисти по всичко. Има ли как в схватката с глупостта изобщо да има победа?

Мисля, че да. Трудна, с отчайващо малко надежда, но има. И че тази надежда е в просвещението.

Преди време ми беше попаднало брилятно описание на един от проблемите в тази битка – така нареченият ефект на Дунинг-Крюгер. Накратко, той се изразява в следното:

1. Некомпетентните хора надценяват своята компетентност
2. Некомпетентните хора не са способни да осъзнаят компетентността на компетентните
3. Некомпетентните хора не могат да осъзнаят степента на своята некомпетентност
4. Ако бъдат образовани достатъчно, некомпетентните могат да осъзнаят до каква степен са били некомпетентни

Този ефект се наблюдава най-добре именно в образователни институции, особено преди да са излезли официални преценки на познанията на студентите там. Обикновено средната самопреценка на последните по познания 10% е, че са някъде между първата и втората трета по познания. (Първите 10% пък обикновено се самопреценяват като някъде около средата, или може би на косъм преди нея – тоест, на по-ниско ниво, отколкото се самопреценяват последните 10%.)

На пръв поглед правилото посочва ясно изхода от ситуацията – просто некомпетентните трябва да бъдат образовани в съответната сфера. Проблемите тук са два.

Единият идва от самопреценката на некомпетентните, че знаят всичко, което им е необходимо. Принципно това може да се контрира – достатъчно е некомпетентният да бъде въвлечен в спор с конкретни аргументи, така че да може да осъзнае, че не знае достатъчно, за да води спора. Започне ли да учи, за да може да спори по-успешно, той започва по малко и да осъзнава некомпетентността си. Затруднението тук е, че некомпетентните най-често са и мързеливи, и не обичат да учат (което обикновено е сред причините да са некомпетентни). Съответно, още в началото на спора те осъзнават, че за да го продължат, трябва да си дадат труда да учат. Къде-къде по-лесно е просто да си намериш повод да прекратиш спора, и оттам нататък да го избягваш.

Този проблем обикновено е налице при некомпетентни, които обаче са компетентни в поне едно друго нещо. Често се срещат обаче хора, които не са реално компетентни в нищо. Те са неспособни да оценят изобщо необходимостта от познания, за да бъдеш компетентен в каквото и да било. За тях компетентността е умението да говориш с дълги и сложни думи – те не разбират необходимостта в тези думи да има някакъв смисъл. Поканени на спор, те се опитват да надприказват опонента си, без да се вълнуват дали говорят верни, или дори изобщо смислени неща. Опитите да бъдат образовани най-често се провалят, тъй като тези хора принципно не разбират смисъла на образованието. Някои от тях могат да бъдат подтикнати да учат реално чрез по-малко деликатни средства, например грубички подигравки. При някои обаче единственото работещо средство би било физическо малтретиране – като деца вероятно са били възприемчиви, но времето е било пропуснато безвъзвратно.

Това според мен описва и средствата глупостта да бъде сведена под границата, над която тя поглъща и разрушава обществото. Биха били необходими колосални усилия, но принципно е възможно.

1. Трябва да не се позволява деца да остават некомпетентни във всичко. Какви точно изисквания и промени в образователната ни система следват от това, е много дълга тема. Варианти има много, с големи разлики помежду им. Ако обаче израслият човек е истински компетентен в поне едно нещо, битката с глупостта в него става малко по-лесна.

2. Още като ученици хората трябва да бъдат просвещавани за ефекта на Дунинг-Крюгер. Той трябва да им бъде обясняван подробно, да им бъдат давани конкретни примери, и т.н. Така те ще могат да научат, че самоувереността, че разбираш от нещо, или е подплатена с огромен брой неща и подробности, които знаеш за нещото, или е ефект на Дунинг-Крюгер. Също, по този начин обществото ще може правилно да прецени случаите на Дунинг-Крюгерова некомпетентност, и да й отдава заслуженото – подигравки и пренебрежение. Това ще подтиква всички, освен най-безнадеждните случаи, да се дообразоват и така да избягват ефекта.

… Все повече си мисля колко полезен би бил в училище един курс по психология. Колко полезни биха били на учениците уроци не само за ефекта на Дунинг-Крюгер – и за ефектите на Стенли Милграм, и т.н. И подозирам, че повечето ученици биха ги и учили с интерес и желание… И се чудя – дали не си струва да предвидя от времето си и да стъкмя такъв импровизиран учебник, за който се интересува, ученик или не? Сам няма да се заема да го правя, силите ми няма да стигнат. Но ако има и други, които да имат желание да пишат в него, може и да се стегна да създам една удобна среда за съвместното му писане.

Няма да е всеобхватна, разгромяваща и убийствена победа срещу глупостта. Но все ще е някаква мъничка победа.

30 thoughts on “Падането на нощта (… и отново за ГМО, и не само)

  1. Пешо

    интересна тема. Интернет е наистина благодатна почва за всякакви малоумия и психози, но също и източник на лесно достъпна информация която ги опровергава. Обикновено малко здрав разум накланя везните в правилната посока.
    След като сме излезли от средновековието и строим ускорители и космически телескопи, сигурно като вид притежаваме правилните инстинкти да се противопоставим на глупостта (въпреки многото доказателства за обратното : )
    Това което си написал за образованието е съвсем вярно. Децата трябва да се учат да мислят, да спорят, и да подлагат на съмнение всичко.

    Схватка между познанието и глупостта е имало винаги, не мисля, че сегашния момент е с нещо по различен – освен че и двете са незабавно достъпни. Но доскоро незабавно достъпна за мнозина беше само глупостта.

    Reply
  2. Кръстю

    Пешо е прав. Схватка между познанието и глупостта е имало винаги. Сега мащабите са други благодаение на Интернет и пак ,май опираме до експоненциална функция.
    На тема писане и четене ми мина нещо през ума : Преди много време, когато се е пишело върху камъни, глинени плочки, кожи и пр. е имало малко пишещи и малко четящи. След това навлиза хартиеният носител, но при ръчно писане картината се запазва. Чак след Гутенберг работата се променя…Пишещите пак не са кой знае колко, но се увеличава рязко броят на четящите (книгите поевтиняват).
    След Интенет – и пишещи и четящи са много 🙂
    Но притеснителното според мен е друго : Преди може да е нямало много четящи, но е имало доста мислещи .(Като Сократ например)…А сега- почти всички четем, но как стои въпросът с мисленето ?!

    Reply
  3. Daggerstab

    Мисля, че е “Дънинг”, поне така си произнася фамилията този тип.

    А ако си говорим за Азимов, аз предпочитам “Самите богове”. Заглавието е цитат от Шилер, а сюжетът също има отношение към състоянието на света в момента. 🙂

    Reply
  4. Наньо Нанев

    Странно е, че всеки от нас се стреми да бъде добър в нещо. Целта е постигане на признание и уважение от околните. Често, по силно желано от материалните неща на този свят. Клюкарката се стреми да научи всяка една възможна клюка и изпитва огромно облекчение и радост да я сподели с “колежката”. Младежа пред блока с автомобил на тийнеджърска възраст (обикновенно клонящ към 20 годишен със склоност към саморазпад) влага неимоверни усилия да го тунингова. Дори харчи от скромния си бюджет значителни суми за да изглежда старата кола “по-така”.
    Рядко се случва, областта на компетентност (тя задължително трябва да е в списъка с желанията на индивида), да се прилага на работното място. Това обяснава малкия процент от добри професионалисти в произволна област.
    Защо хората трудно се променят?
    От страх. От новото. От неизвестното. От факта, че няма да бъдат толкова добри в новата сфера.
    Ако поговорим с някой достатъчно дълго и разберем от какво се интерсува той, ще открием, че е вложена много енергия, усилия, време, желание и т.н. В общия случай е имало катализатор за стартирането на този процес. После индивида изпитва желание да доусъвършенства и катализатора може постепенно да изчезне.
    Най-големия проблем е страха от напускането на текущото комфортно състояние.
    По отношение написаното от Кръстю, считам, че за да има мислещи, първо те трябва да минат в категорията на знаещите (днес е по-добре четящи – за да не губят време на специалистите,а в миналото са били повече питащи поради липса на литература).
    Познавателния апарат на всеки един от нас е различен и всеки по различен начин възприема новата информация (тук е мястото да отбележа, че образователната система у нас прилича на казармата – влизаме различни, но се опитват да ни изпратят еднакви). Един от парадоксите, е че големите, доказали се умове не са били оценени подобаващо от академичното образование. Разбира се има много сходни модели на познавателни апарати, но най-общото е, че трябва критична маса от знания в определена област за да започне осъзнаването. Много по-късно идва комбинативността и следенето само на тенденциите.
    В ранна детска възраст трябва да се възпитава увереността при започването на нещо ново. Преодоляване на проблема със загубата при децата е задължителен.
    В обобщение – проблемите описани в поста се коренят в ролята на семейството при изграждането на детето, като личност. Процента ангажирани родители не се е променял през хилядолетията и това е причината да имаме исторически справки за процента (почти константа във времето) успешни мъже и жени в професионален и личен план.

    Reply
  5. Itilon

    Преди около пет години се хванах да вземам няколко SAT-изпита. И бях потресен. Така популярните у нас като “тъпи” американци (които впрочем имат между 70 и 80% от най-добрите университети в света) имат учебници, стимулиращи желанието за познание (аз изкарах 4.90 на изпит по математика в ТУ, без да ходя на уроци и само с четене за SAT2) и система, която стимулира мисленето – напр. когато четях по литература някак си бяха забравили да включат в текстовете какво са искали да кажат авторите и се концентрираха върху изразните средства. Авторовите идеи ги оставяха на ученика.

    С това искам да кажа, че реформа в образователната ни система определено е необходима. Може да звучи малко рязко, но за мен тя е създадена да изгражда (относително) добри практически познания, без критичното мислене, нужно за доразвиването им. Все пак на социализма му трябваха войници и инженери, които не си задават много въпроси. В смисъл, ограничаването на зубренето и стимулирането на децата да мислят дори по един предмет, ще им помогне да разсъждават по ВСЕКИ проблем, а не да реагират първосигнално. Не знам дали се изразявам особено разбираемо – рано ми е :).

    Що се отнася до интернет, обожавам сайта на Таймс. Готиното при него (и при почти всички англоезични сайтове, за които се сещам) е, че няма да откриеш и един коментар, на който му липсва елементарно ниво на грамотност, в който някого се псува, който спами и т.н. Това се нарича добра модерация (но в България е популярно като цензура). Тя – естествено – не спира всеки идиот да пише каквото си иска НА СОБСТВЕНИЯ СИ САЙТ, но спомага за това глупостите да достигат до по-малко хора, етикетът на интернет общуване да е по-различен и в крайна сметка по-гръмогласните да не могат да викат на воля, без поне да са опитали да обгърнат идеите си с аргументи. Може да е малко, но би било добро начало, ако повече издания се възползват от английския пример.

    Reply
  6. emo

    аз изкарах 5.50 на изпита по математика за СУ, също без да ходя на уроци
    е… учих в математическа гимназия 🙂

    Reply
  7. Васил Колев

    Хубавото на тоя интеренет, който е пълен с глупости и умности е, че стимулира скептицизма. Търсенето за почти всичко намира хора, които клонят в едната или в другата посока и това като цяло казва “не вярвай на всичко, което четеш”. Поне според мен това е едно добро начало 🙂

    Reply
  8. Божо

    Васил Колев – стимулира дръжки. Стимулира го у този, който така или иначе обича да мисли и да не взема нещата за чиста монета.
    Повечето народ, като намери нещо, което му пасва на акъла казва – “виждаш ли – и у интернета така пише” и това му стига.

    Reply
  9. Георги

    Отзад напред. Идеята за този учебник е страхотна и доста на място. Също така и усилията за написването му ще са страхотни, поне от моя гледна точка.
    Тоя проблем с некомпетентността е доста актуален. Аз си мисля особено важи за образованите, тези с висше. Или са пълни въздухари или разбират от нещо и си мислят, че това им дава право да твърдят че разбират и от други неща. В България сме страна на празните и сложни приказки. Аз все още се опитвам да се изцеря от този ефект на образованието върху мен.
    А що се отнася до мерките, които предлагаш, Григоре, съм на друго мнение. Аз ги смятам за малко неадекватни и жестоки. Бих предложил некомпетентните да им бъде поставена задача и критерии, с които да измерват работата си. Тогава искат не искат ще докажат на себе си некомпетентността си.

    Reply
  10. klaus

    Абе,какво ще ми разправяш?Наскоро гледах по френско-германската телевизия “Arte” предаване за ГМО.В него индийските селяни се оплакват,че като минат през нива засадена с ГМО и получават обриви по краката.Никой в Индия вече не иска да отглежда ГМО,но полята са заразени – за радост на Монсанто.

    Reply
  11. Григор Post author

    @Васил Колев: Уви, и аз съм на мнението на Божо. Богатството на Интернет стимулира скептицизма и разсъдъка у тези, които така или иначе имат разсъдък, а те са, уви, нищожното малцинство. Огромното мнозинство са тези, които доволно казват: “Виждаш ли – и в Интернет пише, че като ти направят черна магия, ти се поврежда кабелния модем!”…

    @Георги: Не предлагам хората да бъдат малтретирани физически, или подигравани твърде жестоко – само отбелязвам, че нещо по-малко трудно би накарало някои хора да осъзнаят некомпетентността си. Това със задачата е чудесна идея, но некомпетентните си намират поводи да не се заемат с нея, и вместо това да насочат усилията си да продължават да произвеждат шум. Пробвай да изагитираш някого да пише в Уикипедия, или дори просто да оправя правописни грешки в нея – тръгне ли оттам, и ще учи реалността, между другото – да видиш колко енергия и сили ще вложи да отбие предложението…

    Апропо, за учебника – би ли положил (част от) тези страхотни усилия за написването му? 🙂

    @klaus: А пък аз наскоро гледах по английската телевизия BBC предаване за НЛО. В него аржентински селяни се оплакват, че като излязат извън селото нощем, извънземни ги отвличат, за да правят секс с тях…

    Reply
  12. klaus

    А пък аз гледах,гледах и разбрах,че ти нищо не разбираш.Само се правиш на много умен.

    Reply
  13. klaus

    А ти Божо,какво разбираш от ГМО,че и ти ми се правиш на много умен.Добре,че успяхме навреме да спрем Монсанто.А ти,Гачев и агент Ивайло(Иво Инджев) продължавайте да драскате каквото ви дойде на ума.

    Reply
  14. Георги

    @Григор За учебника с удоволствие ще работя с умните хора, които се включат. Само предупреждавам. Учебника няма да ми е прироритет и все още имам проблеми с организацията на времето. И въобще още доста пречки, но съм готов да се пробвам, дори и да не се получи за мен 😀 . И още нещо, чувал съм за Стенли-Милграм и за Зимбардо май беше и теориите им, ама изпитвам известни съмнения в компетентността си по темата. Виж от information literacy се интересувам.

    Reply
  15. Симеон В.

    Не е имало и няма да има победа над глупостта. Имало е временни вразумявания. Глупостта ще я има вечно докато ги има хората.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Божо: Остави човека. По-добра илюстрация на записа просто не мога да измисля Та той дори не е разбрал, че не става дума за ГМО… 🙂

    Reply
  17. Петър Петров

    Не съм сигурен дали единствено страхът от непознатото (несигурното) е препятствието пред поглеждането към нови хоризонти, но със сигурност е вярно това, че има първоначална бариера, пък после е почти лесно. Много ми напомня за нуждата от ензим, който катализира биохимична реакция. Дали този ензим ще е внимателно погъделичкано любопитство (вж. Itilon) или обикновен дървен господ (вж. Григор), или пък нещо друго (евентуално вж. по-надолу) – процесът ще тръгне. Схватката с незнанието обаче ще остане, просто летвата ще се вдигне, напр. вместо “за” и “против” ГМО ще се спори “за” и “против” специфични начини за мутация. Или дали конкретен ГМО да бъде директно консумиран или само след обработка, или пък изобщо не, а да бъде ползван само като техническа култура (напр. за текстил) и т.н.

    А този се е подписал под темата като по поръчка 🙂 Също като онази под темата за дискриминацията. Не го трий.

    @Жилов: Това за хакерите съм го пропуснал, благодаря за препратката. Коментарите отдолу обаче са убийствени 😀

    Reply
  18. Galarad

    Като говорим за човешката глупост, дали да не започнем да си говорим за религията??

    Reply
  19. klaus

    До Григор :
    March 30th, 2010 at 7:48 pm

    Точно за ГМО става дума – неслучайно го е сложил в заглавието на постинга.Демек ние дето сме против ГМО(разбирай Монсанто) сме прости,а пък той е много умен.Можете да се просветите малко по въпроса на следния линк: http://zazemiata.org/gmo/index.php?id=42

    Reply
  20. Божо

    >”Та той дори не е разбрал, че не става дума за ГМО…”

    Ами като го има в заглавието, какво да прави човекът.
    “пише жени, влизам – то кенеф!” както се казваше в стария виц 😀

    Reply
  21. Григор Post author

    @klaus: Не е за ГМО – то е само поводът в заглавието.

    За това е, че тези, които ама наистина гьон не вдяват по дадена тема, смятат себе си за най-просветените по нея. Особено ако гьон не вдяват истински и от каквото и да е друго. И как е невъзможно да им обясниш, че да си просветен е нещо много различно от това, което си представят. Освен като ги понаучиш малко на това или онова, за да могат да разберат какво значи да имаш понятие от нещо, и да осъзнаят колко зян са били преди.

    Лошото е, че научаването е много трудно, когато става дума за масови психози. Точно както поразените от клинична психоза, поразените от масовата са непоклатими. И най-лошото е, че и халоперидолът не помага – само образоването. Ключът е вътре в чекмеджето… Освен да ги оставиш да пишат тук и там по Интернет, че другите да им се смеят и да виждат на какво прилича масовият психотик. От полза са поне като урок за околните.

    Reply
  22. ZomBee

    Хайде сега да видим как биха могли да се получат компетентни и знаещи хора 🙂 И за да се върнем на темата – да видим как би действал един биолог (без да присажда гени, по “естествен” път за да са щастливи зелените).
    “слагаш ги в присъствие на мутаген, и след това правиш брутална селекция по нужния признак”
    -Как? С интернет – даваш на всички достъп до знание, но примесено с огромен брой “капани” за тези които не мислят, не проверяват информацията, поддават се на внушения и т.н. Който прави компромиси, не внимава, не чете – “всички те рано или късно откачат на някаква тема. Може да е религия, екстрасенси, извънземни, ГМО, LHC, световна конспирация, _заговор на ДС, траещ вече 25 години и управляващ живота ни_, нов световен ред, масони, монаси от Шамбала…”. И просто си пропилява живота с мании, без да остави нещо трайно. Тъй като маниите са много, рядко някоя събира достатъчно фенове за да могат да оплескат нещо. Който внимава, мисли, образова се – ползва всички екстри на достъпа до информация и ако не го мързи – прави интересни и значими неща които остават. Както казват руснаците – някои карат света да върви, други седят и викат “ебаси, накъде върви тоя свят”.
    Така че това си е жив естествен отбор, и тъй като е естествен – всички, дори и потърпевшите би трябвало да са щастливи.

    Reply
  23. Таня

    Като си говорим за глупостта, аз напоследък прозрях, че в настоящата си работа поощрявам глупостта и невежеството, като върша работата на глупави, мързеливи, неорганизирани, но със самочувствие хора срещу пари. Дадох си сметка, че в днешно време бизнесът вече не се крепи точно върху максимата, че който е глупав, трябва да плаща на по-умния да му свърши работата, за която той самият не е способен. Защото някакси така са се завъртяли нещата, че умните хора зависят от глупавите (“Клиентът винаги има право.” – а обикновено не е така). Заради парите. Така излиза, че уж по-умните нямаме достойнство като работим за невежите и мързеливите и им удовлетворяваме прищевките, само защото ни плащат.

    А това не е правилно. И аз много съм се замислила, дали да продължавам да поощрявам глупави хора в лицето на някои мои клиенти да ми се покатерват на главата с лайтмотива: “Аз съм клиент и ви плащам да свършите това вместо мен”. И всеки път като ми го казват, всъщност чувам: “Понеже съм некадърен да свърша това, а ти зависиш от мен, ще го направиш вместо мен.”

    Замислила съм се още, как така се получава, че парите се съсредоточават в глупави хора. Единият отговор, до който съм стигнала е, че това е някакъв кръговрат между поколенията. Бедни родители дават мило и драго, за да изучат децата си, за да не тънат в нищета. Същите тези деца се изучават и понеже са амбициозни успяват. Техните деца вече живеят в охолство и е много трудно да ги накараш да си напънат гъза да се развият в някаква област. И така стигаме до глупаците с парите, които ми плащат на мен да им върша работата. Ама вече не ща. И съм си направила освен този и други изводи.

    Reply
  24. iCaci

    Прави впечатление, че в борбата между невежеството и науката, журналистите често пъти влизат на страната на невежеството. А кой друг, ако не те, може да доведе просвещението до масите? Предполагам някои са гледали онзиденшното пряко предаване в новините по БНТ от физическия факултет на СУ. Журналистката беше толкова некомпетентна, че отреденото време отиде в опровергаване на глупостите във въпросите й, вместо в предаване на полезна информация, като дори говорителката в студиото не можа да я озапти. Изключително лошо впечатление правят и въпросите в следното интервю във вестник Култура, където ръководителят на катедрата ни по теоретична физика се изказва неласкаво за истините и заблудите относно експериментите в CERN: kultura.bg/bg/article/view/16798.

    Reply
  25. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Падането на нощта - 2: Светлинката в мрака

  26. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Витамините на обществото

Leave a Reply to Кръстю Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *