Противозаконно искане за трафични данни от МВР

Пейо е пуснал публикация за противозаконно искане за трафични данни, представено от служител на МВР на редакцията на FrogNews. Искането цели разкриване на самоличността на лице, написало коментар в новинарски сайт или блог.

Цитирам Пейо:

Първото, което се забелязва в Постановлението, са грешките, които служителят, най-вероятно дознател, е допуснал:

1. Назначава вещо лице, което има специални познания (чл. 144 и сл. от НПК ), а посочва като основание чл. 117 -127, които са за свидетели;
2. Чл. 409 НПК въобще няма алинея пета, а и се отнася до съвсем друго, което няма никакво отношение към темата;
3. Назначава експерт (вещо лице), а твърди, че го е запознал с правата на свидетел по чл. 122 и 123 НПК.

Колкото пъти има опит да се посочи правно основание, толкова пъти е сбъркано. Но трудно е да се посочи валидно правно основание за действия, които закона не позволява да бъдат извършени по този начин.

Служителят на МВР желае да получи данни за лицата, които са публикували текстове коментари на определени сайтове. За тази цел той не само възлага на вещото лице задачата да установи самоличността и IP адресите на коментиращите, но и го оправомощава да извършва проверки „на място“ като посещава офисите на интернет доставчици и лицата, които поддържат страниците. НПК и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично указват, че IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност, може да се изисква само след съдебно разрешение.

Казано по друг начин – в случая имаме нарушение на два закона от страна на служител на МВР. Още повече – след последните промени в ЗЕС и НК, противозаконното придобиване на IP адреси и други трафични данни е престъпление по чл. 171а от НК:

Чл. 171а. (1) Който противозаконно придобие, разкрие или разпространи трафични данни, каквито се събират, обработват, съхраняват или използват съгласно Закона за електронните съобщения, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Според мен проблемът е дори не толкова че “изключителният професионалист” на МВР не си знае законите. Проблемът е, че той според мен отлично знае закона, но се опитва да “мине метър” с фалшив документ, който след като свърши работа, ще бъде обявен за погрешен и унищожен. За да не остават доказателства за извършеното от служителя престъпление.

В тази връзка, съветвам всеки, който получи подобен “документ”:

1. Да води разговора задължително в присъствие на поне двама свидетели – примерно служители от фирмата. Опити на служител, донесъл ви документ, да иска разговор на четири очи, отказвайте абсолютно категорично. “Нямаме право. Или говорим в присъствие на други служители, или не говорим. Избирайте си.” (Свидетелите са много удобни при установяване на неизправности от страна на служителя. Задължително е да имат подръка хартия и химикалки.)

2. Да изиска и да си запише точната легитимация на служителя, който го е представил. (Служителите на МВР са длъжни да се легитимират. Ако отказват, се звънва на полицията с молба да дойдат да арестуват престъпник, който се представя за полицай, и на медиите, за да заснемат операцията, и най-вече “служителя”.) Без едно лице да е легитимирало самоличността си и принадлежността си към МВР, вие по закон нямате право да му предоставяте каквато и да е информация.

3. Преди да се предприемат каквито и да е действия, поискани от документа, да бъде проверена изрядността му, с помощта на юрист. (Ако фирмата ви няма юрист, подсигурете си възможност да потърсите при нужда специалист по този раздел на правото; по-долу има и координати.) При каквито и да било неточности в документа, които биха поставили под съмнение валидността му, искането се отхвърля. Ако служителят има желание да предостави коригиран документ, му се съдейства – но без той да представи изряден документ вие по закон нямате право да му предоставите информация.

4. Да се поиска информация за какво точно престъпление се изисква информацията; ако служителят откаже да я даде, без никакво значение дали се позовава на служебна тайна или на каквото и да е друго, информацията му се отказва. (Законът определя какво той има право да получи. Ако нямате доказателство, че се търси информация, чието предоставяне е разрешено от закона, вие нямате право да я предоставите. Пак ваше задължение е да прецените дали целта на искането съответства на поисканата информация – ако основанието е борба срещу педофилия, а ви искат информация кой е написал противоправителствен коментар, разминаването е очевидно, и нямате юридическо оправдание да разкриете отговорността.) Информацията следва да бъде предоставена от служителя задължително в писмен вид (устните уговорки не са документ), по възможност върху документа за достъп.

5. Да запази документа (включително всички писмени уточнения на служителя) за архивни цели. (Ако аз съм вашият потребител, чиито данни сте разкрили, мога да ви дам под съд за това. Ако не можете да покажете пред съда документ, който ви е задължил да го направите, даже в България може да платите обезщетение в размер на цената на не един мезонет.) Ако служителят си го иска, запазвате негово ксерокопие (заедно с писменото потвърждение за каква цел му е информацията), с подпис на служителя, че е еднакво с оригинала. Ако служителят не желае да ви остави дори копие от документа, независимо на какво се позовава, отказвате предоставянето на информация – или ви оставя документ, или не получава нищо. Ако много ви притиска да му дадете информация, без да запазите копие, това е най-сигурният признак, че документът не е наред, и че всъщност нямате основание да му дадете информация.

6. Ако служителят на МВР се опита да окаже какъвто и да било натиск, затова имате свидетелите.

6.1. Изслушвате го търпеливо, и го карате да напише в писмен вид каквото е казал, и да се подпише. Ако откаже, помолвате.свидетелите да документират казаното от него на хартия, и му го представяте да се подпише. Ако откаже, дописвате отдолу, че е бил помолен да го подпише, но е отказал, и свидетелите се подписват за верността на написаното. Информирате служителя, че ще представите написаното на юриста си с цел възбуждане на дело за изнудване и шантаж чрез служебно положение, и че ще разпратите копие до медиите. След това приключвате разговора – изнудването е похват не на МВР, а на престъпността, и е логично, редно и законно да не среща никакво съдействие.

6.2. Ако служителят се опита да отправи още заплахи, го помолвате да ги документира в писмен вид, и го предупреждавате, че ако не го направи той, ще го направят свидетелите. Ако се опита да вземе или унищожи написаното от свидетелите, го уведомявате, че то отново ще бъде документирано, включително с опита му да унищожи документи, които го уличават в престъпление. (Изнудването е престъпление по закон.)

6.3. След като свидетелите документират случилото се, го копирате в достатъчен брой. Разпращате по един комплект на всички медии, за които се сетите (задължително на поне няколко чуждестранни, по възможност от ЕС), и ги каните за интервюта и репортажи. (Медийната известност е не само най-сигурният начин да се опазите от следващи опити за незаконни искания, или от каквито и да е последствия. Тя е и една чудесна масова и безплатна реклама пред клиентите ви – ето, без наистина законно искане ние няма да дадем вашата информация.)

6.4. Пишете официално писмо до МВР с молба за съдействие за установяване на самоличността на лицето, което ви е изнудвало и заплашвало, и за възбуждане срещу него на дело за нарушаване на закона, което се наказва със затвор от една до шест години. Разпращате копия от писмото до всички медии, за които се сетите (чуждестранните отново са задължителни). Ако МВР настояват, че човекът е легитимно изпратен, поставяте писмено въпроса за нередовните документи и за работата с юридически документирани заплахи, отново с копия до медии, задължително и чуждестранни, и подновете въпроса за нарушаването на закона, което се наказва със затвор. Питайте пряко дали МВР следи за спазването на закона, или покровителства и прикрива нарушителите му.

7. “Компромиси” и “приятелски игри” по въпроса с МВР не може да има. Не защото те са лоши или са ви врагове – не са. А защото това, което ви искат, е лична информация на ваши клиенти, защитена от закона. Законът ви задължава да я пазите от всеки, включително от МВР, освен ако те не представят искане за разкриването й, което да спазва перфектно закона. Личната информация на клиентите ви не е ваша, тя е тяхна си собственост, точно както влогът в една банка е собственост не на банката, а на клиента й. Колкото може служител на МВР да иде в банката и да иска да изтегли вашия влог, понеже “да са приятелчета с банката” и пр., толкова може вие да му дадете личните данни на клиентите си, за да си спестите “неприятни последствия”.

Всъщност, да публикувате незаконните му искания пред всички медии, особено западните, е най-сигурният начин да си спестите неприятните последствия (дори ако наистина е по задача на МВР – а доста от тези, които биха дошли при вас да искат данни, ще са всъщност престъпници, или ще работят в МВР, но информацията ще им трябва за лични или политически цели). Начинът рано или късно да си навлечете неприятни последствия е да отстъпите.

Една полезна връзка при подобни проблеми е адвокат Александър Кашъмов – по мои спомени, вече спечелил няколко дела срещу държавата и нейни органи за превишаване на законовите им правомощия. Можете да се свържете с тях на е-майл lawyers (в) aip-bg.org. Моят съвет е при подобен проблем да не се колебаете, а да го направите веднага. Не забравяйте обаче – делото ще ви даде справедливост след години. Защита от противозаконни действия на хора от МВР може да ви даде единствено количеството публичност и гласност около тяхното нарушаване на закона.

Не съм юрист. Вероятно идеите ми не са съвършени. Но все са някакво начало.

11 thoughts on “Противозаконно искане за трафични данни от МВР

  1. Кирил Кирилов

    Малко преди публикацията на Пейо и вестник Сега пусна подобна публикация

    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010041900040000401

    От нея научаваме доста неща:

    1. Това е масова практика

    “В някои редакции получавали по 5 такива запитвания на седмица, при това те понякога се дублирали от няколко полицейски дирекции в страната, докато се установи от кой град е съответното IP”

    2. Тези противозаконни искания за трафични данни се изискват от служители на МВР не за разследване на престъпления а за налагане на цензура и нарушаване на свободата на словото

    “Обикновено интересът бил към “глупави” или недобронамерени коментари по адрес на политици или министри, споменати в журналистическите материали”

    3. Тази практика се прилага не само към online изданията на вестниците ами и към частни блогове

    “По информация на “Сега” се проявява интерес и към авторите на коментари под публикации в блоговете”

    4. В МВР много добре знаят, че тази практика е абсолютно незаконна и затова се опитват да отричат и да замажат случаите

    “От МВР обаче твърдят, че няма такава практика за установяване на IP адреси. “Може да се случи такова нещо само когато става въпрос за нещо сериозно като отвличане или убийство, но само след съдебна заповед”, коментираха от министерството. В отговор на запитване на “Сега” колко подобни искания са направени от началото на годината и по какви разследвания от МВР обясниха, че имат само един такъв случай. Става въпрос за участник във форума на Дарик радио в Благоевград, от когото бившият шеф на местния окръжен съд Красимир Аршинков се оплакал.”

    Това, че е масова практика на МВР и, че се използва за нарушаване на свободата на словото го потвърждава и адвокат Александър Кашъмов в коментар към публикацията на Пейо.

    Според мен единственият начин да спре подобна практика която е много опасна е да се дава публичност на подобни подобни изяви на служителите на МВР и да има крайна нетърпимост към подобни прояви. Естествено правната защита също е задължителна. Дано разумът надделее, но не можем да разчитаме на разум от служителите на МВР, затова трябва да се борим за правата си.

    Reply
  2. Григор Post author

    @Кирил Кирилов: Според мен публичността не е достатъчна мярка. Подобни прояви представляват престъпление, което се наказва със затвор от една до шест години. Те трябва да бъдат преследвани по съдебен път, и извършителите им да получават наказание, точно както трябва да бъдат преследвани и да получават наказание крадците и грабителите, примерно. След като първите няколко извършители влязат в затвора, броят на проявите бързо ще спадне. Съответно, МВР е длъжно да окаже пълно съдействие на преследването – повтарям, става дума за престъпление по закон. Ако откаже, значи съответните кадри на МВР са съучастници в престъплението, и трябва да бъдат включени в делото като обвиняеми в съучастие.

    Reply
  3. Кирил Кирилов

    100% съм съгласен с теб, затова съм написал “Естествено правната защита също е задължителна”. Исках да кажа, че за съжаление съдебната система е мудна и бавна и ефекта от едно дело ще дойде след години, евентуално. Спешните мерки които всеки може да предприеме са:

    1. Да се дава публичност на всяка такава проява. По възможност с документи както го е направил Пейо.
    2. Да се повиши правната култура на журналисти, блогъри, системни администратори и т.н.
    3. Да се създаде силна обществена нетърпимост към подобни неща.

    Имам лична информация (която не мога да я потвърдя с документи), че подобни искания в огромни размери от лица в МВР има и към хостинг компаниите и те в повечето случаи за да не си навличат неприятности я предоставят на МВР без знанието на собствениците на сайтовете. Естествено МВР не може да използва тази информация в съдебно дело защото е взета по незаконен път. Но тази информация може да навлече куп проблеми на тези които са писали по форуми и блогове. Дано да не съм прав, но се опасявам, че това е реалността в България, а информацията на Пейо и вестник “Сега” го потвърждават.

    Reply
  4. Пешо

    Съгласно личният ми опит с искания на полицейски и други власти, най-лесният и простият начин да се избегне конфронтация е следния ( важи и в други случаи, не само споменатите в статията ):

    1. Искате документите, исканията и каквото и да е друго да ви бъдат изпратени по пощата с препоръчано писмо ( или по факс, ако е толкова спешно ). Избягвайте лични срещи, с или без свидетели.
    2. С всички документи в ръка отивате при юрист, който да изтълкува доколко искането е законно, дали има нужда от легитимация и дали имате право да го изпълните.
    3. Проверявате дали съществува такъв човек, в съответната служба, РУ или каквото и да е там – обикновенно обаждане по телефона е достатъчно
    4. Ако адвоката ви е посъветвал да съдействате – изпращатате исканите данни с писмо с обратна разписка ( факс ) до съответната служба. Ако адвоката ви е казал да не съдействате – нека да напише едно писмо с мотивация защо отказвате да съдействате, да се подпише и това писмо изпращате по горният начин. В никой случай не се предава информация на ръка, по електронна поща или какъвто и да е друг непроследним документално вид.

    Между другото – доколкото видях от постановлението, дори цялото нещо не е възложено на служител на МВР, а на експерт към СГС, което променя нещата.

    Reply
  5. Кирил Кирилов

    @Григор

    Понеже виждам, че твоят блог се чете от много хора и е много популярен имам едно предложение. Знам, че адвокат Александър Кашъмов се занимава от много време със злоупотреба с лични данни и то не само като адвокат, но и като общественик чрез “Програма Достъп до Информация”. А и рядко имаме възможност да се консултираме веднага на момента с юрист. Затова предлагам пищи му на имейла и го помоли да напише едно кратко ръководство за случая за хора които нямат юридическо образование. С отговори на въпросите като: Само служители на МВР ли могат да отправят подобни искания или и служители на съда както е в случая с фрогнюз? Всичките ли служители на МВР могат да отправят подобни искания или само някои от тях? Как можем да разпознаем дали едно искане е законно или е незаконно? Как може да действаме ако дойде служител на МВР и настоява искането да му се изпъни моментално? Може ли да има юридически последствия за нас ако не изпълним искането на момента с цел юридическа консултация а искането се окаже законно? Какви са ни правата в случая? Имаме ли право на отделен екземпляр от подобни искания? Какъв е крайният срок на който сме длъжни да отговорим на подобни искания ако те се окажат законни? И т.н.

    Смята. че ако по-добре си знаем правата и имаме малко по-добра юридическа култура, и ако почнем да отказваме подобни искания ако те са незаконни, то тогава и злоупотребите от страна на МВР ще намалеят значително.

    Reply
  6. Юли

    Другари ( обръщението няма нищо общо със социалистическите години от развитието на нашата страна 🙂 nросто ми звучи наистина хубаво ), някой може ли да даде линк към пълния текст на ЗЕС ?

    Reply
  7. Pingback: blog.doncho.net » Blog Archive » Противозаконно искане за трафични данни от МВР

  8. Pingback: Авторитаризъм в действие

  9. piliph

    Хаха, чл. 409 касае полицейското производство и има ал. 5, която дава право на дознателя да ползва доказателствените способи. По-късно тази алинея е станала 7-ма. А още по-късно, през 2005 г. този НПК е бил заменен с нов. От 2009 г. пък няма дознатели. Очевидно бланката е изкопаема.
    Това, че експертът е вписан в списъка за София всъщност нищо не променя.
    Но явно разследващият вече е разполагал вече с адресите.

    Reply

Leave a Reply to Кирил Кирилов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *