Стивън Хокинг и извънземните

Наскоро Стивън Хокинг предупреди в едно интервю да не търсим извънземни толкова енергично. Защото срещата може да не се окаже никак приятна за нас. Както примерно се е оказала неприятна за американските индианци (и още доста други местни населения) срещата с европейците.

Не можах да запомня точни подробности, но Хокинг предположи възможността ТЕ да пристигнат на космически кораби от други светове, чиито ресурси вече са изчерпали, и да ни завладеят. Което вероятно звучи като кошмар наяве на доста хора. На мен обаче ми изглежда нелогично – да докараш от друга звезда космически кораб със значителна военна сила изисква ресурси от порядъка на наличните в Слънчевата система. Ако ги имат, за какво сме им? Какво ще спечелят, ако ги похабят, за да получат пак толкова?

Затова и мисля, че Хокинг греши. (Дори и великите понякога грешат.) И имам нахалството да смятам, че съм по-прав от него. Проблемът е, че това, което имам предвид, е очевидно – но след дълги и скучни обяснения… Нищо, ще се пробвам. На който не му е интересно, винаги може да спре с четенето дотук. 🙂

Като начало, има ли извънземни, и ако да, колко чести са?

Темата се състои от две подтеми – има ли извънземен живот, и колко често той води до поява на разум. И двете са колосални. Ще пропусна обема разсъждения тук, и ще дам накратко личните си заключения. А те са, че извънземен живот (а и разум) се среща сравнително често, но вероятността ние да го срещнем е нищожна. (Да, парадоксално е. Може някой друг път да напиша защо мисля така.)

Като начало, бих предположил, че един разум в крайна сметка цели да увеличи максимално индивидуалното и видовото си съществуване и богатство. (Съществуват допускания, при които това не е така. Всеки експанзионистичен разум обаче трябва да се води от тези цели, иначе няма да е експанзионистичен. А неекспанзионистичните разуми ще са много по-трудни за срещане от експанзионистичните, просто защото сферата, където могат да бъдат срещнати, ще е нищожна в сравнение с тази на експанзионистичните.)

Увеличаването както на индивидуалното, така и на видовото съществуване значи да се съществува колкото се може по-дълго време. Единият начин да се постигне това е очеваден – увеличаване на продължителността на живота на индивида и вида, подсигуряване на съществуването му, и т.н. Има обаче още един, не толкова очевиден, който е много по-перспективен.

Продължителността на живота е субективна. Ако ти живееш десет пъти по-бързо от мен, за един час ти живееш десет пъти по-дълго от мен. По този начин, при достатъчно бързо живеене някой би могъл да преживее само за ден повече, отколкото обикновен човек за времето до края на Вселената. Бързото живеене има и огромен куп други предимства. Иначе казано, разуми над едно определено ниво на развитие (което идва още преди възможността да се лети до най-близките звезди) ще се стремят най-вече да живеят бързо, а не дълго в сегашния смисъл на думата.

По-бързото живеене обаче изисква преработка на по-интензивен поток от енергия. Хората живеем точно толкова бързо, а не примерно сто пъти повече, защото толкова ни позволява енергията, до която организмите ни имат достъп в природата. (Живеенето по-бързо има огромни еволюционни предимства, така че живеем на възможния в природата ни максимум.) Ако един разум е способен да контролира енергии, с които да може да лети между звездите, той ще може и много по-простото – да ги използва за ускоряване на съществуването си.

Това обаче ще го изправи пред друг проблем – снабдяването с подобни енергии. Земята определено не е подходящо място за тях. По-подходящо би било, да речем, ядрото на Слънцето. Още по-подходящо – ядрото на звезда-свръхгигант: тя ще живее кратко, но в потока на нейната енергия ще може да се живее толкова бързо, че субективно това ще е по-дълго. Още по-подходящо от него ще е пространството край хоризонта на събитията на черна дупка, примерно като тази в центъра на всяка галактика, или пък в сърцевината на квазар. (Дали вътре в черната дупка няма да е още по-подходящо, не знам. Нищо чудно и Стивън Хокинг да не знае.)

Другият проблем – увеличаването на богатството – има точно същите “екстензивно” и “интензивно” решения. Ако някой не вярва, че “интензивното” е по-ефективното, нека погледне съвременните компютри. Дали те увеличават паметта си за сметка на нови и нови континенти феритни шкафове, или за сметка на миниатюризация на елементите?… Миниатюризацията е верният отговор и за посоката на увеличаване на богатството. А тя отново може да бъде постигната най-добре там, където има свръхвисоки енергии. Тоест, и в това отношение една достатъчно напреднала цивилизация ще се нуждае от земни условия и ресурси колкото риба от велосипед.

Иначе казано: спете спокойно, деца. Ресурсите, от които зависим ние, надали биха заинтересували цивилизация, способна да пътува между звездите. Ако някой може да построи самолет, с който да долети до друг континент, надали ще го направи, за да търси подходящи за живеене пещери, или нови находища на кремък за върхове на копия.

Има обаче и още една причина за пристигане – установяването на контакт. Контактът между две цивилизации би могъл да е изключително изгоден и за двете, ако не са съвсем еднакви (а е твърде малко вероятно да са). Което на свой ред може да е ужасен непредумишлен капан. Пристигането на европейско-американската “западна” култура е унищожило хиляди местни култури не с грубо насилие, а просто с това, че хората са я харесали, и са изоставили своите. Да, може би са получили нещо по-добро, поне на пръв поглед. Но са изгубили собственото си богатство, и са се превърнали в част от другата цивилизация. (Разни там филми за пришълци, които ни превземат отвътре… 🙂 )

И тук обаче не виждам причини да се паникьосвам. Нещата с контакта се усложняват допълнително и от нещо, което наричам за себе си “диапазон на тезауруса”. Простичко казано, цивилизации на твърде различни нива на развитие просто нямат база за контакт помежду си. Какъв полезен обмен на информация биха могли да установят примерно космическа цивилизация и популация питекантропи? Космохората няма да се вълнуват особено от последните технологии за очукване на каменен нож. Питекантропите пък надали ще се интересуват от пресмятането на орбити на Лисажу и моделирането на ускорителни камери за ядрени двигатели…

Иначе казано, двете цивилизации имат диапазони на техния тезаурус (“съкровищница”, интелектуално богатство), които не се припокриват. И най-сложните познания на питекантропите са твърде прости за космохората, и не ги интересуват; и най-простите познания на космохората са твърде сложни за питекантропите, и те няма да ги разберат. Контактът не е възможен поради разминаването в степените на развитие. (Всъщност, липсата на покритие на тезаурусите може да бъде много по-сложна от голямо разминаване в нивото на развитие; то просто е удобен пример.)

Когато една цивилизация достигне етапа на космическо развитие, се очаква тя да е овладяла и технологии, които й дават много голяма вътрешна свързаност. Това пък, дори ако не са вземани мерки за ускоряване на съществуването, води до ускоряване на “живота” на цивилизацията като цяло, от информационна гледна точка. Иначе казано, цивилизацията започва да еволюира експлозивно. “Количество” прогрес, което на предишни нива на развитие е отнемало стотици хиляди години, започва да отнема по няколко десетки години. Резултатът е, че две цивилизации, дори ако тезаурусите им при еднакво ниво на развитие са доста сходни, е твърде вероятно да се “разминат във времето”. Ще е достатъчно разликата им в развитие да е само няколко хиляди години, за да няма припокриване на тезаурусите им. (Можете ли да си представите науката и техниката дори след сто години? За хиляда да не говорим. А за десет хиляди?…)

Спете спокойно, деца. И вие също, професор Хокинг. Краят на света и този път се отлага.

24 thoughts on “Стивън Хокинг и извънземните

  1. Божо

    Хокинг, колкото и лошо да звучи, май болестта вече успя да го удари и в главата. До сега мозъкът му беше непокътнат, но нищо не е вчно, уви.
    Насоро пусна “новината”, че напред във времето може да се пътува – нещо, известно още от Айнщайн насам, сега гръмна новата “бомба”.
    Комай вече се е изчерпал от към идеи и търси евтини начини да популяризира книгите си, които започнаха да се повтарят една-друга….

    Reply
  2. Прасунсен

    Това, което си пропуснал като теория е, че извънземните биха могли да пътуват не с огромни енергии, а благодарение на високи технологии, каквито ние не сме постигнали. Тоест теоретично те биха могли да са намерили начин да пътуват използвайки минимална енергия, да живеят на доста негостоприемен и беден на ресурси свят. Естествено това си е чиста проба теоретизиране, но то и твоето, и Хокинговото са такива 😀

    Reply
  3. Григор Post author

    @Божо: Не е така. Хокинг просто изследва нещата в повече дълбочина от другите изследователи. Идеята му за пътуване напред във времето е леко различна от тази на Айнщайн… Да, може да се е и изчерпал от идеи, никой учен не е бездънен. Но това не го прави по-малко впечатляващ ум.

    @Прасунсен: Проблемът тук е, че когато се опре до пътуване между звездите, високите технологии са използваеми именно защото дават контрол върху огромни енергии. Поне в свят, основан на съвременната физика. Затова и Хокинговото теоретизиране (а и моето) е “теоретизиране”, тоест се базира на неща, доказани с опити и факти. Идеята за високи технологии, с които може да се пътува между звездите без нужда от високи енергии, без никакво желание да те обидя, е хипотетизиране. Умствена конструкция, която може да е логична и стройна, но поне засега не е подкрепена със солидни факти или експерименти. Затова и е сравнително по-малко вероятно да е вярна.

    Reply
  4. Прасунсен

    На база на сегашните ни познания и технологии, дори и с големи енергии пътуването между звездите е практически невъзможно (като време, справяне с космическото лъчение и тн). Използването на черни дупки и подобни са само хипоте(ну)зи. Така че при всички случаи става въпрос за хипотетизиране, също без желание да те обиждам 😀 По същия начин на индианците би им се струвало, че за да дойдат белите отнякъде са необходими толкова много ресурси, че не би имало смисъл да идват. Ама те са дошли. Цялата ти постановка се базира на прекалено много предпоставки, което я прави ограничена.

    Не се опитвам да защитавам Хокинг и не се притеснявам от края на света 😀 Просто разсъждения от типа “ама те не биха направили нещо, защото не биха имали причина” никога не покриват всички гледни точки.

    Reply
  5. Шapkaн

    и аз мисля, че Хокинг е прекалил.
    Няма такова нещо като “изчерпване на ресурси”. Има примитивни технологии, които не могат да намират нови ресурси и да рециклират отпадъците. Има примитивни технологии, които изискват високи концентрации на енергия и прахоснически разход на материал. Има примитивни технологии, които разчитат само на планетарна локация, а не на развитие в открития космос с усвояване на материала от астероидите.
    Определено, след като една цивилизация е смогнала да осъществи междузвездни полети, значи е напреднала и в друго отношение – в технологиите за пестеливо използване на ресурси и прецизно управление на материята.

    Не бих упреквал Хокинг, той заслужава ОГРОМНО уважение заради силата на волята си.
    Забелязал съм, че и други мислители над определена възраст се поддават на песимизма (тълкувам го като тяхно лично отчаяние): Шкловски, Лем, сега и Хокинг.

    Проблемът с контактите е друг: дали, след като осъществим ДОПИР (комуникационен или физически), ще можем да преодолеем различията си така, че да се разберем за нещо повече от изреждане на фундаментални физически константи (сред които “сакралното” съотношение 137), така че да може да се говори за КОНТАКТ.
    Мисля, че Станислав Лем е имал право да се съмнява в това (“Соларис”, “Фиаско”), въпраки че е попрекалил с черногледството.
    Но пък обратното, оптимистите, твърде често залагат на определен вид хуманоидност (или общо подобие със земните форми на живот) на извънземните, което е наивно.
    (точно в това виждам една от големите слабости на Ефремов, а дори и на Сейгън, който не е толкова буквален, но го удря на мистицизъм)

    специално пък за нуждата от високи енергии за пътуване между звездите:
    самите устройства, апаратите, които концентрират енергия, е по-логично да бъдат изградени от технологии за прецизно и пестеливо манипулиране с материята (вещество, полета). За един звездолет са необходими направо фантастични по характеристики материали, високо изотропни по свойства, но произвеждани не с цената на свиване в други области.
    Плюс това, экспедиции от типа “отиване-връщане” нямат смисъл. Една цивилизация трябва да се разширява, да колонизира близките светове, те от своя страна продължават нататък. Има смисъл само от заселнически мисии. При това всяка колония не просто адаптира новия свят към своите нужди, но и самата се приспособява към новите условия.
    Т.е., успоредно с частично “тераформиране”, се извършва и “ксеноформиране” на самите носители на разума.
    Така (приложено към нас, земяните) клонът на човечеството на Марс ще по-различен, дори физиологиески, от земното човечество. Алфацентаврианските колонисти пък може би (зависи от планетите) ще се различават и от земяните и от “марсианците”. Ще има и общности, които ще предпочетат да живеят в астероиди, със или без изкуствена гравитация (промените във фенотипа, а вероятно и в генотипа, ще са още по-драстични).
    На разстояние от 100 пк от Слънчевата система човешките колонии вече ще са ИНАКВИ като отделни същества. Допускам, че ще има някакъв стремеж към запазване на общ генофонд (при вариации във фенотипа). Но и това не е главното – свъзващото звено ще са човешката и постчовешката култура.
    При такъв сценарий няма нужда от прекомерна концентрация на енергия за полети към звездите. Заселническите кораби може да пътуват бавно. Бързината е фактор СЕГА, в рамките на съществуващата парадигма. Обусловена е от късия ни живот като индивиди. А това е фактор, който може да се промени, при това доста скоро (нанотехнологичните устройства за молекулен клетъчен ремонт).
    Значи в допир с чужди цивилизации ще влязат ПРОИЗВОДНИТЕ на човешката цивилизация.

    всичко това е валидно за технологии, които не боравят със “подпространство”, телепортери и други любими на фантастите неща.
    Има и още нещо – хипотезата за мултивселената, при което има още една доста интригуваща посока за пътешествия, за които не са нужни звездолети, а някакви “междувселенски” портали.

    така или иначе, ерата на звездолетите се намира отвъд хоризонта на събитията на социално-технологичната сингуларност. Трудно е да прогнозираме какво може да стане “там”. Във всаки случай, то много малко ще прилича на това, с което сме свикнали и което можем да си представим въз основа на човешкия исторически опит.

    да се върна малко назад…
    и така, пристигат извънземни. Те ще са “други” спрямо своята “цивилизация-майка”. А ние сме фактор, особеност на планетата, която те са харесали.
    Логично би било не да ни нападат, а да се СПОРАЗУМЕЯТ, т.е. да се адаптират към новата си среда на обитаване. Защото не са мост, не са авангард на настъпваща миграция, самите те са ядро на нов клон на своята цивилизация.
    Не биха били разумни, ако не се възползват от случая да дадат начало на СМЕСЕНА с човеците цивилизация. При такава стратегия те печелят със сигурност (печелят и хората). При стратегия на конфронтация обаче МОЖЕ И ДА СПЕЧЕЛЯТ, което не е сигурно.
    След като даже неразумните твари избират стратегически благоприятното за себе си (и паразитите се превръщат в симбионти – това е еволюционен факт), следва ли да очакваме от разумните същества по-глупаво поведение?

    Reply
  6. Peter

    Григор, въпросното “интервю”, което си чел е преразказ на мини-сериал от тази година Stephen Hawking’s Universe (http://en.wikipedia.org/wiki/Into_The_Universe_with_Stephen_Hawking). След като прочетох интервюто, гледах и сериала – там нещата са далеч по малко категорични като твърдения, отколкото във въпросното “интервю”, където някой определено се беше опитал да извади сензацията на преден план.

    Reply
  7. stan

    Аз бях сигурен, че Хокинг се е изгаврил с журналистите, докато не прочетох горния пост на Peter за преразказа на мини-сериала, което ми изглежда още по-достоверно.

    Според мен обаче причината да не сме срещнали досега (освен ако лошите хора от Американското правителство не го пазят в тайна 🙂 ) извънземни не е толкова в размерите на Вселената или технологиите, а в това, че т.нар. “разум” не е толкова универсален, колкото си представяме. Аргументите ти са логични, но само за Земната логика на модерния и то западен човек от към 20ти век нататък. Точно както сега си мислим, че обясняваме света с “универсалните” закони на физиката и математиката, едни други хора в античността например са били точно толкова сигурни, че движещите сили идват от няколко мистични образа на върха на Олимп. И това, че сега разглеждаме Древногръцката митология само като форма на изкуство, не означава, че тогава това не е била адекватната и “универсална” форма на мислене. Самите понятия, с които мислим – “експанзия”, “контакт” и т.н., може да нямат никакъв еквивалент на друго място, където “разумът” работи различно. Така че изказвам следната хипотеза: може да съществува качествено различен на нашия разум, но понеже дори не можем да си представим как би могъл да работи той и свързаните с него действия, си остава невидим за нас, някак си сме обречени да се разминаваме. За нашата логика видимост имат само нещата, които носят определен смисъл или значение. Ако не ги разбираме, най-много да се опитаме да ги обясним (пак по нашата логика и да ги усвоим – научно или по друг начин). Но да си представим, че “те” са толкова (неописуемо) различни, от нас, че не можем дори да разберем това. И ние сме за тях толкова неописуемо различни, че също не могат да ни “видят”.

    Reply
  8. Петър Петров

    Обичам научната фантастика 🙂

    Какви уникални ресурси има на Земята? Самовъзпроизвеждащи се организми и (теоретично) разум. Ако някой ще се занимава, то ще е за да разполага с тези ресурси, а не да ги унищожи. По света има достатъчно “преклонени главици”, така че съдбата на горделивите индианци едва ли ще бъде повторена. По-скоро някакво изродено глобално нагаждане на човешката култура в опит да се угоди на новите силни на деня.

    Това е в случай, че новодошлите са алчни егоисти поне колкото хората. За другия случай — “Сектор 9”.

    Reply
  9. ~!@#$%^&*()_+

    пропускаш, че белите са отишли при индианците не заради типитата им, а заради неща които те не са ценели или даже знаели че ги има по техните земи

    Reply
  10. вихра

    Хокинг просто не изключва възможността сред извънземните да се намерят и такива, които се занимават с пиратство – новите планети за тях са източник на ресурси, а не нови колонии. И аз не очаквах по време на моя живот да чета за пирати в новините, а не само в приключенските романи, но се случи 🙂 За мен е интересно, че Хокинг споменава как те може да се придвижват в космоса с устройства, използващи енергията на цели звезди и искам да ви препоръчам прекрасния разказ “Слънцепиец”, който се намира в блога на Шаркан. За по пряк достъп – http://sharkanf.blogspot.com/

    Reply
  11. Шapкан

    Жилов,
    прочети “Контакт” на Сейгън, ще се убедиш, че го избива на мистика.
    Затова предпочитам Крайтън (щото на мен двамата ми стоят като сходни по стил и отчасти проблематика). Крайтън обаче е скептик (но не и песимист).
    Беше де… и двамата са покойници.

    ВНИМАНИЕ! ОФФТОПИК!
    По бТВ тече филмът на Ани Цолова “Без думи”.
    Сравняват осиновени в Швеция деца и техните останали в сиропиталищата в България другарчета.
    Сигурно трябваше да напиша вместо “сиропиталища” ДЕТСКИ КОНЦЛАГЕРИ.

    И някак на този фон ми се изпарява желанието да приказвам за контакти с извънземни…

    смея да направя един извод:
    народи като шведите (с техните социални модели) ще оцелеят и ще продължат напред.
    Всичко останало – да измира.

    вероятно твърде малко цивилизации във Вселената са “шведи”. Така сигурно е редно да обясним факта, че трудно се намират извънземни цивилизации.

    Reply
  12. Шapкан

    цивилизации-пирати надали е коректно да ги смятаме за разумни. По-скоро са “мравки”, постигнали чисто еволюционно “технологии” да живеят в космоса. Такива раси може да имат много сложно поведение, но то няма да е същински разумно.

    и “Слънцепиец” е просто една литературна спекулация. Има много научни аргументи против осъществимостта на телепортацията. Всеки инженерен процес се базира върху природния явления.
    (вероятно следващ или по-по-следващ етап на цивилизованост е създаване на технологии, които сами са си база, демек сами създават нужните им “природни” явления)
    Например в Африка е открит ЕСТЕСТВЕН ядрен реактор, функционирал безпроблемно в продължение на стотина хиляди години.
    Обаче досега май няма наблюдавани явления, при които да е налице нарушаване на пределата скорост за предаване на въздействия и пренос на материални обекти. Затова в обозримо бъдеще не мисля, че ще има такива технологии.
    Цивилизации обаче, овладели самите физически закони – защо им е да контактуват с такива като нас?
    Лем го е описал в едно от есетата си от цикъла “Абсолютен вакуум”.

    Reply
  13. Григор Post author

    @Прасунсен: На базата на сегашните ни познания пътуването между звездите е много непрактично, но не невъзможно. Така че разликата между твоя и моя случай е разликата между хипотетизиране и теоретизиране. 🙂 Не че не е възможно някоя хипотеза да се окаже по-вярна от теориите. Но като цяло теориите съдържат повече истина от хипотезите. Затова и имам нахалството да обсъждам темата с известна доза увереност. (Може би трябва да напиша някой път по-подробно за разликата между хипотеза и теория. Много хора ги бъркат.)

    А че теориите не изчерпват всички гледни точки – нищо не изчерпва всички гледни точки. По тази логика стигаме до агностицизма, и до липсата на смисъл да обсъждаме каквото и да било, тъй като истината никога не е постижима докрай, и може да грешим… 🙂

    @Шаркан: Реакторът в Африка е функционирал безпроблемно доста повече от стотина хиляди години. И по едно интересно “съвпадение” се намира съвсем близо до Олдувай. 🙂

    Reply
  14. Шapкан

    Гриша, не бях сигурен за африканския реактор, та затова написах занижена цифра.
    За близостта на Олдувай – това не го знаех (не съм го свързал). Защо слагаш кавички? Не смяташ, че е случайно ли? Повишен раиационен фон (съвсем леко, дори може да се каже ЗДРАВОСЛОВНО), мутации, бурно развитие на централната нервна система… това ли имаш предвид?

    Reply
  15. Григор Post author

    @Шаркан: Хетерогенен по мутагенността си екотоп. Част от него (над реактора) е с по-висока мутагенност, и непрекъснато бълва нови мутации. Част (по-далече от реактора) е с по-ниска, и успешните мутации могат да се “приютят” и размножат там. По-добри условия за дивергентен взрив и рязко ускорена еволюция може да даде единствено внезапно отваряне на голям нов екотоп, но това на Земята е на практика невъзможно: не се е срещало от разтопяването на “ледената Земя” през предкамбрия.

    @Божо: Първата част от изречението е по-смешна от втората…

    Reply
  16. Шapкан

    разтопяването на “ледената Земя” – това вече не съответства на по-новите модели за планетообразуване.
    Всъщност, съмненията за ясно различими “студена” и “гореща” фази (както и за образуване на атмосфера едва след като планетата е била що-годе “готова”) са подложени на аргументирана критика още през 70-те.
    Но едва през 90-те е постигнато създаване на сложни математически модели на процесите.
    Адекватността на тези модели е потвърдена от предсказани явления, които са наблюдавани.

    с другото съм съгласен, звучи смислено.

    но има и още един мутагенен фактор: космическите лъчи. През повечето време Земята е защитена от магнитосферата, но когато става обръщането на полярността на геомагнитното поле, то силно ослабва, а дори се смята, че се отваря прозорец, траещ от десетилетия до векове, през които магнитният щит практически липсва.
    Мутагенен екотоп тогава става цялата планета, без океанските дълбини и пещерите.

    Reply
  17. Шapкан

    още нещо – пропуснах го, отплеснах се…

    1) в сборника СЕТІ се разискваше възможност за живот във фотосферата или дори навътре в една звезда… Термодинамично неподходящи условия да системи, подобни на живите.
    (нещо не откривам книгата, къде съм я забутал?)

    2) май стана ясно, че галактики с квазар (активно ядро) са млади формации, съществували в епоха, когато “металите” (според астрономите всичко различно от водород и хелий е “метал”) са били в такава оскъдица, че не е имало материал за химическа, а после и за биологична еволюция.

    и да споделя:
    много картини съм гледал, където са изобразени “извънземни”.
    Но най-убедителен е художникът Wayne Douglas Barlowe.

    Reply
  18. Прасунсен

    Всъщност Григоре, невъзможно е, ако не за друго, то поне заради космическото лъчение, срещу което щит все още не е измислен (а то убива космонавтите). Но така или иначе не ми се теоретизира и хипотетизира безкрайно, другите коментиращи са подхванали по-интересни теми и тези.

    Reply
  19. Григор Post author

    @Шаркан: Става дума не за планетообразуването, а за геологията на вече образуваната Земя. Почти всички модели са съгласни, че през предкамбрия Земята е била почти изцяло заледена.

    Магнитосферата е по-интересен момент. Тя отбива предимно нискоенергийните заредени частици в слънчевия вятър. Ако изчезне, повечето от тези частици ще ги погълне атмосферата (те са основно алфа- и бета-частици, които имат много ниско проникване във вещество – няколко метра въздух ги спират почти изцяло). Така че мутагенността ще се качи, но не катастрофално. А горните няколко метра воден слой поглъщат на практика всяко космическо лъчение, което има мутагенен характер. Също, десетки или дори стотици години са доста кратък еволюционно период. Не съм имал време да се опитам да изведа математически еволюционни формули (а ми се ще да го направя), но за да сработи еволюционно в значителна степен мутационно хетерогенният екотоп, са нужни хиляди поколения, тоест десетки хиляди години за хората.

    Типичният “природен” ядрен реактор обаче работи стотици хиляди години, понякога дори над милион. Затова е и добър кандидат за създаване на мутагенно разнороден екотоп.

    @Прасунсен: Космическото лъчение е сериозен фактор само при скорости, доста близки до скоростта на светлината. Тях не можем да ги постигнем лесно така или иначе. Ако обаче се лети със скорости под 10 000 км/сек, космическото лъчение е на практика същото като когато си неподвижен – примерно като това около Земята, но без “слънчевия вятър”. С такива една светлинна година ще се изминава за около 30 години – кораб, който поддържа поколения, или хибернира някак космонавтите, би стигнал до най-близките звезди за разумен срок, и с напълно функционални космонавти.

    Reply
  20. Божо

    @Григор – Прасунсен май е от хората, които смятат, че поясите на Ван Алън защитават от всякакъв вид лъчения 😉 и за това над тях не може да се лети.
    Всъщност самите пояси не защитават от нищо, а земното магнитно поле, което прихваща заредените частици и ги завърта по силовите си линии.

    Но “дребният” факт, че става въпрос именно за заредени частици май убягва на доста хора и гледаш, Ван Алън започнал да пази и от гама лъчи, и от неутронна радиация…

    Reply

Leave a Reply to Шapкан Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *