36 thoughts on “451 по Фаренхайт – 2

  1. Шаркан

    проблем с подписването.
    Формата за девети път твърди, че не са попълнени всичките полета.
    наистина ли бъркам нещо?

    Reply
  2. emo

    Какви сърцераздирателни статии, направо ми се доплака, добре, че не съм свалял книги от тези пирати.
    Гладуващи писатели и издатели, а още си спомням плакатите на голите ограбени скулптури, тиражирани от министерството на културата преди няколко години.
    Абе как не ви е срам, крадци.
    Откакто има книги в интернет, продажбите са паднали двойно.
    Само не разбрах, от кога точно е това…
    “знам, че откакто пускат книгите нелегално в интернет, тиражите се сринаха наполовина. Това означава, че възнаграждението на авторите и преводачите е орязано с 50%, заявките за печатниците са спаднали наполовина, някои вече са пред фалит.”
    Някой знае ли гнусната дата, от която са пуснали книгите в интернет?

    Reply
  3. Maya Mladenova

    И аз не успявам да подпиша. Всичко попълвам, а ми казва, че не съм попълнила задължителните полета.

    Reply
  4. komatа

    Ох, какви ги дрънкат тези смешници, я да не ме баламосват с това “орязване на възнаграждението на преводачите,” щото самите издатели така възнаграждават преводачите, че след 11 години плътно превеждане на книги накрая екстремният спорт “гонене на издател за хонорар” така ми писна, че рязко разредих превеждането на книги и минах на субтитри и преводи за дублаж, а превеждането на книги вече го правя едва ли не само за кеф. И точно затова от сума ти време се чудя дали пък не почна да превеждам книги само за нета, щото то и без това не мога да си видя парите от тях, а то пък и едни пари.
    Подписах петицията, нямах никакви технически проблеми.

    Reply
  5. Григор Post author

    За “сринатите наполовина тиражи, откакто книгите се пускат в Интернет” можете да питате един издател, на когото вярвам – Калин, от “Човешката библиотека”. Той може да каже подробно и точно как пускането в Интернет на текста “срива” тиража на изданието.

    @~!@#$%^&*()_+:Да, бе. Направо впечатляващо. Бориславе, от коя река ги гребеш тия пари, бе? Или на Читанката е имало някакви тайни реклами, дето се показват само на някой друг, но не и на мен?…

    Ох, писна ми. Наистина. Май е време да отговорим на тези наглеци с действия. Има предостатъчно начини една такава свободна библиотека да бъде напълно законна, и да се издържа.

    Reply
  6. Galarad

    Цената за пускане на сървър в Амазон със 100GB сторидж и 100GB месечен изходящ трафик е 92$ месечно. Няма сметки за ток, няма хардуерни повреди, няма НСБОП, няма сметка за Интернет.

    Reply
  7. Любо Николов

    Смешно е, но май България ще има честта да превърне фантастиката в действителност чрез поява на нелегално движение за четене на книги. 🙁

    Reply
  8. Любо Николов

    Изчетох докрай предната тема и не мога да не възкликна:
    Кома, Григоре, Шаркан, Вихре!
    Обичам ви!
    Вечно млади души…

    Reply
  9. Шapкан

    подписах най-сетне.
    Вероятно системата се инатеше заради коментара (?)

    в предишната тема пуснах едно мнение, ще си позволя да го копирам и тук:

    ***4. Издателства/праводържатели, които по един или друг начин са придобили правата да се разпореждат с произведения на автори, които не са вече между живите.

    ето това вече е недопустимо. Пример: случая с Елин Пелин.

    ***5. Автори, които не желаят техните произведения да са свободно/безплатно достъпни от всички, а желаят да бъдат заплащани от техните читатели.

    досега някой АВТОР да се е обадил, че Читанка го е ощетила? Поне едно име?

    ***6.Читатели, които желаят да заплащат за произведенията, които те четат.

    кой им пречи да го правят? За публикуваните автори има инфо, има техни пощи, да се свържат с тях и да им платят. Или да се свържат с издателствата – те също са посочени.
    Какъв е проблемът?
    Ето, моята книга “Слънце недосегаемо” е пусната за сваляне като файл и е придружена с покана КОЙТО ИСКА да плати 6 лв (при по-висока цена за книжното тяло). 5 лв са за мен, 1 лв за Човешката (издателя).
    Е?
    ***7.Автори и читатели, които в различни случаи възприемат различна позиция.

    мисля, че фурнаджийските лопати можем да ги пренебрегнем.

    ***Да се отправи отново публично и официално, балансирано и конкретно предложение/проекто-споразумение към съответните издателски организации и/или издателства (по възможност “предложение на което не могат да откажат”

    никакви споразумения вече. ТЕ започнаха войната.

    Преди малко по телевизията представителката на асоциацията БК заяви, че частни лица НЯМАЛИ ПРАВО да разпространяват книги, да се правят на библиотекари. Трябвало да се обърнат към държавата, пък тя да вземе мерки.
    Чудесно. Типично тоталитарно изискване – никаква гражданска инициатива, само прошения до султана.
    А спомняте ли си какво е казал Левски? Всеки, който иска да установи тиранично управление, се наказва със смърт.
    Затова – никакви споразумения.
    ТЕ трябва да предлагат компромисни решения, не НИЕ.

    Reply
  10. komatа

    @Шаркан:
    Подписвам се под твоето мнение с всичките си ръце, крака и уши!!!

    Reply
  11. Мариана

    Подписах се и разпратих на приятели линка, да подписват и те 🙂

    Аз друго се замислих, че някой трябва да сигнализира да се затвори и читалищната библиотека, от която срещу смешна такса вземам книги, вместо да ги купувам. Не съм се замисляла, че двете жени библиотекарки, които се мъчат да осигурят нови книги, просят дарения и всеки път ме съветват какво да си взема, всъщност са скрити чудовища, които подкопават издателската дейност в България. Ужас!

    Иначе историята жеше да ми е много смешна, ако не се развиваше сега и тук 🙁

    Reply
  12. Любо Николов

    Повтарям тук мнението си от форума на вестник “Сега”:
    А сега накратко къде е заровено кучето.
    Мераците са в областта на електронната книга.
    Книгоиздаването в момента все още е сложна и трудоемка дейност. Превод, редакция, предпечатна подготовка, печатане, книжна борса, продажби на дребно.
    Някои издатели мечтаят да бъде въведена масово електронната книга (лично аз никак не я харесвам, но това е въпрос на вкус) и да се превърнат едва ли не в рентиери. Закупуват права от чужбина, превеждат – и оттам нататък става ори-мели-яж. Парите сами текат от кранчето.
    Не знам дали хората от всички професии, свързани с книгоиздаването, осъзнават накъде води това.
    Удар по печатарите.
    Удар по издателските работници, 80% от които остават без работа.
    Удар по книгоразпространителите, които стават излишни.
    Удар по книжарниците, от чийто залък се отхапва солидно парче.
    Удар по автори и преводачи, които ще могат да бъдат прецаквани по всякакъв начин (в електронната област всичко е куче влачи).
    Удар по държавата с укриване на данъци (виж по-горната причина, а и поради отпадане на данъците от всички споменати области).

    Reply
  13. emo

    Това последното мнение не го разбирам. Електронните книги са бъдещето, независимо дали ви харесва или не.
    Това, което ме дразни е, че на практика има случаи в които електронното издание е по-скъпо!? от хартиеното.
    Също така, глупостите с разни Digital Restriction Management, идват все едно у вас и ти взимат книгата от библиотеката, само
    защото продавача и издателя нещо се скарали. Пътьом ти хвърлят и домашната работа в кошчето.
    Това беше истински случай с Амазон…
    Въобще, това DRM трябва да отиде на бунището.
    Иначе аз бих искал да имам библиотека и да си колекционирам хартиени книги( което не точно предназначението на книгите ).
    За съжаление живея на квартира и често се местя, за да го направя…

    Reply
  14. Йордан Янков

    @ Любо Николов
    Това е позицията на лудитите, които са трошели машините, защото им отнемали работата. А иначе конктретно:
    1. Печатарите от край време съм ги смятал за вредно племе. Тъй като са способни винаги при всякакви обстоятелства да ти оплескат тиража, винаги съм казвал, че като видиш печата първо му удари един шамар профилактично, а след това му казвай добър ден. Е, това не ми пречи да имам много добри приятели-печатари. 🙂
    2. Издателските работници няма да останат без работа. Гугъл все още не може да прави смислени преводи, а авторите не могат без редактори (колкото и да си въобразяват че могат)
    3. Книгоразпространителите са излишни – факт. Но не вярвам някой да рони сълзи за тях.
    4. Книжарниците са ми далеч и при наличието на електронни книги не виждам какво им е ценното.
    5. Не е така. Има си начини интересите и на авторите и преводачите да бъдат много по-добре защитени от сегашното положение. Да, това означава платен достъп до електронна информация, което в този блог се смята за ерес, но в моя блог съм казал защо няма алтернатива на това.
    6. Държавата е мащеха за човека, така че ако я подложим на диета може да е по-полезно за реалните хора, а не за разни абстракции (каквато се явява тя – държавата).

    Reply
  15. Морфиус

    Петицията в момента функционира нормално, подписах я.
    Само дето петицията изобщо не засяга истинските въпроси, държавни институции се правят на мутренски бригади и монополен закон се явява по-важен от конституцията.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Йордан Янков: Неведнъж съм писал, че смятам да направя сайт за търговия със свободно изкуство – това надали върви за позиция, за която плащането на информация е ерес. Не държа информацията да е безплатна – искам да е свободна. Не е едно и също. Затова и не мога да понасям тези издатели, които искат да заробят информацията, но подкрепям тези, които не я заробват (а те също я продават).

    @Морфиус: Не е луд който яде чуждия зелник. Луд е който си му го дава.

    Reply
  17. Йордан Янков

    @ Григор
    Тогава трябва да дефинираш приликите и разликите между “свободно” и “платено” изкуство. В мрежата дефакто съществува разбирането, че свободно е синоним на безплатно.

    Reply
  18. Морфиус

    @Йордан Янков
    То има подобна дефиниця покрай свободния софтуер, но нямам време да я търся и смилам сега…
    Просто казано свободно означава – достъпно винаги, всякак и за всеки, което изключва плащането от дефиницята до тогава докато цената която се иска не е затварящ фактор сама по себе си.

    Reply
  19. Морфиус

    @Йордан Янков
    Надявах се някой по-добър в дефинирането да помогне, не ме бива в това.
    Ще се опитам да обясня с пример.
    В момента издаването на изкуство е монополно право, което автоматически прави достъпно само онова което монополиста реши да направи достъпно (по-груба форма на цензура здраве му кажи) – на мен например ми се иска да дочета цикъла Дорсай на български, но праводържителя не го издава, а никой друг няма право.
    Е в случая свободно означава, всеки който желае да може да се обърне към автора или към някой от представителите му (също трябва да се забрани монопола и за тях) и да получи права за хартиен, електронен или аудио превод и тираж.
    А цената е съвсем друга тема, тя е лимитиращ фактор само благодарение на монополното право, къде другаде освен в копирайта има държавно защитавани монополи?

    Reply
  20. Йордан Янков

    @Морфиус

    Тук боравите много свободно с термините. В момента всеки може да се обърне към автора или агента му и ако си плати да получи право да го издаде. Това е въпрос на договор и този договор си има клаузи за валидност, защита и продължителност. Да не говорим, че за държавен монопол може да се говори САМО ако държавата в изричен законов текст е упоменала изрично и поименно дадена фирма като единствен притежател на дадени права. Така че обърни се към притежателя на паравата на Дорсай, цакай му сумата която иска и си издавай продължението, ако толкова много държиш на него или смяташ че ще спечелиш от него. Къде го виждаш тук монопола, камо ли държавен?

    Моля ви, излезте за момент от Матрицата която сами сте си наложили и вижте какво става в реалния свят. май прекалено много хора започнаха да се вживяват в образа на Нео 🙂

    Reply
  21. Шapкан

    Данчо, излез ти от своята матрица. Реалностните слоеве в този свят са много. Това обаче го няма при Хегел и Маркс, сигурно затова ти е трудно да го видиш.

    Reply
  22. Морфиус

    @Йордан Янков
    Явно няма да се разберем, копирайта по дефиниция е монополен.
    Инак на книгите например няма да пише изричен правоносител за съответната държава.

    Reply
  23. Йордан Янков

    Що бе Ники? Както и прогнозирах, гледам че вече си поел курса към пролетарска диктатура 🙂 То доктрини се налагат само по този начин 🙂 Ама хайде да не разводняваме блога на Григор с нашите дърления 🙂

    @Морфиус
    Всяко право на собственост по дефиниция е монопол. Ако ще си говорим такива правни абсурди мога ли да те помоля да се откажеш от монопола си върху твоя компютър и да ми го дадеш, че нещо моя е бавен и ми омръзна. 🙂

    Reply
  24. Шapкан

    Данчо, извинявай, но дрънкаш глупости.
    Никое от теченията на анархизма не предполага диктатура, била тя пролетарска, технократска или шарканска.
    Иначе, да, в марксисткия мироглед (който не е анархистки) доктрините се налагат именно с диктатура (част от която е и полицейщината).

    ако ти е омръзнал твоя комп, ела ми на гости, ще ти подаря един от моите.

    Reply
  25. Морфиус

    @Йордан Янков
    Абсурд е приравняването на информация и материален обект, ако можеш да си копираш материален обект, моля заповядай… нямаш проблем 🙂
    Абсурд е и приравняването на копирайт и авторско право!
    Копирайта НЕ е право на собственост, единствения “собственик” на дадена информация е автора и.
    Копирайта е право на печалба от тази информация и по тази логика НЕ трябва да бъде монополизиран по никакъв начин.
    Е фактите и тук и в други сфери на изкуството и забавленията говорят точно обратното, стига се до там, че се изкупуват правата на класици задължителни за изучаване и после се преследва свободния достъп до тях или се изкупуват правата над работещо ММОРПГ за да се вземе енджина му и после се затваря за да се ползва монополно енджина.

    Reply
  26. Красимир Гаджоков

    Първо да уточня, че нито съм автор на някакво произведение, ниото съм свързан с която и да е страна по някакъв начин. На всичко отгоре, живея извън България.

    Давам си напълно сметка че ще предизиикам много “овиквания” с мнението си. Но смятам, че е добре да го споделя.

    “Аргументът” да не се плаща на производителя е нарушаване на свещеното право на собственост. Ако аз произведа нещо интелектуално (не физически предмет или услуга), то това е моя собственост и аз имам свещеното право да решавам какво да става с нея. Ако искам, ще я подаря безплатно. Ако искам, ще печеля от всеки, който я ползва.

    Ако някой настоява със законови средства да ми бъде отказано априори да получавам възнаграждение за таланта и труда си в създаването на едно писано произведение, то това е опит за институционализиране на вид “нишово” робство.

    ДОРИ автора на дадена книга да не иска ВЕЧЕ заплащане за всяко нейно разпространение, в процеса на превръщането на словото от главата му в нещо физическо, което може удобно да се ползва за да се предаде мисълта му, има много хора. Тези хора предлагат труда си срещу заплащане. Така че трябва всички те да се откажат от възнаграждението за труда си по конкретната книга, за да има “право” някой да си я копира и разпространява свободно и безплатно.

    * Аргумент “нужно е за българската кулутура, защото тя запада”.
    Страна и народ, които са стигнали дотам да оправдават краденето на труд, за да запазят културата си, няма да казвам докъде всъщност са стигнали. И няма да казвам как ще погледант страните които вече имат културата, която искаме да постигнем, на този “метод”.

    * Аргумент “На Читанка.инфо има и много произведения, предоставени безвъзмездно от авторите им – защо спират целия сайт”?
    Защото е пълен с незаконно копирани произведения.
    Ако наистина искаха да обогатяват духовно и безплатно безплатно, собствениците на сайта щяха да имат два отъделни сайта – един на който авторите (и издателите, ако авторите вече са дали изключителни права на някого ) декларират, че това прозиведение е тяхно и го предоставят безвъзмездно. И нямаше да има съмнения. Зад всякак декларация щяха да искат да стоят поне истински три имена и ЕГН, та ако има нужда, да докажат.
    Или ако имаше, щяха да са твърде малко и никой нямаше да си прави труда да спира сайта.
    На друг сайт биха могли да предоставят възможност всеки да качва каквото си иска.
    И щяха да им спрат само него сайт.

    * Аргумент “държавата и хората имат къде-къде по-големи проблеми – защо властта преследва нещо доста невинно в сравнение с по-големите престъпления?”
    Никоя страна не е прокопсала, защото си е “=затваряла очите пред “дребните” престъпления. Винаги ще има много по-жестоки и опасни престъпления от краденето на книги.
    Означава ли това, че трябва да си затваряме очите? Че едно “малко” престъпление е оправдано защото не е толкова отблъскващо или опасно като едно по-голямо.

    * Аргумент “ГДБОП ги видяхме какви са – сред тях има престъпници – тръгнали са да ни учат на морал и спазване на законите, откъде накъде ще имат правото да спират това?”
    На английски има една поговорка: “Две лоши неща не правят едно добро”.
    От това, че сред прилагащите закона има нарушители, по никакъв начин не следва “логиката” че тогава всички имаме “оправдание” да нарушаваме закона.

    * Аргумент “ама проверете и ще видите – оказва се че издателите нямат загуби от нарушаването на авторските права”.
    Както казах по-горе, мое свещено право е как да се разпореждам с резултата от труда ми. Не е сериозно някой да се аргументира ОБОБЩЕНА статистика, която скрива личните съдби и случаи, като аргумент да ми ползва труда без заплащане. В деншно време на сливане и разкриване на много бизнеси в една фирма, никак не е ясно защо приходите й са се запазили въпреки копирането на произведения без заплащане.
    И друго: повишили ли са се приходите на фирмите, продаващи виртуални (а не матриални) продукти с авторски права? Защото е естествено очакването с течение на времето дадена индустрия – освен ако няма органични причини за загиването й (както каляските са загинали с навлизането на автомобилите) – приходите й дългосрочно да растат.

    * Аргумент “поризведенията на авторите, които не са вече между живиоте, трябва да са безплатни”.
    Така ли? И защо? Ако някой вече не е между живите, защо не отидете да се настраните в къщата му? Защото там са наслданиците му. Естетсвено, древно човешк оправо е човек да предава собствеността и благините, които оставя след като си отиде, на наследниците си или просто на някой, който харесва. Ако тези хора искат, могат да подарят наслсдството безвъзмездно на обществото. Дори материални неща (в Торонто има огромен парк и сгради, подарени безвъзмездно на обществеността от частни притежатели).
    Но това трябва да става САМО по тяхно – на притежаващите собствеността – желание. А не насила. Дори когато става въпрос за виртуален продукт като текста на една книга.

    Reply
  27. Itchy

    @Красимир Гаджоков

    Цитат:

    * Аргумент “На Читанка.инфо има и много произведения, предоставени безвъзмездно от авторите им – защо спират целия сайт”?
    Защото е пълен с незаконно копирани произведения.

    Край на цитата.
    (не се сещам тага)

    Всъщност можеш ли да кажеш дори като приблизителен процент колко е “пълен”???

    Между другото – беше иззет компютър, който е сървър и за други интернет сайтове. Те какъв закон са нарушили?

    Като казваш, че е могло да има друг сайт – разбираш ли, че в случая не е спрян сайтът, а е изет един конкретен физически носител. За спиране на сайт е необходимо съдебно решение. Да, ама може би трябва да е и международно валидно. Не знам къде е регистран chitanka.info, тъй че усложненията не са малко, ако е извън България.

    Цялата акция е абсолютно незаконна. Не става дума за други престъпници и други несвършени работи от полицията, а конкретно за този случай.

    1. Авторските права са предмет на гражданското право. ГДБОП няма работа там, поне не преди да има съдебно решение. Съдебните решения могат да се оспорват, има си срокове докато влезнат в сила. Дори и за криминалните случаи.
    2. Наказанията (а това е наказателна акция) са само и единствено за извършено нарушение, а не изобщо. Нарушението и размерът на наказанието се определя от съд, не от полицията.
    3. Лишава от права изправни граждани. Т.е. наказва ги.
    4. Извършва акция по поръчение на засегната страна, без доказателства.
    5. Има основателни съмнения за конфликт на интереси (в общия, не легалния смисъл), тъй като поръчителите на акцията са наградили Явор Колев с титлата “Рицар на книгата”.

    Reply
  28. Григор Post author

    @Красимир Гаджоков: Не съм съгласен с тази позиция.

    Като начало, Законът за авторските права (чл. 24, ал. 9) описва ситуацията, при която произведения могат да бъдат използвани, без за това да се изисква съгласието на авторите им. Сайтът chitanka.info отговаря на това определение, тоест той е законен. Дали това използване е морално е съвсем друг въпрос, на който ще обърна внимание по-долу. Но законността му според мен не подлежи на съмнение. Тоест, защитниците на сайта не се оправдават с незаконността на действията на ГДБОП, а защитават от тази незаконност своите законни права. Вид действие, на който се крепи културата, благоденствието и всъщност съществуването на държавите с култура.

    Такова нещо като “свещено право да се разпореждам с резултатите от труда си” не съществува. Правата на хората се определят от юридическите съглашения между тях, наречени закони. А тези закони е редно да вземат предвид цялостния баланс на права между различните страни. Пример: ако някой е монополист, той има ли свещеното право да прави чрез монопола си каквото си пожелае? Ако да, защо тогава “белите” държави се различават от останалите най-вече по това, че имат антимонополни закони, и ги спазват много старателно?

    В случая с произведенията положението е точно това. Интелектуалната собственост, за разлика от материалната, е ексклузивна, тоест същностно монополна. Това, че аз притежавам телевизор “Присцила”, по никакъв начин не пречи на никой друг да притежава телевизор “Присцила” от точно същата марка и модел. Но това, че аз притежавам произведението “Габърснакс”, означава, че никой друг не може да го притежава без моето благоволение. Аз съм монополист. Поради тази причина е обществено необходимо (всъщност задължително в информационната ера) обществото да ограничи монополността на това мое право. Скромен и недостатъчен опит за което е въпросният член от Закона за авторските права.

    Защо точно е така, и откъде се извежда подробно и сдъвкано е обяснявано много пъти другаде. Ще го пропусна за краткост. Ще се спра, както обещах, на моралната страна на нещата.

    Това противостоене не е между творци и потребители. То е между творци и потребители от една страна, и кандидат интелектуалноправни феодали, от друга. (Това са хората, които прекупуват авторски права, за да доят после чрез монополността им тлъсти ренти от тях.) Когато средството за разпространение на интелектуалния продукт е бил материалният носител, а средството за производството на този носител – печатници, заводи за плочи, разпространителски мрежи за много милиони, и т.н., прекупвачите на права са имали и полезна роля, като осигурители на тези средства. В ерата на Интернет те са излишно, паразитно звено, и го знаят. Ето затова те разпространяват лъжата, че противостоенето е между творци и потребители. И че потребителите са престъпници, които ограбват творците. Divide et impera…

    Същото може да бъде казано и по друг, по-директен начин. Капитализмът е строй, при който се печели от находчивост, предприемчивост и колосални количества личен труд. Строй, при който се придобива веднъж монополно право върху някакъв ресурс, и след това от него без особен труд се дои рента во веки веков, се нарича феодализъм.

    Би било идеално, ако имаше кой да въздаде всекиму перфектно каквото е заслужено. Уви, светът не е съвършен, такъв начин няма. Ситуацията е, че го въздават или “хората на книгите”, създали и поддържали сайт като Читанката, или “хората на пачките”, които изискват свалянето му, за да могат да дерат кожи наравно от читатели и творци. (“Свободата на автора” е реална само когато той притежава някое от големите световни издателства. В противен случай е като равноправието между акулата и хамсията, при което всяка от тях има правото да се опитва да глътне другата – свободата му е колкото хората на пачките решат да му отпуснат.) Хората на книгите не винаги са перфектните съдници, нито са съвършено морални. Но са далеч по-морални от хората на пачките, най-малкото защото творците също са хора на книгите, и техните най-големи потребители. Затова в ситуация, в която съм принуден да избирам между тези два варианта, подкрепям хората на книгите. Те са, които са в състояние да дадат по-справедливо възнаграждение на труда на творците.

    Останалото съм го написал в следващия запис.

    Reply

Leave a Reply to Galarad Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *