Преди няколко дни ми попадна интервю с Джеймс Гослинг – създателят на езика Java. Дълги години той беше служител на Sun Microsystems, където и беше създаден Java. Известно време след закупуването на Sun от Oracle обаче, Гослинг ги напусна.
Повечето твърде големи корпорации са учебникарски пример как една фирма може да бъде не-добра дори към собствените си служители. (Причините са дълга тема. Сравнете примерно с големия процент свръхуспели държавници, които са били тежки комплексари или дори клинични параноици.) За щастие, не всички. Но ако вярвам на думите на Гослинг, Oracle е именно такава фирма (ако и той да не го казва директно).
Особено ме порази описанието на случката, когато Гослинг решава да повдигне духа на останалите в Sun след закупуването служители, и предлага да се купят билети за развлекателен парк и един (почивен) ден да бъде изкаран там. Бюджетът на мероприятието е бил смешен, напълно в рамките на властта на шефовете на вече закупения Sun, Скот МакНили и Джонатан Шварц. Те дават ОК, билетите биват закупени… но няколко дни преди случката съпрезидентката на Oracle, Сафра Залц, научава за събитието и го забранява. Причината? Не, не са парите. А че “Oracle не прави такива неща”. Иначе казано, тук не сте ценени и добре дошли колеги, а ратаи на чорбаджията. Не правете грешката да мислите обратното…
Писал съм го трудно изброим брой пъти, но се изкушавам да го повторя: такава фирма няма бъдеще, освен ако конкурентите й не прозяпат грешката й. Талантът е най-ценният ресурс на света именно защото е твърде ограничен. А такова отношение не прави живота на талантите във фирмата щастлив. Аз веднага бих я заменил за друга от типа на (също не идеалните) Google, дори срещу чувствително по-ниска заплата. Работата е повече от половината от будното ми съществуване, което е всъщност животът ми – как го прекарвам може да е и по-важно от някоя и друга пара в повече.
Същото, с други думи: Гослинг е известен с уменията си, докато Залц е известна с поста си. Ако аз съм собственик на компания, в която съпрезидент докарва някой от ранга на Гослинг да напусне, и не заради лоши качества, а в името на опазването на мизерническа “фирмена култура”, въпросният съпрезидент ще излети със задна дата. А именно, към момента на решението, с което е изгонил истинския талант. Уменията не се намират лесно, а за поста кандидати винаги много.
Dixi.
(Добре де, не докрай. Мисля, че тази случка донякъде дава отговор на въпроса дали Oracle ще бъде добър стопанин на проектите свободен софтуер, закупени със Sun. Подобен чорбаджийско-мизернически манталитет е патентована рецепта за загробване на всеки свободен проект. Ех, да имаше как Oracle да си задържат този “патент” само за себе си…
В тази връзка, много ми се иска да разкажа за MariaDB и за LibreOffice, но ще е в някой друг запис.)
Лари Елисън (шеф и основател на Оракъл) е най-алчният шеф на голяма фирма, за когото знам. Пред него бледнеят Гейтс, Джобс и дори бившия шеф на GM.
Някъде четох , че не Майкрософт, а Оракъл са “изобретателите: на метода “абе пускай на пазара нищо че е бъгаво – важно е да сме първи, пък ще го оправяме докато го продаваме”.
Преди няколко години в The Economist Лари Елисън се чудеше защо нямало толкова участници в най-голямата годишна яхтена регата (от Австралия) като други години. Цитат: “В крайна сметка една яхта за участие струва само 65 милиона”.
За две години – 2000 и 2001 – Лари е взел по 700 МИЛИОНА НА ГОДИНА възнагражение (НЯМА грешка). В някои от тримесечията през това време Оракъл отчиташе огромни загуби.
Оракъл купува фирми заради КЛИЕНТИТЕ, не заради технологията. Минават няколко години и пробутва всичките си други продукти за да работи това, което са купили от някой друг (да се пригитвят ползващите WebLogic).
Наскоро обявиха, че спират да развиват OpenSolaris.
Никак не е далеч деня в който ще убият и MySQL.
Така че – нищо странно в поведението им.
В едно друго… не, не интервю – по-скоро записан разговор – Джеймс Гослинг разказва за някои събития и доста открито споделя лично мнение.
Доста красноречиви са някои от думите му: “With Oracle it doesn’t have to make sense, it just has to make money.”
http://www.theserverside.com/news/thread.tss?thread_id=60965 – тук има извадки от разговора, който 111bits споменава. Както и връзка към страничката, от която да се свали.
Не че нещо, но “Сафра Залц” се сещате какво име е ..
@Красимир Гаджоков: Уви, и аз съм с това впечатление. И Oracle станаха големи и богати до голяма степен благодарение именно на това. Все повече стигам до извода, че “чистият” капитализъм работи добре само в толкова идеални условия, в колкото работи добре и комунизмът.
@111bits: 🙂
@zoro: Не че нещо, но според мен залиташ. Кой я е назначил? “Лари Елисън” какво име е?
В последното изречение даваш хубаво обяснение защо Оракъл няма да успеят да сагропят поне MySQL и OpenOffice. MySQL вече има няколко разклонения и доста талантливи хора работят по тях и споделят помежду си, а новината за LibreOffice също е доста радваща.
Уфф да си… и кривописа, извинявам се, за се чете “загробят”.
@Гонзо: Няколко разклонения на MySQL? Мислех си, че само MariaDB е нещо реално…
Един от най-ярките примери за деградацията на съвременното общество е твърдото убеждение на хората с пари, че притежават повече ум от всички останали – и следователно няма смисъл да плащат на някого за интелектуална работа. В краен случай, ако интелектуалната работа е в по-голямо количество, могат да бъдат наети работници, приравнени по категория, права и заплащане към фабричните.
Това е например причината да виждаме все по-лъскави, все по-майсторски изработени – и напълно кухи – холивудски филми. Това е и причината да виждаме поредния римейк на “Кинг Конг” или “Тримата мускетари”. Просто човекът с парите казва: Абе, аз имам една идея. Хайде сега, направете я.
@Любо Николов: Хрумва ми по-ярък пример за деградацията на съвременното общество.
Убеждението на хората без пари, че хората с пари притежават повече ум от останалите.
Това за ума не е ли малко като да кажеш, че еди-кой си художник притежава повече талант от еди-кой си писател? Или че еди-кой си философ е по-гениален от еди-кой си математик, примерно. Като деца пък спорехме дали Брус Ли може да набие Арнолд Шварценегер …
@skoklyo: Абсолютно. 🙂 Поне според мен.
Не ми се влиза в спор, но истината е, че при нормални условия (които за целите на твърдението ще дефинирам като относително свободен и развит пазар и ниско ниво на корупция и държавна намеса) хората, които са изкарали сами парите си по честен път (т.е. не попадат нито в категорията на престъпниците, нито в тази на богатите наследници), по правило имат доста повече ум от по-бедните от тях. Това прочее не значи автоматично, че положението категорично не е същото при престъпниците и наследниците. Те може да са по-умни от останалите, но може и да не са.
Най-яркият пример за деградацията на едно общество за мен е, когато хората без пари започнат да се самоубеждават, че по-успелите от тях задължително са по-лоши, по-некадърни, по-корумпирани, по-големи курви или каквото по- по- още се сетите. Каквото за съжаление е положението в България (и не само, де).
Освен това въобще не съм съгласен за американското кино. Истината е, че всяка година Холивуд произвежда повече като количество и в общия случай по-добри като качество качествени филми буквално от целия останал свят, взет заедно. Естествено той произвежда и доста голям процент от световната плява (определено най-скъпата такава за всеки случай). Но около 90% от прехваленото европейско кино си е точно толкова зле като 90% от холивудското.
(За тази година само, мога да дам за пример Аватар, Шерлок Холмс и Генезис като филми, които ще останат. Това е на прима виста, че не ми се мисли. Кинг Конг, разбира се, е много точен пример в обратната посока. Но Питър Джаксън всъщност НЕ Е добър режисьор.)
Не споделям възгледите, че който е богат , става непременно нагъл и си въбразява, че е по-умен от другите.
Няма също абсолютно никакъв спор, че Лари Елисън е създал в началото фирмата Оракъл от нищото, с много собствен труд.
Спомням си Оракъл версия 1988-ма година – 16 дискети 5.25″. Беше нещо супер оригинално за PC.
И че докато фирмата му беше *частна*, а не *публична*, той имаше абсолютно неоспоримото право да получава каквито си иска пари. Защото тогава риска е изцяло негов (и/или на частните инвеститори във фирмата му). А не хората да слагат спестяванията си във фирмата му, вярвайки на обещанията му, а след това вложенията им да падат главоломно заради падането на акциите, докато Елисън прибира огромно възнаграждение за същия период време.
Това говори много за “културата” на такава фирма. На мен не ми трябва повече (заедно с фактите от по-горния ми постинг) – нищо че нямам конкретни директни допирни точки с тази фирма.
Гослинг, който е много по-“вътре” в тези среди поначало и отдаван, би трябва да знае много пвоече каква е културата на Оракъл още преди Sun да бъдат купени.
Фирмените култури са много различни. Има много големи фирми с много добра вътрешна култура – Southwest Airlines, Nordstrom, и др.
Дори фирмата в която аз работя – доста голяма (32 000 души), има доста добра фирмена култура (е, беше много по-добра, но времената се менят … ааа момент, ами то и ние бяхме купени :-)))).
Няма нищо лошо една фирма да е ориентирана да прави големи пари – но само ако това върви с много добър продукт/услуга, качествен и харесващ се.
Ето Apple – печелят адски много, но предлагат перфекционизъм и продукти, които хората се научават да ползват без да трябва да се замсилят.
Затова пазарната капитализация на Apple е 2 пъти по-голям от тази на Оракъл.
(Без връзка с темата смея да обележа, че многократно по-голямата капитрализация на фрими като Microsoft и Apple доказва, че производството за *крайни* потребители носи много по-големи успехи в ИТ отколкото “велики сървърни решения”. Къде са великите фирми DEC и Sun, както и Оракъл и IBM, дето пренебрежително гледаха на занимаващите се с “персоналните играчки” Microsoft и Apple?)
@Itilon: За съжаление, такива нормални условия почти не се срещат. А и при тях е малко спорно дали е така, заради трудността да дефинираш какво е ум. Светът е пълен със собственици на бакалници, които имат повече пари, отколкото е имал Айнщайн или Леонардо да Винчи (за целта на сравнението можем да ги пресметнем в съизмерими през времето суми).
Според мен е вярно, че убеждението на хората, че по-богатите от тях са по-корумпирани, е пример за деградацията на обществото. Ако наистина големият процент от богатите в това общество са богати благодарение на корумпираност, или на правилен подбор на легла, през които да минат (както е у нас), как иначе да се определи такова общество, освен като деградирало? В България става дума не за самоубеждаване на хората без пари (хората с пари са на точно същото мнение, просто публично го отричат). Става дума за отчитане на реалността. И е много похвално, защото който не живее в реалния свят, си остава без пари завинаги. И оставя завинаги без пари и свестните хора в обществото си.
За Холивуд – според мен не е вярно. Боливуд произвежда далеч повече филми годишно, просто засега 100% са с качеството на долнопробна сапунка. Не защото не може да прави свестни неща, а защото пазарът на свестните неща винаги е не повече от 10% от пазара на сапунките, освен ако не става дума за мания по някой филм. Съответно, индийците не успяват да се изконкурират с финансовите възможности на Холивуд за тези 10%. Засега.
@Красимир Гаджоков: Така е, не всеки станал богат се разваля като личност. Но сред тези, които натрупват богатството си чрез катерене към повече власт и отговорност, процентът на социопатите и психопатите расте към върха. Тъй като по-малко се вълнуват от социалните ограничителни правила, те постигат повече резултат при еднакви вложени средства. Където има контрол върху това (при политиците – свестен, отлично информиран и политически активен народ; при компаниите – зорки, неподкупни и неполитиканстващи контролни органи), този процент е поограничен. Където няма достатъчно добър контрол (например навсякъде), правилото е в сила.
Такива като Лари Елисън и Бил Гейтс, а в немалка степен и Стив Джобс, са направили компаниите си велики именно благодарение на незачитането и нарушаването на социалните правила. И се връзват чудесно с правилото ми (то не е мое, ама…): Елисън и Гейтс са класически социопати, а за Стив Джобс се твърди, че освен това е и психопат. (Чувал съм, че в централата им основно правило е “не пътувай с Джобс в асансьора” – ако не е на кеф нещо, те уволнява, за да си оправи настроението, и това се проявява основно в асансьора…)
За Гослинг – не знам дали има как да знаеш истински каква е фирмената култура на фирма, в която никога не си работил. Особено ако си човек на творчеството, а не на клюките… Също, Гослинг може да е гениален програмист, но това не значи непременно, че е и самата истина по всички възможни въпроси (ако и по този да е вероятно прав). Хубаво е казаното от други да се попресява.
Даването на хората на простички джаджи, с които те се справят интуитивно, има и минуси. Не учи ли непрекъснато, човек се вкалъпява, полезно е да има около него с какво ново да се ръчка. Но повечето хора са като деца: не искат лошия чичко доктор с горчивите хапчета, искат добрия чичко сладкар със сладките бонбонки. Затова си мисля, че “потребителско качество” би трябвало да включва и този момент.
Oracle съсипват Java, MySQL, OpenSolaris, ZFS, VirtualBox. А вие ми говорите за пари 🙂
@mytrie: За MySQL и OpenOffice.org вече не ме е страх. Java също има успешни линии на развитие извън основната. OpenSolaris, уви, си беше мъртвороден. ZFS също не е незаменима. Но виж, VirtualBox е в сериозно положение – ще се радвам, ако се намери начин да го развива общност.
Мен ме притеснява това, че зад тези проекти не стои вече софтуерен гигант. Пък и не вярвам на MariaDB да бъде правилния наследник на MySQL при положение, че Monty Widenius е голям лицемер.
@mytrie: Мен пък ме радва, че зад тези проекти вече не стои софтуерен гигант. Кой софтуерен гигант стои зад проекта ГНУ? А той е реално голямото и най-успешно парче в т.нар. “свободна ОС”, не ядрото Линукс. Или зад най-голямата съществуваща дистрибуция – Дебиан?… Примери много.
Не зная какво разбираш под “правилния” наследник. Монти може да е лицемер, но лицензите са си лицензи. MariaDB е под правилния лиценз (по-правилния от този на MySQL, според мен), и Монти има покрай продажбата на MySQL достатъчно пари, за да я докара до продукционна използваемост, и drop-in съвместимост с MySQL. (Тя към момента вече почти е и двете, освен за най-засукани задачи.)