Най-напред на политиците ни, малки и големи – те са го заслужили като никой друг!
На рекламните агенти, за майсторството.
На българската журналистика като цяло (изключенията са колкото да потвърдят правилото)
На българските националисти (да цитирам един коментар под предишен запис: „Българският националист – най-руският националист!“)
На огромният процент от учителите в България, за това как преподават.
И на огромния процент от лекарите – за това как лекуват.
От полицаите – за това кого, от кого и как пазят.
От митничарите – надали е нужно да обяснявам защо.
От всички други държавни служители – също.
От духовните ни лица, от всички вероизповедания – да ме прощава Господ, ама истина ви казвам.
От тези, които плащат, а и от тези, които работят – за достойно участие в надпреварата.
От гласоподавателите – заради убеждението, че без гласуване или с гласуване като тяхното има как да получат нещо различно от досегашното.
И в крайна сметка, на огромния процент от българите – заради убедеността, че живеят нещо като живот. Което си заслужава да бъде живяно.
Само за изключението, което потвърждава правилото не съм съгласен. Няма такова нещо според мен, или не мога да го разбера. Не за конкретния случай, а изобщо:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5,_%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE
А наскоро проф. Янко Янков каза, че българинът най-много обича да надхитря, и дори когато вижда, че надхитря сам себе си, пак не се отказва и се радва…
@Виктор: В журналистиката изключението от лъжците потвърждава правилото чрез това как биват гледани говорещите истината от колегите си.