Хората и добитъците

Добитък всякакъв. Включително и двукрак – убеждавам се в това вече от много време насам. Мисля си – време е да тегля чертата, и да “си пусна гласа”. Да се чуе какво мисля, и за кого. И не ми пука за какъв ще ме обявят после.

Най-основното, мисля си, е да се направи разликата. Да можем да различим хората от добитъка.

Хората си строят къща сами. Добитъкът чака стопанинът да му построи обор. Ако стопанинът не иска, ще кисне на дъжда и мръзне на студа.

Хората се трудят за хляба си, от сутрин до вечер. Добитъкът чака стопаните да му сипят сено в яслите, или да го заведат на паша. За препоръчване тучна и сочна. Ако не го заведат, ще мучи злобно по тях зад гърба им, и толкова.

Хората сами си почистват мръсотиите около тях – и затова, ако някой мърси наоколо, се възмущават, и вземат мерки мърлячът да престане. Добитъкът чака стопаните да дойдат да му изринат тора. Ако не му го изринат – ще стои до колене в лайна. Най-много да помучи по техен адрес, като ги няма да го чуят.

Хората искат сами да си определят живота. Ако някой се опита да ги дои или стриже, дават отпор. Ако някой се опита да ги води с повод на заплод, ще му извадят очите. Ако някой реши да ги коли, грабват каквото оръжие имат, и се бранят… Добитъкът смята всички тези неща за съвсем нормални. Ако тръгнат да го колят, може да поквичи и да се опита да бяга, но повече проформа. То е ясно, че ще види ножа, така е устроен светът, той какво може да направи?…

Хората мечтаят, за повече красота, за повече свобода, за повече истина – и са готови на лишения и трудности, за да ги получат. Добитъкът не се интересува от такива неща, на него му стига кочината и помията. Ако случайно избяга, после сам ще се върне, като огладнее – било при стария стопанин, било при друг, който обещае повече и по-ароматна помия.

Хората имат достойнство, и са готови на лишения, рискове и трудности, за да го запазят. Добитъкът не може да си представи какво е достойнство, да не говорим с какво то е по-ценно от дори едно зрънце ярма. Той винаги предпочита ярмата пред достойнството.

Хората се борят за това, което искат – и се борят така, че да го получат. Затова и го получават, и му се радват. И това е, с което са заслужили да го имат… Добитъкът, дори да иска нещо, няма да се помръдне, за да го получи, колкото и да завижда на хората. Ако стопанинът даде – даде, ако не – ще мучи по него злобно зад гърба му, това е единствената представа на добитъка за борба… Затова и добитъкът има това, което е заслужил – обор или кочина, ярма или помия, тор до колене, доене, стригане и клане.

За щастие, на този свят има справедливост. Всеки получава, каквото е заслужил. И най-хубавото е, че всеки сам избира дали да бъде човек, или добитък. И сам определя какво ще заслужи, и ще получи.

… Пуснах си гласа. И не ме интересува кой какво ще мисли за мен. Зная – хората ще ме подкрепят. А мнението на добитъците струва колкото… мученето на добитък. Това са си избрали – не бива да бъдат лишавани от него.

И все повече си мисля – който е решил да бъде добитък, няма да стане човек. Вече почвам да губя надежда, че има смисъл да му се помага. Но няма ли как поне хората да се разделят от добитъците? За да не бъдат напъхвани заедно с тях в обора, в торта, при помията? За да не бъдат доени, стригани и клани наравно с добитъците? Пък и добитъците да знаят, че няма никакъв шанс да бъдат сбъркани с хора, и да получат къща, чистота, нормална храна и всичко това, за което завиждат на хората, но не са се преборили за него.

Да може наистина всеки да получава единствено и само каквото е заслужил.

26 thoughts on “Хората и добитъците

  1. Божо

    >”За щастие, на този свят има справедливост. Всеки получава, каквото е заслужил.”
    Мда, да бъде стъпкан от добитъка, или да получи рог в корема 🙁

    >”Но няма ли как поне хората да се разделят от добитъците? За да не бъдат напъхвани заедно с тях в обора, в торта, при помията? ”

    От кога си мечтая…

    Reply
  2. Таня

    Е, у всеки от нас има зародиш и на двете – да бъдеш човек и да бъдеш добитък. От природата така е дадено, както и от нея ни е даден избора по коя пътека да поемем.
    Заобикалящата действителност ни поднася всякакви възможности – от някои се възползваме, ако ги разпознаем, други умишлено ги пропускаме, а трети – изобщо не ги виждаме в този момент, защото не сме дорасли за това. И отново всичко опира до желанието и до търсенето, до усещането, че има нещо по-различно, което ти харесва и искаш да го стигнеш.

    Добитъкът си остава добитък, защото така му харесва.

    Reply
  3. Таня

    Забравих да кажа, че отдавна не беше писал нещо такова – от тези, дето ти много можеш да ги пишеш 🙂

    Reply
  4. Cliff_Burton

    Нещо много ти е прикипяло явно. А това, което си написал е колкото вярно, толкова и тъжно…

    Reply
  5. Ивката

    А защо хората си отглеждат добитък? – Защото имат нужда от него! Да го доят, стрижат и ядат! Няма нищо излишно в природата. Но пък затова хората живеят отделно от добитъка, защото има нужда от това разделение, за което говориш! Аз пък се сетих за “Фермата”… 🙂

    Reply
  6. Жилов

    Българите се държат като добитък, защото дълго време са били зависими; оттам и вечно повтарящото се “Колко сме зле”, “Нищо не може да се направи”, “Няма ли да ни оправят” и фактът, че сме един от народите, които най-много се самоиронизират, самооплюват и самобичуват. Някои от безпомощните, зависимите и мазохистични хора обаче могат да се променят, стига да видят път за това.

    Разделяне на “хора” и “добитък” е имало преди – имало е хора, които четат, пишат, рисуват, занимават се с възвишени мисли, имало е и роби. И точно това разделение е пречело на хора, определени за добитък да прескочат в другата категория.

    Reply
  7. Григор Post author

    @Божо: Голото мечтаене… хм…

    @Ивката: Да, има нужда от това разделение. Защото то пречи на хората да бъдат хора (а и на добитъка да бъде добитък, ако някой го е грижа за добитъка). Не е редно да не можеш да получиш каквото си си избрал.

    @Жилов: Някои от безпомощните, зависимите и мазохистични хора обаче могат да се променят, стига… някой да ги поведе за повода към промяната 🙁

    А за предишното разделение и робството – не съм съгласен. Идеята е не да има определени за хора и добитък, а всеки да може сам да си избере от кои да е. С действията си.

    Reply
  8. Божо

    А какъв е вариантът за да стане мечтаенето “облечено”?
    Колкото до изборите – и аз гласувах. Но масово гласуваха и едни други хора, точно поведени като добитък, които не знаеха за какво точно гласуват. Гледах ги по телевизията. На въпроса “за какво гласувахте” масово отговаряха “за номер 14”. Когато репортерът се опита да уточни въпрса, някои отговориха за президент, други – че не ги интересува. Други пък гордо си седяха вкъщи, мислейки че като не гласуват хващат Господ за шлифера. Така че, резултатите от изборите (и не само тези) ги определи имено добитъкът, независимо гласувайки или не.

    Reply
  9. Огнян

    @Божо
    Даа, този втория вид добитък (номер 14) е още по-опасен и вреден, но за разлика от първия той не е избрал да бъде такъв, а е принуден (най-вече икономически). От години турците биват държани в мизерия от собствената им партия с единствената цел да са контролируеми. Докато тези региони не живнат икономически и няма алтернатива на тютюна и обръчите фирми – все ще е така. Това прави ДПС още по-“парадоксална” партия – работи умишлено срещу благоденствието на собствения си електорат.

    Reply
  10. бачо киро

    даааа, хубаво е да живее човек в меритокрацията – обществото на заслужилите сиреч – ето например моята кариера се е случвала след покани за започване на работа, а не молби. което изобщо не отрича общата реалност, в която повечето пъти се пише молба за назначаване. което може да бъде голяма причина да бъда определен за добитък, понеже не съм бил активен в започването на трудовите взаимоотношения..
    дотук добре, само дето не е ясно защо мълчим за онези, които произвеждат от хората добитък – или за темата няма никакво значение кое е причина и кое следствие? даааа, много е лесно да ритнем падналия в лицето, и да кажем: добитъкът си заслужава състоянието. и мълчейки за онези, които причиняват вече много поколения наред генетична атрофия и геноцид над българите и от човеци ги правят на добитък, дали ставаме по-човечни или сме им мълчаливи съучастници?
    например кой осакати диханието на душата – музиката на моя народ? добре ояли се мастити и титуловани, които според определението за инициативност не са послушно изпълняващ чужди заповеди добитък, а хора. затова десетилетия наред след втората война народът масово спираше радиото след обявата, че ще зазвучи народна музика, която беше интерпретирана обработка, а не автентична. после нашите по-предприемчиви западни съседи започнаха да запълват голямата празнина в нуждите на моя народ с тяхната полународна/полукръчмарска музика, която след падането на информационната завеса започна да се видоизменя в полукръчмарска/никакнародна и да се произвежда на място. после 80% от моя народ бил виновен и бил стадо че онези, които дърпат юздите и на добитъка, и на хората, му налагат да слуша най-често такава – щеш не щеш да ядеш (по автобуси и трамваи и таксита и кафенета и магазини и канцеларии). помни ли някой как един мустакат доносник от телевизията направи успешна почтитърговска операция с финландска хартия и създаде първата у нас радиостанция за кръчмарска музика? при положение че днес тази музика е единственото което витае в главите на нашите наследници – младите тукашни българи, къде бяхме ние хората да му избодем на оня очите, а? май и ние, хората, не сме много хора. независимо че страдам и до днес от причинителите на добитъшкото мислене и поведение, продължавам да смятам бития за невиновен и биещия за виновен. занапред ще продължавам да различавам причината от последствията и винаги конят ми ще е пред каруцата.
    желая на всички мир, светлина и истина. а за всички недоволни ето отново адреса за вечна утеха: pop@armenia.com

    Reply
  11. Вени Марковски

    Григоре,
    не знам защо си решил да изливаш душата си именно сега 😉 , но може би е добре да погледнеш нещо, писано преди точно 10 години: http://veni.com/pastwork/you1.html
    Не мисля, че са се променили много-много нещата, но ми се ще да не се оплакваме, а да работим не на принципа: Аз работя както трябва, пък да става каквото ще, а на другия принцип: “Ще правя каквото ще, но да стане каквото трябва!”

    Reply
  12. Григор Post author

    @Божо: Вариантът е според случая. Това да гласуваш е едно добро начало, но не е достатъчно – точно поради описаните от теб причини. Очевидно трябва да се направи повече. И в описанието си загатнал какво точно трябва да се прави…

    @Огнян: Не съм съгласен. Аз като съм българин, гласувал ли съм за “Атака”? Откъде-накъде турците ще са длъжни да гласуват за ДПС? А ако го правят, значи заслужават да бъдат държани в мизерия (виж основния текст).

    @Вени Марковски: Принципът е добър, но не знам дали целите ни не са различни. Методите определено са.

    @Емо: Аз пък мечтая да прозреш колко полза носят такива мечти… 🙁

    Reply
  13. Вени Марковски

    Не знам за целите и за методите – това си е въпрос на избор, възможности и способности.
    Но знам едно – че у нас, в България, винаги някой друг ни е виновен. И докато хората все искат някой друг да им е виновен за техните проблеми, дотогава нещата няма да се оправят, независимо какво пишеш ти, аз, Димитри Иванов или който ще друг.
    Аз затова съм решил принципно нещата – върша това, което трябва, без да се интересувам защо другите не го вършат. Няколко пъти си направих експерименти и оставих сериозни проблеми на “бранша” за решаване. Иди, че виж сега какви са текстовете по някои закони, за които се знаеше, че могат да стъжнят живота на потребители, на Интернет-оператори, но те не се размърдаха изобщо. И сега се оплакват, че ние (isoc.bg) сме… познай какво… виновни.

    Reply
  14. Морфиус

    Единственото решение е хората да излязат от кошарата на добитъка… в случая от границите на “държавата”.

    Reply
  15. Вени Марковски

    Морфиус,
    това са го направили над милион българи. И те бягат не от държавата, а от другите българи. Може би е редно да се замислим за това следващия път, в който не дадем предимство на пресичащ пешоходец. Или четем за лекаря, поискал подкуп. И т.н. .

    Reply
  16. Морфиус

    Вени,
    Дай ти предимство когато зад тебе лети маршрутка или рацер… после ще прочетеш на километража – Багажник: new hardware found.
    Как няма да стигне до подкупи ***** като лекари казват едно, шеф на Пирогов друго и никой не прави проверка кое е вярното.
    Е ако ти можеш да живееш със 150 Е, браво… и понеже никой не обръща внимание, ще искат!
    И пак ние сме си виновни за искането, не само защото не сме го санкционирали, а защото сме допуснали да се стигне до такова дередже.
    И т.н.

    Reply
  17. Григор Post author

    @Морфиус: Като лекари казват едно, а шеф на Пирогов друго, кой очакваш да провери кое е вярното? Доброто БСП, доброто СДС, добрият цар, добрият пъдар, добрият еврокомисар…?

    Като искаш да се знае, върви и го провери лично. Имаш ли желание, ще намериш начини. Нямаш ли го, ще намериш оправдания. Ама ако ще ми намираш оправдания, поне не протестирай тук, че няма кой да го провери. Има точно един човек, на който това му е работата, лично – и това си ти. Недей ме разсмива с плача, че някой друг не ти я е свършил. Приказките произвеждат шум. Резултати произвеждат действията.

    Reply
  18. Морфиус

    Григоре, една птичка пролет не прави.
    Не чакам на никое добро, просто да се пъхам там полза няма.
    Съжалявам, но дори и някой да ми даде фиша си, освен да го напиша тук или другаде полза няма, поне докато на никой не му пука.
    Нима се опитваш да ме убедиш, че ако взема 5 – 6 фиша и се изтреса в някоя медия това ще излезе пред обществото?
    Блогосферата и изобщо Интернет има много още път у нас докато стане медия.
    Иначе знам какви са заплатите и в болниците и на специалистите и на общопрактикуващите… от до.

    Reply
  19. Григор Post author

    @Морфиус: Ако знаеш заплатите в болниците, тогава защо се оплакваш, че няма кой да ги провери, вместо да ги изнесеш? Защото блогосферата не е достатъчно медия за теб?

    Reply
  20. Pingback: Блог на Огнян Банков » Blog Archive » Да си плащаш, за да гласуваш

  21. Морфиус

    От това което знам аз нищо не зависи, стадото си мучи, а отделните хора се пазят да не ги изпогазят говедата.
    Ако всеки сам можеше да решава проблеми от тоя калибър, нямаше да има нужда от гражданско общество.

    Reply
  22. Pingback: andreas04: close to attraction

  23. Pingback: В България изоставените деца с недъзи са гледани не по-добре от животни « scanman

  24. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Далаверинг къмпани

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *