“Аватар” – впечатлението

Реклама до небето, шумотия до небето. Рекох си – не го ли гледам, познанията ми за фантастиката престават да бъдат актуални. И през празниците намерих време.

Ако не го бях гледал (в 3D кино), наистина щях да съм попропуснал доста. Но не и в познанията си за фантастиката.

“Аватар” не е фантастика. Това е “Танцуващият с вълци” плюс малко “Покахонтас” за вкус, облечен във фантастични одежди. Ако човек върне мястото на действието в Дивия Запад, и времето в 19 век, сюжетът ще стои много по-истински. (Даже без направо дразнещо индианскоподобните обичаи на на’ви.) Което за мен, като пишман разказвач, означава: нещата са насилени.

Фантастичното не е самоцел, нито удобен овкусител. Ако в една история то не е необходимо за същността й, ако тя може да бъде разказана по нефантастичен начин, без да изгуби нищо от силата си, значи фантастичното е ненужно в нея. Точно както всеки друг несъществен елемент… И да, почти всяко фантастично произведение може да бъде разказано по нефантастичен начин – но добрата фантастика при това неизбежно ще изгуби, докато “Аватар” според мен би спечелил.

Ключовото във филма обаче не е доста изтърканият му сюжет, а именно техническите му ефекти. За мен “Трон” ще остане завинаги част от историята на киното, въпреки блудкавия сюжет, защото беше първият филм, изцяло (освен лицата на актьорите) генериран с компютри. Тоест, от ново поколение… По същия начин, “Аватар” е първият по-голям филм, който не само е предимно 3D, но и преобладаваща част от героите са motion capture CGI. Така че също ще остане в историята на киното.

С какво точно това е чак пък толкова ли? С възможностите, които отваря. И, колкото и да е парадоксално, с възможностите, които отваря и пред “нефантастичното” кино.

Като начало, не мога да отрека, че фантастичното му беше ЗРЕЛИЩНО. Игралните филми в моите очи най-често отстъпват на природонаучните като природна красота и гледки (обяснимо). Един от малкото филми, които са ми направили впечатление на изключително красиви природно (включително на нереални пейзажи) е “Властелинът на пръстените” – гледката на предаващите огъня сигнални клади според мен е достойна да бъде един от символните кадри на киното… “Аватар” в това отношение е просто невероятен. Дори калпавата техника на IMAX-а не можеше да скрие какви пейзажи са направени, и колко добре са пипнати. Спокойно мога да кажа, че бият почти всичко, което съм виждал като реален природен пейзаж. Да, заслугата е на художниците и специалистите по 3D – но това е първият филм, в който виждам технологията да надминава природата като умение за създаване на красота. Което е по същество технологичен скок, и създава възможността да го виждаме все по-често за в бъдеще.

А истинските възможности тръгват оттук нататък.

Да вземем най-простото – субтитрите. Толкова сме свикнали те да са надписи в долната част на екрана, закриващи филма там, че не можем да си ги представим иначе. А колко лесно 3D-то би могло да ги поставя до съответния герой, на съответното разстояние…? Отчасти това е възможно и сега, но никой не си дава труда. Наличието на утвърдена технология би могла да ускори навлизането на този елемент.

Добре де, субтитрите са дреболия. 3D-то като цяло обаче не е. Бих очаквал до десетина години то да стане на практика стандарт в киното. (Най-малкото защото “двуглавите” професионални камери до две-три години вероятно няма да са много по-скъпи от традиционните.) А сигурно скоро след това ще започне и “3D-ирането” на “стари” 2D филми, точно както сега е популярно “оцветяването” на стари черно-бели филми. (Няма да патентовам идеята, или да искам пари за нея. Който иска да прави бизнес, да се хваща.)

По-нататък, сигурно всеки е виждал “шантавите” картинки на психолозите, които изобразяват физически невъзможни неща, или оптични илюзии, и т.н. 3D технологията, особено съчетана с компютърното генериране, би позволила цели филми, изградени от подобни “невъзможни” елементи. Лимитът тук вече ще се окажат не техническите възможности да се създаде нещо, а способността на човешкия мозък да го възприеме. (Казано в компютърни термини, и тук ще стигнем на етапа най-слабият елемент от системата да е задклавиатурното устройство.) А това е скрит невероятно ключов елемент от развитието на човечеството – ще оставя на любителите на задачки-закачки да се досетят защо точно. 🙂

Ами участието на герои, които са изцяло CGI? Без да се впускам в импликации с “Диамантената ера” на Нийл Стивънсън, ще подметна идеята за филм, в който рамо до рамо воюват примерно Арнолд Шварценегер и Ерол Флин. Или пък Кларк Гейбъл ухажва Камерън Диас. (Третата комбинация – Чарли Чаплин и Георги Парцалев – дойде както на моя акъл, така и на умовете на почти всички приятели, с които споделих концепцията. При всеки самостоятелно. Хуморът на двамата според мен е твърде различен, за да се напаснат добре, но… идеята е ясна.) Ехо, някой желаещ да заснеме на филм “Всичките призраци” на Хайнлайн? Или “Маска” на Лем? (За второто се абонирам аз да пиша сценария. Не съм съгласен това да иде за преработка в рядка сладникава бозица “Холивуд”.)

(Апропо, първият ми запис с подобни идеи е от доста преди “Аватар”…)

Авторите на “Звездни войни” вече оцениха колко по-евтино излиза да се използват компютърни изображения вместо декори. Защо да не го направят и авторите на реални филми? Ако искам да заснема филм, и действието се развива през 1930-те, нужно ли е някъде да строя цяла възстановка на градове оттогава? Или пък да се ограничавам без общи планове с дълги улици и десетки къщи, да загубя най-пълноценната част от атмосферата на филма?…

Накъде ще избие тая ли? Не е трудно да се предположи. Сигурно в един момент ще стане достъпен софтуер, специализиран да изобразява в компютърно генериран герой всякакви емоции. Радост, тъга, раздразнение, колебание… С фин реглаж. Тип герой – женкар 80%, побойник обаче само 20%, страхливец 50%, наивник 30%. Типични жестове и мимики – дълъг дропдаун, мултиселекция. Запис на профила, Ctrl-S. Ха сега да видим как точно той ще изрази колебание… Малко по-експресивно… Не. Я сложи замислеността на 60%. И добави типичен жест “улавяне на лакът зад гърба”… Да, така е добре. Слагаме го на стола пред масата с картите. Запис!…

И, както е тръгнало, дори ако този софтуер е несвободен и скъп, скоро ще се появи свободен с такава функционалност. А през това време законът на Мур ще напомпа още домашните компютри. И току-виж всеки от нас получил на върховете на пръстите си техническите възможности на Джеймс Камерън. Да видим дали Седмата муза няма да се окаже едновременно безработна и преработена.

Лично аз се съмнявам. Техническите възможности на Джеймс Камерън не вървят в комплект с таланта му. Но както сега има Уикипедия и сродните й проекти, нищо чудно тогава да се появят филмови портали, един вид YouTube за собствени филми. А когато малко от малко талантливите мераклии започнат да се обединяват във виртуални екипи, MPAA може да се окаже в кофти положение. Което ме плаши. Не защото не са си го заслужили, а с това какви мерки може да се опитат да прокарват, за да удържат монопола си над “валутата на умовете”. Мерки, стигащи далеч по-нататък от спиране на торент сайтове, патентоване на сюжети и вкарване за откраднат един диск песни в затвора за срок, сравним с давания за убийство…

Както и да е. Ще поживеем, ще видим.

23 thoughts on ““Аватар” – впечатлението

  1. Eneya

    Добр, не съм само аз дето смятам, че освен визия, една история трябва да има и … кхъм… история.
    Признавам обаче, че изобщо не съм се замисляла на тези възможности, които ти описа.
    Колкото до компютърно генерирани персонажи, личности и актьори, аз се сещам само за филма “Симон”.

    Reply
  2. ris

    Тази тема за пореден път ме връща към една научнофантастична повест “Онирофилми”. За автора си спомням само, че беше италианец и, че е написал повестта през 1980 г. Горе долу като Оруел и този автор доказва колко прозорлив може да бъде човек. Надявам се да е жив и да гледа Аватар на 3D, макар че ще му донесе повече болка отколкото удовлетворение, че е познал посоката на затъване на човечеството. Както Григор описва съвсем малко време ни дели да влезем изцяло в сценария на Онирофилми – тъжно но факт.

    Reply
  3. Иван

    Първият пълнометражен CGI филм е “Toy Story” (“Играта на играчките”). Първият пълнометражен “игрален”/фотореалистичен филм е “Final Fantasy – The Spirits Within”.
    Свободният софтуер Blender 3D, тиражира два кратки филма “Elephants Dream” и “Big Buck Bunny” като демонстрация на възможностите си. Има още няколко в галерията на сайта им.

    Всъщност създаването на 3D филми от аматьори вече е утвърдена индустрия и то по най-лесния начин, чрез режисирането на случки използвайки възможностите на съществуващите 3D мрежови игри. Този тип анимация се нарича AniMecha и един от утвърдилите жанра е “Red vs Blue” (Използвайки Halo1 с карта тип capture the flag). Филмчето е разбиваща комедия, направена със страшно много фантазия.

    Една от революционните нови технологии във филма Avatar, всъщност е точно обратното на това за което мечтае @Григор. Набора с емоции вече е полиран от Pixar и Dreamworks, където те са безспорни майстори. Това което прави Камерън, е да изхвърли набора и да ползва опита на професионалните актьори. Той записва не само движенията на актьора, но и неговото лице. Анализ на изражението, след което същите параметри се задават върху анимирания герой, така че той да го възпроизведе дословно.

    В предишните филми тип “Final Fantasy” хората се оплакваха че въпреки реалистичността си, анимираните герои изглеждат като бездушни кукли или направо зомбита. Затова тази насока беше изоставена в полза на стилизираните анимации. Ако Avatar е успял да покаже душата на актьора в тялото на анимираният герой, то това е и неговото велико постижение.

    Точно това е и причината да смятам че CGI Чарли Чаплин и Георги Парцалев никога няма да бъдат успешно пресъздадени в един филм. Защото тези актьори вече не са сред нас, и единственото което можем да направим е да работим с техни имитатори. Хората никога няма да повярват че това наистина са те, дори имитаторите/имитациите да са по-достоверни от оригиналите (нали знаете случката където Чаплин спечелил трето място в конкурс за имитатори на Чаплин).
    Ако такъв филм е успешен, то това няма да има нищо общо с присъствието на тези актьори.

    Reply
  4. Григор Post author

    @ris: Авторът е Лино Алдани. Все още стигането до “онирофилми” не се показва на хоризонта. А и да се стигне, това няма да ме уплаши – онирофилмите ще са точно толкова истински или фалшиви, полезни или вредни, колкото и класическите филми. Влиянието им върху човека се определя от качествата на хората.

    @Иван: “Хората никога няма да повярват че това наистина са те, дори имитаторите/имитациите да са по-достоверни от оригиналите” – това не го разбирам. Какво прави имитаторите по-достоверни от оригиналите, ако не именно това, че хората са повярвали в тях (както в примера с Чаплин)?

    Reply
  5. Кръстю

    Може би е по-правилен и точен паралела Г.Парцалев –Луи дьо Финес..При Чаплин основното е скеча, “сценката” , докато Парцалев и Финес “работят “на ниво :мимика, жест, говор ,интонация …и точно това ги прави неповторими и велики в баналното, вече казаното…А ЗАЩО НЕ да погледнем така и на големия майстор-Камерън…правещ също така шедьоври от …нали:))))
    Техниките са си техники, но 3D,4D, ониро, онаниро и пр. ..,все още киното си иска режисьор, както козата – пръч 😀

    Reply
  6. Michel

    Нали AVATAR на 3D е със субтитри? Само да питам… че не бих искал да чуя дублирани гласове, ако реша да ходя на кино таз седмица 😉

    Иначе, технологиите вече са смайващи и може би скоро ще видим 3D актьори да играят неразличимо от истински хора, в изкуствена или естествена среда…

    Между другото, “STAR WARS”, поне старите 4-5-6 серии, са правени с истински декори и модели. На мен този подход ми допада повече от изцяло комюпютърен свят… Явно съм old-school… 🙂

    Reply
  7. Жилов

    За фантастиката.

    Фантастиката е чудесен терен за демонстриране на истински социални проблеми, както може да се види и от District 9.

    Как според теб, Аватар би изразил без фантастика
    1) Фактът, че главния герой е инвалид, който избира живота в друго тяло
    2) Дърветата, в които навитата upload-ват спомените си – същите тези дървета, чието унищожение почти разрева мен, човекът, който ненавижда магията и се стреми да стои далеч от природата. Природата вършеше за навитата това, което за нас прави технологията – нещо, което в реалността няма как да стане, и именно това правеше конфликта драматичен дори и за градски чеда като мен.
    3) Фактът, че земляните са унищожили своето дърво – майка, т.е. природата на родната си планета

    Хайде ще спра дотук, обоснови поне едно от посочените – как ще стане без фантастика или пък защо не е важно и филмът би могъл да мине без него.

    За анимацията

    Някои от нещата, които си споменал, вече ги има, макар и в примитивен вид:

    -> Ключов момент в играта The Movies на Питър Мулиньо е възможността да настройваш параметрите на виртуални актьори, и да пуснеш симулацията, за да “снимаш” безброй варианти на твоя сценарий – разбира се, това е само компютърна игра, и резултатът не е много по-различен от The Sims, и все пак демонстрира идеята нагледно
    -> Стари 2D филми вече се преиздават в 3D, последният пример е анимацията Ловен Сезон, която беше излязла преди няколко години в обикновена версия.
    -> Благодарение на 3D технологията в анимацията влязоха нови играчи (различни от Пиксар, Dreamworks и Blue Sky).

    Аз обаче исках да спомена – отново – нещата, които всеки път пренебрегваш.

    -> В момента има два основни начина за анимиране.
    * Когато се анимира ръчно (Finding Nemo, или Horton hears a Who), аниматорът изиграва сцената пред огледало, а най-често се снима с камера. И след това анимира ръчно, стремейки се да изобрази и обогати собственото си изпълнение, което наблюдава отстрани.
    * Другият вариант е motion capture, при което се използват истински актьори.
    И в двата случая актьор е човекът.
    Ще напомня и, че гласът на актьора е по-важен от анимацията – добър глас може да спаси лоша анимация, обратното не може да стане.

    Преди време се появи един проект – EUPHORIA, който комбинираше физика, био-механична симулация и ИИ. Целта беше създаване на виртуални каскадьори, които в постоянно променяща се среда пазят равновесие, предпазват се от падащи предмети, опитват се да се задържат един за друг или за околния свят, когато падат, и т.н. И всичко това го върши симулацията, “аниматорът” само настройва променливи. Възлагах големи надежди на това и настоявах студиото да го купи. Оказа се, че целият проект е измама без покритие.
    Малко по-рано Valve бяха създали своя собствена симулация на лицеви изражения (с точните лицеви мускули и всичко останало) – може да задаваш готови емоции на героя и синхронизацията на устните със звука беше почти автоматизирана. Резултатът е много, много приятен, но изобщо не се доближава до експресивността на който и да е анимационен филм за голям екран.

    Накратко, това е поредната фантастична идея, по която си обсебен, но тя реално няма покритие в действителността. Тя изисква Изкуствен Интелект. Такъв няма и не се виждат дори и наченки в обозримото бъдеще. Но Аватар запалва хората – или по-точно, запалва това, което вече го има в тях. В твоя случай, дори и един камък в гората да вдигнеш, пак ще видиш под него виртуалните си актьори… Нямам нищо против идеята, но ти
    1) Винаги се връщаш към нея при всяко по-голямо събитие в анимацията, въпреки че то няма абсолютно нищо общо с нея
    2) Тотално игнорираш начина, по който се прави анимация в момента. В случая ти говориш за фантастика, а не за анимация. Поради което изглежда, че всъщност анимацията не е особено важна за теб; не би я поставил по-високо от книга, например.
    Все едно всеки път когато видиш багер на строеж, да говориш за това как един ден ще се появят роботи, на които просто ще им кажеш какво трябва да изкопаят и те ще го направят. Самият строеж не те вълнува. Или като видиш много нашумяла книга, да казваш как един ден компютрите ще пишат книги, а тая конкретна книга всъщност не е кой знае колко важна.

    Reply
  8. Жилов

    @Michel
    Със субтитри е. Една препоръка от мен: най-добре е да отидеш в сайта на Mtel Imax – това е единствената зала в България, в която можем да си говорим за истинско 3D кино – и да си резервираш място на 6-ти, 7-ми или 8-ми ред, точно в центъра (това пък са най-добрите места в залата, ако си по-напред ще ти изглежда, че всичко е над теб, ако си по-назад, триизмерният ефект търпи някои загуби).

    Иначе има нещо доста тъпо със запазването на места там и то е, че не ти струва нищо и сьответно в една препълнена зала зейнаха 3-4 места точно в центъра (хора, които не са дошли). Вярно, уж я има политиката 10 минути преди началото на филма запазеното ти място да се анулира, ако не си дошъл, но явно никой не купува тези освободени места.

    Reply
  9. Жилов

    @Michel
    Сетих се за още нещо – това, че компютърната анимация е толкова разпостранена, кара някои деца (израснали с нея) да си мечтаят за 2D анимация, така, както аз на тяхната възраст съм си мечтал за 3D такава.
    Също така, мултипликационните филми (от типа на “Чебурашка”) се преродиха в нова светлина -> като деца се отнасяхме презрително към тях, защото ни изглеждаха евтина измама – нито бяха фантазия (рисунка) нито бяха действителност (снимани актьори). А ето, че Coraline днес смайва и възхищава именно с това, че всичко е направено с кукли и е снимано сред истински, материални декори. Гледах и Чебурашка и само се чудех и маех на “специалните ефекти” (които не съм възприемал като такива навремето).
    Стари филми като The Thing също кефят с това, че актьорът действително се намира в замръзналата пещера (или поне сред декор, изобразяващ замръзнала пещера). Но причината да оценявам това високо СЕГА е просто в това, че човек винаги цени това, което няма.

    Reply
  10. Григор Post author

    @Жилов: Прав си, фантастиката е чудесен терен за описване на реални социални проблеми. Но мислиш ли, че същественото във филма са тези неща, които изброяваш? За мен същественото е осъзнаването, че “доброто” е по-важно от “своето”. Останалото са все пак по-дребни детайли (и уви, повтаряни къде ли не до пълно изтъркване).

    За анимацията – точно това се чудя. Дали границата, след която вече ще можем да генерираме реалистична мимика изцяло компютърно, не е вече в обсега на предсказуемото бъдеще?… За гласовете – прав си, те са по-трудни. Подозирам, че новите филми с млад бат Арни още доста време ще трябва да ги озвучава старият бат Арни, или добър имитатор. (Апропо, какво би казал за какъв да е гласов талант плюс програма, която променя тембъра на гласа? Интересна база за размисли на тема дисоциация на звездата, в смисъла на носителя на валутата “слава”, от конкретна личност. Преминаване на носителството на тази валута от определени личности у определени корпорации, точно както произведенията на Битълсите са собственост не на Битълсите, а на EMI – само че този път с “таланта”?)

    И да, може да съм обсебен по дадена идея, или по-точно уплашен от нея. Но в един момент идеята идва, и тогава “ех, да се бяхме борили, когато му беше времето” звучи като “след силен дъжд, гаспада, качулки стават две”…

    Reply
  11. Atanas Boev

    2D-to-3D конвертиране се прави от известно време и… не става. Причината е малко парадоксална.
    Човешкото зрение е набор от подсистеми, които работят в синхрон. Всяка маркира някакви 3D белези в сцената, и накрая разни вишси мозъчни центрове (V1-V6, не съм много добър по анатомия), събират всичките “подсказки” в една тримерна идея. 3D белезите може да са сенки, паралакс, перспектива, какво ли не, и най-накрая – стереоскопично зрение. Стереоскопичното зрение е възникнало най-последно в еволюцията, с основна цел да разбива мимикрията, и се използва предимно на близки разстояния – да речем 10тина метра. При по-големи разстояния на мозъка му “пука” по малко, и си ползва останалите белези. Освен това 10% от хората са стереоскопично латентни – пак си виждат в 3Д но стерео кино не им носи много повече от не-стерео-кино. Старото 2D кино презъздава всички 3D белези, без стереоскопичния. И когато имаме каубой препускащ далеко из прерията, стероскопията не носи нищо ново.
    Не казвам, че няма смисъл. Когато действието се развива в джунгла с преднети с непознат размер, стереоскопията е единствената “опора” на 3Д зрението. Всякакви стерео снимки на храсти са много по добри от 2Д снимки на храсти 🙂 Но примерно 3Д снимка на залез няма особен смисъл, и не носи нищо повече от 2Д снимка на същия залез.
    Аватар е един от първите филми, който е правен от нулата с идея за 3Д. И не случайно сцените са подбрани така, че 3Д-то да има максимален смисъл, Но ако вземем един нормален 2Д филм и го конвертираме в 3Д (като се ползва къде движение, къде фокално разстояние, къде “магия”) – не се получава нищо особено.
    Странно е, и не вярвах, но видях. Гледал съм state-of-the-art алгоритми, все пак точно с това се занимавам. След като минат математическите проверки, и възхитата от техническото постижение – абе, гледам филма, виждам го че е малко по тримерен, и … нищо особено. Ако не създаван за тримерен и е снимах с една камера – конвертирането в 3Д по скоро пречи отколкото помага.

    Reply
  12. komata

    Григоре, за зрелищността и т. н. си прав, и за това, че като махнем технологичните постижения, остава бозаво филмче, също си прав. Ама то какво да очакваш от Джеймс Камерън? Той си е по изхвърлиците, ама и купищата пари, и купищата технологически нововъведения не могат да го спасят от абсолютно неспасяемата му посредственост като кинорежисьор! Той освен ширпотреба друго досега не е показал, че може да прави. А щом режисьорът не го бива особено, филмът – вари го, печи го, сиджиайвай го и го тридосвай колкото си щеш, добро кино няма да стане.
    Ако ти се гледа нещо, дето хем да е свястно кино, хем да е и фантастика, вземи изрови отнякъде чешкия “Акумулатор 1” на на режисьора Ян Сверак (“Коля” няма как да не си го гледал навремето, това е човекът!) от 1994. Старичък е и ефектите му са по-скромнички, ама вярвам, че за теб това няма значение. Има там и един много готин гег със субтитри, ама няма да ти го разказвам :-).

    Reply
  13. komata

    И, като си говорим за Джеймс Камерън, “Терминаторът” също в превод на Гоблина – единствената версия, в която мога да понеса този филм (че даже и да се изкефя)!

    Reply
  14. Жилов

    @Григор
    Не успявам да разбера причината за безпокойство. Каквито и възможности да дава технологията, зад нея стоят хора. Който и да притежава правата, зад него трябва да има творец, който да придава на героите душа. А това дали героите имат душа може да бъде разпознато.

    @komata
    Хората, които са израснали с много аудио и видео и без книги, не могат да схванат някои неща.
    Хората, които са израснали с повече книги и с по-малко аудио и видео, не могат да усетят пък други неща. Намирам начина, по който гледаш филмите на Камерън отвисоко за пример за това.

    Reply
  15. Александър

    Според мен идеята за пренос на данни през биологичната среда и осъществяване на комуникация между различните крайни устройства в нея (навита, коне, летящи гадове и др.) си е сравнително оригинална фантастична идея. Не, че не сме я срещали никъде, но тук си е развита в оригинален свой вариант. А и повечето фантастични концепции, които са станали известни чрез дадена творба, често са се появили преди нея.

    Така че според мен тази концепция прави филма фантастичен. Жалкото е, че тя почти не е разглеждана, не е ясно каква е предисторията й, а фокусът е изцяло върху елементите в стил “Танцуващия с вълци” и “Покахонтас”, бих добавил “Апокалипсис сега” и “Джурасик Парк”. Само страшни животни, бойни хеликоптери, APU-та и marine – жаргон.

    Лично аз съм разочарован, защото Камерън е показвал, че може да пресъздава фантастични вселени ( все пак Terminator и Aliens). Струва си да се запитаме той ли не е могъл да се справи или просто масовата публика иска това, което видяхме – битки между големи зверове и войници в екзоскелети. И колко хора се интересуват от фантастиката като такава.

    Reply
  16. Григор Post author

    @Жилов: Сътвореното в крайна сметка е инструмент, точно както примерно един нож. Дали той ще отреже хляб, изреже статуя или заколи някого, зависи от ръката, която го държи.

    @Александър: Идеята за пренос на данните през биологичната среда е била оригинална преди четиридесетина години. А от двадесетина насам вариантите й се повтарят до пълна скука. Още като прочетох цикъла “Реана” на Гуляковски, вече направо ми се повръщаше. (Споменавам точно него, защото е на практика едно към едно със ситуацията на “Аватар”.)

    Иначе, Камерън е прав да угажда на зрителя. Ако историята не е интересна на зрителите, те няма да я гледат. И всички ценни неща в нея ще останат нечути.

    Reply
  17. basstoon

    Почвам да си мисля, че е изключително трудно да се прави качествена фантастика с много пари. Примери колкото искате. Дори ако вземем кариерата на самият Камерън. Всеки следващ филм е по-скъп и по-слаб от предишния. (Може и да прекалявам малко, но разочарованието от слабият сценарии ми горчи твърде много в устата…)

    Григор е абсолютно прав, че тази история няма никаква стойност на фантастичен декор. Бездушна корпорация, имаща собствена армия, подвива опашка от това, че местните – видите ли – ги разбили в една битка. Ами следващият път ще дойдат с атомни бомби за да затрият всичко живо! Не просто наивно, ами тъпо до безобразие.

    От друга страна Жилов също е прав, че за този филм фантастичния декор е важен. И причината е технологична. Компютърно генерираните хора не изглеждат достатъчно реални. Дори с motion capturing и пълно заснемане и използване на мимиките на истински актьори. Изкуственото се вижда. Виж като изкривиш чертите на лицето достатъчно, за да се приспят системите за следени на микромимики, по-лесно се възприема заблудата че гледаш нещо живо. Класическата анимация ползва този подход от край време. Не е никак трудно да се приемат за истински емоциите на схематично нарисуван човек, при който мимиките наподобяват естествените.

    Не мисля че филмът печели нещо повече от това, че е 3D. Най-впечатляващите за мен бяха пеизажите, а там тримерното няма никакъв смисъл. Аз за съжаление не можах да се наслядя максимално на 3D качестата на филма, защото го гледах в обикновен коносалон с тези нови Dolby 3D очила (които са малко менте). Ще се опитам да го гледам в и в IMAX-a, но не очаквам мнението ми за визията да се промени много (е, надявам се да ми хареса повече де 🙂 Иначе филмът е красив. Има страхотни кадри и цели епизоди. Техническият екип си е свършил работата перфектно. И това допълнително ме вбесява. Тоя Камерън е за бой бе хора! Такова колосално разхищение. О-о-огромна дъвка за окото и никаква храна за ума. Честно, ще отида да го гледам още веднъж, само за да видя дали твърде големите ми очаквания не ме направиха толкова негативно настроен.

    Изобщо, темата с това на къде се е запътила нашата цивилизация и колко сме зли хората, се експлоатира напоследък доста. В “Аватар” ми се струва най-слабо представено и то не защото актьорите са слаби, а именно заради кретенски неправдоподобния сценарий.

    Reply
  18. Александър

    @Григор: Не съм чел цикъла “Реана”, но все пак мисля, че идеята за пренос на данни в околоната среда е стойностна от гледна точка на фантастиката и прави филма фантастичен. В крайна сметка не е казано, че една идея трябва да е показана за първи път, за да бъде филмът/книгата хубав. “Матрицата” далеч не е първия филм, в който се третират темите за виртуалното пространство, битката между хора и машини, както и за brain-computer interface. Обаче според мен ги представя по много добър начин и в дълбочина. Което не може да се каже за “Аватар”.

    Reply
  19. Григор Post author

    @Александър: Вестникарска партенка. Всъщност Борис просто се пошегувал, че най-сетне може да види Пандора (в техните произведения се среща свят с такова име) на живо.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *