Протестът на “Електронна граница”: Консултациите

На 14 януари пак имаше обществено обсъждане на предложените промени в ЗЕС.

Бях любопитен кой какво ще каже на него, и накъде ще тръгнат разговорите. За съжаление, нито Комитата, нито Бого Шопов (поне един от тях трябваше да присъства) до момента (събота вечерта) не са написали нищо за случилото се. Не е написал нищо и Вени Марковски. Което ме кара да се чудя какво става.

Не виждам начин на това обсъждане да не се е случило абсолютно нищо. Защо тогава е това мълчание? Случайна почивка и на тримата? Напълно възможно, не всичко на този свят е конспирации. Но това обсъждане е важно, по дяволите. Въпрос на отговорност е да напишеш какво се е случило. Или, ако по някаква причина са те обвързали с неразкриване, да напишеш поне това. Иначе ще ме прощават, ама са ега ти гражданските активисти… 🙁

За щастие, някои (малко) медии понаписаха по нещичко за обсъждането. Ето малко в dir.bg. И от него си личат неща, които беше добре да бяха оповестени по-широко.

Като начало, оказва се, че операторите са се направили на дръж ми шапката. Твърдят, че не съществува начин поисканите от МВР данни да се предоставят в двучасов срок. В същото време се знае, че чрез пасивен интерфейс МВР ще може да има директен онлайн достъп, на момента. От извън оператора. Тоест, операторите лъжат като дърти цигани.

Причината е много проста – отговорността. Ако МВР осъществява косвен достъп, както е сега, операторите носят отговорност, ако са предоставили данни без законово основание. Докато, ако достъпът е безконтролен, няма логика да носят отговорност. Което иде да каже нещо много важно – предвижда се практика на масов достъп до лични данни и кореспонденция без законово основание, и операторите го знаят. Затова и се подсигуряват юридически. На гърба на потребителите си. Май изразът “това не е за по телефон” е време да се върне в употреба. Дори сред наивниците, които са го извадили. Дори за най-невинни разговори.

Защо точно ли?

Представителят на Върховна касационна прокуратура на срещата, Емил Владимиров, е бил категоричен, че МВР няма да злоупотребява с достъпа до информация. Заявил е, че има сериозни гаранции за контрол, и т.н. Което ме кара да мисля, че този човек или е клиничен идиот, или лъже като дърт циганин. Да е клиничен идиот не ми се вярва – остава второто. А когато ВКП я представлява човек, който лъже като дърт циганин, тая прокуратура (а и тая държава) не я брой за прокуратура (държава). Брой я за друго нещо.

Защо казвам, че лъже ли? Като начало, гаранциите за контрол са почти никакви. Има единствено някакви символични наказания за служители на ДОТИ, осъществили неправомерен контрол. Много по-ниски от сегашните. Тоест, гаранциите за контрол ще са много по-слаби от сегашните… А колко са силни сегашните?

Допреди няколко години достъпът на МВР беше какъвто се планира да стане сега. Осъществяваха се, по официални данни, няколкостотин достъпа дневно. След това беше приета европейската практика – да се изисква съдебно разрешение. Достъпите спаднаха на няколкостотин месечно – трийсет пъти, с около 97%. Разкриваемостта на престъпленията не се промени… Тоест, 97% от достъпите са били към информация, неиграеща роля за разкриването на престъпления – казано иначе, за цели, непозволени от закона. 97%!!!… Какъв трябва да си, за да кажеш при това положение, че не вярваш МВР да злоупотребява?…

Няколко реда по-горе “клиничен идиот” и “лъже като дърт циганин” вероятно са ви изглеждали брутално преувеличени квалификации. Не ви ли изглеждат в момента дори твърде меки и дипломатични?

И още нещо. Нещата не свършват само със скандалните методи за достъп, предлагани от закона – а и с още по-скандалната безконтролност на МВР, предлагана от него.

Изгубих вече линка към едно интервю на Вени Марковски, в което той казва черно на бяло – човек трябва да е паднал от Марс, за да вярва, че МВР ще записва само подател и получател на е-майлите и т.н. При предвиждания режим на безконтролност МВР трябва да са паднали от Марс, за да не записват всеки байт обменена през Интернет информация – цялото съдържание на е-майлите, всеки един ред във всеки един формуляр, и т.н. Вярно е, съхраняването на всичката възможна организация би изисквало недостъпно големи обеми. Държа обаче бас на произволна сума, че нужната на МВР информация ще бъде съхранявана. Всеки ред във всеки формуляр, попълван в сайтове за подписки и за организиране на протести. Всяка буква във всеки е-майл, изпратен или получен от хора, известни като граждански активисти. Няма МВР на света, което да не би го направило, ако е така безконтролно, както ще бъде нашето.

Така че очаквам следенето на всяка форма на активизъм, и сплашването и изнудването по всякакви начини на активисти да се превърне в норма. Особено когато става дума за активизъм в полза на опазване, да кажем, на посегателства на бизнеса срещу обществени интереси – нещата са на практика безконтролни, защо служителите на МВР да не подпомогнат опърпаните си заплати?… Пък бандитите толкова престъпления са извършили, и не са ги хванали още, могат и да почакат. За тях няма да се бърза. Няма да има как, след като слухарите са заети да слушкат който поръча партията на власт, и за който си плаща едрият бизнес.

Този закон е чудесен пример, че гражданските права не са абстрактно нещо. Че нарушаването на правата е неотделно от съсипването на сигурността. Че освен че ще бъдем подслушвани безпардонно, защото МВР е придобило тези права, ще бъдем и крадени и грабени от всякакви кримки безнаказано, понеже МВР ще е заето да подслушва безпардонно нас. Че кварталната ни градинка ще изчезне под поредната бизнес-сграда или мол, понеже някой някъде ще е платил противопоставящите се активисти да бъдат проследени и сплашени или изнудени. Че неусетно, малко по малко, въздухът ще става все по-мръсен, улиците също, храните ни и те. Че работодателите ще ни режат заплатите все по-безпардонно, поне най-големите… Може би не всеки ще пострада от всичко това накуп. Но всичко ще се случва тук и там, а навсякъде ще се случват и стотици други неща, които не съм изброил. Които надали е трудно да се сетим, ако не сме паднали току-що от Марс.

И така ще е редно и заслужено. Който не протестира, когато го затворят в кочина с обещания за редовна храна, си е заслужил по Коледа да види ножа. За да може някой ден българи да са щастливи – избягалите оттук навреме. И децата им, в училищата на съответните страни, да учат заедно с децата на другите народи историята ни като пример защо именно не бива да мълчат, когато им отнемат правата. И какво ще последва, ако мълчат и не се борят.

Така че не се бойте – ще има полза от нас, и грешките ни. Ще останем в историята.

29 thoughts on “Протестът на “Електронна граница”: Консултациите

  1. Комитата

    Чакаме стенограмата, от парламента, не друго. Общо взето, всеки си каза рецитацията (добре познатото становище) и това беше

    Reply
  2. Григор Post author

    @Шаркан: Ех, човече, човече… Държавата не се оставя в историята така лесно. Много трябва да се промени, и хората да се научат на много, преди това да стане нещо различно от поредният провалил се експеримент. Не зная чел ли си “Лишените” на кака Урсула, там това е показано много майсторски.

    @Комитата: Това е, което очакват да чуят много хора – дали всеки не си е казал рецитацията, и не е било това. Ще рече, да очакваме още от същото, а именно приемане на закона както си го предвидиха. Сега разбираш ли защо е важно да се съобщи навреме? И каква точно роля изиграва всъщност чакането на стенограмата от парламента?

    Reply
  3. Комитата

    На такива срещи обикновено присъстват много хора, и понеже цялото заседание е около час и нещо, се дава думата на всеки представител на партия/организация/институция по веднъж за 4-5 минути. Дискусия в истинския смисъл на думата реално няма, освен неформално след края на срещата 😉 Някакви смислени изводи могат да се направят след като се получи стенограмата и може да се анализира кой какво точно е казал и да се използват точните цитати. Иначе ГЕРБ и МВР заявиха желание да се съобразят с мненията от дискусията.

    Reply
  4. Комитата

    Да, присъстваха и представители и на трите мобилни оператора, всеки със собствено становище. Наистина не смея да коментирам, без стенограмата в ръцете ми, защото много лесно бих объркал хора и позиции 😉

    Reply
  5. Григор Post author

    Балансът на мненията понякога е не по-малко важен от кой какво точно е застъпил. Как го преценяваш?

    Reply
  6. Комитата

    ГЕРБ ще направят отстъпки, но не е ясно дали ще са приемливи. Не мисля че въпросът е близо до благоприятен изход.

    Reply
  7. Григор Post author

    Именно това е редно да се чуе, колкото по-рано, толкова по-добре.

    Може би е добре да се обясни на ГЕРБ в прав текст, че недостатъчното отстъпки, освен че ще нарушат граждански права и ще настроят обществено влиятелни прослойки срещу тях, също и ще намалят ефективността на МВР и сигурността на гражданите, вместо да ги увеличат. И че има кой да използва това срещу тях точно когато най ще им навреди, дори ако гражданските сдружения си мълчат. И може би е добре това да им се обясни достатъчно рано, за да имат време да го осъзнаят и приемат. Блоговете надали са най-доброто място, но не разполагам с друго – по-добре в блог, отколкото никъде.

    (“На ГЕРБ” ще рече на Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Не ми е известен друг човек там, който да не е реално безгласна фигура.)

    Reply
  8. Mateva

    Добър анализ и посока на мислене. Одобрявам и споделям. ГЕРБ няма никакво желание да даде “задна” по въпроса за подслушването. Естествено, не съм юрист, но те разполагат с доволен брой такива, които ще се постараят да оставят “прозорчета” в закона, позволяващи им безпардонно следене. Законно или не, следене ще има. Въпросът е, че това ще стане абсолютно законно, тоест репресивния държавнически апарат ще затвърди позиции, сливайки се с мафиотско-полицейски структури: те това е страшното.
    Има един принцип в съдебната система, който много успешно се прилага в случая: колкото повече се протака времето за проучване, обсъждане, търсене на данни и т.н. по едно тежко криминално дело, толкова по-големи са вероятностите обвиняваното лице да бъде оправдано или да получи по-мека присъда. Има се придвид и приглушаването на общественото вълнение по темата. Така и със ЗЕС- първо, беше приет предпразнично на първо четене, за да не отреагира адекватно активната част на обществото, която колкото и активна да е не си разваля коледния рахат, за да спретне протест. По тази логика на второ четене ще бъде приет пред Великден, а вие обсъждайте дотогава УЖ промените и отстъпките на ГЕРБ.
    ГЕРБ вървят по строго начертан план, дами и господа, и ако няма обществено “земетресение”, с ехидна усмивчица, даже и запетайка няма да променят от досегашния проект за ЗЕС. Не зная кой и по какъв точно начин преговаря с тях, но едно е ясно- не са нужни преговори, а пЪлна отмяна на приетия на първо четене ЗЕС!
    Имаш един виц за Иванчо и Марийка: Марийке, шъ тъ еб…… -Не, Иванчо, не може щото….– Марийке, шъ тъ еб…..– Бе не бе, Иванчо, щото…..- Марийке ша ти прая любоффф!…..-Ууууу, ти пък , Иванчо си бил романтичен, ами щом е тъй…..

    Reply
  9. Pingback: И аз това се чудя « полетът на костенурката

  10. Pingback: И аз това се чудя « полетът на костенурката

  11. Шapкaн

    Гриша, кака Урсула не е описвала реален експеримент. Книгата е добра, но с безвластието има много малко общо.

    Решението на проблемите не е в това да караш породилата ги структура да взема самоорганичителни мерки – тя не може да го направи, защото ще спре да функционира (а хората, които работят в институциите, които ги ръководят и които са свързани с тях, остават на улицата). Затова мерките й ще са с безброй вратички, а крайният ефект ще е – няма ограничения.
    Ефективното ловене на престъпници може (и трябва) да става по друг начин. Сегашните държавни структури – едни имат конфликти с престъпниците, но други – точно обратното, имат изгода. А като цяло, държавата НЯМА сметка да премахва престъпността, тя без нея не може, дори когато нямаме страстване между тях.

    Конкретно: ЗЕС не е замислен ИЗОБЩО като инструмент за борба с престъпността. ЗЕС е инструмент за контролиране на гражданското общество. Защото то обективно* престава да бъде само “коректив” на властта, то в доста сфери може да решава проблемите си БЕЗ държавата и БЕЗ някои икономически играчи, които същетвуват на пазара само благодарение на извъникономическа протекция (в един наистина свободен пазар монополисти не се появяват, а и да се появят, не остават дълго такива).
    Кризата и постоянното поскъпване на петрола радикализират гражданското общество. Дори най-законопослушното започва да предявява претенции към държавата, излизащи извън рамките на “партньорство”. Претенции, които ти сам огласи, Гриша, в един от постингите си: “държавата ни е длъжна, не ние на нея”.
    Затова на държавата са й нужни закони като ЗЕС. Престъпниците (огранизираната престъпност) не са й голям проблем – държавата винаги може да купи едни айдуци, които да пречукат другите, дето са отворили прекалено голяма уста. Освен това, всеки престъпен бизнес се стреми към легализиране – когато му се отвори съответната ниша и когато си спечели връзки и протекция в администрацията. В краен случай, държавата спокойно може да прибегне до пряк терор. Нима би се надигнало масово недоволство, ако някоя нощ ченгетата нахлуят в бърлогите на мафията, трепейки всичко живо там, без арести, без следствие, без съд? Нима народът ще се дигне на бунт, ако бъдат изклани апашите, които го тормозят?
    Не, няма. Дори да се намери някой да протестира – ще го линчуват като съучестник на мафиотите.
    Държавата ЗНАЕ кои са апашите. Така че винаги може, ако иска, да се справи с тях.
    Но НЕ ИСКА.
    Държавата има ВСИЧКИ възможности за борба, но иска допълнителни, които обаче пак не й вършат реална работа срещу мафиите. Обаче вършат много добра, за да са наясно с настроенията и намеренията на гражданите.
    Нещата си вървят към диктатура. Както навремето тоталитаризмът (болшевиките, ацистите, фашистите) е бил нещо непознато (само е приличало на модели от миналото), така и предстоящата форма на диктатура ще е нов “принос” в човешката история.
    Невъзможно е да се спре тази задаваща се диктатура, без да се посегне на структурата, от която тази диктатура израства.
    И има два начина: реформистки и окончателен.
    Реформирането може да сведе държавата до местни институции без автоматична връзка с неизбираем пряко от населението център. Такива инситтуции са лесно контролирани от гражданите.
    НО това е квазиустойчиво равновесие. При криза държавата пак може да стане силна и неуправляема от гражданското общество, а кризите са нещо, което може да се поддържа неограничено време.
    Затова най-голяма ситурност дава пълното премахване на държавата и прехвърлянето на конструктивните й функции върху граждански сдружения, които най-стабилно (динамична стабилност) действат в условията на една малко по-инаква икономика – икономика на фирми като твоята, на кооперации от фирми като твоята, на федерации от такива фирми като твоята. Икономика без монополи, включително без монопола върху финансовите инструменти и средства. Това ще е икономика, която сега още няма име, колкото и да се опитват да й прикачват етикети, взети от миналото, което все по-малко прилича на настоящето, да не говорим за бъдещето.

    Та въпреки че съм привърженик на второто решение, аз приветствам граждански инициативи в рамките на първото решение. Сам знаеш, че преди операция пациентът трябва да е стабилизиран. До един момент. Когато нещата са много лоши, се пристъпва към операция, поема се огромен риск. Е, ако стабилизацията (реформи, префасониране на вида на сегашната държава) продължи да се отлага, ще се стигне до състояние, в което се играе ва-банк, защото вече няма друг изход, обстоятелствата са спешни.
    Лошото е, че при спешната операция в социален план резултатът е социално-икономически регрес. В обстановка на хаос предимство имат хищните глутници.
    И навярно някои другари и господа в държавата и бизнеса го осъзнават. И това ги устройва – връщане към по-простички и изпитани исторически диктатури.
    И пак – за този краен вариант ЗЕС е нещото, което върши прекрасна работа, защото ще натрупа достатъчно данни, които да се използват за установяване на пирмитивна диктатура. Същите данни, но с малко повече и по-сложна организация водят до завоалирана диктатура. Гражданското общество е в цайтнот и цугцванг.
    И така ще стане, ако не се пристъпи ПОНЕ към разчленяване на институциите на властта до безопасни административни служби на местно ниво.
    И ако не се направи нужното, историята НЯМА ДА НИ ПОМНИ, Гриша.
    Нас просто ще ни заличат от нея.

    Та в тази светлина мълчанието по въпроса какво толкова е говорено и какво пише в стенограмата – това е тревожен симптом.
    Тревожен симптом беше и това, че на протеста на площада имаше немалко неонацистка измет, а охраната и организаторите на мероприятието се мъчеха да не я забелязват.
    Но ще ги забележат, защото това ще са провокираните от властта погромаджии, с техните мърляви ръчички държавата ще си върши мръсната работа, както е правела много пъти преди това. Разбира се, после ще ги унищожи като ненужни. За да може да напише такава история, каквато й изнася.

    Reply
  12. Шapкaн

    *понятието “обективно” е доста странно, когато се отнася до сумиране на субективности, ама нейсе…

    Reply
  13. Николай Филипов

    Присъствах на протеста на 14-ти. Нещо, което не направих миналата година. По-скоро заради начина, по който тогава беше организиран, ръководен протестът. Участвал съм във всички значими протести от 1989 година насам и не репресии ме плашат, а погнусата от политическите организатори. Сега за малко да се размина, но реших, че си струва да преглътна несъгласията си с някои от организаторите и да отида като гражданин. Не мога да приема следната метаморфоза: как хора от ГЕРБ, Атака и СК преди се кълняха, че това е нарушаване на конституционни права. Това са същите тези хора, същите политици, а и юристи са им същите, които днес ни продават противното. И понеже аз не съм си сменил принципите, а те явно са — отидох да протестирам. Чух и много възгледи там, с които не бях съгласен, но общо-взето всички бяха против безконтролното подслушване. Ако можех да се изкажа прд множеството бих казал: 1) Това не положение към дадения момент от развитието на България, което може да регламентира с такъва широки и безконтролни правомощия. 2) Не може чисто технически пречки за подслушване на престъпници и заподозрени по т.нар. „тежки престъпления“ да се решават като пряко се погазват основни права, гарантирани с Конституцията! 3) Какво би станало утре, ако сега гласуват промените и след 8 години на власт дойде диктатор, или авторитарен режим — не падаме ли всички в капана, ако толкова лесно и безропотно се откажем днес от своята неприкосновеност и от своите лични свободи, гарантирани от Конституцията? 4) Защо всички нормални граждани трябва по презумпция да се разглеждат, като потенциални престъпници, а не точно обратното? 5) САЩ, Канада, Великобритания и Франция прилагат подобни мерки в техните правоохранителни органи и служби, но наясно ли сме дали в нашето МВР, ДАНС и др. служби има толкова сиво вещество, а и толкова кадърни програмисти, да не говорим за други глобални системи за наблюдение, каквито нашата държава няма и едва ли някога ще има, за да спим спокойно, че се филтрират и следят само престъпници и педофили? Тезата на г-жа Матева, че подслушване ще има каквото и да правим аз не приемам. И заявявам, че точно заради хора с такава психика ще протестирам отново. Какво пречи КРС, а други контролни органи да регламентират точните процедури и точния е-формуляр за попълване и предаване в допустим срок на заявките, одобрени от съдия на всяко искане за достъп до такива данни така, както е за използване на СРС? Никакъв интерфейс, докато не покажат реални резултати и докато 100% от обществото не дава доверие на МВР за подобен достъп. Докато има корумпирани полицаи, прокурори, съдии и държавни служители винаги съществува опасност един подобен „интерфейс“ да се превърне в средство за припечелване на незаконни доходи или в средство за рутинно воайорство за определени служители, наети иначе да ловят бандити.

    Reply
  14. Николай Филипов

    А, да и да не забравя да посоча как „безусловно подкрепящите“ определят хората, които дойдоха на протеста:

    Престъпниците се страхуват от подслушване (подписана от някой си ЗАПРИН КАРАМИНОВ, репортер)
    http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=73009&edition_id=1270&format=html

    Забележете с какви похвати същия журналист брани сегашните управляващи, не ми се рови в архива, но съм почти сигурен, че ако се заровя, бих открил противопосочни възгледи дори от същия автор. Ето затова си заслужава да протестираме масово: срещу подслушването и срещу удобния журналистически слугинаж.

    Ако утре дойдат авторитарни управляващи аз не бих разчитал на подобни партийни слуги да бранят свободите ни. Предлагам да ги браним сами.

    Reply
  15. Mateva

    @Николай Филипов, може би не се изразих правилно, а може би се изразих правилно, но това все пак не се харесва– твърдя, че и сега се следи, защото има данни, че, просто казано, и сега става следене на трафични данни, тел.разговори, но това се случва незаконно, в ограничени случаи и чрез поставяне на устройства и оборудване, които идват скъпо. Скъпо в сравнение с достъпа на инфо от интеренет доставчици и моб. оператори. Затова казах, че следне ще има, но то ще става, за наш ужас, напЪлно законно. Защо законното е “по-ужасно” от незаконното е много просто, питайте юристи и политици и ще ви обяснят законноправовата рамка и последиците за гражданите. Има и друг момент, който оковава свободата на гражданите и ги поставя в зависмост от прокарваната политика, която може да е политика на страх и терор. Това вече не е само към вас.
    МВР досега е доказо едно, че голям процент от служителите, и то служители на високи постове, са дълбоко затънали в мутрински афери. Как тогава същото това МВР има претенции да следи гражданите в толкова широк диапазон: Диапазонът е страшно широк, не разбрах защо в някои блогове цвилят от радост, разбирайки за “ограничените” случаи на следене. Мен списъкът ме уплаши. Също така и общото вкарване в категории, които много лесно могат да бъдат “разбити” и да попаднат множество “съмнителни криминални субекта” вътре. Затова и продължавам да твърдя, че не преговори са нужни за ЗЕС, а пълната му отмяна. Всяко усукване на “представители” и “защитници” на свободната мисъл, че след скалъпване на ЗЕС, може идеята за него да стане по-допустима, не просто ме отвращава, а зад нея прозира продажност или страх, които ще се окажат пагубни за демократичните идеи на свободната личност.
    Та така, @ Н.Филипов, не теза, просто факти, които ме водят към заключения, които и вие правите. С едно изключение: Не вярвам, че формата и датата н апротеста бяха най-подходящите, а смятам, че протестирането в “ауфтакт” и под егидата на различни партии и организации, които доказано са играли и преди двойна игра няма да стресне ГЕРБ, а ако ГЕРБ не се стресне, ЗЕС ще бъде приет, уж позакърпен, но в сърцевината му ще имат същите права и методика на следене. Не мога да се пеня, нито да имам претенции към някого, от момента, в който нямам физическата възможност да участвам в протеста. Мога само да анализирам действия, водещи към прокарване на политика, оскатяваща последните капчици свобода в България. И най-болното е, че голяма част от журналистиката и не само, уж подкрепяйки протеста, вкарва подли идейки за “приемственост” на ЗЕС от обществеността и “готовност за компромиси и от двете страни”. Ето това е предателство!

    Reply
  16. Григор Post author

    @Шаркан: Тази философия не е нова. Още преди пет хиляди години робът Савмак въстава срещу асировавилонските властници точно с нея. Резултатът е бил, естествено, нова робовладелска държава, този път начело със Савмак.

    Хората трябва да станат готови за една промяна, ако искаш тя да настъпи. В противен случай получаваш още от същото, с нови управници. Благодаря, не искам. Дори ако аз ще съм управникът. Всъщност, именно тогава най не искам.

    А хората – това са масите. Не е достатъчно десет или сто души в България да са готови за ефективно и дълготрайно съществуване при такава форма на управление. Нужно е да са готови поне половината – а в момента надали има и десет готови. (Повечето ти познати анархисти просто не бих искал да ги виждам в такава реална система. И ти не би искал. Дори ако не ти се вярва. Гледката ще е много по-тъжна от сегашната.)

    @Николай Филипов: 100% подкрепа на хората за безконтролно подслушване никога няма да има, и слава богу. Дори ако имаме МВР от ангели, безконтролното подслушване с времето ще ги корумпира и поквари. (“Безконтролно” е реалното положение, предвидено в закона – да контролира подслушващите ще трябва този, който най-вероятно ще им е наредил да нарушат закона.)

    Апропо, “Заприн Караминов” според мен е псевдоним. Просто авторът не е искал да напише истинското си име именно защото знае, че лъже в името на слугинажа.

    @Mateva: По-доброто е враг на доброто. Идеалният протест сигурно ще постигне всичко, но ще се случи никога. Затова предпочитам реалния – той се прави от неидеални хора, по неидеални начини и постига само част от всичкото. По-добре малко, отколкото нищо.

    Reply
  17. Николай Филипов

    Явно трябва да поясня какво аз влагам в понятието „безконтролно“, когато е свързано с подслушване. Лично за мен това означава всеки опит на едни хора — със законови хватки, или с незаконни такива — да подлагат на подслушване и следене ВСИЧКИ, само защото не са в състояние да следят и подслушват точно определени цели от престъпния контингент. Презумпцията за виновност на всички граждани на Републиката е белег за „безконтролност“.

    Към Матева: протестът, неговата дата и неговият формат бяха много подходящи. Тук не съм съгласен: от протеста имаше полза. Ако вие знаете факти и имате доказателства за незаконно подслушване трябва да ги огласите. Твърдението ви, че ще ни подслушват, независимо дали искаме, или не искаме не се приема. Докато има хора, които нарушават закона, ще има и такива, които ги изобличават. Пак искам да повторя: не може един чисто технически проблем по предаване на справки (одобрени и съгласувани със съдия) да се решават м/у МВР, службите и мобилните оператори ЗА СМЕТКА на погазване на гарантирани в Конституцията основни свободи на българските граждани. Има си КРС, има си и други контролни органи, които могат да приведат мобилните оператори в нужното съответствие. Пак повтарям и другото важно според мен: знаейки някои факти аз лично дълбоко се съмнявам в компетентността и подготвеността (ресурсна, технологична и човешка) в правоохранителните структури, че в обозримо бъдеще там може да има професионализъм и вещина как да се преодоляват технологични предизивикателства. Именно затова смятам, че службите претендират за „интерфейс“, водени от пълната си некомпетентност, понеже все още смятат, че това може да им бъде осигурено за чужда сметка (на гърба на данъкоплатци, оператори и доставчици) и по някакъв магичен начин да им спести време и труд. Да не говорим, че нямат и никаква привързаност към принципи и норми и едва ли могат да гарантират, че дори и да получат бленувания „интерфейс“ под някаква форма, това няма да се използва за друго, освен за икономическо разузнаване в полза на трети страни, за изнудване и за припечелване на странични доходи.

    Reply
  18. Вени Марковски

    Гриша, аз пуснах на блога си кратки спомени за “общественото” “обсъждане” (две отделни думи в кавички). Има обаче сериозен проблем в българското “общество” – мнозина хора не разбират защо ние направихме и Фейсбук група против “безконтролното следене” в Интернет. Някои (може би платени ПР-и?) твърдят, че това означавало, че сме “за” контролното следене… Мъка, мъка…

    Reply
  19. Александър

    Пичове, дали МВР ще получи тези правомощия е много важен въпрос, но според мен има и един още по-важен: На колко хора им пука? Т.е. – дали повечето българи разбират проблема и действително има гражданско общество у нас, или повечето българи просто искат някой да ги оправи, избрали са си един супер-премиер за целта и са готови да бъдат оправяни с удоволствие (щото той щял да хване престъпниците или нещо подобно).

    Ако е второто, значи няма никакво значение конкретният казус с подслушването на комуникациите. Просто ако масата иска да бъде управлявана недемократично и се хваща на плоски лъжи, диктатурата е въпрос на време. Ако е така, то следва въпросът какво може да се направи: хората, които не толерират нарушаването на личните свободи да се изнесат в чужбина, защото са малцинство, или същите хора да се заемат с трудната задача да ограмотяват всеки, който не вижда проблема. Или нещо трето, не знам.

    Във всеки случай битката не е нито за ЗЕС, нито за гражданската конфискация, която предстои да бъде въведена у нас – един също толкова сериозен проблем (http://www.capital.bg/show.php?storyid=825786), нито за други отделни казуси, а за начина на мислене на средностатистическия българин. Защото тези промени се въвеждат от Бойко, а Бойко е избран от безпрецедентно много хора.

    Reply
  20. Николай Филипов

    Към Александър: разбирам и споделям твоето лично огорчение от апатията и невключването на повечето българи. Все пак държа да подчертая, че ако повече хора спрат да се отъждествяват с политически партии и движения, а мислят и действат като граждани и като личности, присъствието би могло да бъде по-голямо. ГЕРБ и Атака са същите политици, които само преди година заклеймиха БСП, ДПС и НДСВ. Тройната коалиция Станишев-Доган-Кобурготски през 2008–2009 година се мъчеше да прокара подобни законодателни промени. Аз не смятам, че днес мислещите хора, гласували за ГЕРБ и Атака, ще продължават безрезервно да ги подкрепят, когато се нарушава Конституцията. Знам какво те огорчава, знам, че си прав да мислиш така, но ако наистина си против това да ни отнемат основни права, гарантирани от Конституцията, мисля, че най-разумно е по този въпрос да не се ръководим от политически пристрастия. Въпросът е по-голям от партийните пристрастия.

    Reply
  21. Александър

    Аз като написах “Бойко” не исках да политизирам темата – ясно е, че почти няма политици, които да заслужават уважение. Мисълта ми е, че проблемът не е в политиците, а в избирателите. Напоследък разговарях с доста познати на тема подслушване на комуникациите и учудващо голям е броят на тези, които смятат, че е важно да не пречим на полицията да си работи на спокойствие. Или които ме питат нещо в стил: А по-хубаво ли е мутрите да правят каквото си искат? ……

    Мисля, че до голяма степен хората избраха Бойко, защото искат силна ръка и не се интересуват от каквито и да е демократични ценности. Не мога да преценя за себе си дали в България има критична маса осъзнати хора, които държат на свободата, свободната инициатива и личната неприкосновеност. А това би определило и моя избор България/чужбина.

    Reply
  22. Николай Филипов

    Към Александър: сега те разбирам по-ясно. И аз съм си задавал въпроса защо хората подкрепиха „силната ръка“. Не мисля обаче, че хората не се интересуват от демократичните ценности и затова са гласували за ББ. Нека не забравяме ситуацията от преди изборите: цар лъжец, комунисти олигарси и демагози и безпардонни туркофили и етнически сепаратисти в лицето на мандатоносителя ДПС. Българският народ не избра силната ръка защото не цени и не поставя високо „одата, свободната инициатива и личната неприкосновеност“. Българският народ е зрял и мъдър и замахна да посече триглавата ламя. И аз срещам хора, грамотни и кадърни хора, които смятат, че даже е добре — понеже те не правели нищи престъпно — да се даде начин на службите да ловят и да следят бандитите. Има даже такива, които смятат, че това ще заздрави държавата в условия на подмолна ислямизация и липса на армия. Уважавам мнението им, но мисля, че на основните свободи не бива да се посяга. Дори сега виждам, че тук е писал човек, който месеци преди това открито подкрепяше Станишев и БСП (а по този начин и останалите две глави: НДСВ и ДПС); подкрепяше борбата на МВР срещу протестиращите, като „опровергава тези факти като злостни инсинуации“ (по думите на Атанас Чобанов). Сега същия прави някакви движения и групи, мобилизира и дава интервюта против подслушването. Изводът от това е, не че другарят си е сменил мнението, а че наистина за червените другари има голяма опасност, ако „интерфейсът“ проработи, да лъснат много от задкулисните машинации на олигарсите. Така мислят моите познати. Но аз дори и това не приемам, щом покрай сухото трябва да гори и мокрото. Народът ни, в голямата си част, не реагира, докато промяната не го засегне пряко. Така е устроен той. В това аз не виждам нищо лошо. И по-добре днес 300 на площада, утре малко повече, отколкото целият народ да излезе, защото когато българският народ излезе става СТРАШНО. Това аз мисля най-добре знаят нашите другари-господа с червена окраска. Понеже са го изпитали на гърба си. Иначе полицията няма нужда от „интефейс“, за да си върши работата. Това не значи, че не трябва да се превъоръжава технологично, нито че не трябва да ползва СРС и всичко останало срещу бандитите. Полицията има нужда от ясни правила, от бързи процедури и добре работеща правосъдна система. Александре, благодаря ти!

    Reply
  23. Григор Post author

    Задкулисните машинации на олигарсите надали ще лъснат покрай интерфейса – натискът той да бъде приет идва в крайна сметка точно от тях, защото служи на тях.

    Но има и друго. Във всяко от наличните към момента общества, дори най-просветените, само много малък процент от гражданите реално си отбранява правата. (В по-просветените – повече, но дори в Холандия и Швеция е под 5% от населението.) Способността обществото да си опази правата идва от това, че още много други хора вярват на правозащитниците, и при лошо закъсване са готови да ги подкрепят. И от това, че обикновено политиците също не са идиоти, и също не са щастливи от идеята за интерфейсите, така че и между тях обикновено има борба, и интерфейсите надделяват с малко.

    Затова има смисъл от борба, и от митинги. Смешни, глупави, пълни с объркани и откачени хора. Но повод свестните хора из страната да усетят надежда, и свестните или просто неприемащите полицейщината хора в политиката да имат претекст за отпор.

    Reply
  24. Вени Марковски

    Григоре,
    хубаво, че си взел отношение по нелепите твърдения за интересите на олигарсите. Много често хората не са запознати с фактите или ги тълкуват така, както на тях им изнася. Аз отдавна съм се отказал да се опитвам да променя мнението на някой по дадена тема, защото в България това е не просто неблагодарно или неблагородно занимание, а просто невъзможно. Описано е в литературата, пресъздадено е във филми, пиеси и т.н. Най-забавни са хората, които все още живеят в миналото, делят България на “синя” и “червена”, твърдят, че ако не си с тях, си против тях… и хич не се усещат как стават жертви на собствената си некомпетентност.

    Reply
  25. Николай Филипов

    Към Григор: доста интересно и напълно споделям това, което казваш: 1) за Холандия и Швеция за малкия, но ефективен процент на активните граждани 2) за изгубеното у нас, за разлика от тамошните общества, безпрекословно ДОВЕРИЕ на българите към правозащитниците. Аз мисля, също като теб, че смисъл има, но КОГАТО, в нашите особени условия: 45 години комунистически терор и номнклатура + 20 години рИформи, източване и червени куфарчета, ние не можем да разчитаме на правозащитни организации да ни поведат. Твърде омерзени сме от печалбарите, които лесно превръщат всяка добра идея в бизнес. Иначе познавам и подкрепям много смели инициативи за опазване на на нашата природа и развъждане на почти изчезнали видове: само в тези организации по моя преценка все още не се е стигнало до монетизация, както стана в много други, че дажи е в НПО, а за спонсорираните отвън да не говорим. Всеки, който твърди, че било време „да спрем да делим България на „синя“ и „червена“… умишлено заблуждава. Какво е писал Евгени Замятин предполагам знаете. То е същото, което е писал за Партията Джордж Оруел в „1984“: „Който контролира миналото, контролира настоящето. Който контролира настоящето, контролира бъдещето“…
    ==
    ‘Who controls the past’ ran the Party slogan, ‘controls the future: who controls the present controls the past.'”
    – George Orwell, 1984, Book 1, Chapter 3
    ==
    Ние никога не бива да забравяме четвъртото поколение на номенклатурата, тези които преди 1989 година не влязоха в казармата, защото нямали един бъбрек, или друго, а след това, пообразовали се на Изток и на Запад, дойдоха да ни баламосват в годините на прехода и да ни поучават. Те и днес го правят, повтаряйки едни и същи лъжи и сочейки останалите, приписвайки мракобесни комунистически тези на другите, обвинявайки ги в мнима некомпетентност. На какво мислите се надяват? На забравата: надяват се, че един ден народът ще забрави злините, които техните дядовци, бащи и братя са причили на България. И сега, макар и зад океана, макар и никой да не ги пита, се обаждат, speaking АНГСОЦ, надявайки се младите да са изгубили ВЕЧЕ памет за миналото на България… Не, не са я изгубили — сметката им е крива… именно заради Оруел и Замятин. Хората помнят!

    Reply
  26. Николай Филипов

    Ето финала на разказа от 1927 година.
    ==
    Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
    – Ще я видите, чедо, ще я видите – високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш… и ще оздравееш, чедо, не бой се…
    Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
    – Хайде със здраве! – викаше след тях Моканина. – Близо е селото. Все по теля, все по теля!
    Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
    Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика
    – Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
    И пак се загледа подир каруцата.
    ==
    Нека не превеждаме Йовков на АНГСОЦ! Скубане и прочее манишулации има само в червените мозъци…

    Reply
  27. Заприн Караминов

    До Николай Филипов…. Не, това не е псевдоним, можеш и да провериш какво и с каква лексика съм писал и преди, още в “Новинар” и “Нощен Труд”. Не че ми е важно твоето мнение, де, просто за кодош, ако това е думата в случая. Да, трябва да се подслушва в някакви законово установени рамки, и ще го мисля винаги. Колкото до това че мярката не се харесва на някого, пък бил това и самият Николай Филипов (който и да е той), то това не означава нищо в крайна сметка. НФ не е обществото, за огромно негово съжаление и наше щастие. Понял? Ако не, повече в библиотеката, е на пред компа, НФ, иначе звучиш като диагноза.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *