Днес в Министерството на културата се състоя среща на тема нарушаването на авторски права в Интернет. Идеята й беше да се постигне някакво т.нар. “извънзаконово споразумение” между държатели на авторски права, Интернет доставчици и представители на други ангажирани организации и среди.
Всъщност, другите ангажирани организации и среди бяха Министерството на транспорта и ИТ, и една гражданска организация – “Електронна граница”. Оттам на такива мероприятия ходи Богомил Шопов, но този път той беше ангажиран – новината за срещата дойде при него по-малко от 24 часа преди началото й. Наложи се да го замени странно и разнородно трио. Ангел от българската Пиратска партия като представител на защитниците на граждански права. Калин Ненов от фондация “Човешката библиотека” като автор и издател на литература чрез съвременни методи на разпространение (включително в Интернет). И аз – не знам като какъв.
Срещата я откри зам-министър Димитър Дерелиев. Като откриване изчете едно резюме за идеята й, писано вероятно от някоя от организациите на прекупвачите на авторски права. Извън това обаче водеше срещата изненадващо балансирано и неутрално. Бях сериозно впечатлен – мислех, че отиваме там на предварително договорен театър, и се бях подготвил да изляза в знак на протест. Не се наложи. Въпреки че срещата реално си беше опит праводържателите да извият ръцете на Интернет доставчиците да им играят по свирката.
Представителите на различни прекупвачи на авторски права бяха повече от половината присъстващи. Логично, и изядоха повече от половината време за говорене (и положиха прилични усилия да пречат на другите да говорят). Уви, колкото и да ми е неприятно да го кажа директно – голямата част от казаното от тях бяха стандартните, отдавна опровергани лъжи. Как пиратството (а не въвеждането на DRM) съсипвало продажбите на музика, и т.н. И стандартните демагогии как тези, които им обясняват, че моделът им е остарял и не работи, били поддръжници на пиратстването в Нета, и искали безконтролно крадене.
Основната им теза беше, че Интернет доставчиците правят едни страховити пари от предлагане на възможност да се теглят незаконно авторски произведения. Че това е основният трафик, който продават. И че би било много национално отговорно, ако за компенсация подходят както са длъжни от закона, и започнат масово да блокират всички сайтове, които дават възможност за такова теглене.
(Истината е, че поне в София стандартният трафик, който предлагат повечето провайдери, е далеч над реалните нужди на тегленето на музика или филми. В къщи съм на една от най-ниските тарифи на типичен провайдер, и сваляне на две CD-та обем, колкото е стандартният филм, ми отнема петнайсетина минути. А ако ще гледам филми от Нета, чудесно ме уреждат и няколко часа за сваляне… Провайдерите предлагат голям трафик не за да можеш да пиратстваш удобно, а заради конкуренцията между тях. И повечето тарифи, които се предлагат, са на фиксирано месечно заплащане, без ограничение на трафика… Затова и искането към тях за “национално отговорно съдействие” всъщност е “дайте да свършите една наша работа за без пари”.)
Извън тях, като единичен говорител, се боя, че най-много време отнех аз. Обясних, че грешката е в остарелия модел, и че докато не се поправи тя, всякакви мерки ще са в грешната посока, и ще вредят, вместо да носят полза. Праводържателите много старателно не ме чуха. Наложи се да взема думата втори път, да обясня накратко до какво ще доведе тръгването по този път (технологична надпревара с все по-висока цена за доставчиците и вреди за гражданите, и с все по-временни и кратки ползи за праводържателите). Наивник. Моментално се заобаждаха, за да ми пречат да обясня. В първия момент си помислих, че е емоционално несъгласие, но после забелязах координацията им – очевидно са знаели за този аргумент, и са се подготвили да пречат той да бъде чут. С което потвърдиха две неща – първото, че той е валиден, и второто, че ги е страх да не бъде чут.
Измежду изказалите се беше представител от Министерството на културата (редът на споменаване е за който се сетя – не помня точно в какъв ред говореха), който спомена, че са обсъждали с Министерството на финансите схеми как да накарат да работи членът от закона, съгласно който се налагат допълнителни такси за носители и прочее, и тези такси да стигат до авторите на произведения. Праводържателите подчертаха с натъртено безразличие нулевия си интерес към въпросния закон, и това беше.
Говори и представител на Министерството на транспорта и ИТ. Учтиво подчерта, че все пак съществуват и закони за защита на правата на потребителите, които са европейски, и не можем да ги нарушаваме, и че може би решението е в търсене на модели за разпространение, адекватни на Интернет. Беше изслушан що-годе учтиво (все пак представител на друга държавна институция) и игнориран.
Говориха (по различно време) представители на Интернет провайдери – Глобул, Виваком и още един, не помня кой точно. И тримата много деликатно изразиха тезата, че напълно подкрепят борбата срещу пиратството, но не смятат, че забранителните и блокиращи режими са начинът за действие. Глас в пустиня (освен че последният и беше обявен за печалбар, който прави гуша на гърба на бедните автори).
Ангел говори нелошо, ако и малко емоционално. Опита се да обясни, че нарушаването на граждански права не е начинът да се решават икономическите проблеми на праводържателите, и че вероятно има по-правилни начини. Естествено, беше зверски оплют от праводържателите (един от които, не разбрах името му, директно се разкрещя и му заговори на “ти”… Май изрази като “граждански права” бръкват в здравето на някои хора направо до дъното.)
Чудесно изказване се опита да направи Калин Ненов. “Опита се”, защото в момента, в който се усетиха, че ще опише как икономически модел, различен от техния, работи и печели чудесно, праводържателите моментално не го оставиха да говори.
Подобно на него впечатление остави един представител на Асоциацията на производителите на бизнес-софтуер (дано да не бъркам). Изказа се в категорична подкрепа на авторските права (нищо чудно). Но в момента, в който започна да обяснява как и те отначало са разчитали на блокирания на сайтове и съдене на потребители, но с времето са видели, че тази тактика не работи, и са се обърнали към различни модели на разпространение и на защита на програми, праводържателите го прекъснаха, оплюха, обявиха за предател и не го оставиха да говори. (А той се опитваше да пропагандира използването на DRM!… Очевидно дори това е твърде голямо предателство.)
От праводържателите особено неприятно впечатление ми направи някой си Минчев – шеф на някаква организация за разпространение на филми. Неговата теза, заявена в прав текст към нас, които набеди за пиратите, беше: “Това е война. Да видим кой е по-силен.” И наистина подхождаше към разговора точно като към война – оплюваше всеки, който не му играе съвсем точно по свирката, прекъсваше другите, лъжеше най-нахално според както му скимне, и се опитваше да се подмазва на зам-министъра по начин, който ме погнуси. Доста от тезите му вероятно биха скандализирали дори противниците на незаконното гледане на филми – например, че правилният модел на разпространение на филмите е абсолютно всяко гледане да се заплаща. (Не в смисъл, че не бива да се позволява безплатно гледане, а в смисъл, че например продажбата на филм на DVD или взимането му от видеотека е погрешен модел, тъй като позволява гледане повече от веднъж срещу същите пари. Поне аз така го разбрах.) Калин има по-добра памет от мен – вероятно ще може да допълни и още бисери.
Срещата приключи сред пълна какофония. За мен обаче остана горчив вкус в устата.
Отидох на нея с идеята, че вероятно прекупвачите на права не са наясно с колко по-подходящи от техния модел има. Например, че Интернет може да свали драстично разходите им, и по този начин да им даде възможност да предлагат произведения по-достъпно… Оказа се, че са абсолютно наясно с това, но нямат никакво намерение да предлагат произведения по-достъпно – че имат намерение вместо това да реализират свръхпечалби, и да товарят цените още повече.
Отидох с идеята, че прекупвачите на права не осъзнават, че намесват в проблема си с нелегалните потребители една трета, нямаща реално нищо общо страна – Интернет доставчиците… Оказа се, че са напълно наясно с това, и точно то е целта. Защото осъзнават много добре, че схватката срещу потребителите ще изисква непрекъснато нови, все по-скъпи и непопулярни мерки – и искат не те, а Интернет доставчиците да плащат тези мерки от джоба си, и да отнасят възмущението на потребителите.
Отидох с идеята, че там ще се търси добронамерено и колегиално начин прекупвачи на съдържание да си сътрудничат с Интернет доставчици и гражданската общност, за да могат заедно, по взаимно приемливи и законово съобразени начини, да търсят начин как да изтъкнат легалното ползване на произведения… Оказа се, че прекупвачите на съдържание са дошли на тази среща, за да се направи тясна “работна група” без участие на гражданите, тоест потребителите, и ръцете на Интернет доставчиците да бъдат силово извити, за да вършат безплатно скъпа и непопулярна работа за тях.
Накратко – никога не съм бил поклонник на прекупвачите на съдържание. В същото време обаче винаги съм ги смятал, поне българските, за като цяло добронамерени хора, които си пазят бизнеса, но гледат да го правят, без да пречат на другите. Днес ги видях като нагли гьонсурати, които се опитват да си пазят бизнеса за сметка на всякакви граждански права, и като силово накарат друг да поеме разходите по това пазене. (И, освен другото, тъпи – щом не могат да разберат, че този начин няма как да сработи.)
… На края на срещата заместник-министър Дерелиев обяви, че би искал да получи мнения, становища и предложения как да бъдат уредени тези проблеми. Като ми размине малко горчилката и разочарованието, ще се опитам да скалъпя един подробен запис, който да обясни защо точно тяхната стратегия е грешна, защо няма да доведе до желания ефект, и до какви отрицателни ефекти ще доведе вместо това. Копие от записа, евентуално по-подробно (прекалено дългите записи са скучни) ще изпратя до заместник-министъра. Очаквам предложения за елементи от този текст.
Интересна среща се е получила. Не разбирам обаче откъде този наивитет у теб – ти си човек реалист, запознат с обстановката в рОдината. Знаеш, че прекупвачите в случая са просто печалбари, в повечето случаи с доста плитък мироглед (а понякога и ум). Те действат по стандартните правила, които им се спускат отгоре.
Факт е, че масово в световен мащаб техните шефове не могат да разберат проблема. А ти очакваш на наше, локално ниво да намериш това разбиране. При положение, че тук нещата идват 10 години след “развития свят”.
Интересно стана ли въпрос за софтуерното пиратство, или понеже сме в “културата”, се говореше само за “културни” произведения 🙂 ?
Григоре,
пусни някакви координати на хората от МК; ние нееднократно сме предлагали преди години да решат проблема с авторското право, но “носителите” не искат. Виж нещо старо, а може да намериш и още:
– Трябва ли да се наказват хората, които теглят безплатно филми и музика от Интернет? Накъде върви светът в това отношение?
– Абсурдно е да наказваш потребителите си, че използват това, което създаваш. Затова и наказанията за тях идват не от авторите и изпълнителите, а от големите компании и лобистките асоциации, които уж защитават интересите на изпълнителите. Всъщност те се грижат само за това да получават по-големи печалби. Иначе няма как да се обясни, че от цената на един диск, изпълнителите взимат едва лев, а продуцентите – 10 пъти повече. Светът, разбира се, върви в правилната посока, но ние не можем да сторим това, защото не сме нормално общество, което да е изградило нормална държава. Тук лобистите подлагат на гонения потребителите, като при това използват ГДБОП (б. р. – ЦСБОП) за своите гнусни цели. Не ме разбирайте погрешно – не е гадно да се грижиш за авторските си права. И не хубаво да се краде каквото и да е – било то музика или филми. Но е грешно да се преследват потребителите, като че ли са организирана престъпност, само защото нашите лобисти не искат да използват бизнес-моделите, които светът предлага – например Google през YouTube.
Нашите лобисти имат интерес в България да има пиратство, иначе не получават пари за борба с него. И излиза така, че те самите топят България по света колко сме зле, защото колкото по-“зле“ е е България, толкова по-добре са те.
The future of radical price – Chris Anderson
get to his blog and read it for free
BG, as ever, still lives in 1910
Internet economy is the realiy and the future belongs to the free model
here are few examples: Google, Twitter, facebook, myspace
(sorry for the latin, writing from my mac)
Аааах… Чичко Паричко…
Вярно е, че само за трети или четвърти път присъствам на среща на подобно равнище (“равнище”?), но не очаквах да видя толкова каркикатурен образ на живо.
Представете си човек, за който копирането на файл е равносилно на ползването на чужда кола (или жена – негов пример). Представете си как такъв човек прави бизнес с _електронно_ изкуство…
Ако не ви е достатъчно – представете си как на няколко пъти въпросният пуска намеци за ПОДКУПИ и последващо ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ, ту към доставчиците на интернет, ту към Министерствата. На среща, в която всяко изказване се записва официално…
Ако не ви е достатъчно – гарнирайте с фрази като “А, да. Гражданското недоволство. Е, случвало ни се е и друг път. Ще го преживеем.” и “Ще ви видим вас Пиратската партия какви гласове ще съберете на следващите избори… Нашите места в парламента отдавна са _подсигурени_.”, обилно поръсени с ехидни усмивчици.
Ако не ви е достатъчно – добавете двама гръмогласни клакьори (пък и едри момчета – можеше да ме уплашат, ако не ме ядосваха толкова 😉 ), които почват да крещят веднага щом чуят нещо, което не отърва на господарите им, без изобщо да спазват ред на изказванията. (Е, като ми писна по едно време, ги надвиках. И аз мога. :D) Единият, за авторитет, се изтъпанва при всяко крещене прав – винаги в цял ръст. И ти разправя “Времето ми е ценно, не ми го губи с глупости”, след като ти учтиво си слушал 15-те минути общи приказки, техническа некомпетентност и микс от заплахи и неприлични предложения на шефа му…
…споменах ли нещо за карикатурния образ на живо?
(Гри, възможно ли е чичко паричкото също да беше нечий слуга-глашатай? Сложен за цвят, а не за акъл? А може и Дончо да е прав – на такива “бизнесмени” наистина да им е плитък умът, и да не могат да разберат каква е разликата м/у материален и дигитален обект, и какво следва от това за бизнес моделите.)
Сега сериозно:
Аз ще нахвърлям предложението си за модел за разпространение на изкуство, който максимално зачита правата на всички творчески участници. (В изработването на книгите например това са авторите, преводачите, редакторите, илюстраторите, дизайнерите и донякъде коректорите. В другите области ще се допитам до по-разбиращи от тях хора – на прима виста се сещам за композитори, аранжьори, сценаристи, режисьори, художници, сценографи…) Ще го нахвърлям до понеделник, така че да е кратък и ясен.
(Не успях да го кажа на самата среща, но Човешката библиотека има вписана такава цел в устава си: да осигурява достойно заплащане за творците. Явно моментът за действие е назрял. 😉
Основната насока в него ще е: заплащане според положените усилия. С такава схема, при която посредникът (ако изобщо има такъв) да получава достатъчно, но не прекалено много (каквито са 40-те+ процента за разпространителите при книгите сега), а творческите участници да получават достатъчно, но не прекалено малко (каквито са 10-15-те процента за авторите в момента – ако въобще им се плати нещо).
Министерството на културата (чиито представители изненадаха приятно и мен, ако и да бяха твърде деликатни за модератори на бабаитите 😉 ) ще може да помага с кампании за популяризиране на всякакви авторски инициативи за директна връзка с публиката им, вкл. портали, събиращи на едно място автори и потребители на изкуство. Нещо като твоята идея за онлайн магазин за отворено изкуство.
В това могат да се включат и самите интернет доставчици, стига наистина да имат финансов интерес от такава дейност. (Съмнявам се обаче. Бг пазар за изкуство е страхотно фрагментиран – бг романите например я се прочетат от 500 човека, я не – но само миналата година са издадени поне 150! Освен това е тесен, понеже самите ползватели на бг култура сме скромна бройка.)
Другото – в понеделник.
П.П. Чудя се дали някой загря защо бутнах “Слънце недосегаемо” в посока Чичко Паричко? А видяхте ли дали той го отвори? Щото ако се беше зачел, можеше да му пратим една проверка от НСБОП – да видят има ли документ за продукта, обект на авторско право, който държи в ръцете си, или няма…
@Дончо: Стана дума и за софтуерното пиратство, стана. Писах какво се случи на човека от асоциацията за бизнес софтуер. 🙂
@Вени: Като начало би било добре и тези хора просто да разберат, че се борят да запазят модел на бизнес, който няма как да бъде запазен. Тръгнат ли с модел, адекватен на Интернет, рано или късно пазарът ще ги принуди да стигнат и до другото.
@Калин: Разликата я разбират. Въпросът е, че не им изнася. В момента пиша “становище” по въпроса – ще го пусна тук, щом стане готово. Надявам се до утре вечерта да смогна.
На времето те са плащали и печатането, и разпространението, и логично са получавали лъвския пай от коричната цена. Компютрите и Интернет правят стойността на печата и разпространението близки до нула. Съответно, чичко-паричко си представя как разходите му ще подгонят нулата, а приходите ще си останат същите, че даже и ще скочат. И че всичко и всеки може да бъде купен с пари… Добре, че не можа да осъзнае кой му е проблемът. Ти, Калине, с Човешката библиотека. Иначе щеше до десет минути след срещата да е дал едни пари на едни бабаити да решат този проблем.
Проблемът му, в неговите представи, е че не може да купи теб и мен. Но всъщност е, че не може да купи всички потребители, от които смята да съдира пари. Докато дере потребителите си, такива като теб и мен ще има винаги. Ще започват отначало с дребни неща – книжки, музика. После ще минат и на филми. И накрая ще му дръпнат килимчето, тихо, кротко и неусетно. А той ще се чуди откъде му е дошло, след като винаги е купувал когото е могъл.
Прав му път натам. А дотогава ние си имаме свои си пътища. 🙂
Благодаря за този извънредно полезен разказ!
Похвално е, че министерството на културата има воля да води цивилизован дебат по тази болезнена тема. Затова и трябва да бъде насърчавано да продължава да го води. Не би било зле да бъдат поканени (от страна на министерството) експерти от европейските страни, където решение по тази тема се търси (вече) тъкмо чрез отстояването на гражданските права, балансирано, компетентно. Или пък поне да бъде проучен задълбочено опитът в тази област, който Европа натрупа след много скандали, дискусии и сериозен натиск от страна на гражданското общество.
Много ми прилича на една среща с фармацевтични компании, където се дискутирали патенти.
А мен ми прилича на първите студентски стачки. И там страните бяха непримирими – от едната страна комунистите проподаватели /ректори и други в ръководството бяха най-отявлените комунисти/ от друга страна – в стачния комитет бяха най-фантизираните стачници.
Преговорите почнаха да дават резултат, когато се включиха по-умерените и разумните.
Та имам точно два въпроса:
1. Поради каква причина точно вие бяхте поканени и кого точно представлявахте – т.е каква е тежеста на думите ви. Калин е издател, точно колкото ти си автор, даже може би ти си повече автор, отколкото той е издател.
2. Къде мога да прочета икономическия модел, който предлагате? Аз, като издател, който е в час с предимствата на технологиите, имам интерес да се запозная с него /ония да се мъчат да продават с ДРМ/.
Министерството за пореден път е отчело дейност и честно казано ви е прецакало нарочно, явно следейки колко лесно се палите по форумите, а гледайки отговорите на противниците – явно и на живо. Било си е “Активно мероприятие” за злепоставяне на “противниците на авторските права” и честно казано май са подбрали точните хора.
А и един последен въпрос – вие, като знаете, че представлявате основно огромното си его, защо приехте да отидете на срещата? И защо не взехте поне един подготвен адвокат с вас?
и сега малко по-несериозния постинг. Добре, че сме се отказали да говорим за тези неща с МК, тъй като те са задължени да следят за спазването на правата, но не са министерството, което отговаря за промяна на съответния закон. Но да кажем, готвим сериозна кампания по въпроса за електронното издаване, искаме среща с министерствата, съдействие от Министерски съвет и тнт. И хората учтиво ни поканват, показват ни протокол от срещата и казват – ами ние проведохме една такава, там дойдоха тези и тези и си представиха позициите -т.е. ние сме си свършили работата. Разбирайте се там по между си, кой има право да ви представя.
П.С. Не вярвам вие двамата да ме разберете, но дано другите които четат се поусетят. Хич не ми пука като ходите да викате пред Парламента за ГМО и други подобни идиотщини. Но много ми пука, когато отивате да представяте права, които реално не представлявате. Ще сложа линк към тази статия в Буквите, за да не ме питат следващия път защо никой не им спазва авторските права.
@ Bogdanov: При така поставени въпроси, поне аз нямам особен стимул да ти отговарям.
Ако ги преформулираш (и се извиниш за личните нападки, тук пред всички) – ще им обърна внимание.
@ Гри: …и колкото по-скоро всички автори и читатели, с които имаме връзка, открият колко лесни и многобройни са пътищата помежду им, толкова по-объркани ще са чичковите бабаити. Кого да пребием първо? Къде е центърът на интернет?
Добро утро. 🙂
Понеже Bogdanov вече извади коза “дано другите които четат се поусетят (sic липсващи запетайки)” – нека бъде така добър да каже колцина български автори представлява в чужбина ръководеното от него издателство-фондация.
За сравнение, към момента Човешката библиотека се грижи за правата на 15-ина български автори в англоезичния свят. Освен това е first options издател на Питър С. Бийгъл и Теодор Стърджън за България.
“лобисти(те) имат интерес в България да има пиратство, иначе не получават пари за борба с него” изчерпва цялата тема.
@Калине, доколкото четох, срещата е била в Българското министерство на културата. А и в регистрите не забелязах регистрация на Човешката като импресарска агенция. Би ли публикувал номерът на разрешението тук, тъй като е възможно да съм пропуснал нещо.
Но за да може да е легитимно участието ви на такава среща, би трябвало да представлявате браншова организация от типа на СБП или най-добре Организация за колективна защита на авторските права /с ясен брой членове/.
Тъй като ние не сме нито едно от двете, аз не бих отишъл като страна в такава среща, въпреки че имаме сключени договори с няколкостотин автора. В чужбина не представляваме никого, защото все още не сме продали никой там. Като почнем да продаваме, ще мога да се бия по гърдите. На Бийгъл към момента е издател Фондация “Буквите”/така пише в договора и книгата/. Като издадете нещо – обади се.
@Въпрос към Вени Марковски – Митко беше споменал преди време, че интернет провайдерите имали предложение към лейбълите да заплащат определена месечна сума, която да компенсира “загубите от авторски права”. Нещо подобно на това, което правят заведенията и другите подобни ползващи музика. Възможно ли е да се изнесе малко повече информация по темата, тъй като това би позволило да се излезе от плоскостта на противопоставяне, в която сме в момента.
П.С. За личните нападки – подготвили са ви мероприятие, отишли сте неподготвени и сте се изложили като кифладжии. Лошото е, че не го осъзнавате и ще продължите да го правите.
@Bogdanov: Бяхме предупредени за срещата по-малко от 24 часа преди нея. Аз получих предупреждението около 17 ч. предишния ден. Направих каквото ми беше по силите да намеря подготвен адвокат, но никой от тези, които познавам, нямаше възможност да дойде.
Кого представляваме – отидохме там като представители на организация “Електронна граница”, която е правозащитна организация в сферата на Интернет. Така че представляваме, като начало, всички Интернет потребители в България – доста повече хора, отколкото всички други на срещата заедно. И, по съвпадение, представляваме потребителите на произведенията на изкуството – тоест, не просто участник в процеса, а участникът, който плаща. Надали ще ми е по силите да надуя егото си толкова, че да е адекватно на тази позиция.
(Между другото, ще те помоля да не пренасяш войната си с Калин тук. И да не си служиш с извъртания от сорта на “на книгата пише Фондация Буквите” – и двамата отлично знаем кой реално издейства правата й, преведе я, издаде я и я продаде. Ако ще шумиш, моля те, прави го другаде.)
“Човешката библиотека” не е бизнес в традиционния смисъл на думата, така че нейният модел едно към едно не го предлагаме. Предлагаме спектър модели, адекватни на условията на Интернет – от най-брутален DRM, през продажба на незащитени файлове, до разпространение под свободен лиценз при доброволно заплащане. Който каквито модели предпочита. (DRM според мен е лоша опция, но пазарът ще я отсее с времето.) Противници сме на опитите с административна сила да се разрушава Интернет като среда, защото това ще нанесе вреди на обществото, и в крайна сметка ще съсипе бизнеса с авторски права. (Описал съм го в “становището”, което ще пусна, надявам се, днес.)
Седях точно до зам-министъра, и по мое впечатление ситуацията не беше мероприятие. Човекът искрено се постара да води разговорите балансирано, и да не осмива никоя от страните. Нещо повече – и той, и другите представители от министерства, за мое учудване, застъпиха едни от най-свестните позиции в дискусията. Изложиха се като поведение именно праводържателите. Някои бяха културни, други обаче се държаха като улични бабаити, а Минчев отправи в присъствието на над 30 души директни намеци за рушвети към хората от министерството и към провайдерите. Донякъде конструктивни от тяхна страна бяха само една жена, за срам й забравих името, и представителят на софтуерните фирми. Нападките към нас – Калин даде пример от какъв сорт бяха, така че не можаха да ни разпалят.
За предложението на Интернет провайдерите към лейбълите – темата беше засегната косвено. Някои от праводържателите май бяха принципно склонни да обсъдят идеята, ако съдя по лицата им. Единственото взето отношение обаче беше това на Минчев, който беше категоричен – никакви там общи договорки. Всяко надзъртане към всеки филм да се регистрира, и потребителят да си го плаща отделно, право на него, точка. Всички автори, които той представлявал, били категорично за това. И всички сме били длъжни да изпълняваме тяхното мнение.
Компютрите и Интернет правят стойността на печата и разпространението близки до нула
Дистрибуцията на байтове Е нула, няма друга, няма да има друга. Ако някой намери модел да му плащам за байтове, а не за атоми – да ми се обади.
Трябва да си нещо малко бг заблуден, за да настояваш да ти се плаща за нещо, дето не струва нищо.
Хората представени на срещата – организатори и тълпа – имат странно разбиране какво е марка и как се поддържа. Може би е наследеното от близкото бг минало разбиране за представяне на продукт като ПРОДАВАНЕ на продукт. Като в продаване се влага нещо доста старо и измеримо – пари. Ще ми се да ги поздравя с 2010, ама да не се обидят. Марка не се мери с колко струва в пари. Ако беше така, ех какъв прегледен свят щеше да се шири.
Седнало министерството на културата, в страната с екстра чалгализирано и неграмотно население да търси икономическия модел на новия интернет. Що за виц ?!
Стотина други проблеми чакат решение: Бедров обедня с 11 лв, щото плащането на паркинг чрез мобилния не се случи. Краденето на идентичност в бг интернет е всекидневие, Гомбето го е скайпнал. Телефонните кражби на ваучери са добре организирана и смазана машина…та, защо каруцата пак пред коня ?
Има си кой да измисли икономическия интернет модел. Има си цивилизации, дето интернет не е мръсна дума, блог не е underground, а mainstream инструмент, университетите са си направили свободни библиотеки и разменят познания по паралела и меридиана.
Бг ?
бг интернет ?
Нека не бъдем наивни че в ганстерския рай скоро ще има почва за такава дискусия.
Гриша, Калине, искрено съм възхитен от вас!
нямам идея обаче с какво конкретно да ви дам рамо.
@Шаркан: Дал си предостатъчно. С това, че пишеш, и предоставяш нещата си за разпространение чрез Калин. 🙂
Григоре, как мога да науча повече за “икономическия модел” на Калин Ненов?..
@калин – offtopic
начините ви за плащане за електронните книги са ориентирани към хората в българия, а според мен голема част от тези които бихас си платили не са там.
даже и плащането с кредитна карта в българия им се струва опасно на повечето хора (и мен)
смятатате ли да направите нещо по въпроса, например paypal?
Калине, би ли споделил нещо повече за икономическия си модел? Определено има интерес. 🙂
@ Асен: Може ли време до понеделник, както писах по-горе?
Не знам дали ще е “икономически модел”, но съм му възложил задача да е полезен – и за творците, и за читателите. Вероятно дори за посредниците, докато все още има нужда от такива. (Както казах на самата среща, работата на Човешката библиотека като посредник между автори и читатели ще приключи в момента, в който разработим ефективни механизми за директна връзка на едните с другите. И ще си седнем на дупетата, нахилени до уши, и ще се отдадем на КЕФЕЩИ неща – творчески… 😀 )
@ Шаркан – на тоя етап ми е достатъчно, че ни се доверяваш за “Слънцето”, хартиеното и електронното.
Но по-нататък ще измислим и друго, бъди сигурен. 😉
@ горния ред на клавиатурата – мислим за paypal, да.
(Въпреки че ePay имат и опция за плащане от чужбина с кредитна карта – тъкмо я пробваме с читатели извън България.)
@ Bogdanov – договорът за “Последният еднорог” с фондация “Буквите” изтече през май 2009-а. 😉
Впрочем: Човешката библиотека не е просто first options издател на Питър Бийгъл – аз лично съм натоварен от Connor Cochran да следя за качеството на всеки български продукт, свързан с творчеството на Питър, независимо кой го издава.
А в англоезичния свят представляваме именно авторите, които сме продали там. Миналата седмица те се увеличиха с трима. 🙂
Моля ви, има ли някой, който би могъл – и искал – да напише “репортаж” (наричам го условно) за провелата се среща, който да пусна при нас (www.slovesa.net) – това е изключително важно да се публикува, особено в медия като нашата (колкото и да не ни е – надявам се, все още – широка аудиторията). Калине, знам ви бързината на писане на неща за нас ;), но все пак? Благодаря предварително.
@Калин и Григор:
С огромен интерес ще чакам да се информирам повече по темата. Ако искате, ще се радвам да обменим 1-2 имейла. Моят е лесен: asengenov при gmail ком.
Интересно четиво.
Все пак това което наричаш “стандартните, отдавна опровергани лъжи” всъщност са си до голяма степен верни неща.
“Как пиратството (а не въвеждането на DRM) съсипвало продажбите на музика” – ми вярно е, че го съсипва. Продажбите на музика намаляха доста преди въвеждането на DRM, което беше просто неуспешен опит в изцяло неправилна посока спада да се ограничи. DRM също спомага за спада, но не е в основата му.
Вярно е и че основния трафик е именно от точене на пиратско съдържание, и че много доставчици и собственици на сайтове печелят от това. На доста места се предлага дори платен достъп (на смехотворни цени, СМС са лев-два) до пиратско съдържание. А много доставчици привличат клиенти с бърз достъп до техни сървъри с терабайти филми и музика.
С горното изобщо не искам да застана на страната на многобройните кърлежи по веригата автор – зрител(слушател). Мечтата на повечето от тях изглежда е нещата да се върнат по старому, както бяха преди масовото навлизане на интернет, и когато от тях все още имаше някаква нужда и съответно голямо парче от баницата. Но е ясно, че това няма как да стане. И че в крайна сметка не потребителите ще се нагодят към щенията на кърлежите, а обратното – силно редуцирания брой кърлежи ще трябва да се нагоди към потребителите и напълно да забрави за колосалните печалби от миналото.
@Пешо: Лошото е, че кърлежите имат доста политическо влияние, и ще идат бая усилия и труд да им се противодейства, докато нещата си дойдат на мястото.
За останалото – не мисля така. Napster цъфтеше още преди да се появят сайтовете за легална търговия с музика; eDonkey мрежата също е отпреди да станат известни. По мои впечатления, спадът в продажбите (като оборот) тръгна, когато конкуренцията накара сайтовете да свалят цените. След това оборотът се задържа за малко, когато големите праводържатели “изрегулираха” ценовите политики. След това обаче започнаха да спадат продажбите – купувачите усетиха монополните номера, и позагубиха ентусиазъм за легална търговия. Големите праводържатели реагираха със силен натиск за въвеждане на DRM, който на свой ред отказа още купувачи (реакцията на което беше въвеждане на още по-отблъскващ DRM, и спиралата продължи)… Допреди година свободен формат не предлагаше никой. Наскоро Apple почнаха да пускат в mp3 формат в iTunes някои неща. На 20-30% по-висока цена (въпреки че себестойността им е по-ниска). Познай какво стана? Отначало никой не обърна особено внимание. Но се твърди, че последните два-три месеца продажбите на свободния формат растат юнашки, за сметка на DRM-а. Очевидно Стив Джобс за пореден път се е ориентирал правилно. (Виж превода ми на речта на Кори Доктороу, там е обяснено много ясно: потребителят се вълнува не толкова да консумира произведението, колкото да го притежава.)
За печеленето от пиратски трафик – също не съм сигурен. Допреди две-три години наистина беше доста разпространено. Към момента обаче го използват, пряко (плащане с SMS) или непряко (нелегални сървъри) предимно малки провинциални доставчици, и при тях също чезне. По моята домашна връзка за 22 лева месечно смъквам 2 CD-та обем, колкото е типичният филм, за петнайсетина минути, при неограничен трафик. Какво повече ще ми даде нелегален сървър – да смъкна филм за 10 минути вместо за 15?… Предоставянето на обеми трафик, за да може да се пиратства, също вече не е актуално. За едно денонощие мога да смъкна над 100 филма, а мога ли да изгледам реално и 10? Изборът на съдържание също не е фактор, в Kad Network или дистрибутираните торент мрежи мога да намеря хиляди пъти повече и от най-големия нелегален сървър, съществувал някога в България. Така че дните и на последните стотинки печалба от пиратски трафик са преброени. Даже ако праводържателите не си мръднат пръста да го спрат.
@Григор
да, прав си. Но мисля, че ще стане и без организирани усилия. Просто юзърите масово не приемат това, което се опитват да им пробутат, което го прави обречено.
Наистина Napster цъфтеше преди да се появят сайтовете за легална търговия, но щеше да цъфти и да ги имаше. Както сега цъфтят торентите. Изобщо ‘индустрията’ върви много зад технологиите и усилията и са насочени към изнамирането на технологични и законови хватки за ограничаване на потребителя, вместо да са насочени към задоволяването му с помощта на техологиите.
ДРМ е творение на болни мозъци, аз никога не бих купил нещо което друг определя как да използвам, дори да ми струва стотинки.
Изобщо струва ми се, че при развитието на битовата техника и масово достъпната висока скорост, до 6-7 години нуждата от разпространители и прочие сволоч напълно ще изчезне. Наскоро купих LCD TV и картината на филми с HD качество е убийствена, напълно сравнима с киното дори за филми с много ефекти. Изобщо не виждам смисъл да ходя на кино, освен на филми като Аватар (но тая година пуснаха телевизори с 3D) . Музиката и филмите ще минат на директна продажба, без цяла камара от паразитиращи посредници. Тогава нещата ще си дойдат по местата от само себе си.
@Пешо: Без организирани усилия ще стане доста по-бавно, трудно и с повече гадни остатъци из обществото. Големите праводържатели са реално монополи, а монополите са гадно нещо. В сферата на авторските права са си нов феодализъм (от месеци се каня да напиша по въпроса, ама все не смогвам)…
съгласен съм с Пешо, но и опасенията на Григор намирам за основателни – нещата наистина няма нужда да се случват по трудния начин.
Въпросът е там, че всъщност все по-остро възниква нужда от радикално променяне на цялостната система, понеже тя е на практика изчерпана като възможности за усъвършенстване (при което има паритет на интересите)
Съвсем накратко, без да го мисля много-много и без да съм специалист в областта, ето какво бих направил аз:
– честно казано, бих се отказал от позиция на база ДРМ, ‘стар модел’ с/у ‘нов модел’ и т.н. Поради 2 причини – реално погледнато, щом те държат правата за разпространение те решават как да продават и на каква цена (съответно купувачите решават дали да купят). Да им казвам да си продават ‘стоката’ по друг модел за мен е равнозначно на това … например … ако си продавам старата кола някой да дойде и да ми каже ‘не си пускай обява тук, ами там’, или да ми каже ‘не си продавай колата за Х пари ами за У’.
Втората причина, която лично аз считам за по-съществена е това че … в крайна сметка, ако лейбълите нямат намерение да ползват новите модели (в множествено число, тъй като според мен не са само ДРМ), то тогава е по-добре въпросните модели да останат налични за някой някъде, който е достатъчно умен да се възползва от тях и да изгради печеливш бизнес.
Ако се чувстваш засегнат от тях по този въпрос, по-скоро бих те посъветвал да изразиш позиция в стил ‘Компютрите правят копия. Така работят. Всяко зареждане на файл всъшност зарежда копие на файла. Всяко парче информация, което преминава по платките и чиповете им (например от хард диск към рам памет) всъшност е копие. Всяко парче информация, което се обменя м/у два компютъра също реално е копие. Така са създадени, така работят. Не можем да изискваме от производителите на компютри да направят такъв, който не копира.’
– По мое мнение, насочи ги към съда. Например в стил – ‘Щом държат авторските права, и някой им ги е нарушил – да заведат дело. Закон си е закон, съда да го съди.’ Тук подозирам (пак да кажа, няма как да съм наясно), че проблема им всъшност е, че няма как да се съберат доказателства, че например някой някъде е пуснал торент. Тоест, не може да има дело. Според мен затова въвличат интернет доставчиците – един вид … те да събират доказателствата за пиратство (честно казано аз даже съм направил един облог, че цялата идея за подслушване на интернет всъшност е идея за борба с пиратството). По този въпрос според мен можеш да изискаш разбиране от тяхна страна (или да изразиш недоумение към техните изисквания, или нещо от сорта), че не ‘Интернет’ нарушава техните права, а някой си някъде си.
– Можеш също да настояваш и на нещо от типа на ‘продажбата на авторски произведения си е техен бизнес, не на интернет доставчиците. Лейбълите да си решават как да си го продават, как да си търсят правата, аз нямам намерение да се намесвам’.
– Ако се чувстваш по- … как да кажа … капиталистично настроен … изискай да си плащат за услугата ‘защита на права’ … Ще спра до тук обаче, защото това обикновено е доста чувствителна тема.
Ще се радвам, ако съм бил полезен с нещо.
Успех!
А, забравих още едно нещо – бих те посъветвал също и да не забравяш, че, да, drm е направено да реши проблема с копирането (тоест, да не може да се копира, или поне да не е лесно да се копира), но не решава проблема с наличните drm-free файлове. Тоест, теоритично съществува един момент, в който никой няма да си купи DRM mp3-ойка чисто и просто защото има достатъчно лесно достъпни drm-free такива, и при това безплатни. Тоест, широко разпространени и лесно достъпни пиратски копия ще задушат развитието на drm-базиран модел.
Отново, това го казвам само като съвет, или нещо в стил ‘едно на ум’, това е.
@ nousha:
Аз не искам. Предпочитам да си напрягам ума и пръстите за конструктивни предложения. Това горното е само изпускане на пАрата. 😉
Ако Григор или Ангел искат…
Я се вземете всички в ръце! Колелото отавна е измислено и се казва Itunes Магазин! От няколко дена вече има български такъв и всеки който иска може през APPLE, да качва неща и да печели! Всичко друго са глупости!
Проблемът е, че в старите бизнес модели разпространителите взимат лъвския пай от печалбата. В новите е спорно дали те изобщо съществуват. Та хората се будят всяка сутрин с мисълта, че бизнеса им е обречен. И както е широкоразпространената практика в България, вместо да преосмислят бизнес модела си, те се опитват да накарат Земята да се върти наобратно.
Константине, iTunes магазинът с какви видове дигитално изкуство ли работи?
А къде може да се прочетат условията за качване на изкуство там?
Разбирам, всъщност точно това мнение се опитах да изкажа по-горе.
Да, събуждат се сутрин с мисълта, че бизнеса им е обречен. Да, конструктивното решение по мое мнение е да бъдат оставени в собственото си неведение. Особено щом прибират големите пари. За да взимаш пари трябва да се потрудиш сам все пак.
Pingback: Интернет е приятел на телевизията | Константин Павлов
Pingback: Закриха chitanka.info! | Дунав тече, Илюшин остава!