Булгакон 2010

Две години подред ми се беше наложило да пропускам Булгаконовете, по технически причини. Този обаче съм твърдо решил да не го пропускам. Тези петък, събота и неделя няма да съм в София.

Не само защото е в Балчик, а пък не съм имал време да ида на море от години. А най-вече за да видя отново събрани на едно място сродните ми души. Откачалки и кукута, светли умове и души, живеещи колкото на този свят, толкова и на легион други. Тихичко клокочещ казан от творчество и потреблението му, от мнения и съображения, от мечти и визии.

София е един гигантски, прашен, инфарктен и бетонен мегаполис. Гигантска машина, работеща на бързи обороти. Храни те, но и те изпилва. Не си ли дадеш почивка, рискуваш да се счупиш. И механизмът мигновено да те замени и изплюе към бунището, равнодушен към съдбата ти. А изплюе ли те веднъж, трудно се вграждаш отново, трудно намираш прехрана… Затова почивката е необходимост.

Е, морето може да бъде някаква почивка, дори само по себе си (въпреки че напоследък е по-бетонено и от софийските панелни гета). Наслаждаване на красотата му, печене на плажа, къпане нощем, сън под звука на прибоя… Но това рядко е достатъчно, само по себе си. Може да ти даде желанието да не се връщаш никога повече в София, но не това е идеята.

Така наречената развлекателна инфраструктура също може да помогне да си починеш, ако си подходящият тип човек. Алкохол и мезенце на корем и пикочен мехур, дискотеки, разни водни пързалки и подобни. Ако си по-паралия – собствен летен апартамент или скъп хотел, луксозна лапачка и пиячка, бингота и рулетки, асортимент кеф на прахчета или в спринцовки, неглиже руум сървис с консумация, джетове въпреки забраните. За още по-паралиите – собствена къщичка в охраняваната зона, ексклузивни яхти, манекенки по каталог… Уви, за други типове хора развлекателната инфраструктура засега не предлага кой знае какво. Поне не постоянно.

Затова е и толкова ценно, когато го предлага. Ол-инклузив хотел с простонародни цени, и хора, които толкова могат да си позволят. Защото в София (или откъдето са) вместо да мислят как да направят пачката, обикалят книжарниците с раница книги на гръб, или творят нещо, което помага на другите да издържат по-дълго в голямата машина, без да изгубят себе си. Идеалисти, които се грижат да натрупат не от това, което се притежава, а от това, което си.

Това са хората, част от които съм избрал да бъда. Дали по най-добрия начин, надали някой знае. Но съм отстоявал избора си неведнъж, и се надявам да успея да го отстоявам до края. Защото предпочитам да съм от, сред и с такива хора. Не от, сред и с тези с яхтите и манекенките по каталог. Много глупаво ли звучи? Ами, такъв съм, глупав. И надали ще поумнея.

Затова и отивам на Булгакона. И пожелавам на всеки, който също предпочита тези хора пред онези, да може да си позволи да го посети – сега, или догодина, или по-нататък. Там не се случват чудеса. Не кацат марсианци. И определено никой не раздава торби с пари.

Но за тези, които искат да бъдат такива хора, си струва.

20 thoughts on “Булгакон 2010

  1. Longanlon

    много ми е странно когато някой говори така за софия

    за мен тя винаги е била супер спокоен град, в който може да правиш каквото си искаш, да отидеш където щеш, без никой да те познава и да те гледа. може просто да седиш на стълбите на съдебната палата вечер и да пийваш и да дремеш като първия пич, а хората си минават покрай теб…

    забързаността е в главата, не в града, според мен

    Reply
  2. Краси

    Едно от нещата, в които София е силна, е опитът за кражба на усмивките от лицата. Силен, постоянен и агресивен опит. В доста случаи успява.

    Reply
  3. Габче

    И аз съм родена в София, но душата ми никога не е живяла в София, както обичам да казвам…

    Аз за 12 дни бях извън София (Беглика – язовир Студен кладенец – източни Родопи) и на бригада Атанасовско езеро близо до Бургас, разболях се, върнах се онзи ден и сега искам да се позакрепя, а и ще посетя Aniventure 2010 в София, който е този уикенд, а на 10, 11 и 12 има Толкин фест пак в София – за желаещите – добре сте дошли 🙂

    Та с Кал се канехме да идваме, ама ще пропуснем, че и двамата ни тръшна гаден вирус 🙁

    На вас – весело на Булгакона 🙂

    Reply
  4. Мариана

    Григоре, приятно изкарване 🙂

    В София по улиците и особено в градския транспорт хората изглеждат много намръщени и смачкани, но това едва ли е заради града.
    А погледнато от друг ъгъл София е един чудесен град – от него може да се стигне до 5 планини с билетче от 80 стотинки. Страхотно, нали?! 🙂

    Reply
  5. Longanlon

    вместо да ходите насам натам, пробвайте веднъж да си починете в софия. вземети си отпуск, спете в хотел, разходете се, вижте музеите, яжте в готини ресторанти, театър…

    ще останете изненадани колко по-различно ще я възприемете

    Reply
  6. Григор Post author

    @Мариана: Хората в градския транспорт са намръщени не само заради София, но са смачкани предимно заради нея (и още по-предимно заради другите в същия автобус 😉 ). А за предимството… както казваше един филмов герой, “може да е канализация, ама минава под хотел Риц!”…

    @Longanlon: По време на отпуска така или иначе сме в София – поне тази година нямаше пари за другаде. Да спя в хотел на няколко преки от дома ми се струва жива перверзия (освен ако хотелът не е Шератон, главно защото за да спя там, трябва да си продам дома). Музеите са ни писнали вече, и рядко се случва театрална постановка, която да е по-отпускаща от модернистична скулптура. А в готин ресторант не смея да ида, да не ме застреля някоя мутренска компания, докато ям… Накратко, съветът е добър, ама все едно го дава човек, дето никога не е живял в София за повече от седмица. Нямам никакво желание да те обидя или подигравам, просто… 🙁

    Reply
  7. Пешо

    София е най-страхотния град през лятото.
    Ходим на море в началото на юли. И след това, след 5-ти септември.
    В промеждутъка си стоим в София и се кефим. До всякаква точка стигаш за десетина минути, независимо колко ремонти правят.
    Колите, доколкото ги има, спират на пешеходни пътеки.
    Клиентите, доколкото ги има, ги мързи повече от мен и се отнасят с разбиране. Чудят се защо работя по това време, и аз се чудя защо те работят по това време. Всякакви недоразумения се изглаждат тутакси след две бири, и недоволни няма.
    Въобще – рахат.
    Лятото някак си изстисква най-доброто у хората. Ако можех да го постигна по всяко време …..

    Reply
  8. Longanlon

    хехехе ясно ми е вече защо не харесваш софия – представата ти за хубавите неща в нея е някаква песимистична и … да да знам, мрънкаческа 🙂

    за да спиш в шератон трябвало да си продадеш дома, айде бе

    мутренски компании стрелят в ресторанти… кво се правиш ебаси, не сме 1994…

    Reply
  9. Шapкан

    може някому да се харесва да пълзи насред концентрираните човечарници, аз обаче не си падам по тълпите

    Reply
  10. Виктор

    Хаха, ха, ха, оставаше и змеят да си пада по ходене в тълпата. Градски змей, изкуственяк. 🙂 Змейовете са си в планините, то се знае.

    Reply
  11. Григор Post author

    @Шаркан: По-полека, човече. Кога стана виден писател, кога фенството се превърна в тълпа… 🙁

    Reply
  12. Божо

    @Григор – Шаркан нищо не е казал за фенството.

    Едва ли чалгизираната паплач, която вилнее из София са масово негови фенове.

    Reply
  13. Виктор

    А, Божо, взе ми думите от устата. И все се каня да питам Шаркан що тука се изписва “Шapкан”. Втората и третата букви са с латиница и при мене звучи като “шапкан”.

    Reply
  14. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Булгакон 2010: Разказът

  15. Lazy

    “Шапкан” е много яко. 🙂
    И “концентрираните човечарници”, жалко че не съм го измисил аз, за да го използвам. Много би отивало в устата на някой извънземен капитан на кораб, дошъл да смаже Земята и да изтреби всичко живо.

    Reply
  16. Шаркан

    Виктор,
    вероятно съм написал “р” не на кирилица, а на латиница, което е “п”.

    за феновете наистина нищо не съм казал. Просто гъчканицата нигока не съм я обичал, даже когато само си мечтаех да успея да напиша нещо завършено.

    Васко,
    “човечарниците” спокойно можеш да ги използваш.
    И не само би било уместно в устаната на извънземния злодей, но също така и в устата на хора, свикнали да живеят на просторно, без да са принудени да се промъкват с лакти през гъмжила.
    Когато не ти избираш да се “тълпиш” с хора, които са ти приятни или поне поносими – това не е хубаво.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *