Дечица

Един слънчев спомен от плажа:

Тича между излегналите се летовници три-четиригодишно момченце, цялото пясък и усмивка, и гордо вика:

– Мамо, мамо, виж какво съм прасе!

6 Responses to 'Дечица'

  1. Мариана Says:

    🙂

    Пътувам във влака и в купето има малко дете, чиято майка много иска да се похвали колко е умно то и затова му задава следния въпрос:
    – С какво започва думичката влак?
    – С ломокотив!
    Майката се опитва да го поправи, като му обясни, че иска буква и че казва думата неправилно, но детето с голям кеф повтаря: “С ломокотив, с ломокотив”.
    Майката се ядоса, навика го, едва не го наби. Развали и неговото въодушевление от пътуването с влак, и нашето настроение.
    А детето май беше по-умно от амбициозната си родителка, защото влака наистина започва с локомотив 😉

  2. Григор Says:

    @Мариана: Наистина очевидно детето е по-умно от майката… Чудя се дали и нашите деца не са често така… 🙂

  3. Мариана Says:

    @ Григорe, за съжаление нямам дете все още, но ако се имам се надявам да не съм толкова ограничена, че до първи клас вече да съм му смачкала въображението

  4. Виктор Says:

    Сестра ми праща щерка си, на 4-5 години беше, да купи нещо от близкия магазин, но тайно я наблюдава от прозореца. Гледа сестра ми, на връщане от магазина щерка й говори с някаква непозната жена.
    Звъни после детето на вратата, влиза вътре с покупката, а сестра ми виква:
    – Аз нали съм ти казала с непознати да не говориш?!
    – Ама ние първо се запознахме.

  5. Шapкан Says:

    мой колега в БАН разказва за сина си.
    Случка първа:
    боляло го зъбче, но ето че то паднало и малкият го е поставил на масата в една кибритена кутийка и го гледа намръщено, след което му се заканва с пръстче: “Я да те видим кого сега ще болиш!”

    Случка втора:
    връща се колегата у дома след работа и малкият гордо го пита:
    – Тате, знаеш ли колко е дълга една паста за зъби?
    – Ами, толкова (показва с длани горе-долу дължината на една тубичка).
    – Не позна! Дълга е от хола, по целия коридор, да чак в кухнята още малко!

    Случки с племенника ми:

    – Вуйчо, защо този облак е толкова жълт?
    Аз започвам да обяснявам за пречупване на светлината и спектри. Еди по онова време беше на пет години…
    Той обаче ме прекъсва нетърпеливо:
    – Ех, вуйчо, ами то е ясно защо! Вчера нали валя сняг? Значи бялото се е изсипало, останало е жълото.

    – Вуйчо, ще ходим ли днес на кино?
    – Не, Еди, утре. Днес трябва да садим картофи.
    Малкият мисли и после пита:
    – Какво се прави от картофи?
    Изреждам разните вкуснотии, при което споменавам чипс.
    – Как се прави чипс?
    Обяснявам.
    – Леле, толкова трудно… Защо направо не посадим чипс?

    връщаме се от зоопарка.
    На Орлов мост светофарите не работят, има полицайка, която ги замества. Еди дълго я гледа и изведнъж възкликва радостно, намерил обяснение на една думичка, която му се наложи да чуе при скорошна кавга в двора на комшиите:
    – Вуйчо, виж! УЛИЧНИЦА!

    (и в трите случая му признах, че е много логичен; в зоопарка отидохме, след като той изненадващо заяви, че на една снимка, изобразяваща слон, имало крава. Беше се объркал от бивниците – все пак крави на село е виждал, но слоновете си ги представяше само като от анимационни филми… В зоопарка най-много хареса мечката, лъва и, разбира се, слоновете. Вълкът го разочарова, беше очаквал нещо огромно и страшно, с огнени очи…)

    за племенницата:
    Говоря по телефона с брат ми, който по едно време възкликва:
    – Габи, миличка, недей супата с шепичка!
    (Габриела, тогава на 4-5, изпуснала лъжичката, огледала се и продължила с ПОДРЪЧНИ средства…)

    другата племенница:
    – Тате, трябва да поговорим.
    – За какво?
    – Няма значение, колкото да запишем, че имаме с теб социален живот.
    (питам се какво ли е гледала по телевизията…)

  6. Дени Says:

    Като се прибирам, виждам пред блока ни три, 10ина годишни хлапета, две момчета и едно момиче, и дочувам разговора им. Едното момче явно се опитва да бъде гласът на разума:

    -Ама недейте да се биете, бе. Вие сте брат и сестра. Брат и сестра не се бият!

    Въпросните брат и сестра го засичат в един глас:

    -Кой каза?! -… и продължават да се налагат крайно братско-сестрински. 🙂

Leave a Reply