Писателски идиотизми

На времето на един конвент Сергей Лукияненко разправяше как веднъж след излизането на поредната му книга получил от фен пратка.

В пратката – книгата му. В нея поставена бележка. На страницата с бележката – един от абзаците обграден с червен флумастер.

А именно: героите пътуват с танк. Разговарят. По едно време един от тях става и отива в съседната стая…

Това нещо е било проспано и от автора (Лукияненко), и от редактора му, и от коректора.

Е, вече и аз мога да се похваля с подобен подвиг. Днес съвсем случайно погледнах един разказ, който бях написал преди няколко години – “Бунището”. За да открия, че един от героите хем е участвал в даден опит заедно с други, хем не е получил пари за него, и всъщност знае, че другите са взели доста, понеже един от тях се е похвалил. (Без никакви конспирации.)

По-странното е, че този разказ е минал не през друг редактор, а през Калин Ненов. И Калин също не го е забелязал, което ме изумява. Вероятно не съществува друг случай, когато той е правил подобен пропуск. Така че заслужава да се запише в историята. 🙂

Както и да е. Сложил съм отредактираната (и поправена от мен) версия на страничката с разказите. И поднасям извиненията си на всички, които са чели старата и са й се чудили на глупостта вътре.

12 Responses to 'Писателски идиотизми'

  1. Габче Says:

    Ха, ама ти говори ли с Кал за това? Аз не знаех, че той не е знаел и не е забелязал 😉

    както и да е.

  2. Григор Says:

    @Габче: Забелязах го онзи ден. И понеже не бих се учудил да е единствената издънка в редакторското поприще на Калин, нека се знае, че и той е човек като нас. 🙂

  3. Божо Says:

    Ее, има да растеш, докато стигнеш Лукяненко 😀
    Това си е майсторски гаф неговото 😀

  4. Ermand Says:

    И къде е идиотизмът, защото този твой разказ не съм чел още? Може да не е искал пари, клетникът.

  5. Любо Николов Says:

    Лари Нивън беше писал за един свой роман: Всички притежатели на първото издание да го пазят като зеницата на очите си. Това е единственият роман, в който Земята се върти в обратна посока.

  6. Григор Says:

    @Божо: Абсолютно! 🙂 Нищо, ще се постарая да раста. 🙂

    @Ermand: Уви, не се очертава да не е искал пари. Такъв е разказът, че не звучи убедително.

    @Любо Николов: И това е майсторски гаф – но нищо, ще се постарая и до него да израста. 🙂

  7. Шapкан Says:

    не разбрах къде е гафа…

  8. Виктор Says:

    Шаркан, предполагам, че танкът не е имал други стаи, та това е гафът, в едностаен танк се отива в другата стая. 🙂

  9. Шapкан Says:

    не гафа с танка, а гафа на Гришата в разказа “Бунището” не го разбрах

  10. Григор Says:

    Гафът беше, че един от персонажите – Кибика – хем е участвал в опит, за което се плаща здраво, хем след това няма пари (а не е прахосник), и дори не знае колко са взели участниците.

  11. Шapкан Says:

    това гаф ли е? Горчива действителност…
    😉

  12. Кал Says:

    Може и аз да съм замижал по логиката на Шаркан… 😀

    Всъщност вече си говорихме за това, на сватбата на Cliff. Като редактор, тепърва се уча да следя цялостната логика и конструкция на текста – гората, не дърветата… И колкото по-голяма е гората, толкова по-трудно ми е да я обхвана.

    Работата по новата книга на “Светлини сред сенките” е ГОЛЯМ учител в това отношение.

Leave a Reply