Специални ефекти

Хубави специални ефекти има в доста филми на ужасите и готически филми. Особено като трябва да покажат някоя нощна буря.

Някъде встрани се виждат последните отблясъци на слънцето. Небето обаче е черно като катран, и от него бият страховити мълнии. Заострени готически покриви, ужасяващи звукови ефекти… И въвеждането на героя, естествено. 🙂

Тази вечер забелязах, че небето е такова. Слънцето вече не хвърляше отблясъци, единствено светенето на големия град подсказваше, че небето се е прихлупило ниско и намръщило като воин-масай преди атака. Черно като във филм, и на фона на черното се различават тъмни оловносиви валма. Докато се качвах по стълбите към офиса, ми хрумна налудничава идея. Набързо пуснах един компютър да се инсталира, и претичах нагоре към осмия етаж.

Таванското помещение, през което се излиза към покрива, е заключено. Със стар, обикновен ключ. Набързо огледах пода наоколо – нямаше парчета тел или друго подходящо, но от една от вратите стърчеше полуизваден неголям пирон. Доизмъкнах го, изкривих го набързо, и с доста късмет отключих от първи опит. Застанах под мъничката козирка над изхода на помещението, и загледах представлението.

А то си струваше. Мълниите не биеха в сградите, но озаряваха отвътре облаците, и придаваха на обстановката още по-впечатляващ вид. Като се прибави и типичните преди буря тишина и задух, атмосферата беше… хм… нагнетяваща напрежение. За всеки случай метнах едно око на гръмоотводите – изглеждаха ОК.

Докато се огледам, и пред мен заудряха едри капки. Преди да преброя до десет, вече се лееше порой. Небостъргачите на Зона Б-5 отсреща се размиваха в него, и на фона на светкавиците атмосферата беше ама абсолютно готическа. Направо ми идеше да се огледам дали не играя във филм, и някъде не е камерата.

(и дали иззад комина няма да се покаже задължителният вампир ;-))

Пороят продължи не повече от двайсетина минути, но гледката беше разкошна – особено с това, че беше ама наистина отблизо. Дъждът беше така плътен, че сякаш се лееше не на капки, а на чаршафи, развявани от вятъра. Гръмотевиците трещяха направо като не е истина – не силно, но някак разкатисто и заплашително. Светкавиците озаряваха ту един, ту друг куп облаци отвътре, а две-три удариха земята някъде към Витоша. Почвах да разбирам оня алпинист, дето в момент на безкислородно опиянение беше решил, че може да лети, та приятелите му едвам го удържали. И да има достатъчно кислород, емоцията е пиянство сама по себе си.

Това холивудците са големи ахмаци, че снимат готически филми из Прага и Талин. Смайващо е колко материал предлагат софийските покриви в това отношение. Буря не знам дали можем да им поръчаме, ама то у нас срещу пачка в зелено всичко се урежда. Само дето Холи Бери или Майкъл Кийтън ще се изпопретрепят, ако се опитат да се промъкват по тях, ама нищо. Други ще ги сменят, и толкоз. Валутата известност не бива да не достига, дефлацията в тази област е опасна. Негово киберпънково превъзходителство Гибсън го е забелязал още преди двайсет години…

Когато дъждът поотслабна, се смъкнах в офиса и седнах пред компютъра. Изживяването си струваше абсолютно! Не отричам развлекателната стойност на кината, концертите и пицариите, но това е нещо, което ама наистина си струва! Не го пропускайте! Нещо като да стоиш сред специални ефекти, ама на живо.

(Докато пиша тези редове, дъждът навън отново се засилва, и се чуват гръмотевици. Така че записвам на бърза ръка това и се качвам отново на тавана. :-))

One Response to 'Специални ефекти'

  1. Иван Рачев Says:

    аз съшо много се радвах на мълниите. нямах възможност да ги наблюдавам като теб от някои покрив, но наистина имах чувството, че съм в някой филм на ужасите. описанията ти се отдават ;).

Leave a Reply