Не на тероризма!

Писна ми терористите да постигат целите си, докато свестните хора напразно се мъчат да правят живота малко по-свестен.

Писна ми да треперим и от сянката си. Това не е нито свобода, нито демокрация – това е тормоз, наказание и мъчение.

Писна ми да мълча. Време е да кажа каквото мисля.

Да убиеш десет, сто или хиляда цивилни, колкото и да е ценно това за каузата ти, не носи полза. Автомобилните катастрофи убиват много пъти повече хора, ракът и инфарктът – много пъти повече от катастрофите. Убитите чрез терор се оказват капка в морето. Стотици милиони други хора остават, и продължават.

Време е да разберем – не това е целта на терористите. Никоя голяма, многолюдна, отлично финансирана организация не върши безсмислени неща. Ако не виждаме смисъл в делата й, значи просто той е не където гледаме.

Това, което може да постигне терорът, е да ни накара да живеем в страх. Да треперим, когато се огледаме на улицата. Да харчим милиарди, за да сложим още охрана на всяко летище, до всяко училище, на всяка врата, пред всяка сграда – вместо за здравето си, или за щастието си. Да издигаме огради около себе си и в себе си. Да купуваме на децата си противокуршумни жилетки вместо велосипеди и палатки за излет, и да мечтаем за къща в “квартал от затворен тип”, вместо за вила в планината.

Да виждаме в съседа си убиец, само защото се казва Ахмед, или Исак, или Нгуен, или Омабу. И с отблъскването си да го караме да ни чувства чужди, различни, не като него. Не съвсем хора… Да трепери дали ние не сме убийци, които някоя нощ ще го екзекутират в името на спокойствието си. Докато или той, или ние не направим в някой момент “превантивната” крачка, така оправдавана напоследък от всяка държава. И от всеки наплашен човек.

Да възприемаме полицая на улицата, дори ако е корумпиран и престъпен, като наш господар, пред който сме прах – откаже ли ни защитата си, злите терористи ей сега ще ни изядат. Вместо да очакваме от него да е честен служител на закона, на когото ние плащаме заплатата, и да изискваме да върши работата си. Да се кланяме по същия начин на шефовете му, и на всяка измет, навряла се в политиката. Да треперим от “тероризма”, вместо да сложим ред в дома си.

Никой терор не може да постигне това, което постига страхът. Защото умножава хилядократно силите на терористите, като прави техни съучастници всички нас. Тероризмът може да убие нищожен процент от нас веднъж – страхът ни убива всеки от нас ежедневно. Терористите не могат да превърнат живота ни в ад – но ние можем да си го превърнем, ако се боим от тях. Ако се поддадем на масовата истерия, на глупостта и на паниката. Отблъснем ли ги, тероризмът ще види, че номерът не минава, и малко по малко ще се обезвери и откаже. Поддадем ли им се, тероризмът ще види, че номерът минава – и ще продължава с удвоен ентусиазъм и усилия. Това е начинът да му кажем “да”, с действията си.

А ние им се поддаваме. Който не се е пръкнал да каже, че със сила и здрава ръка ще опази Родината ни от злите цигани (турци, гърци, сърби, румънци, евреи, араби, американци, китайци, виетнамци, африканци, австралийци, марсианци, ненужното да се зачеркне), той не е събрал достатъчно подкрепа, за да влезе в парламента. Въпреки че виждаме, че мястото му е в лудницата към затвора. Защото вярваме на медийните впечатления. Точно както знаем, че самолетите са най-безопасният транспорт, но заради големия шум около всеки самолетен инцидент подсъзнателно мислим, че са най-опасният…

Някои казват, че тероризмът е дело на злите мюсюлмани, решени да изтребят всичко свястно. Други – че зад тях стоят злите американци, решени да установят световно господство чрез “опазване” от заплахата. Трети – че зад злите американци стоят злите израелци, решени да завладеят целия Близък Изток, а после и останалия свят. Четвърти – че зад злите израелци стоят злите психотронни манипулатори от Алфа Кентавър, решени да изтребят човечеството, за да не им стане конкурент… Версии, обсъждания, мъдрувания. Като в приказката за селянина, на който кокошките измрели от глад, понеже той бил зает да се чуди дали е дошла първо кокошката, или яйцето.

Не мога да разбера – какво, по дяволите, значение има кой точно е най в дъното на всичко, и първоизточникът? Да обсъждаме теории на конспирацията ли е по-важно, или да разберем, че без нашия страх опасността от терора е по-малка от почти всяка реална друга? Дали в България са загинали повече хора в атентати за последните, да кажем, 100 години (че да влезе и атентатът в “Света Неделя”), или от затискане от паднало дърво, примерно? Или от експлозия или утечка от газ на бойлер? Дайте да вдигнем истерия около затисканията от паднали дървета тогава! Да изсечем горите в името на сигурността на хората. И да забраним бойлерите.

Да, важно е да се оцелее, и да се живее. Но е важно и как ще се живее. Ако ще е в подобие на затвор, в истеричен страх, не съм съгласен. Който е, нека не ходи сред природата, за да не го затисне падащо дърво. И да си изхвърли бойлера. Аз не съм.

Пиша това, за да помоля всички, които все още са с разсъдъка си – не бъдете съгласни и вие. Ходете сред природата, въпреки заплахата от падане на дървета. Внимавайте, но ходете. Ползвайте си бойлерите, въпреки че “ей сега ще гръмнат”. Стройте около двора си приветлива, висока до гърди оградка, вместо триметрова Берлинска стена с бодлива тел отгоре. Бъдете приветливи и човечни със съседа си, както и да се казва… Това е животът, който си струва да се живее, който носи щастие и смисъл, който е свободен и затова пълноценен. Другият живот е просто празно просъществуване на единствените ни дни.

Защото няма значение кой всъщност стои зад тероризма. Дали е в действие нечий изуверски план да ви накарат да продадете свободата си срещу обещание за мъничко сигурност, или това е случаен, непреднамерен страничен ефект. И в двата случая правите едно и също – няма логика резултатът да бъде различен.

Нито пък има логика да е различен от старото, установено безброй пъти правило:

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

Това е.

13 Responses to 'Не на тероризма!'

  1. Шapкан Says:

    нали се сещаш за книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”?

  2. Daggerstab Says:

    Малка поправка – сред любителите на конспирации е на мода Зета Ретикули, не Алфа Центаври. 🙂

  3. Григор Says:

    @Шаркан: За срам и позор, не съм я чел 🙁

    @Daggerstab: 🙂

  4. Шаркан Says:

    http://lib.rus.ec/b/107410/read

    каква Зета Ретикули, предпочитам Сигма Драконис…

  5. ima q i na bg Says:

    http://chitanka.info/lib/text/11553

  6. Николай Киров Says:

    Браво! Аз бих го написал същото, ако имах твоя талант!
    🙁 Пиша ТВОЯ, защото така го чувствам! 🙂

  7. Пешо Says:

    “Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.”
    Всъщност това е просто лаф който звучи добре, а не “правило”. Нито пък е “установено безброй пъти”.

    Но иначе си прав.

  8. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    състояние на страх – най-доброто антизатоплистко нещо, което съм чел 🙂

  9. Петър Петров Says:

    Много хора не сме чели “Състояние на страх”. Но щом могат да ме застрелят в Лондон, защото съм тичал в метрото, значи нещо е много различно в сравнение с преди 20 г. И има нужда от внимание, замисляне и промяна. Григор, благодаря ти.

  10. Албена Says:

    Чудесен текст.

  11. Виктор Says:

    Предполагам, че Шаркан дава линк към Състояние на страх на руски. Обаче, моля ви се, ето го и на български
    http://chitanka.info/lib/text/11553
    Аз го четох май едно време, но ще трябва да го отворя пак, че да се сетя за какво беше. 🙂

  12. Тома Says:

    Привет!

    Аз съм един сравнително редовен читател на блога ти, но до момента не съм писал, просто защото няма какво да кажа, а не обичам да говоря, когато е така.

    Напоследък се чувствам като омърсен от всичктата тази безсмислена омраза към различните, от цялата тази вълна форумен неонацизъм, и зле прикрит тоталитаризъм в държавните политики на много страни, която май дори не е достигнала върха си. Не знам, просто е ужасно…

    Искам да те поздравя за добрата статия и да ти изразя благодарности, че поддържаш такъв хубав блог. Предполагам, че някой ден, ако пътищата ни се пресекат ще изпием по бира – две с удоволствие. Ако ли не – здраве да е.

    Както и да е – всичко хубаво от мен. (=

    ПП: Дано не звуча прекалено сантиментално.

  13. Шapкан Says:

    Тома,
    дано тази погнуса от околното пространство не те откаже да действаш, да се противопоставяш на тези неща.

Leave a Reply