The Cathedral

Гледах вчера това нещо. Има го на почти всички free сървъри в България (“The Cathedral.avi”), а вероятно и по света – доколкото знам, е свободно нещо, правено за демонстрация какво може една полска фирмичка. Струва си – гледайте го.

За тези, които послушат съвета ми (или са го послушали още преди да го чуят), имам една любопитна, и смайващо сериозна под повърхността закачка:

Защо, според вас, човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси там?

Отговори се приемат като коментари тук. А след няколко дни ще ви кажа и какво се крие зад закачката.

12 Responses to 'The Cathedral'

  1. Nick Angelow Says:

    хм, точен отговор не мога и няма да ти дам, но първото нещо, за което се сетих (може би асоциация ще е по-точно), беше цикъла на дан симънс за хиперион, за култа към шрайка и за поклонниците, които бяха тръгнали да го търсят. и всеки един от тях имаше някаква причина, за която търсеше среща с него. по тази причина си мисля, че човека от клипа търси нещо подобно.

    за повече подробности, ще трябва да питам автора :о)

  2. Григор Says:

    идеята е да се сетиш, без да питаш автора – пробвай 🙂

  3. Nick Angelow Says:

    ха, ти искаш невъзможното (от мен поне). това ще е толкова субективно, че може да се окаже на светлинни години разстояние от идеята на клипа и на сами яцек дукай. затова ще си остана с първото усещане.

    но като гледам, май няма много желаещи да се пробват. а блогът ти не е непопулярен, така че явно си задал труден (не толкова труден, ами много труден) въпрос. и да видим дали са податливи на провокации 🙂

    пък ако преведеш текста от http://dukaj.fantastyka.art.pl/utwory/TheCathedral.html цена няма да имаш (знам, че времето не ти стига, затова и не настоявам :)), но ако някой друг възвиши душата си и го направи, и той няма да има цена. мен текста определено ще ме затрудни). имам усещането, че ще си струва, нищо че превод от английски на български на полски текст не е най-доброто решение (imho).

  4. Григор Says:

    За превода – то така или иначе е само част.

    А и май просто няма достатъчно прочели. Хич не се заблуждавам, че блогът ми е особено популярен.

    А иначе, спокойно можеш да прочетеш оригинала и да дадеш неговия отговор. Но това не е отговорът от филмчето, там отговорът е друг. И това е първият елемент от закачката.

    Филмчето е ремикс, базиран на малка част от повестта. В него е вложен доста различен смисъл. И отговорът, може би умишлено, е оставен отворен.

    Това е и причината да попитам. Пробвай се смело.

  5. Таня Says:

    Моля да изчакаш до другата седмица с даването на отговора, докато се справя с намирането и гледането на филмчето. Обичам такива задачки-закачки и не искам да я пропусна поради технически причини 🙂
    В крайна сметка го намерих, но ти беше прав, че без тези там неща няма да мога да го гледам, но няма как да ги инсталирам тук и трябва да потърся друг вариант.

  6. Григор Says:

    Ще изчакам. Да видим кой какво ще предположи. 🙂

  7. Таня Says:

    Горещо, много горещо. Бяло изпепеляващо слънце и земя с пукнатини, от които се вижда лава. От другата страна – огромна, красива катедрала, асоциация с тъмнина и хлад. Колоните на катедралата приличат на огромни дървета, преплели корени и клони в една масивна вековна гора.
    Гледах го 4 пъти и така и не си отговорих на въпроса – това на земята просто камъчета ли бяха или зрънца от нещо, които то докосна? Според мен човечето търсеше там живот, някакъв живот, друг живот – различен. Това е едно от всичките предположения, които изникнаха в главата ми.

    Другото, което ми се въртеше е усещането за ад и рай и особено когато вратата на катедралата сама се отвори и след това затвори и огнено червеното остана навън…много далече. Тишината, усамотението, вековността на душите вплетени в колоните…усмивката на едното лице трябваше ли да означава приветствие? Това лице беше женско – от другите нито едно не се усмихна, възможно ли е, човечето да е търсело нея, затова тя да се зарадва, че той е дошъл?
    И защо катедрала, а не например замък?
    Дали човечето е преминало през ада на своя живот и е намерило рая, който търси – спокойствие, стабилност и сигурност, зад тежката врата, която го приюти; и опора в другите, с които преплете своите клони и близост навеки с тази, която е търсел?
    Или пък е преминало през целия този ад, за да намери своята любима, затворена во веки веков там? И в крайна сметка то застана близо до нея, заедно с нея во веки веков?
    **************************
    Тази повест може ли да се намери в Интернет? Ще ми е интересно да я прочета 🙂

  8. Григор Says:

    Части от повестта могат да се намерят, на английски и на полски. Виж за линка в коментара на Ники Ангелов.

    А разгадката на загадката… сега ще я дам. 🙂

  9. Христо Еринин Says:

    Чак сега прочетох въпросите ти, но реших все пак да напиша какъв е моят отговор.

    На мен това кратко филмче ми навява по-различни асоциации от тези на Ник Ангелов и Таня…

    Още от началото у мен се създава усещането, че виждам свят, който е пред умиране. Сякаш остава още съвсем малко време, и всичко ще загине или ще бъде унищожено… Може би от умиращото слънце, което, останало без гориво всеки момент ще угасне, нарушавайки по този начин крехкия дуалистичен баланс на силите, или пък от яркото разбесняло се джудже, което без свян пръска изпепеляващите си лъчи навсякъде. Унищожение… Сигурно не веднага, но само след няколко космически мига, само след няколко поколения.
    Според мен тази катедрала е храм на някакво същество, на което главния герой служи и почита. Самото същество или негов “апостол” (ако се впуснем по нишката от християнска символика) е основател и част от храма, изграждайки входната арка на катедралата. Това е причината, да е по-различен от останалите колони и стени, а лицето да не е толкова хуманоидно. Според мен преди да влезе в храма той поглежда точно към него и си мисли – “Ето ме, идвам да изпълня дълга си”. Без съжаление, без страх, но и без трепетно очакване. Като човек, който няма дилеми пред себе си, но има вяра и знае, че това е част от жизнения му път. Като човек, който изпълнява дълга си.
    Имам усещането, че главният герой е част от древно движение или група хора, съществуваща отдавна, която се грижи за храма, поддържа го и го доизгражда с душата и тялото си на някакъв етап от живота си. Всеки от тях е обогатил катедралата със собствените си чуства, мисли, спомени и опит. Въпреки, че телата, а сигурно и умовете им са част от едно цяло, сякаш всеки от тях е успял да запази частица от индивидуалността си.
    Най-вероятно този индивид вече е предал знанията, трупани с векове от предците му, на следващия пазител на храма и сега идва да доизвърви и в буквален, и в преносен смисъл жизнения си път, като самостоятелно същество, за да стане част от този храм. Точно както е направил предшественикът му и както са направили всички минали пазители в продължение на много векове. Според мен женското лице в храма се усмихва, защото усеща, че идва следващия, че делото е продължено. Възможно е лицата, които виждаме, да са предци на главния герой. Може би дори женското лице, което се усмихва е негова баба или прабаба, която го е познавала и очаквала. Интересното е, че има млади и стари лица, мъжки и женски. Явно задачата за запазване на храма се предава не по полов или възрастов признак, а по-скоро на базата на някакво предсказание. Още повече, че героят на филмчето не създава усещането за болен или стар човек. Може би точното време, в което се извършва ритуалът се определя от някакви външни фактори или на базата на видения.
    Храмът му е познат, той очаква вратата да се отвори пред него, не е изненадан и когато тя се затваря зад него, сякаш храмът го поглъща в себе си. Той не се приближава за да разгледа от близо колоните, изградени от предците му, защото ги е виждал стотици или дори хиляди пъти през всичките години от живота си. Оглежда се за пореден път, впечатлен от величието на делото на предшествениците му. Той поема по пътеката между колоните, знаейки прекрасно къде ще го отведе тя – до неговото място – отредено от векове. Предвидяно от хилядите пророци преди него, вградили душите и телата си в тази катедрала.
    Не знам дали са зрънца или камъчета, но със сигурност подът на катедралата усети допира и се опита да извие нишките си за да завърши процеса, но поради липса на енергия не успя.
    Той спира на ръба на скалата, върху която се извисява катедралата и оглежда околните скали… Дали и на тях няма същите такива катедрали, изградени от други същества, всяко със своя собствен идол? (ако това е така, то на това място се отваря още една вселена, но за нея дргу път). Скалата свършва, което означава, че краят наближава. Според неговите собствени видения, потвърдени от виденията на многото пророци преди него, завършването на храма ще съвпадне с унищожаването на планетата. Остават още няколко поколения.
    Жезълът изгасва, и човекът знае, че остават броени мигове до началото на трансформацията. Той спира за момент и си спомня всички щастливи и нещастни мигове, всички онези неща, накарали го да плаче или да се усмихва. В този момент бясното джудже изгрява и започва да хвърля изпепеляващите си лъчи върху всичко в този умиращ свят. Залива с енергия катедралата, която стене и тръпне под изгарящата топлина. По-възрастните колони се сгърчват от внезапния прилив на енергия заливащ ги като огромна вълна. Енергия, която им вдъхва живот и ги изхабява в същото време.
    Усетил стенанията и трепета на храма зад него, човекът се извръща и е заслепен от яркия прилив на светлина, инстинктивно се дърпа назад, но катедралата вече е събрала достатъчно енергия и е пуснала пипалата си към него. Те обхващат жезъла, който според мен по някакъв начин е част от сградата, може би част от предшественика му дори. Най-вероятно по този начин се осигурява мост между сегашния и следващия пазител.
    В следващия миг той се отпуска на земята в очакване да се случи това, за което е дошъл – да стане част от Катедралата.
    Кореноподобни пипала го пронизват и се издигат към небето, там, където се преплипат с това, в което са се превърнали и другите пазители. На лицето му се изписва спокойствие – той е изпълнил дълга си.
    Вече е част от Катедралата.

    Хрм… Това май трябваше да го направя под формата на разказ… Нещо под CC-BY примерно. ;-))

  10. Григор Says:

    Христо, не си прав!

    Именно с това – че не си го написал като разказ.

    Всъщност, с това, че не пишеш (доколкото знам). Определено го можеш. Срамота!… 🙂

    Шегата настрана, наистина си струва да опиташ. Всъщност, да опитваш, докато не успееш. Хареса ми, а аз съм претенциозен. 🙂

  11. Таня Says:

    И на мен ми хареса и освен това се зарадвах, че мога да погледна това филмче и още от една гледна точка. 🙂
    Жалко наистина, че повече хора не се включиха, щеше да бъде много по-интересно. От всичките виждания можеше да се сглоби нещо, писано от много хора, да се развие една идея през много призми…. 🙂

    Григи, подготвяй следващата загадка, може пък повече хора да се решат… 🙂

  12. happykat Says:

    http://dukaj.pl/English/ReadingRoom/TheCathedral

Leave a Reply