Специализираните съдилища

Днес парламентът прие законопроекта за създаването на специализирани съдилища, които да гледат дела срещу организирана престъпност, трафик на хора, отвличания и пране на пари. Предложението те да гледат и дела срещу лица с имунитет отпадна.

Имаше много гласове в подкрепа на идеята. И много против. Еднакво непримирими, и нежелаещи да обсъждат позицията на другия… Както се казваше, тук е тъй. Само че аз не съм оттук, паднал съм от Луната, така че си имам своя позиция.

Според мен специализираните съдилища са абсолютно недопустими в една нормална държава. Едно дело или може да се гледа както трябва от обикновените съдилища, или не може да се гледа изобщо – не е дело. Затова и подобни съдилища според мен са неприемливи.

В нормална държава. Само че всички знаем колко ефективна е съдебната ни система, поне когато става дума за организираната престъпност. Повечето знаем и защо е така. Държава с такава съдебна система е всичко друго освен нормална. По същество е държава без съдебна система. Така че “специализираните” съдилища, когато говорим за организираната престъпност, всъщност са просто съдилища. Единствените.

Или по-точно ще бъдат единствените, ако реално вършат работата си. Защото е напълно възможно да се окажат също така безполезни срещу организираната престъпност и прочее. (Но пък много полезни срещу граждански активисти.) Срещу политически опоненти няма да има как да са особено полезни, поне срещу окопалите се във властта – нямат право да съдят имащи имунитет. Повечето от които са най-истинските престъпници…

Дали специализираните съдилища ще станат инструмент за оправяне на държавата, или за досъсипването й – не зная. Не съм пророк, нямам кристална топка. Най-вероятно и ще я оправят тук-там, и ще я съсипят тук-там. От съотношението на двете ще зависи и дали ползата от тях ще е повече, отколкото вредата.

А какво ще е то, всъщност зависи от всички нас. Чувстват ли се управниците силни спрямо народа, целта им по-скоро биха били смачкване на граждански активисти. Чувстват ли се управниците контролирани от народа, и принудени да му угаждат, специализираните съдилища ще съдят, и осъждат предимно организираната престъпност… За кой ли път стигам до простата истина: германци, британци и французи живеят добре не защото богатството им е паднало от небето, а защото знаят колко точно струват, и до какво точно водят принципите “Нищо не зависи от мен” и “Преклонената главичка сабя не я сече”. Ако някой не се сеща, да пита, ще му кажа.

В крайна сметка: специализираните съдилища са просто още едно оръжие на сцената, на която стоят и престъпниците и всички ние, потърпевшите пряко и косвено. Дали ще го използваме ние или те, зависи от нас. Както е казал поетът, от “всички тия, дето ще речат: Това не се отнася за мен”.

И ако го използваме ние, и свърши достатъчно добра работа, ще настане парадокс: ще станат излишни именно защото са работили добре. Както антибиотикът, победил гнилостна зараза, става излишен за болния. Но дотогава ще са необходими, както е необходим при инфекция той.

Ако, разбира се, се окажат антибиотик, а не отрова. Но както казах вече, това си зависи единствено, точно и именно от нас.

18 Responses to 'Специализираните съдилища'

  1. Виктор Says:

    Аз бях много стреснат, като се заговори за тия съдилища. После се стреснах още повече, когато някой от ЕС, не си спомням кой, подкрепи тая идея. Извънредни съдилища според мене са нещо, което освен, че напомня за народния съд, напомня и за неща, които не са демокрация. Изобщо, напоследък се хващам колко съм вдясно. Ако изобщо разбирам лека полека какво е дясно и какво ляво. Имам се за средно-интелигентен човек, а на 46 години не съм много наясно още с политиката, с определенията дясно и ляво, а пък още по-малко център. И си представям мнозинството, което и хабер си няма що е ляво и дясно, гласува, изказва се, ама както е казано, няма по-добро измислено.

  2. Пешо Says:

    Прав си, че специализирани съдилища нямат място в нормална държава. Но нашата държава е в преход към нормална, и то в началния му стадий. Особено пък що се отнася до съдебната система, която е една проядена от кошмарна корупция клоака. Всъщност от доста време съдебната система е основния проблем в България, защото иначе на книга всичко ни е наред – имаме си граждански свободи, свободен пазар и конкуренция, равни права, свобода на словото и прочие. Поне на теория. Но тези, които трябва да осигурят прилагане на добрата теория в ежедневната практика, ги няма. А без тях, теорията няма никакъв смисъл.
    Така че според мен ефекта от тия съдилища може да е единствено положителен, или в най-лошия случай нулев.

  3. Дейвид Коралски Says:

    Дясно и ляво? Виж какво е егалитаризъм и елитаризъм! Иначе… Най добрите демокрации и икономики са егалитарни. Но Костов иска да имаме съдилища и система като Италия – дето ги управлява мафията и Берлускони, а не ще да сме като егалитарните държави – Финландия например… Трябва да се чете всичко от Улоф Палме – човека направил най-добрата икономика и демокрация.

  4. mdam Says:

    @Виктор: Дясното и лявото си ги представи на една окръжност. Някъде по окръжноста слагаш една резка и казваш – това е център. Точно на срещуположното място на -180 и +180 градуса – ултра ляво и дясно се срещат. Там те се срещат по всички въпроси с малкото изключение че в ултра дясното се смята че мега бизнесът трябва да има пълен контрол и целия капитал, а в ултра-лявото, че мега номенклатурата съответно трябва да притежава контрола, следователно и капитала. В тази точка и двете са де факто “тоталитарни” режими.

  5. emo Says:

    мдам, обикновено правят двумерна скала, ляво-дясно, авторитаризъм-либерализъм
    http://www.politicalcompass.org/crowdchart.php?showform

    а демокрацията гледм много хора си я мислят едва ли не като алтернатива на комунизма от миналото.
    една демокрация може да е добра, може и да не е добра, но пак да е демокрация… зависи от хората…
    комунизма беше идеалното общество, където грешка няма и ако не си съгласен, отиваш в лагера 🙂

  6. Шаркан Says:

    ако се замислите малко, тъкмо в НОРМАЛНИТЕ държави всяко съдилище е специализирано.
    МАЛКО по-добре е положението там, където съдиите са ПРЯКО избирани от народа (но изцяло изборна, отдолу до горе, съдебна институция НЯМА НИКЪДЕ).
    Безвластният обществен модел предлага Свободен арбитраж вместо съдилища, понеже е наивно да се мисли, че конфликти, сблъсъци и социопатни постъпки ще изчезнат от само себе си.
    Арбитражът се ръководи единствено от 5-7 принципа на безвластието. Избира се по взаимно съгласие на страните. Отказ на предизвиканата страна да реши спора с арбитраж или по взаимна уговорка дава право на предизвикващата да упражни пряко действие. Ограничения кой / кои да бъдат арбитрите няма, стига страните да са съгласни предварително с решението на арбитрите независимо какво е то – и без обжалване.
    Като пример за практически действащ подобен механизъм бих посочил средновековна Исландия, където арбитражните дела са се разглеждали по време на годишния тинг. Работела е в продължение на повече от 400 години. Традицията е прекъсната след завладяваето на Исландия от датчаните, ако не се лъжа.

    малка забележка относно политическата координатна система “ляво – дясно”. Това е недопустимо опростяване, необходими са поне две и повече оси за позициониране. Иначе се получава широк мегдан за популизъм и демагогия.

  7. Шаркан Says:

    по-добро от диктатурата е демокрацията;
    по-добро от представителната демокрация е пряката демокрация, която предполага федералистка структура, за да може да работи;
    истинският комунизъм, не извращението на марксистите, е радикална пряка демокрация и радикална федерализация + още три простички принципа, като тези рамки пак са достатъчно широки за разнообразни модели и инициативи, но ясно отделят комунизма от ВСИЧКИ държавнически идеологии.
    http://sharkanan.blogspot.com/
    http://sharkanan.blogspot.com/2010/11/5-5.html
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

  8. Валентин Says:

    Не съм съгласен, че нашата държава не е нормална.

    Нормално е в една държава да има корупция и организирана престъпност. Във всички нормални държави ги има тези неща.

  9. Жилов Says:

    @Шаркан, саморазправата или пък необжалваемостта на съдебното решение, които защитаваш, ще изиграят лош номер на доста невинни.

  10. noemis Says:

    По въпроса за ляво, дясно, център – в това клипче мисля, че е показано на достатъчно разбираем за повечето хора език: http://www.vbox7.com/play:fce399dd

    В клипчето има и редица препратки към сега обсъжданата тема.
    За тези, на които не им се гледа, съм набрал следващия по-долу текст като в него съм пропуснал само частите касаещи конституцията на САЩ и съм променил някои незначителни неща от първоначалния превод.

    Много хора са подлъгани да вярват, че политическият спектър слага групи като комунисите най-вляво, фашисти или диктатори най-вдясно, а политически умерените и центристите в средата.

    По-правилен политически спектър обаче, ще покаже правителството, което има нулева власт най-вдясно, а това с тотална власт – най-вляво.

    Крайното дясно е без правителство. Крайното вляво е тотално правителство. В това число влизат комунизъм, социализъм, нацизъм, фашизъм, принцове, диктатори, крале – всяка форма на тоталитарно правителство. Тези, които твърдят, че нацистите и фашистите са крайно десни, никога не обясняват защо. Това подпомага объркването.

    Към средата на политическия спектър се намира правителството, ограничено до правилната му роля – да защитава правата на хората…..

    Да прегледаме основните форми на управление. Те са:
    * Монархия или диктатура – управление от един;
    * Олигархия – управление от група;
    * Демокрация – управление от мнозинството;
    * Република – управление от закон (върховенство на закона);
    * Анархия, при която никой не управлява;

    В обсъждането на тези пет ще видим, че те могат да се намалят до още по-малко.

    Първо ще разгледаме монархията или диктатурата.
    Тази форма на управление на практика не съществува. Винаги е група, която поставя един от членовете си начело. Кралят има своя съвет от благородници или графове, а всеки диктатор има своите бюрократи или комисари – хората зад кулисите. Това не е управление от един, въпреки че един е видимият управляващ. Това е управление от група. Така че ще премахнем монархията и диктатурата, защото те не съществуват наистина.

    Олигархията, която е управление от група, е най-разпространената форма на управление в цялата история. Най-разпространената форма на управление е и днес. Повечето нации по света са управлявани от влиятелни групи, следователно олигархията остава.

    На другия край се намира анархията, което означава “без правителство”. Някои хора са погледнали назад в историята и са установили, че много от най-лошите престъпления са извършени от правителства. И затова те решават, че липсата на правителство може да е добра идея. Но това е грешка!
    Защото както са казали древните гърци: “Без закон не може да има свобода”….
    В състояние на анархия всеки трябва да охранява живота, свободата и собствеността си, както и живота на роднините си. Всеки трябва да е въоръжен и движението е силно ограничено, защото собствеността трябва да се защитава по всяко време.
    Цивилизованите хора ,обаче, винаги са наемали някой, който да охранява. Шериф, полиция или някакъв клон на правителството. Когато пазителите на закона са си на мястото, хората са по-свободни – те могат да напуснат собствеността си, да работят на полето и т.н. Правилното “количество” правителство прави всички по-свободни.
    Но има и такива, които подкрепят анархията, не защото не искат да има правителство, а защото не искат настоящето. Те използват анархията като инструмент за революционна промяна. Състоянието на анархия е подобно на вакуум – нещо трябва да го запълни. Тези пресметливи “анархисти” работят, за да свалят настоящото правителство с размирици, убийства, грабежи и тероризъм. Трагедията е, че тези които живеят в такъв хаос често отиват при онези, които могат да спрат хаоса и ги молят да възстановят реда. А кой е най-способен да спре хаоса? Същите хора, които са го започнали. “Анархистите”, които са причинили проблема създават правителство, управлявано от тях – олигархия, в която имат цялата власт. Точно това е станало в Русия, довело Ленин до пълна власт и в Германия, където кафявите ризи на Хитлер създали хаоса, довел него на власт.
    Анархията не е стабилна форма на управление. Тя е бърз преход от нещо, което съществува, към нещо, което жадните за власт желаят. Тя е временно състояние и тък като не е постоянна, ние ще премахнем и нея.

    Думата “демокрация” произлиза от две гръцки думи. “Demos”, което означава “хора” и “kratean”, което означава “управление”. Следователно “демокрация” означава “управление на народа” – управлява мнозинството. Това, разбира се, звучи добре, но представете си, че мнозинството реши да отнеме дома на някой, или работата, или децата. Очевидно трябва да има някакво ограничение. Проблемът с демокрацията е, че мнозинството не е ограничено. Ако повече от половината хора бъдат убедени, че искат нещо, те го получават.

    Ами републиката? Думата “република” произлиза от латински – “res”, което означава “нещо”, и “publica”, което означава “общественост”. Означава “обществаното нещо” – “законът”.
    Истинската република е тази, в която правителството е ограничено от закона, оставяйки хората на спокойствие…..

    Демокрациите в ранните гръцки градове-държави са създали някои от най-дивите правителствени изстъпления, които можете да си представите. Винаги стигали до управление на тълпите, после анархия и накрая тирания под олигархия. През този период в Гърция имало човек на име Солон, който настоявал за създаването на неизменим закон, който да не подлежи на прищевките на мнозинството. Но гърците не приели мъдрия съвет на Солон за разлика от римляните. Въз основа на познанието им за закона на Солон, те създали дванадесетте параграфа на римския закон и на практика основали република, която ограничава властта на правителството и оставя хората на спокойствие. Понеже правителството било ограничено, хората били свободни да произвеждат с разбирането, че могат да запазят плода на труда си.
    След време Рим станал богат и предизвиквал завистта на останалия свят. В състоянието на изобилие, обаче, римляните забравили какво им осигурява свободата. Те забравили, че същността на свободата е првилното ограничаване на правителството. Когато властта на правителството расте, свободата на хората намалява. След като римляните забравили за това, жадните за власт политици започнали да прекрачват правомощията, дадени им от римската конституция. Някои научили, че могат да издигнат политици, които да използват властта на правителството, за да взимат собственост от едни и да я дават на други. Субсидиите за земеделие били въведени, последвани от жилищно осигуряване и социални помощи. Неизбежно данъците се увеличили и бил наложен контрол върху частния сектор. Скоро пимляните, които произвеждали не можели да свържат двата края и започнали да разчитат на милостиня. Производителността се понижила, недостигът се увеличил и тълпи започнали да се скитат по улиците искащи хляб и зрелища от правителството. Мнозина били убедени да разменят свободата си за сигурност. В крайна сметка цялата система се сринала – тя преминала от република към демокрация и завършила с олигархия под върховенството на цезарите.
    И така, демокрацията не е сама по себе си стабилна форма на управление – тя е постоянен преход от ограничено правителство към неограничено управление на една олигархия…..
    Като знаем всичко това за нас са оставени само две възможности: република или олигархия – тиранията на елита.

  11. Дейвид Коралски Says:

    Някои се чудят дали Бойко Борисов е десен. Десен е и още как.. Самият екстракт на дясното. – Е министър-председателя.. …….. ……. Към горният лъжец смешен но нагъл, ще попитам: какво е социализъм? Не е ли – управление от обществото? В подкрепа на това че Борисов е десен – ами що не даде пенсии? – тези пенсии идват от кредита – който са дали пенсионерите на държавата поне 100-милиарда са този кредит – през годините като данъци. Само лихвата да дават на пенсионерите, ще е добре.. Но дясното си е дясно! Според дясното всички са био-маса ако не са богати – СПОМНЕТЕ СИ ЗА “МАТРИАЛА” – споменат в САЩ.. Не знам дали е било в Чикаго – градът на мафията и икономическата школа съсипала света, школата на лъжата..

  12. Дейвид Коралски Says:

    Пиночет не е ли бил десен? От чикагската школа са му назначавили министрите.. Е.. Ето и ние си имаме Пиночет! Между другото – Аугусто Пиночет е същото като Бойко Борисов – като имена..

  13. Шapкан Says:

    Жилов,
    ДВЕТЕ страни избират кой да ги разсъди. Опитай се да си представиш тази система с всички плюсове и минуси, след което ги сравни с плюсовете и минусите на държавния съд, който не е избиран, а назначаван, и функционира според закони, които са конструирани без участието на обществото и без неговото пряко одобрение.

    освен това, говоря за РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ.
    Арбитражът под формата на ТРИБУНАЛ, който разглежда въпроси ЗА ВИНА, има малко по-различен формат. И от всички революционни трибунали знаеш ли кои са издали най-малко смъртни присъди? Не просто в абсолютни цифри, а в съотношение с водените дела? При това ДРАСТИЧНО по-малко!
    Това са трибуналите в Испания през 30-те, по-специално в Каталуния и Арагон. При най-малко съмнение в представените улики делото се е прекратявало.

    “Саморазправата”, за която говориш, всъщност мотивира всеки невинно обвинен да потърси решаване на случая с Арбитраж. Обратно, когато някой виновен отказва да го направи, нека си носи последиците. В края на краищата, ще се изправи пред хора, на които САМ е гласувал доверие, че ще отсъдят справедливо. Какво не му изнася?

    разбира се, тази система не е върхът на съвършенството. Но пак те подканвам да я прецениш В СРАВНЕНИЕ със сегашните – кой модел повече пъти си прави “лоши шеги с невинни”?

    инак, арбитражът във формат “трибунал” се произнася накрая само така: “виновен / невинен / вината не е доказана”. Оттам нататък общността решава въз основа на вердикта “виновен” какво наказание да наложи. И право на помилване имат само пострадалите.
    Смятам, че такава система е значително по-мощен от всичко друго стимул човек да си опича ума преди да направи някаква беля. Защото за реално виновния при тази система няма голяма вероятност за измъкване чрез адвокатски врътки и процедурни баламосвания. Докато всеки съмнителен случай се прекратява, просто защото арбитърът (по-скоро екипът арбитри) няма да си търси неприятности и да си плюе на репутацията заради косвени доказателства.
    Между другото, в този модел важи едно правило: “няма пострадали – няма виновни”.
    Държавната съдебна система обаче действа формално, санкционира нарушаване на определени нормативи, а не факта, че някой е пострадал реално. И то в най-добрия случай.
    А и арбитрите не са неприкасаема каста. Всеки може да стане арбитър. И всеки арбитър после може да бъде призован да отговаря за очевидно несправедливо решение според фактите, с които е разполагал тогава.

    това е като всеки да има оръжие. По мои ЛИЧНИ наблюдения от казармата, моментите, когато сме били въоръжени на учения, бяха най-спокойните моменти в смисъл на лични отношения. Чак бих ги нарекъл “учтиви” отношения.
    Това, впрочем, е и аспект на едно реално социално равенство, в условията на което арбитражният модел функционира практически без “шеги с невинни”.

    ———-

    Ноемис,
    разсъжданията за анархизма, които цитираш, говорят за някаква измислена анархия, не за тази, която съществува като ясно очертана политическа философия от век и половина насам.
    Въпросът не е че “без закони няма свобода”, а че “кой утвърждава законите”.
    Още Прудон въвежда понятието “свободен договор” като алтернатива на писаните от малцинства, но задължителни за всички (поне на думи) закони. Същият Прудон обосновава и тезата, че “Анархията е ред” (именно от това изречение тръгва символът А-в-кръг).
    Това са неща, които хората дето ги цитираш, или не ги знаят, или нарочно ги премълчават и така си осигуряват предимството унищожително да критикуват не дадена идея, а своите представи за нея…
    Да не говорим пък, че самият термин “комунизъм” изключва всякаква държавност. Марксистите ловко подмениха понятията, затова сега комунизмът се свързва само с изобретената от тях перверзия.

    Изобщо, апологетиката на демокрацията срамежливо премълчава факта, че в една представителна демокрация реално имаме демокрация само по време на избори. През останалото време системата много малко се различава от “просветена диктатура” (и то в най-добрия случай).

    ———————–
    Валентин,
    напълно си прав.
    Корупцията и престъпността са неотменими елементи от режима на функциониране на държавата. Нещо повече, тя ги поражда, понякога дори съзнателно, за да оправдае своята “защитна” функция, за ползването на която трябва да й се отплатим чрез отказ от свободата си в полза на нейни разширени пълномощия.

    хубаво тук става дума за специализирани съдилища, но какво ще кажете за предложените промени в избирателния закон? Премахване на изборност на кметове в малки населени места, уедряване на мандатните райони? Представителна демокрация при засилваща се централизация = жива олигархия. Обратно, разширяване на местното самоуправление предполага децентрализация, при която перфектно работят меанизмите на пряката демокрация.
    А като тръгнем логично нататък, стигаме и до създаване на условия, при които не са нужни и нарочни шерифи, които да ни пазят имуществото, докато ходим на работа…
    (според мен задълженията на шерифите не са първостепенно тези, пък и едно видоизменено шерифство е приложимо даже в едно анархично общество… ама това е отделна тема – който се интересува, да надникне в моите блогове)

  14. Шapкан Says:

    Гриша, малко офтоп.
    Интересен ми е твоят коментар около кошмара с новороденото в Стара Загора.
    Темата е много болезнена.
    Току що гледах, как представител на експертна комисия оневини “лекарите”, като каза, че не били взели под внимание подслушаните със СРС телефонни разговори.

  15. mick Says:

    Всеки съдия се специализира в дадена област – един в наказателни, друг във фирмени дела и т.н. Защо да няма специализация и по сложността на делата? Какъв е смисълът, един супер съдия със 30 години стаж да гледа дела за откраднати кокошки? Или един съдия със 1 година стаж да гледа много сложни и заплетени дела или такива с висок обществен отзвук? Това е все едно една фирма да кара най-добрите си служители да подреждат документи или неща които могат да правят и такива без квалификация… н

  16. Шapкан Says:

    някой замислял ли се откъде идва “заплетеността” на някое дело?

  17. emo Says:

    външен натиск, неморалност, некадърност, кофти закони ( неморалност, некадърност и външен натиск при законодателя)?

  18. Шapкан Says:

    ако няма външен натиск, ако всички са “морални” (а има РАЗНИ видове морал – например инквизиторите са били съвсем морални – в рамките на своя морал), ако всички са кадърни (кой ще прецени това? всеки мисли себе си за кадърен, а когато е назначаван поради лоялност, кадърността не играе никаква роля), ако законите се правят ПЕРФЕКТНО (и пак се правят от МАЛЦИНСТВО в интересите на МАЛЦИНСТВО) – тогава какво? Няма да има нищо заплетено?
    Заплетеността идва преди всичко от процедурата и от съобразяването със заплетената нормативна база.
    (и поради заплетеността има нужда от тълкуватели, същите, които я сътворяват)
    Гордиевите възли не се разплитат, те се разсичат.

    проблемите идат ОТ СИСТЕМАТА, не от нейното въображаемо “лошо функциониране”.
    Структурата определя функцията (и така не е само в химията, където химическите свойства на морекулата са следствие от нейния строеж). Калпава структура – калпава работа.
    Но и какво значи “калпава структура”? От чия гледна точка е калпава? От гледна точка на върхушката и чиновника системата си е екстра – получават се заплати, премии, има разни привилегии, облаги… кое му е калпавото? – ще попитат облагодетелстваните от нея.
    Останалите ще въздъхнат: ами, такъв е животът…
    (а на друго място важно твърдят, че “животът е такъв, какъвто си го направиш”)

    изводи?

Leave a Reply