Избликът

Не бях писал сума ти време – ежедневието ме беше настъпило юнашки. Десетки разкази се родиха в ума ми и умряха в забрава… Мир на тях. Дано се преродят в ума ми някой ден отново. Имат този шанс. 🙂

Последните няколко дни обаче имах мъничко време, докато вършех изкарващи хляба глупости. Като резултат, една от идеите за непретенциозно разказче внезапно се изля в едно файлче. Прегледах я още веднъж-два пъти (нетипично за мен – обикновено преработвам един разказ поне по 30-40 пъти, преди да стане годен за… чернова). След това реших, че толкова непретенциозно нещо не заслужава десетките преработки, и го качих на сайта си, в секцията “Разкази”.

Повтарям: разказчето е недонапоено, недоподстригано, недооформено, недорасло и т.н. Няма абсолютно никакви претенции. Засърбя ме, почесах се и толкова. Ако някой очаква да прочете нещо кой знае колко прилично, по-добре да не чете – ще остане разочарован.

Просто излях един закачлив поглед към това що е подвиг. 🙂

3 Responses to 'Избликът'

  1. Branimer Says:

    Браво Гриша! Я веднага да прочета този твой сърбеж :-)))

  2. Таня Says:

    И аз така направих 🙂 Разказчето си го бива като за толкова кратко 🙂 Дано и другите се преродят в ума ти някой ден, по-скоро 🙂

  3. Branimer Says:

    ДАНО.

Leave a Reply