Кошмари… и поуки

Сънувах тази нощ кошмар – че котето ми е умряло. За щастие, ме събуди мъркането му. И това, че ме лизваше отвреме навреме по ухото, да ме подсети – ставай, дай ми нещичко за ядене…

Дадох му. И след това се замислих.

До немай-къде сълзливо и мелодраматично звучи, нали? Само че насън не беше. Насън си спомнях колко много пъти то е искало да се гушне в скута ми, а аз съм го изгонвал, да не ми пречи. Как съм му се карал, когато не иска да си яде храната (например понеже вече цяла седмица яде едно и също)… И така ми се искаше да поправя тези случаи, да ги взема назад, да ги заменя някак с грижовно и топло отношение, с внимание и разбиране. И разбирах, че няма как. Помнех как неведнъж то ме е ядосвало, и аз съм го наказвал – къде пошляпване, къде затваряне за час в банята – заради собствените си емоции. Не по негова вина, то е едно любопитно детенце, и ще си остане такова до дълбока старост, неспособно да разбере обяснения, и на моменти непокорно дори ако ги разбира, но с блага душа и топлина към мен. Наказвал съм го заради своята вина, и това няма как да се върне…

В момента, докато пиша това, котето се мие на скута ми и примърква доволно. А аз си мисля за света, и за другите наоколо.

Каквото важи за него, важи за всички. За тези, които ще си отидат преди мен, и болката и срамът няма да ми простят, защото грешката няма как да бъде върната. И за тези, които ще си отидат след мен, и няма да ме има да се срамувам, но грешките ми пред тях също няма да има как да бъдат върнати… Щастливи са религиозните, те поне мислят, че има как да има някаква прошка за направеното и отминалото. За мен такава прошка няма как да има – може да има единствено поука, какъв да бъда занапред. За да са мъничко по-малко грешките, и срамът и болката в мен, и болката и обидата на недокрай справедливо пострадалите от мен.

Да, никой не е съвършен, и няма как да бъде – аз също. Но и не бива това да бъде евтина индулгенция за несправедливост и невнимание към околните. Сигурно и занапред ще правя грешки към тях. Но много се надявам тези грешки да са колкото мога по-редки. За да не се превръща кошмарът в истина.

… В момента галя котето, а то мърка с всичка сила, и ме гледа примижало от щастие. Колко малко е нужно, за да направиш някого щастлив.

10 Responses to 'Кошмари… и поуки'

  1. Кръстю Says:

    Горе-долу толкова, колкото да го направиш нещастен….

  2. Божо Says:

    @Кръстю – много точно!

  3. Biliana Says:

    Колко истинско.

  4. Шapкан Says:

    !!!

  5. Лилия Says:

    Колко си прав, и колцина са като теб?

  6. Григор Says:

    @Лилия: Мисля, че много хора са като мен. Може би повечето. Просто малко пишат по блоговете си за това. Струва им се сапунено-сантиментално…

  7. Pi4a Says:

    “Щастливи са религиозните, те поне мислят, че има как да има някаква прошка за направеното и отминалото.” – Кой според теб е казал такова нещо? Изобщо не е вярно, това по-скоро е мисъл на нерелигиозен човек за религията 🙂 Ако отвориш Библията например, никъде няма да намериш такова нещо. Прошката е нещо много по-сложно, отколкото си мислиш и това е именно поради факта, че не си религиозен.

  8. Григор Says:

    @Pi4a: За религиозните всичко е по-просто. 🙂

  9. Анонимен простак Says:

    Яко. И аз съм изпадал в подобни ситуации. А напоследък се чудя колко по-мили трябва да бъдем с хората…

  10. Borko Says:

    Г-н Гачев, радвам се че сте изпитал такава емоция, и още повече че сте я споделил с нас. Изпитвал съм го и поста Ви ме трогна…

Leave a Reply