Познати ме поканиха да отида на дискусия около възможно посткапиталистическо общество. Идеята й е да обсъди алтернатива на неолибералното общество, която да е способна на устойчиво развитие.
Дискусията предстои. Но в главата ми бръмчат идеи и съображения, преплитат се и се съчетават. Нямам си бележник, в който да ги запиша – завъдя ли си такъв, или го изгубвам още същия ден, или сякаш някой бръква в мозъка ми и изважда оттам спомена, че го имам, и забравям да пиша в него. Но пък си имам блог, и цяла нощ (добре де, вече половин нощ) пред себе си. Така че ще драскам тук.
Терминологична уговорка
Като начало, изразът “устойчиво развитие” е оксиморон. Трудно ми е да си представя по-взаимноизключващи се понятия от устойчивост и развитие. Недотам съобразителните, или идеологически по-обременените биха могли да се подлъжат от това съчетание, и да се заемат със създаване на дървено желязо. Може би е по-добре да се подбере някакво друго описание. В момента не ми хрумва по-подходящо, но може би брейнсторм от много хора може да измисли.
Повечето хора веднага биха съобразили, че става дума за общество, което се развива без големи вътрешни сътресения или спънки. Проблемът е, че и такова общество няма как да има. Изцяло плановите модели за развитие изискват участие в модела на абсолют (идеален, или почти идеален планьор) – в реалността такъв не съществува. Моделите, в които има значим еволюционен елемент пък задължително минават през основните етапи на еволюиране на всяка система, а тези етапи съдържат неизбежни точки на вътрешно сътресение, или точки на стазиране, които се преодоляват само чрез сътресения. Реалистично постижимото е общество, при което за достатъчно дълго време напред не се очаква да има точки на разрушителни сътресения, или на пълно или почти пълно спиране на развитието.
Съответно, важно е хората, които обмислят модели на такова общество, да осъзнаят, че по-добри общества от това са нереални. Че ако не го разберат, рискуват да посветят живота си на създаването на вечен двигател. (И да притискат околните да зарежат своите не толкова перфектни атомни или подпространствени двигатели, за да търсят вечния.)
Мантрата и алтернативите
Водещата неолиберална мантра към момента е “Алтернатива не съществува”. А проблемът на този начин на мислене е, че го изповядва всеки строй. Преди неолиберализма го е изповядвал класическият капитализъм, преди него – феодализмът, преди това – робовладелството… Ако човек не е убеден, че неолиберализмът е най-висшият и последен стадий в развитието на човечеството, би трябвало за него да е очевидно, че вероятно мантрата е точно така неправа, както е била винаги.
Това обаче не значи, че алтернатива е лесно и просто да бъде измислена и създадена. Както казва бабата от вица, “комунизмът не е наука – ако беше наука, щяха да го пробват първо на мишки”. За да искаш да създадеш алтернатива на неолиберализма, е нужно да си мечтател. За да става обаче тази алтернатива за употреба, е нужно да си стъпил на земята, а не да летиш из облаците. А уви, повечето политико-теоретични мечтатели обикновено летят в облаците. Ако неолибералният принцип, образно казано, се крепи на постулата “Хората са маймуни”, то типичният съставител на негови алтернативи е другата крайност, и се крепи на постулата “Хората са ангели”. А хората не са нито маймуни, нито ангели – те са хора. Отчасти нещо по средата между маймуната и ангела, и отчасти нещо, което е съвсем различно и от двете крайности.
Да поправяме ли неповреденото?
Нужно ли е всъщност да се търси алтернатива на неолиберализма? Според мен – да. Началният капитализъм освободи хората от феодализма, и юридически, и като мислене, но ги превърна в роби на парите. Капиталистическият либерализъм от 1960-те даде на хората относителна свобода (като даде на масовия човек достатъчно пари, за да преживява, и куп практически възможности да реализира инициативата си). Неолиберализмът обаче все повече ограничава свободата на хората, а това неизбежно води до ограничаване на развитието. Иначе казано, нещата все още не се нуждаят от ремонт, но моментът на нуждата от ремонт наближава все по-очевидно. И когато дойде, ще е като потопа: почне ли да те залива водата, е късно да строиш Ноев ковчег.
Каква е причината за това ограничаване? Има много начини тя да бъде описана, от различни гледни точки. Всяка от тези гледни точки осветява добре някой аспект на нещата, но оставя в тъмното други. За що-годе пълноценно разбиране е нужно човек да познава и разбира поне няколко различни такива описания. А те не са малки като обем. Ще си позволя да приведа тук някои много накратко, с риск да са неразбираеми като логика (и да звучат неубедително). Може би в по-късни записи ще ги разработвам и обяснявам подробно.
– Ефектът на мащаба: Теорията на икономиката сочи, че при еднакви други външни и вътрешни условия по-големите икономически единици постигат по-ниска себестойност на резултатите си. Иначе казано, по-големите фирми са икономически по-ефективни (пак, при еднакви други вътрешни и външни условия). Резултатът е процес на окрупняване на фирмите във всеки бранш, чрез обединяване или фалиране на по-малките. Ефектът му е получаване на олигополи, и в крайна сметка на монополи – тоест, разрушаване на пазарните механизми (чието правилно функциониране е ултимативно предусловие за успеха на всеки вид капитализъм). Иначе казано, на съвременния си етап неолиберализмът води в крайна сметка до неофеодализъм, и спиране на развитието.
– Зреенето на екосистемата: Принципите на екологията (които са приложими за всяка еволюираща система) сочат, че най-производителна е току-що създадената система. Със “зреенето” й нейната производителност във всяко отношение – количество създавана продукция, количество натрупвана продукция, богатство на видовете, гъвкавост на системата, скорост на еволюцията и т.н. – спада, докато се получи стагнация или твърде близко до нея състояние.
– Височината на управленската пирамида: Колкото повече нива има в едно управление между най-висшите управляващи и управляваните, толкова по-далече са интересите на двете групи. В системи, където управлението е дефинирано “в интерес на управляваните”, дадени са реални мерки, чрез които управляваните могат да назначават и контролират управляващите, и управляваните се грижат да го правят, раздалечаването на интересите е по-малко при еднакво количество нива между “върха” и “основата” на властовата пирамида. При достатъчно многослойна пирамида обаче не е реално да се предотврати моментът на пряк конфликт между двата интереса, а именно основен интерес на управляващите да стане потъпкването на интереса на управляваните. Процесът на глобализация, застъпен в съвременния свят, увеличава размерите на управленските пирамиди, а оттам и броя нива в тях, и естествено води до ситуация, при която управляващите се интересуват единствено как да поробят управляваните.
Когато човек осмисли достатъчно такива обяснения и разбере процеса, който стои зад всички тях, идва и разбирането, че алтернатива на неолиберализма е нужно да бъде търсена. Защото нищо чудно никак да не е далеч моментът, в който тя ще бъде необходима.
Да се търси такава алтернатива е лесно. Трудното е да се намери работеща алтернатива. Моделът на неолиберализма е еволюирал по естествен път, което значи, че е много оптимален и здрав. Не е никак лесно да се създаде модел, който би му бил достоен конкурент. Ако не бяхме вече близо до превръщането му в неофеодализъм, бих препоръчал на хората да не се хабят с това. Сега обаче съм по-склонен да опиша някои правила, които да се използват при търсенето.
Преценка на автора на модела
Първото и най-важно е преценката на автора на даден модел. Обикновено първият въпрос от нея е колко слабости е открил на модела си. Ако не е търсил слабости на модела си, и особено ако е търсил, но не е открил, то той или е най-невероятният гений, който някога се е раждал, или… по-добре пожалете мишките, и не изпробвайте модела му върху тях. И най-вече, ако ви посъветва нещо, съгласете се с него много учтиво, и зад гърба му направете обратното. Ще е по-безопасно.
Вторият въпрос е какви решения предлага за слабостите на модела си, които е открил. Ако има едно общо решение за всички слабости, или ако е непоклатимо убеден, че неговите решения задължително изчистват проблемите докрай, пак вероятно или е гений, или понадценява способностите си. Моделът му има шанс да е читав, но определено ще иска много анализ и проверка.
Проверка на модела
За проверка на модела се използват следните (и много други) тестове:
– Идеалните хора: Ако моделът допуска, че хората, или значима част от тях (напр. която може да бъде избрана за управляващи) са идеални, или поне идеално добронамерени и загрижени, този модел няма да работи. (Например ако моделът разчита на добра воля и загриженост, вместо на лична изгода. Или ако предполага, че хората винаги са бдителни и вземат мерки.)
– Недостигът на ресурси: Всяко общество се сблъсква с недостиг на едни или други ресурси. Ако моделът не предлага убедителен начин да решава проблемите, които възникват при такъв недостиг, той няма да работи.
– Антагонистичните противоречия: Във всяко реално общество има противоречия между хора и/или обществени групи. Ако моделът не предлага убедителен начин да решава тези противоречия, той няма да работи. (Например ако моделът не може да се справи убедително с ефекта на самоорганизирана голяма престъпна група.)
– Парето-неоптималните ситуации: Във всяко реално общество има ситуации, при които всички заедно имат изгода нещо да се случи, но никой поотделно. (Пример: закъсало за електричество общество може да има полза от АЕЦ, но общината, на чиято територия той ще бъде изграден, да има вреда от него. Ползата за обществото може да превишава многократно вредата, но за разлика от вредата е разпределена: за общината с АЕЦ-а вредата ще превишава ползата. Ако няма механизъм строителството му да бъде наложено въпреки волята на общината, той няма да може да бъде построен никъде.)
– Ефектът на мащаба: Във всяко общество при еднакви други вътрешни и външни условия по-големите икономически единици са по-ефективни от по-малките. Това води в крайна сметка до монополизъм, и до унищожаване на свободата. Ако моделът не решава този проблем, или като минимум не го отлага за много време напред, той не е по-добър от неолибералния – смяната е безсмислена.
– Кризисни ситуации: Всяко общество преминава през ситуации, които не могат да бъдат разрешени в рамките на обичайното му функциониране. Моделът трябва да осигурява начин тези ситуации да бъдат преодолявани чрез средства, които могат да привеждат обществото в режим на не най-обичайно функциониране, но трябва да не го разрушават. Също, тези средства не бива да бъдат самостабилизиращи се: след преминаването на нуждата от тях обществото трябва да има силна естествена тенденция да се връща в обичайното си състояние.
– Самостабилизация: Моделът трябва да се самостабилизира в обичаен режим на работа в широк диапазон от отклонения от този обичаен режим, по всички възможни параметри и линии. Ако не го прави, той лесно ще се превърне в нещо друго, потенциално нежелано, и по-стабилно.
– Превъзходство: За да има смисъл да замени неолибералния, моделът трябва не само да го превъзхожда съществено в широк набор от отношения, но и да не му отстъпва в на практика нито едно отношение. Това е особено важно за отношенията, които касаят стандарта на съществуване на хората при него, и свободата на тяхната инициатива. (Например, ако даден модел не осигурява равна или по-добра икономическа ефективност от неолибералния, обсъждането му е на практика безсмислено.)
– Свобода на инициативата: Моделът трябва да позволява максимална свобода на инициативата на всеки индивид или група, като в същото време категорично ограничава възможността тази инициатива да води до ограничаване на свободата на инициативата на други.
Ох… Господи, колко много има как да се напише по тази тема! По-добре да спра дотук. Ако някой се интересува, нека продължи сам. Не е толкова трудно. 🙂
устойчиво развитие е развите без втора производна 🙂
Много ме вдъхновиха разсъжденията ти, та ето и моите размисли по темата.
“устойчивото развитие” не беше ли някаква шашмалогия целяща ограничаване на развитието на страните от 3тия свят, с цел да не замърсяват въздуха на белите хора с дим от въглища или с обезлесяване на екваториалния пояс…
Хм, впрочем и това е възможна интерпретация на идеологията на “устойчивото развитие” – докато едни са достигнали до състояние на развитост по много “неустойчив” начин, на другите се полага да се развиват “устойчиво”…
нещо много свободно си играеш с термина “неолиберализъм”
@Longanlon: И с “устойчиво развитие” също. И двата термина се използват за толкова много различни неща, че който и техен смисъл да избера, на част от аудиторията винаги ще звучи глупаво. Но по-точни изрази просто не зная, а не ми харесва алтернативата да си мълча. 🙂
@Светла: Всъщност не се опитвам да направя модел, който да замени неолиберализма. (В рамките на този запис думата е използвана в смисъла, в който обикновено я използват авторите на модели за “устойчиво развитие”, които целят да са му алтернативи – нещо като либертаризъм в правата на корпорациите и консерватизъм в правата на хората.) Имам прекалено много познати, които хабят доста от времето и силите си да правят такива модели. Повечето от моделите им биха се провалили на всеки или почти всеки от тестовете, които предлагам – тоест, са пълен боклук.
Целта на записа беше да покажа, че един такъв модел не може просто да е изсмукан от пръста. Че морето не е до глезените. И в крайна сметка, че може да е по-добре да насочат усилията си към нещо по-конкретно. Иначе се получава като в оня трагикомичен протокол от партийно събрание: “Дневният ред се състоеше от две точки – строителството на навес и строителството на комунизма. Впредвид липсата на дъски се премина направо към втора точка.”
общо взето съм съгласен. “Устойчиво развитие” е поредната демагогска свръхценна обществена идея, създадена за прикритие на желанието сегашното състояние да бъде “замразено”.
имам само няколко забележки:
1) под “планови икономики” вероятно имаш предвид само командно-административните, така ли?
само че това не е единственият вид плановост.
2) неолибералният модел, както и либералният преди него, може да са започнали като стихиен естествен процес, но са утвърдени благодарение на целенасочени, обикновено нормативни, мерки. НЕ съм съгласен да го разглеждаме като етап от “естествен” процес, при положение, че представлява проект, осъществен горе-долу според определен от прост набор от принципи план (не “конспирация”, просто осъзнати стратегически интереси на достатъчно влиятелни групировки)
3) недостигът на ресурси е белег на примитивна организация. Няма невъзобновяеми ресурси, има примитивни технологии, но най-вече – липса на заинтересованост от развиване на рециклиращи технологии. Засега грабежът, хищничеството, е по-изгоден. И винаги ще бъде в условията на капитализма и неговите производни (сред които и съветският “социализъм”).
4) “зреенето” на екосистемите е факт. Едно общество обаче, съставено от разумни (претендиращи за разумност) индивиди, щом се подчинява на инферналните (по Ефремов) закони, значи то не умножава разумността на своите елементи, а има поведение на животинска популация. И на тази основа не може да има никакво развитие, само изпробване на всички възможни варианти на устройство близо до предела (който не предстои да бъде достигнат, той ВЕЧЕ е достигнат).
Но пресичането на предела – това е технологична (а значи и социална) сингуларност.
Не съм сигурен доколко твоите тестове са приложими за системите отвъд хоризонта на събитията на сингуларността…
5) (това не е възражение, а закачка… но твърдението никак не е шеговито)
вече си на ръба да станеш не просто анархист, Гриша, а анархокомунист.
Съпротивляваш се, но тъкмо към това еволюираш. Един ден ще ти просветне, трябва ти фазов преход.
😉
@Шаркан
2) Баш конспиративно мислене си е. Предполагам, и в България има капитализъм заради това? Тези лоши групировки, те слагат прът в колелата на всеки друг вид общество и правят всичко да изглежда като банкрут, за да не се види, че те са го организирали. И в крайна сметка само те намазват от цялата работа. Нали?
3) Недостигът е белег на човешкото съществуване. Дори и само с наука и изкуство да се занимавахме (примерно), това кой на какво си посвещава усилията пак води до някакъв недостиг.
@Григор
Статията ти звучи доста убедително. Не мисля, че окрупняването винаги е зло, а и твърде често изскача по нещо ново, което да го събори. Но наистина, някой ден може да има по-добра алтернатива. Глупаво е да твърдя, че “няма друг начин”. Само че докато с търсенето на алтернатива се занимават религиозни хора, по-чистия вариант за мен е да се съпротивлявам срещу поредната религия.
@Шаркан: 1. Прав си за уточнението: точният термин би бил командни икономики. Плановостта не е магия.
2. Осъзнаването на стратегическите интереси на най-влиятелните групи е естествен и неизбежен процес; създаването на нормативна база за реализацията им – също. Неразбирането на този факт е ключово за негодността на почти всички ми известни алтернативни модели.
3. Недостигът на ресурси, уви, е факт. Енергията например е невъзможно да се рециклира, а енергийните източници са ограничени. Засега ни изглеждат големи, но развиваща се по фон Нойманови закони система (например всеки биологичен вид, или пък човечеството) неизбежно изчерпва експоненциално ресурсите. Оттук нататък възможните развития са две: или се стагнира в името на запазването на източниците, и ги изчерпва постепенно и загива заедно с тях, или използва достатъчна част от ресурсите им за търсене на нови източници вместо за чиста консумация. Динамичната реализация на втория вариант позволява развитието на човечеството неограничено (от гледна точка на засега известното ни).
4. Едно общество се ръководи от сумарните действия на членовете си, а те се ръководят от изгодите си. Има само един начин обществото да действа разумно, и това е неразумните действия да са неизгодни както за обществото като цяло, така и за огромния процент от елементите му, пресметнати като влияние. (Ако неразумните действия са неизгодни за обществото, но са изгодни за висок процент от влиянието в него, имаме това, което се нарича Парето-неоптимална ситуация. В много случаи разумните действия са изгодни и за всяка група в обществото, но само ако и другите групи осъзнават изгодата от тях – това е още по-неприятна Парето-неоптимална ситуация: уж всички имат изгода от нещо, а то не се случва, колкото и да просвещаваш и убеждаваш хората…)
5. Към момента еволюирам по-скоро към нещо, което (с куп уговорки) бих нарекъл либерален или либерално-либертарен хуманизъм. Дали то е едно и също с анархокомунизма – не знам. Ще разбера в някой момент.
@Жилов: Окрупняването никога не е зло за тези, които се окрупняват. То е зло обаче за останалите. А когато се стигне дотам социумът да се състои от миниатюрен процент окрупнени (монополистите) и огромен процент лишени (всички останали), това е огромно пряко зло за лишените, и не по-малко косвено зло за монополистите (те имат огромна власт и ресурси, но не могат да ги инвестират в каквото и да било освен в самоотбрана срещу “братята” си).
Резултатът е неофеодална система: огромната маса са крепостни селяни или дори роби, а малцината феодали лягат и стават с мисълта как да се опазят от съседа. Развитието клони към нулата. Стандартът на съществуване на крепостните – също; този на феодалите е по-добър, но е под този на средния човек в свободно общество. Свободата също клони към нулата, както за крепостните, така и за феодалите (правенето на каквото и да било освен непрекъсната самоотбрана / нападение води до елиминирането им).
Хватката е, че злото идва постепенно. На първите етапи от окрупняването доброто в него многократно превишава злото – ефективност, стандарт, развитие. Колкото повече се задълбочава то обаче, толкова повече плюсовете намаляват, а минусите растат. Рязка граница в този процес няма: просто човек трябва да си избере някаква едва ли не на случаен принцип, и да не позволява окрупняване над нея. В различни браншове и т.н. тази граница е на различно място; вероятно се мести, понякога драстично, при промяна на условията. Затова рецепта как да бъде избрана няма, или поне аз не съм успял да определя.
„Терминологичната уговорка”, която прави Григор още в самото начало на своя текст, има някои основания, но не е достатъчна.
Всъщност наистина трудността пре нас, българите, да възприемем понятието „устойчиво развитие” произлиза именно от трудността това понятие да бъде правилно преведено от английски (където то звучи така:”sustainable development”).
За да разберем какво точно означава „sustainable development”, най-добре е да си го представяме така: това е РАЗВИТИЕ, което ИЗДЪРЖА.
Издържа – на какво?
Това е развитие, което издържа на последиците от собствените си проявления.
Това означава, като най-прост пример, че развитие, основаващо се на употребата на някакви не-възобновяеми ресурси, пак си е „развитие”, само че не е „устойчиво”.
Но това е само най-първият етап на мисленето ни по въпроса. Защото трудността идва когато започнем да се питаме: кои точно ресурси са „възобновяеми”?
Защото освен природните, има и други ресурси, които наричаче „човешки”.
Та „човешките ресурси” възобноявяеми ли са? На пръв поглед: да, със сигурност. Поне в един чисто „количествен” план – да, възобновяеми са (като определена бройка човешки индивиди).
Малко по-несигурно стои обаче въпросът с възобновяемостта на човешките ресурси в качествен план. Сигурни ли сме, че в качествено отношение сме способни да „възобновим” необходимите ни човешки ресурси?
Така че, в най-общ план, май няма да сгрешим, ако приемем, че „устойчиво развитие” е възможно само в устойчиви общества – или поне в устойчиви общности в рамките на някакви (не дотам устойчиви) общества.
А такива общности („устойчиви”, в смисъл, че издържат и на това, което сами си причиняват в хода на своето развитие) се изграждат много трудно.
И за да започне изобщо процесът на изграждане на такава общност, той трябва да се постави още от самото начало на някаква изключително здрава основа. Т.е. не на някакви предположения, очаквания, хипотези и прогнози – а на нещо, които и днес си е налично.
@Любомир Сирков: Изцяло възнобвими ресурси не съществуват. Дори слънчевата енергия ще свърши някога. Да, ще е след толкова много време, че за всякакви практически цели е изцяло възнобвима. Но проблемът опира до начина на мислене.
Когато възприемем начина на мислене “за практически цели източникът е възнобвим”, твърде бързо започваме да разсъждаваме така дори за очевадно невъзнобвими източници. Така е било мислено за нефта, въглищата, водата, чистия въздух, горите и на практика всичко, което днес разбираме колко ограничено е. Затова много по-добрият вариант е да смятаме всеки ресурс за по дефиниция невъзнобвим, и още отсега да мислим какво ще правим, когато той свърши. Да, без съмнение ще проектираме летящи платноходи и други подобни смешки (от съвременна гледна точка) с купища. Но без този начин на мислене е доста вероятно да пропуснем да създадем това, което ще ни спаси, когато някой важен ресурс се изчерпи.
И си напълно прав, че може би най-важният ресурс на едно общество са хората – и че това не е изцяло възнобвим ресурс. Но не съм съгласен, че “устойчиво развитие” (развитие, което издържа) е възможно само в устойчиви общества. Устойчивите общества (или общности) имат силна тенденция към консерватизъм, явна или скрита – тоест, в името на устойчивостта те жертват развитието. Защото развитието задължително те прекарва понякога през етапи, в които няма устойчивост или издържане. И който не иска да мине през тези етапи, се отказва от развитието. Иначе казано, никога не слиза от дървото.
да, Жилов,
реставрацията на частния капитализъм (от режим на държавен капитализъм) стана напълно планомерно.
По повод “конспирациите”: провери кога и с каква скорост започват да се възстановяват партиите, забранени от БКП. Някои почват ПРЕДИ 10 ноември (“зеленото” БЗНС), други – броени дни след свалянето на Живков.
Подозрително бързо…
дефицитът е следствие от крайно неравномерното разпределение на блага, следствие на пилеенето на ресурси, както и такива явления като изхвърляне на готова продукция (което говори за сбъркана култура на потребление, но именно тя такава “сбъркана” се поощрява. Ако нещо е платено, няма значение дали после е било консумирано – примерът с храните. В света половината от произведениет храни се изхвърлят, като при това има жесток дефицит на храни, близо милиард хронично гладуващи и още толкова, а може би повече недохранени; и, за да оцелеят, тези хора са готови на всичко, но не виждат корена на проблемите – идеална за манипулиране маса).
Гриша,
проблемът е тъкмо във “влиятелните групи”. Кое им дава влияние?
недостигът на ресурси в такъв случай би трябвало да доведе до планови икономики (“плановост отдолу”), а не до системи, които пилеят ресурсите.
не, обществото не се ръководи от сумарните интереси на всички граждани. При сумирането на интересите привилегированите групи имат в сумирането коефициенти по-големи от единица, докато слагаемите на други социални групи се умножават с коефициенти по-малки от единица.
Демократичните общества не променят съществено крайната сума.
В крайна сметка интересите на доминиращото малцинство надделяват.
не, Гриша, ти отдавна си либерал, но в неговото по-старо значение. Имхо.
и, малко е нелепо от сегашното положение да се правят сметки за милиарди години напред. Затова слънчевата енергия спокойно може да я смятаме за възобновяема.
И техниката трябва повече да става бионична (да имитира структурно и функционално живите организми), така че усвояването на този дифузен тип енергия да е ефективен.
гледам, че немците (правителството им) отново се отказват от атомната енергия. Какво мислиш за това?
@Шаркан: Не беше напълно планомерно. Повечето от политическите организации, които се пръкнаха около 10 ноември, наистина бяха креатури на службите. Някои обаче – не. Още Комитетът за защита на Русе, който се появи почти две години по-рано, беше под силното наблюдение и отчасти под контрол на службите, но отчасти и не беше. Клубът за гласност и демокрация – също: някои от хората в него бяха подставени лица на службите, но повечето, включително почти цялото ръководство, или не бяха хора на службите, или им бяха сътрудничили по някое време, но към момента не го правеха. Шестте месеца преди първите избори ги прекарвах почти всеки ден от сутрин до вечер на “Раковска 134”, така че имам предостатъчно лични наблюдения кой каква роля играеше.
Реално процесът на прехода беше схватка между от една страна Андрей Луканов, и от друга Жельо Желев и Александър Лилов, колкото и странно да ти звучи.
Жельо беше отличен теоретик, но пълен наивник като практик. Проспа не само възможностите за политическа диверсификация и завземане на центъра (което позволи на БКП да се пребоядиса и да го завземе), но и дискретните опити на Лилов да му помогне. Това в крайна сметка и провали прехода у нас.
Луканов беше кукловодът, който реално създаде българския преход. От подставянето на хора в опозиционните организации и на псевдоорганизации около тях, през разработването на българския модел за мутренско-ченгеджийски преход (реализиран по-късно в СССР / Русия по неговата схема), та до личното водене на нещата от преврата до изборите, той винаги или беше водещата фигура, или имаше решаващо участие. Естествено, подкрепата на руските тайни служби и посланика им за него беше ключова – но беше такъв интелект, че не бих се учудил да беше способен да реализира повечето неща дори без тяхната подкрепа. И обратно, ако не беше той, нищо чудно преходът от комунизъм към комунистически капитализъм да не успееше…
Лилов беше в най-незавидно положение. Беше напълно узрял за демократичен социализъм в стил нещо, подобно на Швеция или Финландия, и беше достатъчно умен, за да е наясно какво става. Знаеше чудесно, че истинският му враг е не СДС, а Луканов: мафиотският капитализъм е много по-далеч от демократичния социализъм, отколкото реалната демокрация. Да покаже обаче, че го разбира, означаваше още същия ден да го намерят “починал от инфаркт”. Да окаже пряка помощ на СДС – също (отначало се опитваше много внимателно, но в един момент престана, въпреки че имаше шансове – очевидно го бяха хванали, и му бяха обяснили някои неща)… Толкова за прехода, че темата е огромна.
За дефицита – понякога той може наистина да е следствие от неравномерно разпределение на блага и пилеене на ресурси. Много по-често обаче е чисто обективен. На чия зла воля дължим недостига на вода и плодородна земя в Сахара? Липсата на диамантени залежи в България, или на петролни в Швейцария? Студа на полюсите?… Затова едно общество или има изключително масивни и добри механизми за справяне на проблема с дефицита като принцип, или моля те, не го пробвай и върху мишки, пожали ги.
Доминиращо малцинство винаги ще има, Шаркане. Освен ако хората не бъдат съвършено изеднаквени като способности и заложби. (А това ще е по-лошо от най-лошото доминиращо малцинство.) Докато едни са по-умни или по-силни от други, ще има доминиращи. И докато тези са малцинство (а Гаусовата крива задължително ги прави малцинство), те ще бъдат доминиращо малцинство. Въпросът е, както пиша по-горе, моделът да работи и при не-идеални условия.
Отказът на немците от атомната енергия е един чудесен пример за това. Причината е, че заради Фукушима общественото мнение в Германия се извъртя срещу атомните електроцентрали (60% против срещу по около 20% за и колебаещи се). Съответно, политиците там правят това, което би трябвало да прави идеалният управник – угаждат на обществото си. Естествено, резултатите ще са лоши. Точно това обаче щеше да стане и в анархистично общество – каквото кажат хората, това става, нали? В точно конкретния пример, проблемът на немското общество е не че не е анархистично, а че хората в него не са идеално умни.
Гриша, някой път трябва да те срещна с Георги Константинов, той с дати и имена ще ти обясни цялата работа за прехода…
Когато една организация е под наблюдение – тя не е “отчасти”, тя изцяло действа според указанията на службите. И когато има някакви сривове – най-често това не е поради липсата на план, а заради враждуваши кланове вътре в плана.
и схватката е била (традиционно) между западнофилите и кремълофилите. По-точно: между съветските групировки западнофили и “патриоти” – и преходът става с ръцете на протежетата на КГБ.
Интересното е, че тази хипотеза се потвърждава от материалите на ДС. А Константинов беше предложен за член на комисията по досиетата. При това от същите, които като се усетиха, бързо го оттеглиха.
Влиянието на съветската тайна полиция намаля чак към края на 90-те, когато нейните бивши български агенти бяха приети като измекяри на западните служби.
Проектът “Перестройка” пък (част от която беше нашият “преход”) започва от 1975. Автори са му групировката около Кисинджър и кланът на Андропов. Провалът на съветската система е изисквал превантивна социална контрареволюция, защото преди това не само Кремъл, но и Западът е бил стреснат от Унгарските събития през 1956 и Чехословакия 1968, а после и Франция 1969. В средата на 70-те инициативата се подхваща от поляците. За 10 години работническо-интелигентското движение в Полша е овладяно (чрез смяна на лидерите му), от революционно става реформистко-реставраторско, а съветската номенклатура (част от нея) е подготвена да се превърне в бизнес-класа.
До 1982 този план в СССР куцука заради клана около Брежнев (самият той вече е пълна нула, жив труп), но и Андропов умира преди да започне втората фаза (“либерализиране” на съветския режим), Чененко е опит на хардлайнерите да спрат процеса. Горбачов е протеже на Андропов (провери фактите).
А нашите “реформатори” до един са били контролирани от съветските служби и групировки.
Много накратко ти препредавам това, което много убедително разказа Константинов (има го и в спомените му).
не “понякога” Гриша. Благата (не даденостите), особено с напредването на индустриалната епоха, не са толкова пряко зависими от природните условия. И недей отрича, че те СИСТЕМАТИЧНО се разпределят неравномерно. А когато са в излишък, се унищожават.
Какви са ресурсите на Япония?
Какво има в Саудитска Арабия, ако изключим петрола?
В съвременния свят тъкмо ПОНЯКОГА обективните причини влияят върху начина на разпределение. Ако беше обратното, всички араби щяха да са шейхове – или всички бедняци.
в анархообществото нещата не стават по същия начин, Гриша. Ако 80% не искат атомна енергия, но 20% искат, на територията на 80 няма да има такава, но на територията на 20 тя ще остане (и ще се развива и ще служи като пример пред останалите). Нарича се федерализъм.
ЩО е то федеализъм, а не неговата имитация – има го обяснено от Рудолф Рокер.
Общественото мнение се манипулира от политиците (като маниулацията се улеснява от повърхностното масово образование). Или директно пренебрегва. Реално погледнато, Фукушима се справи, оцеля след природна катастрофа, за каквато не е била проектирана. Докато Чернобил гръмна поради експерименти, проведени погрешно и поради странни подбуди. Акцентът на тези събития обаче е представен така, че силните в момента политически групировки да извлекат максимум полза за себе си.
Защо във Франция няма такава истерия за атомната енергетика? Или за французите Фукушима не съществува? Не, там е акцентирано върху друго.
Гриша, творческо малцинство и доминиращо малцинство не са едно и също нещо. Доминиращото упражнява принуда. Творческото пък го следват доброволно (в период на подем конформистката маса отчасти запазва благосклонен неутралитет, отчасти се активизира позитивно спрямо творческото малцинство). Когато потенциалът на подема (идеите на творческото малцинство) се изчерпва, масата става напълно пасивна, част от творческото малцинство минава в опозиция (или се оттегля от активност), а част се превръща в доминиращо, което е принудено да ръчка масите и да репресира несъгласните.
Къде тук виждаш уеднаквяване?…
но, казвайки “винаги е имало”, заемаш чудновата, нетипична за теб позиция.
Ами едно време “винаги е имало” само динозаври. Бозайниците – дребни гризачи. И после нещата са се променили.
Едно време “винаги” е доминирало предимно животинското, после чисто стадните инстинкти са заместени от традиции, от социалното. Това, което наричаме “култура” силно е потиснало множество доста мощни животински инстинкти.
И макар че човечеството все още се държи като животинска популация, тази популация все пак е способна от време на време на целенасочени и организирани действия с дългосрочно предвиждане на последиците. И последното е засилваща се тенденция. Само че тази тенденция влиза в противоречие с интереси на групировки, приспособили се да доминират именно над популация (а не маса от граждани; и под “граждани” разбирам антипода на “поданици”, макар че днес гражданин пак до горяма степен е = поданик).
жалко, че нямаш време да прочетеш някои неща. Интересното е, сякаш тъкмо за теб са писани. Отговарят на всички въпроси които задаваш. Оспорват повечето ментални конструкции, които изграждаш.
Самият ти напипваш пукнатини в тази си конструкции, самият ти стигаш до различни отговори… и се натъкваш на някаква вътрешна стена. Трябва ти съвсем малко да я прескочиш… но ти не го правиш.
Няварно защото не разполагаш с информация.
Вече не за пръв път изказваш неверни твърдения за анархическия модел, напълно убеден, че той е точно такъв, какъвто ти си го представяш въз основа на критериите на антианархичното общество.
Много си втренчен в някои неща и си стеснил хоризонта си.
Пощади се малко, тоя режим на работа, дето си го налагаш, вече ти се отразява зле. Дълбоки коловози дълбаеш, от небето над теб остава само тясна ивичка.
Не е хубаво.
@Шаркан: Знаеш ли, вярвам много на Константинов, ама на очите си вярвам повече, а те са видели лично почти всичко, което имаше да се види. Така че не виждам смисъла да си губя времето с него.
В анархообществото нещата вървят точно както в обикновеното, когато става дума за искане и неискане. Процентите, които не искат атомна енергия, и тези, които я искат, често делят едно и също легло. Наемаш ли се да построиш АЕЦ-а на половините от леглата, които са на поддръжниците му, без да заемеш тези половини, които са на противниците? Моля те, нека не си хабим времето с елементарна софистика. Ако Рокер ще ме убеждава в същото, ще го запомня, за да не му обръщам внимание – ти си ми приятел, и съм загрижен докъде ще те доведе сляпата вяра, но за него не ми пука. (Между другото, във Франция истерията е същата – просто Саркози не е пред избори в губещо положение, и не му се налага да е глупав популист.)
Между творческо и доминиращо малцинство има разлика само на особено отделена от реалния свят теория. Творците са точно така принудители, както и не-творците: някои от тях са мъдри лидери, но повечето при възможност са обикновени диктатори… А писани отговори съм прочел количества, които, не ми се сърди, но са ме научили именно колко малко струват писаните отговори, и колко важно е да използваш собствената си глава. В това отношение доста си приличаме с Веско Жилов. За да прескоча стената, която описваш, ми трябва сляпа вяра, а нея я нямам и много внимавам да не я проимам.
съжалявам, че съм те подразнил, Гриша.
Не съм си позволявал софистика.
Видял си външната част от фактите.
съжалявам, че окачествяваш моето становище като “сляпа вяра”. Може би си го заслужих, но въпреки това горчи.
Някой ден може би ще ме разбереш.
Значи конспиратори са предизвикали прояждането и загниването на комунизма отвътре. Той не е фалирал сам, не се е поставил сам в състояние на пълен банкрут – и материален, и морален. В Полша също е имало “планиран” преход към капитализъм, Балцерович го е довел до доста по-добър резултат. Ако преходът вместо това беше към анархо-комунизъм, сигурно нямаше да го “планира” никой, щеше да стане от самосебе си.
Гладната част от човечеството, за която говориш, е гладна именно защото там няма капитализъм, производство, бизнес. Има само жестока експлоатация – предполагам това е единственото нещо, което отъждествяваш с капитализма, затова няма да видиш и разлика.
***
Наистина е интересно защо според теб в едно анархо-общество не би имало масови психози срещу ГМО, атомната енергия, или ваксините за децата. Какво би извисило хората дотам, че да имат различно мнение по тези въпроси. Какво би накарало хората да се интересуват от наука.
Като си представяш анархо-общество, все едно говориш за общество от хора като теб, които колонизират Марс – очевидно всички имащи понятие от наука, образовани, ерудирани (защото иначе не биха могли да отидат на Марс) авантюристи, търсещи новото, много етични и сплотени (защото иначе не биха оцелели на Марс), без особен интерес от това да има индустрия, големи градове и удобства (защото става дума за малък екип, който колонизира Марс, с други приоритети). А тераформирането и недостигът на ресурси няма да стои пред групата, колонизираща Марс, защото ще разполагат с технологичния еквивалент на джина от лампата на Аладин, с което вече влизаме във фантастичен роман. И разбира се, новият свят, който ще изградят, ще е по-добър от стария.
Как да кажа, тази картина на света, това приключение, колкото и да е красиво, вълнуващо и изкушаващо… не е всичко. То не е всичко, а ти се опитваш да изразиш всичко чрез него.
@Шаркан: Външната част на фактите отразява вътрешната. Трудно е слон да бъде маскиран убедително като муха… И се извинявам за рязката характеристика, не беше много приятелски (писах я по нощите, и бях много изцеден). Но мисля, че съдиш за анархистичното общество по себе си. А уви, масовият човек е далеч от теб.
И един приятелски съвет: не разчитай на супертехнологии. Едно време хората са били убедени, че нововъведения като копието и лъка ще решат проблема с прехраната им завинаги. След това – че строежът на колиби ще реши проблема с недостига на жилища завинаги. И т.н… Новите технологии решават проблемите в сегашната им форма, но те отново се появяват в друга. Затова всяко решение на проблем с технологични средства е временно. И слава богу, иначе щяхме да стигнем донякъде и да останем там завинаги.
тъкмо защото съветския режим беше фалирал, се стигна до плана. Западът (върхушката) нямаше полза от пропадането на СССР, защото равновесието на Студената война хранеше доста силни групировки.
добре, разбрах ви, писнало ви е от пропагандите ми.
Извинявам се, че досадих
@Шapкан – от цялата тая история е вярно, че след “прехода” до сега
държавата се управлява от ченгетата от ДС.
Както и, че те подготвиха “прехода”, като в средата на ’80-те години
изнесоха парите на запад и ускориха фалита на соц. държавите, защото в съществуващата система възможностите им за забогатяване бяха достигнали горната си граница.
Вярно е, че западните им “колеги” не може да не са наблюдавали този процес и
да са се подготвили да реагират адекватно. И аз съм говорил с хора, които са
вътре в нещата и те казваха, че западните служби наистина са работили по въпроса. Примерно през 1985-а година, когато уж бяхмв в подем да ти кажат “няма да ни дадат зимната олимпиада, защото се предвижда 1990-а тук да е пълен погром”. Но цялата история, че нещата били предначертани още от 1975-а и т.н. са съчинени в наши дни.
Както казва Стив Джобс: „Не може да свържете точките, гледайки напред.
Можете да ги свържете само гледайки назад“. И след тия години лесно, като се виждат “точките” могат да се прекарат линиите. Обратното, да се предвиди 30 години напред го може само психоисторията на Азимов. Една естествена система се управлява от случайни фактори, а за такъв период случайноститите се натрупват прекалено много.
ПП. Колкото до безсмислието на твърденията, че Андропов/Горбачов и т.н. бил продал/предал нещо бях писал тук: http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=359
@Шаркан
Решението да се оттеглиш от дискусията е изцяло твое
Ето и моето частично мнение по темата (частично в смисъл, че еволюира и винаги е непълно)…
Моделите, в които има значим еволюционен елемент пък задължително минават през основните етапи на еволюиране на всяка система, а тези етапи съдържат неизбежни точки на вътрешно сътресение, или точки на стазиране, които се преодоляват само чрез сътресения.
Или чрез измиране (естествено или изкуствено приченено, или и двете) на самия биологичен вид…
Реалистично постижимото е общество, при което за достатъчно дълго време напред не се очаква да има точки на разрушителни сътресения, или на пълно или почти пълно спиране на развитието.
Това е невъзможно и винаги е било невъзможно. Сътресенията са неизбежни и са плод на самата ни биология. Освен това „спиране на развитието“ не е по-голямата вреда, смърт на човечеството е. Развитие ще има стига да има кой да го извършва, а за да има кой да го извършва този някой трябва в някакъв смисъл да е „жив“.
Съответно, важно е хората, които обмислят модели на такова общество, да осъзнаят, че по-добри общества от това са нереални. Че ако не го разберат, рискуват да посветят живота си на създаването на вечен двигател. (И да притискат околните да зарежат своите не толкова перфектни атомни или подпространствени двигатели, за да търсят вечния.)
По въпросът с вечния двигател може да се поспори. Не е ли самата природа такъв двигател или поне най-близкото до него реално съществуващо, функциониращо и налично приближение?
Ако не бяхме вече близо до превръщането му в неофеодализъм, бих препоръчал на хората да не се хабят с това. Сега обаче съм по-склонен да опиша някои правила, които да се използват при търсенето.
Че той винаги е бил неофеодализъм. Ти не знаеш ли, че реално капитализмът е просто модифициран феодализъм? Даже и в прост исторически план именно той „наследява“ класическия феодализъм? Я сега помисли откъде се е пръкнал „новият“ модел? Позна, просто от изчерпването на техническите и социалните методи за ефективност на първия. Съответно капитализмът е просто закърпен откъм някои недостатъци на класическия феодализъм неофеодализъм. И винаги е бил точно това. Просто почти никой не го е виждал или се е правил, че не е така
(продължение)
[…], че не е така.
По проблема с Ефекта на мащаба:
Теорията на икономиката сочи, че при еднакви други външни и вътрешни условия по-големите икономически единици постигат по-ниска себестойност на резултатите си. Иначе казано, по-големите фирми са икономически по-ефективни (пак, при еднакви други вътрешни и външни условия).
Това, което явно не съзнавате, е следното:
финансова(та) ефективност ≠/≢ икономическа ефективност ≠/≢ социална полза ≠/≢ развитие/прогрес/усъвършенстване ≠/≢ свобода
Т.е. финансовите печалби не са пряко пропорционални на реалната, практическа, емпирична физическа ефективност, работоспособност и положителна социална функция на икономиката. Това може да звучи антифактологично или дори антилогично, но Световната финансово-икономическа криза в момента го доказ(в)а. Тя започна именно от финансите и оттам като по домино обзе цялата световна икономика.
Печалбарство от нищо (която е основната цел и практика на финансите) води до общо самоизтребление, предшествано от масов глад и смърт за мнозинството, защото в крайна сметка всички ресурси се изчерпват и няма от какво да се оцелява, защото преди изчерпването им те са се изразходвали с най-големи темпове, т.е. в най-високите властови нива най-нерационално и непрактично, в услуга на целите на властимащите (въпреки че и това мнение е спорно).
Резултатът е процес на окрупняване на фирмите във всеки бранш, чрез обединяване или фалиране на по-малките. Ефектът му е получаване на олигополи, и в крайна сметка на монополи – тоест, разрушаване на пазарните механизми (чието правилно функциониране е ултимативно предусловие за успеха на всеки вид капитализъм).
Тук не съм съгласен. Капитализмът на кризите (Disaster capitalism, термин по Наоми Клайн) доказва, че точно получаването на олигополи-клептополи-свръхмонополи е целта на капитализма и даже слуги за постигането на това са „пазарните механизми“, които са само „легитимни/законни“ насилствено поддържани и налагани методи за експлоатация и поробване.
Той си го пише и в най-тъпия учебник по шаманизма, наречен „икономика чрез финанси“ — целта на капитализма е печалбата на всяка цена, а не благополучието и развитието на хората и културата и обществото им. А когато една иконимика обслужва виртуални пари (а те тези, които държат реалните суровини и средствата за производство, а оттам и властта), а не самите („обикновени“) хора, тя отдавна е излишна и е престъпно безумие да се продължава по този път. Икономиката би трябвало да съществува, ЗА ДА ОБСЛУЖВА всички хора в обществото, а не 99,99% да обслужват господарите си в името на „светлото [господарско] бъдеще“, което не включва живи 99,99-те % ексроби.
Иначе казано, на съвременния си етап неолиберализмът води в крайна сметка до неофеодализъм, и спиране на развитието.
Развитие само са себе си и взето извън контекста на живота на тези, които го извършват, е като живот без живот — няма такава работа. Развитието в смисъл на човешки прогрес предполага наличие на такъв „ресурс“ („човешки капитал“), и то на едно много високо общо ниво, както и самообслужването за здравословното състояние на този вид „капитал“.
[…] Това води в крайна сметка до монополизъм, и до унищожаване на свободата. […] Ако моделът не решава този проблем, или като минимум не го отлага за много време напред, той не е по-добър от неолибералния – смяната е безсмислена.
Или направо в приватизирането на свободата откъм възможността за практическото ѝ приложение/използване/прилагане… „на хартия“ може и да е има, но реално да не може да се използва. Т.е. точно и както е и сега, че и много по-зле става дори с всеки изминал ден [за обикновения трудов или безработен човек]. То си е направо чиста свръхсвръхсвръхексплоатация и бърза смърт с преждевременно застаряване и физическо и психическо изнемощяване, изхабяване и безперспективност. Все фактори, водещи до увеличаване на примитивното битово насилие между обикновените хора… което е жалко и реално вредно най-вече за обикновените хора.
Зреенето на екосистемата: Принципите на екологията (които са приложими за всяка еволюираща система) сочат, че най-производителна е току-що създадената система. Със “зреенето” й нейната производителност във всяко отношение – количество създавана продукция, количество натрупвана продукция, богатство на видовете, гъвкавост на системата, скорост на еволюцията и т.н. – спада, докато се получи стагнация или твърде близко до нея състояние.
Принципите на екологията не са съвсем приложими навсякъде според мен, но е правилно и нужно да се вземат и те предвид (и то обстойно) при обмислянето на цялостния проблем.
По проблема с Височината на управленската пирамида:
Тук мога да кажа много, но Шаркан е по-добър в обясненията по тези показатели май. Пък и моята позиция по този показател е доста хаотична за момента, за да се мъча да я обобщавам.
Нататък…
Когато човек осмисли достатъчно такива обяснения и разбере процеса, който стои зад всички тях, идва и разбирането, че алтернатива на неолиберализма е нужно да бъде търсена. Защото нищо чудно никак да не е далеч моментът, в който тя ще бъде необходима.
Този момент настъпи още през 2007 г., въпреки че проблемът вероятно да стои от поне 16. век, а през 20. век само се изостри и дооформи най-скоростно и ескалиращо. Сега ускорението на злото вече е почти невъзможно заради промиването на съзнанията и масовите психологически нагласи.
Да се търси такава алтернатива е лесно.
Като се обърне колата, чак тогава ли да се сещаме, че възможността колата да се обърне е заложен в самия дизайн и проектираната структура на колата и то съвсем съзнателно, методично, преднамерено, целенасочено и методическо прилагано със специфични адаптивни насилствени механизми за държане под контрол? Време е да си потърсим радикално алтернативни видове превозни средства, такива, каквито са били немислими и дори невъобразими в предишни исторически периоди…
Трудното е да се намери работеща алтернатива. Моделът на неолиберализма е еволюирал по естествен път, което значи, че е много оптимален и здрав. Не е никак лесно да се създаде модел, който би му бил достоен конкурент.
Конкуренцията предполага съжителство на два модела по едно и също време (а в нашия случай и на една и съща планета Земя). Малко вероятно предвид тоталната социална разруха и отчаяние в БГ, а и по света от средата на 20. век досега (особено след 2000 г.). Предполага и взаимни опити за избиване на опонента я чрез асимилирането му, я чрез социоикономическото му убийство или директно физическото му (WW3, Трета световна война, нарочно предизвикана в интерес на господарите, разбира се).
По проблема с Преценката на автора на модела:
Като цяло трябва да има и такава, но моделите почти винаги надхвърлят първоначалните представи, планове и мислене на авторите си заради самото им развитие и прогрес, което зависи в голяма сметка от общото социално разбиране и конкретното практическо прилагане на самия модел от всички, които го последват и модифицират според нуждите и желанията си.
По точката Проверка на модела:
Недостигът на ресурси наистина е вероятно най-значителният проблем, въпреки че именно неговото решение е най-лесно предвид вероятно неограниченото количество енергия във Вселената и „възобновимостта“ ѝ (да не забравихте ЗЗЕ от физиката?!?).
Решаването на кризисните ситуации и качеството и количеството на човешкия фактор също са в ядрото на обмислянето на работещи и общополезни практики.
Самостабилизация: Моделът трябва да се самостабилизира в обичаен режим на работа в широк диапазон от отклонения от този обичаен режим, по всички възможни параметри и линии. Ако не го прави, той лесно ще се превърне в нещо друго, потенциално нежелано, и по-стабилно.
„Стабилност“ предполага налагане на свръхцентрализиран диктат върху налагането на запазването на статуквото, което като цяло е с пагубни резултати за 99,99-те %-та хора в повечето случаи, защото „вината“ и физическото усилие за поддръжката на системата ще е на гърба на мнозинството, което ще даде и най-големи и най-зловещи жертви в името на „идеала“. Гъвкавостта е нужна, но и тя трябва да е дълбока обмислена и тествана при „лабораторни“ (реални) условия без да води до жертви.
Превъзходство: За да има смисъл да замени неолибералния, моделът трябва не само да го превъзхожда съществено в широк набор от отношения, но и да не му отстъпва в на практика нито едно отношение. Това е особено важно за отношенията, които касаят стандарта на съществуване на хората при него, и свободата на тяхната инициатива. (Например, ако даден модел не осигурява равна или по-добра икономическа ефективност от неолибералния, обсъждането му е на практика безсмислено.)
За частта със свободата на инициативата много е лесно да се подобрят значително нещата, ако се подходи по радикално нови техники, базирани на добре работещи налични практики, но вече работещи с друга цел (благотворна) и за други (социално-подпомагащи) функции, както и ако мисловната дейност е по-усъвършенствана (от страна на) у мнозинството и рационално-емпиричната първооснова е силно изразена, наред със социалната солидарност и алтруистичната взаимопомощ с цел общо оцеляване и усъвършенстване без съществена вреда върху останалите членове на обществото.
По частта с „да не му отстъпва в на практика нито едно отношение. Това е особено важно за отношенията, които касаят стандарта на съществуване на хората при него“ имам много забележки…
Да не му отстъпва по свръхексплоатация и пропагандно промиване на мозъци, а и по показетеля деструктивност ли? Лоша идея.
Стандартът на съществуване не е „добър“ въобще днес, а почти изцяло в положителните си черти е основно плод работата на научно-техническия, образователно-обучителния, философско-социалния и добивно-производствено-преработвателния прогрес, които подхранват икономиката.
Икономиката сама по себе си е е неспособна да извършва съществени концептуални революции, защото работи в собствените си рамки и в името на собствените си цели (печалбарство чрез убийствени и кръвожадни свръхексплоататорско-манипулационни дейности, средства, методи и практики) и днес повече от когато и да е било виждаме до какви морални дъна (направо бездънни Големи каньони) достига чрез своите съвсем клишираните и бъркащи в здравето и психическите нерви на всеки търговско-рекламни (= пропагандно-манипулационно-индоктриниращи) практики в предследване на печалбарската цел на човекоубийството чрез експлоатация, затъпяване и изкормване по „законни/легитимни“ и „целесъобразни“ причини.
А и не може да се очаква в първоначалните етапи от новата социално-икономическа парадигма ефективността да е по-голяма от сегашната като по магия, защото все пак новият модел ще работи с по-малко ресурси от грабителския настоящи и съответно също до известен времеви период ще е бавен в „преминаването“ към новите мисловно-практически шаблони.
П.П. Само където е твърде цинично да си говорим за нещата 50 години след като те са излезли тотално извън широкия обществен самоконтрол (т.е. след Втората световна война досега) и са били приватизирани средствата за промяната на модела в полза на потенциални фалшомесии, автори и на настоящия и на „бъдещия по-справедлив и общополезен“ модел.
Те и американците, англичаните, немците, французите, италианците и т.н. твърде дълго се облажваха за сметка на Третия и Втория свят, а сега изведнъж откриха топлата вода, че самата система, които са поддържали в крайна сметка ще им види сметката… прекалено късно, господа. Да сте мислили преди да сте се наслаждавали на свръхконсуматорското безсмислено и прекомерно саморазрушително и самоограничаващо лапане, та чакаха Втората голяма депресия, за да си спомнят урока на историята: че историята не дава уроци и че се пише често от победителя с цел полза за наследниците на победителите (UN anyone?) и против беззащитните, слабите, жените и децата (особено на свръхбедните страни)…
Каквото посяхме чрез стадно търпение в очакване на „големите печалби и възможности“, в милиардни пъти по-лошо ще пожънем чрез невежеството си и търпимостта към Злото и в нас и в тези около нас. Промените започват от празната черна дъска и гениите, но се извършват от последвалите ги, а и от двете страни зависи какви ще бъдат резултатите.
Дали… или…?
Поправка:
„Сега ускорението на злото вече е почти невъзможно заради промиването на съзнанията и масовите психологически нагласи.“
да се чете като
“Сега ускорението на злото вече е почти невъзможно за спиране заради промиването на съзнанията и масовите психологически нагласи.“
стигнах до Наоми Клайн която цитираш и спрях да чета. Ако тя ти е авторитета по икономика, няма какво да ми кажеш, нито аз на теб. Подозирам и Григор.
@Sah War: Мъничко уточнения:
Невъзможно е да се създаде общество, в което завинаги да няма сътресения. Общество, в което има може би чести (но неразрушителни) сътресения, и за дълго (но не безкрайно) време напред не се очаква разрушително сътресение, е напълно възможно.
Природата не е вечен двигател. Тя се захранва от външно постъпление на енергия. Нито дори Вселената е вечен двигател, тъй като ентропията в нея расте.
Ако капитализмът е модифициран феодализъм, то феодализмът е модифицирано робовладелство, различни строеве не съществуват, и в крайна сметка разлика между хора, маймуни, амеби и неорганична материя няма.
Нееднаквостта на финансова и физическа ефективност, социална полза, усъвършенстване, прогрес и свобода е очевидна. Никой не я отрича. Връзката между тези неща обаче е реална. Да се отрича тя е все едно да се отрича равенството, тъй като не е еднаквост (1984).
Капитализмът на кризите на Наоми Клайн има някои верни неща, но като цяло е словесна еквилибристика. Капитализмът не е разумна личност, за да има цели, точно както не е разумна личност природата, планината или реката. Съответно, съжалявам, но обяснението за окрупняването иде от Кругман.
Целта на капитализма наистина е печалба на всяка цена, и това често го прави безчовечен. В същото време обаче то е обективен, лесно измерим критерий, и така спестява един куп извънредно антихуманни подхлъзвания, примерно като тези на социализма или религиозния фундаментализъм. Нещата не са нито само черни, нито само бели. По същия начин, икономиката би трябвало да съществува на здрави и стабилни основи, а това, уви, не винаги означава човечни основи. Както казва един писател, съществуването на човека не задължава Вселената с нищо и пред никого.
Принципите на екологията в случая са взети изключително свободно, и по тази причина изключително предпазливо. Доколкото са частен случай на общите систематологични закони (и са много по-известни и описателни от тях, така че са удобни за обясняване), те са донякъде приложими за описване на системи, различни от обикновените екотопи. В същото време обаче трябва много да се внимава човек да не се увлече и да “екологизира” и неща, в които ефектът им не е валиден.
Енергията във Вселената не е неограничена, нито пък е възнобвима. Както споменах по-горе, ентропията във Вселената доказано расте. За човек, който има понятие от физика, това казва всичко нужно да го докаже. Оттук нататък, недостигът на ресурсите е сериозен проблем, който не бива да се омаловажава: Тюринговите машини, например хората, имат качеството да могат да изчерпят в кратък срок произволно големи ресурси.
България не е планетата Земя, а дори вътре в България са напълно възможни съвместно съществуващи различни социални модели. Проблемът тук е по-скоро криворазбраната глобализация – глобализиране на слободията и безнаказаността на “големите” за сметка на ограничаване на същностната свобода на “малките”.
Под самостабилизиране имам предвид точно обратното на стабилизиране чрез свръхцентрализирано командно управление. Самостабилизирането предполага естествен процес, който работи отдолу нагоре.
Да се даде на хората повече свобода чрез ограничаването й в определени рамки, независимо колко добронамерени, за мен е оксиморон. Предполагам, че нещо не съм доразбрал.
Икономиката не винаги води до морални решения, но неспазването на законите й е гарантиранаТА рецепта за провал. Търсене на изход от това противоречие е една от задачите на потенциалния строй.
“Икономиката сама по себе си е е неспособна да извършва съществени концептуални революции, защото работи в собствените си рамки и в името на собствените си цели (печалбарство чрез убийствени и кръвожадни свръхексплоататорско-манипулационни дейности, средства, методи и практики) и днес повече от когато и да е било виждаме до какви морални дъна (направо бездънни Големи каньони) достига чрез своите съвсем клишираните и бъркащи в здравето и психическите нерви на всеки търговско-рекламни (= пропагандно-манипулационно-индоктриниращи) практики в предследване на печалбарската цел на човекоубийството чрез експлоатация, затъпяване и изкормване по „законни/легитимни“ и „целесъобразни“ причини.”
ахахахахахахахахахахаа човееече отиди да живееш в амазонските джунгли, там икономика няма, никой няма да те експлоатира АХАХАХАХАА