Сектите и сектантите

Едно от големите плашила в обществото ни са сектите.

Под “секта” българинът обикновено разбира едни зли хора, които претендират, че са някаква религия. Които по неясно какъв начин успяват да докопат детето ни, половинката ни или друг наш близък, да му промият ума, да го зомбират и да го превърнат в пионка на религията си, да му източат парите и имуществото, да го използват като сексиграчка или работно муле, или да се опитват чрез него да направят същото и с нас. Едни хора, дето трябва незабавно да бъдат забранени, арестувани, съдени, депортирани от България накъдето са родени (дори ако са родени в България), а по възможност и направо избити тихомълком. В името на мира и спокойствието в обществото.

Няма да обяснявам как всъщност “секта” означава съвсем друго – течение в някоя религия – и как християнството всъщност е започнало като секта на юдаизма. Просто в българския език думата има две значения… Мисълта ми е за друго – какво всъщност представлява явлението “секта” (в по-популярното от двете значения), и най-вече как така успява.

Всъщност секти, насочени към промиване на мозъка и заробване на “паството” си наистина има предостатъчно. Сектата на Мун и сциентологичната църква са два от спечелилите по-печална слава примери. Има още предостатъчно други. Всички те (изключение може и да има, но аз не съм видял) всъщност са насочени към само две неща – пари и власт. Най-откровено казва това Л. Рон Хабърд, основателят на сциентологичната църква: “Искаш ли да станеш непредставимо богат, създай своя църква и се обяви за неин пророк.” Духовното в тях е по-малко и от това в скъпата ни Българска православна църква (което е постижение) – те са просто мафии, гримирали се като духовни организации. Вярващият на приказките им е горещо желан за техен добитък, но абсолютно непригоден за ръководен кадър в тях.

Много от тези мафии имат приличен принос в науката за промиване на мозъците и зомбиране на хората. Сциентологичната църква е прочута в това отношение; там тази дисциплина е поставена на научна основа. Не остава по-назад и сектата на Мун – описанието на практиките им за привличане на хора и какво става с тях после може да въодушеви всеки психиатър. (За щастие, задържането на вече привлечените май не е така добре разработено, както при сциентолозите.) Други секти не остават по-назад… Интересният въпрос обаче е друг.

Как, аджеба, сектите успяват да привлекат някого? Дори ако си живял затрупан под земята и не си чувал какво са всъщност, би трябвало практиките им да са очевадна демонстрация какво представляват. Как тогава се намират хора, които постъпват в тях, членуват в тях и не ги напускат дори ако могат? Ако са се издигнали, ясно. Но не са малко и “редовите членове”, които не се махат от тези секти дори ако могат да го направят. Как става това?

Отговорът е прост и тъжен. Тези хора не напускат сектите си, защото имат нужда от тях. Не конкретно от сциентологичните съвети или Мууновата женитба, въпреки че си мислят така. Имат нужда от секта, каквато и да е. От нещо, което да ги освобождава от тежкия товар на самостоятелността и свободата, от грижата за себе си и мисленето със собствената си глава. Което им отговор на всеки въпрос, непоклатима априори основа… Имат нужда от оглавник и повод, които да са опората и пътят в живота им. Прост и тъжен… не, прост и страшен отговор.

Често сектата на такъв човек не размахва кръстове, нито праща пастори да тропат по вратите. Тя е каквото той е приел като оглавник и повод. Съветите на някой лидер, врачка или мъдрец. Светлият образ на този или онзи загинал велик (или долен) човек. Тази или онази идеология или житейска позиция… Всичко, в което човек може да реши да вярва безмозъчно, когато бъде притиснат от живота. Или в което подсъзнанието му вярва безмозъчно, дори ако разумът се опитва да оправдае тази вяра с логика – уви, имам такива познати. Фанатизмът в подкрепа на една секта, идея или позиция не е атрибут на сектата, идеята или позицията – той е атрибут на фанатика, който го изповядва. (И който нерядко е разбрал идеята или позицията напълно погрешно – това няма значение за него, важното за подсъзнанието му е да има в какво да вярва сляпо, а не дали то е истина.)

По какво можем да разберем дали нещо е за някой неговата секта? Съвсем просто е – по отказа му да приеме, или да се опита да разбере каквато и да е гледна точка освен тази на въпросното нещо. Или пък по проявено “желание” да го направи, но неизменно неуспешно. Това е възможно само ако човек е зазидал здраво всички свои прозорци към света освен един. Ако сам е избрал да живее в сграда със само един прозорец – иначе казано, в затвор. И не желае да го напусне, дори ако твърди обратното.

Да бъдат изтръгвани тези хора от сектата им не е услуга – то е престъпление. Тя е тяхната мечта, цел и надежда, дори ако не го осъзнават. Безчовечно е да ги лишиш от нея. Дори да го направиш насила, външно, те ще продължат да носят сектата вътре в себе си и да я намират под едно или друго име. Няма как да освободиш тези, които не искат да са свободни – те носят затвора си вътре в себе си, няма как да ги извадиш от него.

Има много смисъл да ги учиш търпеливо и кротко да са самостоятелни, да са свободни, да умеят да изберат червеното хапче вместо синьото и да не съжалят после. Да изгребваш неуморно с шепи лайната, които пастирите на сектата или платените писачи в медиите наливат в главите им с цистерни. Да се бориш с времето и изкривяванията им. Да подкрепяш духа им, самочувствието им, силата им. Успееш ли, те сами ще се махнат от сектата и няма да я потърсят повече.

Тогава и само тогава ще си ги спасил от нея.

4 Responses to 'Сектите и сектантите'

  1. Тео Says:

    К. Г. Юнг пише за това как човек проектира семейството след настъпването на зрелоста си. Проектирането на семейството е нещо напълно нормално. Това е просто един избор за идеал и път, който човек избира да следва. В масовия случай обекти на проекцията са държавата или църквата. Трябва да отбележем, че те много добре знаят за тази зависимост на хората и затова не рядко са воювали за надмощие над мозиците на обществото. В последно време обаче църквата загуби сериозни позиции за сметка на държавата. Това е ясно изразено и във фанатизирания национализъм, който си проправя все повече път в обществото ни (и не само нашето). За щастие, човек има нужда от духовна култура, която да го изведе отвъд материалното. Но тъй като материалното е силно и агресивно застъпено в обществото ни (реклами, телевизия) нуждата от духовното е силно изострена и веднъж проявена стига до крайности. За нещастие съществуват, така наречените секти, които се възползват от това. Неможем обаче да не отбележем, че и държавата и църквата в много отношения напомнят на една напълно легална секта. Границата е доста тънка и приемайки или отхвърляйки едното, приемаме или отхвърляме и другото. Дали това твърдение на важи и за тях:
    “Съвсем просто е – по отказа му да приеме, или да се опита да разбере каквато и да е гледна точка освен тази на въпросното нещо. Или пък по проявено “желание” да го направи, но неизменно неуспешно. ”
    Първата част е успешно приложима за църквата, а втората за държавата.

  2. Славчо Says:

    голямият възход на духовенството се е случвал тогава когато хората са нямали друга опора, угнетени и тъпкани. дълбоко в човека страхът от смърта и неизвесното е важната причина човек да “роди Бог”. да търси обяснение, упование и избвление. ако може приживе да направи нещо че да му се размине.
    простия пример показва, че човек казва “о Боже ” когато не знае как да обясни/победи нещо. тъй като за да се обърне човек към бога или някоя традиционна религия, все пак не е лесна нито проста стъпка (имам предвид искрено и всецяло) в наше време са се пръкнали сектите които дават пряк път към решаване (привидно) на нещата, запълват времето и ти “дават смисъл”. и тъй като хората са различни не всички могат да са изпълнени с енергия и непрестанни цели и смисъл, някои препочитат да се почерпят на готово с услужливо подадените идеи от сектите, религията или някой местен шаман.

  3. emo Says:

    “тъй като за да се обърне човек към бога или някоя традиционна религия, все пак не е лесна нито проста стъпка ”
    Точно това е лесната и проста постъпка. Само дето някои хора виждат традиционната религия за дадено географско място и време като корумпирана и не вдъхваща им доверие схема за баламосване на хората и търсят нещо ново, но също толкова лесно даващо “отговори”. Всъщност само имитация на отговори, религията на нищо не е дава отговор, само усещането че въпроса го няма 🙂

  4. Кал Says:

    Това, което Тео ни припомня – за търсенето на семейство, – е онова, за което все по-често си мисля, докато гледам как хора хлътват във – или тихо и кротко си създават – затворени общности.

    Това са -техните- семейства.

    И все по-често ми се струва, че изходът е НИЕ да си ги създаваме: семействата, които искаме. Средата, общностите, от които се нуждаем.

    Наскоро, покрай още една болка на Приятел, стигнах до следното спомняне:

    Дени, да споделя нещо от Коцето – всъщност преоткрито от Коцето и от мен, докато четяхме Саша отново:

    Саша написа:
    22. Какви качества или способности са най-важни сега за човека?
    Най-важно сега за човека е да не се бои от измененията. Всичко, което се случва, трябва да се случи. Хората могат само да избират къде ще бъдат те в това време. Най-доброто качество е спокойствието, разбирането, добротата. Освен това не бива да се позволява на хората до правят лошо. Такива хора трябва да се спрат. И е нужно да се научите да държите на своите неща.

    Това за „спирането“ е интересна тема само по себе си… но на мене ми се прииска да ти подаря усещането в последното изречение: че е нужно да държим на своите неща. И на своите хора също. Да не ги оставяме в пословичната река; да не ги изоставяме, даже когато заглъхват за дълго, или на нас ни се спи, та две не виждаме… *хихих*

    Иска ми се тези мисли-прегръдки да стигат помежду ни още преди да сме отворили устни, независимо колко далече едни от други. Иска ми се повече от нас да го искат. За да стане по-бързо.

    А едно нещо, което ЩЕ направим, е да се виждаме по-често, на живо.

    (Тия напомняния ми се случват най-много във Фантазия, моя дом в Мрежата. Линкът от „Кал” по-горе.)

    П.П. А че вярата в Държавата-спасителница е форма на сектантство… ами горният критерий, „по отказа му да приеме, или да се опита да разбере каквато и да е гледна точка освен тази на въпросното нещо“, е приложим и към нея. *смея се, ангслански*

Leave a Reply