Преди няколко дни имах спешно повикване от едни сравнително нови клиенти. Когато пристигнах, едно от момичетата ме чакаше на вратата, намусено като гръмоносен облак.
– Защо мониторът ми не печати?
– …ъ?!
– До вчера печаташе!
– …ъ?!?!
– Искам да знам защо спря!…
Нямах какво да отговоря.
Впоследствие си помислих, че контравъпросът “Има ли някакво съобщение на екрана на принтера?” щеше да е добър, но… остроумие на стълбището, както казват французите.
А щеше да е подходящ – имах рядкото удоволствие да обясня на момичето, че “монитор” се нарича екранът на масата, а пък “компютър” е кутията отстрани до нея.
Уви, и това се случва.
А моето любимо “удоволствие” преди 7 години беше, когато след молба да получа информацията като прикачен файл, за да я обработя максимално бързо – получих (по куриер) хартиените документи и дискета, прикрепена чинно с кламерче в ъгълчето им. Прикачени си бяха 😉
Най смешното, което ми се е случвало е при един клиент активирал шорткъта на Интелския драйвер за въртене на дисплея Ctrl+Alt+Left. Жената просто беше решила проблема като беше физически завъртяла монитора на 90 градуса подпирайки го с подръчни материали ( добре че дисплея беше 4:3) Открих “рационализацията” около месец след събитието – естествено съвсем сериозно оказах помощ, въпреки че ме напуши на смях.
Замислям се и понякога че “кварталните момчета” които “много разбират от компютри” биха били много полезни в решаване на такъв род проблеми, обяснявайки просто и на достъпен език нещата – способност, която отдавна съм загубил.
Това вече-не-най-новите клиенти в изток ли са?
Не си представям някой от другите да може да каже такова нещо…
@Петър Добринов: Не, не са те. Ще разправям, като се видим. 🙂
Мда, явно поколението на таблетите вече е проходило и проговорило… 🙂
@зори – това с прикачения файл ще ми държи усмивката на физиономията цял ден 😀
Преди години , след обиск във фирма и нареждане да се вземат компютрите за проверка , полицаите старателно бяха прибрали всички монитори, оставяйки “четвъртитите кутии “…
Баща ми до ден днешен нарича компютъра монитор. А да не говорим, че преди година ме измъчи да му прехвърлям нещо от дискета. Тъкмо намерих компютър, който чете дискети и се оказа, че „дискетата“ била обикновено ЦД
@Комитата: Баща ти сигурно гони шейсетте. За момиче на около 18 обаче е грехота да се омотае така…
Мммм… Григор, а не би ли могло тия клиенти да се засегнат, така да се каже, да се обидят… Не знам де, нямам фирма, но си мисля, че ако тия хора прочетат тука и се познаят, няма да им стане приятно. Клиентът винаги е прав, като е монитор, монитор е, и това е конфиденциална информация на клиента, аз така си мисля. 🙂
@Виктор: Спокойно, взел съм мерки да не се познаят. Това е причината Петър Добринов (който ми е колега) да не се сеща за кой точно клиент става дума. 🙂