“Псевдонауката” – Бен Голдейкър

Това е книгата, която би трябвало да бъде настолната книга на поне 90% от съвременните хора.

Не защото ми харесва – да, харесва ми, но това не е причина.

Не и защото на тях ще им хареса. Напротив – колкото повече не им харесва, толкова повече нужда имат да им е настолна книга.

А защото ще им спести:

– много бадева свършени глупости
– много бадева изхарчени пари
– много бадева похабено здраве
– много бадева осакатени техни деца

Списъкът може да стане и много по-дълъг. Надявам се обаче и това да е достатъчно.

Подробности можете да научите от чудесния запис на Христо Блажев за книгата. Няма смисъл да го повтарям.

Купете си я, вземете я назаем от приятел, откраднете я или се сдобийте с нея по какъвто щете друг начин. Прочетете я внимателно. След това още веднъж. Може и трети път. Ако нямате особена нужда от нея, ще ви хареса страхотно, така че няма да съжалявате. Ако пък имате… прочетете я и четвърти път, и повече пъти. Докато не започне да ви харесва страхотно, и да не съжалявате, че я четете.

Казват, че “всеки има право на мнение” и това е демокрацията. Да, ама не съвсем. Тифната Мери няма право да ходи и работи където си иска, именно защото това е демокрация и околните също имат разни права, например на здраве и живот. А тя е ангел небесен в сравнение с повечето гурута на псевдонауката – уморила е има-няма няколко десетки души и е разболяла няколкостотин. Нищо на фона на съвременните лечители на СПИН с витамини, на борците срещу ваксинирането и другите от сорта. В момент на черно чувство за хумор понякога приемам за миг, че въпросните лечители и борци са полезни – помагат на интелекта да еволюира, като почистват човечеството от най-безнадеждните идиоти… Само че после черният хумор ми минава и пак гледам с ужас какво се върши. И най-вече как му се вярва.

Специално за тези вярващи цитирам Голдейкър – казал го е простичко и разбрано:

Малко мнения са толкова абсурдни, че да не успеете да намерите поне един човек с докторска степен някъде по света, който да ви се подпише под тях; по същия начин малко твърдения в медицината са толкова нелепи, че да не изнамерите някакви публикувани някъде експериментални данни в тяхна подкрепа, ако не се притеснявате от несигурните връзки, подбирането на черешките в литературата и цитирането само на изследвания, които са във ваша полза.

Иначе казано, лудостта е като хремата – не ходи по гората. Ходи по хората. Да вярвате, че сте неуязвими за нея, е смислено точно колкото и да вярвате, че сте неуязвими за хремата. Подобна вяра е най-сигурният път към… хремата.

63 thoughts on ““Псевдонауката” – Бен Голдейкър

  1. JJ

    Интересно ревю …… като го прочетох пак ми стана смешно да си припомня колко глупци ходеха и ходят все още с “енергийните балансиращи” гривни на ръцете. А това е от най-безобидните – не вреди на никой и показва наивника отдалеч за да се вземат необходимите мерки.

    …..пак се сетих за вица ти за лайната против марсианци в един твой пост за псевдонаучните заблуждения …много готин и показателен.

    Reply
  2. Метин

    Един въпрос (или може би забележка). Какво значи думата “бадева”? Ако имаш предвид турското “безплатно, даром”, то тогава правилната дума е “бедава” http://www.turkishdictionary.net/?word=bedava
    Интересното е че гугъл намира “бадева” в разни онлайн тълковни речници, така че може би “грешното е станало правилно”.
    Не се сещам сега за други примери, но сравнително често се случва да чуя изопачена турска дума, когато някой се опитва да придаде по-особено звучене или смисъл на това което казва. Не знам как звучи на хора, които не знаят турски, но на мен лично ми е доста забавно 🙂
    Може би още един аргумент в полза на това да не се използват чуждици, когато има добре утвърдени български думи за тези понятия.

    ПП. Надявам се да не го приемеш като критика, или като наставление. Просто споделям впечатления 🙂

    Reply
  3. алекс

    @Метин: Да, думата е изключително разпространена именно в тази си форма и се употребява в смисъла и на “напразно, напусто”. В българската литература (може би възрожденска, но не мога да съм 100% сигурна за периода) съм я срещала и като “бадЯва”. Не всички турцизми/чуждици идват с буквалната си транскрипция, така че разликата с оригиналното им произношение не маркира задължително грешка.

    Такава е ситуацията с “късмет”, например, за който съм чела, че реално e “кИсмет” и значи буквално “съдба” или “вяра”. Много думи са така, не само в българския и не само с тези от турски произход.

    Reply
  4. Метин

    @алекс: не си права. Късмет си е “баш” 😉 късмет http://www.turkishdictionary.net/?word=k%FDsmet
    Забележи че втората буква не е латинското i, макар че доста прилича. Буквата се пише без точка отгоре и се произнася съвсем точно като българското “ъ”.
    (На посочения адрес има произношение на думата, можеш да го чуеш).
    И “късмет” на турски в най-широко разпространеното си значение означава точно това, което означава и на български.
    Изписването (и произношението) с И е грешно навлязло в английския език, от където се бъркаш :).
    Както можеш да видиш, една от думите които е ползвана като превод е именно английското kismet :).

    Reply
  5. алекс

    @Метин: Разбирам, да. Но това, което се опитвам да кажа, и ти го казваш – в английския (примерно) е утвърдена друга транскрипция, било заради трудности с нетипичното за тях произношение ма “ъ”-то, било просто защото така си е навлязло при тях. Това не го прави грешно – просто е различно 🙂

    Reply
  6. Григор Post author

    @Метин: Да си призная, виждал съм я написана неведнъж (и съм я чувал от баба си) именно като “бадева”. Подозирал съм, че идва от турски, но никога не съм го проверил.

    Реално, често заемки или чуждици навлизат в един език във форма, различна от оригиналната (често заради глупави грешки при изписването или подобни). В момента нещо не съм в кондиция и не мога да се сетя подходящи примери, но неведнъж съм се веселил на такива. В много други случаи чуждата дума си е основна за езика, но в българския носи някакво странично, а понякога дори съвсем различно значение.

    Конкретно с думите от турски произход има и една особеност: почти всички думи в българския, които са от турски произход, идват от класическия османски турски, а не от съвременния. Не зная дали с “бадева” / “бедава” е така, но съм чувал, че много турцизми в българския са малко или повече различни от съвременните турски думи по тази причина. (Чувал съм, без да знам дали е вярно, и че българските турци звучат диалектно на турците от Турция, тъй като са запазили в говора си много повече от османския турски, отколкото е запазено в официалния съвременен турски език.)

    Мой колега разказваше една история, от която се бяхме скъсали да се смеем. За теб може би няма да е толкова смешна, понеже знаеш турски и ще си предупреден за “вица”. Ето я:

    На симпозиум в САЩ той среща колежка американка, от турски произход (преселила се петнайсетгодишна в САЩ с родителите си). Започва (на английски) сладък съседски лаф-мохабет ;-), който преминава във весело сравняване на езиците. Оказва се, че куп думи са едни и същи. В един момент нашият юнак почва поредното сравнение:

    – А при вас “майтап” същото ли значи?

    – “Майтап”? Какво ще рече това?

    – Joke.

    – Аааа! При нас е “шега”!

    :-))))))))))))

    (Дано не те обиждам с нещо; ако да, приеми извиненията ми. Абсолютно политически некоректен съм, но не съм гадняр.)

    Reply
  7. Метин

    Правилното произношение на турски е “шака”. “Майтап” мисля че по-скоро не произлиза от турски, но може и да греша. Но да, вицът се приема :).
    Още по-смешни ситуации са се случвали на мои роднини, които се изселиха около “голямата екскурзия”. В “тукашния” турски език са навлезли страшно много думи от български. И примерно съвсем “естествено” им се е случвало (през първите години докато са били там) да кажат нещо от сорта на “Бен магазин’е гидийорум” (Отивам в магазина), като “магазина” е пряка заемка от българския. При което ответната страна гледа с недоумение – “Какво точно ще правиш в/със списанието?” :).
    И не, по никакъв начин не се чувствам обиден. Както казах още в първия си коментар, просто споделям впечатления :).
    Също така е вярно, че в България турският се е запазил близък до османския турски. Особено като граматика и произношение. И звучи брутално странно на хората в Турция, когато го чуят :), макар че се понаучихме за 22 години…

    И много се извинявам, че толкова много отклоних темата. Фалшивата наука е наистина голям проблем и напълно споделям вижданията ти по въпроса.

    Reply
  8. Григор Post author

    @Метин: Чувал съм, че “майтап” произлиза от цигански (не зная дали е вярно).

    За навлезлите думи – напълно естествено е при съжителство езиците да се смесват, нищо странно или лошо. Стават такива весели каши от заемки, чуждици и всичко сродно, че на човек му става смешно. (А може би би трябвало да му става мило.) Мой познат, циганин, ми е разказвал как веднъж в тяхното семейство имало бесен спор коя от две думи е истинската циганска. Накрая се стигнало до справка с речници и се оказало, че едната дума е турска, другата българска, а истинската циганска никой в семейството не я знаел до момента. 🙂

    Имам позната, която поддържа тезата, че българските турци не са далече от това да са буквално различен народ, със свой език и т.н. Че имат право да се гордеят със своя си език, а не да го смятат за изостанал и да се срамуват от него… Мисля, че се поизсилва юнашки, но донякъде я разбирам. Тя ходи в Турция по “голямата екскурзия”, ама като видяла как я гледат на улицата, понеже ходела по къси ръкави, направо се вдигнала обратно – страшно вироглаво и независимо момиче е. Ожени се за българин специално и нарочно защото баща й й забранил. 🙂 А на децата си е набила в главата, че не са половин турци и половин българи, а нацяло турци и нацяло българи едновременно… Голяма работа е. 🙂

    А за фалшивата наука – струва ми се, че антинауката (и изобщо антизнанието) е още по-страшен проблем. Около мен е пълно с хора, които са убедени, че разбират от това или онова, без да имат и капка понятие в него. Не става дума за пословичните медицина и футбол – става дума за някакъв особен тип религиозност. Познавам човек, който е непоклатимо убеден, че през 2012 г. Земята ще загине от черна дупка, която ще я произведе Големият адронен колайдер. Веднъж се опитах да му обяснявам защо това е невъзможно; контра-доводите му биха уморили от смях дори хора, които нищо не разбират от физика. (Както се сещаш, той самият не може да сметне колко е кинетичната енергия на 1 килограм, движещ се със скорост 1 метър в секунда.) И е убеден, че той е по-информиран какво може да се случи ИМЕННО ЗАЩОТО не разбира от физика. Така нямал капаци, виждаш ли.

    За бг-мамите, дето са против ваксините, пък изобщо не ми се говори. А наскоро попаднах на нещо като общност, които абсолютно забраняват на децата си достъп до компютри. Причината? За да не им съсипвали очите. От компютрите се хващало късогледство… Любимци са ми и свидетелите на Йехова, дето забраняват кръвопреливане дори на децата им, и обявяват загиналите заради отказа им от кръвопреливане дечица за “мъченици” (не е лъжа, като капак на всичко – мъченици са, на родителите си). За щастие, в България поне са много редки американския тип идиоти, дето учат децата си, че еволюцията е измислица, Бог е създал света преди шест хиляди години, сексуалното образование е смъртен грях, и т.н.

    Reply
  9. Божо

    @Шapкан – май не. Поне на известните ми места.
    На руски мисля че заглавието е директно преведено – “Плохая наука”

    Reply
  10. Шapкан

    почти всяка чуждица във всеки език се произнася (а при фонетична писменост и се записва) според мелодиката на езика, приел чуждицата.

    аз пък познавах етнически “смесени” семейства, в които се държеше преди всичко на самосъзнанието “разумно същество”, пък чак след това на формалната (кръвна) принадлежност към едната от културите.
    (така например аз с удоволствие слушам песните на Ахмед Кая, Баръш Манчо, Каяхан, въпреки че трудно разбирам текста, а това е допир до култура, към която уж не принадлежа, но с това си докосване я правя част от личната си култура; същото е и с всяка музика (малко ли сме попивали западен рок?), картина, книга, възприета традиция от всеки друг народ. И когато слушам например “Йетер” на Кая или пък “Шен хар венахи” на Кикабидзе или парчетата на “Омега” и “Хобо блус бенд”, с пълно основание в този миг се чувствам турчин или грузинец или унгарец)

    псевдонауката е реакция, ответен удар на несвободните срещу свободата. Намерете и прочетете предговора към книгата на Александр Марков “Рождение сложности” (а и самата книга е ценна според мен).
    Най-често тази реакционна контраатака има религиозен или парарелигиозен характер (а може би изцяло е от такъв характер, не просто “най-често”). Относно същността на религията и религиозното мислене – Ричард Докинз “Иллюзия Бог” (на руски); препоръчвам и другите му книги.

    Reply
  11. Шapкан

    Божо, благодаря, ще потърся.
    Пробвах с името на автора, но руските транскрипции на английските имена често са толкова чудати, че не можах да улуча и нищо не открих.

    Reply
  12. Христо Блажев

    Страхотно, щастлив съм, че книгата ти е харесала! Наистина трябва да се издават повече рационални заглавия у нас, но пусти шарлатании, колко се продават, мамка им!

    Reply
  13. Метин

    @Шаркан – оригиналното заглавие е Bad Science, а авторът се изписва Ben Goldacre. Намира се сравнително лесно по известните тракъри :).

    @Григор, @Шаркан – темата за това какъв се чувства човек ми е много интересна. И аз самият не мога да отрека, че имам доста “специално” отношение към нея :). Тезата с “напълно българин и напълно турчин” много ми допада. В интерес на истината, много пъти се чувствам точно така. Жиевя в България, тук съм се изучил, тук си изкарвам прехраната, много от приятелите ми са българи. И често се чувствам “напълно” българин. От друга страна, когато отида в Турция, много лесно се смесвам с тълпата :). Роднините ми, след 20тина години живот там, са напълно неразличими от хората родени в Турция. Макар че определено не отричат българския си произход, образование (на по-възрастните от тях) и ролята на тези фактори в успеха им там. Те искрено вярват (мисля с право), че това им е дало по-широк мироглед.
    В крайна сметка по-скоро поддържам разбирането, че съм предимно “разумно същество” (или се опитвам да бъда :)). Може и да не съм прав, но за мен държавите, нациите, етносите, религиите са исторически (а етносите и биологически) преходни неща. Пример – хората като мен. И всички националисти, които твърдят, че “някоя държава е велика” или “тази територия е по право на държавата Х” са ми изключително забавни :).

    Reply
  14. JJ

    Григор , недей споменава БГ Мамите, че току виж тука се регистрирали 1000-2000 парчета от тях и ти оспамили блога до неузнаваемост :). Жена ми като роди отвори два пъти форумите там и се отказа да ги чете повече. Не случайно ги писаха толкова много по вестниците …страх ги е не само от ваксини, компютри и лекари ами и от диводородния оксид :). Навсякъде се ръсят компетентни мнения обратни на доказаните вече практики , цитират се неща от сорта “американски учени са доказали” или “много учени твърдят” ….луда работа. Подобни глупости се пишат обилно и в автомобилните форуми като нивото е по-зле и от това на мамите. Дано да няма форуми по медицина и самолечение че тогава би станало страшно.

    Reply
  15. Шapкан

    Метин,
    аз от личен опит се убедих, че мога да се “смеся с тълпата” по целия Балкански полуостров, та даже и в Украйна и Русия (макар че често там ме подозират като кавказец, ама като ми чуят приказката, даже не им хрумва, че съм чужденец, понеже руски говоря свободно – и с лекота сменям украинския акцент със средноруски), както и в Кавказ*. А като студент лесно се смесвах даже сред африканците – черни и араби (всъщност, в Студ.град се “смесвахме” всред африканците заедно с моя приятел, Мехмед от Кърджали).
    Това наистина дава не само широк мироглед, но и широко сърце, и свободен разум.

    ———–
    аз средното си завърших в бившия СССР; веднъж със съученици отиваме на кино, драснахме от последния час, за да се вредим да гледаме новоизлезлия филм “АББА” (май беше 1982). На опашката за билети се правех на интересен, говорейки с грузински акцент. Почти веднага един мъж от опашката ме заговори на грузински. Едва го убедих, че не съм от там.

    през 1996 веднъж хванах стоп до Пловдив – оказаха се пет коли с грузинци (прекарваха мерцедеси от Германия за продажба у тях си). Качи ме мой адаш – Николос. Рус, със сини очи. Като спряхме на бензиностанция, един друг грузинец направо се засмя (понеже аз неволно говорех руски с техния акцент), посочи мен и адаша ми, обърна ни към отражението ни във витрината и вика: “Ну, кто тут грузин из вас?”
    Ами, вярно, аз тъмнокос и тъмноок повече мязах да съм от Тбилисо, отколкото Николос…

    та така.

    почерпи се с малко хубава музика (с Мехмед тия песни ги мешахме с “Пинк Флойд”, “Меноуор”, “Кино” и “ДДТ”; и “Щурците” разбира се):
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=648
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=643
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=31954

    Reply
  16. Шapкан

    JJ,
    форуми по медицина (не знахарщина) и самолечение – защо да няма? Всеки сам си поема риска. Тъкмо е стимул за самообразование.
    Останалите и без това са за премията на Дарвин.

    Reply
  17. Григор Post author

    @Христо Блажев: Невежеството е заразно. Уви.

    @Метин: Сблъсъкът с различни култури винаги разширява мирогледа. Иначе, държавите, нациите, етносите и от сорта са не само исторически преходни, ами и директно. Тормозят те в родната ти страна – вдигаш се в друга, и след не много време вече се чувстваш неин гражданин. Преходът извършен. Разликата с примерно фирмите хич не е голяма… Още по-смешно е, като заговорим за “кръвта вода не става”, “етнически произход” и подобни. Особено пък тук, на Балканите. И аз съм имал същия опит като Шаркан – на времето продавах разни неща на битака, за да оцелея като научен работник, и точно до мен беше сергията на едно момче от Кърджалийско. Рус, синеок и бял като сняг. Аз пък – чернокос, черноок и мургав. Ха кажи ми сега кой е генетичният българин и кой – турчинът. Толкова е очевидно какво е ставало из столетията, че няма как да кажеш на бялото черно. 🙂

    Националистите са за мен болни хора. Да, чвек трябва да е патриот и да си помни миналото и да се гордее с него. Само че който живее в миналото, не е патриот – той е луд. (Повечето хора може и да не си го формулират толкова ясно, но го усещат – оттам и публичната диагноза на Волен Сидеров.) Нормалният човек знае, че нациите и държавите са абстракции, и миналото няма да се върне. Реалността е настоящето и реалното нещо са хората. Смятам твоето самоусещане за най-нормалното и адекватно възможно.

    @JJ Автомобилни форуми чета рядко, но тези на БГ-Мама наистина са ми скрили шапката. На времето преподавателката ми по психиатрия ни обясняваше, че психичните болести могат да са заразни точно както и инфекциозните, и сочеше за пример Кубрат Томов. Ако ни преподаваше сега, с гаранция щеше да сочи форумите на БГ-Мама – те са далеч по-нагледен, богат и илюстративен пример. Четенето на някои от тях е не просто вредно, а направо опасно за психичното здраве… А форуми за медицина с точно същото качество, уви, има предостатъчно.

    @Шаркан: Благодаря и от мен за музиката! 🙂 За самообразованието – глупостта винаги се наказва, но никога не го разбира, бидейки глупост, така че това не я лекува.

    Reply
  18. tonywoolf

    Григор, невежеството не е заразно. То е като тъмнината – само трябва да светнеш крушката. Идваме от тъмно и пак отиваме там. Ти, например, добре се справяш със светването на крушките. Дано да не спреш скоро.

    А разделението на хората на етноси, нации и т.н. се поддържа от някои хора, ясно защо – разделяй и владей…

    Reply
  19. Григор Post author

    @tonywoolf: Съгласен съм, че разделението на хората се поддържа от не-читавите хора. Но ме е страх, че невежеството е именно заразно. Понякога може да е достатъчно да светнеш крушката. Понякога обаче трябва търпеливо и упорито лечение…

    Reply
  20. Шapкан

    Гриша, ето ти още музика (макар че текстовете на повечето не са от най-жизнерадостните):
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=11539 (наистина меланхолия, чак депресия)
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=11476
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=11519 (започва с думите “обичам те”, но в последния куплет вече пее “обичах те”)
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=11474 (нарича се “Гурбетчийски вечери”, има такива думи: “чужди лица, чужди гласове, даже летящите високо птици и те са чужди… тежки са гурбетчийските вечери”)
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=11532 (това си го преведох като “не мога да намеря себе си”, ама Метин да каже дали не съм сбъркал)
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12829
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12860
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12834
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12949
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12952
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=12934
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=32958 (а това си е направо кънтри)
    http://mp3.tac.az/index.php?sid=32447

    между другото, версията на “Домати, пипер, патладжан” от албума 1986 е по-готина (в този сайт я няма)

    сега, с риск да те ядосам, но ще кажа: преместване от държава в държава не дава нищо. Един твой колега, лекар, започна да учи в Стара Загора, завърши в Истанбул (след “екскурзията”), сега има кабинет в Одрин, още преди време ми го каза.
    А аз сега казвам: преместването от една клетка в друга никого не е направила свободен, но пък мнозина ги е примирило с по-лекия режим несвобода.

    ще ми се националистите наистина да са просто болни. Би било доста по-лесно (когато има вярна диагноза, терапията не е проблем).
    Разделянето си го има, често инстинктивно. Затова заинтересованите разделители-властители имат на какво да стъпят…

    хубаво е светващите крушки наистина да светят във всички посоки, поже мощните насочени прожектори само сгъстяват тъмнината извън границите на лъча.

    самоликвидацията на глупаците лекува обществото.

    Reply
  21. Метин

    Мисля че сайтът ти блокира коментарите, в които се опитвам да пусна линк, към още една песен 🙂

    Reply
  22. Метин

    Barış Manço – Gülpembe Без това не можем да минем когато си говорим за Баръшманчо. Брутална комбинация от рок и турски фолклор 🙂

    Reply
  23. Шapкан

    о, знам я.
    (чак пък “брутална”! Много си е органична. Руснаците (някои стари групи) също го умеят. У нас – само “Балканджи”)
    Ама, въпреки че е хубава, не ми е сред любимите. Например предпочитам пред нея “Саръ чобан йълдъзъ”. Или “Алла бени пулла бени”. Или “Узун индже бир йолда йъм” (май беше първата, на която хванах текста – учех турски от Мехмед и тогавашната ми приятелка Зюмрут. Защо го учех? Ами напук на “възродителите”. Чувствах се унизен от ставащото).

    за Баръш Манчо помня, че много ми докривя, когато научих, че е починал. В една кръчма се заприказвах с гурбетчии от Измир (добре че имах химикалка и тетрадка, та като не се сещах за думи, рисувах). По едно време (дали беше петата или шестата мастика?) даже си попяхме (“Гурбетте акшам”). Заведението ни гледаше накриво, ама аз в пияно състояние не мога да се ядосвам.
    А за смъртта на Ахмед Кая научих преди три месеца – от Укипедията…

    та национализмът (а даже и патриотизмът като предпоставка за развитие на национализъм) е опасен колкото псевдонауката.
    Не, чакай, без псевдонауки (в това число и социални псевдонауки, макар че и науките в тази сфера са условно науки… ами да, това са чисти идеологии, които повече или по-малко използват отделни похвати на науките) може би нямаше да има национализъм (?).
    Да, псевдонауката и изобщо псевдонаучността са врагове на разума. Ако не се окаже противодействие (а мнозинството учени пренебрегват популяризирането на науката, ne yazık), масовото увлечение по псевдонаука (възприемано като “разкрепостеност” спрямо “догмите на официалната наука”) дава отровни плодове.
    Понякога даже ми се струва, че живеем във време на настъпление на лъженаучността, което е напълно целенасочено. Пак по механизма “разделяй и владей” – при това разделянето е насочено към късането на връзката между хората и разумността им.
    После, като ми мине малко песимистичното настроение, си викам, че навярно не всичко е загубено.
    Но и да е загубено, то не е повод да капитулирам, нали?

    Reply
  24. Метин

    Хех, аз си мислех, че съм отклонил темата на Григор, а то виж до къде стигнахме :). Съгласен съм, че национализмът може да се приеме за псевдонаука (или продукт на такава).
    Ще си позволя, обаче, да не се съглася с отклонението ти по отношение на това как социалните науки не са науки. Същото нещо си мислех и аз. Особено за историята. Но наскоро прочетох Guns, Germs and Steel на Jared Diamond. И вече определено смятам че историята, когато се практикува по правилния (научен) начин, определено е наука. Не знам дали я има в превод на български или руски, но горещо я препоръчвам.

    Reply
  25. Митко

    Метин, има филм по тази книга. Останах много доволен от гледането му.

    Reply
  26. Шapкан

    а кой дефинира “правилният” начин?

    в една наука ако няма изчистени от субективното механизми за проверка истинността на данните, значи трудно можем да говорим за наука.

    виж, за историята бих дал друг пример: Тур Хейердал. Формулира хипотеза и я доказва чрез експеримент (салът Кон-Тики, тръстиковото корабче Ра, кожената лодка Брендан).

    ктигата на Джаред Даймънд съм си я свалил на руски преди няколко месеца, но още чака на опашката набелязана за изучаване литература… Просто не ми достига времето за всичко 🙁

    Reply
  27. Метин

    Във въпросната книга се обръща много сериозно внимание на “правилния” научен подход. Неща като въглеродно датиране, peer-review, експерименти (доколкото това е здравословно за научно-популярна литература). Там където не е възможно да се експериментира се търсят “натурални” експерименти.
    Като пример за такъв естествен експеримент, Джаред Даймънд посочва островите Чатам (Chatam) на 500 мили източно от Нова Зеландия. Те първоначално (началото на второто хилядолетие от новата ера) биват заселени от маори (от Н.Зеландия), които са земеделци. Островите Чатам обаче не предлагат условия за земеделие (културите от Нова Зеландия не се развиват на по-студения климат там). В последствие, въпросните заселници “деградират” (макар че това е условно понятие) до ловци-събирачи и когато 500 години по-късно (средата на 19в.) маорите научават за тях (от европейци) в рамките на месец-два ги подлагат на геноцид (+канибализъм) и робство.
    Даймънд много подробно анализира тази и други ситуации. И открива множество повтарящи се pattern-и (съжалявам, не се сещам за българската дума 🙂 ). Така че въпреки, че не може да се експериментира пряко, от историята могат да се изровят множество “натурални” експерименти от които да се изведе повторяемост.

    Горещо ти препоръчвам да “издърпаш” книгата по-напред в приоритетите си :).

    Reply
  28. Метин

    Между другото, @Григор, в wordpress има една изключително полезна функцийка – “известявай ме по e-mail за нови коментари към статията”. Не знам дали е учтиво да си искам такова нещо, но бих се радвал много, ако я включиш за блога си 🙂

    Reply
  29. Иван

    Григор,
    всъщност искам да те окуража и да те подтикна да напишеш детайлен пост относно ваксините. Не съм чел и нямам намерение да чета какво говорят в bg-mama за тях, но ще се радвам ако можеш да коментираш тезите предоставени във филма “Shots in the Dark”. Аз лично намирам този филм за изключително добре аргументиран и поставящ правилните въпроси.

    Ще се радвам и ако коментираш още нещо. В един от по-лошо аргументираните филм, лекар твърдеше че ваксинацията не трябва да се прави ако детето в момента е болно и/ли с температура. Че повечето усложнения са причинени именно от обстоятелството, че болни деца са водени на лекар, който решава че няма нищо страшно и използва сгодния случай да отхвърли задължението с имунизацията.

    А за бг-мамите… преувеличението и истерията са нормални реакции. Но те не са болест сама по-себе си, а симптом на много по-дълбок проблем.
    Няма спор че ваксините създават имунитет срещу опасни болести и са важни за избягването на епидемии. Но също така няма спор че в някои изолирани случаи те причиняват вреда на незначителен процент хора. Големият проблем е, че производителите като че ли са по-заинтересовани да доказват колко незначителен е този процент хора, вместо да търсят и елиминират причините за възникването на тези вреди.

    Примерно, използването на thimerosal (съединение съдържащо живак) като консервант във ваксините. Тази добавка се ползва само и единствено за се спести от отделни ампули, като благодарение на нея една ампула може да се ползва за няколко различни пациента. За всеобщо щастие този консервант вече цяло десетилетие се избягва във ваксините, не благодарение на усилията на производителите да подобрят ваксините, а заради параноични здравни разпоредби и регулации.

    Така че Григоре, ще се радвам ако направиш един подробен изчерпателен списък на имунизациите които се правят (на деца и възрастни), какви ваксини са налични на пазара, коя ваксина как се произвежда и как да изберем тези с най-малък риск.

    Reply
  30. Григор Post author

    @Метин: Страх ме е от тази функцийка – виждал съм как сладко бива използвана за спамене. Пускат коментари от името на “юзери” с е-майлите, които е нужно да бъдат спамени, абонират ги за тази функция и после почваааат… 🙁 Затова не смея да я пускам. А и по-коментирани теми може направо да ти задръстят кутията…

    @Иван: Уви, не съм гледал филма. Чел съм из разни форуми анти-ваксинни позиции, и ми е правило впечатление, че анти-ваксинаджиите търсят не истината, а как да отрекат ваксинирането. Какво ще кажат и колко е вярно няма за тях никакво значение – важното е да надговорят опонента. Затова съм леко скептичен към споровете с такива хора. Оптимистичен съм към варварското и антидемократично банване на акаунтите им.

    Ваксинации действително не е добре да се правят, ако детето в момента е болно. Но ако се изпуснат по тази причина е задължително да се направят максимално скоро след оздравяването.

    Подходът на производителите към лекарствата (не само ваксините) много често е абсолютно достоен за оплюване. Това обаче не значи, че лекарствата са изначално безполезни или вредни.

    Някъде имаше утвърдения за България ваксинационен календар (в момента не се сещам къде). Какви ваксини са налични на пазара – нямам обзор, надали бих могъл да си съставя приличен дори ако цял ден работя това. Как се произвежда тази или онази ваксина като правило е търговска тайна на производителя (което също е скандално, но уви…). И по тези причини и не бих могъл да отговоря кои ваксини са с най-малък риск. (Както и по причината, че това е относително понятие. Противочумна ваксина, която създава проблеми в 1% от случаите, е недопустимо рискова по критериите на цивилизованите държави. Ако обаче живееш в чумно огнище, то ваксина, която създава проблеми в 10% от случаите е напълно приемливо рискова…)

    @Шаркан: Критиката срещу Даймънд ми звучи доста убедително, но не виждам какви обяснения предлага. Ще ми са наистина много интересни. Аз имам предположения, но не съм успял да ги тествам недвусмислено.

    Reply
  31. Шapкан

    ами и аз не знам.
    Като прочета самия Даймънд, може да ми просветне нещо.
    Преди малко свалих и другата му книга – “Колапс”. Сигурно ще е добре да ги изгриза и двете, за да вникна в критиката.

    между другото, Гриша, какво би посъветвал човек, който за половин година е отслабнал от 90 на 45 кила, всеки шум предизвиква у него паника, не може да издържа да гледа дълго екран или монитор, но никога не е употребявал нито алкохол, нито от “веществата”, лекарите не могат да му поставят диагноза… но постоянно изискват скъпи изследвания – без никакъв ефект?

    Reply
  32. Григор Post author

    @Шаркан: Най-първо бих го посъветвал да дойде да го прегледам. Може нищо да не разбера. Но може и да разбера нещо.

    Reply
  33. Никола

    @Шаркан: По-добрата книга: Карл Сейгън – The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark (Мир полный демонов: Наука, как свеча во тьме).
    Последната издадена приживе книга на големия Карл Сейгън (Ричард Докинс пасти да яде, чичко Сейгън ги мачка псевдонауките като мравки).

    Reply
  34. Метин

    @Шаркан, @Григор – Може ли с 2-3 думи да синтезирате за какво се говори във въпросната критика? Аз съм от по-малкото поколение и след доста зверене, мога да разшифрирам 1-2 изречения на руски, но цял текст в никакъв случай :).

    Reply
  35. Григор Post author

    @Метин: Накратко: смята, че идеята на Dawkins е добра в основата си, но е прекалил с изводите. Опровергава тезата, че американските цивилизации са се справяли зле заради неподходящи растителни и животински видове – дава примери за много американски видове, които са подходящи за целите на цивилизацията. И някои други доводи.

    Reply
  36. Шapкан

    Никола,
    дай линк към руския превод (и дано не е в djvu формат, мразя го повече от пдф).

    за американските одомашнени растителни видове… веднъж се запитах какво са яли в Европа преди откриването на Америка и вноса оттам на картофите и царевицата. Проверете сами. За някои култури ще се изненадате МНОГО.

    Reply
  37. Метин

    @Григор, @Шаркан – изводите на Даймънд не са, че в Америка няма “подходящи” растителни видове. Напротив. Изводите му са че поради ориентацията север-юг, е почти невъзможно да се пренесат култури (и животни) от умерените в тропическите (например) ширини (и обратно). Защото те просто не се развиват там. Също така двете умерени области (грубо САЩ и Аржентина-Чили) са далече една от друга и почти (или изобщо) няма пренесени култури от едната в другата. За разлика от Америка, Евразия е ориентирана от по оста изток-запад. И почти всички култури са “обменени” между различните области. Например пшеницата (и подобни) от Близкия Изток към Индия, Китай и Европа. Оризът от Китай към западна Евразия и т.н. Същото нещо в още по-голяма степен важи и за животните. Поради това, продукцията на храна е процъфтявала из цяла Евразия. А по-късно донасянето на американските култури просто е довело до поредния бум (индустриализацията).

    Другият довод на Даймънд са животните. В Африка те са еволюирали заедно с хората и са развили вроден страх от тях. Така хората не са успели да ги изтребят. В Евразия също не са успели да ги изтребят, поради огромната територия и поради факта, че има твърде много области, където първите хора не са успявали да оцеляват (за разлика от животните). Тези животни, по-късно (когато хората започнали да “се усещат” :)) дали началото на питомните видове.
    Не така обаче са стояли нещата в Австралия и Америка. Мегафауната там е изтребена в рамките на няколко хиляди години от заселването на континента от хора. Просто защото тези животни са нямали страх от хората и са били много лесна плячка. Примери има много, най-известните (и скорошни) от които са птицата Моа в Нова Зеландия например (изтребена от маорите преди около 500 години – в рязък контраст с много подобните щрауси в Африка).
    Последното, разбира се, има и изключения (като Ламата в Южна Америка), но като цяло идеята е че хората са изтребили мегафауната и после са нямали налични видове за одомашаване, или малкото останали видове не са били подходящи (или лесни) за одомашаване.

    И разбира се, никой от тези фактори не е действал сам. Никъде Даймънд не твърди такова нещо. Към всичките тези неща се добавя и липсата на писменост (или само спорадичната и наличност), както и липсата на култура за обменяне на информация между народите. На практика към 1500г. инките и ацтеките не са знаели едни за други (по ред причини). След успешното завладяване на Ацтеките, Инките биват завладяни много по-лесно (и от много по-малко хора), ползвайки опита от предните.

    Но както и да е, няма да преразказвам цялата книга тук :). Тя наистина си заслужава.

    Reply
  38. Метин

    А, забравих да спомена и болестите :). Теорията му е че поради комбинацията от питомни животни (зоонози) и големи градове, в Евразия са се появили множество болести, които в последствие всъщност са били най-голямото оръжие на завоевателите. Даймънд цитира цифри от порядъка на 90-95-99% от жертвите сред обитателите на Новия Свят. Нещо, което не знам дали е вярно, но дори и да е вярно само на половина, то пак болестите са най-важния фактор.

    Reply
  39. Божо

    Бях чел, че специално за Американските цивилизации съществено значение има липсата на такова животно като коня. Пък и като се замислиш – така е.

    Reply
  40. Метин

    @Божо, така е. И по-горе разказах защо според Даймънд не е имало такива животни. Иначе преди да се появят хората, в Америка е имало доста големи животни, някои от които може ида са били подходящи за яздене (нещо, което вероятно никога няма да разберем). Само че са си ги изтребили, преди да се сетят за неща като опитомяване на животни 🙂

    Reply
  41. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Менте

  42. Pingback: Диета на бира и сладолед | blog.doncho.net

  43. Кукуруку

    Поздрави и от мен за статията – не съм чела книгата, но я сложих в листа. Така и така съм се разписала, да кажа и, че съм много впечатлена от статията за ГМО! Много от нещата ги знаех от разговор с “професионален разбирач по темата”, но е друго да го има написано – да мога да го пратя на някоя и друга ужасена от ГМО дружка 🙂
    Искам да споделя една друга увлекателна (и забавна) книга на подобна тематика (за псевдо-науката алтернативна медицина), която е свободно достъпна онлайн: The Adventures of Holistic Harry (also known as Confessions of a Quack) http://www.orthorexia.com/hh/

    Reply
  44. Emil

    Има една голяма неточност в превода на заглавието, а то е Bad Science. Това се превежда като “Лоша наука”, а не Псевдонаука. Псевдонауката е твърдение, което се пробутва като научно, но де факто не е. Докато Лошата наука е друго нещо. Ето какво казва д-р Голдейкър в един от своите сайтове:

    What this page is NOT about.

    For the purposes of this page, bad science does not mean pseudo-science. I realize that the boundary is permeable, but there is a useful distinction. The practitioners of (what scientists refer to as) pseudo-science generally know and even understand established scientific thought; they just reject it (for reasons which may have little to do with science itself). Treatments of pseudo-science and the paranormal are well treated elsewhere. See, for example, the Skeptical Inquirer , or the Skeptics Society . By way of contrast, purveyors of bad science are generally teachers or writers who just don’t know any better.

    Similarly, this page does not address contemporary controversies, about which the experts are still in active debate. Rather, it concerns itself with ideas and facts which are well established and well understood, but which persist in being presented incorrectly.

    As such, this page is about teaching rather than research.

    http://www.ems.psu.edu/~fraser/BadScience.html

    Лошата наука е нещо друго и този път е неудобно за “жреците” на Науката. Става дума за научни злоупотреби – когато учени умишлено фалшифицират рисърч или скриват известна част от проучванията с цел някаква изгода – като пари или пък защото са се продали на някаква идеология. В България типичен пример за лоша наука е фалшификацията на история. Друг много неприятен пример е депатологизацията на хомосексуализма в психиатрията. Доста добър и болезнен пример е машинациите на фармацевтичната индустрия, за която говори Голдейкър. Има дисциплини, приети като такива, но де факто научната им обосновка е много спорна, като психология и психиатрия, където на поразия се фалшифицират научни рисърчове именно за да паснат на нечия идеология(линк http://www.nature.com/news/2011/111101/full/479015a.html).

    Е, кой беше казал, каквото и да ти говорят, да знаеш, че става дума за пари 🙂

    Reply
  45. Григор Post author

    @Emil: “For the purposes of this page…”

    Извън това, научната обосновка на психологията и психиатрията не е по-спорна от тази на географията или физиката. Просто има хора, които имат проблем с психологията и психиатрията, точно както има хора, които имат проблем с географията и физиката – Flat Earth Society и други подобни. В психологията и психиатрията се срещат фалшификатори, точно както във всяка друга наука. Това води до отричането им обаче единствено където води до отричането и на други науки.

    Депатологизацията на хомосексуализма, признаването на расите за равностойни и т.н. са чудесни примери за наука, най-сетне преодоляла заблудите си.

    И най-сетне, не винаги става дума за пари. Понякога става дума просто за глупост. Както знаем, в света има само две безкрайни неща, и за едното не сме сигурни…

    Reply
  46. Emil

    Григор, изглежда не сте наясно с материята въобще. Психологията си има сериозните проблеми(като наука) -твърде субективна е, много от експериментите в нея не са получили репликация(т.е. да са били повторени от други психолози). Теориите на Зигмунд Фройд се описват навсякъде като псевдонаука и де факто са – може да “сравните” неговото учение с мистичната траиция на евреите – Кабалата.

    За психиатрията нещата стоят още по-зле(но пък има тенденция да се променят). Като лекар, знам какво говорят другите лекари и мед. специалисти по темата – “субективни безсмислици”, “няма излекуван психично болен”, “това не е специалност, това е диагноза”. Да, психиатрията е болна наука, също като пациентите си. Не казвам, че няма психични заболявания, както анти-психиатрите говорят. Но…разбирате ли, много е лесно да утрепя някого и после да кажа – ама Господ ми нареди така, защото тоя, когото утрепах е грешник. И с по-добри актьорски способности, мога да се направя на шизофреник. И психологията, и психиатрията поставят диагнози въз основа на тестове и твърдения, които МОГАТ да се имитират. А почти всички психиатри, които познавам, са лесно манипулируеми, праволинейни и…често психически лабилни. ДА, това може да се промени- говори се, че вече са известни генетични и протеинови маркери за психични заболявания. Само че дали ще стане през нашия живот това(да бъде рутинна практика) не знам. Говори се, че утрешната психиатрия няма да бъде това, което е днес. Ако доживеем, ще видим. Но днес, нито психологията, нито психиатрията са психологически обосновани. Не само статистическите повторения и репликациите се потвърждават винаги, но по-лошо: и двете кандидат- науки не обясняват какво е съзнанието(и после се сърдят на шарлатаните), често методите им не са продуктивни, често от всичко това се възползват фармацевтичните индустрии. Поради което, психиатрията бидейки добре платена на Запад, при все че е търсена(защото в момента има нещо като психо-апокалипсис в света, депресията е по-голяма епидемия от грипа, особено суйцидната) – доста млади колеги, които сега завършват, НЕ избират психиатрия като специалност именно заради нейната субкетивност и заради злоупотребите на фармацевтичната индустрия(срещу която протестират много млади психолози!).

    Депатологизацията на хомосексуализма, признаване на расите за равностойни са чудесен пример на намеса на “леви” идеологии в науката и обсебването й от тях.

    И да, освен за пари, може да става дума и за други облаги…а може и да става дума за нечие оцеляване – немалко учени като д-р Джери Бул, заради опасни открития, са били разстрелвани или пък изнудвани.

    Reply
  47. Emil

    …извинявам се, моя грешка по-горе: “Но днес, нито психологията, нито психиатрията са НАУЧНО обосновани”

    Reply
  48. Emil

    За да не бъда голословен, ето линкове по темата за психологията – доколко е наука:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Psychology#Replication_crisis

    http://www.arachnoid.com/psychology/ – статия, която показва, че съзнанието е “тъмна индия” и няма как да бъде наука. При все това, психологията има какво да предложи като терапия(което по някакъв начин я доближава повече до изкуствата).

    Reply
  49. Григор Post author

    @Emil: Психиатрията, като начало, е дефинирала т.нар. синдром на Дунинг-Крюгер. Той е състоянието, при което човек няма капка представа как стоят реално нещата, и по тази причина мисли, че другите, които са ги учили с години и имат представа, не ги знаят.

    В тежките си случаи този синдром е свързан с нещото, което наричам „живеене в паралелна реалност“. В която Земята е плоска, майчиното мляко е отрова, теориите на Зигмунд Фройд се описват навсякъде като псевдонаука, а сайтове като arachnoid.com са доказателство за каквото и да било различно от проблемите на авторите им.

    Да, понякога жертви на този синдром са и лекари. Това не означава, че техните мнения са верни – означава само че някои видове здравословни проблеми ходят и по лекарите. Точно както част от създателите на вечни двигатели са физици и инженери, и това не означава, че вечният двигател е възможен, а само че физиците и инженерите също са хора и някои видове проблеми ходят и по тях.

    Моля ви, лекувайте се. Докато не сте вкарали някой нищо неподозиращ на не дотам хубаво място.

    Reply
  50. Emil

    @Григор лекувайте се вие. Числото на тия лекари е твърде голямо. Явно не знаете да четете. А тонът, който ми държите показва че хич не ви допада казаното. Речта ви съдържа типичните клишета, използвани от атеисти и скептици, за да оборят опонентите си. Тоя тип мислене си има своята порочна щампа досущ като “мисленето” на религиозните фанатици – само че “погледнато” в огледалото. И не ми пробутвайте синдрома на Дунинг – Крюгер.

    За последен път, за да не ръсите заблуди и да налагате безумието си, ето още един линк на български сайт за наука, за разграничаване на наука и псевдонаука, който може да е пристрастен, но уважавам, защото може да се научи много от него. Тук се казва защо психологията не е наука и кой е казал това:

    http://bgchaos.com/740/polemics/logic/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD/

    Психологията не покрива доста от критериите за псевдонаука, наложени от Карл Попър…

    Между другото, наука или не, тя ми е хоби. И не ми е нужна да разбера, защо така се разгорещихте – видно е. Дали не е…защото не ми харесва обсебването на науката от разни “леви” политически идеи? Изказах се твърде лошо срещу хомосексуализма, а вие пък в негова защита ;). Внимавайте, ако наистина имате такъв начин на живот…вас няма да има кой да ви излекува. И ще отидете там, откъдето няма връщане. СПИН-ът не е пощадил никого.

    Reply
  51. Emil

    Още за психологията и психиатрията:

    http://www.scientificamerican.com/article/what-is-pseudoscience/ – една чудесна статия в Scientific American на Майкъл Шърмър, известен скептик, където говори за демаркационните критерии на Попър за наука и псевдонаука и за реалния статус на много теории като нефалшифицируеми(или nonfalsifable). Различните теории в невронауките, касаещи съзнанието, психологията, критиката и изобличаването на теориите на Фройд като псевдонаучни. Освен тях, като нефалшифицируеми теории попадат теорията на суперструните, глобалните модели в икономиката и пр.

    http://www.behaviorismandmentalhealth.com/2013/06/01/psychiatry-is-not-based-on-science/ – статия в “Behaviorism and mental health” разискващ въпроса доколко психиатрията е базирана на наука.

    http://www.nature.com/news/metascience-could-rescue-the-replication-crisis-1.16275 – тази статия е интересна. Тук се признава, че психологията и други науки имат проблеми с репликацията. Ако една теория не може да получи репликация(като студения синтез), не се приема като наука и се изхвърля на боклука. Авторът предлага решение- такива теории и дисциплини да се причислят към т.нар “метанауки”.

    http://www.slate.com/articles/health_and_science/science/2014/07/replication_controversy_in_psychology_bullying_file_drawer_effect_blog_posts.html – тук работата загрубява

    Специално за @Григор:

    http://varna.studentlife.bg/bg/publications/homoseksualizm-za-kakvo-tolkova-e-celiya-shum

    http://en.wikipedia.org/wiki/Homosexuality_and_psychology

    приятно четене 🙂

    Reply
  52. Григор Post author

    @Emil: Тоест, „атеисти“ и „скептици“ са за вас обидни думи? Е, картината е завършена. Оставям преценката на читателите.

    И им обръщам внимание – гледайте и се учете колко „продукция“ може да бъде намерена в Интернет, и какви неща могат да бъдат тълкувани и посочвани в подкрепа на антинаучни тези.

    Reply
  53. Emil

    @Григор, не съм казал, че “атеист” и “скептик” е обидна дума. Но както искате тълкувайте думите, това няма НИКАКВО значение. Макар че повечето скептици и атеисти са достойни хора, има и човекоподобни, които се КРИЯТ зад тия нарицателни, за да пробутат своята идеология – като хомо-активисти, феминист/ки, анти-расисти и всякакви други(да извадя ли сега аргументи в полза на расизма). И тия се разпознават- клиширано мислене и начин на изказване, предъвкват едни и същи аргументи като папагали, които трудно устояват на качествен и задълбочен анализ от медицинските списания…но надяващи се да шашнат простолюдието.

    Ако една теза бива критикувана, оспорвана и осмивана, това не значи, че се потвърждава нейната анти-теза. Знаете ли, не ми звучите като атеист. А точно като Иисус Христос – “който не е с мене е против мене”(Лука 11:23). И също тъй, като начинаещ Сит 😉 😀

    Reply
  54. Григор Post author

    @Emil: Нямам никакво съмнение, че ще извадите аргументи и в полза на расизма. Често върви с останалите симптоми от този синдром.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *