Емил Генов, “Зорница” и народните танци

Ето едно ново гостуване тук на Таня Жекова. (Таня, кога най-сетне ще си направиш блог? Имаш достатъчно за казване. :-))

Невероятен българин. 50-годишен. Скромен. Чаровен. А как танцува само – много 20-годишни младежи и девойки не биха могли да се мерят с него. И освен че танцува, може да те научи и теб да танцуваш по неговия начин – на български народни танци. Стъпка по стъпка, лекичко… Но не е само това…

Става дума по-скоро за неговата отдаденост към българския фолклор и най-вече песните и танците – той е ръководител на ансамбъл за народни песни и танци “Зорница”, освен това има часове по хора в Атлетик фитнес център и още е шеф на Балканфолк – дружеството, което организира всяка година workshops за чужденци, които искат да се докоснат до тази магия и което поддържа сайта www.balkanfolk.com с един от първите в България online магазини за народна музика и много други неща, свързани с българския фолклор.

За Емил няма значение, дали си учил в хореографско училище и дали танцуваш от дете. Той приема всеки, който иска да се научи – и млади и стари – за тези, които могат да си го позволят – в Атлетик всеки петък /20 ч./, събота /17 ч./ и неделя /16 ч. – за напреднали/ – вместо да си почива на диванчето в къщи със семейството си, той отделя времето си през уикендите, за да ни показва толкова завъртяните стъпки на българските хора, които преди това ми се струваше за невъзможно да бъдат научени /Lord of the dance просто ряпа да яде, ама наистина/. И освен това фитнесът също ряпа да яде – толкова да се изпотиш – на фитнес не е възможно. Там ми излизат всички бесове, понякога едвам се занасям до къщи от физическа умора, обаче ми е спокойно и отпуснато отвътре. И музиката – там танцуваме на уредба – записи на оркестър “Зорница”. Емил ни ги даде и си ги копирахме. Не бях предполагала, че така както слушам техно със слушалки, защото обичам децибелите, така мога да слушам и българска народна музика, невероятно е – особено когато оркестърът е толкова голям – има мелодии, които съм слушала по 10-15 пъти един след друг и не мога да им се наситя. И съм си ги танцувала на тъмно сама в къщи – всеки луд с номера си… Да, ама като гоних един път автобуса и ми се наложи доста бързо да тичам на токчета повече от 100 метра и не се бях задъхала, като се качих в превозното средство, много се накефих и го отдадох само и единствено на тренинга от танците. Голямо чудо ей, ама се отклоних от темата като че ли…

Та, освен в Атлетик, Емил приема желаещи и на репетициите на ансамбъла – денят за начинаещи не го знам, защото смениха схемата, но както и да е – репетициите са в един техникум в “Дървеница”. Е, там не е като в Атлетик, защото няма къде да се изкъпеш после и този факт през зимата е особено неприятен, но за сметка на това плащаш само 7 лв. на месец. А, има и още нещо – след като начинаещите, там в ъгълчето са научили нещо, трябва да го изиграят пред Емил и танцьорите, които сядат да си починат през това време – е, който иска да играе на сцена и това трябва да усвои 🙂

Всеки е добре дошъл там, където може да си го позволи, стига да иска да се научи. И после – meet you на най-дългото хоро в света… 🙂

Има например една австралийка – Ана, на около 60 години, която вече втора година живее в България само заради народните танци – Емил я е взел под крилото си и тя ходи с него навсякъде – на всички възможни репетиции, където и да се провеждат, на всички концерти и мероприятия на ансамбъла, играе невероятно добре, което всички единодушно сме признали на Емо като учител. Той може да раздроби всяка една стъпчица на най-малките й съставни части, докато всички я научат както трябва. Онзи ден на семинара коментирахме /зад гърба му/, че точно това много добри танцьори не го могат – едно е да изтропкаш хорото, както краката сами си го знаят, а друго е да го направиш бавно, така че всяка подробност да се види отчетливо, да броиш тактовете и да можеш да кажеш то КОЛКО осми или шестнайсти е – цяла наука си е това нещо. Онази вечер за пореден път измолихме Емил да го обясни и аз пак не го схванах, но това е следващата стъпка, както се казва…:-)

Та като споменах семинара, нека да разкажа по-подробно за него. Осмият пореден семинар на Балканфолк се провежда в момента в Банкя. Емил се занимава с организацията и провеждането му, но самият той не преподава – чиста загуба за учениците, но… Там са се събрали около 80 чужденци от всякакви страни – холандци, шведи, сърби, американци, канадци, японци, руснаци и др. Обучават се на всичко – пеене, танци, свирене на български инструменти и добре го правят. И плащат по 12 евро на час за това си обучение. Имат отпечатани книжки с текстове, написани с латински букви и пяха онази вечер “Чичовите конье” /която и Горан Брегович използва в един от своите записи в Underground/ и много добре я пяха. И добре танцуват също и най-важното, че много се забавляват. Направо им завидях. И ми се прииска и на мен да отида на такъв семинар, а то се оказа, че има много такива. Всъщност сайтът на Балканфолк е не само за българска народна музика, а за фолклор от Балканите – държави без граници…., а те – границите падат най-напред в душите на точно такива мероприятия… И освен това Емил сега ще ги/ни води на събора в Копривщица. И за там всичко също е организирано – автобуси, нощувки, храна, за да видят не само те, но и ние – българския автентичен фолклор 🙂

Да си призная – много отдавна исках да се науча. И не повярвах на очите си, когато видях часа за народни танци в програмата на този фитнес. Започнах да ходя, вече 2 години го правя и смятам, че извадих голям късмет – освен че попаднах на добър учител – Емо, там намерих и приятели, с които вече освен танците ни свързват и други прекрасни изживявания… 🙂 Спомням си, че един път му го казах: “Евала Емо за това, което правиш и което ни даваш!” Правя го и сега, лошо няма да се повторя…

7 Responses to 'Емил Генов, “Зорница” и народните танци'

  1. Таня Says:

    Благодаря 🙂
    Ще си направя блог, но малко по-нататък, че сега съм на съвсем друга вълна. То моето заприлича на нещо от сорта – купих си копче, за да си ушия палто… 🙂

  2. Григор Says:

    Как мислиш, че е тръгнал моят блог? А вероятно и блоговете на тези, от които пък аз съм се учил? 🙂

  3. Aлекс Says:

    Пък и блоговете на тия, дето и от теб са се учили…;-Р

  4. Георги Says:

    Моля Ви да ми дадете информация за телефона на ансамбъла и кога точно има репетиции

  5. Substance over form » Blog Archive » Вицове Says:

    […] Тази вечер нещо ми е тъпо. Вече е късно за учене, а не ми се спи, въпреки че след вчерашната глупост, която направих – да пия силно еспресо в 2,30 сутринта и после не можах да спя до 5,30, успах се за срещата с Бени /защото станах в 12,45/, която си беше забравила мобилния /съответно не беше получила съобщението за закъснението ми и ме беше чакала 40 минути – Бени – извинявай още веднъж/, а трябваше да купуваме подарък за един рожден ден, съответно закъсняхме за Доганово /но все пак мероприятието се проведе – тия деца са големи сладури/, та би трябвало и сега да ми се спи, ама нещо са ме хванали караконджулите и съм опулила едни очи и не мога да го затворя този Интернет и какво да правя – ровя се в него. Намерих една снимка, дето ме изкефи – на нашия любим учител Емил Генов, ама много е готин Втората до него е Ана, която съм споменавала неведнъж. […]

  6. Valentina Says:

    vsi4ko v po-gore napisanoto zvu4i mn dobre.Rovq se iz razli4ni stranici za narodni tanci tui kato mnogo iskam da produlja da tancuvam ( samo za 3 meseca uspqh da tancuvam v bulgarskiq kulturen dom v budapesta i sega kato sum si v sofiq sum malko neorientirana)…ta ideqta mi e 4e mi se iska nqkakuv to4en adres i to4ni 4asove za repeticiite. 🙂 predvaritelno mersi

  7. Григор Says:

    @Valentina: Защо не пишеш направо на Таня Джекова? Блогът й е на http://www.djekova.info/blog. 🙂

Leave a Reply