Какво става с еврото

Всеки е чувал какво става с еврото и еврозоната. Почти всеки се пита защо става така. Малко обаче са чувалите някакво правдоподобно обяснение.

За изминалите няколко месеца чух един куп обяснения. Естествено беше да се опитам да разбера кои са верните, и кои – не. Малко по малко успях да си сглобя сравнително непротиворечива картинка от пет-шест от обясненията. Не съм икономист – не претендирам, че задължително е пътят, истината и животът. Просто засега е моето си обяснение.

Страната

Представете си една страна. Тя си има валута, печатана от централната й банка. Има си и пазар на облигации, които издава, за да взема пари назаем от различни инвеститори. Как си влияят двете?

Да предположим, че страната е закъсала финансово, и шансът да успее да върне дълговете си е спаднал. Много инвеститори няма да смеят да купуват нейните облигации. Малкото останали ще искат висока печалба, за да посмеят да инвестират в рискованото предприятие. Ако иска да може да продаде облигациите си, страната ще трябва да се съгласи да плаща по тях по-висока лихва. Но… доколко по-висока е приемливо?

Страната взема заеми, защото като ги инвестира, може да спечели повече, отколкото лихва ще трябва да плати по тях. (Например като построи с тях инфраструктура, привлекателна за бизнеса, и така започне да получава повече данъци.) Ако лихвата на облигациите се качи над печалбата, която страната може да извлече от получените срещу тях пари, страната ще е на загуба от мероприятието – продаването на облигации само ще я въвлича още по-дълбоко в дългове. Затова е разумно тя да спре да ги продава.

Да, но спирането на продажбите не винаги е възможно. Повечето страни вече са продали облигации, тоест са взели заем, и когато срокът му изтече, трябва да го върнат. Откъде пари, ако страната е закъсала финансово? Единствено от нови заеми. И така държавата понякога е принудена да взема заеми дори ако е на загуба от тях. Прави го с надеждата, че така ще отложи затъването и ще успее да вземе някакви мерки, за да си подобри финансовото състояние.

Какво става, ако страната не може да се справи въпреки всичко? Изходът е прост – тя нарежда на централната си банка да отпечата колкото пари са нужни, за да изплати с тях дълговете си. Проблемът е разрешен на първо време. Да, това ще обезцени валутата й – но пък обезценената валута означава, че произведените в нея стоки стават по-евтини. Страната става по-конкурентноспособна и това помага за подобряване на финансовото й състояние… Вярно е и че в такъв случай инвеститорите ще се опитват да “бягат” както от облигациите й, така и от валутата й. Но за да продаде инвеститорът нейна валута, трябва някой да я купи, а този някой за какво може да я използва? За да купува стоки от тази страна (и да помага за съвземането й), или за да купува нейни облигации (и така да повишава търсенето им, което пък дава възможност на страната да се пазари за по-ниски лихви, които да плаща по тях).

Всеки от двата фактора – валута и облигации – сам по себе си има икономическата тенденция да търси оптимално положение “по средата”, и да избягва крайностите. Нещо повече, те си взаимодействат, като всеки от двата подсилва стабилизацията на другия. Това създава доста устойчива динамично система (кибернетиците наричат това “сдвоена отрицателна обратна връзка”). И е причината една страна да може да фалира само ако е управлявана ама наистина много безотговорно – ако е съсипана както финансовата й система, така и икономиката й, а това не е лесно и се случва сравнително рядко.

Еврозоната

Еврозоната е особено икономическо образувание, в което описаната по-горе система не е валидна. Причината е, че докато валутата (и централната банка) са общи за всички държави в нея, облигациите се издават от всяка държава поотделно. А това води до разкъсване на възможността на двата фактора – валута и облигации – да се стабилизират един друг, тъй като имат различни сфери на влияние. Резултатът е, че тази система е много по-нестабилна от типичната. Нещо повече, в определени условия (ефекти, които черпят от разминаването на сферите на влияние на валута и национални облигации) може дори да демонстрира нежелана положителна обратна връзка – ситуация, в която дори малко натиск ще може лесно да я събори.

В момента в еврозоната има точно такава ситуация. В какво обаче се изразява тя?

Една от държавите в еврозоната (Гърция) е в лошо финансово състояние и шансът й да върне дълговете си е нисък. Естествената реакция на инвеститорите е да побягнат от нея. Ако това беше отделна страна с отделна валута, бягството би било трудно – да продадеш облигациите й срещу друга валута ще е много трудно, а да ги продадеш срещу същата означава да си обвързан пак с тази страна, по описания по-горе механизъм… Валутата на Гърция обаче е еврото. Срещу него много лесно могат да бъдат купени други, далеч по-нискорискови облигации, примерно германски. Много бързо Гърция става неспособна да продава облигации при приемлива лихва. Да напечати пари, за да изплати заемите си, няма как – еврото не го печати тя. Да девалвира валутата си също не може – не зависи от нея. Изход от капана просто няма, и инвеститорите знаят това. Резултатът е засилване на отлива им от Гърция, до практическа невъзможност тя да продава облигации.

Тъй като еврозоната е цяло, несигурността в един елемент е несигурност на цялото. Инвеститорите започват да се чувстват заплашени и да търсят повече сигурност – да се махат от икономиките в по-лошо състояние и да търсят икономики в по-добро. Лихвите, които трябва да плащат икономиките в лошо състояние, една по една се качват над неизгодната граница. А пък заради общата несигурност дори лихвите на най-сигурните държави в еврозоната не падат, даже се качват с по малко. Качат ли се лихвите за някоя държава над неизгодната граница, инвеститорите знаят – рухването й е въпрос само на време, така че купуването на нейни облигации е руска рулетка. Къде по-изгодно е да купиш облигации на стабилна държава, още повече че дори техните лихви са по-високи отпреди… И оттокът на парите от закъсалите към стабилните се засилва, а с това прави закъсалите още по-закъсали. Положителна обратна връзка.

Стабилните обаче не стават много по-стабилни – всяка страна има граница колко заеми може да усвои смислено и при добра печалба. Точно оттам идва несигурността на цялата еврозона: оттичането на пари от Гърция внася много нестабилност, защото загубата дори на малко става критична за нея. В същото време, вливането им в Германия почти не носи стабилност: тя така или иначе има необходимото количество заеми, което е в състояние да усвои ползотворно. Сумарният ефект е загуба на стабилност за еврозоната като цяло.

За да предотвратят катастрофата, евролидерите създават Европейския гаранционен фонд – помпа, която прехвърля пари от стабилните обратно към закъсалите, за да компенсира потока им от закъсали към стабилни. Само че за да свърши работата си, помпата трябва да е достатъчно мощна, тоест фондът трябва да е достатъчен като размер. За да напомпа обратно държава с размера на Гърция той е достатъчен, но за Испания и особено за Италия не е. И дори ако бъде увеличен до обещания 1 трилион, вероятно пак няма да е. Положителната обратна връзка продължава да работи.

Ситуацията би могла да се промени драстично, ако започне издаване на общи еврооблигации. Това ще премахне разликата в сферите на влияние на валутата и облигациите, ще възстанови системата на двойна обратна отрицателна връзка и много бързо ще успокои дисбаланса. Този ход обаче има категоричен противник – Германия. Като най-голямата и най-стабилна икономика в Европа, тя печели от този поток на инвеститорите. Във време, когато търсенето на облигации е меко казано предпазливо, тя продава всичко, което предложи на пазара – и то при лихви, в пъти по-ниски от тези за Италия или Испания. Ако ситуацията продължи така още известно време, Германия буквално ще си купи Европа. И то с парите предимно на европейските инвеститори – ще купи Гърция с парите на гръцките инвеститори, Италия с парите на италианските… Изгодно, нали?

Но и доста трудно за реализиране на практика. Германската икономика е силна и здрава заради огромния си износ. (Германия е единствената държава на света, която има положителен търговски баланс дори с Китай.) А огромната част от този износ е към европейските държави. Станат ли те неспособни да купуват немските стоки, Германия ще катастрофира страховито. Вместо да изпише вежди, ще извади очи. Така че се налага да си опича акъла.

Оптималните ходове

Какъв е оптималният ход за Германия в тази ситуация? Да се опита да лапне залък, който хем да е голям, хем да е сигурно, че не е прекалено голям. Хем да спечели колкото може, хем да не допусне останалите европейски държави да закъсат… Още не зная какъв точно ход ще предприеме. Но когато реши, че е спечелила достатъчно, с гаранция ще вземе мерки да прекъсне положителната обратна връзка. За да не бъде отнесена и тя. И не прецени ли кога да я спре, ще бъде отнесена.

Какъв е оптималният ход за икономически закъсалите държави? (Например за България – ако някой се съмнява, че сме зле, значи не е стъпвал тук от доста време.) Ако бяхме държава със самостоятелна валута, винаги би стоял вариантът за рестриктивната бюджетна политика. Страната би била вкарана в рецесия на потреблението, и като резултат износът ще се увеличи. Ако вместо бюджетни рестрикции бъдат напечатани пари, пък валутата ще се девалвира, и износът пак ще се увеличи. Като резултат, икономическото състояние на страната ще се подобри.

Ние обаче реално не сме със самостоятелна валута. Във валутен борд сме и левът е фиксиран към еврото – тоест, от гледна точка на инвеститорите ние на практика сме в еврозоната. Дори жестоки бюджетни рестрикции няма да свият потреблението твърде съществено (само ще го изместят от по-бедните към по-богатите – държавата харчи предимно в полза на по-бедните), а валутата си реално не можем да напечатаме или девалвираме. За сметка на това пък бюджетните рестрикции могат силно да ударят по производството в страната. При лоши условия спада най-много производството на “стоки за бедни”, заради намалените разходи на бедните и повишения търговски риск, който не се покрива добре от ниския процент печалба в тези стоки. В същото време обаче, оборотите в тях са големи – тоест, една много сериозна част от данъците са върху тях (особено в България, където един от основните данъци е ДДС). Простичко казано, бюджетните рестрикции водят до катастрофа в данъчните постъпления – свиване в размер вероятно над размера на рестрикциите.

Иначе казано, бюджетните рестрикции в България са рецепта за съсипване на икономическото ни положение. А ла г-н “един от водещите 100 икономисти на света”. (Няма да забравя гениалния му ход в първите му месеци като министър – да отреже плащанията на държавата към частните фирми. Временно спести 1 милиард, но следващите 3 месеца събра като данъци 1.2 милиарда по-малко, заради намалелия оборот между фирмите. След което продължаваше да дължи неизплатения 1 милиард… Очевидно не е научил много от тоя експеримент. Което следваше и да се очаква, де – ако беше способен да научи нещо, щеше тия неща да ги е научил още в трети курс икономика, тогава ги преподават и даже изпитват върху тях. Ама дека не улазя, не улазя.)

Избежими ли са бюджетните рестрикции? Напълно е възможно да не са – много е трудно правителството да може да покрие разходите си при криза, без да ограничи някои разходи. Но е напълно реализуемо да са по-малки, а да се постави максимално ударение върху подобряването на условията за бизнеса, повишаването на събираемостта на данъците и таксите и пр. Подобно ударение обаче се наблюдава предимно на приказки. Дребни неща се оправят, но големият проблем пред бизнеса – корупцията – не е докоснат.

Нито пък е чут полезният урок на Хаймън Мински: голямомащабна криза от финансово-дългов тип се преодолява единствено чрез масирано наливане на пари от държавата, и то долу, в бедните прослойки. А бюджетните рестрикции са точно обратното на това решение. Затова е толкова нужно да се приложат абсолютно всички други възможни мерки, преди да се стигне до тях. У нас подобен опит не се наблюдава…

Добре де, направих се на икономист. 🙂 Толкова засега.

45 Responses to 'Какво става с еврото'

  1. Scroch Says:

    ей една статия в която да е обяснено простичко за простички хора нещата как стоят реално … Благодаря Григоре беше много интересно

  2. Данаил Says:

    В нашата страна от наливането на пари в бедните прослойки “файда” няма. Няма защото, докато 1 000 000 стигне до най-бедните, от него е останало около 100 000. Резултатът ще е, че някой богат, ще стане още по-богат. Изхода от 30 годишната (аз знам, че е от 30 години тази криза, по-възрастните да кажат дали не е и по дълга) криза в България е само един. Отстраняване на паразиртните елементи от държавната администрация. Корупцията унищожава всички усилия. Така, че дали ще има рестрикции или наливане пари у бедните, при нас разлика няма.

  3. Данаил Says:

    Моля да ме извините за двойния пост, но в предния пост вместо 1 000 000 имах предвид 1 000 000 000

  4. Какво става с еврото Says:

    […] Какво става с ев&#1088… чрез Grigor Gatchev – A Weblog от Григор на 11-11-29 […]

  5. Спас Колев Says:

    Изхождаш от грешно първоначално допускане.

    Емитирането на пари намалява дълга, деноминиран в местната валута, и в краткосрочен план намалява бюджетния дефицит, но с нищо не помага за дълга, деноминиран в чужда валута (дори напротив, инфлацията обезценява потенциалните обезпечения). Ако не беше така, Виденов щеше да изкара мандата си. (Предполагам, не допускаш, че Гърция би могла да продаде толкова дълг, деноминиран в драхми.)

  6. Григор Says:

    @Спас Колев: Мисля, че не греша (макар че и ти си прав).

    Описаното от теб е причината правителства да продават дълг деноминиран в своята валута, ако могат да си го позволят. (Повечето европейски могат, в смисъл можеха преди еврото, така че за страните от еврозоната принципът беше валиден. Да, заради риска от печатане на пари и деноминация трябваше да плащат по дълг в своя валута по-високи лихви, отколкото по доларов дълг, но ако са в добро икономическо състояние, им е все едно дали дългът няма да е деноминиран в долари – няма да им се налагат печатане и деноминации. А ако са в лошо състояние, им трябва много безотговорност, за да правят твърде смело доларов дълг.)

    А също и причината Гърция да успя да продаде два пъти повече дълг, отколкото теоретично може да обслужи. Инвеститорите се досещаха, че колкото и да пият гърците, накрая германците ще платят сметката. Е, малко не случиха с Меркел, та им се налага да отпишат половината дълг. Но подобни желязни дами са редки…

  7. Морфиус Says:

    Григоре, от къде знаеш, че не е умишлено?
    У нас де… не в Европа като цяло.
    Стагнираш до затъване, довеждаш дори успешни в други държави професии до глад и самоизяждане и без да си върнал комунизма реално имаш пак феодално зависимо население.

  8. Григор Says:

    @Морфиус: Личното ми предположение е, че не е умишлено търсено по начало, но е страничен ефект от други умишлени неща, който е полезен за тях. Но това е друга тема.

    Мен много повече ме безпокои не довеждането на някои професии до глад – има ли пазар, кадърният човек трудно гладува, трябва обстановката да е мутренска като преди 10 години. Но това време мина. Безпокои ме установяването в някои силно регулирани професии на мафии, които активно корумпират професиите си и разчистват от тях всичко свястно. Това е много по-надежден и траен начин да поддържаш хората в мизерия от мутренския. Пищят от мизерията, но не мърдат от системата, защото тя им осигурява безнаказаност за престъпленията им (които обаче пак тя ги е научила да правят, и често ги принуждава).

    Соц-класика в нови условия. Създай система, при която всички са изкушени или принудени да бъдат престъпници, и ще имаш феодална власт дори при привидна демокрация.

  9. CTEHATA Says:

    Изключително стегнато описано!
    Единственото, с което не мога да се съглася е допускането, че атаката срещу еврото не е координирана, умишлена и осъществена от лица/организации/държави с огромен ресурс.
    Теоритично може да се предположи, че множество участници в пазара четат сигналите еднакво, затова и имат подобно поведение.
    При положение, че печатницата за Евра може да бъде включена по всяко време, нервите на спекулантите трябва да са изключително еластични (дори и по техните стандарти)!
    Провалът на емисията немски бондове е уникално явление.

  10. Славчо Says:

    сега е мометът немците да си върнат на останалия свят, и по точно на евроидиотите. и ако са мъдри ще го направят така, че и хитлер би им се чудил. аз лично съм ЗА !

  11. Морфиус Says:

    А пазара къде е, няма го и не го е имало… има олигопол, а мутрите станаха министър-председатели.

  12. Виктор Says:

    Да Ви кажа, струва ми се, че сега и тук е мястото някой с няколко изречения да обясни какво е това еврозона и Шенген, защото непрекъснато го повтарят като латерни по медиите, но ето, казвам Ви, аз се имам за средно интелигентен, но не знам какво означават тия две понятия. Само предполагам, че еврозона е там, където валутата е евро, и Шенген е нещо, където няма граници, ама хич, така ли е?

  13. jw Says:

    Европейският съюз логично трябваше да върви към политическо обединение. Преди години си представях, че след 2000 години се възстановява Римската империя II.

  14. Пешо Says:

    тезата, че дългова криза се преодолявала с масирано харчене е също толкова състоятелна, както и че пожар се гаси с бензин.
    Предполагам на всеки от нас се е случвала някаква лична / семейна финансова криза. Ако някой я е преодолял с увеличаване на разходите, да сподели ценния си опит и после да се свърже с нобеловия комитет.
    След като подобна дивотия очевидно е абсолютно невъзможна на най-елементарно ниво, по силата на каква логика се счита за възможна на по-високо ниво? Интересното е, че между вярващите в успеха на подобен подход има дори нобелови лауреати.

  15. mdam Says:

    @Григор, мисля че часовника на машината ти не е точен – избързва с 10 мин или не е ЕЕТ и просто е 1 час или повече назад(но кръгло).

  16. Божо Says:

    @Пешо – връзката със семейния бюджет е безсмислена.

    Би била адекватна, ако произвеждаш нещо и се увеличат купувачите, съответно ти започнеш да харчиш повече за да купуваш консумативи за производството си. Тогава и ти ще спечелиш, и производителите на консумативите също.

    Иначе естествено е, че ако си на твърда заплата и харчиш повече, няма как да печелиш.

  17. Божо Says:

    @mdam – не назад, а напред – по лятното време е явно 😉

  18. Григор Says:

    @СТЕНАТА: ЕЦБ не може да печати пари, освен с одобрението на всички държави в еврозоната. А като минимум Германия няма да си даде одобрението, защото гърците и прочее просто ще продължат да харчат, а ще се пише на гърба на германците. Така че спекулантите са доста на сигурно, че това няма да се случи. А няма ли да се случи, нямаш нужда от изрична координация.

    Че емисията немски бондове се е провалила, е много силно казано – продадоха се не 100, а 90% от предложеното. Което е напълно нормално, при положение че спекулантите искат скок на лихвите, а германците няма да го допуснат. Икономиката им е достатъчно здрава и са достатъчно стабилни финансово, за да не се вълнуват от изнудване.

    @Морфиус: Така е, пазара го няма и не го е имало. Пазарът е най-страшният враг на българската мафия. Не забравяй, че у нас “преходът” беше извършен именно с идеята кадесарите да станат капиталистическо-феодални мандарини, а пазарът е смъртта на тази идея. Затова и ББ за мен е положително явление, въпреки че си е мутра открай докрай – защото разрушава мафията, която се грижи да няма пазар.

    @Виктор: Точно така е.

    @jw: Неизбежно е.

    @Пешо: По силата на факта, че семейство и държава са различни неща. Семейството няма пазарна икономика, държавата я има. В семейството може главата да изкара всички да работят с караници и бой, в държавата се налага да се приложи капчица интелект. Примерно да се разбере, че пари (в смисъл на нещо, дето ги обезпечава) се създават само в процеса на действие на икономиката, и ако тя бъде затормозена чрез рестрикции, престава не само харченето на пари, но и създаването им. Получава се ефектът “Дянков” – икономисваш от рестрикции 1 милиард, само че губиш от спада в приходите 2-3 милиарда.

    @mdam: Сървърът още е по лятно време, не съм се мръднал да го наглася…

  19. Божо Says:

    Сървърът още е по лятно време, не съм се мръднал да го наглася

    ntp?

  20. Божо Says:

    Затова и ББ за мен е положително явление, въпреки че си е мутра открай докрай – защото разрушава мафията, която се грижи да няма пазар.

    Къде го видя това разрушаване бе, Григоре?
    Аз освен (до)разрушаване на работещи предприятия, защото са нарочени за източване, друго разрушаване не виждам.

  21. Григор Says:

    @Божо: по-скоро ntpdate – ама имам причини да не слагам тоя набор. Надявам се да ги разчистя в скоро време, ама иска време и работа.

    А за разрушаването – ами, виждам го. Последната година понамаля, заради якия отпор на Първанов чрез съда, ама да видим какво ще стане, след като Плевнелиев встъпи в длъжност. Подозирам, че пак няма да е бързо и лесно, де – прекалено много пари (и бухалки) са под контрола на кадесарската мафия. Но ако наистина не си поплюва, ще има шанс да започне разчистването преди следващите парламентарни избори. А от успеха му до голяма степен зависи и успеха на ББ на следващите избори.

    ББ е преценил, че има добър шанс да успее. Иначе щеше да се кандидатира за президент, за да си спаси живота, като падне от власт ГЕРБ. Да видим обаче дали ще смогне.

    Част от доразрушаването действително е точно с цел източване, според мен. Почни с БАН, и няма нужда да продължаваш… Забелязвам обаче, че немалко от нарочените за разрушаване предприятия всъщност биват източвани вече от доста години. БДЖ е чудесен пример – на практика съществува частната БЖК, която сключва печеливши сделки за превози, а БДЖ ги подизпълнява реално на загуба. Разликата в парите пълни джоба на шефовете на БЖК (познай какво се говори, че е другото им общо, освен че са бивши шефове от БДЖ). Част от нея остава в тези джобове, другата отива в джобовете на някои политически партии. Нормално е при това положение ББ да си търси повод да закрие товарните превози на БДЖ – така подрязва “доходите” на въпросните началници, които пък финансират политическите му противници. Иначе казано, така той обезпаричва донякъде мафията в този раздел, която играе срещу него. Хич не е най-добрият начин за борба с нея, но нищо чудно да е единственият реално приложим.

  22. Морфиус Says:

    Григоре или си наивен или сплашен… не мога да повярвам.
    Товарните превози са единственото печелившо в БДЖ (няма железница в света дето да печели от пътникопоток, напротив субсидира го от товарните превози), целта на занятието е печелившите линии да ги лапнат мутрите около ББ, а губещото или да иде за скрап (който пак те да приберат) или на бюджета… ако се реши все пак да имаме пътнически ЖП превози.
    Я да чуя една реална реформа проведена от както мутрата е на власт?
    Я да чуя къде са 1.3 млрд. от резерва на НЗОК, къде са рамковите договори, къде е здравната реформа?
    Защо всеки път като стане дума за преливане на пари от НОИ, НАП, НЗОК и сие (демек пряко събрани от нас) се разпалва антилекарската истерия?
    Защо се хвърлят бомбастични новини и после се отстъпва?
    Защо всички усилия в тая държава са насочени само за няколко магистрали?
    И т.н.
    Ако ББ продължава така, накрая масата ще се моли на колене на БСП да се върне…

  23. Божо Says:

    Забелязвам обаче, че немалко от нарочените за разрушаване предприятия всъщност биват източвани вече от доста години.

    Ами то това е целта, да се “усвоят” колкото се може повече средства“
    Аз и друг път съм посочвал този текст:
    http://e-vestnik.bg/3940

    Цитирам:
    “„Ако окачиш една коза на примката и ѝ отрежеш единия крак, тя ще умре, но много бавно, обезкървявайки се капка по капка. Същото е с фабриката – фалира, но в продължение на години.”

  24. Григор Says:

    @Морфиус: Именнооооо. Затова и от сума ти време си имаме БЖК, която на думи е конкурент на БДЖ, само че на практика взема почти всички поръчки за товарни превози. След това ги “подизпълнява” БДЖ, къде на границата на загубата а къде и под нея, и чистите парички се събират в БЖК. Която е обвързана не точно с ББ. А той, както правилно отбелязваш ти, не харесва това. Само че на сегашния етап всичко, което може, е да разтури нещата там, за да подреже печалбите на противниците си.

    Реални реформи има проведени немалко, макар и от по-дребните. Къде с желанието да се оправи нещо, а доста по-често и с желанието някой негов човек да прилапа нещо. Само че от неговата мафия не ме е страх, падне ли той от власт, до две-три години тя ще е каша воюващи на живот и смърт дребни групички. Нищо общо с дисциплинираната и единна стара кадесарска мафия, способна да държи държавата в ръцете си дори когато е изгубила почти цялата власт. Затова и я предпочитам.

    За антилекарската истерия – по мои наблюдения (а напоследък имам доста наблюдения, уви), кадърните и най-вече загрижените за пациента лекари в болниците са шепичка сред морето бизнесмени в престилки, хладнокръвно оставящи болните да мрат. И това е най-силно точно в родилните отделения. Ако се видим ще ти разкажа какво съм видял, и след това ще те попитам дали “антилекарската истерия” не е не просто оправдана, а направо незаслужено мека… И не е само когато стане дума за НОИ и прочее – в бюджета всяка стотинка е събрана от нас. Пък истериите не са непрекъснати.

    За новините и усилията – съвсем просто е. ББ си има много черни точки, но световната криза не е сред тях, нито европейската дългова криза. За мен неговото управление, като се отчетат условията, е вероятно дори по-добро от това на Станишев. (Което говори зле за Станишев, а не добре за ББ, но това е друга тема.) А с магистралите е още по-просто – при положение, че огромният процент от парите по тях идват от еврофондовете, е нормално. В типичния случай 80% от финансирането е еврофондове, 20% е бюджет. При това положение строителството на магистрала е перфектната борба срещу кризата. Изисква огромно количество нискоквалифициран труд – тоест, значителна част от сумата отива най-долу в обществото, точно по Мински. 20% от стойността идва от бюджета, само че само ДДС-то на използваните материали е 20% – държавата си прибира каквото е дала за тях, плюс данъците върху заплатите и фирмената печалба, и в крайна сметка е на печалба от мероприятието. Отделно, заплатите на работниците се вливат в икономиката и я позадвижват малко. Така че това е най-умният ход, който едно правителство може да измисли в криза, и за него ББ получава аплодисментите ми.

    ББ със сигурност ще продължава така – едно, защото така умее, и второ, защото това е достъпно в наличните условия. Ако обаче БСП не си пресметне момента на връщане да съвпадне точно с края на кризата, катастрофата й ще е страшна. В кабинета на ББ голямата дупка е Дянков, но и той бива държан що-годе под контрол с общите усилия на Кристалина Георгиева и на ББ. (Само дето устата му от време на време се отплесва, ама то малко акъл и голяма уста често вървят в комплект.) БСП къде би ходила в такива условия не ми се мисли. Респективно, ние къде бихме ходели…

    @Божо: Да, това е целта. Само че там, където тези средства ги усвоява кадесарската мафия, към момента единственият “добър” ход на ББ е да разсипва положението, за да я обезкърви финансово. А това е на практика навсякъде. Затова и положението е сложно и трудно за него. (А и за нас. Неговата мафия, както писах, ще си отиде с него, но кадесарската не бъде ли съборена, ще ни държи в мизерия до края на света. По-добре да се поразсипе това-онова, но тя да си иде. Развали ли се системата на единна мафия, държаща в юмрук всичко, все ще се оправим някак.)

  25. rayna stephany Says:

    Есето ми достави голямо удоволствие. Имаш талант да обясняваш просто и елегантно. Това е присъщо за хора, които се ползват от мощта на критическото мислене за добиване на знание и бягат далече от стериотипните истини. Благодаря за така полезния сайт, който създаваш. Имам коментар към този откъс:

    “Но за да продаде инвеститорът нейна валута, трябва някой да я купи, а този някой за какво може да я използва? За да купува стоки от тази страна (и да помага за съвземането й), или за да купува нейни облигации (и така да повишава търсенето им, което пък дава възможност на страната да се пазари за по-ниски лихви, които да плаща по тях).”

    Това теоритично е така, но не винаги се случва в действителност. Днес голямата част в валутните сделки е продаване или купуване с цел извличане на мигновена финансова печалба. Търговецът, които спекулира, че цената утре ще е още по ниска, продава валутата, прави печалба (ако се окаже прав) и излиза. Отсрещната страна в сделката – куповачът на валутата очевидно е сгрешил и поема загубата си. И двете страни са спекулирали, нито една от тях с намерение за “инвестиране в икономиката на страната”. Поели са краткосточен риск за ден-два) или няколко минути с цел бърза печалба.

  26. Григор Says:

    @rayna stephany: Валутната търговия не ме безпокои като механизъм. Докато на пазара стоят еди-колко си евро, е без голямо значение дали ще ги държи търговецът X или търговецът Y. Но иначе си напълно права – обяснението е много опростено, за да е разбираемо и поносимо като обем. Неизбежно е много моменти, някои от тях важни, да са изпуснати. Целта му не е да обясни пазарните механизми в пълнота, а да даде най-обща представа как един икономически неграмотник се опитва да си обясни света. 🙂

  27. Шapкан Says:

    още една тема под надслов “какво да правят робите, за да се сдобият с добри господари”.
    скука

  28. Пешо Says:

    @Божо, @Григор
    е нема начин проблем с прекомерна задлъжнялост (т.е. продължително време на харчене много повече, отколкото е изработено) да се реши с още повече харчене. Няма как харченето хем един път да води до задлъжнялост, хем друг път да я ликвидира. Ако вземем за пример най-задлъжнялата страна на глава от населението – Гърция, как да се реши техния проблем с “масирано наливане на пари” ? Колко още да се налее, като допълнение към вече налятите около 300 млрд.?
    Та според мен Дянков прави точно каквото трябва да се прави по принцип – не позволява да харчим повече, отколкото изкарваме. Друг е въпроса с разпределението на наличното, където има огромни резерви.

  29. Григор Says:

    @Пешо: Зависи как виждаш “харченето”. С вземане на още заеми, естествено, няма как да се реши. Но няма как да се реши и без засилване на оборота в икономиката, защото пари, с които да се платят дълговете, се създават единствено в оборота на икономиката. А засилването на оборота в икономиката е възможно единствено при повишено харчене.

    Оттук и двете линии на решаване на проблема – чрез рестрикции (пестене от разходи) и чрез засилване на оборота на икономиката (което пък изисква харчене). Реално го решава само втората, но не винаги е възможно да се разчита на нея докрай. Понякога се налага да се прибегне и до първата, която обаче орязва оборота на икономиката, и така съсипва истинското решение. Затова и правилният подход е: максималното достижимо засилване на оборота и възможния минимум рестрикции.

    Проблемът на Дянков е, че той набляга на рестрикциите и почти нищо не прави за засилването на оборота – тоест, “решава” проблема по най-злокачествения начин. Затова дадох изричен пример с вече наличния му опит от “рестрикции” – като не плати на фирмите при встъпването си в длъжност, и вместо на милиард плюс, мероприятието се оказа на два и кусур милиарда минус. Тоест, НИЕ се оказахме по тая технология на милиарди минус. Още от нея има как да докара само едно – още милиарди на минус… Че не позволява да харчим повече, отколкото изкарваме, е добре. Но когато в същото време се грижи да изкарваме все по-малко, почва да стои въпросът дали вредата от него не превишава ползата.

  30. Пешо Says:

    @Григор не е то съвсем така. До 2008/9 имахме голямо засилване на оборота на икономиката, постигнато дори без правителствена намеса. Някои даже биха го нарекли пазарно. Какъв е резултата от него? Бетонизирано черноморие и планински курорти, пълни с необитаеми бетонни уроди с надпис ‘Продава се’. Покрай това прекомерно се развиха и какви ли не съпътстващи производства и услуги. После изведнъж всичкото това се оказа ненужно. И големите инвестиции всъщност се оказаха загуби. Ще има и още загуби, когато след години започне разрушаването на част от построеното. С една дума, балон.
    Идеята за стимулиране на потреблението всъщност казва, че ако няма балон, той трябва да се създаде. От това би могло евентуално да има някаква краткотрайна полза, която обаче не след дълго ще ни излезе през носа. Къде и как да стане наливането на пари? И какво ще се постигне? С 3/4 от парите ще се закупят вносни стоки, т.е. българските икономически субекти няма да разберат за тях (освен шепа вносители и препродавачи след тях).
    Не потреблението създава богатството, а обратното. Икономиката не може да се стимулира чрез раздаването на пари за харчене, това става със съвсем други мерки.

  31. Григор Says:

    @Пешо: Няма продаване без купуване. Да, често бързото развитие води до балони. Вид такива балони – финансовите – водят до кризите на Мински, които споменавам. Други видове също има, колкото щеш. Но реалното развитие на икономиката и създаването на пари са това, което е покрай балона. Реалният растеж. А него без потребление няма как да го имаш.

    Друг е въпросът как ще се менажира потреблението. В малка страна като нашата това е особено трудно – много производства няма да искат да отворят клонове тук, вътрешният ни пазар е твърде малък. Но има как потреблението да се насочи в по-голяма степен към типовете стоки с местно производство. И да, отначало неминуемо много клонове на потреблението ще са насочени към вносни стоки. Но създаде ли се достатъчно потребление на определен тип стока, често ще има смисъл да се открие вътрешен клон на производството. А окаже ли се това производство успешно, може да се мисли и за износ. Не съвсем точен, но що-годе подходящ за обяснение пример: автомобилите Great Wall. Китайците могат да си ги сглобяват и в Китай, но ако тук потреблението им е достатъчно, излиза по-изгодно да пробват да ги сглобяват тук. (Дали ще е достатъчно в тази криза, и дали мениджърите им няма да се осерат както повечето известни ми китайски мениджъри в България го правят, е съвсем друг въпрос. Просто давам пример как принципно са нещата.)

    Така че да, не потреблението създава богатството – но го създава оборотът на икономиката, и нищо друго. А оборот на икономиката без потребление няма. Няма как да има.

  32. Божо Says:

    Една добра статия по въпроса:
    http://kololoto.blogspot.com/2011/12/106.html

    Това “производство” за което говори Пешо беше с очакване, че ще идват неограничен брой “алкохолни” туристи. След като потока им спря и балонът гръмна – потреблението спря. Нещо за което става въпрос и в цитираната статия.

  33. skoklyo Says:

    Вътрешно потребление, та вътрешно потребление – ами ако повечето от потребяваните стоки са вносни, какво правим тогава? Ако аз отида в Кауфланд и си купя турски домати, гръцки зехтин, румънски керамични съдове, немски химикалки и китайски миксер, как точно ще допринеса за българската икономика с харчовете си? Мнозинството българи пазаруват именно така. И двойно да се вдигне доходът им, ще потребяват повече, но на същия принцип – задоволително качество на възможно най-ниска цена. По цял свят хората така пазаруват.

    Може би аз виждам нещата твърде елементарно, но ако дадеш някому 100 лв от бюджета и си върнеш максимум 40-тина под формата на данъци и такси, без на практика да си стимулирал местното производство, как точно това се счита за печалба? Значи, трябва да ги даде някой друг, не държавата. Или, още по-правилно, за вътрешно-потребяващият трябва да бъде изгодно всъщност да потребява вътрешни продукти, вместо да бъде просто клиент на чуждия експорт.

    Как обаче се създават евтини и достатъчно качествени продукти със скъпоплатена и нискоквалифицирана работна ръка при ниска производителност на труда, лоша инфраструктура и високи нива на корупция и бюрокрация? Ами, най-лесно е да държиш работната ръка нископлатена, защото за всичко останало се изискват решения на национално ниво и дългосрочни стратегии.

    Така че, според мен, ниското заплащане и увехналата икономика си вървят ръка за ръка, но не понеже първото е причина, а второто следствие, а понеже са породени от един и същи набор условия. И ако не се направи нещо сериозно по отношение на изброените проблеми и куп други, “масирано наливане на пари от държавата, и то долу, в бедните прослойки” е напълно безсмислено и дори вредно за финансовата стабилност на държавата. И доколкото аз поне не виждам някаква особена промяна на хоризонта, бюджетните рестрикции са по-малкото зло, сравнени с дефицита.

    А и подобрят ли се условията, парите са склонни сами да идват, не непременно от държавата. Та кой не би искал да инвестира в една приветлива страна с честни, трудолюбиви и способни хора? Ама хайде да се ощипя, че е време да се събуждам… 😀

  34. Григор Says:

    @skoklyo: Там вече е умението на държавата да стимулира потреблението така, че да се потребяват предимно стоки вътрешно производство. При по-тежичка финансова криза най-бедните прослойки дават 80-90-100% от доходите си за храна и плащане на сметки – почти 100% вътрешно производство. При тези обстоятелства си струва.

    Другото, да цитирам един мой приятел, е: “Погледнато като видима част, България страда от лоша инфраструктура, твърде много регулация където е излишна, твърде малко където е нужна, зле обучени кадри, картели в ключови икономически области, политически намеси в икономиката, неяснота в дългосрочен период и т.н. Погледнато като причини, България страда от корупция, корупция, корупция, корупция, корупция, корупция, корупция и т.н.” А ако трябва да цитирам един друг мой приятел (американец): “Абе кой ви избра на вас корумпирани политици – ЦРУ ли, КГБ ли, МОСАД ли? Кой ви гласува за тях на изборите… Като са всичките все такива, кой ви върза ръцете да не издигнете свестни хора, които ще управляват добре? Да се съберете доброволци да им направите кампания – то си е за вас в крайна сметка, нали?… А ако чак толкова хич нямате свестни хора, заслужавате ли да ви управляват некорумпирани? Или пък ако имате, но ви мързи да ги издигнете и да потичате малко, за да ви управляват те?… Да се били оправели нещата – кой да дойде да ви ги оправи, чичо Сам или чичо Стьопа ли?…”

  35. the one with the truth Says:

    Ето и моето кратко мнение по темата.

    @ Морфиус (November 30th, 2011 at 4:54 pm): Precisely, my dear Watson.

    Еврото си отива, защото така е в програмата на NWO (= осъвременяване на OWO чрез по-усъвършенствани методи). А Гърция е разсипа не толкова наложения там отвън консумеризъм/консуматорство (въпреки че към 25% това е причината), колкото нарочно от банките й, които нарочно даваха токсични кредити на корем и последвалата “помощ” на ЕЦБ и Световната (ба-)банка заради второто. Т.е. разсипването е координирана и съзнателно планирана атака и се изпълнява съобразно нарочените цели от елита в криптократска сянка. Същите, че и по-напреднали процеси, се случват в САЩ от над 50 години, справка — всички федерални актове, приети в последните 25 години, особено най-пресните (PATRIOT ACT, и т.н.)

    А колкото до твърдението, че:
    “jw (December 1st, 2011 at 1:17 am): Европейският съюз логично трябваше да върви към политическо обединение. Преди години си представях, че след 2000 години се възстановява Римската империя II.
    Григор (December 1st, 2011 at 4:10 pm): […] @jw: Неизбежно е.”, съветвам ви да прочетете как “сами” сте стигнали до тези “лични изводи” от http://vigilantcitizen.com/vigilantreport/mind-control-theories-and-techniques-used-by-mass-media/.

    И ЕС наистина води до асоциации с Римската империя (а сградата на ЕП е чисто копие на Вавилонската кула), която също е дело на окултните общества.
    Справка: символизма и корените на “римските” божества и митология преди въвеждането на християнството като държавна религия са преработени “гръцки” такива, които пък са преработка на още по-древни вярвания; да не говорим, че и християнството е просто преработка и ремиксирана селективна компилация на по-стари вярвания в по-нови одежди, които вече не са актуални (опитите за премахването му при Реформацията пак са дело на скритите елити) и затова систематично и целенасочено се сменят със “създаващата се” (реално отдавна очертана, сега просто в процес на реализация и дооформяне) нова световна религия, половината от която е самата технонаука, а другата половина е филтрирани откъси от окултните философии + масмедиите и “развлекателната”/пропагандиращо-промиващата индустрия). Същият символизъм е в основата и на ЕС, който пък е дело на едрия корпоративен капитал (Европейското общество за стомана, откъдето уж тръгва официално ЕС като институционални корени, макар идеята да я има още от империите от древността, да не е било собственост на пролетариата, а?).

    А ПСВ, ВСВ и “комунизмът” бяха просто разгрявка и по-локализирани опипвания на почвата и са просто планирани етапи, а НЕ естествени исторически процеси (справка: уж невинните и хаотични начала-“причини” за избухването на 2-те световни войни), защото в човешкото общество историческото развитие НИКОГА не е естествено, а е просто реализация на плановете на елита. А пренаписването на историята е практика от време оно и затова историята НИКОГА няма да се знае такава, каквато реално е била, е и ще бъде.
    Виж БГ и Русия днес и ще видиш САЩ, Западна Европа и Япония утре. Китай е по-интересен случай, но аналогичен на този с БГ и “прехода”, само че там поради количествените показатели на населението и свръхдисциплинираността производството бележи върхове, разбира се, на гърба на близо 2/3 млрд. роби във фабрики и всезнаеща ръководна ККП, далеч по-силна от севернокорейската върхушка, но отворила се към западните капитали и копираща техните технологии, след което ги подобрява с минимум средства.

    П.П. За неразбралите — Дянков е слугинаж на Световната (ба-)банка, мръсен продажен родоотстъпник, чиято единствена цел е ФИЗИЧЕСКОТО ДОИЗТРЕБЛЕНИЕ И ДООСКОТЯВАНЕТО на българското народонаселение (крепостни селяни), така че след мозъчната промивка то да приеме без разумни доводи “спасението” под формата на NWO, т.е. той се върна в България да УБИВА СЪЗНАТЕЛНО чрез косвени (непряки) методи, т.е. чрез икономическо робство и доунищожаване на здравеопазването, науката и образованието. Дефакто на елита му е ясно, че България до 60 години НЯМА да съществува като население поради системния геноцид на родния клон на световния елит (станалите свръхкапиталисти БГ комуноелити и мафиоторазклоненията им + поддържащите ги БГ масмедии и think tank-ове и “социологически” агенции, PR, маркетинг и пропагандни фирмички и програмиращи населението и нравите му институтчета, НПО-та и банчици-кръволочийци).

    R.I.P. Bulgaria (???-207*)

    Затова винаги ми е смешно, когато някои ми каже, че го кефят горните като sci-fi произведения, при положение, че те НЕ са такива, а са чиста проба predictive programming, т.е. литературния вариант на прословутите NWO-финансирани специалности като футуристика/футурология, трансхуманизъм и прогностика, които реално НИЩО НЕ ПРОГНОЗИРАТ, а АКТИВНО ПРОГРАМИРАТ РЕАЛНИ СЦЕНАРИИ ЗА БЪДЕЩЕТО, които никога не са в интерес на мнозинството, защото и на децата им е ясно кой финансира cutting edge технонаучните разработки и у чии ръце те попадат първо.

    Затова и съвременната наука е чиста форма ИНТЕЛЕКТУАЛНА ПРОСТИТУЦИЯ на учените пред явните и скрити окултни-политикономосоциодържавнопазарно-военно-индустриални елитгосподари, а “образованието” е сведено до ниво производство на резервни части (“кадри”) за бизнеса (основно нискозаплатени и нискоквалифициран прислужващ/слугински/санитарен персонал) или за малцинството от по-умните мозъци с нови идеи за обслужване на технонаучната индоктринираща наука, чиято цел и явни резултати са АВТОМАТИЗИРАНИЯ И ДЕПЕРСОНАЛИЗИРАН ВЪЗДЕСЪЩ КОНТРОЛ над ума и тялото (примери колкото щеш, Интернет преди dotcom бумът на комерсиализацията си беше просто средство в ръцете на академичните среди, а след него — средство за реклама, спамване и “подобрена” (още по-дехуманизирана и нелична) комуникация; и т.н. и т.н.).

    Сами си правете изводите, драги ми фенове на компютрите и компютъризацията на мисълта и свеждането й до алгоритъм, обслужващ и програмиран от управляващия “елит” и скрития истински окултен елит.

    П.П.П. Малко заключение: “1984” на Оруел, “Смел нов свят” на Алдъс Хъксли и книгите на Артър Кларк (измежду които Оруел е бивш масон, а останалите винаги са били) НЕ са научна фантастика, а откъслечни скици на плановете на Новия световен ред на Илюминатите.

    П.П.П.П. А междувременно докато си обсъждате профанни тъпотии като кинтите на ЕС, българският език загива скорострелно и вече почти никой у нас не го знае. Брависимо, `ша градим общество, което дори не си знае собствения език и прави елементарни езикови грешки, а в последните години даже предпочита английския пред родния език “заради по-голямото удобство”, боже, какъв трагикомичен цирк е у нас, цирк, чиито край вече се види… да не говорим за плачевното състояние на родната младеж и самоубийствата поради икономическо-социално-битови причини, по които сме №1 в ЕС, наред и с отрицателния приръст на населението, по който нямаме равни в световен мащаб… Икономика ли, общество ли? То `няма живи вече бе, `аланкоолу!

    Enjoying the sick show before the curtains fall once and for all… la-la-laaa…

  36. Григор Says:

    @the one with the truth: Боже, колко мъка имало по тоя свят, боже…

  37. Шapкан Says:

    не знам за мъката, но образецът за това какво се получава при смесването на пълнии дивотии с на места много точни оценки е просто впечатляващ.
    Крайният резултат обаче (незибежно) е един – помия. Въпреки наличието на “родолюбиви” подправки, не става за консумация.
    За щастие.

  38. the one with the truth Says:

    @Григор & Шаркан:

    Всичко щеше да е наред, ако нявсякъде по света не личеше, че е пълно с ИСТИНСКИ конспирации.
    Последните над 22 години тоталната разруха в България е просто част от по-мащабни планове по пътя към истинската “2084”, която ще се осъществи до 2020-2050 и ще бъде нещо като по-технологически развит вариант на тоталитаризма в книгата (да не говорим за пренаписването на историята, която никога не е била точна наука, а “по-лесно смилаемата версия”, писана от победителите/конспираторите за следващите поколения промити с исторически лъжи мозъци, т.е. ученици/студенти).

    И въпреки че много от конспиративните твърдения по отношение на NWO са дезинформиращи или неподплътени с доказателства, Шаркан, би трябвало да ти е пределно ясно, че в голямата си част “диагнозата на Системата”, вкл. настоящата корпоратократично-дива “демократична” капиталистическа каша, NWO конспирацията обяснява далеч по-добре скритите мотиви зад Системата, която и ти критикуваш, а именно — Световна тоталитарна държава, имащи всичко господари, въоръжени с най-модерните технологии и научни постижения, и нямащото почти нищо полуробско мнозинство. А електрониката просто улесни дърпащите конците чрез централизирана автоматизация на действията от разстояние и неконтролируема власт над парично-продуктовите потоци и пазари.

    Линкове по темата (четете между редовете и обърнете внимание върху честите призиви за “световна държава” и “континентални обединения”, част от които е и бюрократичната олигархия, костюмирала се като “ЕС”):
    http://www.threeworldwars.com/new-world-order.htm
    http://www.threeworldwars.com/intro.htm
    http://www.threeworldwars.com/overview.htm
    http://www.threeworldwars.com/world-war-3/ww3.htm
    http://www.threeworldwars.com/nwo-timeline1.htm
    http://www.threeworldwars.com/nwo-timeline2.htm

    П.П. Отново препоръчвам да обърнете внимание на материала за методите на манипулация в масмедиите — http://vigilantcitizen.com/vigilantreport/mind-control-theories-and-techniques-used-by-mass-media/ — ще намерите доста интересни неща, които може и да не сте чували преди това. Спокойно, той поне е изчистен откъм “конспиративни” спекулации и е предимно фактологичен. После казвайте, че медиите не са просто 4-та колона на властта (5-тата е “свободният” пазар).
    Потърсете с няколко уебтърсачки за “MKULTRA” и “Project Monarch” — интересни материали.

  39. Григор Says:

    @the one with the truth: Аз пък препоръчвам подходящ невролептик.

    Срещу световни конспирации помага най-добре хлоразинът; левомепромазинът също върши работа. Трепе ги като мухи. Ако са по-тежки, може да се наложи по-продължително пиене, и евентуално допълване с други невролептици. Добрата доза и комбинация обаче се справя и с най-упоритите конспирации. Консултираш се с подходящ лекар, и нямаш проблеми. Ще видиш колко добра работа върши. И на авторите на тези материали също ще помогне чудесно, можеш да им го препоръчаш после.

  40. the one with the truth Says:

    @Григор:

    Явно не ме взимаш насериозно, затова няма да коментирам нататък. Всеки си има свои мнения, но никое от тях не е 100%-во съвпадение с реалността, тъй че не си мисли и ти, че си “разбрал докрай” нещата от реалността, когато не знаеш как точно функционират дори платките в компютъра, който използваш.

    И все пак, ако не смяташ поне държавната структура, масмедиите, финансовия сектор, МВФ и СБ за жестоко конспиративни кукловоди, тогава май ти трябва да взимаш тези невровлияещи вещества, които, ако не знаеш, за измислени предимно от биофармацевтите на военно-индустриалния комплекс за целите на промиването на мозъци и държането в транс на отделни хора или групи от хора, а и за програмиране на съзнания за “манджурски кандидати” и разпити на “терористи”.
    Както искаш, ето материал, който е по-подходящ за теб в такъв случай: http://neverojatno.wordpress.com/2011/12/14/boikogenia/.
    🙂

    П.П. Хапчетата си пием, благодаря (но не са “лекуващи” медикаменти, а витамини), но ти защо ли не си си задавал въпроса за ИСТИНСКАТА функция на психиатриите и “психотерапевтите” и използването на медикаменти, влияещи върху съзнанието при психиатрията, а именно — програмиране или държане на “неправилно” мислещите извън общата безформена маса? Помисли по този въпрос следващия път като имаш възможност да отидеш на психиатър и забележи програматорско-доминантно-смазващите психонасилствени методи, които използват, за да “лекуват” (т.е. програмират според доминантната културна парадигма за средностатистическия БГ борг, т.е. “безкритична служба на Държавата/Бизнеса/Религията/Парите/нагоните”).

  41. Григор Says:

    @the one with the truth: Напротив, вземам те напълно насериозно. Затова и пиша тези препоръки.

  42. the one with the truth Says:

    Я пак, че няма конспирация?
    http://siankata-borisov.com/44/masonska-vrazka-i-lyubopitni-snimki-i-dokumenti-2/

    Връзката между масонските ложи, престъпният комуно-капиталистически елит и световната глобализация на капиталите и тоталитарната “демокрация” и цялостното апокалиптично състояние на хората по цял свят, е толково очевАдна, че трябва да си много заслепен, за да не я улавяш.

    Много ми приличаш на опиянен от технонауката псевдотехнократ, който обаче е доста безкритичен по отношение на връзките между езотерично-окултните символи и традиции, тайните общества и публично тиражираните за “световни лидери” властови структури и лица.

    Време е да се събудиш за реалността, а тя е далеч по-странна и от най-големите ти проблеми със софтуера…

  43. Шapкан Says:

    the one with the truth,
    ясно ми против какво си, но не разбирам ЗА какво си.

    щото така и Солженицын го уважавах, докато беше “анти”, а когато пропя за какво е “про”, все едно ми се изплю в лицето…

  44. the one with the truth Says:

    @Шаркан:

    Трудно е да изкажа за какво съм (тъй като не виждам на хоризонта “по-добра” “система”, т.е. времето на тотализиращите идеологически обществено-политически системи някакси залязва, нужни са може би по-интегрирани неконвенционални подходи, които обаче да не влошават положението, а осезаемо да го подобряват поне в 1 аспект, без да има прекалени негативни последици или странични резултати), но ето някои неща, които подкрепям:

    1. Граждаанска критика и разследване на властимащите и кръговете около тях;
    2. Постепенно развиване на научно-критически подход за изучаване на езотерично-конспиративните теории (вкл. т.нар. “алтернативни” исторически интерпретации и странни факти), мистерии с предполагаем паранормален (или неизяснен) произход и съставяне на справочници за историята на тайните учения и вярвания през вековете (предвид налична документация, писмени сведения, но и споменаване на слухове и хипотези); както и тяхната критика и, при нужда, разумна подигравка;
    3. Възприемане на строга позиция по отношение на новите технологии, които в много отношения вече излизат извън рамките на това, което човек може да разбере, възприеме и обясни, т.е. ставаме все по-неспособни да разбираме как новите технологии променят живота ни и какви са истинските дебри на техните потенциални и реални заплахи (пример: електронното офлайн и онлайн следене, новите уреди за шпионаж и потенциално влияние над съзнанието чрез електромагнитни и звукови вълни, както и проучване на тайните експерименти на военно-промишления комплекс и частните корпоративни конгломерати, което само по себе си е почти мисия невъзможна по времевите рамки на 1 човешки живот);
    4. Изобличаване на масмедиите и развлекателния и рекламно-PR-ски бизнес и показване на психологическите трикове, които използват, за да насочват емоционално и подсъзнателно потенциалните “купувачи/вярващи” (голяма част от триковете са базирани на просторни психологически проучвания и лежат на научно доказани психосоциални феномени — факт, който е неизвестен за мнозинството);
    5. Разобличаване на индоктриниращите влияния на образованието и властовите структури в съвременния им вид;
    6. Разработване на отворени алтернативни подходи за подобряването на психосоциалните негативни въздействия и всякакви други общественозначими проблеми и свободното им обсъждане, дискусия и статистическо и качествено-сравнително изучаване/проучване;
    7. Философско-литературно и художествено-артистично развитие, обвързано с психосоциалните, политикоикономически, научно-технически и екзистенциални въпроси, хипотези, теории и търсения на съвременността;
    8. Гражданска информираност чрез търсене на алтернативни обяснения, но без изпадане в прекомерни религиозно-верски индоктринации, т.е. с критическо мислене и здрав разум; споделяне на новини на принципа на социалните мрежи, т.е. и чрез четене на чужда (е-)преса и неформална комуникация с хора от други географски локации;
    9. Публична (например онлайн) умна и навременна сатира и осмиване (“охуморизиране”) на властта и артистично проблематизиране на социално-индивидуалните проблеми;
    10. Сравнително по-изявена социална солидарност и взаимопомощ при необходимост, според времето и възможностите, съчетани с по-голяма градивна обществена социализация срещу десоциализащите, деперсонализиращи, депресиращи и смакчващи фактори на средата (вкл. обществените нагласи, народопсихология, поведение и социална изолация);
    11. Най-важното: повече и по-качествена критически настроена двупосочна комуникация, засягаща разнообразни теми, както и свободно споделяне на (лично неидентифицируема/неконфиденциална) информация. Някои от новопоявилите се user-generated quick Q&A сайтове са интересен пример за доста утилитарен метод за търсене на решение на битови проблеми;
    12. Граждански активизъм по посока обществена и лична защита на човешките и граждански права, дори и това да нарушава някои “по-леки” и недотам тежки закони.

    П.П. Достатъчно изписах по темата. Разбира се, и аз не знам цялата истина за мнооого неща, нито пък съм прекалено умен, просто споделям мнение, възприемайте и интерпретирайте го както намерите за добре, препоръчително е да разчитате най-вече на собствената си критическо-аналитическа преценка. Ако тя със солидни контраргументи оборва някои от мненията ми, придържайте се към собствените си представи и оценки, а в противен случай си разширете кръгозора чрез натрупване на нов опит в непознати за вас сфери, отново имайки предвид, че в крайна сметка оценките на нещата чрез натрупване на повече достоверни факти и материали отново са във ваши ръце.

  45. Шapкан Says:

    не се обиждай, но извът живия ти интерес към езотериката, си доста безсистемен в мирогледа си… коуто може да се каже буквално за всеки от живущите, с много малко изключения.
    Разбира се, степента на безсистемност е различно, но по-малко безсистемните пак са малцинство.

    има една интересна книга (към възледите на автора имам много критики), която дава някои възможни обяснения за това – Александър Никонов, Ъпгрейд на маймуната. Има я на български, но не в мрежата. В мрежата я има на руски.

    ще си позволя кратък коментар на изложеното от теб
    —————-

    1. Граждаанска критика и разследване на властимащите и кръговете около тях;
    ——– каква е целта? Наказване на отделните “лоши” тухлички от цялостно грозната сграда? Замяната им с “добри” обаче не прави сградата по-хубава. Пък и логично тази точка дублира точка девета.
    (самият факт на дублиране и зле подреден по важност списък е симптом на безсистемност на мирогледа)

    2. Постепенно развиване на научно-критически подход за изучаване на езотерично-конспиративните теории
    ——– никак не съм сигурен, че това е обществен приоритет (нещо интересно, актуално и крайно необходимо за масите); и по същество е подточка на точка шеста.

    3. Възприемане на строга позиция по отношение на новите технологии
    ——– и тук принципно смятам, че няма “лоши” технологии, но те стават такива в определена социално-икономическа и политическа среда.
    Следователно “строгата позиция” е уместна спрямо средата, която прави инструментите (технологиите) “потенциално и реално заплашителни”.

    4. Изобличаване на масмедиите и развлекателния и рекламно-PR-ски бизнес
    —— чудесно, но медиите са точно такива, а не други, защото същата среда, за която писах горе, им диктува този облик и функции. Промяна може да настъпи чрез въздействие върху причината, не човъркайки следствието.

    5. Разобличаване на индоктриниращите влияния на образованието и властовите структури в съвременния им вид;
    ——- отново чудесно и отново същото възражение;
    властовите структури в кой да е вид остават властови структури, т.е. инструменти за защита на малцинствени интереси. Тоест проблемът според мен е в самото наличие на такива структури, но пък без тях сешашната стопанска система не може да съществува, те са нейната функция.

    6. Разработване на отворени алтернативни подходи за подобряването на психосоциалните негативни въздействия и всякакви други общественозначими проблеми и свободното им обсъждане, дискусия и статистическо и качествено-сравнително изучаване/проучване;
    ——- това не може да се осъществи в рамките на сегашната социално-икономическа и политическа среда, защото споменатите от теб +алтернативни подходи” предстявляват пак вид технологии. Които могат да се използват в ущърб на повечето хора и в интерес на доста тесни малцинства, които имат в тази среда определени привилегии (и ги удържат със силата на политическата или икономическата си власт).
    Следователно, разработването на тези социални технологии може да стане по един “социалноекологичен” начин едва след радикална промяна на средата.
    Моето мнение е, че тази промяна не може да се осъществи другояче, освен наистина радикално, целенасочено и решително – сиреч революционно.

    7. Философско-литературно и художествено-артистично развитие
    —— същото като горното

    8. Гражданска информираност чрез търсене на алтернативни обяснения … споделяне на новини на принципа на социалните мрежи …
    ——- чудесно, но половинчато.
    мрежовият принцип е приложим за самоуправление на всякакво равнище – социално, културно, икономическо, даже и “политическо” (алтернативата на административната власт е тъкмо мрежово самоуправление и пряка демокрация) – като тези неща стъпват върху общодостъпна и нецензурирана информационна среда, в която няма монопол и друга конкуренция, освен проверката й с критериите на практиката.

    9. Публична (например онлайн) умна и навременна сатира и осмиване (“охуморизиране”) на властта и артистично проблематизиране на социално-индивидуалните проблеми;
    ——- това има ефект на “зрелища”, като в крайна сметка е безопасно за властта. Подиграваме й се… а после изпълняваме идиотщините й. А тя просто ще ни работи по-префинено… ама все в гъз (без извинения).
    Безполезно, а и направо вредно.
    Властта (политическа, икономическа, духовна) следва да се постави там, където й е мястото. Къде е то?
    На дъската на гилотината.
    Едновременно с което обществената среда да се промени така, че да не остане почва за възникване на нова власт, че инак няма да ни стигнат износващите се от употреба гилотини…

    10. Сравнително по-изявена социална солидарност и взаимопомощ при необходимост, според времето и възможностите, съчетани с по-голяма градивна обществена социализация срещу десоциализащите, деперсонализиращи, депресиращи и смакчващи фактори на средата (вкл. обществените нагласи, народопсихология, поведение и социална изолация);
    —— най-после нещо безспорно читаво!
    Лошото е, че тъкмо това не се вписва в редицата на останалите точки. И по-скоро би трябвало те да се съобразят с нея.
    Солидарността и взаимопомощта е изградила човешката цивилизация.
    Нещо повече – представлява важен фактор в самата биологична еволюция. Истина, която стана очевидна през последните 30 години, когато се установи, че висшата форма на биологична взаимопомощ (явлението “симбиоза”) не е любопитен феномен, а логичен процес, който започва от паразитирането на едни отранизми върху други и стига до взаимоизгодната им обвързаност.
    Разбира се, в социалната сфера такава обвързаност не бива да води до обезличаване на индивидуалността, което е въпрос на личен свободен избор.
    Остава само да формулираш кои са “десоциализащите, деперсонализиращите, депресиращите и смекчващи фактори” според теб…
    но не бързай. Откриването на съществените (ключовите) проблеми е невъзможно без системен мироглед (подход).

    11. Най-важното: повече и по-качествена критически настроена двупосочна комуникация, засягаща разнообразни теми, както и свободно споделяне на (лично неидентифицируема/неконфиденциална) информация. Някои от новопоявилите се user-generated quick Q&A сайтове са интересен пример за доста утилитарен метод за търсене на решение на битови проблеми;
    —– както писах вече, според мен най-важна е точка 10.
    а тази тук е повтаряне на точка 8. И за нея важи същият коментар.

    12. Граждански активизъм по посока обществена и лична защита на човешките и граждански права, дори и това да нарушава някои “по-леки” и недотам тежки закони.
    —– и пак една добра, но колеблива стъпка в правилната според мен посока.
    първо: права се вземат;
    второ: законите са писани за робове (от тези, които се изживяват като господари, а следователно законите обслужват с решаващо предимство именно техните господарски интереси);
    трето: пряката демокрация в малки общности, като следващото ниво е по-големи общности, съставени от малки (това се нарича федерализъм или мрежово общество), не се нуждае от централно налагани закони. В нея контекста на пряката демокрация гражданската активност е естествена и доброволна, а ролята на закони се изпълнява от локални правила, приети с консенсус. Общото между всички локални правила образуват водещите принципи на цялото общество. Но нито правилата, нито принципите не са догми. Те произлизат от здравия смисъл, могат да се редактират по всяко време, истинността им се подлага на непрекъсната практическа проверка от всяка общност, от всяка клетка на тази общност, от всеки човек, самоопределящ се като част от тази общност.
    (а и е естествено всяка личност да се чувства принадлежаща към повече от една общност, а значи и да има глас в нея, равен с гласовете на всички останали)

    ———————————————
    накрая:
    бих те посъветвал да се поинтересуваш от теорията на анархизма. Изобщо не съм сигурен, че ще, нито искам непременно да ставаш анархист, но запознаването с тази теория ще ти помогне да избистриш мирогледа си, така че той да стане последователен и защитим.
    В чисто субективен план, независимо дали ще приемеш (и персонализираш) или отхвърлиш предложената теория, ефектът от избистрянето на собствените възгледи си струва да се изпита.
    Усещането е като да прогледнеш цветно, без да си знаел, че преди не си различавал действителните цветове.

Leave a Reply