Любомир Николов: Брейнсторм-предизвикателство

Вчера бях зле претрупан с работа, и не смогнах да надникна в блога на Любо Николов за нещо ново и интересно. Груба грешка! Оказа се, че интересното е налице. Накратко, Любо отправя предизвикателство към читателите си да дадат идея.

Седнах веднага да пиша своето предположение. Уви, краткостта е сестра на таланта, а не на графоманията – за нула време се разлях ужасно. И реших – вместо да давя Любовия блог, ще пусна това като запис при мен. Нарочно обаче махам възможността да се коментира под този запис – мястото на коментарите е под оригиналния.

За улеснение, пускам тук оригиналния текст от блога на Любомир Николов:

Неведнъж съм имал възможността да се убедя в пословичната истина, че две глави мислят по-добре от една. А много глави – още по-добре.
Сега искам да изпробвам това още веднъж.
Нуждая се от помощ. По-точно от помощта на вашата фантазия.
Преди време ми беше хрумнал страхотен сюжет за трилър. Няма да описвам подробно идеята, но накратко казано, става дума за последната тайна на бившия президент Рейган. Преди да умре (от тежка форма на Алцхаймер), той получава кратко просветление на паметта и разкрива пред своя болногледач, че в България е скрито нещо изключително важно. Всичко е зашифровано във филма “Казабланка”, в който Рейган е трябвало да играе главната роля, но са го отстранили и са сложили на негово място Хъмфри Богарт (наистина е така). Ключ към тайната е фразата “Върни се в България” – съвет към двамата български бежанци във филма.
До голяма степен съм си оформил сюжета, свързвайки редица интригуващи политически събития от времето на Втората световна война и след това… но продължавам да си блъскам главата над най-важното. Какво може да е скрито в България?
Нещо да ви хрумва?

А ето и моето предположение (извинявам се за отприщената фантазия – просто такова е условието на задачката):

По логиката на творчеството, този ключ не може да е сам по себе си – части от отговора трябва да са скрити на други места във филма. Тези места трябва да ги има и в сценария (иначе Рейгън няма как да ги знае, след като не е участвал в самите снимки). Възможно е някои да не са влезли във филма, но други задължително са.

Да, но сценарият е писан почти заедно с филма: снимките са започнати преди сценаристите да са написали и половината. Иначе казано, отговорът трябва да присъства още в първите написани (не задължително хронологично първите във филма) части от сценария. Което пък иде да посочи, че е наистина важен – може би до степен филмът всъщност да е направен заради него. И спешен – иначе защо да бързат толкова?

Снимките е трябвало да бъдат започнати на 10 април, но са започнати на 25 май 1942 г. Защо такова отлагане за, както разбрахме, спешна задача? Очевидно е било необходимо нещо да се доизясни – тоест, към 10 април все още е имало неясноти около скритото. Тоест, то няма как да е съвсем просто – един скъпоценен предмет, или нещо подобно. Вероятно е нещото да е комплексно, и да включва човешки елемент – например да е артефакт, който обаче е от значение само ако бъде употребен по подходящ начин, вероятно от определен човек или хора.

Интересен елемент е, че очевидно на Рейгън не са имали доверие да се справи със задачата, докато на Хъмфри Богарт са. Дали причината е била, че не са вярвали на Рейгън? Малко вероятно – той все пак е научил “тайната”, очевидно от сценария (а може би не е, но се е поинтересувал по-късно като президент?). Или пък са сметнали, че Богарт ще я предаде по по-подходящ начин, заради разликата във външност, умения или кой знае какво?… Ако се почопли тук, също може да излезе част от отговора.

В тази връзка, други двама, които няма как да не са знаели нещата, са изпълнителите на българските бежанци семейство Брандел – Джой Пейдж и Хелмут Дантин. Пейдж е осиновена дъщеря на Джак Уорнър, съсобственик на Уорнър Брадърс, заснелата филма компания. Още едно потвърждение, че информацията се е налагало да бъде пазена стриктно; очевидно ръководството на Уорнър Брадърс е било наето да заснеме филма специално за целта. А Хелмут Дантин е бил австрийски анти-нацист, чиито родители по това време са били в концлагер – вероятно се касае за нещо, насочено специфично срещу нацизма.

Каква ли е причината нещо да се пази в строга тайна, точно в разгара на Втората световна? Очевидно е нещо със значимо военно предназначение. А фактът, че в същото време се наема филмова компания да направи филм с намеци за него, говори, че вероятно военното му предназначение ще е огромно, и ще се изпълни до голяма степен чрез пускането на определената информация за него чрез филма. Което говори за оръжие, чийто основен ефект е психологическо-информационен.

Как би могло да действа то? Филмът с гаранция е нямало да бъде (и не е бил) прожектиран нито в териториите под нацистка окупация, нито в Съветския съюз. Това оставя два варианта. Единият е това оръжие да действа предимно където филмът е бил прожектиран – в САЩ – като подсилва американските военни ресурси. Другият е да се е разчитало той да бъде прожектиран навсякъде – тоест, след като войната свърши и нацистите я загубят. Отново е под съмнение дали ще бъде показан в СССР, тоест предназначението на идеята е предимно отбранително.

Какво обаче може да е общото с България? И то такова, че да трябва Рик Блейн да посъветва български бежанци да се върнат обратно в нея? Ситуацията от филма ни доближава мъничко до отговора. Кабарето на Блейн е само прикритие – както разбираме, той всъщност е доставчик на (американски) оръжия за война срещу фашистка Италия и е воювал на страната на републиканците в Испанската гражданска война. Тоест, циничният американец вероятно всъщност е агент на американското разузнаване, и без съмнение влиятелен.

Семейство Брандел се опитва отчаяно да емигрира в САЩ, но няма тази възможност. А работата на разузнавача е да използва именно такива ситуации и хора. Да ги съветва не за тяхно добро, а за доброто на страната му. Какво добро биха видели САЩ от това безпомощните, отчаяни да емигрират Брандел да се върнат в България? По това време емигрантите все още са сравнително добре дошли в САЩ (а и Брандел вероятно би бил подходящ войник). Отново се налага очевиден отговор: Брандел ще получат възможност да имигрират в САЩ, ако подсигурят нещо, което може да бъде открито в България. Върнат ли се, с тях ще се свърже американски агент и механизмът ще бъде задвижен.

Защо е нужно това да се намеква във филм, пред всички? Защото филмите дават подсъзнателното ни усещане за реалността. Неща с огромна военна ценност нито се намират, нито се придобиват лесно и чисто. Къде по-добре е, ако някой популярен филм покаже как нещо свръхценно е попаднало в американски ръце като отплата за безкористното спасяване от американците на бедни и страдащи младоженци. Иначе казано, нормално е да се предположи, че след този филм ще последва втори. В който да бъде показано как Брандел намират Нещото в България и го предават на американците, които за благодарност ги спасяват и откарват в обетована Америка… Сигурно в реалността нещото се очаква да бъде придобито по съвсем не толкова чистоплътен начин, но филмовата атмосфера и внушение са могъщи.

Какво ни казва това за тайнственото нещо? Две неща. Първо – то е такова, че двойка младоженци могат да го открият и предадат на американците. И второ – че значението му е толкова огромно, че се налага държава с ресурсите на САЩ да подсигури впечатлението на хората по света, че го е придобила по благороден начин. Иначе казано, мъничко нещо с огромна мощ. На такива условия обикновено отговаря ключовата информация. Само че кой ти гледа за информация дали е придобита благородно? Особено по време на война? Такова условие е в сила за материални неща. Предмети. Но пък какъв е този предмет, който хем е мъничък, хем има колосална военна мощ? И ще се намира точно в България?

Една от възможните идеи е атомното оръжие, и технологиите около него. През май 1942 г. вече е в пълен ход американският Проект Манхатън. Идеята му е да изпревари Германия в създаването на атомна бомба. Може ли това да има нещо общо с България? Напълно.

България притежава най-богатите уранови находища в Европа. Съвсем близо до София е Буховското находище, където в дълбочина уранът има промишлена концентрация. Извличането му е въпрос единствено на време… и технология. Но германците тогава дори не са знаели, че под Бухово има уран. Кой може да е знаел? И да е разполагал с технология, толкова по-напреднала от тогавашните, че да е ключово важен? Ако има такъв човек, той се превръща в ключовата фигура във войната между САЩ и Германия. Логично е да го е имало. Но кой ли би могъл да бъде, и какъв?

Тук според мен влиза в действие един привидно несвързан факт. По това време вече над 80-годишният Никола Тесла усъвършенства своето далекобойно лъчево оръжие, което предлага да продаде на правителството на САЩ. Едгар Хувър отклонява предложението му, но след смъртта на Тесла през 1943 г. засекретява всички негови документи. Не е ли странно? Според мен е. Логичното обяснение тук е, че Хувър, като дългогодишен директор на ФБР, е знаел: купи ли откритието на Тесла, германските агенти вероятно ще успеят да го докопат. По-безопасно е да не го купи, омаловажавайки го – така то остава известно единствено на потайния и подозрителен Тесла. Старателна тайна охрана и наблюдение под някакъв измислен предлог решават проблема.

Очевидно обаче Хувър не е могъл да предвиди всичко. Тесла е нямал деца, и е изпитвал духовна близост единствено с инженерните умове. Имал е обаче три сестри, и е известно, че ги е подпомагал финансово – тоест, поддържал е с тях връзка. Надали родените през 19 век в сръбско село в свещеническо семейство момичета са били инженерно образовани, но това е твърде вероятно за децата им. Особено при такъв чичо. И тук идва странното: всякаква информация за деца на сестрите на Тесла липсва. Не, не е известно, че са нямали деца – не е известно дали са имали. Странно, нали? Малко вероятно е тази информация просто да изчезне, логично е да е била иззета и унищожена. Защо е нужно това?

Логичният отговор е прост. Твърде вероятно е Никола Тесла да е имал племенник, който проявава интерес към инженерството (при такъв чичо – как иначе?). И е доста вероятно племенникът да е споделял и поне част от таланта на Тесла – наследствеността не е без значение. Логично е да се предположи, че двамата са имали кореспонденция, останала в неизвестност заради потайността на Тесла. И че сигурно са разработвали заедно немалко неща.

Как се връзва това с далекобойното лъчево оръжие на Тесла? Като гений в областта на електричеството, той е знаел: електрическите вълни неизбежно се разфокусират на големи разстояния. Но в същото време те могат и да се пречупват и отразяват в атмосферата, тоест могат да се концентрират. Да, постигнатите енергии не са достатъчни за оказване на ефективно въздействие върху веществото. Но Тесла е знаел и още нещо.

Още първото му наистина гениално изобретение – намотката на Тесла – демонстрира качествата на резонанса. Чрез нея Тесла е демонстрирал това, за което съвременните му физици са се кълняли, че е невъзможно: с две простички намотки и няколко метални плочи е предавал енергия на метри разстояние през въздуха, и е създавал напрежения, непостижими дори за най-мощните ван де Граафови генератори. Йоносферата на Земята отразява радиовълните. Ако бъде изпратено мощно лъчение с подходяща дължина на вълната, под подходящ ъгъл, то ще се плъзне по границата й. А Земята е кръгла: с обикалянето около нея, ако дължината на вълната е настроена точно, ще се получи резонанс, който ще създаде на десетки километри над земята свръхмощен пръстен от енергия. Всеки опит на нещо метално, примерно самолет, да премине през този пръстен, би означавало мигновеното му изпепеляване.

Но това е не само оръжие за защита – така и така, пръстенът би бил на десетки километри височина, далеч над полетите на самолетите. Бъде ли насочен обратно към земната повърхност, той ще причини разрушения, сравними със сериозна бомба. А това насочване може лесно да се реализира чрез пускане на втори такъв пръстен под ъгъл към първия, така че да се пресекат по определен начин на определено място, и нагретият там от интензивната енергия въздух да създаде лещов ефект. Останалото е въпрос на позициониране на пресечната точка и на съотношение на мощностите на двата лъча.

… Добре. Вече имаме предполагаемата схема на далекобойното лъчево оръжие на Тесла – “светия граал” на сума ти изследователи, останал неоткрит вече 70 години. А не ви ли се струва странно, че на тази схема ни наведе нещо напълно несвързано с физиката – размислите върху един случаен филм? Съвсем случайно “Казабланка”? Ако да, значи е време да продължим, и да потърсим връзката с България.

Разрушенията на сериозна бомба не са малки, и е чудесно как точно могат да бъдат насочени където и да е по света. Но не оправдават разходите – за създаването на атмосферните енергийни пръстени биха били нужни антени с размер немалко километри, и колосален разход на електричество. Схемата би била оправдана, ако разрушенията са несравнимо по-големи. Примерно като от атомна бомба. Но как би могло да се постигне това?

Както добре знаем от съвременните ускорители, електромагнитното въздействие е способно да ускори атоми до степен сблъскването им да предизвика ядрена реакция. Но за това са нужни вакуумни камери и свръхпроводящи магнити. Подобни неща в атмосферата няма – няма как да се постигнат нужните енергии… Това обаче не значи, че ефектът е невъзможен. Просто там, където са достъпни много по-ниски енергии, могат да бъдат използвани много по-лабилни атоми.

Именно тук виждаме ролята на българския уран, и на предполагаемия племенник на Тесла. На кого от двамата е идеята за урана, е трудно да се предположи. Но очевидно чичото е възложил на племенника да подготви за експерименти известно количество уран. А за да го получи, той е трябвало да дойде в България. Дребно, подкритично количество уран, вградено в нещо с неподозрителна външност и доставено където е нужно, се превръща под удара на оръжието на Тесла в атомна бомба. Чиято мощност може да бъде колкото е нужна – не е обвързана с минимума на критичната маса. Която може да бъде взривена когато е нужно. А след като тя облъчи с взрива си околността, и радио-активира елементи в почвата, вече дори няма нужда от уран. Който държи излъчвателя и достави първите няколко грама уран някъде, печели войната.

Как ли племенникът е извлякъл урана? Отново ни дават отговор технологиите на Тесла. Фокусирано електромагнитно излъчване с подходяща честота лесно би могло да активира химически атоми с определени маси – например урановите. Достатъчно е хълмът над местната рекичка да бъде облъчен преди дъжд, и във водите й ще изтекат килограми уран. А поставен надолу по течението й втори излъчвател лесно ще ги свърже химически с каквото е удобно. Малко бентче и няколко литра сярна киселина, излети във водата – и след час-два от дъното на вирчето ще може да се изгребат килограми уранов сулфат. Необогатен на уран-235, но не е и нужно.

С пълна сигурност тайната охрана на Тесла не само го е наблюдавала и пазела. Хувър е бил известен с любовта си към кореспонденция, непредназначена за него. Със сигурност писмата между чичото и племенника са били четени особено внимателно. И когато е станало известно, че в България, съюзна на Германия, има технология, твърде сродна на атомната и много по-опасна, е било необходимо да се действа. А тъй като действието е можело да бъде твърде съмнително от морална гледна точка, се е налагало да се вземат мерки за моралното му изчистване. Примерно злият гений, готов да взриви света, да е бил убит от невинни младоженци, търсещи спасение в Америка…

Какво се е случило реално, е трудно да се каже. Дали племенникът на Тесла е бил премахнат, пленен или купен, не се знае. Нито пък дали Тесла случайно е починал няма и година след това. Но подозирам, че въпросното тайнствено нещо, за което Рик Блейн връща Бранделови обратно в България, всъщност е именно то. И никак не ми е трудно да се досетя защо то се пази в тайна и досега. По-скоро си задавам въпроса дали Рейгън не е получил Алцхаймер именно за да бъде изтрита паметта на последния жив, който знае неудобните подробности. (И дали Алцхаймерът му не е получен именно чрез въздействие на въпросното оръжие – мозъчните клетки са чувствителни на лъчево увреждане…)

А кой знае, може и да не е така. Напълно възможно е точният отговор да си остане неизвестен завинаги. Често търсенето е по-интересно от намереното. 🙂

(Отново напомням – този запис е заключен за коментиране, оставяйте идеите си под оригиналния запис в блога на Любо.)

Comments are closed.