Софийски коледен подарък

Откакто в София валя сняг, все така ставаше, че не бях излизал с колата. Направих го чак днес. И ситуацията ме изненада. Като изключим малките квартални улички, всичко беше прилично почистено – и, по думите на мои познати, буквално два-три часа след спирането на снега вече е било. И друг път се е случвало градът да бъде криво-ляво поизчистен, но нито толкова добре, нито толкова експедитивно. А снегът беше не кой знае колко много, но достатъчно, за да се утъпче и заледи при тези температури.

Повечето от нас вероятно въобще не са се и замислили. Но всъщност добре почистените улици за немалко от нас са били един чудесен коледен подарък, който не сме забелязали. Защото няма как да знаем кои от нас по заледени улици щяха да са катастрофирали, или пометени от подхлъзнала се кола. Колко щяха да загинат за Коледа, колко – да бъдат ранени, колко да се простят с изкарани с много труд пари за ремонт на повреди, а колко и просто да преживеят празника под уплаха от нещото, което са избегнали на косъм. Понякога най-хубавият подарък е именно този, който не осъзнаваме, че сме получили.

Защо отбелязвам това специално, при положение че то е редно и си плащаме за него ли? Защото и досега беше редно и си плащахме за него, а не го получавахме. За пръв път от десетки години насам едно уж дребно, но всъщност важно нещо си дойде на мястото. А според мен това си струва да бъде отбелязано.

Ще бъде ли така и при следващия снеговалеж? Кой знае. Може би не. Но поне веднъж видяхме, че сме съумели да го направим. Че сме напипали технологията и организацията, която води до успеха. Успееш ли веднъж, втория път е по-лесно да успееш пак, и по-трудно да сбъркаш. А чудотворна рецепта как отсега нататък завинаги да почистваме перфектно всеки път няма. Начинът е този – като трупаме успехи и отстраняваме неуспехите, докато не се научим да успяваме почти винаги. Абсолютът е приоритет на Господ, пък той е ревнив и не позволява на другите да се месят в неговите дела.

И не искам да чувам недоволното мърморене “Толкова други по-важни неща имаме…”. Ще прощавате, ама това хич не е от маловажните неща. Спасило е поне малко животи и здравета – парите и уплаха не ги броя, но животът и здравето, извинявайте, са важни… А и заради друго не искам да ги чувам. Защото когато дойде ред да избираме управници, се разкъсваме между кандидатурите, понеже всеки го е грижа за неговия си най-тежък проблем. Колкото повече проблеми се изчистят, толкова повече ще се обединяваме срещу останалите неоправени, и по-силен ще е стимулът за управниците да се хванат и да оправят и тях. (Помните ли теорията, че всички проблеми на един запуснат град тръгват от първото счупено и неоправено стъкло в него? Е, почистването на снега е първото оправено стъкло в нашия град.)

Затова – честито ни почистване на града от падналия сняг. Честито на всички, които иначе щяха да загинат, пострадат, правят ремонти или да се уплашат. И на всички, чиито управници поне за мъничко останаха с едно неуредено нещо, с което да ни разсейват от другите неуредени неща, по-малко.

На всички нас.

19 Responses to 'Софийски коледен подарък'

  1. юлий Says:

    Сетих се нещо, което съм си мислел преди : добрия барабанист е като операционна система, а за операционната система всеки ще ме разбере.

  2. дони Says:

    Улиците, по които минах когато валеше, също бяха почистени, което е много радостно. Дори за първи път видях снегорин в моя квартал (Дианабад). Също ми се наложи да карам по магистрала Хемус и тя беше перфектно почистена. Дано продължи в същия дух, явно има начин.

  3. Божо Says:

    Което си е вярно – вярно е.
    Почти веднага улиците бяха много добре почистени.

  4. Делибалтова Says:

    Да бъдем човеци означава да вършим добрини за хората, но също, макар да се случва удивително рядко у нас – да забелязваме, да признаваме и да се отблагодаряваме за направените от другите добрини. Затова този текст ми стопли сърцето.

    Честита Коледа!

    Длъжностите и заплащането са друга дименсия. Не че не са важни, но не могат и не бива да стават същината на живота ни.

  5. Метин Says:

    Хм, дали това е било същият град? В Младост цял четвъртък беше отвратително. Колите се движеха по 10 сантиметра лед (и в брутални задръствания).
    Иначе да, през нощта срещу петък се е случило някакво чудо. И в петък всичко беше перфектно. Така че като цяло се приема 🙂

  6. дони Says:

    Метин, нещата са малко навързани, Много хора карат с кофти гуми и предизвикват задръствания. А в задръстване снегорините няма как да прередят и да почистят.

  7. Григор Says:

    @Метин: Не съм видял какво е в Младост – напълно е възможно да не са смогнали да изчистят там (а вероятно и другаде) достатъчно бързо. Но като цяло все пак мисля, че беше по-добре от други пъти.

    (Ето една снимка от някакъв японски курорт:

    http://1funny.com/wp-content/uploads/2011/03/japan-snow-road-2.jpg

    Надали ще стигнем това скоро, но все е напредък.)

  8. Митко Says:

    Видях снимката от коментара на Гришата и Тома Неверни + спомени за продукт наречен фотошоп се събудиха в мен. Поразрових се и намерих и други снимки и няколко видеа сред които и това http://vimeo.com/10670842, и вече не съм толкова сигурен, че е монтаж.

  9. Виктор Says:

    Аз като слушам само новините по въпроса от няколко години насам, чини ми се, че разковничето е било глоби за фирмите, които не почистват както трябва. А също и някакви GPS, които показват кой снегорин къде е и дали е със вдигнато или свалено гребло. Сиреч, както казваше баба ми, кучето играе според тоягата. Така едно време, може би 1990 година, един приятел беше на екскурзия в Испания. Разказа ми, че в някакъв супермаркет нямало никакви разхвърляни колички, защото имало някаква система с някакви монети. Е, дойде и тая система тука. С една дума, май става въпрос за пари и при почистването, и при количките. Но пък от друга страна, преди 5-6 години имаше от моя блок до спирката хубаво тротоарче, напряко през тревата, на диагонал, чудесно. После дойдоха някакви хора и почнаха да строят една сграда… още я строят… и няма тротоарче, има едни плочки тук-там, на скок-подскок, кал, и така… Обаче пред сградата има палми в саксии. Кал и палми, кал и палми и така. Вие се радвайте на улиците, пък аз ще чакам да се зарадвам на тротоарите. 🙂

  10. Шapкан Says:

    слушам по радиото, че Фавзъкова опровергала шефката на чистота, че навсякъде било почистено.
    И хората с травми заради подхлъзване по леда пак са същата бройка като минала година по същото време – над 5000 души.
    да не говорим за дневните плюсови температури – с осигуряването им не знам кой се занимава де, да не би и той да е от ГЕРБ?

  11. Шapкан Says:

    Фандъкова де, заплетоха ми се пръстите

  12. Шapкан Says:

    задръствания посред нощ?

  13. Григор Says:

    @Шаркан: За тротоарите не претендирам, че са били почистени – шофьорите гледат уличното платно. А дневните плюсови температури – този път бяха по-малко от друг път, а почистването беше по-добро. Все е напредък.

  14. Шapкан Says:

    понеже съм пешеходец, а и шофьорите май происхождат от пешеходци (колкото и реакционна и ненаучна да е тази хипотеза според някои), че на всичко отгоре и повечето хора даже в София са пешеходци, обръщам повече внимание на тротоарите.

    плюсовите температури бяха напълно достатъчни, за да се справят с мижавото количество сняг. Щом и при мен вече почти не остана от него – прави си сметка.
    Така че напредекът е спорен, истински сняг още не е завалял, за да се съди.

  15. Морфиус Says:

    Първия ден се поизложиха, излязоха твърде късно… когато вече имаше трафик.
    Трябваше обработката да започне преди пиковия трафик… все пак валеше от среднощ, не е да е заваляло в 8.
    За втория вече и времето омекна и наваксаха… да видим следващия път.

  16. Шapкан Says:

    Коледа мина, подаръците изветряха…
    и “следващият път” дойде.

    тъкмо вчера, в начеващия сняг в Нови Искър кипеше бурна дейност по кърпене на дупките по шосето.
    От личен опит знам колко трае асфалт, полаган върху сняг.

    апропо, не видях снегоринни самолети да ловят снежинките във въздуха, както им се заканваше генерал-лейтенантът премиер-министър доктор хонорис кауза Бойко Борисов и неговата вярна червена шапчица Фъндъкова…

  17. Григор Says:

    @Шаркан: Това е най-новаторската форма на почистване на сняг. Вместо да го махат от пътя, го асфалтират отгоре… 😉

  18. Шapкан Says:

    Гриша, това новаторство съм го сърбал през 1986 година като войник…
    т.е. по времето на Живков.
    а сега е времето на неговото протеже.

    (заставах онзи ден край работниците и започнах да разглеждам иронично работата им. Един не издържа, приближи се и ми каза намусено: “Знам какво си мислиш. Ама ние само изпълняваме. И на нас ни е криво, но ако си отворим устата, оставаме без работа, ще ни изхвърлят на улицата…” Викам: изхвърлете ги вие! Онзи, оказа се набор, клати глава: как ще ги изхвърлим, робски народ сме…)
    ето така мислят хората. А т.нар. морални авторитети им внушават същото: да, роби сте, затова се надявайте да дойдат по-умни и “отговорни” рабовладелци.

    знаеш, че съм бачкал на сума ти места сума ти неща. И навсякъде съм наблюдавал едно и също: дългогодишните работници, даже без формална квалификация, по-добре знаят какво и как и кога да правят. И когато правят дивотии – в повечето случаи това е заради решенията на началниците им – напоследък все по-рядко разбиращи от това, което се върши.
    те просто командват според някакви свои “висши” съображения. А че вали сняг, че това е пилеене на работа и материал – пука им. Нали усвояват средства. Това им е важното. И в държавния, и в частния сектор.
    Ти погледна ли линка към статиите на Константинов за роботронната революция?

  19. Шapкан Says:

    тю, в момента превеждам от руски и написах “рабовладелци”.
    механична грешка

Leave a Reply