В очакване на Годо

Днес реших да си купя USB MP3 плейър. (Честно казано, диктофон щеше да ми е достатъчен – но не видях да върви без плейъра.) Прегледах ценовите листи на няколко доставчика – най-богат избор предлагаха “Мост компютърс”. На колата – и там.

Не бях пазарувал от “Мост” от години. Отвътре офисът им изглежда абсолютно впечатляващо – десетки удобни бюра, зад които седят дилъри. Почти всички бяха свободни, и разсеяно зяпаха тавана. Насочих се към най-близката.

– Извинете, бих искал да си купя…

– Ей там, в дъното, при онези двама дилъри.

В дъното имаше две отделени по-настрани бюра, пред които се редеше опашка. За щастие, от двама-трима души. Въздъхнах и зачаках реда си.

Редът ми започна с това, че в момента, в който сядах на стола, момиче от персонала притича отнякъде и кимна на дилъра:

– Оня със записвачката дойде чак тук да си търси СД-то към нея. Трябвало да има. В момента говори със склада, нищо чудно след това да дойде и при теб.

– Хубаво. Аз какво да направя. – обяви флегматично дилърът и се обърна към мен индиферентно. Помислих си, че една хубава и слънчева усмивка би била далеч по-вдъхновяваща.

– Извинявайте, бих искал да си купя USB памет с MP3 плейър.

– Нямаме.

– В ценовата ви листа, и на сайта ви пише, че имате…

– Съжалявам. Нямаме. Друго?

– Ами… Имате ли само USB памети, без MP3 плейъри?

– Вижте в коридорчето към тоалетната, изложени са, изберете си.

След малко налучкване открих коридорчето към тоалетната. USB памети там нямаше изложени, но затова пък имаше 4-5 вида USB MP3 плейъри. За съжаление, само най-високоценовите варианти. Върнах се при дилъра.

– Извинявайте, там няма изложени памети. Затова пък има MP3 плейъри.

– Точно така. Нали такъв искахте, затова и ви пратих там.

Този ден не бях смогнал да закуся или обядвам, така че възможността някой да ми е сипал ЛСД в яденето отпадаше. Вгледах се много внимателно в дилъра. Разширени зеници – няма. Характерните кръвоносни съдчета в склерите – няма. Наркотичния ситен тремор на ръцете – няма. Характерно положение на главата – няма. На алкохол не мирише, на марихуана – също. С една дума, никакви признаци да се е напушил или надрусал.

– Добре де, така или иначе, тези са ми скъпи. Възможно ли е да си купя някаква USB памет? Само памет, без MP3 плейър.

– Имаме. На A-DATA, двайсет и осем долара, метален или гумен корпус.

– Гуменият ми харесва като идея. Може ли да ги видя?

– Ето снимката. – Той завъртя екрана към мен. Наистина имаше снимка, но така направена, че не можеше да се различи дали един от елементите е халка за закачане, или емблема върху корпуса на пръчката.

– Благодаря ви. Това халка за закачване ли е, знаете ли?

Той се вгледа за момент.

– Не. Не зная.

– А дали е възможно да го видя, преди да го купя? Ще ми е много неудобен, ако е без халка.

– Не знам.

– Не знаете мога ли да го видя ли?!

– Ами може би в склада, само че там няма да ви го дадат, преди да си го купите.

– Добре, не може ли да поискам да го видя, преди да го купя?

– Няма да ви го дадат, преди да си го купите.

Почнах да кипвам. Денят ми беше наистина натоварен.

– Вижте, не съм дошъл тук да чакам Годо, за да разигравам театър на абсурда. Мога ли да видя каквото продавате, преди да си го купя, или трябва да избирам котка в чувал?

– Не знам.

– Добре. Може ли да говоря с началника ви?

– Началника ми?

– Началника ви. Ако не сте вие мениджърът на фирмата, вероятно имате началник. Бих искал да говоря с него.

– Ей там. – Той кимна по посока на гишето “Информация”.

Отидох там, за да намеря в гишето служителката от преди малко.

– Извинявайте, може ли да говоря с началника на дилърите?

– Какъв началник? За какво ви е?

– Началникът на дилърите. Трябва ми. – За какво, се надявам да разберете веднага след разговора, добавих наум.

– А-а, няма го! Няма го!

И на лицето й грейна точно тази усмивка, която бих се надявал да видя от дилърите – слънчева и преливаща от щастие.

Излязох си. Отидох до колата, седнах в нея, след което се насмях така, че коремът ме заболя… Не беше честно да се надсмивам над нещастието на хората, но не издържах.

Господи, в какво ли трябва животът да е превърнал някого, за да бъде това, което видях с очите си?! Колко ли тормоз трябва да му е стоварил, как ли трябва да го е осакатил…

И да, не съм съгласен такива хора на свой ред да тровят пък живота на другите – но ме беше гнус да вдигна там скандал. Представете си от каквото най-много ви е гнус – ето такова нещо изпитах. Съжалявам. Очевидно не ставам за добър юнак, и за човек, който оправя света. Съжалявам.

А колкото до “Мост” – надявам се началникът там скоро да се върне. Иначе аз ще страдам – опашките за пазаруване другаде скоро ще пораснат, и ще чакам повече…

7 Responses to 'В очакване на Годо'

  1. Васил Колев Says:

    Не случайно на Мост им викат “Компютри от моста” (т.е. за хвърляне оттам)… Мисля, че от тях си струва да купуваш само ако си асемблаторска фирма, понеже са евтини, ако си краен клиент, лошо ти се пише…

  2. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Откритата фирма. Says:

    товарени условия. Резултатът от това разминаване го гледах съвсем наскоро – осакатени хора, които виждат щаст […]

  3. Явор Атанасов Says:

    В момента смятам да подменя една серия техни компютри на повече от три години. На времето като ги купувахме си бях избрал всичко, но ми казаха, че тези кутии, които съм избрал, не били подходящи и ми препоръчаха кутии с нужното според тях захранване. Три дена след като подписахме договора поискаха да подменим захранванията. Голяма дърво бяха тези кутии. Много шумни. За съжаление при тях можеш да намериш това което другаде не можеш. Явно съм по-устойчив от теб на дебилния им начин на работа.

  4. Григор Says:

    🙂

  5. burst Says:

    Че не са стока е всеизвестно, но резултата щеше да бъде същия и в JAR например – НИКОЙ няма да изкара стока от склада ако тя не е изложена за да я “погледне” клиента. За това при такива покупки при по-малки фирми прекупвачи, които имат интерес да угодят на един клиент с малка покупка.

  6. Anonymous Says:

    Не мога да разбера какво търсите точно в Мост, да не говорим в смешниците от Жар. Вторите могат спокойно да кандидатстват за номинация куриер номер едно,

  7. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » И пак “Мост компютърс” Says:

    […] доста време бях посетил “Мост компютърс”. Бях решил покрай този случай повече да не пазарувам […]

Leave a Reply