И пак за ACTA

Днес присъствах на пресконференция, дадена от Асоциацията на потребителите на телекомуникационните и интернет услуги. Говориха Янаки Ганчев, Невен Дилков и други. Беше интересно.

Янаки Ганчев разказа, че на 1 февруари те са имали почти едночасова среща с министър-председателя. Че са му обяснили страховете на Интернет потребителите около ACTA и че се е стигнало до “джентълменско споразумение”, подписано от Бойко Борисов. Съгласно него, Министерският съвет ще внесе в НС предложение ACTA да бъде одобрен с “резерви”, като се посочи, че в областта на Интернет потреблението ще се прилага наличното сега българско законодателство. Асоциацията е поканена да участва и в работните групи на НС, където нещата ще бъдат доизбистряни.

Дотук добре. Извоювана е немалка победа – поне на думи. Предполагам, че Бойко Борисов ще си сдържи думата, и не ми се вярва парламентарната група на ГЕРБ (единствената, която все още заявява поддръжка за ACTA) да го бламира. Би трябвало да съм спокоен.

Но не съм. Правата на Интернет потребителите са само една малка част от полезните неща, които ACTA разрушава. Образно казано, ползата от тази корекция за мен е колкото от това да ти дадат каска, която да те пази при обстрел от упор. Каската вероятно ще опази част от теб, и то най-важната – но уви, крайният резултат вероятно ще бъде същият, както и без нея.

С риск да повторя доста от предишния си запис, ще изредя накратко част от оставащите проблеми, и ще предложа максимално скромните възможни техни решения:

– Процесът на договарянето и допълването на ACTA продължава да е секретен. (В глава V, статия 38, т. 2 изрично е дефинирано, че консултациите и позициите на страните ще бъдат конфиденциални, а това ще налага запазване и на постигнатите договорености конфиденциални поне до приемането им. В противен случай опитен наблюдател лесно ще отгатва по междинните резултати позициите на страните, а това обезсмисля конфиденциалността им.) Това е точка, която България няма как да подпише “с резерви” и да не спазва.

– Нарушаването на личното пространство и разкриването на лична информация далеч не се изчерпва с опазването на Интернет присъствието от тези посегателства. ACTA стимулира нарушаването им и извън интернет, като може да наложи например масово следене на търговска кореспонденция под предлог предотвратяване на нарушаване на търговски марки и т.н. (Това следва от силния дисбаланс между права на праводържатели и права на не-праводържатели, създаван от ACTA. Този дисбаланс е резултат от цялостния дух на ACTA и няма как да бъде отстранен без цялостна промяна на споразумението.)

– Дори ако бъде спазено, споразумението не защитава срещу практическото анулиране от ACTA на концепцията за “честна употреба” в глава I, част 1, статия 5, т. k. (Този нежелан ефект може да бъде отстранен, например като България посочи в “резервите” си, че няма да прилага ACTA в нарушаване на българските и международни закони за “честна употреба”.)

– Споразумението не защитава и срещу ефекта на ACTA да изнася противоречията по предмета си на ниво спорове между големи организации, извън възможностите на отделните хора да се включват (освен като обвиняеми). По този начин, то не предпазва срещу тенденцията на ACTA да превръща света от общност на хора в общност на големи организации (доколкото участниците в тези противоречия ще са като правило корпорации – в общност на корпорации). Тази тенденция може да бъде отстранена чрез подходяща промяна на Глава I, част 1, статия 5, т. l и някои други точки; това обаче ще създаде други трудности и рискове в практическото прилагане на ACTA. Затова намирането на подходящо решение е много трудно, а оттам и отстраняването на тази тенденция. Също, дори България да намери и прилага подходящото решение, светът е взаимосвързан и нежеланите ефекти на тенденцията ще се чувстват у нас въпреки всичко.

– Създаването на обстоятелства за извънсъдебни действия (както на “приватизиране на цензурата”, така и на рекет с интелектуални права) не отслабва от това споразумение. Намаляването на тази опасност би изисквало основна преработка на ACTA, която България не може да наложи. А в настоящия вид на споразумението, единственият начин България да намали задоволително тази опасност би бил да откаже да подпише ACTA изцяло.

– Споразумението не предотвратява (и принципно няма как да предотврати) и претърсването на хора и личния им багаж на границата. А това е една от най-инвазивните и неприемливи части на ACTA. Тя може да бъде в малка степен отслабена, като България се възползва от разрешението в глава II, част 3, статия 14, т. 2 и въведе правила, които изключват проверяването на личен багаж и некомерсиални количества стоки поради изисквания, произтичащи от ACTA. Това ще позволи подобни проверки да не се извършват от българските гранични власти (но няма да спре извършването им от други гранични власти).

– В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 1 се запазват изискванията на ACTA нарушенията на интелектуални права да бъдат обявени за криминални престъпления, и за тях да може да се налага наказанието затвор. Също в пълна сила остава възможността почти всяка възможна употреба без изрично разрешение на обект на интелектуални права да може да бъде представяна като “целяща пряко или непряко търговско или икономическо предимство”, и така да се оказва криминално престъпление. В пълна сила остава и уговорката, че криминални престъпления са всички такива употреби, но не само те – тоест, не е посочено какви други употреби на обект на ИП, неносещи никакво търговско или икономическо предимство, също са криминални престъпления. На теория това би могло да бъде дори личното слушане на музика, или споменаването на търговска марка или име на фирма в критична статия. Единственият начин България да ограничи тези нежелани ефекти е да заяви, че изцяло отказва да изпълнява тази точка.

– Продължават като криминални престъпления да се третират вносът, износът и транзитът на продукти, нарушаващи нечия търговска марка. Това е в сила дори ако в страната-производител и в страната-получател тези продукти не нарушават търговска марка. Иначе казано, ACTA способства една страна с неоправдано строг режим на интелектуални права да може да го налага и върху търговията на страни, чийто режим е по-либерален.

– ACTA продължава да постановява, че държавите имат право да обявят за криминално престъпление записването на прожектиран филм, дори ако е с изцяло некомерсиална, нетърговска и неразпространителска цел (напр. за строго лична употреба). За щастие, тази точка е пожелателна – България не е длъжна да я изпълнява. Възможността да бъде въведена обаче неизбежно ще допринася за създаването на общ “смразяващ ефект”.

– В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 4 ACTA продължава да задължава държавите да обявят за криминално престъпление подпомагането или подбуждането към споменатите криминални престъпления. С други думи, изказвания в смисъл, че това поголовно криминализиране е нередно и несправедливо, могат да бъдат тълкувани като подбудителство към нарушаването им, и авторът им да бъде обявен за криминален престъпник. Единственият начин това пряко и брутално нарушение на свободата на словото да бъде блокирано е България да декларира, че изцяло отказва да изпълни тази точка. (Което, в добавка към изводите за другите точки от статия 23, прави логичен отказът да се изпълнява цялата статия.)

– Съгласно глава II, част 3, раздел 5, статия 27, т. 5, държавите са длъжни да въведат юридически мерки срещу заобикалянето на технологични средства, които се използват за контролиране на употребата на обекти на интелектуални права. В т. 6 е уточнено, че става дума за устройства или средства, създадени с идеята предимно за такова заобикаляне. Ще рече: ако устройството става предимно за друго, то е използваемо за другото, но всяко такова заобикаляне нарушава закона. В т. 6 се прави изключение, ако продуктът има значителна комерсиална употреба извън такива заобикаляния; за свободния софтуер обаче често се приема, че няма комерсиална употреба, и съответно той попада под удара на ACTA. Съгласно т. 7, държавите са задължени да подсигурят юридически мерки срещу лица, които предприемат действия, които биха могли да направят възможно нарушаването на авторски права (и в частност снемането на електронните ограничения над негови обекти). Иначе казано, Това важи в пълна сила дори ако употребявате законно закупени обекти на ИП, само по разрешения начин, и ако пишете софтуер, който бива използван само за такава цел. За илюстрация: преди ACTA авторът на DeCSS (програма за разшифроване на DVD) не можеше да бъде осъден, тъй като я беше написал и използвал за гледане на законно закупени от него филми. Под ACTA той се явява престъпник, независимо че не е нарушил ничии интелектуални права. Тези точки носят силен “смразяващ ефект” не само върху обществото, но и върху технологичния напредък. Той може да бъде избягнат, ако България заяви в “резервите” си, че няма да ги спазва.

– В глава II, част 2, статия 11: държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на нарушителя или обвиняемия да предостави информация около нарушението на праводържателя или съда. Изискването за предоставянето на такава информация на праводържателя е форма на принуда към самоинкриминиране, което е нарушение на фундаментално човешко право. От демократичните законодателства се очаква да забраняват подобно нещо. Тази възможност за нарушения може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 2, статия 12, т. 1 (а): държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на когото е необходимо да блокира възможността нарушение на интелектуални права да бъде извършено. Такова блокиране обаче е невъзможно без пълно следене на всички, например на всички Интернет потребители. Ако споразумението между Б.Б. и АПТИУ бъде спазено, Интернет потребителите ще бъдат защитени, но всички останали – не. Резултатът ще е тотално нарушаване на личностни права. Също, ефектът дори от такова следене няма да е пълен – мярката стимулира нарушаване на общочовешки права, без да постигне търсения ефект. (И също така създава условия за тежки антиконкурентни икономически злоупотреби.) Такова развитие може да бъде избягнато, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 2, статия 12, т. 2 държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да действат inaudita altera parte (непублично и тайно), където е подходящо – и особено където ще бъде нанесена невъзвратима вреда на праводържател, или когато е възможно доказателства да бъдат унищожени междувременно. Обикновено подобен текст касае само втората възможност: поставянето на “невъзвратима вреда на праводържател” наравно с унищожаването на доказателства е недопустимо фаворизиране от съда на праводържателя спрямо другата страна. Също така, обикновено подобен текст се формулира максимално тясно и изрично, за да се избегне възможността с разрешението за тайни действия да се злоупотребява, а текстът тук е формулиран широко и неясно. Това създава възможността той да бъде прилаган широко и в нарушение на духа на правото. Тази възможност може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 3, статия 17, т. 4, ако праводържателят е злоупотребил с правото си да подава сигнали за арестуване и изземване на стока, обявена за “пиратска”, то държавата има право да упълномощи митническите и другите си компетентни органи да не приемат и/или да не разглеждат сигнали от този праводържател. Ако обаче държавата не е употребила изрично това си право, то компетентните й органи са длъжни да работят по сигналите дори на доказан злоупотребител, и да създават проблеми на коректни лица. Тази възможност може да бъде избягната, ако България изрично упълномощи компетентните си органи да отказват работа по сигналите на доказани злоупотребители.

– В глава II, част 3, статия 20, т. 2, ако стоки бъдат обявени за нарушаващи търговска марка, простото премахване на “пиратската” търговска марка не може да е основание стоките да бъдат обявени за легални. (Иначе казано, с тях трябва да се постъпи по стандартния ред – унищожаване.) В случаи, когато се касае за истинско фалшифициране на търговска марка, мярката може и да бъде оправдано наказателно действие. Ако обаче се касае за непредумишлено подобие на търговски марки, мярката ще е очевидно ексцесивна и ще служи единствено на създаването на пречки пред конкуренцията. (Обикновено не е проблем, особено за най-големите, да регистрират умишлено търговска марка, донякъде подобна на тази на конкурента, и след това да искат унищожаване на стоката му заради това подобие.) Тези злоупотреби могат да бъдат отчасти избягнати, ако България декларира, че ще изпълнява тази точка само в случаите на доказано от съд умишлено фалшифициране. Пълното им избягване обаче е възможно само ако България откаже изобщо да изпълнява тази точка.

– В глава II, част 3, статия 22, подточка (b), държавата може да оторизира компетентните си органи да предадат на праводържател информация (на практика всичката, с която те имат как да разполагат) за потенциално нарушаващата стока и потенциалния нарушител. А съгласно подточка (c), ако държавата не е изпълнила подточка (b), то тя е ДЛЪЖНА да оторизира компетентните си органи да го вършат – като минимум за вносните в нея стоки. (Което, заедно с другите провизии, реално води до ефекта, че държавите-участнички реално се оказват принудени да действат съгласно законите на тази от тях, която защитава най-много интересите на праводържателите – включително в ущърб на интересите например на потребителите.)

– В глава II, част 3, статия 25, т. 3 държавите са длъжни да дадат право на компетентните си органи да разрешават конфискуването и унищожаването както на стоките, нарушаващи търговската марка и на “пиратските” копия, така и на всичко, свързано със създаването им. Държавите са длъжни също така да подсигурят да няма никаква възможност при никакви обстоятелства да се плати или даде каквато и да е компенсация за конфискуваното и унищоженото. (Второто изречение е безсмислено – в случаи на доказано криминално престъпление е принципна практика иззетото и унищожено да не се компенсира. Изречението е смислено само в един случай – ако е иззето и унищожено имущество, за което впоследствие се е оказало, че не нарушава търговски марки и не е “пиратско”. А смисълът и в този случай да не се плащат компенсации има как да е само един – да се стимулира изземването и унищожаването, като вършещите го бъдат освободени от отговорност в случай на грешки. Подобна практика е неприемлива, особено в съчетание със статия 20, подточка b. Тя може да бъде спряна по само един начин – като България декларира, че няма да спазва тази точка.)

—-

Изброеното дотук е само част от проблемите, които виждам в ACTA. Не съм засегнал например възможността да се пречи на генеричните лекарства (ако тя се реализира, цените на лекарствата в България ще скочат средно между 5 и 10 пъти – набързо ще станем младежка нация, и здравната вноска ще трябва да е поне 20-25% от заплатата). Не съм обсъдил подробно “приватизирането на цензурата” и “приватизирането на следенето”. Не съм засегнал какъв страховит “ефект на смразяването” може да има именно върху творците, и как възможността да твориш извън ярема на голяма корпорация може да бъде на практика унищожена… Неизброените ми тук опасения са повече от изброените, а надали съм се сетил за всичко вероятно и опасно.

Имам сериозни съмнения и доколко споразумението между Б.Б. и АПТИУ ще бъде трайно. Срещал съм в Нета изчисления, че за да се постигне това ниво на потайност и агресивно налагане на ACTA, спазвано на ниво правителства на най-големите държави, за “лобиране” трябва да са били похарчени над 10, може би над 20 милиарда долара. Моите преценки сочат същия порядък. А свободата на Интернет потребителите е пословичният “най-зъл враг” на всички праводържатели. Който е дал такъв куп пари, и почти е постигнал желаното, много лесно ще даде още милиард-два, за да го допостигне. Да се оттегли тихомълком уговорка по ACTA ще е несравнимо по-лесно, отколкото да бъде подписана и ратифицирана след вече оттеглен подпис.

Вероятно ли е това да се случи? В момента имаме министър-председател, който няма зад гърба си мафия, способна да контролира големия процент от избирателите. Като резултат той е принуден да ги слуша и да изпълнява, ако не иска политическият му път да приключи скоропостижно. Единственият такъв в историята на “прехода” ни, и определено единственият сред активните в момента политици. А има куп кусури, някои от тях отвратителни – напълно е реалистично да падне от власт още на следващите избори, след година и нещо. Който и да го замени, с почти пълна сигурност ще отмени “резервите” ни към ACTA, дори ако в момента публично се кълне в обратното. Така че премахването на “резервите” ни в срок от 2-3 години ми изглежда на практика сигурно.

А има и друго. Ако България изяви резерви по всички точки, които описах (а те са само част дори само от скандалните), всеки нормален дипломат би задал въпроса: “Защо изобщо тогава го подписвате?”. И ще е прав: споразумение, което не ни изнася по към една трета от обема си, на практика не ни изнася изобщо. Затова добрият вариант за България ще е изобщо да не подписва ACTA.

Няма ли в ACTA нищо ценно? Ако трябва да сме честни, има. Много от правилата му за защита на търговски марки например биха били от полза за България. Никой обаче не може да ни попречи да си въведем в сила като национални закони каквото и когато пожелаем от тези правила, дори ако не сме подписали ACTA. Обратното не е вярно – подпишем ли го, ще сме на практика задължени да въведем и нежеланите му елементи. Ако не веднага, то много скоро.

Затова моят призив е – нека се преборим ACTA да бъде отхвърлено изцяло. Просто това е най-мъдрата постъпка, която можем да направим.

Един от начините е да гласуваме в Интернет за петицията, която ще бъде изпратена на органите на ЕС. Към момента, в който пиша тези редове, са я подписали над 1 500 000 души. Нека помогнем тя да достигне 2 милиона – а по възможност и повече.

Друг е да дойдем на общоевропейската демонстрация срещу ACTA. Тя се провежда в много градове в ЕС, по едно и също време – в 11 часа на 11 януари. В София ще тръгне шествие от пилоните на НДК. Доколкото зная, като минимум в Пловдив и Варна също има заявени демонстрации, може би и в други градове.

И трети е да говорим с познатите си и да им обясним какво всъщност значи ACTA. И да им кажем, че в България това споразумение се лансира от ГЕРБ, поне засега. Нека знаят, когато някой от ефектите на ACTA им се стовари отневиделица, на кого да “благодарят” за него. За да знаят пък в ГЕРБ, че подкрепят ли ACTA в парламента, ще си понесат политическата отговорност, до последния загубен глас. И да си помислят имат ли желание това да се случи.

50 Responses to 'И пак за ACTA'

  1. Иван Says:

    “Джентълменско” споразумение, ли? Джентълменско споразумение е споразумението между джентълмени, а те са такива за цял живот. Бойко Борисов ще бъде министър-председател още година, а не доживотно. Какво гарантира думата на един МП? В името на по-висши интереси, той може да се отметне ОЩЕ докато е МП.

  2. Валентин Says:

    В САЩ подготвят нещо в още по-голяма секретност. А щом нещо е секретно, значи има защо. Това предполага, че новото споразумение ще бъде по-страшно от ACTA.

    https://www.eff.org/deeplinks/2012/02/tell-congress-no-backroom-deals-regulate-internet

  3. Ники Русиновски Says:

    Григоре, подписаното от Борисов “джентълменско споразумение”:

    1. Няма никаква правна стойност.

    2. Невъзможно е да бъде изпълнено обещаното в него – юристите казват, че не може да се оттеглим от отделни членове и договорки в АСТА, след като сме участвали 3 години в изработката му и накрая сме го подписали. Пробвай да подпишеш договор за кредит с банка и след това да кажеш “аз няма да прилагам условията за 15% лихва и за месечните вноски, понеже размислих”. Смешно е. Точно толкова е нелепо и “обещанието” на премиера. АСТА можем да я ратифицираме или да не я ратифицираме – трета възможност няма. И дори ако ние не я ратифицираме, но ЕС я ратифицира (и там нямат възможност да променят условията, ЕС също е сложил вече подписа си заедно с нас), тогава пак влиза в сила И ЗА НАС. Без никакви уговорки – или си бременен/на, или не си. Няма положение “малко берменен/на”.

    3. Въпросната асоциация на Дилков представлява 5 човека на кръст. Нито има мандат да подписва каквото и да било от името на потребителите/гражданите/избирателите, нито има представителност.

    Ако трябва да обобщя: премиерът е подписал едно НИЩО с НИКОГО, което няма НИКАКВА правна стойност, не гарантира НИЩО и обещава единствено НЕВЪЗМОЖНИ неща.

    От друга страна, дори всичко в предното изречение да беше обратното, ти си го казал много ясно: хубаво е да имаш каска, когато по тебе стрелят, но какъв е смисълът, че ще предпазиш главата си, след като резултатът от обстрела в крайна сметка ще е все фатален?

  4. Itilon Says:

    Ники Русинов, никога, ама никога не използвай услугите на юристите, които са ти казали подобно нещо. Едно от първите неща, които се учат по международно право (впоследствие по международно договорно право), е правото на резерви. Има разлика между договорите, подписани между частни лица и междудържавните такива, и тя е, че държавите са носители на суверенитет и те не могат да бъдат задължени да спазват което и да е международно задължение (липсва силата, която да ги принуди). Оттам всякакви резерви са напълно допустими – от България декларира, че не се чувства обвързана с чл. 27, ал. 4 примерно до България декларира, че се чувства обвързана само с чл. 5, ал. 1 (разбира се, вторият вариант се случва рядко – защо ти е да подписваш договор, ако нямаш желание да го спазваш целия, без едно или две изключения).

    Така че трета възможност ИМА, а е адски тъпо, че по темата продължават да изказват компетентно мнение хора без нужното образование.

    Григор, процесът на консултации е конфиденциален вярно по чл. 38 (това, впрочем не е като да не често срещана практика). Но договорът няма как да бъде променен или допълнен в тайна: по силата на чл. 42, ал. 2: “Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.’ Т.е. всяко предложение за промяна на ACTA трябва да влезе в националните парламенти на всички държави, които са я подписали без изключение и да бъде одобрено от националните парламенти на всички държави, които са я подписали без изключение – като в случая отново съществува опцията те да заявят резерви.

  5. Валентин Says:

    Някои наричат подобни явления “правна несигурност”. Може би “правен тероризъм” повече приляга на гласуването на закони, чиито тълкувания не са еднозначни и създават големи възможности за злоупотреби.

    Проблемът не е само в ACTA. Голяма част от законите (не само в нашата държава) създават изключително голяма правна несигурност, създават повече проблеми, отколкото решават. От това огромно количество закони, които парламентите по света бълват, губят всички граждани. Защото са принудени да отделят една значителна част от ресурсите си в проучвания на законодателството и спазването му (или нарушаването му).

  6. Itilon Says:

    Страхотно мнение – и аз смятам така. Законодателствата са свръхуплетени главно защото държавите все се бутат да се месят в области, в които въобще не им е работа. Децентрализация му е майката! 🙂

  7. Itilon Says:

    Извинявам се за двойния пост! Григор, мисля, че е коректно към аудиторията ти (която – с голямо основание – ти има доверие все пак), когато си служиш с латински термини да превеждаш точното има значение. Inaudita altera parte не означава непублично и тайно, а ex parte – в отсъствието на другата страна. Нищо в този институт не предполага непубличност или някаква тайнственост. Впрочем чл. 12, ал. 2 от ACTA повтаря чл. 50, ал. 2 от ТРИПС, който гласи: “The judicial authorities shall have the authority to adopt provisional measures inaudita altera parte where appropriate, in particular where any delay is likely to cause irreparable harm to the right holder, or where there is a demonstrable risk of evidence being destroyed.”

    Впрочем чл. 12, ал. 1 не особено изненадващо повтаря чл. 50, ал. 1 от ТРИПС: “1. The judicial authorities shall have the authority to order prompt and effective provisional measures: (a) to prevent an infringement of any intellectual property right from occurring, and in particular to prevent the entry into the channels of commerce in their jurisdiction of goods, including imported goods immediately after customs clearance; (b) to preserve relevant evidence in regard to the alleged infringement. ”

    В предишния си коментар ти изрази опасения срещу граничните мерки, предвидени в ACTA и по-конкретно от възможността за разширено тълкуване на чл. 14, ал. 2. Същата е точно копие на чл. 60 от ТРИПС: “Members may exclude from the application of the above provisions small quantities of goods of a non-commercial nature contained in travellers’ personal luggage or sent in small consignments.”

    Впрочем бих посъветвал всеки да прочете чл. чл. 51-60 от ТРИПС и да си направи извода дали ACTA въвежда различен режим на граничните мерки.

    Много се изговори за наказателното производство, което ACTA уж въвеждала. Ето съдържанието на чл. 62 от ТРИПС: “Members shall provide for criminal procedures and penalties to be applied at least in cases of wilful trademark counterfeiting or copyright piracy on a commercial scale. Remedies available shall include imprisonment and/or monetary fines sufficient to provide a deterrent, consistently with the level of penalties applied for crimes of a corresponding gravity. In appropriate cases, remedies available shall also include the seizure, forfeiture and destruction of the infringing goods and of any materials and implements the predominant use of which has been in the commission of the offence. Members may provide for criminal procedures and penalties to be applied in other cases of infringement of intellectual property rights, in particular where they are committed wilfully and on a commercial scale.”

    Всъщност в случая ACTA по-скоро уточнява изключително общата наредба: Members may provide for criminal procedures and penalties to be applied in other cases of infringement of intellectual property rights, in particular where they are committed wilfully and on a commercial scale и я поставя в някакви граници.

    Многократно се спомена Комисията по ACTA, като за някакво уникално тяло. Подобен Комитет има предвиден в ТРИПС (тук разликите са по-големи все пак, но нищо фрапиращо): “The Council for TRIPS shall monitor the operation of this Agreement and, in particular, Members’ compliance with their obligations hereunder, and shall afford Members the opportunity of consulting on matters relating to the trade-related aspects of intellectual property rights. It shall carry out such other responsibilities as assigned to it by the Members, and it shall, in particular, provide any assistance requested by them in the context of dispute settlement procedures. In carrying out its functions, the Council for TRIPS may consult with and seek information from any source it deems appropriate. In consultation with WIPO, the Council shall seek to establish, within one year of its first meeting, appropriate arrangements for cooperation with bodies of that Organization.”

    Григор някъде каза, че ACTA дефинира изрично праводържател като федерация или асоциация, която защитава интелектуални права. Ето го същият текст в ТРИПС: “For the purpose of this Part, the term “right holder” includes federations and associations having legal standing to assert such rights”.

    Пак там, според него, не се признава правото на “fair use” при дефиницията на pirated copyright goods. Ето какво пише в ТРИПС: ““pirated copyright goods” shall mean any goods which are copies made without the consent of the right holder or person duly authorized by the right holder in the country of production and which are made directly or indirectly from an article where the making of that copy would have constituted an infringement of a copyright or a related right under the law of the country of importation.” Any difference?

    Това разбира се само избрани цитати. ТРИПС го има тук: http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/27-trips_02_e.htm. Цитирам го защото той е международен договор, приет през 1994 г. и в сила оттогава, и, ако много от критиките по отношение на ACTA бяха верни, отдавна да сме го разбрали (защото същите текстове ги има и там). Както каза един приятел, “ако ТРИПС, с който всички сме свикнали и видимо не ни ограничава, се приемаше сега, щеше да се вдигне точно същата истерия” ;).

    Разбира се, остава чл. 27 от ACTA, по който много може да се спори! 🙂

  8. Григор Says:

    @Itilon: Ключовото тук според мен е контекстът. Представи си, че съдът иска да нареди изземване на компютъра на обвиняемия, за да не унищожи той доказателства (файлове на компютъра). Това е основният контекст за прилагане на описания принцип. Ако в този случай inaudita altera parte ще рече “в отсъствие на другата страна”, а не “тайно и непублично”, би трябвало нареждането да е тайна за обвиняемия, но да не е тайна примерно за медиите, което очевидно е безсмислено. Смислено става при моя превод (който наистина не е буквалният).

    Същото важи за чл. 14, ал. 2. В контекста на ТРИПС този текст е далеч по-малко опасен, отколкото в контекста на ACTA. Същото важи за дефиницията на праводържател и тази на “pirated copyright goods”. Разликата идва от две неща. Едното е, че ТРИПС не задължава държавите да въведат в законодателството си закони, които прилагат горното с такава буквалност. Другото е, че агресивността, с която праводържателите нарушават правата на потребителите си, нарасна многократно от 1994 г. насам. Сумирани, двете превръщат стола в електрически стол, образно казано.

  9. Itilon Says:

    Би ли посочил с кои текстове ACTA задължава държавите конкретно, а после ще проверим дали случайно същите ги има и в ТРИПС! 🙂

  10. Eneya Says:

    Можеш ли да обясниш тогава защо Витал Морейра, председателят на ЕС парламентарната комисия казва, че можеш да кажеш или да или не, но не можеш с уговорки?
    В смисъл… някъде по терена има дупки.

  11. Григор Says:

    @Itilon: Посочени са в предишния запис (и отчасти в този). Има и още, но просто не смогвам физически. А и, както писах вече, контекстът на ACTA е напълно различен от този на ТРИПС, и еднакви формулировки водят до твърде различни практически резултати.

    А, и за конфиденциалността. Едно от страшните неща в ACTA е, че тя реално е резултат от усилие на корупционно корпоративно лоби да въведе закони, нарушаващи правата на гражданите, зад гърба им. Конфиденциалността й има само един смисъл – корупционното лоби да има време да купи нужните политици и парламенти, докато гражданите да нямат време да създадат необходимата организация и да вземат необходимите мерки за противодействие. Това се вижда много добре от ситуацията – ако не бяха утечките за съдържанието на ACTA, тя щеше да е далеч по-страшна от сега (сравни първите й утекли версии с последната достъпна), и приемането й щеше да мине на практика незабелязано от обществото. Задължаването на тази конфиденциалност за в бъдеще е опит нарушаването на права на гражданите зад гърба им да продължи и занапред.

    Често се спекулира, че търговските споразумения имат право на търговска тайна. ACTA обаче е споразумение не между корпорации, а между държави. Предполага се държавите да са демократични – тоест, техен суверен е народът им. Да се приеме търговско споразумение, които е тайно от него, е толкова смислено и редно, колкото корпорация да подпише договор, който е тайна от ръководството й и ключовите й собственици. Има как да се случи единствено като резултат от особено тежка корупция. Нали?

    @Eneya: Мисля, че разминаването идва от една от лъжите около ACTA. Като същност то е политически договор, но официално бива наричано “търговско споразумение”. (Оттам и задължителността му е на практика далеч по-сериозна от тази на истинско търговско споразумение, като например ТРИПС.) Държавите могат да подписват политически договори с всякакви резерви и уговорки, но при търговските споразумения няма такава практика, и не е ясно дали резервите са допустими и имат юридическа значимост.

  12. Itilon Says:

    Григор, отново няма да такова нещо. Ето какво пише във Виенската конвенция за правото на договорите:

    “Договор” означава международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или няколко свързани помежду си документа, а също така НЕЗАВИСИМО ОТ КОНКРЕТНОТО МУ НАИМЕНОВАНИЕ” (http://www.legaltheory.org/index.php?rid=26&id=40).

  13. Григор Says:

    @Itilon: Да се отрича, че ACTA се води търговско споразумение, означава да се отричат фактите.

  14. Itilon Says:

    Григор, да се отрича, че всички споразумения между държави се регулират от точно един и същи режим, без значение кой как иска да ги кръщава, означава да не познават основните постулати на международното право :).

    Прочети конвенцията за правото на договорите, ако ти е интересно. Тя не прави разлика между различните междудържавни споразумения. Няма такова нещо като: ” Като същност то е политически договор, но официално бива наричано “търговско споразумение”. (Оттам и задължителността му е на практика далеч по-сериозна от тази на истинско търговско споразумение, като например ТРИПС.) Държавите могат да подписват политически договори с всякакви резерви и уговорки, но при търговските споразумения няма такава практика, и не е ясно дали резервите са допустими и имат юридическа значимост.”

  15. boob Says:

    Абе овчо взето нека имаме заплати равни на съответните американски и да приемем АКТА

  16. Кажи Не На АКТА Says:

    http://nellyo.wordpress.com/2012/02/01/acta-24/ > Мисля че коментара е излишен …

  17. Eneya Says:

    ITILION, това ще се чете, обясни ми позицията на В

  18. Eneya Says:

    итал Морейра, в смисъл някой нещо лъже/маже/изкривява или не е наясно.
    Извинявам се за двойния пост.

  19. Itilon Says:

    Енея, не съм я виждал тази позиция – сега прочетох едно изказване в смисъл, че Европейският парламент може само да приеме или да отхвърли договора без право на резерви, което ми изглежда логично – ЕС не е държава и не разполага точно със същите прерогативи като една държава. Без да съм специалист, не виждам как това ще лиши България от правото й да приеме споразумението с резерви, ако иска. Ако влезем в хипотезата, че е необходимо само решение на ЕП и ACTA ще стане задължителна за всички, защо изобщо е необходимо да се мине през ратификация?

    Не че има основание за такава хипотеза, де – в самият договор пише, че за да влезе в сила за дадена държава, трябва да бъде ратифициран конкретно от нея.

    Та, това прочетох аз – изказване конкретно за ЕП. Ако Витал Морейра е казал нещо за националните парламенти и процеса на ратификация, моля те прати ми го да го видя, за да знам какво коментирам все пак! 🙂

  20. Eneya Says:

    ОК, само да го издиря.

  21. Eneya Says:

    Не, говорел е само за ЕС.

  22. Eneya Says:

    Обаче друг въпрос изниква (малко съм те обърнала на бюро справки), а това с влизането в сила ако си подписал и има 6 други държави вече ратифицирали? Изглежда ми много объркано и не съм сигурна, че го тълкувам правилно. Въможно ли е да е вярно това?

  23. Itilon Says:

    Идеята е такава! Ако договорът е подписан и ратифиран вече от 5 държави (и там са минали 30 дни ли бяха от ратифицикациите?), той въпреки това няма юридическа сила – т.е. те не са длъжни да се съобразяват с него, нищо, че са го подписали, ратифицирали и спазили всички други изисквания. Споразумението започва да има юридическа сила в момента, в който влезе шестата държава, но само за държавите, които са спазили всички изисквания до момента. За всяка следваща държава той влиза в сила, след като бъде ратифициран, ратификационните документи бъдат предадени на депозитаря и след това измине предвидения период.

    За излизането от договора процедурата е същата: парламентът приема документ, той се предава на депозитаря, изминава някакъв период от време, в който споразумението все още сила, и всичко е ок. Така е на теория. На практика държавите са суверени – това означава, че няма сила, стояща над тях, която да има налага да спазват задълженията си – както е в случаят с националното право, чието спазване се пази от родната полиция, прокуратурата, съда и пр. Не че има логика да ратифицираш документ, който да не спазваш, де, мисълта ми е, че ако България реши да излезе от договора примерно, тия дни, в които би трябвало да продължи да се съобразява с него, са малко условни. Сигурно има някакъв шанс международната общност да реши да ни наложи някое ембарго, но това е твърде теоретично :).

    Знам, че не си питала – просто да покрием излизането набързо.

    Депозитар е страната, която се съхранява оригиналът на договора и всички ратификационни документи и документи за излизане. Всеки международен договор си има такъв – в случая е Япония.

    Още нещо важно – международните договори по правило се регистрират в ООН, а там всички документи трябва да са явни. На теория може и да не го регистрираш – това, обаче, ще значи, че никога не можеш да се позовеш на него пред ООН или пред Международния съд, примерно. Също не е особен проблем, просто не се случва често да не се прави регистрация, особено пък в историята на ЕС или на неговите членове.

    За резервите – САЩ например са пословични с многобройните си резерви. Някой беше казал, че Обама обявил, че САЩ са подписали договора, но няма да го спазват. Трудно ми е да си представя такъв филм. Най-вероятно това значи, че са нахвърляли един куп резерви просто.

  24. Малкото камъче на ACTA под колелото на големия свят. Says:

    […] – смъртен акт за българските региони; Григор Гачев: И пак за ACTA (репортаж от пресконференция и правен анализ); Иван […]

  25. Eneya Says:

    Питам, защото изскочи една (може би) червена херигна в блога на Юруков, където един евродепутат Кристиан Винегин (уж) точно това коментирал и алармирал, да се действа и критикува.
    Един вид, създава се впечатлението, че автоматично се случва от веднага.

    Можеш ли да пуснеш малко линкове къде си потвърждаваш информацията освен това?

  26. Шapкан Says:

    В момента имаме министър-председател, който няма зад гърба си мафия, способна да контролира големия процент от избирателите

    един много неприятен тип веднъж казал нещо много вярно:
    “Има хора, които проумяват истината, чак когато тя ги смаже”

    Един от начините е да гласуваме в Интернет за петицията, която ще бъде изпратена на органите на ЕС.

    Друг е да дойдем на общоевропейската демонстрация срещу ACTA.

    И трети е да говорим с познатите си и да им обясним какво всъщност значи ACTA.

    това не са “три”, а само “един начин”.
    Предизвестено ялов.
    Нищо значимо не е било постигнато по този път.

    За да знаят пък в ГЕРБ, че подкрепят ли ACTA в парламента, ще си понесат политическата отговорност, до последния загубен глас. И да си помислят имат ли желание това да се случи.

    илюзиите умират последни, често надживявайки носителите си.

    “Има хора, които проумяват истината, чак когато тя ги смаже”
    (който се досети чий е цитатът, печели самочувствие)

  27. Шapкан Says:

    услугите на юристите

    Животът ще стане по-лесен без тия “услугвачи”, барабар с много им подобни

  28. jwalker Says:

    Освен софтуера и интернет авторските права се разпростират и върху лекарствата и семената. Нещата са много сериозни. Всички си спомняме за МОНСАНТО, нали?

  29. Григор Says:

    @Itilon: Ако не се лъжа, съгласно законодателството ни, нормативната база на ЕС (която включва и подписаните договори) е с приоритет спрямо нашата. Иначе казано, ако ЕС подпише договора без резерви, нашите резерви автоматично биват обезсилени. ACTA не го изисква, но законите ни го изискват.

    @jwalker: И върху изобретенията, науката, технологиите и всичко останало около нас.

  30. Жилов Says:

    Животът ще стане по-лесен без тия “услугвачи”, барабар с много им подобни

    И по-къс 🙂

  31. Григор Says:

    Още един отличен анализ на много недостатъци на ACTA (някои наистина опасни), които не съм засегнал:

    http://infojustice.org/archives/5719

  32. mdam Says:

    @Жилов: И какво излиза, ACTA е вредна не само за нашето душевно, но и физическо здраве?

  33. Виктория Says:

    Чудесен анализ! Имам само една забележка. Inaudita altera parte – означава “без да се изслуша другата страна”. Т.е. – съдът ще бъде задължен при спор между два субекта относно авторско право, да взима мерки, без да изслуша другата, посочената от носителя на правото за виновна страна. Значи отива някой в съда и казва – Виктория си свали моята песен от интернет без да ми плати. Което значи, че съдът има право да ми блокира нета, арестува и т.н. без да ме изслуша и аз не се ползвам от презумпция за невинност, а се ползвам от презумпция за виновност и трябва да докажа невинността си. Което си е правен абсурд, но очевидно не и когато някой носител на интелектуално право не те харесва. Дори изнасилвачът и убиецът имат право на обяснение, но нарушителя на авторско право – не. Така че inaudita altera parte е още по-лошо от “тайно и непублично”. Да се изслуша другата страна е свещен принцип в правото, а в случая се посяга и на него.

  34. Григор Says:

    @mdam: Уви, точно така.

    @Виктория: Буквалният превод наистина е този. Но контекстът на израза освен другото включва и “тайно и непублично”. И да, презумпцията за виновност следва и от много други точки на ACTA. Това споразумение няма как да бъде поправено – то трябва да бъде отхвърлено.

  35. Ценко Цонев Says:

    Ха! “Презумция за ВИНОВНОСТ”! Че това ВЕЧЕ го има в България. Ако не си платиш сметките на топлофикация те осъждат без дори да те викат в съда. Нищо че ако Топлофикация те съди “нормално”, можеш да речем да спечелиш делото…
    Категорично – АСТА трябва да бъде отхвърлен!!!

  36. Валентин Says:

    Презумпцията за виновност я има и в данъчното законодателство. Първо те глобяват, а после може да се пробваш да обжалваш…

  37. Itilon Says:

    Нека само да припомня, че текстът в ACTA е едно към едно копие на този в ТРИПС: “The judicial authorities shall have the authority to adopt provisional measures inaudita altera parte where appropriate, in particular where any delay is likely to cause irreparable harm to the right holder, or where there is a demonstrable risk of evidence being destroyed”. Чудно как въвежда нова норма в такъв случай?

    В допълнение и това за презумпцията за виновност и твърдението, че изразът включва “тайно и непублично” меко казано не отговарят на истината. Продължавам да не разбирам как разумни хора отказват да проверяват твърденията си – в случая би било нормално да се поинтересувате как се случва тълкуването в правото и дали е възможно някой съдия да стигне до вашите изводи. Ето конкретен пример как се използва този инструмент: http://www.lectlaw.com/def/e051.htm. Впрочем и от самия текст е пределно ясно, че не е възможно да бъдеш осъден ex parte, но кой да си прави труда да чете?

    Григор, няма такова нещо като: “Ако не се лъжа, съгласно законодателството ни, нормативната база на ЕС (която включва и подписаните договори) е с приоритет спрямо нашата. Иначе казано, ако ЕС подпише договора без резерви, нашите резерви автоматично биват обезсилени. ACTA не го изисква, но законите ни го изискват”. Отново ще те насоча към Конвенцията за правото на договорите – там лесно можеш да разбереш защо, ако не ти се губи време с Лисабонския договор ;).

  38. eXvoice Says:

    http://vbox7.com/play:81a4ac8b1b -> не подписвайте АКТА

  39. Григор Says:

    @Itilon: “Тайно и непублично” се подразбира от контекста на израза, и по-точно от частта “or where there is a demonstrable risk of evidence being destroyed”. Както вече коментирах, може би под друг запис от серията, в този случай решението на съда би било безполезно, ако не се пази в тайна. На теория думите могат да значат всичко, но на практика реалността е тази. Или греша?

    Новата норма се навежда не от промяна в текста, а от промяна в обстоятелствата на прилагането му. През 1994 г. беше умонепредставимо Самсунг да забраняват чрез съд разпространяването на телефон на Епъл, понеже докато изчаква свързване, той показва кръгче с точка вътре (“интелектуално право” на Самсунг), а пък Епъл да забраняват чрез съд разпространяването на таблети на Самсунг, понеже са плоски и със заоблени ъгълчета като тези на Епъл. Днес това е ежедневие, което се вихри с нарастващи обороти – нормално е много текстове от ТРИПС да водят до напълно различен ефект в контекста на АКТА. Странно би било да е иначе.

    В Конвенцията за правото на договорите няма нищо, което да пречи на правото на ЕС да бъде с приоритет над нашето. Основополагащ камък на правото на ЕС като цяло е, че то е с приоритет над правото на държавите-членки. Някои членки (Франция) са се опитвали да приемат решения, съгласно които националното им право стои над това на ЕС, но тези решения реално са били обезсилени. България никога не се е дори опитвала да отрече, че правото на ЕС е с приоритет над нашето. Така че съжалявам, но има точно такова нещо. И че в Конвенцията за правото на договорите нямало такива положения – то и в “Мечо Пух” ги няма, и това също не пречи положението да е точно такова.

  40. Иван Says:

    @Itilon,
    Я ми обясни нещо. След като никой не може да ни задължи да изпълняваме каквото и да е било по подписаните международни договори, защо затворихме 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй?
    Доколкото си спомням това беше уредено в пред-присъединителният. Тогава политиците също ни убеждаваха че виждате ли, сега се съгласяваме, но като влезем ще можем да преговаряме. Да но след като влезнахме, се опитахме да преговаряме, на което от ЕС ни отрязаха с “подписали сте, няма какво да преговаряме”.

    Вярно е, че ние като държава можем да правим каквото си искаме. Можем да обявим и война на целия свят.
    Но това не значи, че другите страни и организации няма да предприемат някакви наказателни мерки срещу нас и ще имат пълното право на това, след като доброволно сме поели официални ангажименти. А конкретно с ЕС сме доста силно обвързани.

  41. Виктория Says:

    “Впрочем и от самия текст е пределно ясно, че не е възможно да бъдеш осъден ex parte, но кой да си прави труда да чете?”

    Не може да те осъдят в твое отсъствие и без да те изслушат, но може да “вземат мерки”. Има разлика. А сещаш ли се каква елеминация на конкуренция ще настъпи? Фирма Х сигнализира, че конкурентната им фирма У им нарушава авторските права. Съдът е упълномощен да “вземе мерки”, без да изслуша фирма У – запор на сметки, сваляне на сайт от интернет, унищожаване на продукция, и т.н. И после, след като фирма У си докаже невинността (!?!), че не нарушава никакво авторско право, съдът не я осъжда. Чисто съдебно минало и съсипан бизнес. Или пък властта не харесва фирма У и я докладва…

    Чудесен текст за узаконяване на репресията и разчистването на сметки.

    И освен това споразумението влиза в сила за всички подписали, не когато всички подписали го ратифицират, а когато го ратифицират само 6 (ШЕСТ!) страни. Така че може да се окажем в положението “Ама ние друго имахме предвид, а сега какво стана?”

    Между другото, днес четох в интернет, че един от най-големите пороци на АКТА е, че в това споразумение се предвиждат обезщетения не за реални, а за евентуални щети. И припомняха случая с жената, осъдена да плати на американска звукозаписна компания 1.5 милиона долара за 24 изпиратстване песни – първият Р2Р случай, който стига до съда. Така са си сметнали евентуалните щети, а не реалните. Като първо са се опитали да се споразумеят с нея извънсъдебно, тя е отказала и те – образно казано – са й го начукали. И съвсем спокойно си обясняват, че искат така да уплашат всички, които изобщо си помислят да си свалят безплатни песни. АКТА също дава възможност на големи корпорации с хитри адвокати да се отнасят по подобен начин с бедни хора без средства за защита. Големи фирми да мачкат малки и т.н. Т.е. – споразумението е такова, че облагодетелства непропорционално големите, а не пази правата на слабите. Дори само това да е проблемът, довиждане на това споразумение. Тук се нарушава основен принцип на демокрацията – създава се законова привилегия на богатите – и на практика се узаконява нещо като феодализъм. Това е достатъчно, за да падне. Пък нека дреболиите, по които спорим, ти да се окажеш прав за тях, макар че не ми се вярва.

    А най-забавното е едно изказване от тези дни на шефа на Американската асоциация на филмопроизводителите (MPAA), че спира финансовата подкрепа за тези конгресмени, които не подкрепят SOPA и PIPA. И това ако не е подкуп? Ами ако има такива договорки и за АКТА? И нищо чудно да има.

    Аз мисля, че България не е имала много избор. Тя често постъпва така, както й кажат големите батковци от Америка и ЕС. Правителството не е подписало единствено от невежество или кръвожадност, а от страх и защото е било притиснато. На нас като ни скръцнат със зъби отвъд океана и се разтреперваме… да не кажа нещо по-нецензурно.

  42. Григор Says:

    @Виктория: Тази елиминация тече непрекъснато, и при нас, и на Запад. Тя е целта на мероприятието.

    А за България – имаме избор. Винаги. Да си твърде малък си има и предимствата – не си твърде важен, че да стигнат до драстични мерки. И имаме късмета да имаме министър-председател, който по една или друга причина се съгласява с каквото народът заяви масово. Оттам нататък остава единствено да сме масови в протестите си.

  43. JJ Says:

    Anonymous се разписаха …. хакнаха сайта на едни от БГ АСТА-джиите Профон…. много добро попадение.

  44. Валентин Says:

    Като стана дума за Профон, на сайта им видях:

    ПРОФОН – защото музиката има права!

    Права имат хората, музиката няма как да има права…

  45. Иван Says:

    @Валентин,
    Всъщност девиза ми харесва, но ако се ползва в друг смисъл.
    “Музиката има право да бъде чута”, а не да бъде държана в кошара и продавана на парче.
    “Музиката има право да бъде свободна”, а не да плащаме за всеки 5 минути на сводниците, които я държат под ключ.
    Но тези девизи звучат твърде радикално и лесно могат да бъдат изопачени.

    Иначе си прав “Музиката няма права, защото си има собственик”.

  46. Кирил Ценев Says:

    @ Иван,
    Музиката не може да има ‘собственик”, може да има “автор”, но това е съвсем друго!
    “интелектуална собственост” на мен винаги ми е звучало като оксиморон,
    с риск да се повторя-
    интелектът НЕ може да бъде “собственост”, той е “ПОТЕНЦИАЛ” и винаги намира начин да преодолее изпречилите се пред него бариери!

    В случая с АСТА нещата далеч надминават споровете относно това могат ли не-автори да претендират за “авторство” и може ли интелектът да бъде третиран като собственост.
    Този пшозорен акт нарушава РЕДИЦА отдавна признати и утвърдени човешки и граждански права и гарантирани свободи
    (тайната на кореспонденцията, неприкосновеността на жилището,Свободата на Словото, правото на достъп до информация и дори презумпцията за невинност!) и противоречи на редица международни конвенции като Женевската Конвенция и Европейската Харта за правата на човека.
    Поради това или
    подписите под АСТА са невалидни
    или
    са невалидни Виенската Конвенция и Хартата за Правата на Човека.
    НЯМА КАК да бъдат валидни едновременно, защото са в противоречие.

  47. Протестирам | Блог на Zelenkroki Says:

    […] Публикации за АКТА при Григор Гачев Like this:LikeBe the first to like this post. This entry was posted in Време разделно, социална психология by zelenkroki. Bookmark the permalink. […]

  48. Veni | Вени » Blog Archive » Долу АСТА! Says:

    […] А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например. Вашите читатели могат да се опитат и […]

  49. Човешката библиотека » Човешката библиотека и ACTA Says:

    […] Григор Гачев […]

  50. Anjel Says:

    ACTA е равносилна на започване на СТУДЕНА ВОЙНА на правителствата срещу Своите граждани.
    Представете си в областта на речта – всеки срещу всички, които ползват Негова Патентована Фраза. Накрая ще забранят и да се говори, защото всеки ще има патентовани фрази и съдилищата ще са пълни…..

Leave a Reply