Протест срещу ACTA… и писателски уъркшоп

В събота, от 11:00 до 15:00 ч., край Паметника на Съветската армия ще има повторен протест срещу споразумението АКТА. И смятам да отида на него.

Да, правителството обяви, че “замразява” работата си по АКТА. Но като се има предвид, че потайността е крайъгълен камък на това споразумение, не е ясно дали няма да го размрази и приеме тихомълком. От една страна, би било логично да изчака становището на Европейския парламент. От друга страна обаче, би било логично и да бъде притиснато от про-АКТА лобитата да действа, за да даде “пример” за ЕП. Докато България не оттегли подписа си под АКТА, споразумението може да бъде одобрено във всеки момент. Затова, докато този подпис не бъде оттеглен, опасността не е отминала.

А тази опасност изобщо не опира до “торентите”. В Интернет има повече свободна музика, книги и дори филми, отколкото мога да изслушам, изчета и изгледам. Да не говорим, че срещу десет-двайсет лева на месец човек може да си купи предостатъчно изкуство – било като филми с отстъпка, било като абонамент за кабеларка или Интернет с ТВ стрийминг, било като просто радиоапаратче, с което да си слуша някое от стотиците радиа. (А специално при мен има и още един фактор – чукча писател: да пиша ми е не по-малко интересно, отколкото да чета. 🙂 )

И друго: технологиите за споделяне на информация са на светлинни години пред технологиите за проследяването им. Засега се използват най-лесно проследимите, защото са и най-удобни за потребителя; ако проследяването обаче стане масово, лесно ще се мине към по-трудните. И увеличаването на дистанцията е много по-лесно и евтино от намаляването й, просто защото шифроването е много по-лесно от разгадаването на шифри. Така че P2P обмяната не е под реална заплаха от АКТА, или почти каквото и да е друго. По същата причина надали е под много реална заплаха и другото следене в Нета: даже китайците намират как да заобикалят Великата си стена. Ще има отделни хванати, ще се наложи да научим някои нови програми… и толкова.

Не е така обаче положението с творенето. Филмът със “защитата на правата на творците на изкуство” вече сме го гледали. В САЩ, когато бяха въведени софтуерните патенти. “За да защитават правата на истинските иноватори, малките компании, срещу хищните големи…” Какво стана после с малките софтуерни компании в САЩ видяхме всички. А в момента гледаме и какво става с големите, подгонени пък от патентните тролове. Отне 30 години, докато се изпробват начините и се отработят механизмите, но стана. И както вече всичко е проиграно, втората прожекция надали ще отнеме толкова дълго. Особено пък у нас. Единствената разлика е, че САЩ в началото на филма поне имаха софтуерна индустрия…

Добре де, и без изкуство може да се живее. (Тъкмо инати като мен ще почнат да минават за творци.) Само че болните не винаги могат да живеят без достъпни ценово лекарства – а има сериозен риск АКТА да ги спре, или ограничи сериозно. Както, впрочем, и всякакви други не-оригинални-маркови стоки. А също и да затрудни сериозно писането на учебници и преподаването. Тръгне ли се по този път, следенето в Интернет направо няма да го имаме за проблем.

Дали не преувеличавам, и не се боя от призраци? Може би да. Но ми се струва доста по-вероятно страховете ми да са основателни. Още от 1994 г. България е член на споразумението ТРИПС, което АКТА твърди, че наследява. Само че ако човек сравни внимателно двете споразумения, открива нещо интересно. ТРИПС вече съдържа всичко, необходимо за изкореняването на кражбата на търговски марки и подобни. Има ли политическа воля да бъде спазвано, проблемът ще изчезне. “Надгражданията” на АКТА не ги виждам как биха могли да доведат до друго, освен до изброените по-горе ефекти. Всъщност, не виждам как биха могли да целят друго освен тях. И старателно пазената около АКТА тайна (често в пряко нарушение на закони и правила) ме кара да мисля, че това целене е умишлено… Оттам нататък, в Нета има оценки на какви минимални суми възлизат дадените около АКТА рушвети. А те надали са дадени за благотворителност – далите ги с гаранция ще искат да си върнат парите, с лихва. АКТА новосъздава точно една категория от начини за връщането им – нещата, които описах по-горе. Много ми се иска да не съм прав, но се боя, че съм.

Затова и смятам, че АКТА не е изгубена кауза. И че е нужна още доста борба и напомняне, за да замине в историята. Основната част от тази борба ще е преди заседанието на Европейския парламент, което ще разглежда АКТА, някъде към края на пролетта и началото на лятото. Но и междувременно е добре да има хора. Да се вижда и да се знае, че има будни, които следят – и при нужда протестите могат лесно и бързо да изригнат отново, в пълна сила.

… А имам и интересна и привлекателна вест. Има ли наоколо желаещи да се научат да пишат? Един истински писател – Любомир Николов – смята да организира писателски уъркшоп. Засега планът е уроците да текат онлайн. (Още не зная как точно, но съм сигурен, че Любо вече има план.) От време на време се предвиждат и срещи на живо, за който може да дойде. И първата от тези срещи ще е на протеста срещу АКТА.

Там желаещите ще могат да видят на живо автора на куп популярни фантастични книги и на над 30 книги-игри (помните ли псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс?). Същият е и легендарният преводач на “Властелинът на пръстените” (и “Силмарилион”, и “Недовършени предания”, и “Книга на изгубените легенди”). Пак той е превел доста неща на Стивън Кинг, на Ричард Морган, на Робърт Шекли, на Джон Гришам, на Алън Фолсъм и още куп други автори. Да си поговорят с него. Да вземат от него автограф.

И, разбира се, да се запишат във виртуалния му писателски уъркшоп. Ако имат смелостта да се научат да пишат.

Защото протестирането срещу зли закони, предназначени да напълнят нечии джобове за сметка на твоите, е само половината от спирането им.

Другата половина е творчеството на хора, които не са съгласни с АКТА. Защото то е, което демонстрира най-добре, че такива споразумения вредят на творците, вместо да им помагат.

16 Responses to 'Протест срещу ACTA… и писателски уъркшоп'

  1. Любомир Сирков Says:

    Поздравления, Григор. Най-сетне да те споходи и тебе (в края на текста ти) простата и по човешки съвсем очевидна мисъл, че не е достатъчно само да си „против” нещо си (направено от други) – трябва и ти сам да се поне опиташ да направиш нещо (по възможност – поне малко по-различно от това, срещу което се бориш – пък да видим после другите как ще го оценят – включително и чрез своя лична финансова благоразположеност, дай боже).

    Защото едно е да приказваш надълго и нашироко колко са ЛОШИ тези и онези (корпорации, правителства, каквото друго едро се сетиш) – и съвсем друго е, когато трябва да посочиш, при цялото това обкръжение от ЛОШИ, кои все пак са от ДОБРИТЕ (пък дори и на дребно).
    Засега от твоя постинг научавам, че писателят Любомир Николов бил „от добрите”.
    Добре. Може пък да си изтегля нещо, писано от него, щом е толкова добър.

    (И само една вметка: безпокойствата ти по-горе дали ACTA щяла да „спре” или „ограничи” едни „достъпни ценово лекарства”, са от най-безпочвените, които съм срещал. Както и с други стоки, проблем при дадено лекарство може да възникне единствено ако някой доставчик много държи съответните лекарства да ги доставя именно във вид и под название, силно напомнящи някое марково лекарство. Ако съответният доставчик е толкова умствено ограничен, че няма достатъчно въображение да измисли поне едно ново наименование и един поне малко по-различен външен вид на таблетките и опаковките, не виждам особен смисъл да оставяме болните хора да разчитат именно на такъв доставчик…)

  2. Божо Says:

    @Любомир Сирков – той Григор много отдавна не само се “опитва” а прави.

    И къде прехвърли нещата с лекарствата при доставчиците? Става въпрос за производителите, те ще бъдат ограничени да произвеждат по-евтини аналози.

  3. Григор Says:

    @Любомир Сирков: По въпроса за лекарствата – бъркаш АКТА с ТРИПС. Сравни внимателно например правилото кога една стока се унищожава без възмездие за вносителя. Ако си поне малко в час какво значи напоследък “интелектуални права”, ще си изясниш ситуацията. (Повтарям: този филм вече е прожектиран, в САЩ, със софтуерните патенти.)

    @Божо: Проблемът с лекарствата е именно основно при внасяне, а не при произвеждане.

    Съгласно законодателството, почти навсякъде по света генеричните лекарства са задължени да слагат на опаковките си генеричното име на лекарството, а на доста места и оригиналното марково име. А това са интелектуални права, които трябва да се купят, по определени от праводържателя (производителят на оригиналното лекарство) цени.

    Отделно от това, при внасяне търговската им марка, име и лого не трябва да нарушават ничии интелектуални права, иначе подлежат на унищожаване. Мислиш ли, че е реално да се измисли име или лого, което да не нарушава ничии интелектуални права?

  4. Иван Богданов Says:

    Хъм, по същото време има общо събрание на Съюза на българските писатели. Любо Николов не е ли член?
    Иначе съм слушал негови писателски лекции и се записвам първи за тях, нищо че не съм писател.
    Има невероятно образен език на обяснение /абе Любо си е Любо/.

  5. Иван Says:

    @Любомир Сирков, Прочети http://infojustice.org/archives/5719 .
    Това е може би най-добрия анализ който съм чел досега на темата. Явно е писан от човек който знае историята и прецедентите, и който разглежда как биха се развили нещата, ако тези прецеденти се повторят под юрисдикцията на ACTA.

  6. Божо Says:

    “Проблемът с лекарствата е именно основно при внасяне, а не при произвеждане.”

    Дали?
    Значи ли, че да речем чайка фарма ще може да си произвежда ацетезал или както се казва нейното лекарство, а не само да се внася аспирин на байер?

  7. Григор Says:

    @Иван Богданов: Кога точно е назначено това събрание? Любопитен съм да проверя една своя хипотеза. 🙂

    @Божо: Принципно да – АКТА поставя ударението върху граничния контрол. Напълно е реално да се предполага, че той ще бъде използван като прецедент за мачкане и на вътредържавната генерична конкуренция, но това все пак ще е малко по-трудно, и вероятно ще дойде на по-късен етап. А е възможно борбата да се води и просто с ефекта на мащаба (Биг Фарма-та ще може да произвежда много повече, понеже няма да е така ограничена от границите, и ще може да принуждава дребните генерични производители да й се продадат, за да избягнат заплахата да бъдат фалирани чрез “конкуриране”).

  8. Любомир Сирков Says:

    Добре, все пак: защо повтаряте неща, които съвсем очевидно не са верни?
    Григор по-горе (February 24th, 2012 at 3:34 pm)
    пише така:
    “Съгласно законодателството, почти навсякъде по света генеричните лекарства са задължени да слагат на опаковките си генеричното име на лекарството, а на доста места и оригиналното марково име. А това са интелектуални права, които трябва да се купят, по определени от праводържателя (производителят на оригиналното лекарство) цени.”

    Разбира се, че има задължение “да слагат на опаковките си генеричното име на лекарството” – но просто НЯМА никакво задължение да се слага “и оригиналното марково име”!

    Напротив: длъжен си да НЕ използваш оригиналното марково име.

    Например: искаш да продаваш “Ацетилсалицилова киселина” на таблетки.

    Измисляш си някакво НОВО име (“Актавис” са си измислили името “Ацетизал”) – измисляш си и някаква опаковка (да, добре е картинката на опаковката да НЕ напомня на някакъв друг продукт) – и готово: пускаш на пазара твоята “Ацетилсалицилова киселина” под твоето НОВО име. Това е.

    Е, ако смяташ, че е “по-лесно” не да измисляш ново име, а да сложиш на опаковката под някаква форма думата “аспирин”, може и да си изпатиш…

    Но все пак съчетанията от букви и цифри не са се свършили все още, така че всеки, който иска да пусне на пазара свое производство от дадено генерично лекарство (след като е изминал 10-годишния срок на марковото), има пълната възможност да го направи.

  9. Любомир Сирков Says:

    Ето пример от нашата страна: през октомври 2011 г. в. “24 часа” съобщи за решение на нашата Комисия за защита конкуренцията:

    “””””
    Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 51 130 лв. фармацевтичната компания “Адифарм” за имитация на германското лекарство “Аспирин Протект”, съобщиха от институцията.

    Проверката е открила, че от февруари тази година “Адифарм” е заменила наименованието на досегашния си продукт с ацетилсалицилова киселина – “Тромбогард” с ново – “Аспетин Протект”.

    Жалба в комисията е подала компанията “Байер”, производител на имитираното лекарство.От КЗК считат, че тази промяна е допълнително доказателство, че фармацевтичната компания “Адифарм” е целяла да имитира популярния продукт на групата на Байер.

    Производството установи, че от края на м. февруари 2011 г., в рамките на 2 месеца и 16 дни, ответното дружество разпространява лекарствения продукт «Аспетин Протект Адифарм» с цялостен външен вид максимално наподобяващ продукта «Аспирин Протект» на Байер.

    Решението на антимонополния орган не е окончателно и може да се обжалва.
    “””””””

    Става ясно, че докато продуктът се е продавал под името “Тромбогард”, за “Адифарм” не е имало никакъв проблем да го произвежда и продава. Когато “Адифарм” започна да го продава под други име – “Аспетин Протект” – което не само като название, но и като “цялостен външен вид” максимално наподобява ДРУГ продукт на друга фирма («Аспирин Протект» на Байер) възниква проблем. И Комисия за защита конкуренцията се произнася.

  10. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Има държави, в които генеричните производители са длъжни да посочват на опаковката аналог на кое оригинално марково лекарство е съответното. Също, има държави, в които генеричното име на лекарството е интелектуална собственост, като правило на оригиналния марков производител. В България не важи нито едно от тези двете, но в много други държави важи, включително в някои от ЕС. Тоест, такива лекарства могат да бъдат спирани на нашата граница, понеже след това могат да бъдат внесени без граничен контрол в държава от ЕС, в която тези правила важат. (Апропо, “срокът” на марковото лекарство е не 10, а 25 години – но това е дреболия на фона на другото.)

    За решението на Комисията за защита на конкуренцията – безспорно, опитите за умишлено подражаване на търговска марка съществуват и са проблем. Затова и не са допустими. Комисията е взела решението си съгласно правилата на ТРИПС (които аз като цяло одобрявам). Съгласно правилата на АКТА, не е нужно продуктът “максимално да наподобява” конкурентен продукт – достатъчно е да нарушава интелектуални права (например, елемент от логото му да прилича на елемент от логото на друг продукт, включително не-конкурентен, примерно на елемент от логото на електроника или обувки). Също, съгласно правилата на ТРИПС имитационният продукт може да бъде унищожен без компенсация за производителя, но може и просто да бъде ребрандиран. Съгласно правилата на АКТА, “нарушаващият интелектуални права” продукт не може да бъде ребрандиран – задължително трябва да бъде унищожен.

    Иначе казано – Пенчо бре, чети. Особено след като са те посъветвали да го направиш, и са ти посочили какво точно да прочетеш. Ама Пенчо не чете. Като порасте, дали ще яде?…

  11. Иван Богданов Says:

    @Григоре, отлагано е няколко пъти, заради лечение на председателя в Хюстън. Сред темите за обсъждане няма нищо общо с АКТА. Ще спорят за постове и имоти.

  12. Григор Says:

    @Иван Богданов: Просто бях любопитен. И се радвам страхотно, че съвпадението е случайно.

    Постове и имоти?! “Хюстън, имаме проблем…”

  13. Вени Марковски Says:

    Григоре, обърни внимание на промените, които Международният съюз по далекосъобщения предвижда. Както каза един приятел, това е АСТА 2.0. Виж тук реакцията на полската министърка: http://www.tokfm.pl/Tokfm/1,103085,11226852,Prasa_alarmuje__Grozi_nam_kontrola_internetu_pod_auspicjami.html (между другото – снимката е от София!)

  14. Иван Says:

    @Вени, да не би да става дума за същото като в тази статия http://www.extremetech.com/computing/119481-fcc-fires-fud-at-the-idea-of-a-un-controlled-internet ?

  15. Божо Says:

    Сега видях, че линкът към сайта на Любо Николов е леко сбъркан. – zavniagi 🙂

  16. Григор Says:

    @Божо:Ужас! Веднага го оправям… след дъжд качулка… 🙁

Leave a Reply