Хорърът на Бранимир Събев

Бранимир е на трийсетина години – твърде крехка възраст за добър писател. Но въпреки това е един от любимите ми, може би дори най-любимият ми български автор на хорър. (Което е амбициозна приказка – доста от големите в българската фантастика са писали поне по малко хорър. Но специално неговият някак ми лежи на сърцето.) Всъщност, повече инфо за него може да се намери в БГ-Фантастика.

Запознахме се на една “Таласъмия”. Беше застанал скромничко в един ъгъл, край няколко броя от и досега единствения си издаден сборник – “Хоро от гарвани”. Поговорихме си мъничко и страхотно ми хареса като човек. И на импулс реших – ще си купя една книжка. Ей така, да подкрепя добрия момък… След Таласъмията прегледах набързо сборника. Само да се ориентирам що за графоман е пък този. След преглеждането обаче го прочетох внимателно и с удоволствие. Оказа се, че книгата си е струвала парите открай докрай. И че разказите са интересни и впечатляващи не само като четиво, но и с качествата си.

От една страна, в тях ще срещнете всички ужасии от арсенала на хоръра. Мотоциклети-вампири, статуи-убийци, маниакални психопати… Обикновено стигна ли до подобен шаблон, прекъсвам четенето. Но не и при Бранимир. Често разказът изобщо не се и опитва да крие развръзката, но въпреки това те държи до последната буква. Като изкушен в графоманията, старателно съм ги препрочитал доста пъти – къде се крие номерът?… Не зная отточен майсторлък ли е или писателски инстинкт, но пустият му младок умее чудесно да дозира съспенса. Навсякъде е точно колкото трябва. И си мисля, че има тук какво да науча от него.

А и самите ужаси са не толкова количествени, колкото качествени. Писнало ми е от некадърници, които вадят от джоба си цял свят зомбита и с това те приспиват, вместо да те уплашат. Или пък описват с маниакална подробност на колко точно парчета е накълцано всяко черво на жертвата, с което пък само те погнусяват. Бранимир умее с няколко пестеливи думи, най-често дори без графични детайли, да натрупа напрежението и адреналина (отново в точно необходимата доза). Стил, който ме кара да мисля, че ако си го постави за цел, ще постигне отличен ефект и само с по някоя капка кръв или следа от обувка тук-там… Вие мислете каквото щете, но аз виждам един наистина многообещаващ писател.

На владеенето на мярката според мен се дължи и още едно чудесно качество на разказите му. Те успяват да са ефектен хорър, без обаче да те скапват при четене. Напомнят ми в това отношение на истински хубав алкохол: дори да попрекалиш с него вечерта, на следващата сутрин не те мъчи махмурлук. Дали е от често използваната структура на “разказ в разказа”, дали от умелото редуване на пряко с преизказно наклонение, дали от куп други неща – не знам. Ще ги анализирам някой път, като ми остане време.

Засега просто ги чета с удоволствие. Не само заради комбинацията от непретенциозност и отлични качества, а и защото вече са достъпни и под Криейтив Комънс лиценз. От няколко дни Бранимир освен блог си има и сайт, където могат да бъдат четени свободно.

Ако не сте го чели – заповядайте! Препоръчвам го от сърце.

И ако ви хареса, не забравяйте да го сръчкате да пише още, колкото се може повече. 🙂

10 Responses to 'Хорърът на Бранимир Събев'

  1. Бранко Says:

    Гриша, благодарско от все сърце! Това представяне, меко казано, ме остави без думи, сразен. Отново сърдечно благодаря, а за всички останали – приятно четене!

  2. Иван Богданов Says:

    @Бранимире, има ли го разказа от Златния кан он-лайн някъде, че искам да го покажа на едни познати.

  3. Mandor Says:

    Бранко, защо разказите в сайта ти са под CC-лиценз, а в Читанка пише, че не желаеш да качват там твои произведения?
    Питам от любопитство — аз ли нещо не разбирам…?

  4. Бранко Says:

    Здравей Мандор! Специално разказите, които преди бяха качени в Читанка, държах да не са достъпни онлайн поради няколко причини, които не ми се изброяват в момента 🙂 Колкото до качените на сайта ми, те имат една съществена разлика, ако са качени в Читанката – на http://branimir.hit.bg/ разказите ми не могат да бъдат оценявани и коментирани. Ако е възможно и в Читанката да е спазено това условие – ще се радвам да присъстват и там 🙂 Спорна седмица!

  5. Mandor Says:

    Аха-а, сега разбрах. 🙂 Май е трябвало да си по-конкретен, за да не се получават такива неразбории…
    Лека седмица и на теб!

  6. Black Wolf Says:

    Малкото камъче обръжа колата. ПРочетох “Вълколакът” и два детайла (три, ама както и да е) просто зачеркнаха нещата.

    Примерно Охайо и индианец кайова – цък! Нерде Ямбол, нерде Стамбол… Един такъв дребен детайл съсипва цялата работа. При това един индианец май нямаше да използва оръжие, за да се справи с подобно същество. Най-вероятно щеше да пее. :Р

  7. Demococcus Says:

    Ех че хубаво представяне! Но хит.бг не се отваря от Канада. Помощ!

  8. Demococcus Says:

    Говорейки за Таласъмия – Григоре, можеш ли да помогнеш да придумаме издателя да публикува сборниците в Amazon Kindle store? Мисля че е лесно и безплатно, пък клиенти все ще се намерят (аз съм първият!)л

  9. Григор Says:

    @Demococcus: Може да опитам. 🙂

  10. Иван Богданов Says:

    Ще стисна ръката на тоя, който успее да качи книга на кирилица там!

Leave a Reply