За писането… и светенето

Наскоро получих писмо от Любомир Николов. Както повечето му писма (майсторът си е майстор, ако ще и един ред да напише), и това ме докосна отвътре. А проектът, от който ми прати началните две-три странички, раздуха въображението и апетита ми като пещ.

Отговорът се изля върху екрана сякаш сам. И както винаги става, го изпратих преди да се сетя за най-важното, най-точното изречение… А след това си дадох сметка и че такива като него са малко, но все пак не е единствен. И че искам да кажа същото на всеки от тях.

Публикувам отговора, с добавеното последно изречение.

Кажи с какво мога да помогна, за да ти дам възможност да напишеш и останалото от “Чистача”. И от толкова много други неща. Престъпление е, че все още ги няма.

И като се замисля, престъпление е, че “Международна конференция” все още не е довършена. И че първата книга на “Елесар” все още не е в готов вид… И че вече втора седмица те няма никакъв из блога ти също.

В известен смисъл светът наоколо е мрак, Любо. В тези времена, и още повече в държава като нашата. Светят съвсем малко хора, единици, и ти си от тях. Престанеш ли да светиш, веднага се усеща от много около теб. Не умират, не ги боли, но светлината в тях помръква. И от ъгълчетата на душите им се надигат отчаянието и безразличието, и всичко друго, което е мракът.

Моля те, продължавай да светиш. Дори да е по мъничко. Много хора имат нужда от светлината ти. За някои дори не знаеш, че съществуват. И най-често точно за тях си една от мъничкото светлини в живота им, или дори единствената. Моля те, не спирай.

Бъди достоен за дарбата си.

3 Responses to 'За писането… и светенето'

  1. Вени Марковски Says:

    Григоре, за този ти текст пише “filed under Creativity, Daily”. Не съм съгласен, че това е “ежедневнието”. И ти, и Любомир имате дарба за писане. Надявам се, че ще продължите да пишете, но най-вече ще продължите да ни карате – нас, читателите – да мислим. Защото, уви, все по-малко са текстовете, които може да те накарат да се замислиш за това, че смисълът на живота не е в това, което се случва в България “ежедневно”, а именно в онова, което се случва по-рядко, но затова е и по-ценно. Примерно един разказ или есе, или дори интервю понякога. И ето последното изречение от мен, за да не го забравя: Споделяйте дарбата си – само така ще сте достойни за нея.

  2. Жилов Says:

    Ето го българският kickstarter
    start.zadrujno.bg
    Апелите за дарения не работят, но подобен тип механика работи доста добре.

    Майкъл Майндкрайм (a.k.a. Димитър Славейков) събра 6000 лева от фенове за следващата си книга дори без такъв сайт. Ако това беше Любомир Николов, подкрепата със сигурност щеше да е още повече.

  3. Божо Says:

    “Човешката” нали успяха да съберат средства за следващата книга на Шаркан?
    Нещо подобно трябва да се направи.
    А и всички, които наобикаляме уъркшоп-а на Любо, макар и само като зяпачи, не е зле да отделим някой лев за такса, нищо че Любо не е обявил такава.

Leave a Reply