Авторското право над компютърните езици

На 2 май 2012 г. Европейският съд постанови, че функционалността на компютърна програма, включително функционалността на компютърен език за писане на програми, не подлежи на защита от авторско право.

Постановлението е по дело, повдигнато от SAS Institute срещу World Programming Limited. SAS са автори на система за обработка и статистически анализ на данни, центрирана около програмния език SAS, която позволява дописване на модули на този език. На базата на законно придобито ръководство по езика SAS WPL създават програмен продукт, който позволява изпълняването му – по същество интерпретатор / компилатор за езика със същата функционалност както продукта на SAS Institute.

Съдът постановява, че WPL може да са изучавали софтуера на SAS, за да разберат как работи, но няма доказателства, че те са го придобили незаконно, или пък са използвали изходния му код. “Купувачът на лиценз за програма като правило има правото да наблюдава, изучава или изпробва работата на програмата, за да разбере идеите и принципите, на които е базирана програмата”, заявява съдът.

“Ако се приеме, че функционалността на програма може да бъде защитена сама по себе си, това би означавало право на монополизиране на идеи, а това ще навреди на технологичния прогрес и индустриалното развитие”, съгласява се съдът с мнението от ноември на адвоката Yves Bot.

В крайна сметка съдът е на страната на позицията, че идеи и принципи не могат да бъдат обект на интелектуално право, а само формата на изразяването им – позиция, която пасва на законите за авторското право (включително на българския).

Сума сумарум – отбит беше още един опит за установяване на феодализъм в и чрез интелектуална собственост. 🙂

7 Responses to 'Авторското право над компютърните езици'

  1. JJ Says:

    Григор – постинга ти е интересен.
    От доста време имам една идея за хардуерно-софтуерна система, която да подобри обслужването в търговски обект. Такова нещо в замисъл като моя досега не съм видял реализирано и би могло да бъде продавано доста добре. Седнахме с един приятел – насвяткехме хардуера, написахме софтуера за микроконтролерите и сега си търсим софтуерист за интерактивната PC част (не ни бива в компютърното програмиране).
    Какво ме притеснява обаче? В България има твърде много копи-пейстъри – ако видят че правиш едно нещо – веднага 10 поне ще започнат да правят същото – това веднага, разводнява пазара и евентуално топи възможностите ни да съберем плодовете на разработката си. Мислех си че евентуален патент върху функционалността на платформата би могъл да ни даде предимство в използването на нашата идея, а според този постинг май не е така … или аз не съм разбрал казуса добре.

  2. Григор Says:

    @JJ: На времето съм видял доста хардуерно-софтуерни системи за обслужването в търговски обект (а имам представа, че в чужбина са в няколко порядъка повече). Ако такова нещо беше патентуемо, с много голяма вероятност щеше вече да е патентовано (дори ако не е реализирано).

    Предимство в използването на идеите обикновено дават две други неща – достигането до клиента и качеството на поддръжката. Ако те са ти фърст клас, ще успееш и с най-скапаната идея. Ако не, ще загробиш и най-добрата. От гледна точка на твоя клиент (търговските обекти), те са опаковката на стоката, която им предлагаш.

  3. Katt Says:

    А може ли Европейския съд да излезе с присъда, която противоречи на закона? Питам защото знам, че Американските могат.

  4. юлий Says:

    Не знам как седят нещата в enterprise-a, но от моя гледна точка да държиш правата върху програмен език е все едно да искаш да държиш правата на някаква мисловност или още по-лошо на разпространяваща се култура. Такъв начин за правене на бизнес ми се струва вреден не само за потребителите, но и за самия теб. Вместо да помагаш на разпространението на този тип мислене и да увеличаваш влиянието на културата, която неминуемо се ражда на определен етап от развитието на продукта, ти се забиваш да искаш пари от тези, които я разпространяват. Все едно военокомандващ да иска пари от генералите си, за това че се бият за него. Вярно е, че трябва да си адски добър в това, което правиш и да си много дисциплиниран в изпълнението на плановете си. Мястото ти на върха не е гарантирано, но именно това те прави по-силен и опитен.

    Типичен пример за такъв ретрограден начин на разпространение според мен е Adobe и “техния” flash (action script). Колкото и да искаха разработчиците flash player-a да бъде отворен и от там Adobe да тръгнат в посока на друг бизнес модел, това не стана. От компанията показваха, че ще бранят всяко парче от питата с авторско право, решиха да не се възползват от възможностите на общността, да подобрят продукта си. Проблемите се трупаха, а компанията печелеше и съвсем естествено дойде момент, когато възможностите за това се изчерпаха.

    Сещам се за примери, когато служители на Adobe са я напускали, за да могат да работят върху идеите си и след тяхното успешно реализиране са били откупувани отново. Така примерно извън компанията се ражда actionScript (езикът на който флаш разработчиците пишат). Adobe не е виждала успех в това флаш да си има език и да бъде нещо повече от анимация. В последствие мисля ясно се видя, че това е било късогледство. Преди време пък водещи разработчици предложиха голяма част от АПИ-то да бъде пренаписано на JavaScript т.е. да се запази мисловността в голямата като цяло, а технологията да се смени (колко се сменя е друг въпрос). Някои дори реализираха проекти и библиотеки ( @GrandSkinner ), но всеки го правеше по отделно и енергията на взаимното им усилие според мен не беше постигната.

    Ако разпространението на този тип мисловност имаше Adobe като кошер, в който всеки може да донесе мед и идеите му да получат подслон, при условие, че са добри и развиват общността, аттаката срещу кошера не би била никак лесна, защото възможностите, гъвкавостта, ресурса щеше да е друг. Едно е да атакуваш компания, друго е да атакуваш култура. За едното се досещам как, за другото идея си нямам.

    Сега според мен флаш започва все повече да означава видео, или с други думи първоначалната идея на компанията – анимация. Пазара се сви, някои от разработчиците напускат кораба, други имат по-малко работа и всичко това е от политиката на Adobe – да защити правото си на авторство с всички произлизащи от това изгоди и да унищожи културата на продукта си.

    Тази дилема принципно седи в цялото ни общество и ние трябва да решим дали ще правим и променяме бизнес моделите, така така както живеем или ще живеем според това какво ни налагат тези модели. Всъщност еволюцията има ясен отговор на нашия въпрос.

  5. Емил А. Георгиев Says:

    Григоре,

    ако позволиш едно много малко уточнение към цитата “В крайна сметка съдът е на страната на позицията, че идеи и принципи не могат да бъдат обект на интелектуално право” – това се отнася до авторскоправната закрила, защото друга закрила със средствата на правото на интелектуална собственост (например софтуерен патент) е мислима…

    For the record – не подкрепям софтуерните патенти -).

    Поздрави,
    Емо

  6. Григор Says:

    @Katt: Мисля, че не. Европейското право по принцип е по-ригидно. (Емил Георгиев може да даде много по-компетентен отговор.)

    @Емил А. Георгиев: Така ли? Мислех, че идеи и принципи не могат да бъдат и патентовани – само имплементации. Дори в софтуера на думи е така (не знам как това се връзва в практиката, при положение че софтуерът е 100% идеи и принципи).

  7. fea Says:

    Да вземем пример от Холандия – закон за неутралност ,а не закон за вмешателство. Какво толкова са ги погнали тия интернетаджии.

Leave a Reply