И отново ACTA, под ново име…

“Интернет общество” са забелязали един нов законопроект. Ето тяхната страница по въпроса.

Както и следва да се предполага, въпросният законопроект е с анонимни вносители. Съдържанието му обаче е буквално подпис на лобито на интелектуалните феодали – същите, които подкрепяха ACTA. И намеренията вътре са същите, ако и маскирани под други мотиви.

Нещо повече. На много места в предложението директно се говори за “изключителни права”. Което е измамно-благоприличният начин да се каже “монополни права”. Става това, за което преди години пишех и ми се смееха – че интелектуалните права са по своята същност монополни права, и че уважаващата себе си икономика е редно да ги ограничава, вместо да ги защитава. Иначе вместо антимонополно получаваме про-монополно законодателство, с всички последствия.

Прочетох изваденото на страницата на “Интернет общество”. За пълен анализ, уви, нямам време. Съвсем накратко:

Мотивът на законопроекта е основно защитата от фалшифициране на стоки – само по себе си легитимно и благородно нещо. Покрай него обаче са вмъкнати и на практика всички положения от ACTA, които ни уплашиха с основание. Ако мине.

Като начало, понятието “интелектуална собственост” се формулира като обхващащо не само патенти, търговски марки и търговски тайни. Към него се добавят промишленият дизайн, географските означения, топологията на интегрални схеми, породите животни и сортовете растения.

Какво означава това? Промишлен дизайн е всичко, което отразява “конструкцията” на стока. Повечето от него са очевидни неща, от типа на “масата има четири крака” – обявяването им за интелектуална собственост би било от изгода за интелектуалните феодали, но е смърт за промишлеността и иновациите. Част от промишлените дизайни наистина е разумно защитима като интелектуално право, но това и сега се постига чрез патенти и в някои случаи чрез авторско право. Следователно разширяването на категорията цели единствено ползата за феодалите и вредата за промишлеността и иновациите.

Географските означения като интелектуална собственост са напълно неясни. Кой е собственик на името “Витоша” или “Черно море”? Кой трябва да му е собственик? И какво ще стане с понятия като “балкански кашкавал” и “кашкавал Витоша”, ако тези географски понятия станат нечия собственост?… Въпрос с понижена трудност, естествено. Собственикът ще си поиска пари за използването им. Производителите ще си включат този разход в цените. В крайна сметка “едни хора” ще се нагушат с пари от джобовете на всеки, понеже са станали собственици на… географско наименование. Щеше да е смешно, ако не беше толкова скандално.

Топологията на интегрална схема в пълната си точност е интегралната схема, и като такава е защитима и сега, и чрез авторско право, и чрез патенти. Отново възниква въпросът защо е нужно да се защитава излишен брой пъти.

Защитаването на породи и видове животни и растения пък според мен е скандално. На практика всички породи и сортове, използвани в земеделието, са създадени преди по-малко от 70 години – тоест, ще се окажат все още в авторски права. Ефект: виж абзаца за географските наименования.

Като продължение, понятията какво представлява нарушаване на тези “интелектуални” или “изключителни” (повтарям: чети “монополни”) права се разширяват значително. Доскоро за нарушение се смяташе точно или почти точно подобие. Предложението е при “сходство” също да се говори за нарушение. Какво е “сходство” предвидливо не се уточнява. Както веднъж беше казал един мой познат, “ами емблемата на моята фирма е подозрително сходна на тази на “Пепси” – и двете са кръгли”.

Също така, се предвижда наказание глоба не по-малко от пет хиляди лева за подбуждане към престъпление по описаните членове. Ще оставя на читателя да се сети дали изказване, че такъв закон е несправедлив, не съставлява от “достатъчно” юридическа гледна точка подбуждане към нарушаването му.

Най-сетне, предвижда се предметът и средствата на престъплението да се отнемат в полза на държавата и унищожават, независимо чия собственост са. Което поражда куп безумни казуси. Ако например аз използвам крадена лека кола при извършването на престъплението, или градския транспорт? Те трябва да бъдат иззети и унищожени, въпреки че редното положение е собственикът на колата да си я получи, а градският транспорт да продължи да работи. Иначе казано, този закон предвижда интересите на интелектуалния феодал да да се защитават дори за сметка на правата и собствеността на невинни трети лица. Тоест, в закона се записва априори неравенство пред закона. (Други примери показват това намерение още по-добре.)

В областта на авторското право се предвиждат далеч по-строги наказания за плагиатство. Идеята е благородна, но плагиатството като престъпление в България клони към нулата и при сегашното положение. Какво поражда нуждата от тази строгост? Освен необходимост от “оправдаване” на суровост на предложението другаде, където тя е неприемлива?

Прочитането на мотивите веднага дава отговора. Те повтарят известната ни вече песен, че светът съществува от ограбване на бедните творци, които заради това мрат от глад. И, разбира се, предписват известното ни вече лекарство. Всъщност наказанието за плагиатство е благороден повод да бъдат легитимирани тези мотиви, и да бъдат използвани вече където е нужно на “мотиваторите”.

И за да е сигурно, че мотивите няма да бъдат забравени, “където е нужно”-то е още в следващия абзац. Простичко и директно: който използва или записва чужд обект на авторско право – до шест години и не по-малко от две хиляди лева. (Ама сте искали да си правите резервно копие на поиздраскания вече законно закупен диск?) За подбуждане към престъпление по този член – не по-малко от пет хиляди лева. (Изказване, че не е справедлив…) Средствата на престъплението – задължително се отнемат и унищожават, без значение чия собственост са.

Разбира се, нещата не спират дотук. Малко по-надолу в списъка на типичните престъпници четем: “… интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет…”. За да няма никакво съмнение какво се има предвид, е пояснено: “В действителност противозаконната дейност се организира от управителите на дружествата или упълномощените от тях лица, като приходите от незаконната дейност постъпват в патримониума на фирмата – нарушител. Именно тези длъжностни лица (по новата дефиниция в проекта) имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти.”

Доколкото ми е известно, от доста години в България няма или почти няма Интернет доставчик, който реално да осъществява нарушение на авторски права, пряко или косвено. Достатъчно често споменаван факт е и че доставчиците просто не могат да спрат потребителите си да обменят незаконни файлове – технологиите за споделяне са твърде много пред тези за спирането му, и напредват по-бързо от тях. Но лъжата упорито бива експлоатирана. Писал съм и защо – защото интелектуалните феодали много искат доставчиците да бъдат заставени да вършат безплатно една работа, която си е открай докрай работа на праводържателите, много скъпа е и ще изпокара доставчиците с клиентите им. Ако трябва да си платят за тая работа, няма да им е приятно. Затова и те предпочитат да им я плащат данъкоплатците и Интернет потребителите, тоест аз и ти, читателю. Иначе казано, този закон е поредното “я да издействаме една наша скъпа и неприятна простотия да бъде плащана от джоба на потърпевшите от нея”.

Какъв ефект да очакваме от това предложение? Повечето хора мислят за и се мотивират от ефектите му върху свободата в Интернет, които могат да бъдат много неприятни. За мен обаче е далеч по-страшен ефектът му в друга област – фармацията. Не случайно основният спонсор на ACTA бяха не Холивуд, а големите фарма-компании. Става дума за съсипване на търговията с (иначе напълно законните) генерични лекарства, които са десетки пъти по-евтините аналози на скъпите оригинални фирмени маркови лекарства.

В много законодателства генеричното наименование на една субстанция може да бъде защитено чрез монополно право – авторско, търговска тайна или друго. А в почти всички законодателства лекарството е длъжно да носи в описанието си това генерично наименование (в българското – също). В някои законодателства дори самата формула на лекарството може да бъде поставена под някой вид монополно право. Не зная как е в България, но съществуващите международни споразумения (напр. ТРИПС) дават възможност такава държава да поиска от България съдействие срещу нарушение съгласно нейните закони, и така да блокира търговията дори с напълно законно в България лекарство… Оттук нататък остава да съберем две и две. Едното “две” – какво ще стане с болните, ако в аптеките останат само десетки пъти по-скъпите оригинални маркови лекарства. И другото “две” – какво ще стане с прочутата в много страни с добро българска фармацевтична индустрия, която произвежда почти само генерици.

… Чудя се няма ли как да се криминализира внасянето на законопроекти, които нарушават основни граждански права. Предполагам, че няма. Но има други начини подобно внасяне да бъде изкарано през носа на вносителите. И може би е време да се заемем с тази задача.

И първата стъпка е да предупредим колкото се може повече хора, по колкото се може повече начини, че мераклиите за интелектуални феодали не са се предали. Че действат пак. И че може би е време да действаме пак и ние.

104 Responses to 'И отново ACTA, под ново име…'

  1. Вени Марковски Says:

    Гадове са това, Григоре, гадове. И изроди. Не може нормален човек да иска увеличаване на наказанията, след като е ясно, че се прави само с цел да се разреши подслушването и следенето. Нито пък може нормален човек да се съгласи, че тези престъпления са толкова опасни за обществото, че да се налага да има такива строги санкции. Излиза, че хора, убили други хора в ПТП, при това пияни, се отървават с условни присъди, а хора, седящи пред компютъра, ще лежат 6 години в затвора?!?!
    Ами презумпцията, че управителите на ИСП-тата били по подразбиране виновни!??!
    Ами тогава да приемат, че милиционерите по подразбиране са свободни да пребиват хората, а лобистите в България по подразбиране са идиоти. Тогава нещата ще си дойдат на мястото.

  2. Григор Says:

    @Вени Марковски: Да си призная, подслушването и следенето ми се вижда направо дребен проблем пред този с лекарствата.

    Подслушването и следенето ще ни превърне в полицейска държава, с купищата произтичащи недостатъци, но все пак е трудно да подслушваш и следиш всекиго. Твърде много кадри трябват, а орязаните кризисни бюджети няма да издържат чак толкова. Ще се наложи да се ограничат до граждански активните хора… Докато практическата забрана на всички генерични лекарства става лесно и просто постижима, с огромен икономически стимул на борещите се за нея да я постигнат. А резултатът от нея спокойно би могъл да бъде смъртта на около милион по-възрастни и/или по-болни българи в рамките на две-три години. Не ни трябва Трета световна война…

    Някъде бях чел един много точен израз – че корпорацията е съвършеният социопат. Интерес единствено към себеобогатяване, без никакво значение на последствията за околните. А това прави ръководенето й от социопати обективна необходимост, която подобрява конкурентността й. Apple не случайно успяха така добре начело със Стив Джобс – колкото защото беше гениален, още повече защото беше изключително тежък нарцистичен социопат. Гадно е да се говори така за умрелите, но според мен е позволено, когато изводите касаят оцеляването на живите… Затова и корпорациите си подбират за ръководство по възможност социопати, и се стремят да допроменят ръководителите си в тази насока. Не чрез някаква тайнствена конспирация на служителите или собствениците си, а просто чрез принципите, чрез които функционират – ако не си социопат и не се бориш да станеш още по-голям социопат, корпорацията (и твоето представяне като ръководител) страдат, и това се вижда много добре.

    Та, това не са нито гадове, нито изроди. Просто са “оптималните” висши служители на корпорации. Не можеш да им се сърдиш, че се опитват да те съблекат гол и обявят за престъпник, точно както не можеш да се сърдиш на един вълк, че се опитва да те изяде, или на чумен бацил, че се опитва да те разболее и умори. Просто взимаш мерки – убиваш или затваряш в резерват вълка без никакви лични антипатии, пиеш антибиотик срещу чумата и т.н.

  3. Любо Николов Says:

    Гадове, както казва Вени!
    Шест години затвор! А защо не доживотен? Без право на помилване…

  4. Данаил Says:

    Айде сега, гадно било да се говори лошо за мъртвите. За Хитлер и Сталин само лошо се говори а са мъртви. Щом са си го заслужили умрелите, ще говорим лошо за тях. Както ще говорим лошо и за тея мизерници дето за шепа долари са готови не само да ни вкарат за 6 години в затвора, ами и sмъртно наказание да върнат ето едно клипче от преди доста време, което в случея става ище по-актуално http://www.vbox7.com/play:78a976be

  5. Любо Николов Says:

    Данаил,
    Благодаря за клипа! Великолепно мракобесен е!

  6. Кирил Says:

    “Чудя се няма ли как да се криминализира внасянето на законопроекти, които нарушават основни граждански права”.
    А ние като държава имаме ли ясно дефинирани основни граждански(човешки) права? Не бих се изненадал, ако нямаме, или ако са не стават за нищо. Ако имаме обаче – ти имаш гениална идея, която може да се осъществи. С техните камъни по техните глави. Ако нямаме може пък да се обмисли и да се опита да се прекара с петиция, ако пак има протести – там също.
    @Григор: Като няма наказания за корпорациите, когато се държат като социопати, какви според теб искаш да са ръководителите им?

  7. Григор Says:

    @Кирил: Тук нагазваме много хлъзгав терен. Да накажеш корпорация, която се държи като социопат, означава да я накажеш заради същността й – корпорациите съществуват, за да се държат като социопати. Просто корпорацията се прави, за да гони печалба, нали? Двете са неразделно свързани – почнеш ли да наказваш корпорации заради социопатия, по същество ги наказваш, че преследват печалби, и така ги обезсмисляш. А с това и важна част от класическата пазарна икономика.

    По принцип, това е големият проблем на пазарната икономика – теорията на Кругман за мащаба. Не зная гарантирано решение, което може да се справи с него. Антимонополното законодателство е едно добро начало. Включването към него и на силни и работещи закони срещу “значителната пазарна сила” е едно добро продължение. Но кардинално и същностно решение не ми е известно.

    По принцип в системологията има елементи (или правила), в рамките на които просто е невъзможно да се реализира отрицателна обратна връзка. Биологията и еволюцията например са се натъквали безброй пъти на подобни “небалансируеми” и незаобиколими системни положения. Обикновено биват решавани, като бъдат включени в по-голяма система, която вече позволява да им се упражнява ООВ. Горе-долу това се опитва да направи със свободния пазар антимонополното законодателство. Но за да работи, то трябва да бъде много силно и вкопано в обществото, а към момента не съм виждал държава, в която това е постигнато.

  8. Любо Николов Says:

    Григоре,
    Като прочетох първите фрази от горното и в главата ми изскочи “говорещият с кучета”. Той развива точно същата теза. И се зачудих дали неговите принципи за превъзпитание на кучета не могат да се приложат към корпорациите.

  9. Как да спрем ACTA и опитите за приемането и под различни форми? « Sveteca Says:

    […] Нова ACTA. Но нека да се върнем на темата, днес от блога на Grigor Gatchev попаднах на публикацията: И отново ACTA, под ново име… […]

  10. mdam Says:

    Тея хора искат да ни уморят, та да клекнем накрая. Няма да стане. Къде и кога?

  11. mdam Says:

    Ех измислих го. Майтап. Вместо данъци, всяка голяма корпорация по по-стръмна от лиейната формула трябва да назначава безработни и да ги осигурява на минимална работна заплата. Въпроса е ще имат ли интерес корпорациите да ги обучават или ще им излиза по-евтино просто да им плащат парите.

  12. mdam Says:

    Т.е. проблема с горното е, че би се стимулирала безработицата, понеже ще има още една предпазна мрежа. Но задължението е трайно – за минимум 3 месеца. Ако прецениш, че човека не става уволняваш го и наемаш друг и т.н. Участвалите в програмата и уволнени имат право на участие най-рано след n месеца(незнам колко да е но може да се смята по пула на безработни.

  13. mdam Says:

    Може ли това да доведе до промяна на системата в комунизма такъв какъвто го познавахме? (извинявам се за мулти-постовете, простете) Знам, че темата е друга, но застреляйте идеята с един сериозен аргумент и да мирясам 🙂

  14. Demococcus Says:

    mdam темата е съвсем друга, но за да мирясаш, ето: Това което предлагаш си работи в страна като тази, в която пребивавам. Безработните и мързеливите имат право на доживотни помощи и не им се налага да крадат и мародерстват. Съответно не се харчат излишни пари за полиция и за подмяна на отграднати кабели 🙂
    Да, помощите се плащат от такива като мен, които работят. Но пари и блага има за всички, дори и за политиците да си врътнат някоя схемичка без да се оливат 🙂
    В същото време населението е достатъчно будно и готово на революции, когато става нещо което не им изнася.

    Ето ти го твоят аргумент ЗА, подгрепен с валиден пример 🙂 А сега е редно Григор да зачисти нашия спам 🙂

  15. Кирил Says:

    @Григор: Н
    “Просто корпорацията се прави, за да гони печалба, нали?” Да, но трябва да спазват законите – http://www.blitz.bg/news/article/127345
    Като нарушават законите сложи им една солена глоба, другите веднага ще се кротнат.

  16. mdam Says:

    @Demococcus: Предполагам, че единствената причина поради която е възможно да не си ме разбрал е, че на едно място съм споменал “осигуряват”, вместо “плащат”. Да наистина имам предвид големите корпорации да са принудени да наемат повече безработни и на всичкото отгоре да имат интерес да ги развиват като професионалисти, а същевременно този последния процес да представлява за тях competitive disadvantage. Разбира се целта е нетния ефект да е положителен. Съзнавам, че тази ми идея се намесва в прекалено много зависимости, но така е с доста съвременни икономически механизми, като идеята е, че ако е възможна ще замести част от тези зависимости породени от други механизми.

  17. Demococcus Says:

    mdam, освен всичко дуго доброволният труд е доста разпростнанен и обучението е субсидирано. Работиш, развиваш се и като надобрееш – тогава в корпорацията на заплата. По време на предлаганато от теб усъвършенстване, разноските ги плаща държавата. Защо мислиш че корпорациите ще предпочетат това да е за тяхна сметка? Дали ще го назначат на минимална или ще работи доброволно, получавайки минимални помощи от държавата, не е ли все едно? Разликата е само кой плаща сметката.
    Сори ако звуча смешно, но това са ми първите опити да размишлявам над теми като тази 🙂

  18. mdam Says:

    Ако Григор пусне друга тема или каже, че може в тази.
    Незнам вече какво да ги правим тея от АКТО-ви актьори, режисьори, акдтовати, просмотъри, леблебии и т.н. Какво искат от мен – нито ги дърпам, нито ги гледам, нито ги чувам. Гледам малко бтв-комеди и това е. Слушам канадско радио! Какво искат? Да им субсидирам простащините ли, промиването на мозъци? Да плащам на тоя тъпанар Асен, да ме изнудва после пак с моите пари ли?

  19. Виктор Says:

    Мен и преди и сега най-много ме дразни това, че представят тия проектозакони първо като против фалшификациите и против плагиатството. Това вероятно не е случайно, защото според мен няма жив човек в интернета, па и извън него, който да седне и да каже, че в тия две неща има нещо хубаво. Например ние тука всичките ще сме първите, които ще рипнем против фалшификация и плагиатство. Обаче както се разбират от мнозинството хора, от нормалните, да кажем. Както фалшивите пари са фалшификация, фалшифицираният подпис, и представянето на разказ на Григор с автор например мене. Ето това е. Всеки човек ще си каже, че това е хубав закон – браво. И явно това са водещите фрази при представянето на ACTA и подобните, за да не се светне мнозинството за какво иде реч. Това е една отвратителна политика, гнусна просто. Все едно да ти дадат отровена ябълка като на Снежанка. 🙂

  20. Григор Says:

    @Кирил: Хубаво решение, но според мен неработещо. Глобите не играят където корпорациите имат мощта да корумпират глобяващите.

    Затова според мен по-правилното решение е да не се допуска корпорации да стават твърде големи или да придобиват значително пазарно влияние. Ако трябва да цитирам (пак по памет) Алън Грийнспан: “ако една банка е прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира, значи е прекалено голяма, за да съществува”. С много други негови неща не съм съгласен, но с това – с две ръце.

    @Виктор: То това е идеята. Ако не мине и по този начин, сигурно следващия път ще го представят като грижа за здравето на децата, или за сигурността на самотните майки.

    Време е да помислим за мерки срещу подобни действия. За мен ефективната мярка е една – отказ от употребата на техните продукти. Не просто спиране на купуването им, а спиране изобщо на употребата, включително на нелегалната – тя е безплатна реклама на продуктите им, не я заслужават.

    Ако имах връзка с хората във Фейсбук, които организират там инициативите срещу подобни гадости, бих им предложил точно това – да призоват за бойкот на продуктите на тези корпорации. Писах го вече – корпорацията е съвършеният, идеален социопат. Има едно-единствено чувствително място – джобът. Ще разбере, че не е права, единствено ако бъде ударена по него. А начинът да я ударим по джоба, легален, законен, морален и принципен, е бойкотът.

  21. ju Says:

    Забраната за пушене в заведенията е просто пореден опит за въвеждане на ACTA, но под ново име!

  22. go_fire Says:

    Извинявам се, че се намесвам извън темата. Преди малко пуснах една връзка насам и ми направи нещо впечатление. Автора нали е от най-отявлените защитници на човешки права и так дале? Е няма да е лошо в такъв случай на тая машина достъпа да се пусне през https. Сега аз не знам дали има и друго, освен тоя дневник и дали случайно не е стара, за да не може да издържи изчисленията в свише за https. Но ако случаят не е такъв, то това би било една чудесна демонстрация на свободолюбието декларирано тук.

  23. arrexis Says:

    Няма ли да се намери някой, който да внесе законо-проект, който да забранява патентното право.

  24. zaveqna Says:

    Личи си, че авторът нищо не разбира от право и дори не си е направил труда да прочете основни моменти в закона за промишления дизайн, закона за марките и географските означения и други, камо ли правна теория по темата. Ще дам само два примера с цитати от горния текст, които илюстрират това:

    1. “понятието “интелектуална собственост” се формулира като обхващащо не само патенти, търговски марки и търговски тайни. Към него се добавят промишленият дизайн, географските означения, топологията на интегрални схеми, породите животни и сортовете растения”

    Това понятие не е формулирано като такова с тези предложения, а с българската и международната правна доктрина от много години насам и всеки, който е посетил лекция или е отворил и един учебник по темата знае това. Да се твърди, че с този проект тепърва се урежда защитата на дизайна, географските означения и т.н. е просто абсурдно – все пак отдавна има цели закони за това и то не само в България.

    2. “Промишлен дизайн е всичко, което отразява “конструкцията” на стока. Повечето от него са очевидни неща, от типа на “масата има четири крака””

    Ами не, не е.

    Законът за промишления дизайн казва: “Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък “дизайн”, е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.”

    Освен това казва и: “Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство…. чл. 11 (2) Не се регистрира: ….
    2. дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта;”

    Накратко, става ясно, че дизайнът касае външния вид, а не конструкцията на стоката и освен това, доколкото дизайнът касае и формата, като част от външния вид, не биха могли да се ползват със защита характеристики, които се налагат от функцията на продукта – такива, който се налагат, за да може той да работи според каквото му е предназначението – т.е. не, не са неща от типа “маса с 4 крака” и не са “смърт за промишлеността и иновациите”.

    И още много други…

    И освен това – къде, ПО ДЯВОЛИТЕ, в целия проект става дума за следене, АСТА и ограничаване на свободата?? Щото аз не видях и намек за това?!?

    Единственото споменаване на интернет и интернет доставчиците е направено в мотивите към проекта и то е тъпо – това че е забранено да се записват и разпространяват обекти на АПСП и че интернет потребителите го правят, по никакъв начин не може да направи интернет доставчиците отговорни за тези техни действия по причини, които нямат нищо общо с Наказателния кодекс (а именно поради Закона за електронната търговия). Не на последно място – забраната за записване и използване на обекти на авторско право и сродни права без разрешение си я има и сега в НК и я има от 1995 г. насам.

    Изобщо – тъпо е да пишеш за неща, от които не разбираш, още по-тъпо е да ги пишеш от позиция все едно че много ги разбираш и най-тъпо е отгоре да напишеш “АСТА” като няма нищо общо с това.

  25. Григор Says:

    @go_fire: За съжаление машината хоства над 100 сайта (между тях двайсетина блога). Просто не мога да си позволя отделни машини за всичко, нито пък смятам за оправдано на този етап да купя цяла C-мрежа IP-та. Така че, уви, засега ще трябва да е така.

    @zavegna: Някои хора доста лесно съдят за компетентността на другите. 🙂

    Терминът “интелектуална собственост” в българското право не съществува. Съществува терминът “авторско право и сродните му права” (виж ЗАПСП). Понятието “интелектуална собственост” се формулира с това предложение, в този му вид, с тези области на покритие. В други държави е иначе, но в момента говорим за България. Не го знаят само тези, които никога не са отворили учебник или посетили лекция (но обвиняват в това околните).

    Понятието “промишлен дизайн” в “напредналите” държави означава точно каквото писах, и целта на мероприятието е това му значение да бъде въведено и в България. Затова го посочих малко изпреварващо – ако се приеме това предложение, следващата стъпка е обявяване за промишлен дизайн дори на дълбочината на дупките от пироните. И тъй като е много по-малко противоречива, ще мине по-лесно. Резултатът ще е точно посоченият.

    В проекта няма и никога няма да става дума за ACTA, по проста причина – коя дума не бива да се използва в гатанка, отговорът на която е “шах”? В проекта е черно на бяло посочено (специално съм го цитирал), че интернет доставчиците се постановяват отговорни за всичко, което правят потребителите им, в ролята на организатори на престъплението. И както е написано ясно и разбрано, проблемът е не в забраната, а в новите наказания “до шест години затвор и не по-малко от пет хиляди лева глоба”… по закон, дори за една песен. В проекта наистина не става дума за следене – нито аз, нито Интернет общество сме писали обратното. (Не става дума и за взривяване на сгради, преди някой да ме е обвинил и в това.)

    С последното – че е тъпо да пишеш неща, от които не разбираш, все едно ги разбираш – съм напълно съгласен. Бих добавил, че е тъпо и да критикуваш, без да прочетеш каквото критикуваш.

  26. zaveqna Says:

    @Григор

    Понятието “интелектуална собственост”, както казах и по-горе, съществува в правната доктрина, която представлява онова, което съществува като разсъждения, съображения и идеи паралелно с конкретните текстове на нормативните актове, а не е самите нормативни актове. Освен това понятието все пак е употребено и в действащото законодателство, ако толкова е нужно “доказателство” за съществуването му, а именно – в заглавието на Глава трета, Раздел VII. от Особената част на НК, който се казва “Престъпления против интелектуалната собственост” и се казва така от 1995 г. насам.

    Що се отнася до понятието “промишлен дизайн” и значението му в другите държави – значението на това понятие не може да се въвежда и променя с въвеждането на санкции за нарушаване на правата върху дизайна. Правилата за това що е то дизайн, какви права може да има върху него и как се придобиват те са уредени в Закона за промишления дизайн. С въвеждането на наказателна отговорност за нарушаването им не може да измени техният смисъл.

    Цитатът за интернет доставчиците не е от предлаганите текстове на НК, а от мотивите към тях и както казах и аз тази част от мотивите е безсмислена – предлаганите конкретни текстове, към които са тези мотиви просто не могат да въведат отговорност за инетрнет доставчиците за дейността на техните потребители, каквото и да си мислят тези които са ги написали…

    За размера на наказанието – 1) сега 5 години, което е почти същото; 2) това е максималното наказание – т.е. за възможно най-тежкия случай, не за 1, 5 и 500 песни и 3) ал. 4 казва, че когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, деецът се наказва по административен ред. И 4) в общата на част на НК също има правило, че маловажните случаи не съставляват престъпление и не се носи отговорност за тях. 6 години за 1 песен е нещо, което не може да се случи просто.

  27. Kaloyan Suhorukov Says:

    @zaveqna: Стигнала си до едно съвсем логично и обосновано заключение по отношение на компетентността не само на автора на темата, но и на много други, които поддържат неговото становище, без обаче да могат да аргументират адекватно и състоятелно позицията, която заемат.

    Изобщо нямам намерение, да влизам в полемики по въпросната тема, най-малкото защото тук няма достатъчно подготвени хора, които да водят такива, а и вече имам опит с писане в този блог преди около две години, отново по повод авторски права и причината беше една “атака” на сайта Читанка.инфо. Единственото, което ще отбележа, е че с промените в НК, които междудругото се готвят от достатъчно дълго време, всички ние, като потребители, сме извадени от приложното поле на закона по отношение на неоснователното притежание на авторски материали. По сега действащото законодателство у всеки един от нас, който притежава копиран диск или дори пресниман учебник, без да има законово основание за това може да бъде подведен под отговорност – нещо, което стои в страни от принципа de minimis non curat lex. В предложения законов състав се предвижда такава отговорност да възниква само при условие, че налице са търговски количества – достатъчно ясен критерий, който не дава основание за неясни тълкувания на “в големи размери” или други не съвсем изчистени формулировки.
    Няма нищо чудно в това, че се предвиждат “до шест години…”. Който има основни допирни точки с наказателното право знае какво означава това и каква е причината. За останалите… не би трябвало да представлява проблем. Едва ли всички тук очакват срещу тях да бъдат повдигнати обвинения, за да недоволстват от размера на наказанието. То е във вреда единствено на престъпниците.

    Прави впечатление, че този своеобразен протест, заедно с други напоследък протести по “модерни теми” се условно казано организира и поддържа от хора със твърде съмнителна компетентност по дадена материя. Не че в това има нещо лошо, но е твърде несериозно и е основната предпоставка за провал на евентуални последващи действия.

  28. go_fire Says:

    Интересно, че само в интервал на няколко дни ми се налага да давам една и съща връзка на различни места по различни поводи:

    gnu.org/philosophy/not-ipr.html

    Търговски марки, патенти, авторски права са три различни неща, възникнали поради различни причини, имащи различно съдържание, различна законова рамка, за различни цели. Обединяването им под общ термин е грешка. Това че ООН са направили тази грешка, не дава основание да продължаваме с нея. Нещата си имат имена и те трябва да се ползват.

    Относно наказанията Емо пише това:

    Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.

    Което изглежда никак не кореспондира от казаното от Вас Завеяна. А за разлика от всички нас тук кибици, той знае, какво и защо пише.

  29. Григор Says:

    @zaveqna: Понятието е употребено, но не е дефинирано. Това предложение го дефинира за пръв път в българското право. Изводът е ясен, темата – приключена за мен.

    За промишления дизайн – май чукча продължава да не е читател. Писах изрично, че “привеждането на понятието в съответствие със световното право” ще е втори етап. Още една приключена тема.

    Мотивите за предложението са важни, тъй като са основата за тълкуване на неясни положения при съдебни решения. Положението кой е виновен при споменаваните интернет нарушения не е ясно дефинирано – тълкува се. Мотивът ясно и изрично посочва – интернет доставчикът е организатор и ръководител на престъплението, потребителят е изпълнител. И още една приключена тема.

    6 години за 1 песен може и да не може да се случи, но минимумът от пет хиляди лева е задължителен по това предложение. Което за целта на преценка може ли подобно предложение да е допустимо е същото. С други думи, и тук водата се оказва мокра.

    Моля те, ако наистина нямаш какво да кажеш, казвай го другаде. Гледам, че си имаш блог.

    @Калоян Сухоруков: Наистина недей да влизаш в полемики тук. Все пак това е блог, а не хумористична страница. На кого му трябва да не го преследват за сваляне на нещо в Интернет, ако доставчикът му за това негово сваляне ще бъде вкаран в затвора? Преди време, по друг повод, бях писал достатъчно подробно до какво ще доведе това, ако се приложи: скорости от времената на модемите, цени на Нета два до три порядъка над сегашните, цензура в Нета свръх китайската и оставане в бизнеса само на най-големите един-двама доставчици, които имат адвокатска мощ да се съдят с всекиго. Честита ни безопасност!

    За принципа de minimus non curat lex – брилянтен пример за “компетентност”. Ако беше приложим в случая, откриването на читалищна или училищна библиотека трябваше да се наказва с като минимум доживотен затвор. Също, почти навсякъде е “общоприета практика” (в смисъла на юридическия термин) учебниците да могат да се копират, дисковете да могат да се дават назаем, и т.н.

    Също така, предложеният законов състав не предвижда отговорност да възниква само при условия на търговски количества. Той предвижда тежки наказания за търговските количества и възможност, ако съдът сметне за необходимо, да обяви нетърговските количества за “незначителни” и да наложи административно наказание. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Ама очевидно и за нечетене се намира как да се яде…

    За нищо чудното и шестте години само за престъпниците: нещо напомня ли името Джейми Томас? То е от Щатите, където чак толкова скандални присъди (двеста хиляди долара глоба за свалени два албума) са изключително трудни за издаване. Какво ще е у нас оставям да се сетят на хората, които живеят в реалния свят.

    Май сгреших, че позволих пак писането на някои хора. Очевидно едно блокиране заради тролене не им е достатъчно.

    @all: Прави впечатление “компетентността” на всички противници на “този своеобразен протест”, които срещам. А именно: те или дори не са прочели каквото оплюват, или са, но се правят, че не са. (А повечето от тях не си личи да са чели и оригиналното предложение, както си личи от твърденията им за него.)

  30. Kaloyan Suhorukov Says:

    go_fire: Маловажността на случая изключва наказателната отговорност. Няма вариант, в който съда да не може да я преценява. Това са абсолютни глупости.

  31. zaveqna Says:

    Аз се отказвам, няма смисъл 🙂

  32. ju Says:

    Гачев недей гони хората с различно мнение от твоето

  33. Любо Николов Says:

    Хм…
    Атаката потвърждава правотата на атакувания.

  34. Божо Says:

    @ju – не е въпросът за различното мнение, а за явлението “трол”.
    Тролът не е задължително да обижда директно и грубо, може и да залива с раздути писания коментарите, само и само последното мнение да е негово, или пък за да се загуби нишката на разсъжденията в цялата плява.

    Казваш си мнението веднъж, уточняваш, ако според теб нещо е недоразбрано и толкова.
    Както zaveqna направи да речем.

    Останалото е тролене.

  35. ju Says:

    @Божо: На мен нито zaveqna, нито Kaloyan Suhorukov ми приличат на тролове? Визирах да не гони тях…

  36. Григор Says:

    @ju: Аз си имам някакви доводи за мнението си. Ако някой има други, нека ги даде. Когато обаче видя, че някой не е прочел нито доводите ми, нито дори основата за спора, а лее вести от паралелни вселени, го гоня без капка колебание. Блогът ми не е кофа за боклук.

    Между другото, Калоян Сухоруков вече е бил веднъж обект на една много рядка в блога ми чест – блокиране на достъп за писане. Това се случва тук на далеч не всеки трол.

  37. mdam Says:

    @Kaloyan Suhorukov: Може ли да те питам един тролски въпрос?
    Какво движи един човек като теб, да защитава нуждата от интелектуална несобственост, защитата и чрез по тежки наказания, разширяването на обхвата и?
    Какъв си, с каво се занимаваш, какво създаваш? Не, че непременно това е важно за дискусията, но изхождам от тезата, че аз като човек ползвал се години всекидневно от липсата на такова понятие, ползвал плодовете на труда на други, без да ги ощетявам(аз така си мисля) и имайки силен интерес да няма такова понятие, та дори аз вече се уморих донякъде от тези дискусии. Теб лично какво те мотивира? Принципите, професията, хоби(да правото може и да е хоби)?
    И една забележка, не ме питай какво съм откраднал, ще получиш странен за теб отговор.
    (употребил съм несобственост поради моя си мироглед)

  38. ju Says:

    @mdam: Аз пък да попитам, ти против интелектуалната собственост ли си?

    И дали Григор Гатев е против интелектуалната собственост, защото мен това много ще ме изненада?

  39. go_fire Says:

    Попов предполагам обърка името на любезния домакин от недоглеждане. Аз съм против. По-горе съм дал връзка защо. С една дума „такова животно нЕма“. Ако имаш конкретен въпрос го задай.

  40. юлий Says:

    @mdam – гугълни го, съветвам те да прочетеш условията за ползване на страницата му, това от части може да даде отговори на въпросите, които му задаваш.

  41. ju Says:

    @go_fire: Видях си грешката, но просто нямаше как да я поправя след като бях пускал коментара…

    @mdam и @go_fire: Тези дето сте против авторското право е мнение на седмокласник.

    Гачев едва ли е против, това исках да ви кажа… да не си помилите, че сте на прав път

  42. ju Says:

    @go_fire: Видях си грешката, но просто нямаше как да я поправя след като бях пуснал коментара…

    @mdam и @go_fire: За тези, които сте против авторското право – това е мнение на седмокласник.

    Гачев едва ли е против, това исках да ви кажа… да не си помилите, че сте на прав път.

  43. go_fire Says:

    В грешка си. Казах, че съм против интелектуална собственост, а не авторското право. Между авторско и разпространителско право обаче има разлика. Григор има един много хубав превод от Кори Доктороу, защо огризките на държавата дадени като „…сродни права“ са обидни за твореца.

  44. ju Says:

    @go_fire: Много е лесно да си против право, което не защитава теб… идейно

  45. go_fire Says:

    Имам чувството, че не говорим на един език. Нека се разберем за нещата. Аз казвам, че не съществува понятие интелектуална собственост, защото е механичен сбор от несъвместими неща. Казвам, че не отричам авторството, защото не може да се отрече авторство някому, без това да е проява на нисък морал. Също така казвам, че ограничаването на дистрибуцията по същество е механизъм за цензуриране и точно като такъв е възникнал през 18-и век. Казвам също така, че във време, когато може да се разпространяват творения без да е централизирано, без усилие и почти безплатно, то такива закони са анахронизъм, което ни връща обратно при цензурата.

    В кое точно не съм ясен?

    Винаги в подобни случай се издига въпроса, как твореца да печели. Има много модели, много от тях доказани. Според мен обаче въпроса е — при сегашната система от изкуствени ограничения върху издаването, творците печелят ли? И кой ако не творците печели от нея?

    Не виждам защо да защитавам сегашната система, след като е очевидно стара и неефективна.

    Всичко, което съм писал, се възползва от системата на авторското право, та било то без никаква стойност, не водещо до никакви положителни ефекти. В моя случай ЦЦ. И да тази постановка не защитава идеите ми и не виждам осъдително в това да не я подкрепям. Това е същото, като да ме питаш, колко ми е лесно да не подкрепям ГЕРБ (БСП, СДС, ДПС, която и да е), защото идеите ни не се припокривали. Напълно е нормално.

  46. ju Says:

    @go_fire: В кое точно си ясен? Чета и виждам само една смесица от несвързани неща, прескачане от тема в тема и никаква логика…

  47. go_fire Says:

    Тъй да бъде. То и аз така мисля.

    Партиите не са идейни течения. Отдавна не са. И авторството не е свързано с разпространението. Това казвах. Значи сме на едно мнение.

    Извън шегата от последното изречение — казах, каквото имах да кажа, нямам какво да допълня. Всъщност Попов още не си казал, за какво се бориш и в какво вярваш. Мисля, че шест мой мнения в тази тема са повече от необходимото. Тук имам по толкова за година, което значи, че ще се видим отново, ако маите не познаят 😉

  48. ju Says:

    @go_fire: Мога да кажа в какво не вярвам, не вярвам в нещата само защото повечето (или нашите) хора ги твърдят…

    До скоро 😉

  49. mdam Says:

    @ju: Да против съм имайки предвид не само отправната точка, но и посоката на развитие на нещата(законодателство, съдебни практики, бизнеси). Искаш ли аргументи? За да спестя, ще ти кажа, че да културата е важна, въпреки че аз съм акултурен. Но има по-важни неща поставени на масата покрай интелектуалната несобственост.
    @юлий: Друго е той да си каже 🙂
    Иначе съм съгласен на компромисен вариант, ако:
    1. интелектуалната несобственост бъде нон-трансфърабъл
    2. не ексклузивна
    2 неща е много трудно да се постигнат законово работещи, та по-добре направо без нея 🙂

  50. mdam Says:

    @ju: аз съм програмист и искам да ползвам безвъзмездно чужда интелектуална собственост.
    Като гледам ти също, незнам от къде идват различията в гледните ни точки …
    Страх те е, че ще напишеш нещо, не гениално, но много добро и после някоя фирма с повече възможности ще го репликира и ще го наложи като нейно?
    Виж докъде стигна порнографията – oracle без да е допринесъл грам за java да съди и заради rangeCheck. Това ли е интелектуалната собственост? Който има повече пари за съд?

  51. mdam Says:

    @ju: между другото си ми преподавал(водил упражнения), но не помня по какво – пролог?

  52. Вени Марковски Says:

    @Любо, питаш “Шест години затвор! А защо не доживотен?”
    Защото с 6 години затвор се дава право на полицията да използва СРС-та. Те и така си ги ползват, но ще е официално.

    @Григоре, по-страшното от този НК са всъщност международните регулации на ITU. Потърси ITU International telecommunications regulations. Ще ти настръхне косата, ако видиш какво се подготвя не за услугите и доставчиците, а на ниво физическа мрежа. Това АСТА, СОПА, ПИПА ще ни се види като ЛЕКО ПИПАНЕ НА СОПАТА на фона на задаващото се. И проблемът е, че все още е рано да се вдига шум, а когато стане време, ще е късно.

  53. Григор Says:

    @ju: Да, аз съм против интелектуалната собственост, в тази й дефиниция.

    Подкрепям авторското право, което е една малка част от нея. Но не съм съгласен то да е 70 години след смъртта на автора, или 95 за корпорация. Никой нормален човек няма нужда да печели 70 години след смъртта си. Реалният автор има нужда да печели примерно 15 години след първото издаване на произведението. А корпоративните продукти събират над 99% от печалбата на съществуването си още през първата година – нормално и логично е авторското им право да е максимум 5 години. Иначе се стимулира не творенето, а лежането на стари лаври.

    Подкрепям патентите на конкретни изобретения, ако са със съобразен с реалността срок. Патентът е монополно право, и принципно би трябвало да е анатема в пазарно общество. Допустим е, за да има изобретателят кратка възможност да “тръгне преди другите”, в награда за изобретението си, а през целия останал живот на изобретението то да е достъпно за обществото. В съвременния свят обаче 20 години монопол често са повече от целия живот на изобретението – ползата за обществото отпада, остава само монополното право. За мен е редно продължителността на патента да е не повече от 1/10 от предполагаемия живот на изобретението. Патенти на абстрактни идеи и принципи, естествено, са недопустими, примерно софтуерни патенти (софтуерът сам по себе си е чиста идея). Биологични патенти, било породи и сортове, или гени – също: стигнали сме до парадокса в САЩ да се патентоват новосеквенсирани човешки гени, и компании да заплашват университети със съд, ако не престанат да проучват този или онзи човешки ген.

    Всякакъв вид монополно право върху географски означения е недопустимо. Като начало, кой е собственикът им, че с използването им да са нарушени нечии права? Има ли каквато и да е логика примерно “Черни връх” или “Марица” да са нечия собственост, в качеството им на име на връх или река? Не, естествено. Ако те могат да бъдат нечия собственост, значи може да бъдат нечия собственост и имената на звездите, примерно. Докъде така?

    Топологията на интегрални схеми е абстрактна идея. Пълната и точна топология на една схема би могла да е патентуема (при горните условия), доколкото е по същество схемата. Но елементи от топологии е логично да не могат да бъдат под монополно право – какво става, ако някой обяви под свое право всички основни елементи на ИС? Очевидно това решение ще е от катастрофална вреда за обществото.

    Същото важи за промишлените дизайни. Точният изглед на едно лого би трябвало да може да бъде защитен чрез закона за търговските марки. Сходните с него до степен на умишлена имитация – също. Но да се обявяват под закона неща от типа на “бял кръг на червен фон”, което вече е обичайна практика в някои страни – сори. Не сме толкова богати и охолни, че да можем да си позволим да сме луди и да си вредим чак така зле.

    Така че аз съм против чадърното понятие “интелектуална собственост”. Защото то е опит да бъдат вкарани под монополно право голям набор неща, които за нищо на света не бива да бъдат под монополно право. Вкарването им в монополна област ги изважда от конкурентния пазар. А капитализмът е, не помня кой го беше казал, “най-лошият строй на света плюс пазарна конкуренция”. Какво остава, когато махнем конкуренцията? Не, благодаря.

    @Вени Марковски: Все по-често си мисля дали не е време за втори Интернет. Нерегулиран от държави…

  54. ju Says:

    @Григор: Аз за това дали сегашната уредба е добра не споря. Аз говоря за нуждата тези неща да бъдат защитавани принципно. А не както някои други тук да питам какво ме било притеснявало, някой да ми вземел нещо мое…

  55. Григор Says:

    @ju: Много накратко, това е, което принципно ме притеснява в защитата им. За някои от сферите на “интелектуалната собственост” смятам, че е вредно за обществото да бъде изобщо защитавана. За други смятам, че принципно може да е полезно, но в далеч по-малко драстичен вариант от днешния, описал съм и защо. Ако нещо не е ясно, питай – с удоволствие ще го допълня, както го виждам.

  56. ju Says:

    И между другото нещо от книгата за Стив Джобс, въпреки че съм фен на Apple

    Ta Стив Джобс е на мнение, че ако хората имат лесен у наистина удобен достъп до музика и видео на приемлива цена, те ще предпочетат да купят вместо да пиратстват. Ето това мнение е нещо, което според мен залужава уважение… Не е нито едно от двете крайни мнения, че трябва да съдерем ризите на консуматорите, нито е че всичко трябва да си го теглим безплатно.

  57. ju Says:

    Исках да кажа, въпреки че НЕ съм фен на Apple (нямам нищо на Apple)

  58. юлий Says:

    @Григор – 1/10 от предполагаемия срок на изобретението! Супер, това ще доведе до търсене на по-дълготрайни решения и ще освободи обществото от много “данъци”, но трябва да се внимава да не тръгне тенденцията с патентоване на абстрактни идеи, защото колкото по-малко наситена с конкретика е една идея, толкова по-голям е шанса й за дълготраен живот.
    Друг момент, който мисля, че може да е удачен – срока за корпорации и частни лица да е различен. 5 години за една мощна корпорация е едно, но да тръгнеш от скъсани чорапи е друго. Време и доказани инвестиции също могат да влязат до някъде в решението на този проблем – едно е да решиш някакъв евристичен проблем, друго е да бъхтиш 10 години над свое решение за квантов процесор и да се окаже, че твои колеги от другата част на света стъпват на твоя опит и до 7-8 месеца изкарват архитектурата, която “трябваше да бъде”, но умората от 10 годишния ти труд те е накарала да вземаш не най-добрите решения в края на този период.
    Както и да е, десятък ми се вижда като манна небесна пред сегашните условия за авторско право.

  59. Вени Марковски Says:

    Григоре, лошото е, че ITU мисли точно в другата посока – че трябва да има нов Интернет, създаден и регулиран изцяло само от правителствата. Прочети ИТР-ите.

  60. Любомир Сирков Says:

    Прав е Григор за едно (May 17th, 2012 at 3:56 am)
    „За мен ефективната мярка е една – отказ от употребата на техните продукти” (т.е. „бойкот на продуктите на тези корпорации”).

    Това е така – това действително един конструктивен подход към проблема: това е действие едновременно и „пазарно”, и „социално”.

    Много от останалите неща, изписани тук, обаче не са нито конструктивни, нито „пазарни”, нито дори „социални”…

    Защото хората много често твърде лесно се впускат в някакви утопични мечтания.
    Например „ju” (May 18th, 2012 at 4:04 pm) смята, че Стив Джобс бил казал нещо много умно, а именно: „ако хората имат лесен у наистина удобен достъп до музика и видео на приемлива цена, те ще предпочетат да купят вместо да пиратстват”. Да, може и така да стане („ще предпочетат да купят вместо да пиратстват”) – ако хората бяха не хора, а АНГЕЛИ, щеше да бъде именно така. Но хората, за добро или за зло, просто не са ангели, и няма да станат.

    А и твърде много хора като че ли просто отказват да разберат някои достатъчно прости неща, свързани с интелектуалната собственост.

    Например, Григор задава следния въпрос: „Има ли каквато и да е логика примерно “Черни връх” или “Марица” да са нечия собственост, в качеството им на име на връх или река?”
    Григоре, въпросът за регламентирането на използването на географски означения има много по-голямо значение от гледна точка на защита именно на интересите на ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (а не на корпорациите). Глобалните корпорации са си глобални – те нямат чак такава нужда от някакво си там местно географско означение, те предпочитат (и с основание!) да налагат глобални марки. А регулирането на употребата на географски означения предпазва потребителя от това да консумира, примерно, картофи с марка „самоковски”, ама расли в Египет…

    Има и други масово разпространени заблуди, свързани с темата.
    Например, „Виктор” (May 17th, 2012 at 1:21 am) пише така:
    „сега най-много ме дразни това, че представят тия проектозакони първо като против фалшификациите и против плагиатството.”

    Един вид – оплаква се човека (има и други като него), че някак си едното не било свързано с другото, че един вид фалшификациите (на физически стоки) са нещо съвсем отделно от онези файлове, които иначе обикновените потребители на Интернет така невинно си „споделят”…

    А то и в сега действащия “Закон за защита на конкуренцията” има един такъв текст:
    Чл. 35. (1) Забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.

    Този законов текст, ако го прочетете внимателно, ще видите, че е напълно приложим към всякакъв вид стоки – както „физически”, така и „дигитални”.

    Например, много от файловете, които потребителите си “споделят” в торенти, са именно от такъв тип:
    с “наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, … начина и мястото на производство, източника…” и т.н.

  61. Иван Says:

    Когато прочетох за географските означения, буквално си помислих че става дума за “иконки” върху картата. За мен това е “означение”. Пълен абсурд.

    Радвам се че @zaveqna, беше достатъчно добра да ни даде обяснение какво е промишлен дизайн, щом се задава в патентния офис явно е патент. Мисля че битката на Apple и Samsung относно таблета със заоблени краища е достатъчно добра илюстрация какви добрини можем да очакваме от него.

    Аз лично мисля, че защитата на породи и видове семена, най-вероятно спадат към търговските марки. Тоест, ако някой се опитва да продава животни и твърди че са от някаква порода, а те всъщност не са. Но в този си вид закона изобщо не упоменава за какво става дума и съвсем спокойно след 10-20 години ще имаме армии адвокати твърдящи, че отглеждането на животни и растения е незаконно без да се получи разрешение от човека създал породата/вида. И тогава също ще важи, че това е “постановено в българската и международната правна доктрина от много години насам и всеки, който е посетил лекция или е отворил и един учебник по темата знае това”. Не че патентите на ГМО не позволяват това и сега, но в бъдеще двете просто ще се слеят, до степен да не могат да бъдат разграничени.

    Точно в това се състои гениалната перверзия на изковаването на термина “интелектуална собственост”. Продуктите на интелекта са собствена отделна категория. Да се сведат като свойства до собственост която може да бъде притежавана, защитавана и продавана, е опит да се премахне специалният им статут и да бъдат принизени до обикновени предмети.
    И тогава богатите ще притежават не само телата, но и умовете ни. Ерата на интелектуалното робство.

    В конституцията на САЩ е написано че конгресът има властта :”Да подпомага Прогреса на Науката и полезните Изкуства, чрез осигуряване на ограничено по време изключително право на Авторите и Изобретателите над техните Писания и Открития” (“To promote the Progress of Science and useful Arts, by securing for limited Times to Authors and Inventors the exclusive Right to their respective Writings and Discoveries;…”).

    Не веднъж е писано колко прост и гениален е този текст. Той ясно описва целта – прогреса на обществото. Той поставя изискване, подпомагане на прогреса, а не изхранването и забогатяването на писателите, корпорациите, и първите стъпили върху някоя идея. Изискването за прогрес е много умел нож с две остриета, той също така поставя изискване “инструментът” за подпомагане действително да си върши работата. Ако той върши противното, то той може да бъде обявен за противоконституционен.
    Отделно, термина “изключително право” по същество е дефиницията на монопол. Затова винаги е добре да се мисли за “интелектуалните права” като монополни права. Ограничението разбира се е “ограничено по време”, и постоянното увеличаване на периодите със задна дата (за вече създадени творби) по същество е двойно нарушение на конституцията (законите със задна сила също са изрично забранени).

    Когато са писали конституцията, е имало големи спорове дали да се разпишат “интелектуалните права” в конституцията. Но дори тогава хората са били наясно с проблемите които могат да/ще възникнат. Затова горният текст е приет като компромис, той допуска използването на монопол, но дефинира ясна и конкретна цел в името на която това се прави.

    Защо споменавам горния текст? Защото ми се иска тази дефиниция да беше международно приетата правна доктрина и да беше записана в някое споразумение.

  62. Божо Says:

    И понеже хората не са ангели, трябва да ги обиждаме, преследваме, наказваме.
    сирков, сирков, да ти имам логиката…

  63. ju Says:

    @Любомир Сирков: И аз да ти имам логиката момче. Утопия ще наричаш съществуващия и работещ iTunes ли? Аз бих и съм давал пари за нещата които си струват, дори да мога да ги имам безплатно…

  64. Божо Says:

    @ju – не само ти и не само iTunes, ама някои хора нарочно се правят, че не забелязват такива явления

  65. Любомир Сирков Says:

    @Божо и @ju : и двамата нямате никакво мислене по въпросите, по които се произнасяте.

    Въпросът не е дали съществува iTunes или всякакви други подобни услуги. Всички те се отнасят само за ПЪРВАТА част от мисълта на Джобс, която Ju смяташе за много умна („ще предпочетат да купят, вместо да пиратстват”).

    А утопична е именно ВТОРАТА част: че след като си купят, ще спрат да пиратстват.

    Да, има хора, които са предпочели да купят – но продължава да има и хора, които предпочитат да пиратстват.

    И няма никакви данни, че след появата на iTunes, например, пиратстването е започнало да намалява.

    А истинската причина да НЕ намалява пиратството независимо от наличието вече на iTunes, се крие в нещо съвсем друго: е в любимия на някои хора тук „анонимен” характер на ползването на Интернет днес.

    Замислете се: като вървите по улицата, и минавате покрай будка за вестници, защо не си „дръпнете” ей-така един вестник, безплатно? Какво ви пречи да го направите? Че ще ви „хванат”ли? Че ще ви арестуват и осъдят ли? Че ще ви вкарат в затвора ли?
    Не. Ако си „дръпнете” безплатно един вестник от будката, нищо такова няма да ви се случи (най-много от будката да излезе лелката, да се развика и евентаулно да ви подгони по улицата, но съм сигурен, че вие ще успеете да й избягате…)

    И въпреки това никой не го прави. Никой не си взима безплатно вестник от будката на улицата!
    Защо?

    Много е просто: защото така не се прави. Защото не е прието да постъпваш така. Защото, ако направиш това, ще си жалък. Защото на хората им е неудобно да правят такива неща. Защото другите ще ги видят и ще им се смеят на акъла. Затова никой не си взима безплатно вестник от будката на улицата.

  66. Виктор Says:

    Е то така както ме поменаваш и разбираш това, което съм написал, г-н Сирков, ще излезе, че няма разлика между плагиатство, фалшификация и преточване на файлове. Може би трябва за всеки файл и всяко нещо преминало през интернета да ни трябва папка с документи и подписи и печати.

  67. Anonymous Says:

    @Сирков: ВТОРАТА ЧАСТ ЛИ? Ми така кажи … не недей, безмислено е… Нямам намерение да се изреждаме да уточняваме кой какво имал предвид…

  68. Любомир Сирков Says:

    Ами Викторе, то си е така: когато ти предоставяш даден файл (особено в торент, което на практика значи в “търговски количества”, тъй като при торентите “споделяш” даден файл с на практически неограничен брой други лица), и като си му сложил някакви такива обозначения (“наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода” му), ти на практика правиш точно това, което законът изрично забранява.
    При това обърни внимание, че в закона е написано “предлагането”, а не “продаването” – т.е. дори и да не “продаваш” даден файл, щом го “предлагаш” (безплатно), пак си в нарушение.

  69. Виктор Says:

    А пък според мен, г-н Сирков, не си дръпваме вестник от будката точно защото ще ни подгони лелката. Иначе аз никога не съм бил анонимен в интернета и нямам нищо против всички да знаят че тегля музика и книги, че и филм съм теглил даже. И лелката ме подгони, ама не за теглене, а за качване. Вие като че ли живеете в някаква много богата държава в някой елитен квартал. Навсякъде ще си дръпнат вестник, ако никой няма да им обърне внимание. Не сам ов България. И т. нар. пиратство ще продължава, естествено, дори да се плаща и една стотинка за филм, но нали целта е да печелят авторите, а не да няма пиратство… Ако авторите печелят достатъчно, тогава какво им пречи пиратството?…

  70. ju Says:

    Искам да помоля да ми изтриете всички коментари, това беше напълно напразно загубено за мен време… чак ме е яд

  71. Виктор Says:

    За торентите, хубаво, хайде да се съгласим, че са фалшификат. Не са в кутия и касова бележка от магазина. Ами нека се трови тогава народът прост с фалшификати, като не му увира главата да отиде и да даде сума пари за да си го купи от магазина. Нека си изпатят тия пирати, да се натровят и ще им дойде акъл в главата и без наказания. И тука пак пропускаме това, че вестникът като го дръпнеш от будката той не остава там, както файлът от торентите. Според мен е сто процентово вярно, че когато нещата са на приемлива цена, мнозинството ще си ги купи, вместо да ги тегли от торенти и прочее, най-малкото, защото си е все пак доста занимавка, търсене, теглене, регистриране, вместо да е просто и ясно, да цъкне човек и да го получи бързо и удобно и законно. Ето аз наскоро търсих една музика, половин час рових и се отказах. Ако имаше място, където лесно да я намеря и да не струва много пари според мен, щях да си я купя, естествено. Но като гледам една нищо и никаква хартиена книга 15 лева, лошо ми става. Има хора с по 200-300 лева пенсия или заплата, за тях 15 лева за хартиена книга е фантастична цена. Както е казано, бедността е майка на пороците.

  72. mdam Says:

    @ju:
    Ще пробвам да те разубедя. Колкото и да твърдя, че няма интелектуална собственост или поне би ми се искало да няма, все пак признавам, че интелектуалния продукт се родил благодарение на усилия положени от някого. Просто според мен, на този етап, при сегашната ситуация, предвид негативните примери, предпочитам да няма. И да, аз и още няколко, човека(аз да кажем леко вманиачен, поради мои си причини) ще гласуваме с портфеила си, но колко ще сме? И дали ще ни бъде позволено? Когато един ден, да не дава господ, законите станат по-строги, няма да може да се ражда независима такава, защото все ще се намери някой който да притежава разпространителски права в/у нещото. И целия лобизъм, многото пари въртящи машината, нямат интерес да имат конкуренция. Ще представят няколкото играчи с много закупени права, като достатъчна голяма конкурентна система, в която уж има състезание. А те задължително ще са на входа и на изхода – ако искаш да създадеш нещо или да потребиш нещо, все отиваш при тях. Не искам такъв свят.

  73. Виктор Says:

    Тъкмо се замислих, че нещо не се изразих добре за вестниците и дръпването… Та си рекох, че chitanka.info според мене сега на никого не пречи, а на всички помага, особено откакто не се качват наскоро отпечатани книги. Та наминах и вижте какво има на главната страница:
    “Внимание: Изедниците искат да превърнат всички ни в престъпници!
    Информирайте се за опасността при Григор Гачев: И отново ACTA, под ново име…”
    Иначе си разсъждавах сам, че всеки път, когато дръпна книга или музика, тези, на които трябва да дам пари просто са ме изпуснали, защото не са ми предложили достатъчно ниска цена и удобен начин за купуване. Те вероятно знаят, че ако аз не мога да си позволя цената, ще потърся начин да се сдобия с файла. А според мен, колкото и ниска цена да ми предложат, все ще са на печалба, защото файлът и разпространението му почти нищо не струват. Ама тия работи наистина много пътиги писахме.

  74. Иван Says:

    Хехе, за вестника от будката. А ако застана пред лавката и започна да чета вестника, така както е изложен? Мда… пират, айде в затвора за 6 години.
    Едно време си купувах списание за компютри, по едно време се намираше трудно. На една лавка в центъра видях брой, но не бях сигурен дали не съм си го купил вече, понечих да го разгледам, на което лелката възрази шумно. Аз бях доста учуден и леко ядосан. Все пак, лавки много, обиколих и успях да намеря списанието в друга където нямаха нищо против да се погледне съдържанието. Нямах го този брой и си го купих. А лелката я запомних и дълго-дълго я заобикалях. Така, пиратските ми наклонности имат дълбоки корени.

    Нека да бъда ясен. Аз нямам нищо против да платя справедлива цена за нещата които харесвам. Но нямам намерение да плащам за неща които не харесвам. Като доказателство мога да посоча Steam. В библиотеката си имам почти всички игри които съм играл и са ми харесали. И знам, че не съм само аз. По принцип 90% от интернет потребителите не плащат за нищо, но останалите 10% са достатъчни за да осигурят същите приходи на авторите, както тези които получават в момента от “разпространителите” и “държателите на права”.

    В момента с монополното право на “интелектуалните права” се злоупотребява толкова жестоко, че изкривява много повече пазари, отколкото директно свързаните с тях. При това се злоупотребява от толкова отдавна, че хората са приели положението за напълно нормално и едва ли не единствено възможно. Дори се страхуват ако нещо започне да се променя.
    Това че забавлението се продава като котка в чувал, че цената му е поне десетки пъти повече от приемливата пазарна цена, че цялата ни култура се държи под ключ – това са просто следствия.

  75. юлий Says:

    Щях да не коментирам повече, но спама тече във вените ми и не мога да го удържа.

    @Любомир Сирков – Не искам да изглеждам на човек, които говори от някаква висока инстанция, а по-скоро да споделя това което ми се върти в главата. Имам проблеми с изказването, но човек трудно се учи да мълчи, а аз съм съм още новобранец в това умение .

    Мисля, че разсъждавате за света по начин, в който сте възпитан да мислите и в това няма нищо лошо, но разликата е в това, че той (света) вече е толкова различен, че старите модели, в които и вие, и аз, и всеки друг малко или повече мислим просто не работят. Промяната, която дойде с Интернет е може би по-голяма от тази, която прави Йохан Гутенберг за Реформацията и изобщо за Модерността. И само факта, че живеем в това време ни пречи да го видим, така както виждаме ролята на първата печатна машина в историята и социалния ред, за който Вие намекнахте с примера за вестника.

    Навярно много манастири и най-вече църковни ръководители не са били очаровани от факта, че книгоиздаването преминава в светските среди и лостовете на властта от познанието вече не са в тяхната власт. Както много пъти, обаче стремежът на човек към знанието надделява и много се надявам и сега да стане така. Аз желая Интернет да промени света по начин, по който знанието да бъде достъпно за повече хора. Вярвам, че всеки го желае.

    Работата е там, че в този преход уредбите осигуряващи трансфера на знанието не работят. Те са част от стария свят и уреждаха него. Това е като да се опитваме да пуснем високо напрежение през жички, които не могат да го издържат. Каквито и закони да бъдат прокарани, ако те не описват новите начини на разпространението на културата ще се стига до ситуация, в която социалната машина ще дава на късо и това няма да доведе до нищо добро, нито за потребителите, нито за обществото, нито за хората, които в стария свят печелеха от начина, по който се разпространяваше знанието и идеите. Последните трябва да намерят варианти да изкарват прехраната по нов начин или да сменят подхода си към работата коренно.

    С поведението на потребител аз много често правя избор между заварените модели и тези, които Интернет оформя в момента. Понякога плащам без да знам за какво и съм много разочарован, че с парите си съм си изгубил времето и не съм ги дал за нещо по-хубаво. Така плащах за новите български филми, с надеждата да открия така лееяната автентичност, която да ме зареди. Яд ме е че не съм подкрепил нещата, които обичам, защото когато го правя това ми дава някакъв смисъл. Понякога обаче, все по-често и повече аз си свалям музика, филми и книги без да плащам за това. Никога нямаше да чуя Рено Гарсия-Фонс или Диего Ел Цигала, ако не го правех. Не мислете, че се оправдавам за “кражбата” – аз вярвам в нея, но за разлика от други, не го наричам по този начин. За мен това е кредит, който артистите ми дават, за да вляза в техния клуб, за да станат част от моя живот. Така Рено Гарсия-Фонс стана част от моя живот и аз пътувах 12 часа с влак, за да го чуя на живо. Това е начин на живот и е начин по-който аз искам да живея.

    От няколко години мисля, че професията на уличния музикант е най-честната професия. Плаща се само при условие, че се е харесало на някого. Сигурно ще кажете, че искам да докарам артистите до просешка тояга? Силата на старите модели е именно там, че новите са още крехки и неоформени. Уличния музикант е докаран до там, хората да го считат за просяк от моделите наложени от стария свят. Аз мисля, че Интернет предлага за него много по-добро бъдеще, защото потребителската матрица вече е съвсем друга. Вярвам, че приемателите на идеи и знание биха плащали за тях, когато те (идеите) станат част от техния живот и култура. За това, обаче е нужно голяма потребителска матрица, в която хората да имат избор да харесват или не харесват. Разликата със старата матрица е че първия етаж на новата пирамида е безплатен. Той е този етап, в който аз имам право да избера дали ще бъда просто слушащ музиката, четящ книгата или тази музика ще тече във вените ми, а книгата ще отшумява дълго главата ми. Ако бях не плащал за всички тези филми с фалшиви реплики и сценарии, а бях ги теглил щях да подкрепя именно това което искам да гледам.

    Ако искате да видите реален пример на това за което говоря Ви препоръчвам да погледнете KickStarter. Това е сайт, в който всеки може да изложи свои идеи и всеки може да реши, дали ще бъде просто гледащ или ще се качи на по-високо в потребителската пирамида на идеята. Нещо много просто и много ясно, в което на ден се влагат милиони от хора, които подкрепят идеи с малка, а понякога с доста прилична сума.

    Колкото до бг филмите – след изтеглих “Източни пиеси” го гледах и на кина. Много грешно правят, че първо ги дават на киното и после ги пускат по торентите. Първо трябва да ги пускат в нета и после в киното 🙂

    п.с. сори за спама; обещавам скоро няма да се излагам толкова.

  76. Григор Says:

    @ju: Споделям това мнение на Стив Джобс (въпреки че за много други неща хич не съм му фен). Мисля, че истинското решение е наистина всичко да може да се сваля и безплатно, но че няма как да се постигне директно. Трябва обществото да свикне да плаща разумно, за да си изработи самоуважението, което е нужно, за да плащаш за харесалите ти неща дори ако не си длъжен.

    @Вени Марковски: Ако старият Интернет ще се запази, нямам нищо против съществуването на новия. По-точно против опита за съществуването му – би се провалил.

    @Любомир Сирков: Съгласен съм, че и сегашният закон е достатъчно добър срещу фалшификациите и плагиатството. Това иде още веднъж да покаже, че предложението е само маскировка, нови дрехи за старите мераци.

    Не съм съгласен обаче, че хората трябва да са ангели, за да си плащат, ако нещото е достъпно на разумна цена. Заплащането е възнаграждението, което ще мотивира автора да твори още. Ако харесваш този автор, ти ще имаш изгода той да продължава да твори. Ако цената той да продължи е разумна, много хора ще предпочетат да платят, заради личната си изгода.

    Не съм съгласен и че анонимният характер на Интернет е причината за пиратството. Като си дръпна някой вестник от будката и избягам, та ще ме познае ли някой? Надали. Няма да го направя не за да не ме изтъпанят на дъска на срама, а за да не се чувствам мизерник, който се стиска за петдесет стотинки. Само аз ли съм такъв, а всички други обожават да са мизерници? Не вярвам.

    @ju: И аз бих пробвал да те разубедя, въпреки че вероятно съм сред причините да чувстваш времето си изгубено. Моето време, през което четох коментарите ти, не беше изгубено.

    @Виктор: Ако аз не мога да си позволя цената на книгата, просто няма да я прочета. Смятам, че това е редното. Само че от гледна точка на финансите и имуществото на автора й непрочитането е идентично с изпиратстването. Значи ли това, че той има обективна причина да ме съди, че съм избрал да не чета книгата му?

    На пръв поглед доводът е изключително глупав и сбъркан, но при внимателно премисляне – не чак толкова. Нека го допълня с още един: ако си платя книгата и като я прочета открия, че е без потребителска стойност (за мен), ще ми върне ли авторът парите й? Не, естествено. А откъде-накъде не?! Ако си купя пералня, която не пере, съм в правото да си поискам парите обратно. Защо за “интелектуалната собственост” положението да е различно?

    В крайна сметка се получава парадокс: интелектуалната собственост не само е същностно монополна, което е нарушение на пазарните принципи, но и реално се ползва с търговски привилегии, с които другите видове стока не се ползват (и принципно са недопустими). Оттам много ли остава до това автор да ме съди за пари, понеже не съм прочел книгата му? Май не чак толкова много, колкото изглежда в първия момент.

    @mdam: Особено в доматени републики…

    @Иван: Нищо ново. Наскоро Вени Гюрова написа един разкошен обзор на темата.

  77. ris Says:

    @Виктор
    Все си мисля, че примера с будката беше даден за да илюстрира, че човек не си дръпва вестника защото така смята за правилно и други подобни размисли. Ако възпиращия фактор за хората е само, че лелката ще се развика явно няма скоро да се отървем от полицейщината. Отделно много лесно се тръгва по спиралата надолу. В магазина не си “дръпващ” каквото искаш само защото собственика/охраната/камерите ще те хванат. И бързо ще стигнем дъното – едни здрави момчета дето ходят с маски из магазините са се ориентирали правилно и правят каквото трябва.

    Съгласен съм с Григор, че нещата са доста комплексни и подобни закони донякъде бутат към засега илюзорен интелектуален феодализъм, но от друга страна проблема е обективен.

  78. Виктор Says:

    ris, наистина, тия неща са ми сложни и не се изразих добре. Може би исках да кажа, че ако нещо може лесно да се вземе без пари, почти всеки ще го вземе без пари. Това, че сума нещо може да се вземе без пари от интернет и това положение продължава с десетилетия вече, според мен значи, че така ще си е и занапред. И който има способностите, който е сътворил нещо наистина ценно, той ще си получи и парите по един или друг начин. Не се чувствам крадец, когато прочета книга без пари от интернета, а още по-малко когато изтегля музика. Съвсем вярно е, както писа някой по-горе, пък и от години насам си го говорим, че интернет промени така нещата, че наистина повечето хора все още не можем да го осъзнаем. Аз вярвам, че това е за добро. Ъъъ, не това, че не можем да го осъзнаем, а другото, голямата промяна. 🙂 И още едно за вестника: Не го дръпваме от будката, защото си мислим, че за него вече е платено, ако го дръпнем, точно тоя човек в будката ще понесе щета в размер на еди-колко си стотинки. Докато когато дръпваме филм от торентите изобщо не сме убедени, че някой ще понесе щета, а дори обратното.

  79. Божо Says:

    Цитат:

    “Абе объркана е цялата история. Първо Асен Блатечки и компания със сигурност са ми бръкнали в хладилника, защото много филми и театри са на държавно финансиране, за което плащат всички независимо дали искат или не искат да гледат. Да, финансирането със сигурност не е достатъчно, ама то къде е. Второ особенно последните филми, които излизат са пълни с реклама, коли на опредена марка, чипсове, солети та до банкови услуги. Това се плаща и щом искат да ми набутат евтините си номерца и да печелят за какво ревът, рекламодателите трябва да са доволни, че повече хора са го свалили да гледат. И трето тотално сбъркана и остаряла система за разпространение и въобще начин на мислене. Пусни го в инретнет с един код за достъп срещу два кинта смс и си печели. Докато го качат пиратитИ с добро качество вече ще си навъртял парата. Не се мисли и за такива тикви като мене, дето са се забили на майната си и търсят български продукции по ред причини. Искаше ми са де гледам Шменти Капели, ами няма го, а ще съм първи дето ще набия 2-3 лева за смс да го гледам и сигурно има още няколко десетки да не кажа стотици хиляди като мен.”

    от тук:
    http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=130826.msg1297503#msg1297503

  80. Кирил Ценев Says:

    Не пак, а отново:
    Кресчендо за цената на творбите

    В днешното време на червЯци сити,

    ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист?
    С Изкуството си те забогатяха ли?
    Ти помниш ли Вапцаров -“терориста”,
    осъден от народните предатели?

    Дали и те “цената” си са смятали?

    Не знам “от опит”, даже не съм съм пробвал,
    но мога да гадая, без да знам,
    че от Изкуството се раждат само сЪлзи,
    усмивки и моменти на Възторг,

    и Свобода… В душите на заробените.

    Изкарват се парички, всъщност, да!
    Изкарват се съвсем не от творците –
    изкарват се от червеите сити,
    щом Гениите застигне ги Смъртта…

    Тогаз се “качвала цената” на творбите им…

    В ПАРИ се вдигала… Цената на Съдбите им!
    Не искам и не ща да оценявам.
    Не ми и стиска, да купувам с пот
    това, що знам – от Сълзи Е Изваяно –

    Надежда ни дарява… За Живот!

    Но винаги монета му оставям –
    на музиканта, спрял на някой мост,
    що пее пак, прегърнал акордеона си.
    “Здравей Любов”, или “Не остарявай”…

    И чак до мрака в мен звучи танго.

    Картини подарявам на приятели
    и стихове чета им не за грош,
    а за искриците в очите им, издаващи
    това, което реже като нож

    и готви ни за скок… Във Необятното.

    Простете ми, ако съм ви вгорчил
    Надеждата за Хляб или разкош…
    “Поет” не е “професия”, а “Призвание” –
    чегъртани Слова с цвета на кръв,

    засъхнала, по пода на занданите –

    напомнят ни Живота ни – такъв,
    какъвто сме готови да го схванем.
    “Поет” наричат някого посмъртно,
    а приживе (все още) е “Човек”…

    И някои Песни все ще се четат!!!

    И тъй колеги- да повторя, и ако съм дотегнал на някого -то моля, свободни сте да триете каквото прецените от всичките ми писаници- Споделянето на идеи, копия и файлове изобщо не “ограбва” напротив- обогатява ни, както авторите, така и консуматорите. Единствено и само маститите посредници май имат нещо против Свободното Споделяне. Именно ТЕ ограбват ни- не само чрез парите, които начисляват (м-у 79 и 97%от пазарната стойност на продукта, обект на интелектуална спекулация) ограбват ни чрез договори с които ни заробват, с които определят не само кой от нас да тиражират, но и какво да пише/свири/играе и рисува. Ограбват ни мечтите, ограбват ни най-ярките и хубави идеи и ги държат заключени дълбоко в чекмеджетата, да могат шир-потребата успешно да лансират. Ограбват и правата ни , дето са гарантирани от няколко конвенции и харти всепризнати. Не могат да ни сплашат, да ни изкарат гузни, не могат да ни мамят, че тъй е справедливо, единствено и само могат да репресират, филтрират, цензурират, но ние сме си Гутенберг и Тесла и Джордано Бруно-сами за себе си И за всички, дето споделят тези наши виждания. У тях са парите, властта , пушкалата, но ние сме тези, дето генерират, споделят, прилагат или модифицират новите Идеи-така че борбата вярно е безмилостна, но хич даже няма изгледи да губим- напротив, колеги- “магнитни торенти” “тъмни, дълбоки”мрежи, “микро-автономни мобилни прокси сървъри” и всякакви други нови чудесии споделяме яко без да търсим сметка, печалба и бонуси… Защото съзнаваме, че живеем в края на една епоха на сметки и лихви, и за да има “утре” без да се избием и без да се срути цялата система от пренатоварване, за да си опазим каквото останало е от материалните ресурси следва да споделяме скоростно, свободно и без ограничения всичките идеи, файлове, чертежи, мисли и програми, снимки, вдъхновения, стихове и книги… Та да може всеки да може да има всичкото човешко научно познание и всички шедьоври, за да се развива, за да не прахосва своите ресурси в напразни проекти в полза на мастити посредници някакви, корпо-олигарси картелни роботи, които тлъстеят като метастази ,грабят, задушават и потъпкват всичко и всички които не са им от полза. Толкова по темата, другото отдавна го е казал Джеферсън!

  81. Вени Марковски Says:

    Викторе, не си прави труда да спориш с моя съученик Сирков. Той е сложен Интернет трол (щото има и прости, де), но все пак – трол. Достатъчно е да прочетеш неговите виждания за свободата, за да разбереш, че не само не можеш да излезеш на глава с него (с троловете не се излиза на глава), но мисленето му е, хм… най-добре сам си го прецени: http://nellyo.wordpress.com/2009/12/09/data_retention-3/#comment-7155

  82. Григор Says:

    @Кирил Ценев: Напълни ми душата! Ако умеех да пиша поезия, сигурно щях да съм написал същото!

    (И прозата под нея – също.)

  83. Григор Says:

    @Божо: Цитатът е доста точен. Апропо, още един:

    “Яж си закуската, че да не дойде да ти я изяде Асен Блатечки!”

    @Вени Марковски: Вижданията за свободата му ги разбирам, но не ги споделям.

  84. Новите везни, които правоносителите пробутват на Темида, са к риви | К+ Says:

    […] в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни […]

  85. И отново ACTA, под ново име… | К+ Says:

    […] И отново ACTA, под нов… чрез Grigor Gatchev – A Weblog от Григор на 12-5-15 […]

  86. mdam Says:

    Малко адвокат на дявола да поиграя:
    http://thetrichordist.wordpress.com/2012/04/15/meet-the-new-boss-worse-than-the-old-boss-full-post/
    Не съм я чел, пускам я информативно, става дума за новите модели на разпространение на музика.

  87. Григор Says:

    @mdam: Поинтересувай се кои са Artists for Ethical Internet.

    (За подсетка, цитат от статията: So ”downloading a free album” almost always takes 70-95 cents out of the artists pocket. Кой надува непрекъснато принципа “всеки даунлоад е нереализирана продажба”?)

  88. Кирил Ценев Says:

    Относно схващането за “пропуснати ползи”, което е повода(но не причината!!)за цялата патентна копира(й)т – тупурдия:
    Навремето в университета учехме, че докато за “причинени вреди” всеки може да бъде осъден относително лесно, то за ‘пропуснати ползи” това е почти невъзможно… По ред причини- 1. пропуснатите ползи следва първо да бъдат дефинирани и оразмерени, за да бъдат претендирани. А понеже те изобщо не са били реализирани това е доста трудно. Поради щото са част от едно “бъдеще в миналото” и то- несъстояло се. 2. Те следва да бъдат доказани. А това също е доста трудно, защото за разлика от “причинените вреди” те не са част от обективната действителност, а от някаква предполагаема такава.Поради щото съвсем не е толкова сигурно че биха били реализирани, ако не е налице въпросното деяние, което ги е породило. И 3.- те следва да бъдат компенсирани(ако съдът реши да ги присъди).А това също не е толкова лесно, поради щото осъденият (или осъдените!!!) следва някак си да ги покрие тези компенсации.А това ако погледнем нещата в общия им план , не само не е лесно, това не е възможно в обективната действителност. Защо ли? Ами защото общия размер на всички претендирани пропуснати ползи по света надхвърля неколкократно общата сума на съществуващите парични знаци във обращение+ всичките ликвидни активи на Света!… та порад това, колеги нашият професор ни научи да не се захващаме с подобен род дела. Това важи(все още!)тук у нас, и в целият разумен и свободен Свят… Но не във САЩ. Там поради различният тип правна система (прецедентна, а не позитивно-правна, базирана на закони и/или кодекси)която признава върховенство на договорите над законите и поради това там има дълга исторя на успешно претендирани и присъдени подобни юридически абсурди. До тук добре. Европа си е Европа, а САЩ си е башка… Да, ама не- поради един особен род международни търговски споразумения (Даааа, да си дойдем на думата!) сещате се ТРР, TRIPS, ACTA, и другите, които още дебнат в чекмеджетата на дипломатите и корпократите, се получава така, че този род противни на позитивно-правните системи от европейски тип дела бива налаган пряко Волята, Законите, Конвенциите и Принципите ни. Сега въпросът е в ръцете на Европейския ни Съд, който следва да се произнесе -Ако едно търговско споразумение между държави противоречи на правните традиции на някоя от тях, на действащи закони, Конституции и Конвенции, то следва ли да има правна сила, или напротив- да се денонсира. Съгласно правните традиции на САЩ, то следва да се зачита договора, (така прибързано и глупаво подписан във Япония от нашите и други дипломати),НО съгласно правните традиции в Европа то този договор би следвало да бъде денонсиран.
    Дотук добре… Но да се върнем на въпроса за пропуснатите ползи…Независимо, какво реши Съда, едно е ясно- толкоз пари(колкото са претендирани от всичките патентни тролове по повод свободния даунлоуд, торентите и прочее) НЯМА- нито във Европейските ни фондове, нито в Държавната хазна, нито в семейния бюджет на всекиго от нас… Ако не дай си Боже Съдът се окаже най-калпавия съд на всички времена, а Парламентът-луд, то това ще означава поетапно да обявим фалит- ние , Гражданите на нашата страна и на Европа, държавата/държавите ни и целият Съюз… Ако се случи туй, то също е решение. Фалитът е една безрадостна, но ЗДРАВОСЛОВНА процедура-за всичките субекти в правовия Свят И в икономиката като цяло. Защото фалитът означава “започване на чисто” канселиране и прекратяване на някакви нездравословни, не-ликвидни взаимоотношения. Но това е тема на друг запис… Благодаря Ви за вниманието, колеги.
    П.С. Извинявам се най-непокорно за всички главни букви в този текст. Знам че това е в противоречие с нормите на речта и правописа, че едва ли не е синоним на викане. Но знаете, понякога си викаме, понякога дори и с риск да понесем последствията, произтичащи от някои наши действия, понякога съзнателно способни сме да нарушим една… Или пък много “норми”, били те тези на речта, на правописа или на законите, и туй , колеги, се нарича Свобода- на Словото, или на Личността. Свободни сте и Вие- да променяте и триете каквото си решите.
    П.П.С. вижте това: http://kichashki.com/?p=523 Описва тези същите неща ,ала с друг тон. Написаното там ме грабна веднага, запали ме със свойта простота и провокира ме да пиша тук, сега… Благодаря Ви за Вниманието. Обичам Ви!

  89. Ищван Чурка Says:

    Като стана дума за Блатечки, имам предложение за продължение на клипа: след като става ясно, че ако свалиш нечий филм, той пристига у вас, за да тършува в хладилника, пичът отговаря на Асен: а, така ли? Ами тогава отивам да сваля последния филм на Брус Уилис (например)!

  90. Вени Марковски Says:

    Григоре – тук можеш да прочетеш мнението на Заки Соколов по темата. Явно не се радва, че опитите на лобистите са станали известни: http://www.segabg.com/article.php?id=602063

  91. Григор Says:

    @Вени Марковски: Това му е работата, с това прави парите си. Нормално.

    Не е нормално ние да го оставим да ни бръкне в правата. Ако го направим… не е луд който яде чуждия зелник, нали?

  92. Митко Says:

    Линкът е към Why Privacy Matters Even If You Have ‘Nothing to Hide’. То е откъс от книгата на Daniel J. Solove озаглавена The False Tradeoff Between Privacy and Security.

    https://chronicle.com/article/Why-Privacy-Matters-Even-if/127461/

    Надявам се не съм твърде off topic.

  93. Вени Марковски Says:

    Не, луд е този, който не го яде.

  94. Григор Says:

    Уви.

  95. wn Says:

    До пресипване съм ви повтарял, че не може да е винаги така, както на вас ви се иска. Та вие дори нямате право, като пишете, да употребявате Кирилицата, защото тя е интелектуална собственост на “Солунските Двама Братя”. Ако толкова много ви се пише, измислете си – всеки от вас по една нова алфабетична система – и записвайте творбите си на нея. Така ще бъдете сигурни, че вашата интелектуална собственост е напълно ваша и не е взаимствувана от никого, който би могъл да ви посочи с пръст и да ви нарече крадци и пирати…

  96. Григор Says:

    @wn: И да не забравяте да ги пишете на ваш си, създаден от вас език! Иначе пиратството е очевадно, възмутително и престъпно!

  97. wn Says:

    …А то като погледне човек, щом сме тръгнали да си съчиняваме не само нова азбука, но и нов език, то май ще се окаже най-уместно да си синтезираме и нов, непознат досега биологичен вид, в който занапред да се прераждаме. Само трябва да си направим добре предварителните изчисления, тъй че създанието, гдето ще се получи, да е достатъчно “сапиенс”, че да не измисля глупости за някакви посегателства върху някаква собственост, кой знае защо наречна “интелектуална”…

  98. Виктор Says:

    За породите животни и сортовите растения – се изказваш неподготвен. Поне нови сортове растения се разработват и създават в България и до сега. Имат си нужда от защита, работата за получаването на един такъв върви с години, а за добро или лошо целта е да се продават.

  99. Григор Says:

    @Виктор: Средният живот на използване на сорт/порода в съвременния свят вече е към 20-30 години. Патентоването му би покрило на практика целия този живот – иначе казано, за практически цели патентът осигурява върху сорта/породата вечен монопол. Което пряко противоречи на същността и идеята на патентите.

    Принципно монополната собственост е недопустима в пазарна икономика. Патентите са изключение, допуснато по следното съображение: ако изобретателят няма някаква защита, той може да се откаже да изобретява. По-добре е за кратичък начален срок той да има защита, и после изобретението да е достъпно за обществото. Сходна е логиката и зад авторските права. Но когато периодът на защитата е от порядъка на периода на живот на изобретението / произведението, по същество това е заобикаляне на принципите на пазара с цел установяване на монополно положение. Резултатът има как да бъде точно един: интелектуално-правен феодализъм.

    Освен това, в съвременния свят (реалния) двигател на нововъведенията е не монополната им защита, а конкуренцията между въведителите. Иначе казано, ако патентите се отменят, изобретяването ще намалее колкото писането на софтуер в САЩ беше по-ограничено преди въвеждането на софтуерните патенти там. Мисля, че примерът е изключително нагледен и показателен.

  100. wn Says:

    Изключително вярна констатация: “реалният двигател на нововъведенията е не монополната им защита, а конкуренцията…”

    Така е обаче, ако се погледне държавнически (сиреч, ако пред очите ни е “голямата картина”). Погледнато бизнесменски (от позициите на отделното предприятие), или пък от позициите на отделната личност, всеки би искал да разчита на някаква осигуреност.

    Бизнесменът си казва: “Е, да, засега фирмата ми процъфтява, но всевъзможни икономически катаклизми дебнат на всяка крачка – най-добре е да има някакъв правен механизъм, който да ми гарантира непоклатимостта, а това става преди всичко чрез монополно право (патенти, авторски права над изобретенията и т.н.).”

    Отделната личност – по подобен начин – разсъждава така: “Сега съм в разцвета на силите си и (да речем) пиша бестселъри като звер. На върха на славата си съм. Ако живея хиляда години и през цялото време запазя работоспособността си (о, каква мечта!), то би ме хапала бълха, загдето не съм осигурен с копирайт закони, тъй че няма да е фатално ако две години след като съм си публикувал тази или онази своя книга (не дай Боже и по-рано!) някой изневиделица я грабва и започва потайно да си я издава с цел свое собствено обогатяване (съвсем по български), пет пари не давайки за това, че аз – авторът – съществувам и искам да ям всеки ден хляб. Но понеже не съм такъв дълголетник, ясно е че след десетина години правната неусигуреност може да ме доведе до просяшка тояга…”

    Какво трябва да се направи в такива случаи?

    Единият начин е безкрайно формален. Той е пред очите ни: приемат се зверски закони за защита на интересите на бизнеса (респективно, на творящата личност). Като всяко формално нещо, този подход едва ли е ефективен – ясно е, че законите, колкото и сурови да са те, са в ръцете на онези, които ги тълкуват. А те ги тълкуват винаги в полза на онзи, който “надцака”. Ако аз, авторът, извадя достатъчно пари, за да платя на силни адвокати, възможно е и да се възползувам от суровостта на защитаващия ме закон. Но само тогава… Иначе – една чаша студена вода – и толкоз!

    Другият начин не е формален, но е утопичен. Той се гради върху предпоставката, че има държава (каквато в момента в България няма!!!), и тази държава е достатъчно социална, че след като се види как съм надхвърлил възрастта, в която мога да се боричкам във водовъртежите на “свещената” конкуренция, се вземат мерки да бъда предпазен от необходимостта да ровя из кофите за боклук, за да не умра от глад. Такова нещо държавата би го правила, защото да речем аз, авторът, съм писал стойностни творби, които са утвърждавали националните ценности.

    Някога България е била замислена именно като такава държава, която да има национални ценности и етика, специфична за българското общество, тъй че един автор, който би утвърждавал тези ценности и тази етика, винаги би бил радушно приет (Славейков, Ал. Константинов, Йовков, Елин Пелин и т.н.) Днес ако се родят отново писатели с духовния и идейния заряд на изброените класици, най-вероятно е те да осъмнат озъбени от студ през някоя януарска утрин край кофата за боклук, в която са ровили, за да търсят вечерята си…

    Защо?

    Защото такива творци биха имали значение само в една държава, която продължава да бъде все същата държава, независимо от това кой клан е дошъл на власт. А в днешна България всеки път, когато дойде на власт следващата по ред партия, осъмваме с нова – непозната и неподозирана досега – ситуация, която сме принудени, поради липса на нещо друго, да наричаме “българска държава”. В това отношение комунягите имаха предимството, че бяха диктатура, която поне 45 години не се промени.

    Комунизмът беше нескопосен експеримент, но ако се вгледаме в цивилизованите западни държави, които функционират и до този момент безотказно, ще видим, че и при тях е както при прокълнатия комунизъм: там дори да се сменят правителства с крайно противоположни платформи, ценностната система на обществата се запазва неизменна. Което ще рече, че се запазва държавата – в името (да речем) на кралицата или пък на републиканските идеали, провъзгласени с трясъка на гилотината…

    И ще забележим също така, че в такива уравновесени общества не се “изхвърлят” с налудничави закони за защита на въображаемите права на творците: освен ако не бъдат изнудени от Някого Си да го правят.

    (САЩ ги изключваме от списъка на уравновесените общества…)

  101. Любомир Сирков Says:

    Виждам, че тук по-горе отново се е изказал Вени Марковски, който, както често му се случва, много държи да се изкаже точно по такива въпроси, по които той лично няма как да изрази никакви собствени аргументи. А когато един човек няма собствени аргументи, но въпреки това много държи да се изкаже, се получава именно това: изказва се човекът, за да коментира други личности, а не за да отстоява някакви свои идеи (пък ако ще и напълно сбъркани).
    Разгледайте всичките му изяви по тези въпроси – не само тук, но и в някои други, уж „сериозни” медии – и ще видите, че той никъде не си служи с някакви конкретни аргументи, а вместо това винаги предпочита популистки да се позовава на принципите на „свободата”… (И то „свободата” в някакъв най-общ, най-абстрактен смисъл, каквато на практика никъде и по никакъв начин не съществува, но е необходима като думичка на хора като Вени Марковски, за да си правят те някаква своя си пропаганда.)

  102. Любомир Сирков Says:

    Но добре, нека поговорим малко и по големия въпрос за СВОБОДАТА.

    Кога казваме, че имаме свобода? Кой човек може да бъде свободен? Може ли да бъде „свободен” човек, който се СТРАХУВА?

    А може ли да се чувства „свободен” (в Интернет!) човек, който е прочел, например, следните смразяващи думи, изречени не на софра пред приятели, и не в блог, а публикувани най-официално (в популярен български всекидневник):
    „Трябва да знаете, че напишете ли нещо на компютъра си, дори и да не сте го пратили по електронната поща, в момента, в който се включите в някоя мрежа, то може да бъде прехванато.”

    Прочетете отново тези думи – и сами си направете извод – с каква „свобода” разполагате вие в Интернет, според автора на тези думи?

    А човекът, който изрича тези думи (и ги изрича съвсем съзнателно, давайки интервю за вестник!), е именно Вени Марковски – същият, който и тук претендира, че отстоява „свободата”… (Ако се интересувате, интервюто му се намира в сайта на в. „24 часа”, с дата 16.01.2012 г.)

    Но за да разберем как точно стоят нещата със „свободата”, трябва да се върнем малко по-назад. И да погледнем на нещата от една действително принципна и ясна позиция.

    Всъщност, още от самото начало за всички нас е ясно, че СВОБОДАТА е нещо, което е присъщо на ХОРАТА (а не, например, на МАШИНИТЕ). И е предварително ясно, че всеки път, когато ЧОВЕК ползва каквото и да било техническо средство, по съвсем обективни причини свободата МУ от това НЕ нараства – а напротив, НАМАЛЯВА.

    И при това: колкото по-сложно е съответното техническо средство, колкото по ефективно е това техническо средство, толкова по-вероятно е то да подлежи на някакъв тип регулация от страна на обществото, т.е. толкова по-вероятно е ползването на това техническо средство от дадено лице да доведе до някакво ограничаване на „свободите” на това лице (във връзка с ползването на това техническо средство).

    Това е всеобща закономерност, засягаща ВСИЧКО около нас. (Засягаща всичко, което е извън физическата и духовна същност на човека).

    Малък пример: едно е да се разхождаш по улиците с джобно ножче в чантата – и съвсем друго е да крачиш по същите тези улици, нарамил собствената си картечница и готов за стрелба…
    В първия случай е много малко вероятно някой да тръгне да ти ограничава свободата да правиш това, което правиш – докато във втория случай е много вероятно, направо неизбежно, обществото да се намеси.

    И така е не само с „оръжията” (в каквото и едно джобно ножче, теоретично, би могло да се превърне) – така е и с „транспортните средства”. Едно е да караш велосипед, друго е да се движиш с тежък камион…

    Как стоят нещата в Интернет? Стоят точно по същия начин.
    В Интернет „джобно ножче” е, например, да пратиш един файл от един е-мейл адрес до друг. А „да носиш картечница на рамо” в Интернет е равносилно на това да пуснеш същия този файл в торент…

    Така че, ако човек е наясно с основните закономерности на развитието, ще е наясно и защо е напълно неизбежно и Интернет да премине през същите етапи на развитие, през което вече са преминали и други технологии преди него (а именно – от по-слабо ползване и по-слаби регулации – към по-засилено ползване и по-засилени регулации).

  103. wn Says:

    Г-н Сирков, не бива да забравяте тънката разлика между глупака, който си е нарамил картечницата и е тръгнал “да се дърви” пред цялото хорско множество и мен, гдето се разхождам с джобното си ножче. Глупакът, естествено, рискува да го пребият с камъни. Що се касае до мен: не беше много отдавна времето, когато се качвах даже и по самолетите на това или онова летище с ножчето си в джоба и никой не ми придиряше. Е, сега вече не може така и това е съвсем оправдано, защото с моето джобно ножче аз съм в състояние да направя много по-големи бели, от тези, които ще причини глупакът с картечницата.

  104. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Вени Марковски в много отношения не ми е симпатичен. Но съм твърдо убеден, че е прав да каже истината за електронните комуникации. Нещо повече – че е длъжен да я каже. Решаването на проблем идва с посочването и осъзнаването му, а не с отричането му.

    Един чудесен контрапример са някои държави, където в поправките към конституцията им е записано, че гражданинът има право да притежава оръжие, за да може да отбранява с него свободата си от своето правителство. Престъпността там е сравнима с престъпността в България, където сме на път да ни забранят да притежаваме и джобни ножчета. (А в други държави, в които всеки мъж в боеспособна възраст разполага в къщи с автомат, престъпността е десетки пъти по-ниска.) В същото време, във въпросните държави погазването на правата на гражданите от правителството стотици години е било изключително трудно, и дори днес среща ожесточена съпротива от хората. Докато в България то е открито, безнаказано и посрещано с “мълчанието на агнетата” от половината население и с одобрение от другата половина…

    Едно време правителствените (погрешно наричани понякога “обществени”) регулации наистина са опазвали правата и живота на хората. Точно както едно време патентите са служели за защита на изобретателя, а авторските права – за изхранването на авторите. Днес положението е напълно различно. Патентите служат за унищожаване на конкуренцията, авторските права – за въвеждане на интелектуален феодализъм, а правителствените регулации – за ограничаване на гражданските права и поставяне извън контрол на правителствата. Нормално е Интернет, като последната недостатъчно “регулирана” обществена територия, да отстоява свободата си. И слава богу, че я отстоява.

Leave a Reply