Еврозоната се клатушка като пробит кораб.
За Гърция ще е успех, ако остане изобщо в Европейския съюз – да остане в еврозоната до края на годината ще е просто чудо. Италия и Испания са на една по-голяма крачка от същото положение. Продължават да са нестабилни Португалия и Ирландия. Инвеститорите, все още плахо, вече от месеци поставят под въпрос дори Франция.
Има ли някаква рецепта за измъкване от подобна ситуация?
Има.
През 2008 г. Исландия е първата жертва на световната криза. Банковата й система е в колапс, до какъвто дори Гърция има още много път. Безработицата е убийствена, емиграцията – извън контрол. Възмутените граждани демонстрират по улиците и свалят правителството. Търговското салдо на страната е катастрофално отрицателно. Рухнал износ, загубено доверие на световните финансови пазари… ако не ставаше дума за нация от 320 000 души, докато се клатят далеч по-големи държави, вестниците щяха да пишат за нея по пет пъти на ден. Накратко, Исландия беше на колене.
Четири години по-късно обаче тя е в подем. Икономическият й растеж е почти 5% годишно. Безработицата пада – исландските работодатели търсят работници от Полша и други държави. Емиграцията е почти спряла. Търговският баланс е положителен, при положение, че Исландия има кажи-речи само скали и лед. Банките с удоволствие купуват държавните й облигации при напълно приемливи лихвени проценти. Заемите й към МВФ се изплащат още преди падежите им. Жизненото равнище от момента преди “спукването на мехура” още не е достигнато, но няма никакво съмнение, че ще стане скоро…
Как става номерът? Ето ви въпрос, отговорът на който струва не знам колко милиарда. А е пред очите на всички.
Първо: девалвация на исландската крона. Износът на Исландия внезапно става конкурентен, вносът – неконкурентен. Обвързаните с обща валута страни от еврозоната не могат да си позволят това, но не е и задължително – то далеч не е най-важната съставка в рецептата… Резултат: създават се условия за подобряване на търговското салдо. Само условия – за оползотворяването им трябва икономика. Но все пак е нещо.
Второ: за насралите се от лакомия банки няма спасяване с парите на данъкоплатеца – да си носят лично загубите. И склонните към неразумни рискове в името на свръхпечалбата внезапно изчезват от исландския финансов пазар. Било защото са фалирали, било защото са разбрали, че тук “оня номер” не минава. Пазарът остава за разумните, които разчитат на точна сметка и спазване на правилата, а не на едромащабна корупция. Резултат: финансовият пазар на Исландия внезапно става много по-привлекателен за производствения бизнес – насреща си вместо мошеници и дерачи на по седем кожи те виждат партньори, с които може да се печели заедно.
Трето: драконови мерки за удържане на капитала в страната. Напреки на всички правила на laissez-faire. Напреки на принципите на ЕС и САЩ за финансова свобода. Напреки обясненията, че прогониш ли Негово Величество Капитала веднъж, той никога няма да се върне, а ти без него си никой и нищо… Резултат: повечето от исландския капитал остава в Исландия. За разлика от положението в Гърция, Испания, Италия и прочее, чийто капитал масово се изнася в Германия. А напоследък тихо и неусетно към Исландия почва да тече и чуждестранен капитал. Очевидно Негово Величество не е чак толкова плашлив…
Четвърто: икономии – да, но на заден план. На преден план – запазване на приходите на обикновените граждани, дори повишаване на социалните помощи за най-бедните. Най-голямата възможна глупост ли? Ако не вярвате на Кейнс, сигурно. Исландците обаче му повярваха и той им се отплати щедро. Запазеното и дори увеличено вътрешно търсене даде нужния тласък на икономиката им. И сякаш отникъде се появиха растеж и оборот, от чиито данъци стана далеч по-лесно да се правят икономии и връщат заеми.
Работят ли тези мерки поотделно? Боя се, че не. Девалвацията на валутата може да бъде пропусната, на цената на по-слаб положителен ефект. Пропускането на която и да е от другите мерки обаче рискува пълния провал на мероприятието. Ако случайно някоя от закъсалите европейски страни опре до моите съвети, бих ги посъветвал да приложат исландската схема.
Поне в моето въображение на неикономист нещата стоят така.
И, разбира се, пред очите на исландците.
В един момент отвсякъде натискаха исландия да поеме загубите на банката на оня дето в един момент беше купил бтк ( не и помня името).Най -вече защото имаше много английски компании с депозити там заради добрите лихви (все едно не знаеха ,че е пирамида)
Правителството беше клекнало , ама хората се струпаха със запалени свещи пред сградата му и в крайна сметка не посмяха да го направят.
Още нещо интересно.В исландия е разработена играта EVE Online която имаше в един момент 67 млн е. годишни приходи (и транзакциите между играчите се извършват с исландски крони ) , което пък беше около един процент от местната икономика.По едно време искаха да бягат защото им вдихнаха данъците … и после пак им ги смъкнаха 🙂 .
Май май изхода от кризата е в това да смъкнеш бремето от хората и да го прехвърлиш на банките. Така виновните за кризата да си платят за “дяволука”. В Исландия стана точно това. Но в Исландия не е като в Гърция, в Гърция уравлява правителство назначено от виновните за кризата банки. никакъв шанс да се измъкнат. А следващите са Испания, Италия, Португалия и Ирландия …. като се замисля и нашия вицепремиер е бивш служител на една банка …. добре, че българина бързо забравя кой го е издигнал и започва да мисли за своя търбух а не за благодетелите си
@ch: Точно затова беше толкова важно Исландия да не отстъпи и английските компании да си понесат загубите сами – защото много добре са знаели в какво влагат пари. Но вместо това впрегнаха британското правителство да ги спасява и Исландия се поогъна малко. За сметка на гражданите си и на икономическото си възстановяване (това пък е негативен урок от тях). А за EVE Online – моите наблюдения показват, че заради високи данъци фирми се махат изключително рядко, и като правило са тези фирми, за които и държавата, и хората трябва да празнуват, че са се махнали.
@Данаил: Точно така е. Но това си има и последствия. В един момент хората по света почват да събират две и две и да си правят изводите: правителство на забравилите се банки – празни джобове на гласоподавателите, правителство на гласоподавателите – празни джобове на забравилите се банки. (И пълни джобове на нормалните банки, което е най-големият плюс в картинката.) Или, казано иначе, правителство на забравилите се банки – в близко бъдеще бедна държава, правителство на гласоподавателите – в близко бъдеще богата държава. В един момент бъдещето идва, и гласоподавателите на обеднялата държава получават стимул да се учат от тези на богатата.
(Ако не са българи. Почвам да си мисля, че Никола Кръстников е прав – за да е Вуте зле, българинът е съгласен да изгуби не само парите си, а и живота си…)
Ето колко е важно да се издигне точното искане при протестите. На гърците също не им липсва енергия да си отстояват исканията, но явно не успяват да ги формулират смислено. Поне досега.
А от нашата българска лошотия не се отчайвам. Едно единствено качество има злото – самоочиства се. Или се очовечаваме (изчистваме себе си от лошотията), или лошотията ни очиства нас и така светът става малко по-приятно място.
Данъчната им тежест е по-ниска от тази в България заради липсата на здравен данък (здравна осигуровка) (здравната система им се финансира предимно от данъците). ДДС-то им е 7% върху повечето стоки. Исландия: данък 25.5%. България: данъчно-осигурителна тежест 33% или 45% ако сметна и ДДС-то върху каквото остане след облагане с осигуровки и данък върху дохода. Отделно ДДС-то при нас е 16,66% (20% от данъчната основа), в Исландия е значително по-малко.
Къде го пише това за драконовите мерки за удържане на капитала в страната? Това, че данъците им върху труда са по-ниски от нашите (по-горе писах, ако анти-спам филтъра не е изял съобщението ми) за драконови мерки за удържане на капитала в страната ли го смяташ?
В заключението си пропуснал два важни момента. За да работят така описаните мерки, население от 320 хил. души и чисто нова конституция, обсъждана широко и на открито, включително по интернет, са задължителни условия.
@Валентин: Как данъчната им тежест може да е по-ниска от България заради липсата на здравен данък, при положение че здравната им система се финансира предимно от данъците, ми е малко трудно да разбера. Би ли обяснил?
ДДС наистина им е по-ниско: това е част от политиката за оставяне на повече пари в ръцете на потребителя, за да се движи икономиката. Но не съм съгласен, че данъците на Исландия са по-ниски, понеже ДДС-то им е по-ниско от брутното данъчно облагане в България. Тук има някаква логика, която ми убягва.
А драконовите мерки за удържане на капитала в страната са забраните за изнасяне на капитал в чужбина. Тях ги пише другаде. 🙂
@Маркуча: Не съм съгласен. Според мен мерките чудесно ще си работят и при 320 милиона население – никоя от тях не е зависима от броя на населението. Чисто новата конституция, обсъждана широко и на открито, определено ще е от голяма полза, но и без нея може да се постигне някакъв ефект, ако останалото се приложи.
И аз не съм съгласен, дето не си съгласен. Зависимостта не е толкова от броя на населението, колкото от мащаба. 320 хиляди е един среден град — малко, сплотено общество, което, ако реши да направи нещо, прави го. 320 милиона, за сравнение, е населението на Франция, Германия, Италия, Испания и Англия накуп. Проблемите на хората в Исландия вероятно се застъпват много повече, отколкото във Франция, да речем, където трябва да угаждаш хем на земеделците, хем на индустриалците, да внимаваш да не обидиш имигрантите и т.н. Цялото това въртене става в рамките на тежката бюрокрация на ЕС. Тъй че, да, вероятно може, но същото може да се каже и за сърдечна операция с тъп нож — вероятно може.
@Маркуча: Абе да, ама не. 320 хиляди е малко, сплотено общество, ако е един среден град сред много съперничещи си други. Когато е цял народ, пръснат на територия колкото България, нещата са точно както с всеки друг народ на подобна територия. (Българският е малко по-“я не сакам я да съм добре…” от другите, така че при него положението е изключение.) Ако бяха 100 милиона вероятно щяха да са по-сплотени, заради физическата близост. Също, Исландия също си има и земеделци, и индустриалци, и емигранти, и също трябва да им се угажда. Да, няма я тежката бюрокрация на ЕС, ама тя голяма роля в тези процеси не играе. Така че ножът си е точно толкова остър.
И четирите да ги направиш в България, пак няма да има ефект. Много корупция в съчетание с български манталитет. Проблема е, че доста развити страни тръгнаха по „нашия“ път.
@Кирил: Многото корупция е създадена, наторена и поливана ежедневно от българския манталитет, и по-точно от един негов елемент – че 2/3 от българите на избори ходят за гъби, а от останалите 2/3 мислят кого да изберат с базалните си ядра. Това положение няма как да не резултира във всеобхватна корупция, дори ако преходът не беше изпълнен от старите курви с целта те да командват в новия бардак.
И така и трябва да бъде – трябва да се давим в корупция и да ни празнят джобовете ежедневно, докато не поумнеем и не започнем да си даваме труда да си изберем свестни управници. И да ги контролираме ежедневно, зарязвайки работа и всичко друго, ако се наложи. Иначе просто няма да е честно спрямо тези, които са поумнели и и си дават този труд. И няма да има държава, която да е поука за останалите – гледайте, деца, и вижте как мизеруват и страдат тези, дето чакат свестните управници да им ги открие, убеди да се кандидатират, издигне и подкрепи на изборите дядо Коледа…
Григор, не си много прав за разликите в мащабите и тяхното влияние върху ситуацията, струва ми се. Сравни управлението, поведението и отговорността в една компания с петима служители, и в една с 500 служители, при относително равни други условия. Сравни една сграда с петима жители, спрямо една с 500 жители. Не се ли забелязва отслабване на директната комуникация, оформяне на враждуващи лагери, формализиране на отношенията и прочие?
Тоест, след определена бройка хората винаги се превръщат в статистика, дали ще са 320 хиляди или милиона, но е много важно колко стъпки надолу са необходими, за да се превърнат отново в разпознаваеми хора. Както гласи изтърканата фраза, количественото натрупване наистина води до качествени изменения, и това е особено осезаемо в едно човешко общество от индивиди. Колкото по-големи са масите, толкова повече хората губят идентичността си, дори пред самите себе си. В това отношение разпръснатостта на хората в Исландия може би има даже положителен ефект – свикнали са да се грижат за себе си, да проявяват отговорност, самоинициативност, дори и да ценят контактите с ближните повече от урбанизираните общества, в които на хората направо им се повръща от другите хора понякога…
@skoklyo: Съгласен съм, че бройката хора има ефект. Но мисля, че между 5 и 500 този ефект е много голям, докато между 320 000 и 320 000 000 е доста по-малък. Разпръснатостта в съчетание със суровия климат ми изглежда много по-убедително обяснение за повече отговорност.
Но дори така, това го виждам да даде ефект само върху един фактор от рецептата – скоростта, с която хората смъкнаха правителството си. А ако е за това, даже и в България при сродна по размер и ефект криза през 1997 смъкнахме правителството си. Другите фактори – дали ще бъдат оставени забравилите се банки да фалират, дали ще бъде девалвирана валутата, дали ще се подходи кейнсиански – са на практика независещи от мащаба, поне при население над десетина хиляди души.
(И да, признавам, че когато правителството пада по-лесно, е по-вероятно да вземе правилните мерки. Но все пак и в България се оказва, че пада сравнително лесно.)
Как точно е забранено изнасянето на капитали в чужбина? Забранили са банковите преводи към банкови сметки на физически и юридически лица от други държави? Забранили са на хората да пресичат границата с нещо повече от дрехите на гърба си (т.е. бижута, пари, скъпи телефони и т.н са забранени)? Забранили са на гражданите на излизат извън страната? Който иска да изнася капитали може да го направи каквито и закони да приемат. Явно не го правят, защото положението в другите държави наблизо не е по-добро.
А относно данъчното облагане – информацията в Уикипедия може и да не е достатъчна за да се направи точно изчисление дали наистина данъчно-осигурителната тежест там е по-ниска от нашата или е малко повече, но предполагам, че е по-ниска от средната за ЕС.
@Валентин: Между “капитали” и “лични спестявания” има дребна разлика в размера. Няколко хиляди пъти и нагоре. Дали е възможно да са забранили примерно превеждането на суми над един милион на месец? И изнасянето на над един куфар пачки? Струва ми се доста логично за измисляне и просто за реализиране. Особено ако си оставил прекалилите с лакомията банки да фалират.
Относно данъчното облагане – според мен е важна не толкова степента на данъчно облагане, колкото структурата на облагането и структурата на използването на събраните данъци. Плоският данък работи и е от полза в хиперкорумпирани държави, примерно нашата, понеже намалява възможностите за повсеместна корупция. В цивилизована държава са от реална полза подоходните данъци.
Вече писах другаде – пазарната икономика се нуждае от “нормална”, хармонична структура на разпределението на богатството, за да работи добре. А механизмите й нарушават тази структура, изтегляйки парите нагоре. Извън фантастиката, представяна от Уолстрийт за “теории” и “факти”, trickle down-а не се случва в реалния свят. Това, което се случва непрекъснато и навсякъде, е trickle up. И ако държавата чрез данъците не реализира return down, парите се поляризират нагоре и дебалансират нормалното разпределение до степен сериозно да увредят пазарната икономика – получават се robber barons, олигополи, монополи, икономически кризи и т.н.
„Плоският данък работи и е от полза в хиперкорумпирани държави, примерно нашата“
Нашата страна е хиперкорумпирана, а другите са просто корумпирани. В нашата страна подкупа е 10 000 евро, в богатите страни е 10 000 000 евро.
„В цивилизована държава са от реална полза подоходните данъци“. Добре, но да не стане като в цивилизованата Америка – свръх богатите, които притежават най-много да имат много закони, чрез които да им се намаляват данъците и обяда на бедните да се плаща от средната класа, което да доведе пак до robber barons, олигополи, монополи, икономически кризи и т.н?
@Кирил: Подоходен данък ще рече облагане на тези с повече доходи с повече, а не с по-малко.
(Между другото, един от “вечните” спорове е дали повече спомага за развитието на икономиката подоходният, или имущественият данък. Но това е друга тема.)
Много харесвам примера с Исландия. За съжаление е тотално неприложим за страни в ЕС. Исландците се измъкнаха, защото се противопоставиха на ЕС и взеха правилните за тях решения. Страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия, както и екс соц. държавите, сред които се числим и ние обаче са икономически колонии и никога няма да направят нещо подобно на това в Исландия.
@Григор, бройката на населението има значение – исандците са малко под 300 000, референдума, който им дава отправната точка за да се преборят с ЕЦ е поискан с петиция от 23% от населението, около 69 000. За сравнение Рейкявик е с население от 120 000. Еквивалентна петиция в България би трябвало да има около 1,5 милиона подписа…
@гецата: На практика колкото Португалия или България е икономическа колония, толкова и Исландия. Така че не мисля, че тук има разлика. Също, 69 000 в Исландия са същият процент от населението, както и 1.5 милиона в България – има значение не бройката на населението, а процентът не-добитъци.
Уви, точно в това сме безнадеждно след Исландия, Германия, Португалия, Судан, Зимбабве, островите Зелени нос и която и да е друга страна по света…
@Григор, Исландия е икономически независима. Основните пера във БВП са Риболов и свързаните с това преработвателни индустрии, алуминий и в по-малка степен туризъм. Затова и тама се противят на влизането в ЕС, защотот ще се повтори точно схемата с гърция и ще им прецакат риболова (в Гърция бе селското стопанство). Исландците си произвеждат електричеството сами и то от регенериращи се изтоници. В Исландия няма чужди банки.
За сравнение във всяка от останалите държави, Банковите системи са практически собственост на Банки от Западна Европа, конкурентните производстава са закупени и превърнати в периферни производства на големи конгломерати, земеделските стопанства, които са традиционна сила в покрайнините на Европа са редуцирани с квоти и се конкурират с по-добре субсидираните западно-европейци.
Така твоето първо, второ и трето просто няма как да се случат. При криза капитала ще бъде изтеглен от компаниите майки към центъра на империите и периферните производства ще бъдат закрити първи.
На практика на икономическите колонии им остава само четвъртата опция.
По отношение на недобитъците също не съм съгласен. Има значение, какво количество хора организираш. Има значение и как е разпределено географски.
@гецата: В Исландия ВЕЧЕ няма чужди банки. Допреди кризата имаше, и те бяха причината за кризата, която разреши тази рецепта.
За икономическата независимост – Исландия е много по-зависима икономически от Гърция, именно защото производствата й са много по-малко. За риболова си прав, от ЕС ще го прецакат, но той не е пречка пред рецептата. Нито пък факта, че си произвеждат електричеството сами – то и ние си го произвеждаме сами, че и целия регион захранваме, и какво от това? Германия пък не си го произвежда сама, тоест трябва да е зян, горката…
За субсидирането на селското стопанство – във всички страни от ЕС е еднакво субсидирано. Не е еднакъв мързелът на земеделците. Несубсидираните турски и македонски производители произвеждат зеленчуци и яйца на по-ниска цена от субсидираните български – кой е виновен, ЕС ли?! Хайде стига. (Да съм честен – и българските производители не са. Мутрите са, които в българските села обират каймака. Те се грижат картофи, които производителят продава на 20 ст. килото, да стигат до търговската верига на 50 ст. на едро.)
Исландските производства повечето са собственост на големи западни конгломерати. Изключение е сравнително малка част от риболова. Преработване, алуминий, туризъм… Така че Исландия беше дори повече икономическа колония от примерно Гърция. Извади я от това положение въпросната рецепта.
За недобитъците – няма абсолютно никакво значение какво количество хора (над 5-10 души) организираш. Има значение какъв процент от населението са. В малка степен има значение как са разпределени географски – големите градове и центрове улесняват нещата, а не ги затрудняват.
В крайна сметка – съжалявам, но не съм съгласен с нито един от доводите.
За субсидирането не си прав. Земеделието в ЕС е копие на плановата икономика, с елементи на протекционизъм. На пръв поглед всички сме равни, но при по внимателно вглеждане нещата са различни.
1. Пазара в ЕС е отворен. Кето значи простичко, че няма пречки по-големия да размаже по-малкия с дъмпинг.
2. Субсидиите са еднакви, ама друг път (пак ще се видим след десет години). Схемата е такава – пазара се отваря веднага, но субсидиите почва от ниво 25% от стандарта за ЕС и се увеличават 10 години докато стигнат номинала. През това време тъмнозеленичките се опитват да оцелеят някак срещу дъмпинга
3. Квоти. Пазара е регулиран. Цените са регулирани. Знаем какво е планова икономика. За неспазване на квотите се налагат глоби.
Македония и Турция не са в ЕС. Какво означава това? Не трябва да се съобразяват с европейските правила – доволни кокошки, прави краставици и всякакви други скъпоструващи норми, които оскъпяват продукцията. Произвеждаш, гониш цена и продаваш, на който иска да го купи. Ако си произвел повече, цената пада, но печелиш от количество. При организация с квоти това просто няма как да стане.
Банките в Исландия са били исландски и преди кризата. Енергийната независимост е важна за страна с подобен размер. Именно евтината енергия прави производството на алуминий на острова рентабилно и прави трудно оттеглянето на капитал, просто защото другаде ще е по-полезен. Още повече, че търсенето на този метал неизменно се увеличава, т.е там криза няма.
„Подоходен данък ще рече облагане на тези с повече доходи с повече, а не с по-малко“. Ами защо тогава в Америка най-много данъци(като процент) се плащат от средната класа, а не от богатите? И всеки път когато „увеличават данъците за богатите“ всъщност скубят средната класа?
@гецата: Пазарът няма как хем да е отворен, хем да не е. Хем тая работа в оная, хем място в рая не става.
За субсидиите – основният дъмпинг ни го правят тези извън ЕС, без субсидии и срещу мита: изводите са си за нас. И оправданието с правите краставици не важи, тъй като нямаме право и да внасяме и пускаме на пазара си криви краставици, яйца от недоволни кокошки и прочее.
Квотите са примерът как на пазара има специално запазено място и за “по-тъмнозеленичките”. Хем така довод, хем обратният пак не става.
Банките в Исландия са били преди кризата исландски колкото Райфайзен или Уникредит са български банки – точно колкото имаш предвид под “клонове на чужди банки”.
Производството на алуминий на острова го прави рентабилно не евтината енергия, а залежите от висококачествен боксит.
В крайна сметка: ако ще спорим колкото да произвеждаме дигитален шум, ще те помоля да престанеш.
@Кирил: Някой да е казал, че данъците в Америка са подоходни? По мои наблюдения повечето хора тук, включително аз, твърдят точно обратното – че свръхбогатите са юнашки разтоварени от данъци, и именно това прави системата непроизводителна и нестабилна.
Каквото и да е положението в Исландия, народът й лесно ще се оправи, независимо от размера на опасността, надвиснала над острова. Тайната на исландската леснотия по справянето с проблемите им, освен изброените по-горе фактори, включва и малобройността на исландците: те са на брой колкото е нашия град Пловдив.
Вярно е, че не е задължително всички те да се познават помежду си (мигар всеки пловдивчанин познава всички останали пловдивчани!?), но все пак, когато хората образуват такова ограничено множество, налице е отчетливо изразената психологическа особеност, която стимулира всеки индивид към съгласуваност с останалите индивиди. Сиреч, те не са поразени от проклятието на модерния свят – алиенацията.
Исландия се е образувала преди само 24 милиона години, в самия край на периода палеоген от вулканската дейност в Атлантическия срединноокеански хребет. Тя е единственото място на Земята, където океански хребет е суша, най-големият остров с чисто вулкански произход и една от много младите суши. Не е променяла съществено разположението си във високите северни ширини. Отварянето на Атлантическия океан, благодарение на което се образувал островът, станало една от причините за постепенно захлаждане на климата чак до последния ледников период. В Исландия не е имало топъл и влажен (хумиден) климат, необходим за латеритно изветряне, при което се образуват залежи от боксит. Тези залежи се срещат в тропически райони или в пластове, образувани когато климатът там е бил хумиден.
@Делибалтова: Моя грешка. Нямам представа как съм се объркал; бях останал с впечатлението, че бокситът се копае на място, и затова е толкова удобно да се преработва.
Проблемът тук е, че това не променя нещата – евтината енергия не е голяма подкрепа за една държава, която няма как да я изнася пряко. За сравнение, Япония почти няма енергийни източници и внася повечето от енергията си, под една или друга форма. И това не й пречи да е… ами, Япония. 🙂
Прекрасен блог 🙂 ! Благодаря за което !