In memoriam: Рей Бредбъри

Сбогом, поете на детството. Сбогом, вълшебнико и пазителю на словото. Сбогом, душеведецо и предупредителю срещу злото. Сбогом, откривателю на хиляди вълшебни светове във всяка капка летен дъжд.

Или може би просто довиждане. Докато не взема от рафта някоя от книгите ти и не срещна мъдрия ти поглед зад очилата. Защото някои хора оставят вечна само генетиката си, но други оставят вечна мисълта и душата си.

Да бъдеш войник на Фантазия значи да бъдеш войник на мъдростта, на достойнството и на доброто. Да ги защищаваш с живота си – не всичкия от един момент нататък, както на бойно поле, но по част от него всеки ден, докато те има. Да победиш неизброими врагове – не като ги лишаваш от живот, а като им даваш истински живот. Изпълнен с добро вместо със зло. Най-истинската победа, която може да съществува. И да останеш на това бойно поле и след смъртта си – не за да печелиш пари десетки години след като вече те няма, а за да печелиш щастие за хората докато света го има.

Сбогом – и до скоро.

12 thoughts on “In memoriam: Рей Бредбъри

  1. CTEHATA

    Не съм вярващ, но мога да затворя очи и да видя как си говорят със Шекли…

    Reply
  2. Виктор

    Дали беше случайно, не зная, но откакто прочетох един разказ на Бредбъри от края на сп. “Космос” едно време, до ден-днешен не мога да се откъсна от фантастиката. Може би ако бях попаднал на някой слаб автор, щях да се размина с най-хубавата литература. После се абонирах за “Космос”, едва ли не само заради фантастичните разкази в края. Там беше със заглавие Лед и пламък, а сега гледам заглавието преведено по най-различни начини. За хора на Меркурий беше… Иначе имах удоволствието да пусна за първи път на български в интернета Марсиански хроники. Колко ли ми се сърди за това “пиратство” Бредбъри. 🙂 Бог да го прости. Марсианските хроники, доколкото си спомням, бяха сканирани от Tony от някаква съвсем разкъсана хартиена книга и се беше затрил преводачът. Обаче като турих молба преди книгата, който знае да каже преводача, че да го напишем, както си е ред, скоро се обадиха хората, та и преводача зачетохме: Никола Милев. А днес прочетох някъде, че от края на миналата година 451 градуса по фаренхайт била излязла и в електронен вид. 🙂 Явно някои хора са в интернет от края на миналата година.

    Reply
  3. wn

    “THERE WILL COME SOFT RAINS”

    THERE will come soft rains and the smell of the ground,
    And swallows calling with their shimmering sound;

    And frogs in the pools singing at night,
    And wild-plum trees in tremulous white;

    Robins will wear their feathery fire
    Whistling their whims on a low fence-wire;

    And not one will know of the war, not one
    Will care at last when it is done.

    Not one would mind, neither bird nor tree,
    If mankind perished utterly;

    And Spring herself, when she woke at dawn,
    Would scarcely know that we were gone.

    Sara Teasdale, 1920

    ===================

    “ЩЕ ПАДНАТ ТИХИ ДЪЖДОВЕ”

    ЩЕ ПАДНАТ тихи дъждове и мирис на земя,
    и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.

    Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
    и храстите ще зашумят, потънали в цветя.

    И птички с огнени пера ще литнат на възбог —
    ще чуруликат те безспир на някой стълб висок.

    И никой нищичко не ще спомѐне за война —
    забравена ще бъде тя, ненужна вещина …

    И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
    ако човешкият ни род изчезне навсегда.

    И пролетта… когато пак пристигне пролетта,
    не ще познае, че от нас веч няма и следа.

    Сара Тийсдейл

    Reply
  4. wn

    Забележка:

    С горната творба на Сара Тийсдейл е увенчана предпоследната глава на “Марсиански Хроники”. На български “Хрониките” са в превод на Никола Милев от 1966 г., но впечатляващите стихове “Ще паднат тихи дъждове…” са преведени преди това от някой друг; за съжаление не ми е известно от кого.

    Reply
  5. Виктор

    wn, не знам защо, обаче излишните главни букви нещо страшно ме дразнят напоследък и все повече и повече. Марсиански хроники. Това си е. Защо Марсиански Хроники, ама хич, ни най-малка представа си нямам.
    Я да стреснем ако има някой тука, който не чете фантастика. Ето цитат от началото на тия хроники:
    “Те живееха на планетата Марс в къща с кристални колони, на брега на едно пресъхнало море и всяка сутрин можеше да се види как мисис К. яде златни плодове, които растяха по кристалните стени, или как чисти къщата с помощта на шепи магнетичен прах, който горещият вятър отнасяше заедно с нечистотиите.”
    :-)) Колко ли народ би си помислил сега: “Леле какви глупости били тия хроники, които толкова хвалят”…

    Reply
  6. wn

    Колега Виктор, Вие сте съвършено прав: на английски може и да е “The Martian Chronicles”, но според българската епистоларна традиция трябва заглавието да се изписва като “Марсиански хроники”. (С боязън очаквам и времето, когато ще стане модерно въобще да не се употребяват главни букви: наистина, не е демократично едни букви да са главни, а други – малки; всички трябва да са “първи измежду равните”.)

    Истина е също така, че от двадест и кусур години българските традиции (включая и епистоларните такива) бяха захвърлени в задния двор – под сайванта, – защото Глобализмът ни снабди с по-свежи образци: всички англо-говорещи пишат всяка дума от едно заглавие с главна буква; следователно не ни остава друго да се поизчервим от срам заради нашата провинциална изостаналост и да приемем и ние британско-американските стандарти, зер в тях е бъдещето на човечеството (а и нашето бъдеще, ако речем да не страним от прогреса!). Но трябва ли така лесно да се предаваме? Май ще е по-добре да се съпротивляваме дорде можем и да пишем заглавията с главна буква само в началото, за да не заприличаме на нашите предшественици, които сами си носеха въженцата, когато ги канеха на весели всенародни обесвания.

    …Но Вашето послание има и втори хоризонт. Вие излагате един цитат и искате да ни покажете как някой, който и хабер си няма за какво става дума, ще се отврати от прочетеното. Ще се отврати, ами! Цитатите са най-убедителното средство за превръщането на хората в илитерати. Боя се че съвременното образование (не само в България, но и по света) се гради върху цитатничество, от което се генерират осакатени поколения. Писменото слово затова е написано, че да се чете ИЗЦЯЛО. Само когато е “обгърната отвсякъде”, а не е откъсната от контекста, една мисъл може да се асимилира. Хората, които се задоволяват само с фрагменти, с адаптации, съкратени варианти и ред подобни, развиват у себе си функционална неграмотност: четат, а смисъл не виждат.

    Та същото е и с Вашата антиреклама на повествованието за живеещите на Марс “в къща с кристални колони”…

    Reply
  7. wn

    “Марсиански хроники” е една от най-великите творби на късната американската класика – от средата на 20-тия век, – която запазва за автора си такова място в литераурния пантеон на Америка, каквото може да е равнстойно само с мястото, заемано от Виктор Юго във френската класика на 19-тия век.

    Reply
  8. wn

    …Общото между Виктор Юго и Рей Бредбъри е, че и двамата са романтици, но романтици-философи, стоящи далече от “занимателния” полюс на романтизма.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *