In memoriam: Рей Бредбъри

Сбогом, поете на детството. Сбогом, вълшебнико и пазителю на словото. Сбогом, душеведецо и предупредителю срещу злото. Сбогом, откривателю на хиляди вълшебни светове във всяка капка летен дъжд.

Или може би просто довиждане. Докато не взема от рафта някоя от книгите ти и не срещна мъдрия ти поглед зад очилата. Защото някои хора оставят вечна само генетиката си, но други оставят вечна мисълта и душата си.

Да бъдеш войник на Фантазия значи да бъдеш войник на мъдростта, на достойнството и на доброто. Да ги защищаваш с живота си – не всичкия от един момент нататък, както на бойно поле, но по част от него всеки ден, докато те има. Да победиш неизброими врагове – не като ги лишаваш от живот, а като им даваш истински живот. Изпълнен с добро вместо със зло. Най-истинската победа, която може да съществува. И да останеш на това бойно поле и след смъртта си – не за да печелиш пари десетки години след като вече те няма, а за да печелиш щастие за хората докато света го има.

Сбогом – и до скоро.

12 Responses to 'In memoriam: Рей Бредбъри'

  1. Бранимир Says:

    Поклон пред Татко Рей. Ще остане завинаги безсмъртен – като произведенията си.

  2. CTEHATA Says:

    Не съм вярващ, но мога да затворя очи и да видя как си говорят със Шекли…

  3. Иван Богданов Says:

    Смъртта е занимание самотно…

  4. Виктор Says:

    Дали беше случайно, не зная, но откакто прочетох един разказ на Бредбъри от края на сп. “Космос” едно време, до ден-днешен не мога да се откъсна от фантастиката. Може би ако бях попаднал на някой слаб автор, щях да се размина с най-хубавата литература. После се абонирах за “Космос”, едва ли не само заради фантастичните разкази в края. Там беше със заглавие Лед и пламък, а сега гледам заглавието преведено по най-различни начини. За хора на Меркурий беше… Иначе имах удоволствието да пусна за първи път на български в интернета Марсиански хроники. Колко ли ми се сърди за това “пиратство” Бредбъри. 🙂 Бог да го прости. Марсианските хроники, доколкото си спомням, бяха сканирани от Tony от някаква съвсем разкъсана хартиена книга и се беше затрил преводачът. Обаче като турих молба преди книгата, който знае да каже преводача, че да го напишем, както си е ред, скоро се обадиха хората, та и преводача зачетохме: Никола Милев. А днес прочетох някъде, че от края на миналата година 451 градуса по фаренхайт била излязла и в електронен вид. 🙂 Явно някои хора са в интернет от края на миналата година.

  5. wn Says:

    “THERE WILL COME SOFT RAINS”

    THERE will come soft rains and the smell of the ground,
    And swallows calling with their shimmering sound;

    And frogs in the pools singing at night,
    And wild-plum trees in tremulous white;

    Robins will wear their feathery fire
    Whistling their whims on a low fence-wire;

    And not one will know of the war, not one
    Will care at last when it is done.

    Not one would mind, neither bird nor tree,
    If mankind perished utterly;

    And Spring herself, when she woke at dawn,
    Would scarcely know that we were gone.

    Sara Teasdale, 1920

    ===================

    “ЩЕ ПАДНАТ ТИХИ ДЪЖДОВЕ”

    ЩЕ ПАДНАТ тихи дъждове и мирис на земя,
    и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.

    Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
    и храстите ще зашумят, потънали в цветя.

    И птички с огнени пера ще литнат на възбог —
    ще чуруликат те безспир на някой стълб висок.

    И никой нищичко не ще спомѐне за война —
    забравена ще бъде тя, ненужна вещина …

    И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
    ако човешкият ни род изчезне навсегда.

    И пролетта… когато пак пристигне пролетта,
    не ще познае, че от нас веч няма и следа.

    Сара Тийсдейл

  6. wn Says:

    Забележка:

    С горната творба на Сара Тийсдейл е увенчана предпоследната глава на “Марсиански Хроники”. На български “Хрониките” са в превод на Никола Милев от 1966 г., но впечатляващите стихове “Ще паднат тихи дъждове…” са преведени преди това от някой друг; за съжаление не ми е известно от кого.

  7. Морфиус Says:

    Поклон.

  8. Виктор Says:

    wn, не знам защо, обаче излишните главни букви нещо страшно ме дразнят напоследък и все повече и повече. Марсиански хроники. Това си е. Защо Марсиански Хроники, ама хич, ни най-малка представа си нямам.
    Я да стреснем ако има някой тука, който не чете фантастика. Ето цитат от началото на тия хроники:
    “Те живееха на планетата Марс в къща с кристални колони, на брега на едно пресъхнало море и всяка сутрин можеше да се види как мисис К. яде златни плодове, които растяха по кристалните стени, или как чисти къщата с помощта на шепи магнетичен прах, който горещият вятър отнасяше заедно с нечистотиите.”
    :-)) Колко ли народ би си помислил сега: “Леле какви глупости били тия хроники, които толкова хвалят”…

  9. wn Says:

    Колега Виктор, Вие сте съвършено прав: на английски може и да е “The Martian Chronicles”, но според българската епистоларна традиция трябва заглавието да се изписва като “Марсиански хроники”. (С боязън очаквам и времето, когато ще стане модерно въобще да не се употребяват главни букви: наистина, не е демократично едни букви да са главни, а други – малки; всички трябва да са “първи измежду равните”.)

    Истина е също така, че от двадест и кусур години българските традиции (включая и епистоларните такива) бяха захвърлени в задния двор – под сайванта, – защото Глобализмът ни снабди с по-свежи образци: всички англо-говорещи пишат всяка дума от едно заглавие с главна буква; следователно не ни остава друго да се поизчервим от срам заради нашата провинциална изостаналост и да приемем и ние британско-американските стандарти, зер в тях е бъдещето на човечеството (а и нашето бъдеще, ако речем да не страним от прогреса!). Но трябва ли така лесно да се предаваме? Май ще е по-добре да се съпротивляваме дорде можем и да пишем заглавията с главна буква само в началото, за да не заприличаме на нашите предшественици, които сами си носеха въженцата, когато ги канеха на весели всенародни обесвания.

    …Но Вашето послание има и втори хоризонт. Вие излагате един цитат и искате да ни покажете как някой, който и хабер си няма за какво става дума, ще се отврати от прочетеното. Ще се отврати, ами! Цитатите са най-убедителното средство за превръщането на хората в илитерати. Боя се че съвременното образование (не само в България, но и по света) се гради върху цитатничество, от което се генерират осакатени поколения. Писменото слово затова е написано, че да се чете ИЗЦЯЛО. Само когато е “обгърната отвсякъде”, а не е откъсната от контекста, една мисъл може да се асимилира. Хората, които се задоволяват само с фрагменти, с адаптации, съкратени варианти и ред подобни, развиват у себе си функционална неграмотност: четат, а смисъл не виждат.

    Та същото е и с Вашата антиреклама на повествованието за живеещите на Марс “в къща с кристални колони”…

  10. Виктор Says:

    Абсолютно коректно беше след цитата да туря линк към цялата книга, но по-добре късно, отколкото още по-късно:
    http://chitanka.info/text/1772-marsianski-hroniki

  11. wn Says:

    “Марсиански хроники” е една от най-великите творби на късната американската класика – от средата на 20-тия век, – която запазва за автора си такова място в литераурния пантеон на Америка, каквото може да е равнстойно само с мястото, заемано от Виктор Юго във френската класика на 19-тия век.

  12. wn Says:

    …Общото между Виктор Юго и Рей Бредбъри е, че и двамата са романтици, но романтици-философи, стоящи далече от “занимателния” полюс на романтизма.

Leave a Reply