Безопасност и правопис

Мой познат е търговски представител. В един от градовете, за които отговаря, връзката му е фирма, която предлага каква ли не техника. Там се случила следната история:

При оглед как са изложени неговите стоки в магазина им, познатият ми забелязва нещо весело. На съседния стелаж, зает с охранителна техника, стои отпечатан на компютър надпис:

СИСТЕМИ ЗА БЕЗОПАСТНОСТ

На срещата си след това със заместник-директора на фирмата, с когото били добри познати, го предупредил:

– В магазина ви, на надписа за системите за безопасност, имате едно “Т” в повече. Оправете си го, да не се смеят посетителите.

При следващото си минаване, след седмица, той хвърлил едно око на надписа, да прецени колко бързо реагира клиентът му. Надписът гласял:

СИСТЕМИ ЗА БЕЗОПАСТНОС

52 Responses to 'Безопасност и правопис'

  1. mdam Says:

    Собственика явно е бил пригладнял за пасти.

  2. юлий Says:

    … или пък може да се е развалил телефона.

  3. Иван Says:

    История отпреди повече от 15 години: Младеж поискал от някаква продавачка фактура за “Булстрад-Живот”. Продавачката написала “БулстраТ-Живот”. Младежът я поправил, като й казал че се пише не с Т, а с Д. И тя се поправила … и написала “Булстрат-ЖивоД”.

    1300 години България, 1300 години неграмотност. Само дето сегашната е богато финансирана с част от данъците ни.

  4. wn Says:

    Когато при мен настъпи пуберИтета – а то не беше твърде отдавна (само преди 70 години), започна да ми покарва брада и се дянах в чудо какво да правя, зер трябваше да изглеждам “прилично”. Нямах никакво понятие от бръсначи и самобръсначки, щото баща ми беше поп и за брадата му беше достатъчен само един гребен. Затова веднъж прескочих до съседната на къщата ни буТка (казвахме я понякога с и “П”- павилион!), а там се продаваха самобръсначки и различни марки ноШчета за бръснене. На витрината с големи букви беше написано: “Имаме самобръсначки ВИНКЕЛСОН!” Прибрах се разочарован в къщи и се оплаках на баща си, че просто не мога да си представя как бих се избръснал с парче винкелно желязо…

    Това е причината цял живот да си ходех ей-тъй – полуобръснат. Сега разбира се съм благодарен на Господа за това правописно недоразумение: дойде време, когато разни научни изследователи в Америка стигнаха до важния извод, че ако през целия си живот човек ходи брадясал – или поне недообръснат, – това го предвардва на старини от старческа деменция.

    Та затова съм си сега много добре – никаква деменция, ясна мисъл, смели хрумвания, периодични насирания в гащите, кофти чувство за хумор… (Кофти, кофти, ама за мен си е добро!)

  5. Пешо Says:

    хи хи, пълно е с такива неща навсякъде. Най-често срещаното може би е ‘бес светлини’ съществуващо и в още по-хард варианта ‘бес свитлини’ върху разни фургони и подобни.
    Все пак личният ми фаворит е надписа ‘GERMANSKI AUTOCHASTI’ който видях навремето над магазин някъде в София. И досега се чудя дали българите или германците ще го разберат първи 🙂

  6. Longanlon Says:

    айде бе, радвайте се че писмеността ни е фонетична

    французите и в университета имат часове по правопис

  7. wn Says:

    Обърнете, прочее, малко фнимание на следната моя тема в една отречена (от известно време насам) говорилня на български език:

    http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=81991

  8. Виктор Says:

    Позволявам си, Григор, да рекламирам тука един сайт, имайки предвид тия коментари:
    Собственика явно е бил пригладнял за пасти.
    собственикът
    … или пък може да се е развалил телефона.
    телефонът
    http://kaksepishe.com
    Не, че аз съм много грамотен, едно време във Фидонет писах на Григор, че може би ще мога да корегирам текстове. Вече не помня знаех ли как се пише тая дума, или в притеснението и бързината я написах грешно. Обаче Григор ме поправи и оттогава не съм я объркал нито веднъж.

  9. Григор Says:

    @Виктор: Такива “реклами” приемам с охота. 🙂

  10. Ценко Цонев Says:

    Смях!
    По този повод един виц:
    “Катастрофа, на пътя лежи разчленен труп, полицай описва произшествието – … едната ръка лежи на трУтоара… на тротУара… – рита ръката (без да го види никой) и продължава – на пътя…”…

  11. Виктор Says:

    Аз пък научих един стар виц от Бойко Борисов: Началникът на милиционерите казва на подчинен някакъв, да напише бележка на вратата ли, къде ли там, на таблото, да го видят всички милиционери, че във вторник ще има събрание, как се казва там, оперативка ли… А милиционерът попитал началника: “Как се пише, вторник или фторник?”. Началникът казал “Абе пиши го в сряда.”

  12. юлий Says:

    @Виктор – то да беше само това, щях много да се радвам. Имам много пропуски, както в това да обличам мислите си в думи, така и в това да пиша грамотно. По отношение на пълният член, мисля че нищо няма да ми коства да се опитам да възпитам навик за употребата му поне за известно време. Е първо (признавам) трябва да науча правилата за употребата му. Като цяло обаче смятам, че той е мъртъв.

  13. Бранимир Събев Says:

    Преди години си поръчвам на една книжарка последния роман на Матю Райли. И тя прилежно си записва на листче – Матьо Райли…

  14. Любо Николов Says:

    Любимият ми надпис, който видях на един камион, гласеше (с кирилица!):
    БЕСТ МЕБЕЛС

  15. Христо Христов Says:

    в сградата, където работя, на асансьора има написани правила за ползУване от фирма “Асамсьорни монтажи”.

  16. Кирил Says:

    Ами тъжно е , даже не е смешно , когато се правят такива елементарни грешки…

  17. Петър Петров Says:

    GOSTILNICA ZENTRAL
    BASHTINA KASHTA
    Dzheyms Baucher
    орхите се пазат воржанава охрана
    още

  18. Божо Says:

    @Любо Николов – Това, че е на кирилица може да е изцепка на “родната полиция”. Нали има изискване, за да регистрират автомобил с рекламни надписи, името на фирмата да е на кирилица написано. Сега май вече не го спазват, ама преди време много се заяждаха, даже някакъв човечец се жалваше, че го карали и интернет-адреса да напише на кирилица, за да му регистрират баничарката…

    Виж, че не се сещам за език, на който “мебелс”, особено в съчетание с “бест” да значи нещо, може би се дължи на непознаване на достатъчен брой езици. 😀

  19. wn Says:

    >> По отношение на пълният член, мисля че нищо няма да ми коства да се опитам да възпитам навик за употребата му поне за известно време. Е първо (признавам) трябва да науча правилата за употребата му. Като цяло обаче смятам, че той е мъртъв.

    ………………..

    НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА ОБЯВЯВАТЕ ЧЛЕНА ЗА МЪРТЪВ.

    …Зер ако е вече мъртъв, как бихме могли ДА МНОЖИМ безчет мъдрите мисли които напират в семенните каналчета на нашето “сиво вещество”?

    Пък и правилата за употреба на ЧЛЕНА не са сложни: вадиш го и го ръгаш!…

  20. newa Says:

    Много ми харесва надпис на ядене в стола ни за хранене…”посен гювеч” :))))

  21. Виктор Says:

    м`оре, сложни са си правилата за члена, особено тия, на които ни учеха в училище, подлог, действие, ама така, ама иначе. Добре, че има интернет, та научих и лесното правило за члена. Ако може да се замести с “него”, значи е непълен, ако може да се замести с “той”, значи е пълен. Така изключително рядко се бърка. Например: “Министърът на културата май псувал на български пред турци.” Може да се каже той псувал, значи ще е пълен. Не може да се каже него псувал. Или например “Волен Сидеров казал на министъра, че трябва да си ходи.” Може да се каже той казал на него, значи непълен министър става. Не може да се каже той казал на той, или поне не върви. Щом не върви, не върви и така… 🙂

  22. юлий Says:

    @Виктор – (не разбирам началото на последния ти коментар); да, вчера погледнах правилата и видях това за проверка със замяната на проверяваната дума с “той”, но има още няколко, които ще ме затруднят, и които помня, че ме объркваха още като ученик. За щастие имам познати филолози, които няма да ме върнат стига да имат време и сили да ме изтърпят. Благодаря за сайта и навремената забележка.

  23. wn Says:

    Фсичко е много просто: едно време в казармата ротнияТ се беше заел да ми обЕснява к’ва е разликата между “дерайлирал влак” и “дерайлиран влак”.

    – Фслетствие високата скорос’ – обЕсняваше командиръТ – влакъТ “София-Пловдиф” се оказа “дерайлиран”. Съшто така: недалече от гара Костенец един ТИР дерайлирал влака “София-Пловдиф”… Абе хей, боец, като ме гледаш така тъпо, става ми ясно, че нищо не разбираш! Я да ти го обЕсня по друк начин: АртистъТ Стефан Данаилов, значи, наебал артис’ката Йорданка Кузманова. Той я е наебал и затова е “артистъТ”. Ха сега – така: След репецитипицията артис’ката Йорданка Кузманова се оказа наебана от артистА Стефан Данаилов. Значи, тя е била наебана и затова той е “артистА” (а тя “артис’ката”!).

    Понеже започнах да гледам още по-тъпо, ротнияТ се разядоса и ме цапардоса по остриганата тиква…

  24. Анна Says:

    отиш ли са
    радва ме се
    каийсий
    пора4ка по кориер
    ще то видна жлеза / ш4етовидна жлеза
    нещо стана в куремами
    красива оразмена торбичка (торбичка от органза)
    трипери до печката
    на семейни начела
    здравеи те!
    ходя често по-голяма и по-малка нужда
    варицелата е папка с мехур пален с вода незнам морбили или робиола незнам какви папки избиват

  25. Анна Says:

    А- Сексуалност е липса на желаемост за секс
    чорабогащник
    скурец (сцкорец)
    куриандър
    луна парци
    биг маци
    стига стеси измисляли
    една до зина
    Грътските
    не покист
    незадовлетворена
    Уиндолс и лай фай
    да не се свинят да по-искат
    образование в мозака
    бойдисвам
    аеролитите на зърната

  26. wn Says:

    Ако разгледате какви “поправки” препоръчва “спел-чекър”-а на “джи-мейл” за българския език, ще ви направи впечатление, как нещата там са горе-долу като в последните два поустинга (тези на Анна).

  27. Виктор Says:

    Юлий, “м`оре” е шопска такава една работа, подобна на “Абе”. С ударение на “о”. Като например “М`оре като че го фанем, та през вратата че го изфърлим.
    Иначе има някои много кофти думи, да речем транзакция. Така е въведена в речника на моя синтезатор и вероятно преди няколко години я е имало и в речниците и се е смятало за правилно това изписване. Обаче сега било трансакция. Няколкогодишно пък било толкова правилно, колкото и неколкогодишно, но аз тия дни го разбрах от тоя сайт “Как се пише”. Друго трудно нещо е вкусотия, не било така, трябвало да е вкуснотия, и логично е, от вкусно, а не от вкус или вкусо. Ама тия грешки са нищо работа, това да ни е кусурът.

  28. Mr. ( .). ) Says:

    По тази логика в Fibank са по-начетени от DSK, Unicredit, Alpha и още една бала банки :D:D:D

    PS: Просто ми стана интересно в коя банка го пишат правилно по новите правила. И се оказа че само в Fibank са го коригирали O.o
    ROFL Дори в BNB все още е написано транзакции 😀

    PS2: Оказа се че и OBB го пишат трансакция/трансакции.

    PS3: По дяволите, дори Google ми прави поправка на трансакция 😀

  29. Григор Says:

    @Виктор: Трансакция ли?! Аз съм убеден, че трябва да е транзакция. Аман от неправене на разлика между български и развален английски. Гответе се за Ландън вместо Лондон, Лос Ейнжълис вместо Лос Анджелос, Сан Франсиско вместо Сан Франциско и т.н.

    По същия начин и с “фалсифицируемост” – на развален английски може и така да е, ама на български е фалшифицируемост.

  30. Божо Says:

    Бе някакъв езиковед обясняваше “по телевизора” що трябвало да е трансакция, ама доводите му ми се видяха толкова смислени, като тези, защо не трябва да казваме колежка, а колега…

  31. Виктор Says:

    Най-много се радвам, когато видя някъде някой да е написал полюлей, имайки предвид полилей. А и спелчекерите това не го хващат, щото и полюлей ме си е правилно. 🙂 Доста народ си мисли, че се казва полюлей, защото виси на тавана и евентуално се полюлява. Пък то било от много свещи полиелей, нещо такова беше. Също много смешни думи се получават, когато бърза човек и размени някои букви в думата. Днеска видях в реклама на една книга бяха написали бестелър. Ох, написах го тоя бестелър в Гугъл, та излезе много популярен. Даже в първия момент допуснах, че може пък да са измислили и такъв термин, пък аз да не съм го чул. 🙂

  32. wn Says:

    Аман от новоизлюпени български думи с английски ориджин! Например едно време казвахме “алъш-вериш”, а сега му викат “транс-акция”, а ако речем да слеем “транс” и “акция”, по лесно се произнася “транзакция” (“с”-то предизвиква препъване, докато “з”-то лепне плътно).

    По същия начин едно време казвахме “Ей, педерас такъв!” или “Ей, педераст акъв!” (някак си не се връзва да има две “т”-та: “Ей, педерасТ Такъв!”) – и всички много добре разбираха какво искаме да кажем. А сега какво да кажеш? “Хе-е-е-й, гей такъ-ъ-ъв!” Че ако го кажа по този начин, най-напред мене ще ме помислят за педал. И току виж ме замъкнали насила на “Гей-парада” събота… Хъм! От синагогата – направо на “Гей-парада”.

    O tempora, o mores!

  33. wn Says:

    – А внучката? Внучката как кръстихте, дядо Косьо?

    – А-а-а, момиченцето ли? Ами синът и снахата много държаха да го кръстят на мене и на мойта баба Паца. Нали сме Константин и Парашкева. Та внучката… тя де – я записаха Констипация…

  34. Sah War Says:

    Като гледам състоянието на съвременния български език, няма да се учудя, ако до 25 години вече не съществува, поне не в смислена книжовна форма (вижте новините за растящия броя на напусналите образователната система малчугани (предимно циганчета) у нас в днешно време, както и за постоянните опити за „правописни реформи“ у нас, които са обаче доста съмнителни (и като доводи, и като намерения) и противоречиви в по-голямата си част).
    В последните години българският език май започна ударно да се превръща в български „диалект“ на английския език, поне в езика на българската младеж, особено в тази на „по-модерните“ и запознати с Интернет и боравенето с компютър родни младежи и девойки… Да се надяваме, че това е само временна „мода“, а не постоянна тенденция и/или признак за изнемогване или крах на културата в България… 😕

    А самият факт, че у нас едно ≈85–95% от населението не може да напише текст на български без големи и многобройни правописни, пунктуационни, граматически и стилистически грешки, говори много красноречиво за състоянието на родното „образование“. Даже четенето на „есета“ на кандидат-студенти за специалност „журналистика“ в СУ може понякога да изправи косите на езиковедите и родната езикова полиция (доколкото те въобще съществуват и са читави), а „българския език“ на родните политици (в голямата си част говорят на български диалекти, предимно шопски софийски български диалект…) и други „обществени“ фигури дори не желая да коментирам… Да не говорим пък за публикациите на български в Интернет, където масове се ползват измислени от самите автори (и нерядко познати като смисъл само на тях) неологизми, най-често с полуанглофилски привкус или произход. Това със сигурност би затруднило бъдещи изследователи-езиковеди на съвременния български език, които са от/в бъдещето (макар че предвид отрицателната тенденция по закриване и занемаряване на българския език и университетските специалности по български език, този вероятен сценарий е като че ли малко вероятен). Освежаването на езика ни пък чрез масово англофилско чуждопоклонническо англицизиране също не ми се струва добър вариант, особено в дългосрочен план. Представете си да доживеем до 2030 г. и на възрастните вече българи да им се налага да учат чужди езици (като английския), за да могат да схванат полуанглийския-полубългарски хаотичен жаргон на младите поколения… Голям хаос би настанал, а? То и сега нещата са горе-долу така и има наличие на много рязка неприемственост и неразбирателство между поколенията у нас…

    Колкото до случая с „транзакция“ ИЛИ „трансакция“, ще си позволя обширен коментар по този казус…
    Даже английският интернет речник на Dictionary.Reference.com показва, че англоговорящите произнасят думата или със „з“ (което изглежда е по-често срещаният вариант), или със „с“ (натиснете там „Show IPA“ — показване на произношение според МФА, за да се убедите сами).

    При положение, че и англоезичният Уикиречник също сочи произношение със „з“ дори на английски (макар че Уикиречник не е много надежден и авторитетен източник като цяло), както и като вземем предвид факта, че на български лично аз досега винаги съм срещал думата САМО със „з“, смятам, че е по-правилно НА БЪЛГАРСКИ да се изговаря и пише със „з“ (т.е. транзакция), както на български се пише със „з“ и „транзит“ (английската дума се пише със „s“ — като „transit“, НО също се произнася със „з“), „транзитен“ и т.н. други производни думи, пък и така думата е по-лесна за произнасяне на български в този прелюбопитен случай (вече споменаха нагоре, че със „з“ произношението на български звучи по-разумно и членоразделно).

    За (мое…) съжаление, думата е изписана със „с“ като „трансакция“ (с ударение на второто „а“) в правописния речник на ИБЕ към/при БАН от 2002 г. (4-тата речникова единица на стр. 896 от посочения речник). 😯

    Явно съставителят (по-точко съставителката) на тази част от речника, Р. Цойнска (Стр. 143 от речника посочва авторите на отделните части от речника, като е упоменато, че тази госпожа/госпожица е съставител на думите в същия речник, които са в интервала скубя (се) — увличане включително.), е решил(а) да напише така думата, защото английският „първооригинал“ „transaction“ (всъщност думата е уж с латински произход — „transactio“, от латинското „trānsāctiōn-“ (морфологична основа на латинската/римската дума „trānsāctiō“)) се пише със „s“ (което обаче невинаги отговаря на българското „с“ в думи-заемки от английски в българския език, а пък и на английски „s“ в правописа може и да означава звука, който на български изписваме (и обикновено произнасяме) като „з“, например president[1])

    Вероятно съставителката го е направила или несъзнателно, или по невнимание, или (по-зловещият и конспиративен вариант! 🙂 😐 🙁 ) поради (неписани, но намекнати, или директни и писмени (или устни)) „заповеди/указания/напътствия отгоре“. Може пък просто да се е стремяла да „уеднакви“ правописа с думи-заемки като „трансатлантически“ („презатлантически“, „отвъдатлантически“, дори „задатлантически“ на български) и други такива, заради запазването на смисъла (семантиката) на латинско-римско/романско-английската представка „
    trans-[2] под формата на морфологичния принцип в българския правопис, по-точно в правописа на български именно на думата „транЗакция“ в цитирания български правописен речник…

    Може и в спекулативна посока да отдадем „грешката“ в българския речник на стремежа на някои езиковеди (а и политици и НПО-и/та) да снижат (саботират?) езика ни, като го нивелират по образец на английския правопис (който въобще не е фонологичен, какъвто е на 95% правописът на съвременния български език, за което всъщност трябва да се чувстваме привилегировани, вместо да копираме като невидели от английския без много да мислим, както добре отбеляза Longanlon, макар и самият той да не спази някои правила на българския правопис в своя коментар по-нагоре…).

    Като гледам какво са написали останалите коментирали статията преди мен, оставям с впечатлението, че и някои български банки бързо-бързо гледат да копират БАН-ския правопис на думата, за да се мислят за „по-грамотни“ и „по-изискани“ спрямо „конкуренцията“, а и в очите на „гражданите/клиентите“ и „институциите“, въпреки че средностатистическият им „клиент“ едва ли му пука особено за правописа, стига успешно да извърши съответната валутна (парична? банкова?) транзакция, но това е друга тема…

    Езикови справки:

    [1] president [´prezidənt]
    noun (= съществително име)
    1. председател (на република, академия и пр., но не на събрание);
    2. президент;
    3. ректор (на университет);
    4. ам. директор, президент (на банка, компания, фирма и пр.);
    ~ of the Board of Trade (Agriculture, Education) министър на търговията (земеделието, просветата).
    (Източник: SA Dictionary 2004)

    [2]
    А пък в българ(ск)о-английския речник EuroDict.com превеждат тази латинска представка по следния начин (към 27 юни 2012 г.):

    trans- [trænz]
    pref през-, зад-, транс-, отвъд-.

    * * *

    Ето и други думи, които дават допълнителна светлина върху този „казус“:

    [3] transaction [trænz’ækʃn]
    noun (= съществително име)
    1. сделка;
    2. pl публикувани протоколи от разисквания, доклади за трудове на научно дружество;
    3. юрид. компромисно решение на спор;
    (Източник: SA Dictionary 2004)

    [4] transaction [trænz´ækʃən]
    noun (= съществително име)
    1. сделка, гешефт; договор, разг. пазарлък;
    2. pl протоколи; трудове; доклади за трудове (на научно дружество);
    3. юрид. компромисно решение на спор.
    (Източник: Eurodict.com)

    [5] (to) transact [trænz´ækt]
    v
    1. правя, върша (търговия и пр.); сключвам (сделка);
    2. рядко водя преговори, преговарям.
    (Източник: Eurodict.com)

    [6] trans. (с точка в края!)
    съкр.
    1. (transaction) сделка;
    2. (transferred) прехвърлен, преведен;
    3. (transitive) ез. преходен, транзитивен;
    4. (translated by) преведено от;
    5. (transport, transportation) транспорт, пренасяне, превоз;
    6. (transparent) прозрачен, ясен;
    7. (transpose) размествам, премествам, транспонирам;
    8. (transverse) напречен, кос.
    (Източник: Eurodict.com)

    [7] trans·ac·tion /trænˈsækʃən, -ˈzæk-/
    noun (= съществително име)
    1. the act of transacting or the fact of being transacted.
    2. an instance or process of transacting something.
    3. something that is transacted, especially a business agreement.
    4. Psychology: an interaction of an individual with one or more other persons, especially as influenced by their assumed relational roles of parent, child, or adult.
    5. transactions, the published records of the proceedings, as papers read, addresses delivered, or discussions, at the meetings of a learned society or the like.
    (Източник: Dictionary.Reference.com (transaction и trans-action)
    Като гледам речниковата информация от последните две препратки, излиза, че явно на английски се среща като правопис и с полуслят вариант (т.е. с късо/кратко/обикновено тире (т.нар. дефис, т.е. „-“) между „trans(-)“ и „(-)action“), като така по-лесно се разпознава наличието на латинската представка „trans-“ (поне на английски), която изглежда „проблемна“ за българския правопис поради нееднаквото естествено българизиране на правописа и произношението при/на думи, заети от чужди езици и навлезли в българския език…

    Лично аз ще продължа да пиша и произнасям „транЗакция“ със „з“, да ме прощават от БАН… Дано Григор не ме „ban-не“ (или по-скоро да изтрие самия коментар) заради предългия ми текст-отзвук. 8)

    Повече по темата:
    http://kaksepishe.com/transakcia/
    http://www.balgarskiezik.org/4-2010/Tsvetelina%20Georgieva_bg.pdf

    @ Божо:
    Вероятно горопосочената жена (Цветелина Георгиева) е езиковедката, която сте видели и чули по телевизията…
    Само че лично аз не съм съгласен с нея и мисля, че е най-добре „транЗакция“ и „транСакция“ или да се употребяват като дублети, или „транЗакция“ да остане само за значението „(паричен) превод“ или „валутна/парична операция“, а „транСакция“ да остане за юридическия смисъл на думата. Така се получава, като от латинския език са копирали лексикални единици
    сума ти езици… 😡
    Спомнете си как свърши Римската империя (Източната, но и Западната/Византия) и ще разберете, че едва ли са били толкова велики, колкото им се иска на италианските ултранационалисти или на за-имперските („проимперските“, ако трябва да използвам латинската/римска представка…) и алчни за още повече централизирана власт и контрол европолитици от (доста вредния в много отношения, ако питате мен) ЕС
    В случая съм на мнение, че именно правописът (заради сравнително по-членоразделното произношение със „з“) със „з“ е българското „нововъведение“ (или по-точно (не-?)съзнателно хрумване при заемането на тази чужда дума (породено вероятно поради по-членоразделното произношение със „з“), въпреки че вариантът със „з“ на българския правопис на тази дума всъщност може би се пада изключение от общия случай с/при думите-заемки в българския език, при които присъства чуждоезиковата представка „транС-“), а опитът за налагане на правопис със „с“ в конкретния случай (според мен) е по-скоро лично решение на някои автори на речници да се правят на ерудити, като върнат оригиналния латински правопис със „с“, като така един вид угодничат на англоговорящите и английския правопис (защото в английския правопис е със „s“, макар че „s“-то се произнася или като „з“, или като „с“ в думата „transaction“ на английски, а вероятно такъв е и правописът и в романските (производните на латинския/римския) езици (като испанския, френския, италианския език и т.н.), които са наследили думата, барабар (наред/редом) с правописа ѝ директно от латинския, или са заели думата от него по-късно (какъвто е случаят с английския, поне според изброения английски интернет речник)), в името на „по-унифициран“ правопис на български, макар че не виждат, че и в английския език има немалко спорове за точния правопис на отделни думи, а произношението пък варира в отделните англоговорящи държави, а и вътре в тях, на регионално-местно ниво, да не кажа и на нивото на отделния англоговорящ (независимо дали английският му е роден или чужд език) индивид…).

    П.П. Брей, коментарът ми в крайна сметка излезе по-дълъг от публикацията на Григор и се превърна едва ли не в самостоятелна статия, ако съдим по дължината му. Хм, може и да има за какво да подновя писането в своя/моя блог, май се намират достатъчно теми за о(б)съждане и коментиране… 😉

    Поздрави,
    Sah War

  35. Виктор Says:

    Хи, хихи, Констипация може да е кръстена и на другите баба и дядо, да речем Зарка и Пеко. А има една възрастна жена в Кюстендил, може и да не е жива вече, на жена ми на баба й е позната или роднина, казва се Автономка. Обаче не можах да разбера на каква автономия е кръстена, трябва да е било преди 80-90 години… А всеизвестният професор Лимон Генов, който преподаваше по едно време химия на жена ми, както всички мисля разбраха, съвсем съзнателно си е кръстил щерката Есенция, и ако излиза Есенция Лимонова Генова, това си е наистина поне оригинално и няма как да се забрави. Все пак е професор, учен мъж, дето се вика.

  36. Божо Says:

    Това за Есенция Лимонова Генова е виц 😉
    Проверихме с приятели в ГРАО – никога не е живяла подобна персона 😀

    Виж Лимон Генов си е истински човек. Даже съм учил по негов учебник.

  37. Nick Angelow Says:

    Хъх, с риск стопанинът да ми се разсърди и да ми издърпа ушите, не мога да се въздържа (flame on) и да не попитам като как първия цитат конкатенира с втория 😀

    „Фсичко е много просто: едно време в казармата ротнияТ се беше заел да ми обЕснява к’ва е разликата между “дерайлирал влак” и “дерайлиран влак”…

    „Когато при мен настъпи пуберИтета – а то не беше твърде отдавна (само преди 70 години), започна да ми покарва брада и се дянах в чудо какво да правя, зер трябваше да изглеждам “прилично…”

    Да не би този ротен командир да е бил царски възпитаник?

    Тъй де, приемете го като следствие от стажа ми в паяжината и много четене на тоталитарни вестници 😉

  38. Nick Angelow Says:

    @Божо

    На изпит при професор Лимон Генов се задава следния въпрос към студента:

    — Колега, колко е pH-то на чая?

    Отговорът, който бил даден бил следния уточняващ въпрос:

    — С лимон или без лимон, другарю професор?

    И злите езици твърдят, че студентът след това бил скъсан.

    Колкото до дъщерята на професора — това, че не си намерил такава, все още не означава нищо (imho).

  39. Виктор Says:

    Такааа… за Есенция не мога да свидетелствам точно, обаче съм виждал учебник с автор Лимон Генов. А също един човек, лингвист, сериозен, всякакво доверие му гласувам, само дето не съм го питал може ли да му напиша името, ми е разказвал, че “вкъщи” е правописна грешка… Значи горе-долу така някак станало: Подготвял се някакъв речник, забравих коя година, и по някаква причина, по някаква грешка, в тоя речник вписали “вкъщи” като една дума. Не догледали, речникът излязъл на хартия, и така си останало, “вкъщи”, нищо, че според повечето хора, които съставяли речника, това било грешка. Та така. Иначе в момента гледам тука в новинарски сайт:
    “Същата охладителна система ще се използва и за отопление на кампуса на Центъра за суперкомпютри Лайбниц през зимата. Окачва се това да намали разходите…”
    🙂 За “вкъщи” помня, по-точно, всеки ден ми напомня един спелчекер за ДОС, “Престо” се казва, вярвате или не, още го ползвам.

  40. Любо Николов Says:

    @ Nick Angelow
    Чувал съм тази легенда и неведнъж съм си мислил, че въпросът е съвсем резонен – проверка на логичното мислене. Чаят е леко блудкав на вкус, следователно би трябвало да е с качества на слаба основа. Значи рН малко под 5.6 – ако добре си припомням химията.

  41. wn Says:

    М-р Ейнджълоу, Вие – когато четете Елин-Пелин – вероятно непрекъснато се питате не са ли дядо Корчан и дядо Матейко едно и също лице, а пък Лазар Дъбакът не се ли пада зълвино момче на Йордан Герака…

    Не можете ли да приемете, че инициалите wn не значат нищо определено, или поне не значат личност с биография, специфични психологични особености, възрастова принадлежност и (не дай Боже – будеща нездрав интерес) сексуална ориентация? А са само начин за обозначаване на скечовете, които някой съчинява, за да раздвижи повърхността на пристойно застиналата блогова лагуна…

  42. wn Says:

    …блогопристойно!…

  43. БайГроздан Says:

    Според мен всеки един език подлежи на еволюция.
    Различните езици постоянно се “чивтосват” и е нормално е да се появляват нови думи или да се взимат назаем от други езици…
    Нормално е остарели думи да излизат от употреба или да се променя значението им или произношението им. Нали не си мислите че модерния български език е същия, какъвто е бил преди 200 години.

  44. Григор Says:

    @Любо Николов: По-скоро pH малко над 7 – под 7 са киселините.

    @БайГроздан: Еволюция и деградация не са едно и също. Иначе неграмотността щеше да е най-напредничавото езикознание.

  45. wn Says:

    Бай Гроздане, вярно е, че езиците не мируват, а си се чифтосват (пусти хормони!). Въпросът е, обаче, кой кого ще наебе. Има една стара българска поговорка, която гласи, че на българина първото дете трябва да е момче, а не момиче: един ден, като порасне, ТО да ебе, а не НЕГО да ебат! (Ти трябва да я знаеш тая поговорка – някога я чух в Пазарджик, но е популярна из цялата страна.)

    Та и със езиците е същото…

  46. Longanlon Says:

    “Еволюция и деградация не са едно и също”

    понякога са. на делфините са им изчезнали краката.

    езиците имат естествената склонност към опростяване на граматиката. китайският има супер проста граматика и само любовта към традицията е запазила трудните йероглифи при писане.

  47. Божо Says:

    @Longanlon – и защо изчезването на краката на делфините да е деградация?
    С какво щяха да им помогнат в средата, в която живеят?

  48. Sah War Says:

    Ще си позволя да напиша още малко по темата, дано не възразявате.

    @ БайГроздан:

    Нямам(е?) нищо против обогатяването на българския език с чуждици, проблемът у нас е, че РОДНИ български думи, даже най-прости и често използвани такива, се ЗАМЕНЯТ с английски (полу)чуждици от малограмотни БЪЛГАРИ (младото поколение, а и по-отворените за новости от по-възрастните, т.е. тези с достъп до Интернет или облъчвани непрестанно с бутафорни полуанглицизми от продажните „български“ средства за масова (дез)информация) или от почти всеки друг в България, особено тези с висше, за които английският език е алфата и омегата на „модерността“, „високата Западна култура“ и „високите технологии“ поради професията си, свързана с интензивно използване САМО на Globbish-ския английски, което (/ ни?) кара последните (не)съзнателно да изменят речта си в посока налагането на английския като официален език у нас (не без помощта на НПО-та, които често са на хранилка при чужди държави, корпорации или „мозъчни тръстове“), или пък в посока ударното англицизиране на българския до окончателното му измиране, дори когато последното е не само ненужно, но и нелогично и не основаващо се на всякакви разумни доводи.

    Ясно е, че съвременният български език е различен от този преди 200 години, но намирам за прекалено сложна и опасна ситуацията с бурните промени в езика ни в/от последните над 20 години — едва ли не всяка година се правят (опити за) промени в правописа и граматиката чрез публикуването на нови речници, а медиите у нас като че ли тенденциозно пропагандират пълна неграмотност (или малограмотност) и лъжеанглофилски неологизми с бълването на почти всяка публикация, което май е един вид реверанс към неграмотните български политици, за да може тяхната малограмотна политреч да се институционализира и въведе в образователната система като „съвременен стандартен книжовен български език“. Така де, сигурно си мислят, че щом и в „най-цивилизованата и развита“ столица София всеки говори на личен диалект на българския, подобно на малките и депресиращо западащи и обезлюдяващи се села в „провинцията“, защо да не ни наложат да „-ме“-каме според „депутатския български“ език?… 🙁

    @ Longanlon:

    Не се прави на интересен с „факти“ за „китайския“ език, които всеки е прочел от англоезичната Уикипедия.

    От същия източник почти всеки, който владее донякъде английски език, може да прочете, че „китайският“ език е всъщност група от около над 25 взаимно неразбираеми диалекта, като най-говорен и разпространен поради политическото и демографското превъзходство на китайците ханци, е мандаринският китайски език, пропагандиран от ККП, т.е. Putonghua („common speech“; забележете как всеки народ си мисли, че неговият език е „общият“, това напомня за ситуацията с етимологията на думите „немец“ и „немски“ в българския език, както и за съществуването на фразеологизма „Не ми говори на китайски. / Говориш ми на китайски. / Ти да не говориш на (индо)китайски?“ в българския и в много други европейски езици, например под формата на английския фразеологизъм „That’s Chinese to me.“).

    Колкото до запазването на китайските логограми като китайска писменост — донякъде си прав, че ги (под)държат поради традиционализъм (както и поради факта, че има огромен брой омофони, които са различими смислово само поради различните си логограмни знаци (и/или тонове в произношението)), но пък последното е вярно по-скоро само за Тайван (Република Китай), защото в Народна република Китай още през 1950-те китайските комунисти въвеждат опростените китайски логограми, а малко по-късно и основаната на латиницата система за транслитерация Pinyin (Пинин). Въпреки това, спорът „за“ и „против“ оставането, промяната и/или заменянето на (традиционните или опростените) китайски логограми с друга писмена система, е все още гореща тема и в двете китайски държави (Китай и Тайван, макар че НРК не признават суверенитета на Тайван и го числят за „своя по-особена провинция със специален статус“), а и в Сингапур, където китайският е един от официалните езици.

    Освен това, Longanlon, няма да е зле да си припомниш дали на книжовен български се пише главна буква в началото на изречения… Разбира се, ако се опитваш да проявяваш творческо остроумие чрез писане на коментари под формата на хайкута без главни букви и препинателни знаци, то тогава си извинен и не е нужно да обръщаш внимание на тази част от коментара ми. 😉

    П.П. Извинявам се за въвеждането от мен на неологизми* в самия си коментар, но дори този факт е показателен за състоянието на езика ни и бъдещето, „към което са/сме го запътили“. Просто не ми се мисли каква каша е родното езиково поле днес и колко се мъчат родните езиковеди, особено преводачите (а част от последните дори и не се опитват да се мъчат, а направо плякат чуждици, без дори да обясняват под линия какво означават)… Май се задава още по-голяма вълна от недоразумения, породени от езикови проблеми… Дано поне кадърните родни преводачи и остатъкът от добрите родни писатели удържат фронта и не се поддадат на „(фалшо)англицизаторската мода“, а се стремят да покажат пълната палитра от смислени и разбираеми от всички българи благозвучни думи и изрази, на които е способен книжовният български език, защото ако оставим на депутатите да определят езиковата ни политика, можем вече да смятаме българския език за обречен на англицизация, деградация и забрава…

    * От гледна точка на това, че някои от употребените от мен думи в този коментар не присъстват в който и да е български речник, пък и са измислени „на място“ или са производни на вече описани в речниците български думи. Честно казано това се отнася и за повечето от публикациите на български от българи в Интернет, което е най-малкото тревожно и буди съмнения за това как въобще се разбираме взаимно все още, като имаме предвид езиковите „неволи“… Или може би просто симулираме разбирателство и тълкуваме речта и текстовете според разбиранията си? Хм, това вече е въпрос за разглеждане от психо- и невролингвистиката, а най-вече и от философията на езика…

    Поздрави,
    Sah War

  49. Божо Says:

    @Sah War

    “Колкото до запазването на китайските логограми като китайска писменост — донякъде си прав, че ги (под)държат поради традиционализъм ”

    До колкото знам ги държат и защото въпреки че различните “китайски езици” са много различни, написаният текст може да се разбере от всички. Както и текстове, написани преди 1000 години.
    Не знам дали е така, ти като явно запознат с въпроса може да осветлиш въпроса.

  50. Sah War Says:

    Божо:

    Да, това също е фактор, но произношението се е променило много от създаването на самите логограми, само общата идея е горе-долу спояващото звено, макар че в много случаи и самите логограми изглежда са изменили смисъла си. Но пък наличието на общи знаци в мандаринския китайски и в японския например не означава, че между китаец и японец може да се води пълноценно общуване само на основата на логограмите (да не говорим, че на японски голяма част от знаците са с доста различно произношение).

    Колкото до въпроса дали китайският е по-труден от японския: ето няколко препратки по темата (за съжаление са на английски…) — http://www.japannewbie.com/2011/05/22/which-is-harder-japanese-or-chinese-for-me/, http://chinese.stackexchange.com/questions/167/is-it-easier-to-learn-chinese-after-learning-japanese-or-vice-versa, http://www.sinosplice.com/life/archives/2008/06/25/learning-curves-chinese-vs-japanese, http://www.omniglot.com/language/hanzi.htm, http://www.saiga-jp.com/japanese_language.html. Ако потърсите с някоя интернет търсачка, можете да намерите много повече материали…

    И, не, не се мисля за „разбирач“ по въпроса, просто съм изчел доста материали по темата в Интернет, като, разбира се, мнението на самите китайци (или по-скоро на техните езиковеди, както и на чуждестранните, които се занимават с китайските езици (основно с мандаринския китайски и кантонския)) е меродавното, тъй че не се предоверявай на мнението ми. По въпроса са по-вещи китаистите в СУ и другите български университети със специалност китаистика („синаистика/синология“, ако трябва да използваме българизирания вариант на английската дума „Sinology“).

    П.П. Езиците и езикознанието са много обширна тема и май се отклонихме доста от първоначалния замисъл на статията на Григор, за което се извинявам за своя принос в тази посока……

    Поздрави,
    Sah War

  51. БайГроздан Says:

    Не помня кой точно ми беше казал / и не знам вярно ли е/ английският език по дефиниция е езика на който говори английската кралица.
    По същата логика и българският език трябва да е езика който говори Бойко Борисов… или греша?

    По български език никога не съм имал оценка по висока от 4 и не смятам, че заслужавам по висока. Да неграмотен съм – оправям се само с най простите правила.

    И?

  52. Sah War Says:

    @ БайГроздан:

    Който ти го е казал, те е излъгал или се е пошегувал с теб.

    Английският език е езикът, на който говорят англоговорящите, особено тези от тях, за които английският им е роден eзик.

    Вече в зависимост от държавата, регионите в нея (и техните диалекти), груповите социални и професионални диалекти (социолекти),
    жаргонът („сленг“ – от англ. slang), разговорната реч и идиолектите (личният стил и маниери на речта на отделното лице), се наблюдават множество
    разлики в употребата и разбирането на езика от различните членове на обществото.

    Последното е резултат както от различните показатели като (само)образованост, лично развитие на езиковите умения чрез изследване и проучване на „авторитетни“ научно-академични печатни издания по темата, така и на влиянието върху личността на социалната, семейна, а дори и най-вече масмедийна (от последните 20-50 години) среда…

    Според мен е нормално и естествено да има определени несъществени разлики между говора и писането на различните членове, които говорят на общ език,
    но прекалените разлики в маниерите, стилът, синтаксисът, фонетиката и фонологията, както най-вече в лексиката и разбирането на смисъла на думите и на
    свързаната реч, са по-скоро силно отрицателни явления, тъй като водят до неразбирателства, обърквания и като цяло на загуба и разпадане на общността,
    защото единният език е най-спояващият ѝ елемент, дори по-важен понякога и от политическите и културни граници, защото езикът е най-първичното, но същевременно
    с това най-важно средство за абстрактно-символно-знаково обменяне на данни, информация, (по)знание и мъдрост.

    Затова е и толкова важно да внимаваме как говорим и пишем, защото зад отношението към собствената ни реч (устна и писмена), прозира директно и отношението ни към собственото ни мислене – дали сме немарливи и неорганизирани в него, или сме по-наясно с важността на по-точното изразяване (и стил на изказване) като важна необходимост от първа нужда за избистряне на собствените мисли и усъвършенстването на мисленето ни, а оттам и на познанията, които можем да постигнем с по-усъвършенстваното си мислене.

    Разбира се, това е лично мое мнение и не те ангажирам с него.

    Поздрави,
    Sah War

Leave a Reply