Ефектът на размера

Обожавам да се ровичкам из материи, от които не разбирам. Доста хора го обожават, де – но за разлика от повечето аз си знам, че не разбирам, и не се смятам за гений и/или пророк. Просто ми е интересно да си чеша акъла. 🙂

Този път ми се стори интересен един паралел между биологията и икономиката, по отношение на ефекта на размера.

В биологичния свят по-големият размер е много изгоден. По-едрите лесно надвиват по-дребните от вида си в схватката за ресурси, по-трудно стават жертва на хищници и какво ли не още. Но това е до един етап. Оттам нататък изхранването става по-трудно (изисква се повече храна, а тя не винаги е безкрайно много), носенето на собствената маса – също (тежестта расте на куб, а силата на мускулите – на квадрат), и т.н. В крайна сметка се постига един оптимален за конкретните условия размер. Както по-дребните от него индивиди, така и по-едрите се оказват еволюционно губещи. (Създаването на изчерпателен и надежден модел би изисквало хиляди параметри, но ефектът реално е този.)

В света на икономиката обаче почти няма фактори, на които размерът да влияе негативно. Колкото по-голяма е една корпорация, толкова по-ефективно разходва ресурсите си (при равни други условия), на толкова по-ниски цени си ги намира, толкова по-голямо влияние има, и т.н. За разлика от биологичния свят, където съществуват силни отрицателни обратни връзки, в света на корпорациите размерът води почти само до положителни обратни връзки. (И причината за това е не в някаква зловеща вредност на корпорациите, а в закона на Кругман за ролята на размера в икономиката.)

Резултатът е интересен и… неприятен. В биологията отрицателната обратна връзка над определени размери подсигурява на света да има колосален брой индивиди. Те се конкурират помежду си, дивергират, покриват различни екониши и така се осигурява поле за еволюцията. Иначе казано, място и възможност за развитието и напредъка. При корпорациите в класическия капитализъм няма граница, над която размерът да почва да носи повече вреда, отколкото полза. Резултатът е естествена тенденция корпорациите да растат неограничено, къде чрез купуване една от друга, къде чрез обединяване. Логичният завършек на тази тенденция е на света да остане само една корпорация. Което би унищожило конкуренцията окончателно и реално би превърнало света в единна феодално-робовладелска държава.

Очертава ли се утре да се събудим в такава държава? Определено не. На света все още има огромен брой корпорации, дори сред твърде големите. Собствениците им отлично разбират принципа за корпорацията като феод и не са съгласни лесно да продадат или изгубят феода си, а с това и статута си на “благородници”. Ако обаче няма какво да контрира икономическия ефект на мащаба, той рано или късно, вероятно след стотици години, но ще постигне описания резултат. А ако “феодалите” започнат да се събират и договарят, примерно на разни срещи на Билдербергите и подобни, може да е и доста по-рано.

(Интересен момент е, че това развитие е Парето-неоптимална ситуация. Феодализирането на капитализма няма как да не ограничи катастрофално иновациите и развитието, а от това ще изгубят и най-крупните феодали. Днес дори сравнително бедните хора в сравнително бедна страна като България не смятат за много голям лукс да си купят кило козунак от магазина – преди хиляда години дори не всеки цар е можел да си позволи да яде козунак ежедневно. А формулата “по-добре мизерстващ цар, отколкото богат среден жител” напоследък звучи все по-неубедително на все повече хора. Но се боя и че когато това развитие започне, на върха все по-често оцеляват именно тези, чието мислене е осакатено откъм възможността да разсъждава по нормален начин. Тези, които по обичайните критерии са социопати или дори клинични параноици, за които властта е върховна ценност сама по себе си…)

Ще дойде ли подобно развитие задължително? Също не съм уверен. Като начало, аз не виждам в икономиката достатъчно и силни ефекти, които балансират твърде големия размер – но надали зная всичко за икономиката, може би ги има. Като продължение, този тип проблем вече започва да прави впечатление както на икономистите, така и на политиците. (Щом консерватор като Алан Грийнспан стигна дотам да декларира в прав текст: “Ако една банка е прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира, значи е прекалено голяма, за да й бъде позволено да съществува.”) Така че нищо чудно на политическо ниво да започне вземане на мерки за ограничаване на прекаления растеж на корпорациите. Най-сетне, съществува “ефектът на сингуларността”, който също може да бъде отлаган, но не безкрайно, и политиците засега почти не му обръщат внимание – нищо чудно той да изпревари свръхконцентрирането на икономическата власт.

Така че – ще мине време, ще се види.

49 Responses to 'Ефектът на размера'

  1. Бранимир Says:

    Сещам се за един виц, в който беше предложено парите да се правят от уран. Съберат ли се повече на едно място – получава се критична маса и бум 😛

  2. Иван Says:

    Корпорациите няма да се слеят в една мега-корпорация. Просто на някакъв етап териториите и сферите на влияние ще бъдат разпределени, корпорациите ще се обвържат с договори, ще сформират картел и ще работят като едно цяло. Ще станат просто отделни пипала на един октопод. Нещо което е факт от доста време.

    Всъщност държавата каквато я познаваме днес е възникнала именно от съюз на феодални собственици, управлявани от най-силния capo di tutti capi. Затова държавата е основната цел на всяка (бизнес или нелегална) група, която притежава достатъчно власт.

    Но все пак има закони които ограничават растежа на групите. Колкото по-голяма е една група, толкова повече се съпротивлява на всяка промяна. Номенклатурата и бюрокрацията са пословични проблеми от нашето соц. минало. Всяка корпорация монополист спира да се развива, докато не бъде заплашен пазарът й. Вероятно най-добрият пример е древен Китай, който е съществувал почти непроменен в продължение на хилядолетия.
    Какво поражда това съпротивление. Според мен са причината е необходимостта не само да влагаш енергия за да се издигнеш, но и да мачкаш тези които могат да се издигнат и да те изместят. Така кариериста обича да назначава верни и некадърни подчинени. Некадърността не само трови всичко живо, но и е опасно заразна.

    Проблемът е че когато светът е пълен с динозаври, ти трябва глобално катастрофално събитие. И ние вече сме на прагът му.
    Глобалното затопляне със сигурност ще доведе до глобални катаклизми. Динозаврите явно отказват да го приемат за реална заплаха и се съпротивляват на всяко действие целящо промяна.
    Дано все пак успеем да се променим навреме, вместо да се надяваме цивилизацията на делфините да бъде по-успешна от нашата.

  3. georgi Says:

    Властта на корпорациите, не е толкова бетонирана. Те са в мрежа или отворена система зависими от други обекти. Контрола им е възможен само в определено ниво и в определена степен. Властта им зависи от консенсус със техните stakeholders, който те получават чрез заблуда или пари. Началото на изграждане на такъв консенсус аз виждам в описаната от Гълбрайт последна, най-нова форма на власт, условната. Спорих преди време,че упражняването на тази власт върху нас ни дава повече свобода от предшестващите я принуждаваща и компенсираща. Защото тя е власт, която упражняваме сами върху себе си и можем да откажем да бъдем под нейн контрол.

    Отделно според мен съществува антагонизъм между консолидиране на властта (до сега е била така) и експлоатирането на нови възможности, които стават все по-лесни за експлоатиране. Тези възможности създават голяма несигурност с разнообразието си и различната посока от тази, която се приема за “както обикновено”. Това обяснение е доста кондензирано и абстрактно. Възможностите може да са от тероризъм до социално предприемачество. Средствата за експлоатиране на възможностите може да са от IT до нови социални договори или възникване на нови култури.

  4. Виктор Says:

    Дали е виц това за урановите пари не зная, но е един прекрасен разказ от Станислав Лем, ако не се лъжа, беше от приказките му за роботи… Имало едни алчни сребролюбци, но някак някой ги беше подвел да правят парите от уран, и по едно време се събрала критичната маса при лошите… Другата приказка от същия сборник, която съм запомнил е за един рицар, който трябвало да направи нещо на една ледена планета, но нали е робот, като почне да мисли, загрява му процесорът и ледът под него се разтопява, та рицарят-робот върви към целта и си мисли: “Само да не мисля, само да не мисля…”. Та и повечето българи май сме така: “Само да не мисля, само да не мисля…” И аз избягвам понякога… 🙂

  5. Katt Says:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Diminishing_returns

    Проблемът е по-скоро в това, че големите корпорации лобират и да си издействат привилегии от държавата

  6. Маркуча Says:

    Не е точно така. От един размер нагоре и корпорациите започват да страдат от бюрокрация, която им изяжда КПД-то.

  7. Григор Says:

    @Иван: Дали на хартия ще се води една корпорация няма никакво значение – картел олигополи функционално е на практика единен монопол. Закони, които ограничават растежа на групите, в икономиката няма, ако групата е една. Колкото и да спира и да се връща назад развитието, алтернатива няма, освен падане на гигантски метеорит…

    @georgi: Едно от най-опасните последствия от създаването на монополистична олигархия (корпоративна или не) е, че тя е абсолютният враг на всяко развитие.

    @Katt: Който има пари, няма нужда да държи в хладилника си сто торти, нали? Когато му се прияде, ще си купи. Точно по същия начин, който има власт, няма нужда от пари.

    @Маркуча: И нулево да им стане КПД-то, ако са монопол, какво им пука?

  8. wn Says:

    – Как дела?

    – Как и в Польше: у кого bank account больше – тот и Пан!

  9. wn Says:

    Грешката на повечето хора по света е, че разсъждават като марксисти (без значение дали са наистина марксисти, или са даже анти-марксисти). Те смятат, че едно нещо, превърнало се в монопол, трябва да си остане монопол за вечни времена…

    Но в такова едно схващане за действителността е заложен бактерият на загниването.

    Ето защо, хубавото – НЕ-марксическо – решение на проблема е в “монополите на прибежки”: докато една политическа корпорация е на власт, даден бранш се превръща в монопол, закрилян от овластената корпорация. През този относително краткотраен период всички свързани с монопола гледат “да си напълнят торбЕто”, защото после НЯМА ДА ИМА!

    В следващия етап – друга политическа корпорация се настанява на трона и процесът на монополизация се повтаря, но със съвсем нов “кадрови състав”. По този начин за двадесетина години в една страна (каквото е например Отечество България) всички, които са кадърни на си пълнят торбЕтата по този начин, ще си ги напълнят (по живо по здраво!) и така: за две декади “въртене около оста на благоденствието” ще се постигне ВСЕОБЩО ЩАСТИЕ.

    …А не като при марксистите, които си правят сметката да лапат за вечни времена, зер са Номенклатура. Къде дават така!

    Тъй я разбирам аз “демокрацийката”. А тези, които не са способни на такъв сорт демокрацийка, ще дочуят нашето прискърбно: “Сбогом!”

  10. Валентин Says:

    Държавата допълнително съдейства за уедряване на фирмите като създава големи бюрократични пречки, които удрят съществено предимно малките фирми (големите могат да си позволят да платят тези разходи, но малките – не).

    Например една малка фирма не може да си позволи да има правен и счетоводен отдел, който да струва 1000 лв на месец, докато една голяма фирма може да си позволи да дава много повече за такива услуги.

    Когато една корпорация нарасне над определен размер се задействат отрицателни обратни връзки. Щом в момента все още има малки и средни фирми, значи отрицателните обратни връзки си вършат работата както трябва. За сега.

  11. Валентин Says:

    Ако не позволяваме на “големите” да си купуват закони предполагам, че отрицателните обратни връзки ще си свършат работата и ще ограничават размера на “големите”.

    Проблемът е, че ние позволяваме на законодателите да увеличават размера на законодателството. Колкото е по-голямо законодателството, толкова е по-голям натискът върху малките фирми. Фирмите, които нямат възможност да имат достатъчно голям правен и счетоводен отдел отпадат от пазара.

  12. Григор Says:

    @wn: Според мен грешката на повечето хора по света е, че си мислят, че останалите са идиоти.

    В България например, повечето хора се оплакват как им е писнало от тая крива и скапана държава, и как ще идат в някоя друга. И се чудят защо онези от другата държава не ги щат. А ако дойде да им се оплаква някоя домакиня как къщата й е тотално непочистена, чиниите неизмити, одеалата неизпрани и прочее, и поиска да живее у тях, понеже всичко е чисто и уредено, няма да я искат. Кой знае защо…

    @Валентин: А ако не позволяваме на реките да текат надолу, те ще текат нагоре… 🙁 Размерът на законодателството е с доста по-малко значение от насочеността му. Най-бързо и лесно изчезват от ситуацията по-малките там, където законодателство няма изобщо и правото е на най-големия.

  13. walker Says:

    Всъщност, колкото повече расте една организация, толкова по-неефективна става и зависимостта е поне квадратична. Което пък дава много силно предимство на по-малките, бързи и ефективни конкуренти (там където регулацията допуска да има малки конкуренти изобщо). Отрицателна обратна връзка има достатъчно добра, просто при различните компании на различен етап тя става по-силна от положителната обратна връзка.

  14. Славо Says:

    @Григор – Примера с домакинята и мрънкането прави доста честото и грешно приравняване на колективното с личното. Аз ако съм просто умен член на група тъпи хора (нашата държава), мога да се оплаквам и да бягам колкото си искам. Това не означава, че като отида на другото място ще съм тъп като групата от която съм избягал. Случая е по-скоро с домакиня, която си чисти къщата редовно, ама в нея постоянно има едно гости които цапат с много по-голяма скорост. Тя просто отива в къща, където гостите са нормални, а не идиоти.

  15. Григор Says:

    @walker: Да си призная, моите наблюдения са обратните – че неефективността на голямата организация идва едва когато тя изгуби конкуренцията си и започне да се отпуска. Докато има конкуренция, дори да е огромна, тя обикновено е дори още по-ефективна от малките организации, така че ги измества. А когато вече ги няма, както и да расте неефективността й, полза за конкуренцията – никаква…

    @Славо: На теория може и да е така. На практика огромният процент от хората в скапаната държава са мързеливи домакини – иначе държавата им няма да е скапана. Домакините в свястната държава знаят това много добре – иначе тяхната държава няма да е свястна. И доколкото на човек не му пише на челото какъв е, и на думи всеки е свестен, правилната стратегия за домакините в свястната държава е да не приемат хората от скапаната, за да не скапят и тяхната.

  16. wn Says:

    @Валентин, високо ценя Вашата констатация относно “Държавата, която допълнително съдействува за…” това-онова в ущърб на обществото и по специално в ущърб на онази част от обществото, която не иска да изглежда като мързеливата домакиня, а иска всичко да й е наред – с цената на собствените й усилия и на дребнособственическата й инициатива. В този смисъл аз приветствувам анархистичните тенденции в мисленето у хората, които биха си поставили за цел да държат “по-изкъсо” юздите на Държавата, твърде често проявяваща се като непредсказуема, лишена от обратни връзки и “безогледна Малка Стопанка на Голямата Монополистична Къща” (а тя лесно става безогледна заради корупционната нагласа у самопровъзгласилите се за “елит” земни твари).

    Някой ще запита: защо непременно “анархизъм”, а не “законност”? Горчивата практика показва, че “законността” – понеже винаги е в ръцете на шепа компетентни в секретите й експерти – винаги успява да се изплъзне от необиграния поглед на публиката и да се пренасочи в полза на нечии тесни интереси. Докато “анархизмът” намира опорните си точки в непримиримоста на един широк кръг от хора, които никога не се изморяват да подклаждат раздразнението си от подмолните машинации на фарисействуващите опортюнисти.

  17. wn Says:

    …Все пак не бива да се гледа на Отрицателната Обратна Връзка като на “магическа пръчица”, която от самосебе си решава всеки проблем. Това и самият Норберт Винер го е подчертавал нееднократно приживе.

  18. Иван Says:

    @Григор, явно горе-долу си разбрал това което съм написал. Но вместо гигантски метеорит, имах в предвид драстично увеличение на водното равнище, нова ледникова епоха (тип “След Утрешния Ден”), разни урагани и т.н.. Това на делфините няма да им пречи.

    Иначе препоръчвам следното четиво. http://physics.ucsd.edu/do-the-math/2012/04/economist-meets-physicist/

  19. Григор Says:

    @Иван: Боя се, че единната тоталитарна корпорация няма да пострада особено от тези явления. За сравнение: протести като тези на Тянанмън вероятно биха довели до промени в демократична държава, но в тоталитарен Китай доведоха до нищо.

    А още повече се боя от това, че въпросната корпорация е най-доброто средство да се предотвратят тези явления. Защото никак не съм съгласен с разсъжденията от линка. (Едно чудесно тяхно опровержение съм чел преди около 30 години. Беше същият диалог, пренесен в миналото. В него “физикът” недвусмислено доказваше, че човечеството няма как да стане повече от милион-два, тъй като ще свършат пещерите, и т.н…) За единна тоталитарна корпорация прогресът е най-страшният враг и тя е готова на всичко, за да го спре. Обратното, свободно развиващото се човечество ще рискува да тръгне по описания път (и разбира се, ще го избегне, защото покачването на консумацията на ресурси далеч не е единственият начин да се развиваш, нито дори оптималният).

  20. the one with the truth Says:

    @ Григор (June 30th, 2012 at 12:07 am):

    А защо си мислите, че глобалната тоталитарна корпорация не е вече факт под формата на икономическите и политическите регионални обединения и международните корпорации?

    Пълна заблуда е, че този конгломерат е против прогреса, напротив – именно развитието на науката и технологиите подхранва затягането на контрола върху населението до висоти, които са напълно немислими за незапознатия с тях обикновен човек от обществото (на ниска или средна позиция в “социално-властническата стълбитса”)?
    Пример: трилионите, които САЩ дават годишно от бюджета си за военни разработки, като само <5% от тях се разсекретяват реално…

    Защо американските граждани поддържат собствената си робска клетка и я усъвършенстват чрез плащането на данътсите си? Просто е: никой не ги подсеща, че точно това се прави с парите, които те са изработили сами и са дали за данъци, т.е. "всеки сам да се досеща", или казано по друг начин: "security through obscurity, deception, fraud and secrecy".

    После защо имало "конспиративни" теории – ами то не е никаква конспирация за тези, "които виждат", просто истината е изкривена, а удобната за властимащите (полу)лъжа "за пред масите" е проповядвана на населението под формата на образователна, идеологическа и философска доктрина, а истинската скрита доктрина на скритите елите (които вече започват да се разкриват постепенно и официално, защото са циментирали властта си и дори да станат известни публично, никой не може да им направи нищо) се крие и реално според нея се управлява светът ни (поне що се отнася до човешкото общество)…

    Не са ли държавните научни институти и университетите именно обслужващият научно-изследователски, изобретателски и технологичен персонал на Държавата и господаря ѝ – Едрия капитал? Някой от вас въобще виждал ли е или възползвал ли се е от която и да е (важна) научна разработка, труд или технологическо изобретение от "нашата" БАН, при положение, че ние, гражданите, сме реално тези, които чрез плащането на данъците си към Държавата издържаме финансово БАН?

    Не е ли време да се замислите защо университетските разработки се пазят в тайна (или след оповестяването си се засекретяват и повече никой не чува за тях, но пък "подобни" изделия "случайно" се появяват после на пазара като комерсиални продукти…) и са частна собственост я на университетите (!?!), я на разни частни корпорации (!!!), но НЕ и на самите автори на разработките?

    Нямаме ли законово право всичко, създадено от университетите и БАН, да е ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ на българския народ (или поне на плащащите данъците граждани)?

    Замислете се бе, хора… Мисленето е полезно за съзнанието, дори когато не е винаги правилно… Пак преценявате мисловно и съпоставяте различни варианти, доктрини, идеологии, технологии, онтологии, философии, гледни точки и т.н. А последното несъмнено развива съзнанието и го разширява, от което винаги имате полза.

  21. Григор Says:

    @the one with the truth: Учтиво се съгласявам. И т.н.

  22. Йохан Волфганг фон Гьоте Says:

    Кофтска песен
    ===========

    Чуй и следвай моите думи
    не пилей напразно дните,
    постарай се да си умен —
    рядко случва се везните
    на съдбата да са спрели.
    Ще се дигаш или падаш,
    ще владееш и печелиш,
    ще робуваш и ще губиш,
    ще ликуваш или страдаш
    длъжен си да бъдеш тук
    наковалня или чук!

  23. Иван Says:

    Явно този път изобщо не си разбрал какво искам да кажа. Нямам идея защо ми говориш за протести и какво общо имат те с китайските делфини. Мисля че катаклизмът който имах в предвид е представен в “Water World”.
    Подозирам също че бъркаш прогреса с икономическия растеж. Двете са напълно отделни категории.

    Но нека да се върнем на основната тема.
    Мисля че всички можем да се съгласим че обратна връзка има, но дори при идеални условия (e.g. липса на конкуренция) тя е твърде слаба. Тази връзка не може да балансира динамичната система. Или по-скоро, тя превръща динамичната система в статична. Може би трябва да я наречем “триене”, защото действа като такава сила.

    Но подозирам, че на всички ще е по-интересно да се занимават с теоретичния въпрос, как може да се създаде такава обратна връзка, как може да се въведе някакъв автоматичен саморегулиращ се механизъм, който да балансира системата.

    Основният проблем е че парите дават власт. Вторият проблем е че парите могат да се натрупват. Това води до натрупването на власт.
    Докато не бъдат парирани тези свойства, системата винаги ще е с положителна обратна връзка.

  24. Gligi Says:

    От гледна точка на биологията – често организмите от един клад (clade) еволюират към по-голям размер, докато бъдат изместени (изядени, заразени) от по-малки. Къде са сега динозаврите? Мамутите? Мегафауната на Америките? Ако решим, още утре можем да изтрием синия кит или китовата акула от лицето на Земята; но с хлебарките или бълхите ще е доста по-сложно.

    От гледна точка на корпорациите – трудно е да си представим една корпорация да владее всичко завинаги, освен като SF-сюжет. Корпорацията може да владее цялата икономика за определено време (държавен капитализъм), или определена ниша за по-дълго време, но не може да владее цялата икономика през цялото време. Къде е сега източно-индийската компания? ИГ Фарбен? Лемън брадърс?

    От гледна точка на историята – къде е сега Шумер? Египет? Рим? Британия? СССР? САЩ ще ги има ли след 100 години? Как ще изглежда “Капитал 100” ако икономиката не работи с петрол? Къде ще е Мтел когато сегашните телефони останат само в учебниците по електроника?

    Изобщо да си голям си има и предимствата, и недостатъците. И обратното. И нищо не е завинаги, освен принципа, че всичко се променя, но over different scales similar patterns emerge…

  25. Григор Says:

    @Иван: Катаклизми от този порядък се случват веднъж на стотина милиона години – повече, отколкото е потенциалът на човечеството да просъществува като биологичен вид. Затова единствените сътресения, които е реалистично да се очакват в подобна система, са революциите. Тъй като системата ще е архи-тоталитарна, революциите ще са невъзможни поради липса на оръжие и пр. – остават масовите протести в стил Тянанмън. А те ще са неефективни поради същото.

    В света на една единна мегакорпорация икономическият прогрес би могъл да е желан, защото олигархията иска все повече и повече. Прогресът обаче е враг номер едно, тъй като поражда дизруптивен потенциал. Затова мисля, че в такъв свят прогресът ще е преследван с всички средства, и вероятно невъзможен.

    За мен властта е централно понятие в обществените системи. Парите са само един от многото начини тя да бъде контролирана: при социализма те не даваха власт и не можеха да се натрупват в значими размери, но концентрацията на власт си беше налице. Така че проблемът е, че размерът дава власт, или поне възможност за нея, по всеки възможен начин.

    @Gligi: Точно това обяснявам в записа – че в биологията има нужната отрицателна обратна връзка в размера, но в икономиката я няма.

    А държавният капитализъм, който ти имаш предвид, е политическа класа, която се крепи на корпорациите, но в същото време балансира и жонглира влиянието им една спрямо друга, за да може да ги контролира. По същество тази политическа класа играе ролята на отрицателна обратна връзка. Ако остави една корпорация да порасте достатъчно (което рано или късно в недълъг срок се оказва неизбежно за предотвратяване, политическата класа загубва влиянието да бъде регулатор и се превръща в наемник на властови монополист.

    И преди в историята се е случвало такова нещо, но в условията на неглобализиран свят. Съответно, тоталитарната власт (абсолютна монархия, комунизъм и пр.) е рухвала, надконкурирана от другите. Сега това се случва в световен мащаб, и ще трябва да чакаме да ни надконкурират марсианците…

  26. Валентин Says:

    @Валентин: А ако не позволяваме на реките да текат надолу, те ще текат нагоре… 🙁 Размерът на законодателството е с доста по-малко значение от насочеността му. Най-бързо и лесно изчезват от ситуацията по-малките там, където законодателство няма изобщо и правото е на най-големия.

    За да се създадат еднакви условия за всички (да се предотврати изчезването на малките в резултат на “правото на по-големия”) изобщо не е нужно законодателството да е голямо. Никъде не твърдя, че искам да няма законодателство изобщо.

    Една нищожна част на законодателството защитава правото на собственост на гражданите и другите им основни права, по-голямата част от законите създава излишни бюрократични пречки за всички и най-вече за малкия и среден бизнес.

  27. the one with the truth Says:

    @ Григор:

    „Григор Says:
    June 30th, 2012 at 1:59 pm

    @the one with the truth: Учтиво се съгласявам. И т.н.“

    Нещо не схванах намека ти, би ли обяснил какво точно имаше предвид под това?

    Иначе изглежда има най-после въпрос, по който явно сме на едно мнение, а именно – „За мен властта е централно понятие в обществените системи. Парите са само един от многото начини тя да бъде контролирана“. Явно все пак си по-напред от много други, за което приветствам развитието на интелекта ти в по-истинна посока (независимо накъде води тя).

    И какво означава „дизруптивен“? За първи път чувам такава дума на български, да не е нещо с английски произход? Да не означава „подривен“ или нещо подобно?

    Колкото до „да ни надконкурират марсианците“: откъде знаеш, че вече не са го направили ИМЕННО чрез описаната глобална тоталитарна [-ция] (няма значение как се нарича системата, основните „скрити“ и реално важните белези са почти същите независимо от конкретната система, време и наименование), само че не са „марсианци“, а по-скоро може би извънземни от друг край на галактиката ни или нещо подобно, които може би „засяват“ живот на планети като нашата с цел създаване на нова робска работна ръка (но са реално недоброжелателни, затова не трябва да вярваме на каквито и да е било извънземни, а само ЛИЧНО на себе си, т.е. на Аз-а си). Григоре, имаш е-писмо в тази връзка. 😉

  28. Делибалтова Says:

    Отваряща очите тема. Харесвам био-аналогията, но организмите винаги са в екосистема. Има колониални организми. Има симбиози. Многоклетъчните организми осигуряват като цяло живота на изграждащите ги клетки. Не знам докъде свършват аналогиите, но мога да допусна, че е възможена и приемлива за болшинството индивиди централизирано управлявана система. Особено когато алтернатавата е смърт.

    Не ми е симпатично такова бъдеще, но ме човърка съмнението. Една обединяваща света корпорация не е ли всъщност ново по-високо ниво на организация, която дава шанс за еволюция на човечеството?

    Моля изпълзяването на този червей на съмнение да не се тълкува като моя жизнена позиция. Избрала съм свободата и си плащам високата й цена.

  29. Григор Says:

    @the one with the truth: Намекът е да си потърсиш лечение. Вярата в Световни Конспирации е надежден диагностичен симптом. А “дизруптивен” означава на български “разрушителен за наличната система”. (За разлика от на английски, където има и куп други значения.)

  30. gal.eon Says:

    Една омни-корпорация би иззела в свои ръце всички функции – политически, икономически, военни/полицейски, научно-технически, законодателни, социални (в. т.ч. и религиозни) и т.н. Всеки ще е неин служител и потребител едновременно. Това може да бъде само утопия или антиутопия.

  31. the one with the truth Says:

    @Делибалтова:

    „Не знам докъде свършват аналогиите, но мога да допусна, че е възможена и приемлива за болшинството индивиди централизирано управлявана система. Особено когато алтернатавата е смърт.“

    Очевидно вече са те промили достатъчно масмедиите и социокултурните инженери от Запада, на крачка си да се молиш за илюминатския NWO с една глобална държава, една религия (трансхуманистичен технототалитарен технофашизъм) и една властова структура.

    „Не ми е симпатично такова бъдеще, но ме човърка съмнението. Една обединяваща света корпорация не е ли всъщност ново по-високо ниво на организация, която дава шанс за еволюция на човечеството?“

    Защо мислиш, че като всички са „обединени“, това ще реши каквото и да е? Трансцедентните въпроси на духа нямат отговори в сферата на материалното, колкото и да се опитват да ни заблуждават смешните атеисти (атеизмът също е релегия, само че проповядва да надминеш бог и да се откажеш от него… като станеш ти самият „бог“!). Унификацията е смърт за личната свобода и нестандартното мислене (тук под нестандартно имам предвид наистина лично и оригинално нещо като идея, а не просто лека модификация на някое западно или източно философско течение), а универсализацията е обезчовечаваща и се стреми към безкритичен конформизъм и кошерно съзнание чрез налагането на унифицирани протоколи, стандарти, спецификации, морални системи, закони и всякакви други такива изкуствено наложени „закони“.

    „Моля изпълзяването на този червей на съмнение да не се тълкува като моя жизнена позиция. Избрала съм свободата и си плащам високата й цена.“

    Как си избрала „свободата“ като тя е идея, която си научила от обществото чрез копиране в твоето съзнание? Трябва да се осмислят поне малко идеите, а не само да се копират безкритично…
    Всеки „плаща“, често и не само за „свобода“…

    @Григор:

    Самият ти признаваш, че скритите световни „елити“ се консолидират в ущърб на „обикновените“ хора, а после казваш, че нямало конспирация – противоречиш си. „Конспирация“ няма, нещата са наистина конспиративни като характер, план, цели, идеи и изпълнение, но част от тях са постепенно вече се разкрива на „профаните“, за да ви подготвят за избраното НЕ от вас ТЯХНО бъдеще, което ще ви бъде наложено насилствено, но най-вече психологически – чрез пропаганда и постепенно приучаване на населението към „новите реалности“ типично като павловизъм (виж: кучетата на Павлов). А на тези, на които поне малко им пука за истината, а не само за личното си мнение и това, което им пробутват отвсякъде за „истини“, Интернет и реалността предлагат достатъчно информационни материали по темаат…
    Виж и коментарите ми тук (http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=1364 – може все още да не се показва, защото първо минава през модериране) и тук (http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=1483&cpage=1).

    Ако все още не виждаш, че и в „конспиративните“ теории има големи дози истина, просто ще си замълча засега и ще се включвам с коментари само когато темата не е анти-конспиративна и ако все още можеш да понасяш коментарите ми без да ги триеш (за което се радвам, че позволяваш по-свободен режим по отношение на коментарите към публикациите ти, дори когато не си съгласен с тях)…

    @gal.eon:

    „Една омни-корпорация би иззела в свои ръце всички функции – политически, икономически, военни/полицейски, научно-технически, законодателни, социални (в. т.ч. и религиозни) и т.н. Всеки ще е неин служител и потребител едновременно. Това може да бъде само утопия или антиутопия.“

    Не, приятелю, това е това, което в момента налагат в реалността на Земята, а „1984“ и „Смел нов свят“ бледнеят на светлинни години пред предстоящите машинирани изкуствено промени… След 15-25-50 години Земята ще е МНОГО по-различна от днес, а обществото ще е вероятно (почти) изцяло контролирано и роботизирано… С напредването на технонауката стойността на човешкия живот, съзнание/разум/душа и дух постепенно приближават минус безкрайност, което говори за крайна форма на control-freak-ism, присъща на нечовешко голямото Зло… Когато всеки се стреми да влияе и контролира останалите, всички в крайна сметка губят, защото започват да живеят в стерилен свят на хладно премерени като по математически интереси и изцяло лишени от човещина кръгове на влияние и контрол. Добре дошли в „Новия“ свят… „Приятен“ престой! Затегнете коланите, може да друга и то в пъти повече от преди!

    the one with the truth

  32. Григор Says:

    @the one with the truth: Атеистът не проповядва да надминеш бог – само да не се оставяш да те правят на луд. Не е едно и също. И съм убеден, че световните елити се консолидират и това е в ущърб на обикновените хора – но мисля, че и в най-добрия случай сме далече от световни конспирации. Да вярвам в тях на този етап би било все едно да вярвам в рекламите за перилни препарати – как бацилите си правят стратегически планирания и оперативки как точно да завладеят банята ми…

  33. gal.eon Says:

    @the one with the truth:
    “С напредването на технонауката стойността на човешкия живот, съзнание/разум/душа и дух постепенно приближават минус безкрайност…”
    Науката и технологиите предлагат много по-ефективни средства за… всичко, но идеологията, а не липсата на вяра в свръхестественото кара хората да върша зло: “Убийте го всички, Бог ще позне своите.”

  34. Шapкан Says:

    “утопия” – това не е нещо невъзможно или неосъществимо, а просто нещо, което още го няма.
    Всичко на този свят е било до един момент “утопия”.

    атеист е човек, който не се интересува от бог. Но се интересува от другите хора, както и от техните заблуди, поради които възникват проблеми между човеците.

    не само идеологията, а най-вече системата социално-обществени отношения (т.е. “материализираната” идеология) задава насоки за прилагане на технологиите (които сами по себе си са предимно неутрални) – вкл и вършене на “зло” (зло за едни е добро за други; ето – злото да продължиш да плащаш парно, дори ако си отрязал тръбите, е не просто добро, но и голям келепир за монополиста пряко и за бюрокрацията – косвено; и е наистина ЗЛО, защото плащането на сметки изисква пестене на средства от, да речем, животоспасяващи лекарства или просто пълноценно хранене, без което здравето се съсипва, а и недохранване = оглупяване, понеже мозъкът е най-големият консуматор на енергия и вещество у хората)

  35. Метин Says:

    Имаше някои коментари, които твърдяха, че всъщност не, голямата корпорация страда от негативни последствия. Но тази дискусия май не стигна до никъде. Не мога да изровя сега подходящи статии по въпроса, но като цяло ефектът на бюрокрацията е доста смазващ.

    Ето примери:

    MySpace -> биват на практика унищожени от по-малката и гъвкава Facebook.
    IBM -> Microsoft, Oracle, Intel, Red Hat – за времето си малки и нови фирми довеждат до поставяне на IBM в нишата им, в която са сега.
    Microsoft -> в момента по-гъвкави компании като Google, Apple, а дори и различните Linux вендори ги натикват в нишата им, където изглежда ще си останат. Нишата е Desktop PC OS. И не е много гарантирано че ще продължат да имат тотална хегемония в това.
    Nokia -> Apple + различните Android вендори. Всички знаем какво се случи с Nokia…

    Същото нещо може да се твърди и за крос-секторни “изяждания”.
    – Различните мобилни оператори в момента са подложени на брутален натиск от страна на Apple, Samsung, Google и т.н. с цел изземване на монопола им върху мрежи, сим карти и т.н. В крайна сметка се отива в посока на това мобилният оператор да е просто “utility company” по подобие на електроразпределителните дружества. И да, знам че това всъщност може би е по-скоро страшно :).
    – Автомобилните производители са застрашени от фирми като Google (Self driving cars). В крайна сметка колко ли време ни дели от момента в който най-определящата характеристика на някой автомобил ще е софтуерът, който го управлява?.
    – Изобщо няма нужда да споменавам за “книжния бизнес” и Amazon. Вероятно всички компании, които биват изядени в момента от Amazon някога са били “непоклатими” хегемони в сферата си.
    – Същото се отнася например за компании, занимавали се с презокеански пътувания (по вода). Не знам колко време е отнело да бъдат унищожени от самолетните компании?
    – Доколкото знам в края на XIX век в големите европейски градове е имало монополни компании, които са се занимавали с “файтонджийски” бизнес. Тогавашните автомобилни компании са били малки “хоби” проекти. Всички знаем какво се е случило…

    Та като цяло аз, въпреки всичко, продължавам да съм оптимист за света в който живеем. Може би в крайна сметка има някви самобалансиращи механизми…

  36. Шapкан Says:

    Унификацията е смърт за личната свобода и нестандартното мислене

    и религията е точно такъв вид унификация.
    Атеистите (не псевдоатеистите) я отхвърлят.

    примитивистката религия пък е още по-жесток и тотален унификатор, в основата й стои, допълнително към класическите страхове, подхранващи религиозността, и страхът от науката и техниката – защото е неразбираема, защото е в ръцете на “гадовете”.
    Но понеже примитивистите нямат самочувствието да овладеят тези инструменти, те предлагат тяхного унищожение.
    Сякаш след това потисниците (“гадовете”) ще изчезнат от само себе си.
    Наивно… и отчаяно (чак до психологическо бедствено състояние).
    Но спирачката върху НТР е пак по-изгодна за властващите, защото днешното ниво на технологии (от 1930-те години насам) позволява изобилие от екзистенциални блага, а при изобилие няма нужда от властови институции, т.е. това заплашва властниците. Те биха привествали “опростяване” на света, така по-лесно биха го контролирали.
    Но НТР все пак крета, макар и с деформации. Защото го налага логиката на конкуренцията (и пак тя е деформиращ фактор, технологиите се използват предимно по най-глупавия и вреден начин, по думите на Станислав Лем) между политическите, икономическите и “духовните” властници.

  37. gal.eon Says:

    @Метин: Google, Amazon, Facebook, Apple, Samsung… – струва ми се, че това са все мастодонти, които се стремят само към по-големи пазарни дялове, а удобствата и нововъведенията за техните потребители са само стръв, или в най-добрия случай – страничен ефект.
    Огромните корпорации със своите йерархични структури са идеална среда за кариеризъм и междуособни войни; мисля се, че вместо да благоприятстват НТР, те поощряват раболепието и лицемерието на служителите си (макар да го наричат “лоялност”) – също като политическите партии, които уж би трябвало да съществуват и работят за благото на обществото.

    @Шаркан: за примитивистката религия – представям си фанатизирани християни, изгарящи ръкописите в Александрийската библиотека (и не само). Невежеството е било и си остава силно оръжие в ръцете на властимащите.

  38. Метин Says:

    @gal.eon – мда, дори и в природата не се случва мравката да изяде слона. По-скоро слонът бива изяден от стадо лъвове. Но това не пречи да направим паралел и да видим че всъщност схемата е същата.

  39. gal.eon Says:

    @Метин: под “схемата е същата” разбирам, че на мястото на старите големи идват нови такива. Които от своя страна рухват под натиска на околната среда/конкуренцията, или под собствената си тежест. Историята изобилства с примери.
    Въпросът е дали вече не достигаме да етап, в който сътрудничеството може да допринесе повече от конкуренцията?

  40. Шapкан Says:

    Галеон,
    представи си нещо по-страшно.

    Метин,
    далеч по-дребни организми от мравката могат буквално да изядат слона – бактериите и вирусите (съотношението бактерия /вирус е близко до съотношението слон/бактерия.
    Първо да го убият, а после и да го оглозгат съвместно с насекомите, ако нещо пречи на по-едрите мършояди (от мърша не се гнусят и лъвовете) да дойдат да си вземат своето.

    сътрудничеството ВИНАГИ е допринасяло повече от конкуренцията. От близо четири милиарда години насам. Самата поява на прокариоти е плод на сътрудничество на примитивните РНК-организми, а многоклетъчните същества – симбиоза на едноклетъчни.
    Но това все пак е биология. Социалното, стъпвайки върху биологичното, се развива по по-различни закони, някои напълно компенсират биологичното и даже обръщат процесите наопаки.
    Конкуренция на идеи и проекти (под копилефт) – да, така победилите в спора (или по съответствие към конкретни условия) се възприемат, променят и подобряват; конкуренция между хората – не (тя води до разслояване, неравенство (като признакът на разделение изобщо не е “мързел” или “глупост”), привилегии, власт и несправедливост).

    политическите партии НИКОГА не са съществували за “благото на обществото”, но са използвали тази лъжа ВИНАГИ.

  41. gal.eon Says:

    Напълно съгласен!

  42. Божо Says:

    сътрудничеството ВИНАГИ е допринасяло повече от конкуренцията. От близо четири милиарда години насам. Самата поява на прокариоти е плод на сътрудничество на примитивните РНК-организми, а многоклетъчните същества – симбиоза на едноклетъчни.

    Да, ама са възникнали и са се усъвършенствали в резултат на конкуренция с други организми.

  43. Шapкан Says:

    Божо,
    виж това http://flibusta.net/b/269365

  44. Григор Says:

    @Метин: Почти винаги, когато малка компания надконкурира голяма, това се дължи на използване на някакъв дизруптивен ефект – образно казано, внезапна промяна на климата. Точно затова предполагам, че стигне ли се до световен олигопол или монопол, първата му работа ще е да спре прогреса, който е основният източник на дизруптивни ефекти.

  45. Метин Says:

    @Григор: Аз пък си мисля, че всъщност няма да се стигне до световен монопол. Точно поради тези причини. Не виждам да сме стигнали до някакъв връх на прогреса, нито до плато. Да, изчерпването на петрола може и да позабави малко нещата, но аз съм оптимист :). Винаги ще има с какво да се “промени климата”

  46. Григор Says:

    @Метин: Ако капитализмът принципно не предлага сериозна отрицателна обратна връзка при растеж – а не я виждам – тогава рано или късно ще се сдобием със световен олигопол. (Който в световни мащаби ще е на практика монопол.) А задача номер едно на този олигопол ще е да спре прогреса.

    Ефекти на спиране на прогреса, макар и още съвсем слабички, вече има. Големите технологични компании крият най-новите си разработки, докато не разберат, че конкуренцията ги е надушила или открила и рискуват да ги изпревари. Фармацевтичните – още повече. Все повече конкуренцията чрез иновация бива изместена от съдебно мачкане на по-бедния чрез “интелектуални права”. Компании, “патентовали” този или онзи човешки или животински ген, заплашват със съд университети, посмели да работят научно върху тези гени (и ги отказват). Образно казано, слънцето още не е залязло, но идващата нощ се усеща по какво ли не…

  47. Иван Says:

    @Григор, тези катаклизми са редки като естествени явления. Моята теза е, че този катаклизъм може да бъде предизвикан именно от зловредни дейности, които не се спират за да се запази статуквото. Прогреса ни дава твърде много начини сами да си направим глобална катастрофа. Какво беше там за монокултурите… И това всичко е без да се взимат под внимание възможностите за унищожение с които разполагат военните.

    Колкото до властта като чисто понятие. Точно това е държавата. Когато говорим за мега-корпорация, се подразбира че корпорацията е икономически субект.
    Ние вече разполагаме с механизъм за контрол над държавата, нарича се демокрация. Просто за корпорациите няма никакво изискване да са демократични, затова всяка корпорация е феодална структура (с изключение на Мондрагон).

    По време на обсъжданията на ЗЕС и следенето на трафика някой беше предложил хората с власт да бъдат постоянно снимани, а записите да бъдат излъчвани и архивирани. За хората с много власт вероятно би означавало пълна липса на лична тайна.
    Това правило може да се приложи и към хората които притежават и голяма икономическа власт.

    Не знам дали изобщо е възможно да проработи, но ще е интересен експеримент.
    Все пак, ако не правят нищо нередно, няма какво да крият? Нали? ~~

  48. Григор Says:

    @Иван: Една световна олигархия не се очаква да е от идиоти. Задължително биха следили за всичко, което може да промени статуквото, и биха го елиминирали без значение на цената (в крайна сметка ще я плащат не те, нали?). Където прогресът е спрян, остават твърде малко начини за глобална катастрофа (а и военните са реално ненужни, освен като световна полиция за мачкане на обезправените).

    За корпорациите – точно от това се боя. Те по дефиниция са тоталитарни, докато съвременните държави по дефиниция са демократични. А тенденцията на всяка властова група е да се авторитаризира и тоталитаризира. Ако е достатъчно силна, за да превръща демократичните по замисъл държави в каквото виждаме, в какво ще превърне мегакорпорациите?

    Правилото е малко рисковано, тъй като е свързано с нарушаване на т.нар. privacy (на български удобно нямаме точна дума). В условията на власт твърде лесно ще се окаже, че властниците са се скрили от него, но обикновените хора сме се оказали вътре. Според мен повече смисъл има да се изискват две други неща, в комбинация.

    Едното е ограничаване на размера (и оттам на икономическото влияние) на групировките. На Запад вече почна да идва осъзнаването, че твърде големите започват да изкривяват пазара и обществото. Ако антимонополните закони и органи бъдат подходящо разширени и подсилени, ще остане само да се премахне влиянието върху тях на сегашните олигарси.

    Другото е изискване на пълна прозрачност в дейността на държавата. Пълна и документирана публичност на всеки един разход, приход, сделка, действие, до последната стотинка. До степен дори на нарушаване на държавната тайна, където това не е фатално. Електронните технологии дават възможност това да се реализира и използва от обикновените хора. Тези хора са суверени на държавата, по конституция цялата власт произтича от тях и им принадлежи – имат безусловното право да го изискат от “слугите” си. Има ли прозрачност, ще има възможност и избирателите реално да контролират избраниците си. А това е добро начало за съграждането на свястна държава.

    (Шаркан сигурно би ме опровергал, че всяка държава е лоша. Но ако се замисли, ще установи, че това е повече от половината път до обществото, за което той мечтае – и че е чудесна предпоставка, веднъж установено, да се правят опити да се измине и другата половина. 🙂 )

  49. Шapкан Says:

    защо да ти отнемам любимите илюзии? При толкова яростна съпротива?
    Явно с тяхна помощ понасяш тежестта на битието.

Leave a Reply