Уъркшоп на Любомир Николов: Архивът Пандора

След Таласъмията Любомир Николов изглежда е събрал сили и вдъхновение. На връщане към София сподели, че има намерение да пораздвижи уъркшопа, който започна преди известно време. Идеята му е проста и съблазнителна – да предложи в него реален проект, в който всички желаещи да се пробват какво и как умеят. Като ученици в час по креативност. А той ще се опита да бъде учителят.

Тогава направо подскочих от идеята. Познавам го от повече от двайсет години и неведнъж съм имал щастието да се възхищавам непосредствено на творческия му процес. Научил съм от него на практика всичко, което разбирам от писане (не е много, но вината си е моя). Предположих, че ще предложи тема за някое разказче и ще гледа кой как се справя. Като майстор строител, който търпеливо започва обучението си с простичък урок как се редят тухли, как се кове скеле и как се строи най-обикновена къщурка.

Затова и бях толкова смаян, когато видях какво е пуснал като тема в уъркшопа. “Архивът Пандора” е кодовото наименование на един негов проект, който е от категория роман. (Ако Любо няма достатъчно време. Защото плановете и нахвърленото – имам щастието да съм отчасти запознат с него – би стигнало за цяла поредица, без нужда от разтягания и локуми.) Иначе казано, майсторът предлага още отначало за урок строеж не на къщурка, а на катедрала.

Зная, че в първия момент това плаши и отказва. Но познавам Любо твърде добре и зная – той няма да смаже учениците си с непосилна задача. Напротив, ще превърне богатството на проекта-урок в негова сила. Търпеливо ще отбележи кой къде е умел и силен и кой какво има нужда да учи или доотшлайфа. И ще даде на всеки възможността да натрупа майсторство където има нужда от него. Защото в писането на роман, точно както в строежа на катедрала има всичко – от полагане на основи, през редене на тухли и оформяне на арки, та до скулптурно декориране, сковаване на портите и закрепване на покривите. И когато нещата са превърнати от умел учител в неангажираща, но увлекателна игра, те се запомнят и овладяват най-добре.

Сигурно ще има хора, които ще попитат: “Защо ми е да умея да пиша? Аз съм финансов брокер, няма да ставам писател.” Поредните, неразбрали най-важния урок на живота: богатството на знанията и уменията е начинът да виждаме и разбираме богатството и красотата на света. Който търси познания единствено в професията си, иска да живее в сграда със само един прозорец – а такава сграда се нарича затвор.

Съмнявате ли се? Ако попаднете във весела компания вечер, подхванала някоя песен, не ви ли се иска да можете да пеете? И да свирите на китара, примерно? Когато видите добър приятел натъжен, не ви ли се иска да го окуражите и подкрепите с такова майсторство на словото, че светът пред очите му да грейне? И докато чакате вкиснати в почивната станция да отмине сивият дъждовен ден, не бихте ли искали вместо това да виждате в дъжда красота и спокойствие и отмора, и всичко друго, за което сте отишли на почивка? А е толкова лесно – просто трябва да го умеете…

Аз понякога пиша. Не смятам, че произведенията ми са кой знае какво. Не вярвам да стана някога писател – уви, компютърната ми професия вероятно ще е търсена и отлично платена поне още 20-30 години, а след това вече ще гоня осемдесетте. Но дори мизерните ми умения да пиша дават на възприятието ми толкова повече пъстрота и богатство, че не зная какво бих правил без тях. И горя от нетърпение да прибавя още.

Затова – чувствайте се поканени! Уъркшопът на Любомир Николов – Нарви ви очаква, с възможността да се учите от него в процеса на писане на негов роман. 🙂

One Response to 'Уъркшоп на Любомир Николов: Архивът Пандора'

  1. Петър Петров Says:

    Благодаря, Григор! Много благодаря!

Leave a Reply