Порнофилми и прочее

Наскоро мои познати ме помолиха за консултация за здравето на сина им. След неприятно изживяване вече с месеци почти не излизал от стаята си, и по цял ден само гледал филми на компютъра. Дали не може да му се помогне да преодолее психологическия шок.

На компютъра на момъка открих към стотина порнофилма – и никакви други. И тъй като той нещо нямаше мерак да говори с мен, си записах списъка им, изрових ги и седнах да ги прегледам, за да се ориентирам накъде бият нещата. Естествено, нямах време да гледам истински 100 филма – прехвърлих ги за 3-4 часа, на fast-forward.

За момъка препоръчах да го пратят за седмица на село, под предлог да помогне на старите си дядо и баба там да се справят с цепенето на дървата и прекопаването на градината. На цял ден здравословен физически труд, чист въздух, екологична храна, и пълна липса на компютърни порнофилми. Резултатът се оказа дори по-добър, отколкото очаквах – върнал се оттам (по данни на родителското тяло) бодър, със зачервени бузи и вкус към живота. Привързаността към десетата муза била изчезнала.

Аз пък съм безумно щастлив, че нямах време да гледам тези филми истински. Добре, че имам жилава психика, та оцелях след страничното докосване до такова количество бездарие и липса на въображение. Ако ме беше улучило фронтално, сигурно и аз щях да имам нужда от седмица здрав труд на село… Не отричам, че на fast-forward на моменти са забавни. Но още на третия филм вече писват до погнуса. А как издържах всичките, не знам. И не искам да пробвам пак.

Не знам как създават сценаристите и режисьорите на такива филми. Вероятно чрез пълна фронтална лоботомия. Макар че, като си помисля, може те да са нормални, а просто да правят продукцията си за клиенти, произведени по тази процедура. А най-вероятно безмозъчността е заразна, и се разпространява чрез виртуална кинолента като носител. Не знам. Не ми се мисли. Чувствам се надвесен над бездънна пропаст от идиотизъм. Такава, че ми минава желанието за секс при мисълта за нея.

Има ли как да не е така? Има, мисля си.

Преди няколко години попаднах в Интернет на сайт, който направо ме засипа с pop-up прозорци. С реклами на какво ли не. В бързината на клането им осъзнах какво е пишело на един от тях половин секунда, след като го затворих.

Беше реклама на някакъв онлайн сексмагазин. Страничката за секскукли. И на нея имаше линкове към пет раздела:

Жени
Мъже
Животни
Извънземни
Други

Оттогава съм се съдрал да го търся в Интернет, и не успявам да го намеря. Ако някой ми подхвърли линк, ще съм дълбоко благодарен.

Мамка му, искам да знам какви са пък ДРУГИТЕ!

Ето случай, в който фантазията ми се оказа бедна. Растения? Роботи? (Я вижте тук.) Мебели?…

Деца?! Дано само не е това. Че ме е страх, че няма да се учудя.

5 thoughts on “Порнофилми и прочее

  1. Алекс

    Мебелите, разбира се, винаги са опция. Така де, да инкорпорираш на практика това легло в дейностите, на които то така или иначе е свидетел, нахвърляйки му се с хищен поглед…

    Но аз се сетих друго – може би уреди? В смисъл, представи си хлабаво прикрепената част на… сечивото да се озове в пасатора (където, разбира се, ножчетата са заменени с нещо меко и леко, инак само за хайвер ще става после)?
    Или пък мини-духовка с дупка на вратата на фурната и подвижни котлони? Слагаш си ябълков пай вътре, затваряш вратата, отпушваш дупката и дий, конче… Хем не подценявай комфорта – кеф ти да позатоплиш фурната, кеф ти да си отместиш котлоните и да контролираш процеса визуално…

    Сега, ако за саундтрак ще си говорим, кой ти пречи – слагаш уокмена на ушите, пускаш предварително записани вопли и стонове сладострастни, и ти е перфектно – хем са ти свободни ръцете, хем си дискретен и няма шанс мама да влети с въпроса: “Какво има, маме, лошо ли ти е”. Примерно :-)))

    Reply
  2. Григор

    Ако е до това, и повече може да си развърти въображението човек. И понякога го прави.

    Една моя позната веднъж беше заявила, че съжалява мъжете, защото толкова малко от мебелите в къщи биха им свършили работа за… заместителни цели. И ми беше описала какъв накрайник за подвижен душ си представя. Така и не повярвах после, че не е изучавала пневматика и хидравлика. А надали е, защото знам от опит, че представите й за смяна на гума на кола са, меко казано, не твърде изпълними на практика.

    Изобщо, границата между мебели и уреди май е доста размита. Особено при такъв подход. 🙂

    Друг път с приятели сме обсъждали каква форма трябва да има спасителен пояс, за е трудно да го изпуснеш. И тъй като дискусията се водеше вечер, на доста алкохол, бързо стигнахме до варианти, които малко мъже биха искали да изпуснат… а и до такива, които малко жени биха могли да изпуснат, дори ако искат.

    Друг път в компания, пак изрядно развеселена, един от присъстващите се зае да конструира нещо, което да доставя максимално удоволствие на нежната половина от човечеството. Нежната половина от компанията през пет минути притичваше до тоалетната от смях. Аз напълно сериозно се възхищавах на кибернетичната гениалност, която демонстрираше в точно тази сфера иначе не особено технически подкованият момък. Процесът на дизайн прекъсна внезапно, когато приятелката на момъка го попита може ли да й построи това устройство, за да го пробва – а друго момиче най-нетактично я попита ще й трябва ли после приятелят й.

    Веднъж пък ми се наложи да укротявам едно емоционално момиче, решило внезапно, че е подходящо време за смяна на пола. За проклетия, то имаше абсолютно мъжки усет за техника. Убеден съм, че решението, което й предложих, с което една жена да може да се чувства мъж във всяко едно отношение, би вършело работата си чудесно. Беше се хванала да го реализира, но междувременно поредната емоция я отнесе в напълно друга посока. (Това не е краят на историята – година по-късно тя пък го измъкнала и се престорила, че е готово и работи перфектно, за да убеждава свой познат, кандидат-гей, че да си мъж е направо супер, и струва сто пъти повече от това да си жена. А още по-късно, за целите на маскировка пред непознати, беше излепила истинско творение на изкуството от латекс, за да може да мине за мъж на средна възраст. Беше ми жал да й кажа, че походката я издава мигновено.)

    На друга лудетина веднъж ми бяха показали снимка. Не съм в течение на подробностите, но изглежда, че още преди да стигне американското пълнолетие, естествените удоволствия почнали да не й стигат. Наличният резултат беше пак латексово или силиконово изделие, не си личеше точно на снимката, но с него тя изглеждаше като нещо, дето не вярвам да го видя скоро и във филм. (Честно казано, направо се надявам да не го видя.) Едно към едно две съединени женски долнища. Предполагам, че идеята й е подхвърлил някой мъж – не вярвам жена да го измисли.

    Ако ще говорим пък за саундтрака, на доста места се предлагат не само слушалки, а и цели шлемове. Така че при малко софтуер човек лесно може да прибави към слуха и зрението. Всъщност, в не толкова компютърните магазини се намират и други видове компютърна периферия. Наскоро бях попаднал на случай, където описваха виртуален секс, стигнал до желание за виртуално забременяване… И до момента не зная какво да кажа за него. Губя дар слово от идеята.

    А колкото до нямането на шанс мама да влети с неудобни въпроси в неподходящ момент – това пък е най-лесно. Няма никакъв проблем да се внуши с хипноза, че човек прави най-великия секс на света в момента, докато в същото време тялото му да се занимава с по-полезни за човека неща. Примерно да ремонтира печката, или да боядисва прозорците… Даже не е трудно. Направо бих си направил този експеримент , ей така, за да видя ще се получи ли.

    Само че ако се получи, с гаранция ще ме е страх да ползвам тази печка. И дори да си представя как ли ще изглеждат прозорците.

    Reply
  3. slu4ajna

    Олеле, хора, добре че нямате амбиции в писането на сценарии за порнофилми. Щяхте д аим вземете хляба на тези некадърници:)

    Reply
  4. Григор

    Те това заслужават – ама зрителите заслужават ли това, дето ще го изсипем върху… хипоталамусите им?

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *